Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обща постановка на изследването
- Изготвяне на анкетна карта
- Методология
- Провеждане на анкетите
|
Софийски университет „Св. Климент Охридски” Катедра по славянски литератури Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята Изготвил: Албена Красимирова Попова, Ф № 1972 Научен ръководител: проф. д-р Панайот Карагьозов Рецензент: гл. ас. Камен Рикев София, 2010 Съдрържание Обща постановка на изследването 5 Изготвяне на анкетна карта 5 Методология 5 Провеждане на анкетите 6 Анализ на получените резултати 7 Прародина и племенен състав 14 Генотип и език 15 Изводи 27 Полша през 17. век – военната сила на Европа 32 Изводи 35 Полски поробители 40 Полша – непоробвана? 45 Плетеницата на историята 48 Изводи 50 Първа световна война 52 Втора световна война: 54 Полша – Русия 57 „Неблагодарните поляци” 63 Изводи 67 Полша: „различният социализъм” 72 Парадоксите на социализма в Полша 78 Изводи 83 Приложение 1. Полски поробители и парадигма на робството 93 Библиография 95 Обща постановка на изследванетоСъдържанието на настоящото изследване се състои от три отделни дипломни работи, базирани на общ емпиричен материал, събран чрез провеждане на антропологически анкети. Всяка една от работите разглежда актуалната нагласа на българите към Полша и поляците в различен аспект, съответно: Актуалната нагласа на българите за полската идентичност в аспекта на историята; в аспекта на стереотипните представи и в аспекта на граничното пространство. Изготвяне на анкетна картаАнкетата е структурирана в пет части1: увод, три модула и заключение. Всеки модул е разделен на три части, всяка от които е съставена от три типа въпроси – затворен, за допълване и отворен. Целта на това деление е всеки да може да даде конкретна информация (при затворените въпроси), а в същото време да му бъде предоставена възможност да изкаже собствено мнение и лични впечатления (при отворените въпроси). Въпросите, които провокират сравнение на двата културни модела (българския и полския) и споделянето на жива история, са ключови за изследването. Частите на анкетата са:
МетодологияПо своята същност провеждането на изследване чрез антропологическа анкета е тип теренно изследване: „най-същественият метод на антропологично изследване, който е общ за антрополозите, независимо от тяхната специализация, е теренното изследване – изследване, което се извършва на терена за непосредствено наблюдение. Прякото изследване в естествена среда е общото в събирането на данни от всички видове антрополози. Тази черта контрастира с работата на други представители на социалните науки и науките за поведението, които по традиция събират данните си в изкуствена лабораторна среда или чрез непреки техники на събиране на данни като въпросници и регистри.„2 Прекият контакт с респондентите има важно значение, за да може систематично да отрази състоянието на изучаваното явление (моментната картина); да обясни причините, които обуславят това състояние; да изгради хипотези, доказателството на които да разкриват определени тенденции в развитието на изучаваното явление. За провеждането на анкетите има две предпоставки, които благоприятстват систематичното изследване на поставената задача: 1. Ние сме членове на общността, в която провеждаме изследването, но като научни изследователи запазваме безпристрастност по отношение на изследвания обект; 2. Анкетираните са по-скоро близки и познати или познати на познати, които са предразположени да се държат по обичайния си начин, защото изпитват достатъчно доверие към изследователя, което е важно условие при разпитването.
С цел да се покрие по-широк социален спектър подбраните участници в анкетата са от различни населени места и с различен образователен ценз. Забележка: Анкетата е проведена сред хора, които нямат полски произход (или някаква кръвна връзка) или висше образование, тясно свързано с Полша (полска филология или пълен курс на обучение в Полша). Това ограничение е въведено, защото целта на изследването е да представи необремената нагласа на българите към един чужд етнос. Този етап от провеждането на изследването представлява намирането и подбора на респондентите. Този подбор се осъществява с оглед на споменатите по-горе статистически рамки (пол, възраст, образование, местожителство) и провеждането на изготвената анкета. Анкетата не се провежда чрез писмено попълване на въпросника от респондентите, а чрез устно задаване на въпроси, които получават устен отговор. За пълното и достоверно представяне на информацията интервютата са записани на аудио носител3 , от който са пренесени върху текстов носител.4 Каталог: terminals -> net.flexostudio.com -> incoming -> lfiles lfiles -> Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Фотев, Георги. Другият етнос Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|
