Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446

Мозъчният критерий

Нека си представим сега, че някога в бъдещето е имало автомобилна катастрофа – двама приятели в кола, Иван и Петко, са се блъснали в дърво с голяма скорост. Тялото на Петко е абсолютно намачкано и обезобразено, но като по някакво чудо, мозъкът му дава признаци на биологичен живот. Обратно, Иван е мъртъв, въпреки че тялото му няма значителни наранявания. Това, което хирурзите успяват да направят за да спасят останалия малко живот у Петко, е да присадят спешно мозъка му в единствено наличното тяло-донор: на Иван. Трансплантацията е успешна и в свързването на нервите и новополучения човек, нека да го наречем Петкан, след излизането си от болницата е напълно нормален здрав човек, без каквато и да е следа от парализа. Петкан е с тялото на Иван, но по държание, черти от характера и спомени е като Петко. Кой човек ще е Петкан?

Съвременните философи, при разглеждането на този случай, са намерили за много трудно да се отрече, че Петкан е Петко. Това на пръв поглед изглежда да е точно обратното на това, което Телесният критерий би поддържал, а именно, че личността отива там, където и тялото, следователно Петкан е Иван. Всъщност Петкан може да бъде получен чрез множество прогресивни подмени (трансплантации) на части от тялото на Петко – малко по малко, даже дори и събирани от няколко различни донори, Петко може да се окаже с тяло, в което да няма нито една от старите си части, освен мозъка. Така, според една трактовка на Телесния критерий Петкан ще е Петко, т.е. той ще е човека, чийто мозък има, а няма да е човека, чието тяло носи. Ние видяхме, че Телесният критерий запазва идентичността като толерира промени в тялото през времето и ние тук можем да се опитаме да стесним дефиницията му: идентичността се състои в това да се запази поне една част от тялото като пространствено-времево непрекъсната. Следователно за да се запази личностната идентичност не ни е нужно цялото тяло, а само една негова част – в настоящия случай мозъкът, който е централният орган, контролиращ характера, спомените и личните качества. Така виждаме как Мозъчният критерий може да бъде формулиран като частен случай на Телесния: личността Л2 в момент t2 е същата личност като Л1 в момент t1 тогава и само тогава, когато Л2 има същия мозък, който Л1 е имал/а.

Но така, както Мозъчният критерий е уточняване на Телесния, така и самият Мозъчен критерий се сблъсква с трудности и следва да бъде уточнен. Защото мозъкът, както и тялото, е съставен от части...

Двете най-големи части са мозъчните полукълба. От психологията знаем, че лявата половина на мозъка играе важна роля в управлението и контролирането на десните крайници, обработва импулсите и информацията, дошли от дясната половина на тялото и дясната част на зрителното поле. Дясното полукълбо на мозъка съответно управлява всичко ляво у нас. До възраст от порядъка на 3-4 години е забелязано, че у децата няма разлика във функциите на двете полукълба, но след това настъпва “разделение на труда” и те започват да специализират в различни области³⁸: напр. лявата вмества езиковите, математически и др. способности на възрастния, а дясната – разпознаването на форми и фигури, чувството за музикалност и т.н., но това разделяне на функциите никога не е окончателно или същностно. Хора, които са имали инсулт в лявото полукълбо, често регресират в езиково отношение до способностите на малко дете, но с останалата им здрава дясна половина се научават отново да говорят като възрастни.

У нормален човек двете половини на мозъка са свързани и общуват чрез един сноп от влакна – мазолестото тяло (corpus callosum). При лекуването на някои епилептици това мазолесто тяло било прекъсвано и вследствие на това припадъците им са преставали. Но това не е бил единственият резултат от операцията. Когато пациентите били тествани при специални лабораторни условия, се оказало, че прекъсването на мазолестото тяло не довело само до независимото функциониране на двете полукълба на мозъка, но и до появата на “две отделни сфери на съзнателност, по една за всяко полукълбо, и всяка от които напълно отрязана от менталния живот на другата...всяко полукълбо, изглежда, имаше свои собствени усещания, възприятия, идеи и намерения за действия...След операцията всяко полукълбо имаше свои собствени спомени.”, по спомените на един от хирурзите³⁹.

Експериментите включват задачи, които могат да докажат наличието на такова независимо съществуване на полукълбата. Например, във всяка половина на полезрението на пациента се прожектират за секунда два различни предмета (напр. молив и четка за зъби) и се моли той да открие предметите в купчина от подобни предмети скрити от погледа му. Опипом, пациента отхвърля ненужните предмети и се наблюдава как лявата му ръка, например, се спира уверено на молива, след като е отхвърлила четката за зъби, а дясната отхвърля молива и не спира да опипва, докато не напипа четката за зъби. Или пък се прожектира за кратко някакъв образ (“чадър”) и след като бъде помолен, пациентът видимо изпитва трудности да назове предмета, но безпогрешно отива до закачалката и избира точно този предмет. Въпреки че всички пациенти срещат трудности при изпълняването на поставените им задачи, които изискват свързана мозъчна дейност (като напр. печатането на машина), в ежедневния им живот поведението им е доста нормално и аномалии се появяват само в специално създадената лабораторна обстановка. Разликата между този тип състояния и шизофреничното раздвояване на личността е, че за разлика от шизофренията, където “личностите” се сменят една друга във времето да обладават едно “съзнание”, ако може въобще така да се нарече, тук говорим за успоредно съществуващи и “незнаещи” едно за друго състояния на будност. При подобни опити с прекъсване на мазолестото тяло при животни, е наблюдавана маймуна, двете ръце на която, буквално като играта “дърпане на въже”, са се борили за една и съща фъстъчена ядка!⁴⁰

Какво можем да заключим от всички тези случаи? Че, всъщност, за оцеляването не са нужни и двете полукълба на мозъка – хора, прекарали инсулт на едното, се научават да живеят нормално с другото полукълбо. Ако поради нараняване бъде изгубена някаква част от мозъка, или ако са наложи отстраняване чрез операция, често други части поемат изгубените функции и се компенсира липсата. Следователно трябва да отхвърлим Мозъчния критерий, защото са възможни случаи на личностна идентичност без мозъчна идентичност, като полученият човек има само част от мозъка на първоначалната личност.