Дипломна работа На тема : „ Същностна характеристика на данъчната ревизия По



страница4/6
Дата28.09.2022
Размер27 Kb.
#115161
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6
дипломпа-работа-Адриана Маринкова
Свързани:
?????? ?????? ????? - ??????? ?????????
Планиране – в този етап се структурира обхвата на въздействието, като ревизионната дейност се разпределя по месеци и тримесечия. Изготвят се поименни списъци на данъчните субекти, които ще бъдат обхванати.
Подготовка – органите по приходите внимателно проучват условията за работа в обектите. От картата за данъчна регистрация те се запознават индиректно с ръководството или представителството на ревизирания обект, основния предмет на дейност, спецификата на дейностите подлежащи на данъчно облягане, особеностите при начисляването на задължителните осигурителни вноски и други. Подготовката на ревизията завършва с изготвянето на работен план, който трябва да бъде обвързан с календарен график. В плана е залегнала основната ревизионна цел и произтичащите от нея главни и допълнителни задачи.
Откриване – етапът откриване е свързан със съответни проучвания на място в обектите. Така се рамкира обхватът на различните проверки, в цялостния ревизионен процес и се доуточняват конкретните въпроси, по които ще се работи. Проучванията обхващат наличната данъчна, осигурителна и друга информация, която дава представа за общото състояние на данъчния субект.
Ревизионна дейност – провеждат се конкретни контролни процедури, т.е. извършват се отделни проверки в рамките на една ревизия. В процеса на нейното осъществяване, проверяващите се съобразяват със следните основни изисквания: пълно доказване на направените констатации; при съмнения или явни улики за фалшифициране на първични и вторични документи, и регистри, се уведомява органът възложил ревизията; текуща информация на заинтересованите лица за хода на ревизията; изясняване на възникналите въпроси.
Приключване и систематизиране на резултатите – това е последният стадий, в който се оформят окончателните резултати и се изготвят изискването от законодателя „приключващи“ документи. Органът по приходите има правно задължение в писмен вид да изложи, систематизира и обобщи всички факти и обстоятелства, имащи значение за данъчно – осигурителния процес. Направените констатации се обобщават по важност. В този етап ревизиращите органи запознават данъкоплатеца с направените от тях констатации, които съвместно могат да бъдат обсъдени.
На задължително документиране подлежат: възлагането, събрания доказателствен и фактически материал във връзка с данъчно облагане, начислените задължителни осигуровки и приключването на ревизията.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията. Това е писмен документ, в който са посочени данните за ревизираното лице, ревизиращите органи, срокът и периодът на ревизията, видовете ревизирани задължения и други обстоятелства, имащи значение за оказаното въздействие…
…Естествено освен данъчни ревизии доказателства за данъчно облагане се събират и с данъчни проверки. С данъчните проверки се установяват факти и обстоятелства, които имат значение при определянето на данъчните задължения. Особеното при тях, е че чрез тях не се определя конкретен размер. Данъчните проверки имат спомагателна роля. Особеното при проверките, е че те се извършват от органите по приходите без да е необходимо изрично писмено възлагане. При проверките се съставя протокол...
…Същинската част за определяне на данъчно задължение се съдържа в данъчните ревизии. Те се възлагат от изпълнителният директор на НАП за всички данъчни субекти на територията на страната. С това право може да бъде упълномощен и заместник на изпълнителният директор на НАП. Данъчните ревизии се възлагат и от териториалните директори за обекти, които са адресно регистрирани към съответната териториална дирекция. Лицата извършващи ревизията се легитимират чрез служебните карти, представят и копие от заповедта, с която е възложена ревизията. С акта на възлагане се определя ревизионният субект, името му, кода по БУЛСТАД, адреса. Посочва се ревизиращия орган; срока за извършване на ревизията; периода, който обхваща ревизията; задълженията, които принадлежат на ревизия.
Упълномощените да извършват ревизия трябва да се легитимират , като представят копие от заповед за възлагане. Лицата, които подлежат на ревизия са задължени да осигурят подходящо място и условия за извършването й. Задължени са също да осигурят лица за контакт с ревизиращия. Има възможност ревизията да бъде извършена и извън мястото на ревизирания обект това може да стане в териториалната дирекция, като в този случай се съставя протокол и опис на всички документи, които ревизирания субект предоставя на ревизиращите. След приключване на ревизията в 3-дневен срок тези документи се връщат обратно. Предвидена е възможност ревизиращият орган да събира информация и извън мястото, където е седалището на ревизираната организация. Доказателства на база, на които се извършват данъчни ревизии са официални и частни документи (задължително да са подписани); справки и декларации; писмени обяснения на данъчните субекти; експертизи; свидетелски показания. Ползват се още протоколи за действия на данъчните органи от предходни периоди. Специфика при събирането на информация за целите на данъчната ревизия е, че никое лице няма право да отказва даване на писмени обяснения на данъчните органи. Това не се отнася обаче за роднини на данъчните субекти или за други близки лица на данъчните субекти, които биха навредили на себе си. Изключение са още свещенослужителите; за лица, които са задължени служебно да пазят тайна (нотариус , лекар).
Първият резултат от извършената данъчна ревизия е ревизионния доклад. Той служи за издаване на данъчно ревизионен акт. Ревизионният доклад се издава в писмена форма по образец, който се определя от министерството на финансите. Той съдържа :

  • имената и длъжностите на лицата , които го съставят;

  • данни за ревизираното лице;

  • обхвата и вида на ревизията;

  • извършените процесуални действия;

  • направените изводи;

  • предложения за обезпечаване на евентуалните задължения;

Този доклад се връчва на ревизираният субект в 3-дневен срок след съставянето му. Той от своя страна може да се оспори в 2-седмичен срок. Този срок може да бъде удължен, когато се прецени, че не е достатъчен. Това обаче не може да бъде за повече от 1 месец. След съставянето на ревизионния протокол лицата извършили ревизията уведомяват възложителя, който определя органа, който ще издаде ревизионния акт.
Срокът за издаване на ревизионния акт е 14 дни , когато в този срок не бъде издаден ревизионен акт, издаването му се прекратява. Самият ревизионен акт се издава в писмена форма по образец, който е утвърден от НАП.
Той съдържа: -информация за органа и лицето свързани с ревизията;

  • посочва се обхвата на ревизията;

  • разпоредителна част , в която се определят задължения , отговорности , права;

  • срокове ,в които трябва да бъдат изпълнени тези задължения, отговорности, права според предписанията на ревизионния акт.

Ревизионният акт посочва пред кого може да бъде направено обжалването му. От особена важност за обезпечаване на съответните вземания, които се налагат чрез ревизионния акт са предварителните обезпечителни мерки.
Темата за ревизионния акт е доста обширна, достатъчно интересна и всеобхватна, че бихме разгледали отделно в друг курсов проект, но на този етап спираме дотук.




  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница