Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446



страница3/14
Дата31.08.2016
Размер0.95 Mb.
#7948
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Възгледът на Хюм за “Аз”-а


Хюм настоява, че нашата идея за идентичност е неистинна и тя е един от източниците за погрешността на вярата ни в съществуването и на личностната идентичност. Другият източник е заложен в неговата концепция за природата на Аза. Широко известно и много цитирано е неговото становище, че Азът не е нищо повече отсноп или подборка (heap or collection) от различни възприятия, обединени от някакви отношения...10.

И това е всичко! За Хюм не съществува “ментален субект”, ако мога така да го нарека, а просто едно случайно и временно струпване на възприятия на някакво място по някакво време – няма нищо отвъд това: “...аз твърдя относно останалите хора, че те не са нищо друго освен един сноп или сбор (bundle or collection) от различни възприятия, които следват едно след друго с невероятна бързина и се намират в състояние на постоянно течение и движение.11

Той също така е и силно несъгласен с всички философи, които твърдят, че ние можем да имаме едно непосредствено съзнаване и отделно усещане за съществуването на собственото ни Аз като просто, непрекъснато и съвършено идентично – самата глава “За тъждеството на личността” започва с една остра критика на картезианския подход към Аза:



... всеки път, когато по най-непосредствен начин аз навлизам в това, което наричам собственото си “аз”, неизменно се препъвам в едно или друго единично възприятие – за топлина или студ, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или наслада. Никога не успявам да уловя своето “аз” свободно от възприятие и никога не мога да наблюдавам нещо друго освен възприятието.”12

Този пасаж обаче е доста озадачаващ и проблематичен. Той излага една гледна точка, която е лесно атакуема и точно това се е случило – Хюм е изпитвал големи трудност да се защити от многобройните нападки и да изясни какво точно е имал предвид, прибягвал е до просторни разяснения и уговорки и накрая е признал, че сам не може да види логиката във възгледите си. “При един по-строг преглед на частта за тъждеството на личността , аз се намерих въвлечен в такъв лабиринт, че, трябва да призная, сам не знам нито как да поправя предишните си мнения, нито как да ги нарека последователни.” – пише той в едно приложение, прикрепено към първото издание на третата книга на “Трактат...”-а през 1740. Защото, както казва Нунън например, аз мога да съм сигурен, че в момента не наблюдавам чайник, защото знам какво е това да наблюдавам чайник, имал съм предишен опит за това. Но, ако Хюм няма никаква идея за “Аз”, той би следвало да няма и идея за това, какво е да се наблюдава някакъв “Аз” – откъде може да е сигурен той, че всъщност не го прави? Може би той го прави, но просто отказва да си признае този факт13.

От друга страна, Хюм изказва резултатите от собствената си интроспекция в първо лице, единствено число: “Никога не успявам да уловя своето “аз” свободно от възприятие и никога не мога да наблюдавам нещо друго освен възприятието”. Ако Хюмовият Аз не съществува, както се опитва да ни убеди той, тогава кой говори и казва тези думи? Ако пък предположим, че той е можел да използва страдателен залог или други безлични граматически конструкции и, вместо “...никога не мога да наблюдавам нещо друго освен възприятието.” , беше написал “...никога не се наблюдава нищо друго, освен възприятие.”, тогава това би го тласнало към отрицанието на това, че някой някога би могъл да наблюдава нещо друго, освен възприятие, а това вече е отиване твърде далеч – Хюм по никакъв начин не може да претендира, че може да докаже каквото и да било за начина, по който другите хора са: откъде би могъл той да го знае или твърди?14

Хюмовите възгледи за Аза могат да доведат и до някои още по-радикални заключения. Ако приема, че аз не съм нищо повече от сбора на моите моментни помисляния, които могат да са за всичко: например “А, това е дърво! Колко е голямо!” или “Лошо ми е.”, “Боли ме зъб.”, “Книгата е на масата.”, тогава излиза, че така както масата или дървото могат да съществуват невъзприемани от никого, и пораждат у мен мисъл или усещане само когато ги възприемам, така и болката или “лошо”-то могат да съществуват отделно, невъзприемани и независими. Хюм приема този извод и дори дава довод за него:



...това, което наричаме ум, не е нищо друго освен сноп или подборка (heap or collection) от различни възприятия, обединени от някакви отношения... Но тъй като всяко възприятие е различимо от друго и може да се разглежда като нещо, което съществува отделно, то оттук очевидно следва, че няма никакъв абсурд в разделянето на всяко отделно възприятие от ума, т.е. в прекъсването на всички негови отношения с онази свързана маса от възприятия, която съставлява едно мислещо същество.”15

Ясно се вижда като какви се мислят възприятията – като онтологически самостоятелни същности, имащи пълна свобода и независимо съществуване от какъвто и да е Аз. А Азът се мисли като онова нещо, което има тези възприятия. Изразено на езика на логиката, от възможността възприятията да се разглеждат като отделно съществуващи, Хюм без преход приема действителността на такова разглеждане.

Но това, както знаем, е грешка. Защото то би означавало, че е възможно да съществува драскотина или “зеленост” без да има нещо, което да е одраскано или зелено. В една стара издраскана зелена чаша драскотината е нещо различно от чашата (тя не е същото нещо, което е чашата), но тя е нещо неотделимо от чашата – аз не мога да дам на някой да разбере какво е драскотина без да му покажа нещо надраскано. Съответно, така както е нужно да има чаша, за да съществуват драскотините върху нея, така и Азът е логически и онтологически преди възприятията. Или с други думи, отношението между Аза и възприятията е аналогично на това между морето и неговите вълни – вълните са модификация или състояние на съществуване на морето, а възприятията са модификация или състояния на Аза.16

И все пак, съществува една гледна точка, при която възгледите на Хюм за Аза и личността са изключително полезни и ценни. Разглеждайки ги с езика на философията или друга духовно ориентирана наука, ние се натъкваме на непреодолими трудности и противоречия, но се оказва, че една строго научна механично-телесна интерпретация е не само правилна, но и в пълна хармония с мисълта на Хюм. А именно, че от онтологическа гледна точка човешката личност е, в крайна сметка, съвкупност от всички невронни процеси, появяващи се като реакции на някакви стимули17. Тези реакции могат да бъдат разглеждани като произволни или като притежаващи някаква последователност, като едно от предимствата на такова разглеждане на личността е, че ни осигурява една солидна отправна точка от областта на биологията и точните науки, отколкото да ни оставя да витаем безпомощни и знаещи, че нищо не знаем, в областта на хуманитаристиката. То дава една твърда база на защитниците на правата на животните, например, с някои твърде интересни философски последици: животните, които не са хора, следва да имат права, тъй като са личности. Защото техните Азове или личности са изградени от същите невронни процеси като при хората и те (животните) не могат да се разглеждат вече като “машини”, както си е представял Декарт.

Но по същия начин, по който се размива границата между човек и животно, с напредъка на нанотехнологиите, био- и генното инженерството, създаването на изкуствен интелект и биокмпютри (компютри, използващи живи тъкани като част от устройствата си за обработка или пренос на информация), ние трябва да преразгледаме и определенията си за това “Що е машина?” – възможно е да се появят и машини, които да са личности, с всички произтичащи от това усложнения в социалната, правната и други сфери.

А сега, имайки всичко по-горе казано предвид, можем да пристъпим към детайлите на онова, което собствено ни интересува.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница