3.1.3. Метод на критичната точка (ВЕР). Анализът на критичната точка има две основни предназначения: да определи количеството продажби (или производство), при което получените приходи напълно покриват разходите и да се намери при какво количество продажби ще се получи желаната целева печалба.
Критичната точка е тази, в която общите приходи от продажбите се изравняват с общите разходи.
Изчислява се като:
ВЕР = (постоянни разходи)/(цената - променливи разходи)
физическо изражение
ВЕР = ВЕР(физ.)*цена
стойност
3.2. Пазарни методи на ценообразуване. 3.2.1. Ценообразуване на база конкурентни цени. При този метод фирмата определя своите цени като изхожда от цените на своите конкуренти. Когато на пазара се оформи ценови лидер, останалите фирми конкуренти съзнателно възприемат неговите цени и провеждат аналогична ценова политика докато считат, че установената пазарна цена им носи достатъчна рентабилност.
3.2.2. Ценообразуване, ориентирано към търсенето. При този метод се определя висока цена когато търсенето е силно и ниска цена при слабо търсене.
3.2.3. Ценообразуване, основано на анализ на потребителите. А. Метод на потребителската оценка - основава се върху потребителската представа и разбиране каква би трябвало да бъде цената на продукта. Това ценообразуване изисква наличие на информация за мнението и отношението на потребителите. За целта се извършват маркетингови изследвания сред настоящите и потенциални потребители с цел да се получи тяхното мнение за цената.
Б. Психологично ценообразуване - то се занимава с изясняване на начина, по които хората възприемат една цена. Обикновено този метод не се прилага самостоятелно, а като допълващ елемент в процеса на разработване на цената. Психологическото ценообразуване насърчава покупки, основаващи се на емоционални, а не разумни отговори.
ІV. Дистрибуционна политика. 1. Определение. Дистрибуционната политика се определя като съвкупност от дейности по доставка на продуктите на потребителите, когато и където те ги търсят.
Целите, които се решават чрез дистрибуцията са свързани с ускоряване на продажбения процес в следните направления:
осъществяване на дистрибуцията при минимални разходи - необходимо е да се изберат такива дистрибуционни канали, които осигуряват едновременно качествено обслужване и висока покупателна активност на стоките.
управление на стоковите запаси. Предполага създаване на ефективна система за контрол и регулиране на стоковите запаси, която е съобразена и с финансовите възможности на фирмата.
съхранение и обработка на стоките в складови комплекси.
