Акуратор – той движи главите по повърхността на плочите. Повечето нови хард дискове имат акуратори базирани на гласова намотка. Името идва от това на намотките използвани във високо-говорители. Състои се от много силен магнит с форма подобна на тази на дъга и намотка от фина жица закрепена за движещата се ръка на която стои главата за четене и запис и пружина. Ръката е закрепена на ос. Когато се подаде напрежение към намотката тя реагира с магнита и се отмества. Пружината служи за връщане на ръката в начална позиция. Така главите се наместват в зона на плочата наречена зона за приземяване.
Глави за четене и писане – както името подсказва това е частта от устройството която всъщност чете и пише от и на плочите. Главите представляват изключително малки електро магнити с площ около един квадратен милиметър. Главите всъщност летят над или под плочите и не ги докосват при четене или запис. Този ефект се получава от движението на въздуха в сглобката на хард диска, породено от бързото въртене на плочите. Следната фигура представлява опростена схема на глава за четене и писане.
3.2.Запис и четене Хард диска записва посредством магнетизиране на тънко феромагнитно покритие положено върху плочите. Данните са кодирани в RLL и записани като шаблон от последователни магнитни преходи върху диска. Данните представляват времето между преходите. Данните се четат от плочата като се засича това време и после се декодира RLL.
Концептуално, магнитните плочи са разделени на много и малки магнитни региони наричани магнитни домейни. Магнитните домейни са изградени от магнитни зърна с размер от 10 нано метра. Всяко зърно формира един магнитен домейн.
Плочите се въртят с висока скорост от мотора. За всяка повърхност от плочите има отделна глава. Главите се позиционират от акуратора върху нужните области от плочите. Сивият код се използва за правилното позициониране на главите. Главите тогава магнетизират райнона със силно локално магнитно поле. Ранните хард дискове използвали електромагнити както за магнетизиране така и за прочитане на полето използвайки електромагнитна индукция. По късни версии използвали MIG глави. С нарастването на плътността на плочите започнали да се използват магнитно-резистивни глави (MR). При тях електрическото съпротивление на главата се променя според силата на магнетизма на региона от плочата под нея. В днешните глави обикновено четящите и пишещите елементи са отделни но в голяма близост един до друг.
Основни стъпки в процеса на четене от хард диска:
Потребителя изисква информация от устройството.
Операционната система достъпва MFT (индекс на местоположението на файловете ) чрез хард диск контролера за да намери клъстерите съдържащи желаната информация.
Чрез контролера, операционната система указва на електрониката на хард диска че иска да достъпи файл от клъстер.
Електрониката указва на мотора да задвижи плочите.
Акуротора придвижва главите на позиция.
Електрониката прочита и усилва слабите магнитни полета които конструират данните.
Електрониката използва акуратора за да придвижва главите из нужните сектори в клъстера.
Информацията се изпраща в кеша на хард диска.
Информацията се изпраща в рамта.
Основни стъпки в процеса на записване в хард диска:
Потребителя иска да запише данни.
Операционната система достъпва MFT за да намери свободни клъстери.
Операционната система указва на електрониката на хард диска че иска да запише данни в клъстер/и.
Данните постъпват в рамта.
Данните се изпращат от рамта към кеша на хард диска.
Електрониката указва на мотора да задвижи плочите.
Акуратора придвижва главите на позиция.
Главите магнетизират определените сектори от клъстера.
