2.2. Видове стратегии - равнища на стратегически избор
От гледна точка на стратегическото управление могат да се очертаят три основни равнища на стратегията:
Корпоративната стратегия представлява модел на поведение на цялата фирма, включително отделните бизнес единици. Тя трябва да отговаря на следните изисквания:
Да отразява в дълбочина фирмата, потребителите, настоящите и потенциални конкуренти;
Да представя ясно взаимовръзката между отделните съставни звена на фирмата, като формулира общи споделяни цели;
Ясно да посочва източниците на ефективност и неефективност във фирмата;
Да определя базисни конкурентни предимства, които трябва да се използват общо от всички бизнес единици във фирмата;
Да посочи ясни правила за добиване и управление на ресурси;
Да играе мотивираща роля за всички най- важни външни и вътрешни стейкхолдъри.
В процеса на разработване на корпоративна стратегия, изключително важно е мениджърите на фирмата да отчетат влиянието на типа бизнес среда, в която се работи.
Бизнес стратегията изразява модела на поведение, който следва отделната бизнес единица в рамките на фирмата. Тя трябва да произтича от корпоративната стратегия и да се съобразява с основните й изисквания, но същевременно трябва да има и достатъчно свобода при определянето на този тип стратегия. Най-общо корпоративните стратегии се обособяват в три вида:
Стратегия на растеж;
Стратегия на консолидация;
Стратегия на напускане на бизнеса.
В тази връзка, съответните бизнес стратегии трябва да отчитат общо избраните пътища като цяло. Основният въпрос, чийто отговор трябва да се търси е как най – добре да бъдат задоволени потребностите на целевата група, която обслужва фирмата, така че да се реализира общата корпоративна стратегия.
Функционални стратегии
Те играят поддържаща роля и са насочени към определяне на най-важните проблеми, които трябва да се решават на функционално равнище, но изискват стратегическо решение.
Същите обхващат отделните, значими аспекти на бизнеса и следователно са по-конкретни и специфични. Те спомагат за реализирането на корпоративната цел и подцелите. Най-често те са свързани с области, като финанси, маркетинг, операционна дейност, контрол на качеството, информационни системи, управление на човешките ресурси. Обикновено се разработват по-конкретно и детайлно две до три функционални стратегии, които са с най-важна роля за постигане на стратегиите от по-високо равнище – бизнес и корпоративно.14
Целите на хотелиерската индустрия са печалбата и растежът. За да се постигнат тези цели, хотелите трябва да формулират и приложат стратегии. Стратегията е ключов определящ фактор за представянето на фирмата и до голяма степен влияе на управлението. Обсъждането на въпроса за стратегията е необходимо, защото хотелите постоянно са изправени пред несигурност и трудности. Те трябва да адаптират поведението си, за да бъдат конкурентоспособни. Хотелската стратегия и структура са неизменно свързани поради ценови решения, въвеждане на нови продукти и рекламни кампании, които изискват административна подкрепа. Осигуряването на бърз отговор на непредвидените промени в средата, маркетинга, човешките ресурси и администрацията са организационно свързани.
Решаване на съвместни проблеми по отношение развитието на туризма и конкретно хотелиерството в дестинацията
Приложението на системата на първо място намалява шанса на местата за настаняване, които не притежават знак, предлагат по-ниски цени за сметка на качеството и се само окатегоризират в дадена област да привличат туристи и съответно да създават лош имидж за цялата дестинация. На второ място, доброволното сертифициране дава възможност за създаване на ясни и еднакви стандарти за качество, които засягат специфичната дейност и характеристики на мястото за настаняване, чието поддържане гарантира за клиенти и партньори, че предлаганият продукт и цялостен престой на госта е както качествен, така и пълноценен, отличителен и дори уникален. На трето място, членството в системата дава възможност за по-широкообхватна, по-качествена и по-ефективна маркетингова дейност, която трудно се осъществява с финансовите ресурси на отделното средство за настаняване и особено, когато бизнесът иска да привлича клиенти от пазарни ниши и пазарни сегменти със специални интереси.
Извличане на допълнителни ползи
Допълнителните икономически изгоди се придобиват от общата маркетингова и мениджърска дейност, която води до спестяването на разходи и по-висока ефективност на влаганите финансови и човешки ресурси. Синергичен икономически ефект извличат членовете на системата, защото съвместното поддържане на специфичността на продукта и гарантирането на неговия локален, отличителен произход, дава възможност да се привлекат повече и определени клиенти, както и да се осъществяват повече продажби, а в редица случаи дори на по-висока цена.
Други ползи, които придобива бизнесът са подобряване на иновативността и управлението на човешките ресурси в резултат на обучение, консултации и предоставяне на информация за членове на системата. Една от най-важните допълнителни изгоди е за маркетинговата дейност, а именно достигане до нови пазарни сегменти и специализирани пазарни ниши, повишаване на популярността и създаване на определен имидж и т.н.
Подкрепа за развитието на малкия и среден бизнес в дестинацията (вкл. от сектор хранително-вкусова промишленост, транспорт и други).
Локалният знак за качество в хотелиерството дава възможност на малкия и среден бизнес, с който местата за настаняване си партнират, особено предлагащ местни и специфични продукти и услуги, базирани на традиции и отличителни характеристики, да бъде популяризиран, да привлече клиенти и да достигне до нови пазари, да бъде консултиран и подпомаган при управлението.
Принос за развитие на устойчив туризъм и повишаване качеството на живот
Членовете на системата за локален знак трябва да отговарят на критерии за социално и екологично отговорна дейност. Това се отнася най-вече до намаляване на негативното въздействие върху природна среда, принос за защита на важни природни ресурси, за съхранение на местно културно и природно наследство. Същевременно бизнесът отличен с локален знак, в по-голямата част от случаите, трябва да наема местни специалисти, да полага усилия за приложение на добри практики за обслужване на клиентите, което е свързано с обучение, инвестиране в знания и умения на човешки ресурси и приложение на иновативни услуги. Това, заедно с приноса за опазването на природа и местна култура, води до създаване на качествени работни места в района, създаване на привлекателна среда за инвеститори и човешки ресурси, за поддържане на идентичността и атмосферата в дестинацията.
Принос за имидж и популяризиране на дестинацията, включително за създаване на специфичен образ на дестинацията благодарение на приноса за устойчивото развитие на туризма и използването на специфични продукти, технологии и дейности за района.
Създаване на мрежа и партньорство
Поддържането на системата за сертифициране и локалния знак създава възможности за партньорство и сътрудничество между малкия и среден бизнес в туризма и други сектори, между малкия и среден бизнес и неправителствени организации, съвместно с които се допринася за социално-икономическото развитие и екологичната устойчивост на района и се усъвършенства качеството на цялостното преживяване на туристите в дестинацията.
Днес конкурентоспособността в хотелиерския бизнес означава не само да се постигат определени стандарти, а да се познават очакванията на клиента и да бъдат надхвърляни. Предлагането се специализира, диверсифицира и профилира, за да отговори на разнообразните потребности на клиентите.
Налага се един нов подход в обслужването “Грижа за клиента”, който води до удовлетвореност на клиента и до повишаване конкурентоспособността на фирмите в хотелиерския бизнес.
Поставя се началото на глобализацията в хотелиерството, която е резултат от глобализацията в икономиката – концентрация в предлагането, смесени инвестиции, масово навлизане на международни фирми и в резултат на това, формиране на т.н. “международен потребител”
Сподели с приятели: |