3. Основни методи на ценообразуването. Всяка фирма, ръководейки се от стратегическите и тактическите си цели, от собствените си възможности и от пазарните си позиции, решава кои подходи и методи на ценообразуване да използва.
3.1. Методи на ценообразуване, основани върху фирмени критерии. 3.1.1. Методи от групата "разходи плюс". При използването на тези методи върху разходите за единица продукция се начислява надбавка, в която се включват някои видове разходи и желания размер печалба и се получава продажната цена.
А. Метод на пълните разходи.
Величината на разходите за единица изделие се определя по следния начин:
Разходи = Променливи разходи +Постоянни разходи/Количество продажби
(за ед. изделие)
Търсената цена от пълните разходи се определя по формулата:
Продажна цена = Разходи(за ед.изделие)/(1-%надбавка)
Б. Метод на средните разходи.
При него средните разходи за единица изделие се получават чрез разделяне на общите разходи(постоянни и променливи) на общото количество произведени стоки. Цената тук се получава по формулата:
(Общи разходи + Очаквана печалба)/Очаквано количество продажби
В. Метод на променливите разходи.
Процедурата по ценообразуването по този метод започва с оценка на очаквания обем продажби при различни предполагаеми цени. За целта фирмата трябва добре да познава кривата на търсене на своята продукция и да изхожда от състоянието и развитието на пазара. На основата на очаквания обем продажби се изчисляват променливите разходи, брутната печалба за единица изделие, сумата на постоянните разходи, общия обем на брутната печалба, размера на чистата печалба при различни варианти на продажната цена. Този метод дава възможност за по гъвкаво определяне на фирмените цени.
3.1.2. Метод на целевата печалба. Този метод на ценообразуване слага ударение върху печалбата като структурен елемент на цената - тръгва се от някаква целева норма на печалба за да се установи цената.
Използва се формулата:
Цена с цел. = Разходи за + (%печалба*инвестициите)/количество прод.
печалба ед. изделие
