Дипломатически отношения на българия с кралство дания изготвил: Станислав Николаев Георгиев

1. 
   Увод. Политически отношения.
   
2. 
   По важни посещения
   
3. 
   Парламентарни контакти
   
4. 
   Посещения на ниво министър на външните работи
   
5. 
   Политически консултации между МВнР
   
6. 
   Външнополитически цели на България в отношенията с Дания
   
7. 
   Военнополитическо сътрудничество
   
8. 
   Правосъдие
   
   1. 
      в наказателно-правната област
      
   2. 
      в гражданско-правната област
      
9. 
   Вътрешни работи
   
10. 
    Контакти между отрасловите министерства
    
11. 
    Договорно-правна база
    
12. 
    Икономически отношения
    
    1. 
       търговско-икокномическо сътрудничество
       
    2. 
       стокообмен
       
    3. 
       производствено-техническо сътрудничество
       
    4. 
       инвестиции
       
    5. 
       приватизация
       
    6. 
       финанси
       
13. 
    Други области на двустранно сътрудничество
    
    1. 
       транспорт
       
    2. 
       земеделие
       
    3. 
       екология
       
    4. 
       здравеопазване
       
    5. 
       трудова и социална политика
       
    6. 
       туризъм
       
14. 
    Отношения в областта на културата, науката и образованието
    
15. 
    Консулски отношения
    

България установява дипломатически отношения с Кралство Дания на 17 април 1931г. Отношенията между двете страни винаги са се характеризирали като добри и с отсъствие на сериозни проблеми в тях. Посланик на Република България в Кралство Дания за периода 2001 – 2005 г. бе професор Димо Димов (връчил акредитивните си писма на 23 октомври 2001г.). На 9 Септември 2005 г. Иван Димитров връчва акредитивните си писма.

През последните години двустранните връзки между отделните отраслови министерства се активизираха. Процесите в Централна и Източна Европа повишиха интереса на Дания към този регион на света, в това число и към България. Дания приветства демократичните промени в региона и защитава тезата за оказване на навременна подкрепа на новите демокрации.

Дания разглежда България в контекста на европейската си политика, която е насочена към:

• обединяване на Европа и разширяване на обхвата на общоевропейските структури;

• реализиране на датската концепция за засилване на ролята на малките европейски държави в Европейския съюз;

• подкрепа на реформите, провеждани в източноевропейските страни;

• активизиране на двустранните контакти с малките европейски държави и постигане на конкретни икономически цели в тях.

В дългосрочна перспектива именно интересите на двустранното икономическо сътрудничество ще определят цялостното състояние на българо-датските отношения.

По важни посещения:

1989: Поул Шлютер- министър-председател;

1991: Уфе Елеман-Йенсен- министър на външните работи;

1996: Нилс Хелвег Петерсен- министър на външните работи;

1997: постоянен държавен секретар на отбраната на Дания

1998: Нилс Хелвег Петерсен- министър на външните работи;

1998: Ивар Хансен- председател на Парламента;

1998: министър на отбраната на Дания Ханс Хекеруп

1999: Торкилд Симонсен- министър на вътрешните работи

2000: Маргрете II Кралица на Дания;

2000: началник на ГЩ на датските въоръжени сили;

2001: Торстен Хеселберг, комисар на Националната полиция на Дания.

2003: Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
2003: Бертел Хордер, министър на бежанците, имиграцията и интеграцията
2003: Пер Стиг Мьолер, министър на външните работи
2004: Нилс Пултц, заместник-държавен секретар в МВнР на Дания
2006: Андерс Фог Расмусен, министър-председател

В Дания:

1993: министър-председател и министър на външните работи;

1993: парламентарна делегация, ръководена от председателя на НС;

1994: Станислав Даскалов, министър на външните работи;

1997: Надежда Михайлова, министър на външните работи;

1999: Надежда Михайлова, министър на външните работи;

1999: началник на ГЩ на БА ген. Михо Михов;

2000: Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи.

2002: Соломон Паси, министър на външните работи

2002: Симеон Сакскобургготски, министър-председател

2002: М. Кунева, министър по европейските въпроси и А. Станков, министър на правосъдието.
2002: Участие на министър-председателя С. Сакскобургготски и министър М. Кунева в срещата на Президентството на ЕС и ЕК с министър-председателите на страните-кандидатки
2002: Участие на министър-председателя С. Сакскобургготски, министъра
на външните работи С. Паси и министъра по европейските въпроси М. Кунева в срещата на Европейския Съвет в Копенхаген 2004: М. Кунева, министър по европейските въпроси
2004: Работно посещение на делегация на НС водена от председателя на Комисията по евроинтеграция Д. Вълчев
2004: Сл. Богоев, министър на здравеопазването
2004: Н. Василев, заместник-министър председател и министър на транспорта и съобщенията
2006 (6-7 март): М. Кунева, министър по европейските въпроси
2006 (29-31 март): държавно посещение на Президента Г. Първанов
През април 1993г. по покана на външния министър Нилс Хелвсг Петерсеп. тогавашният министър-председател и министър на външните работи Л. Беров взе участие в международна конференция в Копенхаген, посветена на икономическото развитие на страните от ЦИЕ. В качеството си на министър-председател той се срещна с датския премиер. По време на посещението двамата министър-председатели подписаха Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

През април 2001г. двете страни честваха 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между тях. В Дания годишнината бе отбелязана с поредица от културни прояви, чиято кулминация бе тържественото събрание в Кралската библиотека "Queen's Hall" на 25 април 2001г.

На срещата на най-високо равнище на страните-кандидати за членство в НАТО и страните-членки на Алианса, на 5 октомври 2001г. в София, датска страна бе представена от г-н Карстен Дамсгорд, началник на управление N2 "Външна политика и политика за сигурност" на МВнР на Дания.

Парламентарни контакти

Двустранното парламентарно сътрудничество се активизира след посещението в Дания през октомври 1993г.на българска парламентарна делегация, водена от председателя на НС Александър Йорданов.

През юли 1998г. на годишната сесия на Парламентарната асамблея на ОССЕ в Копенхаген се проведе среща между председателя на НС Йордан. Соколов и неговия датски колега Ивар Хансен.

На 14-16 октомври 1998г. спикерът на Фолкетинга, Ивар Хансен бе на официално посещение в България. Освен разговорите в НС, той бе приет от президента, министър-председателя и заместник-министър на външните работи.

От 9 до 11 юни 2002г. на посещение в България бе датска парламентарна делегация,водена от председателя на Комисията по европейски въпроси на Фолкетинга. Клаус Ларсен Йенсен.

Посещения на ниво министър на външните работи

На 20 май 1994г. на работно посещение в Дания бе министърът на външните работи Станислав Даскалов. Подписано бе Споразумение за развитието на икономическото, промишленото и научно-техническото сътрудничество.

На 11-12 април 1996г. на работно посещение в България бе министърът на външните работи на Кралство Дания Н.Х. Петерсен. Българската страна представи Non paper за областите, в които желае да се развива отношенията си и да се оказва съдействие от страна на министерствата на външните работи на двете страни. Бе договорено Датското висше училище по обществена администрация да организира пет едноседмични курса за периода 31 август-12 декември 1997г. за групи от по 20 български специалисти и висши служители от българската администрация по проблемите на подготовката на България за пълноправно членство в ЕС.

На 26-27 ноември 1997г. външният министър Н. Михайлова направи официално посещение в Копенхаген. Освен разговорите с министър Петерсен, програмата на посещението включваше срещи с премиера на Дания П.Н. Расмусен, с председателя на парламента Ерлинг Олсен, с председателя на Комисията по европейска интеграция Уве Фих, лекция пред членовете на Датското дружество за външна политика. По време на посещението бяха подписани Спогодба за реадмисия, Споразумение за освобождаване от визи на приносители на дипломатически паспорти и Програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието за периода 1997-2000г.

На 1 юли 1998г. бе осъществено посещение на датския министър на външните работи Н.Х. Петерсен в България. Програмата включваше разговори с министър Н. Михайлова, срещи с президента П. Стоянов, министър-председателя И. Костов, с председателя на НС Й. Соколов, с кмета на София Ст. Софиянски. По време на посещението бяха обсъдени въпроси на европейската интеграция, разширението на НАТО, регионалното сътрудничество, двустранните политически и икономически отношения. Специално внимание бе отделено на положението в Косово и двустранните отношения на България с балканските страни.

На 15-16 септември 1999г. по покана на датския министър на външните работи Н.Х. Петерсен, министър Н. Михайлова направи официално посещение в Кралство Дания. Освен разговорите между двамата външни министри, в програмата на посещението бяха включени аудиенция при кралица Маргрете II, срещи с министъра на отбраната Ханс Хекеруп и с председателя на парламентарната комисия по европейските въпроси Якоб Букети.

Между министерствата на външните работи на двете страни се провеждат редовни консултации. На равнище заместник-министър последните консултации са проведени през април 1989г. в Копенхаген. След тази дата консултациите се провеждат на нивo "началници на политически управления" (април 1990г., ноември 1991г. и декември 1992г.). Политически консултации по двустранните отношения бяха проведени на 2 май 1995г. в София.

На 11 март 1996г. в Копенхаген се проведоха за първи път консултации по въпросите на европейската интеграция и сигурността, с което бе даден ход на българското предложение за провеждане на консултации в специфични сфери.

На 23-24 ноември 1998г. в София се проведоха българо-датски консултации и семинар по европейски въпроси с участието на заместник-министьра на външните работи Антоанета Приматарова и заместник-държавния секретар на датското МВнР Клаус Грубе.

На 29 май 2000г. в Копенхаген се проведоха политически консултации между министерствата на външните работи на двете страни по въпроси на европейската интеграция с участието на заместник-министъра на външните работи Владимир Кисьов и заместник-държавния секретар в датското МВнР Клаус Грубе. Програмата включваше и среща с г-н Гунар Ортман, държавен секретар на външните работи, както и кръгла маса на тема "Процесът на разширяване на ЕС и българската позиция по преговорния процес". организирана от Датския институт за международни отношения.

Външнополитически цели на България в отношенията с Дания

България разчита на подкрепата на Дания за пълноправно членство в ЕС. Трябва да се отбележи, че именно датският парламент пръв ратифицира през декември 1993г. влязлото в сила на 1 февруари 1995г. Споразумение за асоцииране на България към ЕС. Дания оказа активно съдействие и за влизането в сила на 31 декември 1993г. на Временното търговско споразумение между България и ЕС.

Първите контакти между министерствата на отбраната на Република България и Кралство Дания са осъществени през 1992г. В периода 1992-1995г. контактите между двете министерства са епизодични и се свеждат до участие на офицери и военни служители в международни семинари и симпозиуми, организирани от датската страна. Независимо от приоритетните интереси на Дания към държавите от региона на Балтийско море, датската страна винаги е изразявала готовност за сътрудничество при подготовката на кадри за българската отбрана и обмяна на опит при планирането и провеждането на мироопазващи операции.

През 1997г. на посещение у нас бе делегация на Министерството на отбраната на Кралство Дания, водена от постоянния държавен секретар на отбраната Пер Карлсен. В резултат на проведените разговори, двете страни откриха процедура за съгласуване и подписване на рамков договор за сътрудничество между МО на Република България и Кралство Дания.

На 8-9 януари 1998г. на официално посещение в Република България бе министърът на отбраната на Кралство Дания Ханс Хекеруп. По време на посещението двамата министри подписаха Меморандум за контакти във военната област, регламентиращ по-нататъшното двустранно сътрудничество. То се координира чрез провеждането на щабни и годишни срещи между министерствата на отбраната на страните на ниво директори на дирекции. От 1998г. се договарят годишни Програми за двустранно сътрудничество.

По време на срещата на министър Н. Михайлова с датския министър на отбраната X. Хекеруп, в рамките на официалното й посещение в Копенхаген през септември 1999г., бе отправена покана за ответно посещение в Дания на министъра на отбраната.

На 12 май 1998г. в рамките на срещата на Съвета на министрите на външните работи и отбраната на страните от ЗЕС в Родос, българската страна бе запозната с възможностите за присъединяване на България към датската инициатива за създаване на Многонационална бригада от сили на ООН в постоянна готовност SHIRBRIG.

На 14-15 юни 1999г. началникът на ГЩ на БА генерал М. Михов направи официално посещение в Кралство Дания. По време на разговорите с министъра на отбраната и началника на ГЩ на датските въоръжени сили са били обсъдени възможностите за задълбочаване на сътрудничеството и обмяната на опит и създаването и функционирането на многонационални формирования и участието в операции по поддържане на мира. Също така двете страни са изразили съгласие за продължаване па сътрудничеството по програмата "Партньорство за мир".

На поредните годишни разговори между министерствата на отбраната на двете страни през август 1999г. в Копенхаген, бе поставено началото на съгласуване на Многогодишен проект за двустранно сътрудничество в сферата на многонационалните формирования и подготовката за участие в мироопазващи операции. След приемането на Проекта за сътрудничество до 2004г. основните усилия бяха насочени към разработване на концепция за използване на СБР в многонационални формирования и ОПМ, изучаване на датската система за набиране на професионални войници, изграждане на полигони за подготовка при участие в ОПМ, обучение па наборни и кадрови войници за участие в ОПМ и хуманитарни операции.

На годишните двустранни разговори между министерствата на отбраната на България и Дания от 2 до 4 октомври 2001г. в Копенхаген бе подписан Планират документ за сътрудничество в областта на отбраната между България и Дания от 2002г., който включва и Годишна програма за двустранно военно сътрудничество през 2002г.

Правосъдие

Между двете страни няма сключен договор за правна помощ. На принципа па взаимността двете страни си разменят за изпълнение съдебни и следствени поръчки. През последните години този обмен е слаб.

Правният обмен между двете страни се основава на следните нормативни актове:

а) в наказателно-правната област отношенията се регулират от Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957г. и двата допълнителни протокола към нея; Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси от 20 април 1959г. и допълнителния протокол към нея; Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21 март 1983г.; Европейската конвенция за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъплението от 8 ноември 1990г.; Европейската конвенция за борба с тероризма от 27 януари 1977г.

Република България и Кралство Дания са страни по Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 20 декември 1988г.: Единната конвенция по упойващите вещества, подписана в Ню Йорк на 30 март 1961 г. и протокола към нея от 1972г.; Конвенцията по психотропните вещества от 21 февруари 1971г.

В гражданската материя, освен горепосочените три Хагски конвенции, правна основа за двустранно сътрудничество дава и Конвенцията на ООН за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения от 10 юни 1958г.

През последните три години контактите между МВР на двете страна бележат възходящо развитие. В центъра на двустранното сътрудничество са въпроси на граничния контрол, нелегалната миграция и предоставянето на убежище.

През май 2001г. стартира проект по Програма ФАР ХОРИЗОНТАЛ на тема "Миграция, визи, външни граници". Реализацията му се осъществи през следващите 17 месеца. Дания е натоварена с изпълнението на проекта по модул "Миграция".

МВР на РБ разчита на подкрепата и сътрудничеството на Дания в усилията си да постигне по-високи европейски стандарти и практики. С оглед разширяването на взаимната помощ в противодействието на европейската трансграпична престъпност, МВР на България би приветствало подписването на двустранно споразумение за сътрудничество с МВР на Дания.

България получи подкрепата на Дания за изваждането й от негативния визов списък на ЕС. Тя оцени високо постиженията на страната ни в областта на "третия стълб"-правосъдие и вътрешни работи, в това число българските мерки за противодействие па нелегалната миграция и трафика на хора.

Между Република България и Кралство Дания действа Спогодба за реадмисия, подписана на 27 ноември 1997г. и влязла в сила от 1 януари 1998г.

По правителствена линия съществуват добри връзки между министерствата на околната среда, строителството, транспорта и съобщенията.

През 1989г. на официално посещение в България бе датският министър на околната среда, който подписа с българския си колега Протокол за сътрудничество в тази област.

През януари 1991 г. на посещение в Дания бе българският министър на земеделието.

През октомври 1992г. на посещение в Дания бе министърът на териториалното развитие, жилищната политика и строителство, който бе и съпредседател на смесената българо-датска междуправителствена комисия за икономическо, промишлено и научно-техническо сътрудничество. По време на това посещение бе подписан Меморандум за сътрудничество между ведомствата.

На 1 юни 1994 г. бе подписано Споразумение между министерствата на околната среда на България и Дания за сътрудничество в областта на опазването на околната среда. През 1996г. Дания отпусна на България безвъзмездна помощ от 1.2 млн.щ.д. за технологично обновление на кожарската ни промишленост.

На 21-26 август 1995г., по покана на Европейското регионално бюро на СЗО и министъра на здравеопазването, г-жа Ивоне Херльов Андерсен, на посещение в Дания бе министърът на здравеопазването на България. Договорени са били конкретни области на сътрудничество.

От 8-10 май 1996г. на посещение у нас бе министърът на икономиката и северното сътрудничество на Дания г-жа Мариане Йелвед. По време на посещението бе подписан и Меморандум за сътрудничество между Министерството на икономическото развитие и Министерството на икономиката и северното сътрудничество в Дания.

През септември 1997г. на посещение в България бе министърът на жилищата и строителството на Дания. Подписано бе Споразумение за сътрудничество в областта на строителството.

На 24-26 февруари 1999г. на посещение в България бе датският министър па жилищната политика и градоустройството, г-жа Юте Андерсен. Тя бе придружена от голяма група датски бизнесмени. Проведени бяха два паралелни бизнес-семинара за инфраструктурни проекти в България.

Ответно посещение в Дания на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Е. Бакърджиeв бе реализирано на 14-15 ноември 1999 г. В рамките на визитата бе проведена среща и с министъра на транспорта па Дания г-жа Соня Микелсен, по време на която бе подписана нова междуправителствена Спогодба за международни автомобилни превози и товари между Р. България и Кралство Дания.

ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА

Договорно-правната рамка на отношенията е добре развита и към настоящия момент се определя от над 10 двустранни споразумения и спогодби в областта на транспорта, данъчното облагане, инвестициите, икономическото, промишленото и научно-техническото сътрудничество и др. Това са както следва:

1. Междуправителствена Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари между Р. България и Кралство Дания, подписана на 15 ноември 1999г. в Копенхаген, в сила от 28 април 2000г.;

2. Спогодба за граждански въздушен транспорт, подписа на 24.05.1958г.

3. Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото. в сила от 23 март 1989;

4. Дългосрочна спогодба за научно-техническо сътрудничество в областта на агропромишления комплекс- 1989г.;

5. Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписана на 14 април 1993г. влязла в сила на 20 май 1995г.;

6. Споразумение за развитие на икономическото, промишлено и научно-техническо сътрудничество между Република България и Кралство Дания - подписано на 20 май 1994 г.( ратифицирано на 1 ноември 1994г.);

7. Споразумение за сътрудничество в областта на опазване на околната среда, подписано на 1 юни 1994г. и продължено за нов 5-годишен срок на 14 юни 1999г.

8. Спогодба за сътрудничество в областта на строителството- подписана па 23 септември 1997г. в София.

9. Спогодба за реадмисия между правителствата на двете страни- подписана на 27 ноември 1997г. в Копенхаген и в сила от 1 януари 1998г.

10. Спогодба за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата (1969г.)

11. Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 1997-2000г.- подписана на 27 ноември 1997г.

През ноември 2005г., по инициатива на г-жа Цвета Маркова, председател на ДКСИ, на датската страна беше връчен проект на Споразумение за взаимна защита и обмен на класифицирана информация.

Българо-датските търговско-икономически отношения се развиват на базата на Споразумението за асоцииране на България към страните от Европейския съюз и Дългосрочната спогодба за икономическо, индустриално и техническо сътрудничество, подписана на 20.05.1994г. В съответствие с нея е създадена и функционира Смесената българо-датска консултативна група.

Икономическите отношения между България и Дания са традиционно добри отношения на държавно, правителствено и стопанско равнище. Тяхна кулминация бе държавното посещение на кралицата на Дания Маргрете II в България през октомври 2000 г.

Дания е потенциален и приоритетен партньор на България в перспективата на присъединяване и бъдещото членство в Европейския съюз, което ще открие нови възможности за активизиране на двустранните търговско-икономически отношения във всички сфери.

Около 70 датски компании са основали дъщерни фирми в България. От тях около десетина са производители, докато останалите са търговски представителства или консултантски и инженерингови фирми.

По взаимна договореност, вместо 17-та сесия на Смесената комисия на 12-13 май 1993г.в София се проведоха "Икономически консултации" е участието на делегации от двете страни. Подписан бе Съгласуван протокол, който очерта основните области на двустранно сътрудничество в икономическата сфера като: хранително-вкусова промишленост, земеделие, рибно и горско стопанство, енергетика, строително и регионално развитие, транспорт и логистика, съобщения, туризъм, инфраструктура. околна среда, консултантски услуги, финанси, здравеопазване, социална политика и др.

След търговско-икономическите консултации през май 1994г. срещите на Смесената комисия вече се наричат търговско-икономически консултации на Смесената консултативна група. По време на търговско-икономическите консултации през 1994г. бе проведена и среща на българската делегация с представители на учредения па 28 април 1994г. българо-датски бизнес клуб. Председател на бизнес-клуба е г-жа Рике Далсгорд, старши сътрудник във втората по големина датска адвокатско-консултантска къща "Dragsted". В борда на клуба влизат още представители на "Danske Bank", "Egmont Juvenile", "Danish Dairy Farms" и "Poulsen Spedition".

През септември 1998г. в София се състоя поредната Четвърта среща на Смесената консултативна група. На пленарното заседание бяха подчертани решителните стъпки, предприети от България по отношение на реформата във всички отрасли на икономиката. Работата протече в три работни групи по "Търговия и финанси", "Приватизация. промишленост и инвестиции" и "Земеделие", в които бяха разгледани конкретни проекти за инвестиции.

На 31 януари - 1 февруари 2000 г. в Копенхаген бе проведена Петата сесия на Смесената българо-датска консултативна група за икономическо развитие. По време па консултациите бе подчертано, че двустранното сътрудничество, след отправянето па покана към България за започване на преговори с ЕС, навлиза в нов етап и поставя пови предизвикателства. Особено внимание бе отделено на възможностите за активизиране на двустранното сътрудничество в областта на търговията, туризма и инвестициите.

Провеждането на VI поредна сесия на Смесената българо-датска консултативна група се планираше за април 2002г. в София, като за съпредседатели на групата бяха определени Ян Маркусен, посланик в МВнР на Дания, и Л. Качакова, заместник-министьр на икономиката. Впоследствие, поради решение на МВнР на Дания да закрие ред смесени комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество (в т.ч. Българо-датската смесена консултативна група за икономическо сътрудничество), провеждането на VI-та сесия на Смесената консултативна група бе отменено.

По време на официалното си посещение в България (17-19 октомври 2000г.) датската кралица Маргрете II се придружаваше от бизнес-делегация. Проведен бе бизнесфорум, като организатор от датска страна беше Конфедерацията на датските индустриални фирми (Dansk Industry), а от българска - Българската търговско-промишлена палата.

За периода 1992 - 2001 г. двустранният стокообмен има три ясно изразени характеристики:

• голяма динамика на общия стокообмен в стойностно изражение;

• негативно салдо за България;

• силно изразена стокова структура на двустранните потоци.
Сред партньорите от ЕС, през 2000г. Дания заема 11 място в стокообмена ни, а в света - 28. В структурата на българския износ за Дания най-голям дял имат текстилните материали и изделия от тях (над 50%). Следват машините и електрооборудването, на които се падат близо 10% от износа. Конкурентноспособен е износът на български вина.

През 2004 г. стокообменът между България и Дания бележи увеличение със 17.3% спрямо  2003 г., като износът е нараснал с 16.5%, а вносът - със 17.6%. В резултат на тези стойности традиционно отрицателното търговско салдо е увеличено с 18.3% и достига 50.5 млн. щ.д.

Дания заема 16-о място сред търговските ни партньори от ЕС.
Производствено-техническо сътрудничество.

До сега промишлените контакти между двете страни се развиваха основно в няколко направления: фармацевтика и химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, машини и съоръжения. В настоящия момент в областта на производствено-техническото и инвестиционното сътрудничество не се използват пълноценно възможностите, като се има предвид, че Дания разполага с уникални и много ефективни технологии и производствен опит в хранптелно-вкусовата промишленост, селското стопанство, химията, фармацевтиката, радиоизмервателната апаратура, медицинската техника, съоръжения за опазване па околната среда, енергоспестяващи съоръжения. Съществуват възможности за сътрудничество в циментовата промишленост.

Вече има установени по-сериозни контакти между български и датски фирми като: "Балканкар" и "Джи Ел Форт Лифт Трак"; "Рила" и "Брандекс"; "Агрокомерс", "Peн Минк" и "Маах Ко"; АПК "Средец" и "Дениш Педигри Кетъл Брийдърс" и др.

Над 30 датски фирми имат официално регистрирани представителства в България. По-големите са "Хемпел", "Фос Електрик", "Лего", "Лундбек", "Ново Нордиск", "Феррозан", "ИCC Клориус", "Садолин", "Хемпел", "Банг и Пулсен". През последните години бяха открити самостоятелни представителства на големите датски фирми "Сторно", "Брюел & Кайерл", "Поулсен и АПВ- Анхидро- Пасилак". На българския пазар работят и редица малки, но подчертано активни фирми като "Данпасифик", "Бруната”, "Бусак", "Егмонт", "Пулсен" и "Лифтон".

В рамките на междуправителственото споразумение между България и Дания за сътрудничество в областта на опазването на околната среда, се предвижда за следващите години разработването на инвестиционни проекти в областта на хранителната, текстилната и дървопреработващата промишленост. Датската помощ е под формата на гаранции и е в размер между 4 и 5 млн.щ.д. годишно. Най-важните критерии при избор па проекти за финансиране са: проектът да води до значително подобряване на компонентите на околната среда, да се въвеждат най-добрите съществуващи технологии в производството и да има ко-финансиране от страна на българското предприятие или община и от други екологични фондове.

Министерство на икономиката е заинтересовано от: осъществяване на промишлено коопериране, като се използва наличието на евтина работна сила у нас, в областта на текстилната и хранително-вкусовата промишленост; участие на датски фирми в приватизацията на българските промишлени предприятия и увеличаване на датските инвестиции в българската промишленост, включително чрез развитие на кооперирани производства, създаване на смесени фирми, главно от типа малки и средни предприятия.

Активно се развива сътрудничеството и в областта на енергетиката. С финансиране по програма PHARE от датски консорциум, включващ фирмите "Ramboll", ''Danish Standart" и "Nesateam", c участието на български подконсултанти се осъществява проект за "Хармонизацията на българските енергийни норми и стандарти с ЕС". През 1997г. датското правителство направи дарение от 300 000 щ. долара, с което бе реализиран проект за диспечарски контрол на топлопреносната мрежа в Бургас. Осъществен е съвместен проект по обновяването на топлофикационната мрежа в Плевен, като материалите са производство на фирма АББ и И.С.Мюлер - Дания на стойност 2.6 млн. датски крони, предоставени като дарение от датското Министерство на околната среда и енергетиката. Община Шумен преговоря с община Холстебро - Дания по проект за изграждане и съвместна експлоатация на завод за преработка на отпадъци и производство на топло и електроенергия. Проучват се възможностите за създаване на съвместни предприятия за централизирано топлоснабдяване, производство на предварително изолирани тръби по европейски стандарт, между фирма АББ - Дания и Топлоенерго ремонт" ООД, София. Осъществява се внос на съоръжения и измервателна апаратура за централизирано топлоснабдяване: топломери, линзови компресори и др. от фирмите: "АББ", "Дамфос", "Клориус", "Бредан".
Инвестиции

Сумарните инвестиции от Дания у нас са незначителни. Желаем по-активно участие на преки датски инвестиции в България. Отдаваме голямо значение на организирането на икономически форуми, бизнес-семинари и презентации. популяризиращи възможностите за инвестиране в българската икономика.

По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции, към 31 януари 2000г.у нас са регистрирани датски инвестиции в размер на 5.4 млн.щ.долара. Само за 2000г. датските инвестиции у нас са на стойност 1.3 млн.щ.д. Пак за 2000г. Дания се нарежда на 19-то място по инвестиции, а общо за периода 1992-2000г.- на 26-то място.

За периода 1992-2003 г. датските инвестиции в България са в размер на 65 млн. щ.долара. През 2004 г. датските компании са вложили общо 22 млн. щ. долара в българската икономика. За поредна трета година нараства значимо обемът на датските инвестиции в България и за 2004 г. Дания заема 17-то място сред страните инвеститори у нас.

Най-голямата инвестиция през 1998г е на фирма "Брандекс" АД в шивашко производство на стойност 1.150 млн.щ.д.

Втората по големина инвестиция е на "Саново фудс" A/S за 1 млн. щ.д.. инвестирани в "Трудово" ЕООД (търговия).

Третата инвестиция (два броя) е на фирма Breakers A/S Co.:- в русенската търговска фирма "Лифтън-България" ЕООД, (512 хил. щ.д., инвестирани през 1994г.) и в русенското промишлено предприятие "Хидропробивна техника" (350 хил. щ.д. иивестирани през 1994 г.).

Четвъртата по големина инвестиция е на фирма "Егмонт Интернешънъл Холдинг", регистрирала фирма "България" ООД с предмет на дейност печат, преводаческа дейност, разпространение на печата и др. Инвестицията е на стойност 201 хил.щ.д., и е направена през 1994г.

Области, в които датските фирми инвестират най-често, са: търговия, консултантска дейност, маркетинг, производствена дейност, инженерингова дейност, хранително-вкусова промишленост.
Приватизация

Датските инвеститори проявяват слаб интерес към предприятията, предлагани за продажба от Агенцията за приватизация Единствената датска фирма, реално участвала в приватизацията е Breakers A/S Co. - на 10 февруари 1994г. тя стана собственик на 98.11% от капитала на "Хидропробивна техника" ЕООД, Русе (производител на хидравлични чукове). Цената по сделката (350 хил. щ.д. и 6.37 млн. лева задължения на предприятието) бяха изплатени своевременно и през следващите 3 години купувачът инвестира 350 хил. щ.д. за модернизация на производството, съгласно предписанията на приватизационния договор.

Финанси

Консолидацията на задълженията по обслужване на външния дълг на България към Дания се съдържа в подписаните споразумения между двете страни в рамките на Парижки клуб I, II и III. Нашата страна редовно обслужва дълга си съгласно схемите в рамковите споразумения.

Датският фонд за експортно кредитиране е включил България в 5-та група по класификатора за политически риск. (страните са разпределени в групи от 1до 7). По отношение на България фондът предлага ограничено застраховане, обикновено се застраховат сделки до 50 млн. датски крони. Застраховката изисква IL/C или банкова гаранция от банката на купувача. Приемат се гаранции от Булбанк и ОББ, които агенцията класира в група D-Standard bank.

Параходство БМФ е заинтересовано от разширяването на търговските контакти с Дания и от увеличаване на обемите на товарите от и за датски пристанища.

Сътрудничеството в сферата на земеделието се осъществява в няколко направления:

- месодобив и месопреработване;

- търговия с цветя, плодове, зеленчуци, вина и др.;

- практика на млади български фермери в Дания.

Понастоящем между Института по месопромишленост и датски фирми се осъществява двустранно сътрудничество в направления като хладилна техника и технология, инсталационна техника (преобладаващият брой проекти са на фирма "Данфос"), класифициране на свинското месо съгласно изискванията на ЕС.

От датския опит у нас са приложими технологиите за отглеждане на свине, птици и говеда, месо преработването и съхранението на месо и месни продукти.
Екология

Сътрудничеството ни с Кралство Дания в областта на опазване на околната среда е от най-интензивните сред партньорите ни в ЕС. Датският фонд за подкрепа на централноевропейските страни в опазването на околната среда (DESF), а впоследствие и Програмата DANCEE започнаха работа в България през 1993г. и към 2001г. осъществиха над 59 проекта в областта на опазването на чистотата на въздуха, пречистването на отпадъчни води, управлението на отпадъците, въвеждането на "чисти технологии" и хармонизиране на българското екологично законодателство с това на ЕС. Общата стойност на осъществените проекти възлиза на 37 млн. евро, от които датските грантове са 22 млн. евро, а българското финансиране е за 15 млн. евро.

На 14 07.1999г. България и Дания подписаха двустранно междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на околната среда и нова двустранна програма за периода 2002-2004г. В края на април 2002г. обаче правителството на Дания прие нова стратегия за датската помощ за Източна Европа за периода 2002-2003г., предвиждаща средствата от нея да бъдат пренасочени към страните, които станаха членки на ЕС през 2004г. и страните, граничещи с разширения Съюз.

Според програма на DANCEE за България изпълнението на съвместно одобрени проекти приключи в края на 2003г. За 2002г. датската екологична помощ в България бе редуцирана на 13 млн. датски крони и спрян старта на нови проекти. Понастоящем усилията на двете страни са насочени към довършване на започнатите проекти. Очаква се в бъдеще датската екологична помощ за България, подобна на тази за Румъния, Украйна, Молдова и Словакия да бъде прекратена и средствата от нея пренасочени към Полша, Литва, Латвия и Естония и региони на Руската федерация, граничещи със Северно море.

България настоя оказваната й от Дания помощ в опазването на околната среда да не бъде спирана след 2003г. и в тази връзка министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчи при работното си посещение в Кралство Дания на 19 юни 2002г. нон-пейпър на премиера Андерс Фог Расмуссен.

По-важните, сред изпълнените досега проекти, са :

• Реконструкция на Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ)-Варна;

• Чисти технологии за българските кожарски предприятия- II фаза;

• Инсталиране на ниско-азотни горелки на три броя парогенератори в ТЕЦ София-Изток;

• Изграждане на електрофилтър за пречистване на газове от агломерационно производство в Кремиковци ЕАД;

• Монтиране на 6 броя монитори за оценка на неизгорялото вещество в отпадната сгуропепелна маса в ТЕЦ Марица-Изток, ТЕЦ Русе-Запад и ТЕЦ Бобов дол;

• Сближаване на законодателството за околна среда в България с изискванията на ЕС за контрол на промишленото замърсяване;

• Проект за управление на специалните болнични отпадъци;

• Проект за управление на отпадъците в региона на общини Враца и Мездра. Последните два проекта, одобрени от Датската агенция за опазване на околната среда, са:

• ГПСОВ в Обзор- Бяла;

• Пет градски пречиствателни станции за отпадъчни води в района на Черно море.

Здравеопазване

Към настоящия момент няма подписан официален документ за двустранно сътрудничество в областта на здравеопазването. Сътрудничеството се изразява главно в оказването на датска консултантска помощ при изграждането на нови структури, хармонизирането на българската нормативна база с европейските директиви и участие на български специалисти в конгреси, симпозиуми и семинари, организирани от датската страна.

През 1995г. бе подписан договор между Министерството на здравеопазването на Р. България и Датската служба по условията на труд за консултантски услуги за изпълнение на проект PHARE BG 9301/03/02 "Подкрепа за преструктуриране на системата за трудова медицина в България".

През 1996г.с датска помощ започна работа по осъществяване на проекта "Изгаряне на инфекциозни и патологични болнични отпадъци" в град София.

През януари 1997г. у нас стартира тригодишна Програма за обучение в областта на диабета; целта й е да се подобри качеството на лечението на диабета и усложненията му. качеството на живота на страдащите от диабет и оптимизиране на разходите на здравеопазването за диабетно болните.

С посредничеството на СЗО са установени контакти между Научния институт по лекарствени средства към Министерство на здравеопазването и датската Асоциация на фармацевтите. Многократно датски експерти на асоциацията са оказвали консултантска помощ по въпроси на лекарствената политика и фармацевтичното дело у нас.
Трудова и социална политика

В областта на труда и социалната политика се осъществява сътрудничество с Кралство Дания от втората половина на 1991г., без същото да е регламентирано от междуправителствени документи. Двустранното сътрудничество се провежда основно под формата на съвместна дейност по избрани проекти, консултантска помощ на датски експерти и обучение на български специалисти.

През изтеклите години е извършен обмен на опит по системите за професионално ориентиране, квалификация и преквалификация на безработните, устройство и функциониране на социалното осигуряване, допълнителни частни пенсионни схеми, обработка на данни в социалното осигуряване и безопасни условия на труд.

През 1999г. стартира съвместен проект по линия на Програма ФАР на тема "Безопасни и здравословни условия на труд"(1999-2001 г.). Проектът бе част от подготовката на България за пълно членство в ЕС и хармонизирането на законодателството ни в областта на безопасността и хигиената на труда.

По донорски проекти по линия на програма ФАР, през 1999г. е проведен международен семинар по аспектите на финансовото управление на схемите за социална закрила с изпълнител University of Roskilde в Дания.

По линия на Държавната агенция за закрила на детето е сключено двустранно споразумение за сътрудничество с датската организация Dialog Development, като успоредно с това се обмислят възможности за сътрудничество с датската агенция за детето.

Сътрудничеството в областта на туристическия обмен е ограничено. През 2001 г. България е била посетена от 19 372 датски туристи .- ръст от 29% спрямо 2000г. Главният тур-оператор за Дания е "Балкан Холидейз" - Копенхаген с капитал от 2 млн. датски крони. Фирмата организира зимни програми за ски спорт в Боровец и летни почивки в морските курорти Слънчев бряг и Златни пясъци. Основен интерес за датските туристи представляват програмите с маршрутно познавателен характер във вътрешността на страната.

Българската страна желае да използва експертен датски опит в създаването и организирането на предприятия в областта на хотелиерството и туроператорската дейност, в обучението и подготовката на кадри за туристическата индустрия.

Двустранното културно сътрудничество се основава на подписаната на 30 април 1969г. междуправителствена Спогодба за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието и периодично приеманите двустранни програми към нея. Последната тригодишна програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката бе подписана на 26 ноември 1997г., по време на посещението в Дания на министър Н. Михайлова. Предстои подновяване на програмата.

През последните години се забелязва оживяване на двустранните културни връзки. Активни са контактите в книгоиздаването, литературата, киното, изобразителните и сценичните изкуства, библиотечното дело.

Успешно се развива обмена между българските и датските средни училища и университети. През 1995г. бе подписано споразумение между министерствата на образованието и науката на двете страни за установяване на дългосрочно двустранно сътрудничество и изграждане у нас на българо-датски училища по икономика, маркетинг и спортен мениджмънт.

Кралство Дания няма почетен консул в Р България.

Р България има двама почетни консули в Кралство Дания, назначени с РМС № 369  от 03.05.2004 г.:

1. 
   Оле Кристенсен, почетен консул на България в Северна Ютландия, със седалище в град Ялеруп (Hjallerup).
   
2. 
   Йеспер Вестергорд Хансен, почетен консул на България в Южна Ютландия, със седалище в град Силкеборг (Silkeborg).
   

През март 1997г. България едностранно отмени визовия режим за страните от ЕС за престой до 30 дни. На 15.03.2001г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи на ЕС прие Регламент № 539/2001, определящ списъка на третите държави, гражданите на които трябва да притежават визи при пресичане на външните граници на Съюза и на тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно приетото решение, България е включена в списъка на държавите, освободени от изискването за виза, при осъществяването на краткосрочни пътувания до 90 дни, в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане. Въз основа на директния ефект от Регламента на ЕС, считано от 10.04.2001г., българските граждани могат да влизат без визи на територията на страните от Шенгенското пространство, включително Дания.

С решение на Министерския съвет на РБ, на реципрочна основа, бе отменен визовият режим за страните от Шенгенското пространство за краткосрочните пътувания до 90 дни, в рамките на шест месеца.

От 11.10.2001г. е в сила Споразумение между Република България и Кралство Дания, сключено чрез размяна на ноти, за упражняване на трудова дейност срещу възнаграждение от лица, които са на издръжка на дипломатическия, консулския или административно-техническия персонал на дипломатическите или консулските представителства на двете страни.