Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446
Изтегляне 0.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Някои възражения
Хюм и тъждеството на личносттаСега е времето, в което ние ще оберем плодовете на нашето тъй обстойно разглеждане на Хюмовите възгледи досега, защото именно това ще ни позволи да се придвижим бързо и сигурно напред. За самия Хюм е било по същия начин – цялата работа с личностната идентичност се приключва в рамките на две страници. Идентичност или тъждество може да се приписва само на непроменливи предмети, но Азът човешки е само едно скупчване на възприятия, които са в постоянно движение и смяна, затова идентичност на личностите не може да се припише – тя е една лъжовна измама. Естествено, виновник за всичко това е въображението:“...тъждеството не е нещо реално, което принадлежи и обединява всички тези различни възприятия, а е само качество, което приписваме на възприятията по силата на това, че... ние ги намираме за свързани във въображението.”18 Отново единствения въпрос, с който си заслужава да се занимаем, според Хюм, е да обясним издъно механизма на грешката, в която ни въвлича въображението. Той звучи също познато: удържайки идеите на възприятията свързани, въображението позволява един лесен преход на мисълта: “...нашите представи за персонална идентичност произхождат изцяло от гладкия и непрекъснат ход на мисълта по редица свързани една с друга идеи...”19 Но за да прехожда мисълта така гладко има и друга причина. Съществуват обединяващи отношения в света на идеите и те са сходство, близост и причинност20. Хюм изоставя близостта като нямаща отношение към разглеждания въпрос и се спира малко по-подробно на сходството и причинността. Сходството (resemblance) помага на паметта – паметта е именно тази способност, чрез която ние възкресяваме образите на миналите си възприятия. А образите на миналите ни възприятия са сходни със своите обекти: честото включване на тези сходни възприятия във веригата на нашите мисли способства за по-лекия преход на въображението и води до това, че цялото ни се струва континуитет на един обект. За причинността (causation) можем да кажем следното: “... истинската идея за човешкия ум е такава, че той трябва да се разглежда като система от различни възприятия...свързани помежду си с помощта на отношението причина и действие, като при това взаимно се пораждат, разрушават, влияят и променят... Една мисъл преследва друга, а същевременно води след себе си трета, която я прогонва на свой ред.”21 Така мислите се следват една след друга, бидейки причина и следствие една на друга, но пак Хюм прибягва до паметта – тя му е нужна за да обоснове причинността: ако нямахме памет никога не бихме имали понятие за причинност. Паметта е онова, което ни дава удържането на причината и следствието едновременно, за да можем да ги видим ние във връзка, за да осъзнаем отношението причинност. Паметта ни “открива тъждеството на личността, като ни показва отношението на причина и действие между различните ни възприятия”22, във веригата съставляваща нашето “аз” или нашата личност. Това е извода, който можем да си направим: че паметта, както при сходството, така и при причинността играе ключова роля; и това кара Хюм да обобщи:“...само паметта ни запознава с непрекъснатостта и продължителността на възприятията,...по силата на това трябва да приемем, че именно тя (паметта) е източник на тъждеството на личността”23. Някои възраженияПреди да приключа главата за Хюм, бих желал да се спра набързо на някои от по-радикалните възражения срещу него, като допълнение на онези, които разгледахме в хода на работата. Не много от последващите философи са следвали Хюм относно въпросите за единството на Аза, или по-скоро за липсата на такова, но неговите становища са били бурно дискутирани и са дали начало на някои влиятелни школи в съвремието. Първото и най-силно атакувано твърдение на Хюм, както и може да се очаква е, че възприятията са независимо съществуващи. Основния дух, в който се движат нападките тук, както и вече споменахме на място, е, че ако възприятията са на личността, е нужно Азът да се постави като онтлогически център, на който да принадлежат възприятията, и съществуването на който като такъв ги предхожда логически. Следователно, възприятията са винаги възприятия на някого, на някакъв Аз, а не хвърчащи из въздуха същности, чакащи някъде да се скупчат. Второ, Хюм просто греши като счита, че идентичността е несъвместима с промяната. Дали това е така, зависи от нещото, на което се приписва идентичност, защото някои неща по дефиниция може и да са непроменливи, но повечето неща в света не са. Нещата не могат да оцелеят като такива, каквито са, през каквато и да е промяна – разбира се, че някои промени могат да унищожат което и да е нещо като такова, каквото то е, но има промени, през които нещата оцеляват и ние пак можем да ги разпознаем като такива, каквито са. Да се знае през какви промени може да оцелее дадено нещо е част от определението на вида нещо. Хората, в частност, са части или неща от света, които могат да преживеят значителни промени, без да спрат да съществуват като себе си или да изчезнат – макар че след 25 години аз може да съм напълнял и тялото ми с нищо да не напомня за начина, по който съм изглеждал преди; макар че характерът ми може да е станал сприхав до безобразие и с нищо да не напомня за човека, който съм бил преди, за закона, за всички мои близки, а и за мен самия, аз ще съм същият човек, лицето Иван Димитров.
Хюм греши като казва, че основни принципи на единство на възприятията в Аза са сходството (resemblance) и причинността. В момента аз имам възприятие за клавиши на клавиатура. Ако обаче вдигна главата си и погледна напред, имам възприятие за дърво, автомобили и жилищен блок. Възприятието ми на клавиатурата не е нито сходно или не напомня (resembles), нито е причина (още по-малко пък следствие) на възприятието ми на гледката през прозореца. И все пак аз считам и двете възприятия за мои, въпреки че ако следваме Хюм буквално, аз не би трябвало да го правя, понеже няма принцип, който да обясни свързаността на тези две възприятия в един единствен Аз… * * * Настана време да се разделим с Хюм и да приключим засега с историческата част в този раздел. Следва същинското разглеждане на част от философските критерии за личностна идентичност и един добър начин да пристъпим към тях е като видим как Хюм обобщава проблема: “...всички тънки и коварни въпроси относно тъждеството на личността никога не могат да бъдат решени и трябва да се разглеждат по-скоро като граматически, отколкото като философски проблеми... Всички спорове относно тъждеството...са чисто словесни спорове...”25 Нека видим дали наистина е така. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|