Дипломна работа на тема : Застраховка "Живот" Същност и особености Дипломант: Научен ръководител: Съдържание

Дипломант: Научен ръководител:………….

Съдържание:


Въведение – цел на дипломната работа……………………………………….......3 стр.

Глава I.Същност и характеристики на животозастраховането

1. История на животозастраховането ...................................................………........4 стр.

2. Същност и приложение на застраховка „Живот”................................................11 стр.

3. Състояние на животозастрахователния пазар в България..................................12 стр.

3. Общи условия по застраховка „Живот” в ЗПАД „ДЗИ”.....................................17 стр.

Глава II. Видове застраховки „Живот”

1.Женитбена застраховка. ……………….................................................................42 стр.

2.Рентна застраховка..................................................................................................43 стр.

3.Застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд......................................44 стр.

Глава III.Сравнителен анализ на животозастраховането и тенденции за развитие

1.Сравнителен анализ ................................................................................................45 стр.

2.Тенденции на развитие на животозастраховането...............................................50 стр.

Заключение – основни изводи и предложения.............................……..………....57 стр.

Приложение 1

Кодекс за застраховане – правни положения за застраховка „Живот”…….........58 стр.

Използвана литература………………………………………………………...........67 стр.

Въведение

Настоящата дипломна работа има за цел да покаже същноста на застраховката „Живот”, както и начините за нейното сключване и поддръжка.Внимание също ще бъде отделено и на равнището, което заема този вид застраховнае в общия дял на тази икономичекса дейност в обществения живот, а също така тенденциите на развитие на застраховането като цято и в частност на застраховката „Живот”.

С приемането на Кодекса за застраховане от 01 януари 2006 г. са уредени правните норми на целия процес застраховане, както и правата и задълженията на участниците в него.Формулирани са също така и основните положения при функционирането на застрахователните дружества, сключването и поддържането на застраховките, както и изплащането на застрахователните суми.

Интерес представляват условията и тарифите на отделните застрахователни дружества, в случая – Общите условия на ДЗИ.В Приложение1 се дава представа за правните положения, които регулират животозастрахователните отношения чрез Кодекса за Застраховане, приет тази година.

Информацията, която е представена е от Комисията за Финансов Надзор, която дава оценка и статистичека информация относно развитието на животозастраховането през последните няколко години.

Таблица1 дава представа относно активите и резервите на застрахователните дружества, извършващи дейност по животозастраховане.

Глава I.

За участие в Colegia Funeraticia, колегията е изплащала на членовете сума в размер, определен в устава.Изплатената сума е служила главно за организиране на достойно погребение на починалия.Подобни погребални асоциации са съществували и в древна Гърция.Колегията не е изплащала суми, когато смъртта е насъпила в следствие на самоубийство или ако изплащането на месечните вноски е било просрочено след срока, определен в устава на колегията.Членовете са получавали помощи и в случай на болест, инвалидност и други събития.В Римската империя взаимното застраховане е било разпространено и сред военните, при които паричното стопанство е било с по-голяма значимост, обстоятелство, което създавало благоприятни условия за развитието на застраховането.

Античното застраховане престава да съществува през вековете след разпадането на Римската империя.Условията на натуралната размяна престават да бъдат поддържащ фактор за развитието на застрахователните отношения и те престават да съществуват до началото на Ранното Средновековие.

Застраховането във феодалното общество се развива в съответствие с особеностите на обществения строй.Успоредно с принципа на васална зависимост, значително място заема и принципът на взаимопомощ във вътрешния живот в градовете.Създават се и градските организации – братства за взаимно застраховане, известно като гилдийско – цехово застраховане.

Застрахователната взаимопомощ, провеждана от гилдиите и цеховете, отначало е в съвсем обща форма.Не са били определени размерите на помощите и обемът на застрахователна защита и не са събирани периодически застрахователни вноски.Изплащането на помощта е ставало от общогилдийската или общоцеховата каса заедно с останалите разходи или чрез разхвърляне на изплатената сума върху членовете.

Най-ранните сведения за застраховане в гилдиите има: в Англия през X и XI век(Лондонски гилдии и Кембриджки гилдии); в Германия през XII век; в Дания и Исландия през през XII век.

В по-късните периоди провежданата взаимопомощ придобива по-точни и по-определени форми както в гилдиите, така и в цеховете.В различно време за отделните държави се изоставя принципът за разхвърляне на разходваните суми за помощи върху членовете и се възприема редовното събиране на вноски.Определят се и застрахователните случаи, при които ще се изплаща помощ, величината на застрахователните плащания и други.

Кръгът на застрахователните случаи, при които се е извършвало плащане е най-широк в гилдиите и по-тесен в цеховете.През средните векове търговията е била свързана с далечни пътувания, които са били свързани с големи опасности.Освен това в ръцете на търговците били съсредоточени много повече ценности, от колкото в ръцете на занаятчиите.

За гилдийското лично застраховане защитата е включвала изплащане на помощ преди всичко в случай на смърт, болест и инвалидност.В някои случаи гилдиите са имали списъци на болестите, които са давали основание за получаване на помощ.

Подобна организация има и цеховото взаимно застраховане.

Както при застраховането в наши дни, така и в гилдиите леновете им имали известни задължения, които е трябвало да спазват.Такива задължения са например:предотвратяване на настъпването на застрахователния случай и спасяване или ограничаване последствията за засегнататото имщество.При неизпълнение на предписаните задължения пострадалото лице се лишава от правото да получи съответната сума(обезщетение).

На застраховането, провеждано в европейските гилдии и цехове, съответвства взаимозастраховането, срещано по същото време в Япония.Японките организации, формирани на религиозен и светски принцип, чрез редовно събирани застрахователни вноски, са образували резерви, от които давали помощи при раждания, погребения за издръжка на наследниците на членовете на организацията.

Нов етап на развитие получава личното застраховане през епохата на капитализма.Неговото развитие се обуславя от общата характеристика на новия начин на производство.Тук вече има по-голяма нужда от застрахователна защита.Настъпилите щети от действието на различни природни опасности не могат да бъдат възмездявани по незастрахователен път.

Влияние за развитието на застраховането оказват стоково-паричните отношения.Всеобщият стоков характер и отношения на всестранна вещна зависимост пораждат потребност от застрахователна защита и създават благоприятна почва за лесно организиране на многостранна застрахователна закрила, която спомага за развитието на застраховането.

В края на XVII век морското застраховане престава да бъде господстваща форма на застраховането.Силно развитие получава пожарозастраховането, а в началото на XVIII век възниква и личното застраховане.На първо време то се развива в Англия върху анюитетите и тонтините, а по-късно и на базата на постиженията в статистиката и математиката - таблиците за смъртност.

По-нататъшното развитие на икономиката и технологиите дава широк тласък на развитие на личното застраховане – живот и злополука.Официално началото на застраховката „Злополука” се поставя в Англия през средата на XIX век във връзка с въвеждането на железопътния транспорт.По-нататъшното развитие на застраховането срещу риска „злополука” се наблюдава в процеса на концентрация на производството.По същото време животозастраховането се характеризира с повече от сто вида застраховки , което отразява натрупването на голямо количество парични средства в ръцете на застрахователните дружества.

Личното застраховане по това време се развива в три основни направления:

• 
  индивидуално животозастраховане – най-старата и най-известна форма на лично застраховане.Застрахователните договори се сключват на базата на медицинско свидетелство, за застрахователни суми, определени от застрахованите, съобразно с финансовите им възможности
  
• 
  народно(дребно) животозастраховане – появява се за първи път в Англия през 50-те годни на XIX век, а през следващите десетилетия широко се разпростира и в европейските страни и САЩ.Характерно за този вид застраховане е, че се оформя обикновено без медицински преглед и за по-ниски застрахователни суми
  
• 
  групово застраховане – оформя се без медицинско свидетелство и за ниски застрахователни суми.Тези застраховки се появяват в началото на XX век в САЩ, където намират много широко развитие
  

Застраховането като самостоятелна категория изразява определени икономически отношения.Тези отношения възникват между застрахователя от една страна и застрахования – физическо или юридическо лице, от друга, във връзка с образуването, управлението и разпределението на застрахователния фонд.

За възникване на застрахователното отношение трябва да бъде сключен застрахователен договор.Tой по своята същност е една алеаторна, двустранна, формална и самостоятелна правна сделка.Застрахователният договор е източник на за възникване на застрахователното правоотношение и се регулира от гражданскто право.

За да се сключи застрахователния договор, е необходимо да бъдат налице пет основни признака, които съответстват на етапите, през които минават контактите между кандидатите за сключване на застрахователния договор и застрахователя.

Личният интерес е задължителителен за скючването на застрахователния договор.Ако се установи, че застрахованият няма интереси, собствеик, арендатор или ползвател на унищоженото имущество от определено вероятностно(случайно) събитите, то това означава, че не е понесъл щета.Следователно застрахователния договор е нищожен и не се пораждат застрахователни отношения.

Най-висша степен на доверие между страните е друг важен елемент за сключването на застрахователния договор.Тъй като застрахователят не знае нищо за субекта на застраховане, а дошлият при него за застраховка знае подробностите относно субекта за застраховане, то дълг на застрахования е дори да не бъде помолен за това, е да разкрие изцяло на застрахователя всички съществуващи обстоятелства.Застрахованият е длъжен да съобщи всеки съществен факт – при положение, че може да повлияе върху решенията на застрахователя при определяне на премийните ставки или изобщо застраховането на този риск.

Този принцип се основава на това, че когато настъпи застрахователен случай, трябва да започне разследване на съответните обстоятелства.Ако се установи, че застрахованият не е съобщил нещо съществено относно субекта на застраховане, то договорът може да бъде признат за недействителен и застрахователните суми да не се изплатят.

Принципът на най-висше доверие между страните има няколко условия.Едно от тях е да се съобщи за всички рискови обстоятелства при сключването на договора.Носителите на съответните права и задължения в застраховането встъпват като субекти на застрахователното правоотношение.

Елементите на застрахователното отношение от гледна точка на тяхното значение следва да се обособят в две групи.Първата група обхваща онези елементи, които са задължително необходими за съществуването на застрахователното отношение.Те са съществени и при отсъствие дори на един от тях не може да се сключи застрахователен договор.Към тази група се отнасят страните по договора, застрахованото лице, съгласието между страните, срокът на отсрочка (действие на договора) и съответният риск.

Втората група обхваща така наречените естествени и случайни елементи.Към тях се причислява щетата.Тя е налице при всички имуществени застраховки, но отсъства при застраховките „Живот” и „Злополука”.

В юридическата и специализираната застрахователна литература застраховането се определя като система от икономически отношения, включващи образуването за сметка на застрахователни премии на специализиран паричен фонд и неговото използване за изплащане на застрахователни суми на пострадали лица вследствие реализирането на застрахователен риск или на техните наследници в случай на смърт.

Най-старата и същевременно най-разпространена теория за застраховането е теорията за нуждата.Тя е изложена за първи път през 1896г. и според нея застраховането е взаимно покритие на определена случайна в цялост обаче оценима потребност чрез голям брой еднакво застрашени стопански единици.Тази дефиниция съдържа две основни характеристики.

Първата характеризира застраховането като процес за покриване на особен вид парична потребност, която е предизвикана от определен риск, но е случайна и измерима.Втората основна характеристика на застраховането описва метода за покриване на потребността (взаимно покритие чрез множество стопански единици).

Съвременното схващане за понятието застраховане се извежда на базата на това, че то е взаимно планомерно покритие на отделна случайна, но общо оценима парична потребност, на основата на междуикономическо израваняване на риска посредством обхващане на достатъчно голям брой еднакво застрашени стопански единици.

Според теорията за покриване на потребностите основни единици на застрахователното понятие са:

А) взаимност, означаваща обхващането на повече стопански едници

Б) несигурна случайна потребност на еднакво застраховани стопански единици, която е измерима с помощта на закона за големите чсила

В) оценима парична потребност

От гледна точка на застрахования живтозастраховането е средство за осъществяване на трансфер.От гледна точка на застрахователя, животозастраховането е средство за организиране, управление и разпределение на паричен фонд.

Отличителната характеристика на животозастраховането като средство за трансфер се свежда до това, че то включва известно съвместяване на рисковете, тоест застрахователят комбинира рисковете на много застраховани.Чрез това групиране застрахователят увеличава възможността си да предвижда очакваните загуби.

В икономически смисъл за застраховане може да се говори само, когато е налице съответното обединяване на множеството случаи, които са заплашени от икономически неизгодни събититя, тоест съществува възможност те да се сбъднат.

Същност и приложение на Застраховка „Живот”

Първата и обща предпоставка за животозастраховането е наличието на известен момент на неопределеност.При застраховането е необходимо да има най-малко един момент да неопределеност.При животозастраховането не се поставя въпросът „дали”, а „кога” и „как” ще настъпи застрахователното събитие.

Застраховането като един от важните елементи на пазарната икономика защитава интересите във всички сфери на човешките отношениея.Мястото на застраховането в икономиката може да се разглежда в три направления:

• 
  интерес
  
• 
  финансова роля
  
• 
  структура
  

В структурно отношение животозастраховки най-много се сключват от главата на семейството.

Значението на животозастраховането следва да се анализира от гледна точка на застрахованите и на обществото.Прякото значениe за застрахованите се свежда до обезщетяване на онези, които претърпяват загуби при реализиране на включените в отговорност на застрахователя рискове.Пострадалите физически и юридически лица (респективно техните семейства) се обезщетяват или най-малкото се подпомагат, за да достигнат своето предишно икономическо състояние.

Животозастраховането получава своето развитие благодарение на финансовата подкрепа, която дава на застрахованите лица и техните наследници в случай на настъпване на неблагодриятни събития.

Състояние на животозастрахователния пазар в България

Членовете на БИБА са на мнение, че органите на застрахователния надзор трябва да насочват своето внимание предимно върху финансовото състояние на застрахователните компании (например тяхната ликвидност, платежоспособност, разпределение на застрахователните резерви и др.), а не изцяло върху лицензирането на продукти и Общи условия за отделни класове бизнес и специфични рискове.

1. Заповед № 11 от 2000 г. на Дирекцията по застрахователен надзор изисква застрахователните компании да лицензират всички видове и подвидове рискове, ако някой от тях се включва в застрахователен продукт/полица. Нещо повече, застрахователните продукти трябва да бъдат одобрени от застрахователния надзор, включително и покритите рискове, тарифи, разходи и др.

Нашата препоръка е да се направят изменения в Закона за застраховането и в горепосочената заповед с оглед привеждането им в пълно съответствие с Директива 73/239/ЕЕС на ЕС и по-специално чл. 7 с оглед анекса на директивата.

Промяната на процедурата за лицензиране на рискове, които ще се покриват, ще се улесни значително и ще се сведе само до лицензиране на класове застраховки, които ще се извършват, а не всеки риск (вид застраховка) и подриск, както е в момента. Ако се приеме тази промяна, няма да се изисква спомагателният риск да се лицензира отделно, когато е свързан с основен риск и е покрит от договор, който застрахова основния риск. Например, „нарушаване на работата” се покрива в следствие на настъпване на застрахователно събитие, свързано със собствеността (например пожар) трябва да се лицензира отделно, а няма такава практика по света да се покрива „нарушаване на работата”, ако няма покрит от същия застраховател имуществен риск. Тази логика следва също и от общоприетата практика и логика на договорното и факултативното презастраховане по света. Много други примери, подобни на последния могат да бъдат посочени. Аз също така считам, че настоящата процедура създава излишна административна тежест както за администрацията, така и за компаниите. Застрахователните продукти обикновено представляват пакети от покриване на различни рискове, от които винаги един или няколко са основни, а останалите са спомагателни. Нещо повече, в повечето случаи всеки риск не може да бъде оценен отделно сам по себе си, без да се дава сметка за обектите на застраховане (освен ако не е масов продукт като гражданска отговорност, застраховане на домашно имущество и др.) Законът за защита на потребителя предоставя достатъчно средства на правителството и на обществото като цяло да контролират застрахователните компании срещу злоупотреби с потребителите.
2. Информацията, която се изисква да бъде давана на застрахователния надзор, е много подробна, не винаги адекватна и не отразява бизнес реалностите в индустрията.

Най-добре би било да се запазят изискванията за отчитане само по отношение на необходимия минимум, свързан с граница на платежоспособността, баланс, отчет за печелбите и загубите, изчисляване на съотношението на приходите, на съотношението на загубите и комбинирано съотношение (както е посочено в директивите на ЕС) на всяко тримесечие.Счита се, че на тази фаза на развитие на застрахователната индустрия в страната може да има изисквания за по-стриктен контрол върху компаниите, които развиват дейност в държавата. Бих препоръчала по-подробни доклади да се правят не по-често от веднъж в годината (като съотношение на приходите, съотношение на загубите и комбинирано съотношение за всеки клас застраховки).

Повечето от застрахователните компании все още не разполагат с подходящ софтуер и изискваната информация се прави на ръка. Това прави тази информация не достатъчно достоверна. От друга страна, един прост и стандартизиран набор от данни би подобрил значително ефективността на застрахователния надзор и би помогнал да се концентрира върху основните си дейности и да идентифицира проблемите на ранна фаза. Освен това данните, които сега се предоставят, от една страна не са точни, а от друга са в огромни количества и застрахователният надзор не разполага със съответните ресурси за тяхното навременно обработване.

Ще са необходими съвместни усилия от страна на членовете на БИБА, професионалната асоциация и правителството, за да се помогне на компаниите в обучението и регулярното подготвяне на тези индекси и съотношения. Последващият ефект ще се състои в това, че местните застрахователни компании ще могат да показват своите резултати на “международния език” на застрахователния бизнес и на инвестиционната общност. Друг проблем е облагането на застрахователните компании, което води до липса на стимули за инвестиране в подходящ софтуер, тъй като амортизацията не е данъчно освободена. Моето мнение е, че задължителната информация, която се изисква от застрахователните компании трябва да съответства на европейските директиви, както и на основните класове застраховки (а не видове и подвидове, както е сега).

3. Банките и туроператорите нямат право да продават застрахователни продукти като застрахователни агенти, а само чрез посредници.

Препоръка е Кодексът за застраховането да бъде променен така, че тези юридически лица да могат да упражняват дейност като застрахователни агенти. За да се избегнат недоразумения, агентите трябва да могат да продават само продукти от вида “голям обем, ниска стойност”. Считам, че Законът за банките трябва да се измени така, че да се даде възможност на банките да продават свободно застрахователни и пенсионни продукти.

По силата на Закона за туризма туроператорите са длъжни да продават застраховки за пътуване и да ги включват в техните пакети. От друга страна Законът за застраховането ограничава кръга от лицата, които могат да бъдат агенти - физически лица и еднолични търговци. По принцип агентите продават “стандартизирани” застрахователни продукти, за които не се изискват специални познания (за разлика от застрахователните брокери). Тези продукти включват застраховките за пътуване, индивидуалната застраховка “Живот”, личната застраховка за злополука, гражданска отговорност, пълно каско, застраховка на домашно имущество. От друга страна, предлаганата промяна в закона може да създаде възможност банките да предлагат услуги “на едно гише” (“one stop shop”) и да създаде условия за развитие на банковите гаранции. Такава промяна може да доведе и до развитие на алтернативни начини за дистрибуция на застрахователни продукти като Интернет доставчици, оператори на мобилни телефони, различни свързани групи, асоциации и др. По този начин застраховането ще може по-добре да упражнява своята социална функция - да предпазва имуществото и здравето на хората.

4. Застрахователите генерират загуби от задължителната застраховка “Гражданска отговорност на собствениците, държателите, ползвателите и водачите на МПС”. Причините са няколко:

• 
  Ниска минимална цена на застраховката, определяна от Застрахователния надзор;
  

• 
  Недостатъчен обхват на застраховката;
  
• 
  Изискване за нарастване на обезщетенията съгласно изискванията на Европейския съюз, особено при претърпени неимуществени вреди.
  

Въвеждане на по-строг контрол от страна на “Пътна полиция - КАТ” върху водачите на МПС за наличие на валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Това трябва да е свързано и със завишаване на наказанията на водачи без застраховка.

Застрахователите отчитат загуби от застраховката най-вече поради ниската цена на застраховката. В Годишника на Застрахователния надзор за 2000 година е посочено, че комбинирианият коефициент от застраховката Гражданска отговорност е 102.8%. Финансовите резултати на този вид застраховка ще бъдат още по-лоши в края на настоящата година, тъй като от 1 януари 2001 минималните премии бяха увеличени само с 25 %, а лимитите на отговорност със 100 %. Допълнително утежняващ фактор е и данъчното облагане на застрахователите, което е разгледано по-подробно в Глава “Данъчен режим”.

Давността на застраховка “Гражданска отговорност” е 5 /пет/ години и това предполага допълнително резервиране за щети, които са настъпили, но застрахователят не е уведомен /т.н. IBNR/.

Известно е, че голяма част от собствениците на МПС не сключват застраховка “Гражданска отговорност”. От друга страна ниският процент на превозни средства с такава застраховка води до по-малка разпръснатост на риска, което от своя страна води до голямата щетимост на застрахователите и загуби, които те реализират от този бизнес. Една от причините за ниския обхват са ниските доходи на населението, но съгласно Кодекса за Застраховането и Наредбата за задължителното застраховане, тази застраховка е задължителна за всички моторни превозни средства с ДКН, които са в движение. За това и предложението е за преходен период от 7-8 години за достигане лимитите съгласно директивите на ЕС.

Ниските премийни приходи водят до влошаване на обслужването и забавяне на изплащането на застрахователни обезщетения в много от застрахователните компании. Много често изплатените застрахователни обезщетения не са достатъчни за отстраняване на нанесените вреди. Не можем да бъдем сигурни, че застрахователите заделят достатъчно резерви за изпълнение на задълженията си по сключените застраховки, което води до риск от забавяне или неплащане на регресните искове на застрахователи по Авто каско.

Общи условия на застраховки „Живот” в „ЗПАД ДЗИ”

I.ПРЕДМЕТ НА ЗАСТРАХОВКИТЕ „ЖИВОТ”

1.По тези Общи условия „ЗПАД ДЗИ” със седалище гр. София, бул. „Цар Освободител” 6, наричан „Застраховател”, застрахова едно или повече лица при следните застрахователни събития:

а) доживяване (изтичане) на срока на застраховката;

б) нетрудоспособност;

в) смърт

2.По смисъла на тези Общи условия:

ДОГОВОРИТЕЛ (ЗАСТРАХОВАЩ) е лицето, което сключва застраховката и се задължава да плаща премиите.

ЗАСТРАХОВАН е лицето, чийто живот се застрахова.

ПОЛЗВАЩО ЛИЦЕ е лицето, на което е договорено да се изплати застрахователната сума при настъпване на застрахователно събитие.

Договорителят и застрахованият могат да бъдат едно и също лице или различни лица

Договорител или ползващо лице могат да бъдат физически и юридически лица.
II.ЗАСТРАХОВАНИ ЛИЦА
3.Застраховат се лица на възраст от 0 до 65 години.Възрастта на застрахования се определя в цели години към началото на застраховката.По-малко от шест месеца не се взимат под внимание, а навършени шест и повече месеца се приемат за цяла година.
4.Застраховат се здрави лица
5.Могат да се застраховат при УТЕЖНЕН РИСК лица, боледуващи или предболедували определени болести.Утежненият риск се изразява в увеличаване на действителната възраст на застрахования, съгласно Ръководство за застрахователно-медицинската работа на „ЗПАД ДЗИ”.
6.Не се застраховат лица:

6.1.с трайна нетрудоспособност над 50%;

6.2.навършили 65 години;

6.3.ненавършили 14 години и недееспособни лица за риска „смърт”.
III.ПОКРИТИ РИСКОВЕ
7.Застраховката покрива следните основни рискове:

7.1.Доживяване (изтичане) срока на застраховката

7.2.Трайна нетрудоспообност

7.3.Смърт

Застрахователят има право да включва и други рискове

Злополуката е събитие, което произтича от:

и причинява телесни увреждания на застрахования, които се изразяват в нараняване, обгаряне, задушаване, директно измръзване на покривни повърхности с елиминацияна тъкани, удавяне, вследствие на които настъпват смърт и/или нетрудоспособност.

Еднократната премия може да бъде:

През втория месец от двумесечния рисков срок застрахователят е длъжен да покани писмено договорителя да плати премията в срок от единмесец от получаването на уведомлението.През този едномесечен срок застраховката се счтиа за редовна и при настъпване на застрахователно събитие се изплаща дължимата сума.

Отговорността на застрахователя се възстановява от 24:00 часа на деня, в койот са платени пропуснатите премииили първата разсрочена и текущата премия, чийто падеж е настъпил.

Застраховките със специален пласмент на математическия резерв могат да се свързват със следните инвестиционни фондове:

Застрахованият задължително подлежи на допълнително преосвидетелстване за определяне на окончателния процент трайна нетрудоспособност.

Глава II.

Видове застраховки „Живот”

За смесеното животозастраховане е характерно поемането на отговорност за няколко риска или условия. При нея е налице безусловно плащане на застрахователната сума. В случай на смърт в течение на срока на застраховката или ако лицето преживее този срок застрахователната сума се изплаща в първия случай на лицата, посочени в полицата или на законните наследници, а във втория-лично на него. Застраховката може да се сключи като индивидуална или колективна /групова/.

Колективната застраховка се сключва от юридическо лице в полза на работниците и служителите или пътниците в обществения превоз.Те в този случай се явяват застраховани, а юридическото лице – застраховащ.

Характерно за смесеното животозастраховане е комбинацията на спестовен и рисков елемент в застрахователната премия, като с течение на времето рисковият елемент се увеличава за сметка на спестовния

Застрахователната сума се изплаща напълно и безусловно при сключване на брак. За времето от навършване на пълнолетие до настъпването на условието, застрахователната сума може да бъде увеличена с процент отговарящ на доходността на премийните резерви. По този вид застраховка се прилага и ограничаване на възрастта, до която трябва да настъпи женитбата. След този срок застрахователната сума се изплаща безусловно. Изплащането е гарантирано и в случай, че поради смърт на застраховащия е прекратено изплащането на застрахователните премии. За застраховката е характерно и покриването на други рискове за застрахованото лице до навършване на пълнолетието му.

Тази застраховка е свързана с настъпването на определено условие /определена възраст или след изтичане на срока на договора/, след което на застрахования се изплаща за определен срок или безсрочно определената с договор рента. Застраховката може да бъде сключена лично или в полза на друго лице. В зависимост от рентата застраховките биват: пожизнена рента – рентата се изплаща докато лицето е живо; срочна рента – рентата се изплаща за определен срок; пренумерандо рента – рентата се изплаща в края на годината; разсрочена рента – плащането на рентата е на части през годината; отсрочена рента – плащането на рентата започва след определен срок; нарастваща рента – изплащаната рента нараства /най-често това нарастване е аритметично/.

Пенсионното застраховане е разновидност на застраховката на рента, тъй като на застрахования се изплаща застрахователна сума /ежемесечно, тримесечно, шестмесечно или годишно/ от момента, в който то навърши пенсионна възраст. Изплатената рента се явява като допълнителна пенсия, от където идва и името й. Особеност при тази застраховка е, че обикновено здравословното състояние на застрахования не се взема в предвид.

Застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд

Застраховките "Живот" свързани с инвестиционни фондове нямат алтернатива в България. Те дават напълно нов поглед и ново по-добро решение в дългосрочен план.

Застрахователната сума (размера на застрахователното покритие) е абсолютно гарантирана, определя се от клиента и за да се избегнат рисковете на валутния обмен, всички разплащания могат да бъдат в съответната валута. Това дава на клиентите по застраховане стабилност и сигурност в инвестициите.

Вноските по застраховките реално намаляват дължимия данък върху доходите, като се приспадат от облагаемия доход съгласно ЗОДФЛ.

• 
  При доживяване на срока - на застрахования се изплаща договорената застрахователна сума и допълнително разпределената доходност;
  
• 
  При трайна нетрудоспособност от злополука - на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента нетрудоспособност или рента, съгласно условията на съответния продукт. При по-тежки увреждания, ДЗИ поема по нататъшното плащане на застрахователните вноски.
  
• 
  При загуба - на посочените ползващи лица се изплащат застрахователната сума и допълнително разпределената доходност.
  

• 
  "Високодоходни ценни книжа, гарантирани от държавата" - държавни ценни книжа, емитирани в лева, щатски долари или евро;
  
• 
  Валутен инвестиционен фонд:
  
  • 
    Активи във щатски долари: държавни ценни книжа, емитирани в щатски долари;
    
  • 
    Активи във евро: държавни ценни книжа, емитирани в евро.
    

• 
  Срок на застраховката - срока след който клиентът да разполагa със спестяванията си;
  
• 
  Вида и начина на внасяне на застрахователните премии (вноски); - Типа и размера на застрахователната сума (застрахователното покритие);
  
• 
  Начина на получаване на застрахователната сума в края на периода;