Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446



страница7/14
Дата31.08.2016
Размер0.95 Mb.
#7948
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

Физическият критерий


Всички тези проблеми, пред които видяхме да се изправят Телесният и Мозъчният критерии, все още не са разколебали у нас вярата, че разковничето на личностната идентичност се крие някъде в тялото – ако успеем да открием кое телесно41 нещо е носител на личността ни, проблемите ни ще се решат. Видяхме, че може да е достатъчно дори и само част от мозъка да устои на промените на времето, за да говорим за оцеляване. Но коя част? Колко голяма? Половината ли или може и по-малко? Можем да формулираме критерий, като признаем всичките си тези незнания: личността Л2 в момент t2 е същата личност като Л1 в момент t1 тогава и само тогава, когато достатъчно мозък на Л1 е оцелял в Л2, за да бъде мозък на жив човек. Този критерий ще наречем Физически, защото той е досега най-доброто постижение от областта на физическото, т.е. телесното: той представя възможно най-доброто конкретизиране на Телесния критерий.

Но тази формулировка въобще не спира противниците на предните два критерия. За да илюстрираме техните възражения, ще прибегнем до друг пример от научната фантастика. Нека си представим, че е възможно да се записва информация от мозъка на човека върху някакъв електронен носител.42 Тогава може да се качи цялата информация от мозъка на един човек, да речем, на нещо подобно на дискета, а неговият мозък може да бъде изтрит, напр. с медицинска цел. След като всички лечебни операции са приключени, информацията просто ще се записва обратно в мозъка на човека и той ще си заминава в къщи, весел и здрав. Дотук всичко е наред, защото всеки попитан недвусмислено би определил човека след операцията като човека преди операцията – той ще знае къде е правилното “в къщи” за него. Но ако операцията е включвала трансплантация на чужд мозък, тогава Физическият критерий би трябвало да има проблем.

Причината, поради която ние предпочетохме идентичността на (част от) мозъка пред идентичността на тялото като критерий за личностна идентичност, е, че именно мозъкът, а не останалата част от тялото, пренася психологическите характеристики – памет, личност и характер. Това е единственото, което оправдава привилегирования статус на тази определена част от тялото. Но в разгледания току-що случай мозъкът вече не изпълнява тази си функция – осъществява се психологическа идентичност без идентичност на (част от) мозъка, по същия начин, по който при случая Петко/Петкан тя се осъществи без идентичност на тялото.

От друга страна, нека да разширим споменатия случай, като си представим, че преди да се трансплантира мозъкът на Петко в тялото на Иван, цялата информация от него се изтрива и се записва смъкнатата информация от мозъка на Иван. Петкан тогава, би имал не само Ивановото тяло, но и неговите спомени, характер и личностни качества. Това, което той единствено няма да има, е Ивановия мозък; следователно, според Физическия критерий за личностна идентичност Петкан няма да е Иван, а Петко, чийто мозък той носи. Но това е очевидно грешно. По този начин мозъкът се приравнява на всяка друга част от тялото като напълно нерелевантен към личностната идентичност, като лявото коляно, например.

Съществуват и други аргументи срещу Физическия критерий. Ще посочим само, че Физическият критерий се сблъсква с трудности, ако започнат да се разглеждат ситуации, в които и двете полукълба на мозъка се присадят, но в различни тела – проблемите са от аналогичен характер на тези, с които се сблъска Телесният критерий при деленето на амеба.

Тук следва вече да кажем, че когато философите говорят за личностна идентичност, те не употребяват думата “личност” просто като синоним на “човешко същество”, а по-скоро в смисъл, близък до разбирането на Лок: “мислещо, интелигентно същество с разум и рефлексия, което схваща себе си като себе си, същото мислещо същество, в различно време и място.” Накратко, “личност” във философските спорове е функционален, оперативен термин, който се прилага към нещо в случай, че то има определени (умствени) способности. Така възможността за личности, които да не са човешки същества, не може да бъде отхвърлена – както Лок сам приема тази идея, спорейки, че личност може да е и един много интелигентен разумен папагал. Такъв папагал не би бил човек, но би бил личност. Друг голям спор за границата на личността е дали една дискета, носеща запис на съзнанието на някой човек, е личност. Защото ако човекът изчезне с негово тяло и остане записан само на дискета, чакайки по-добри времена за медицината, когато ще може да се “въплъти” в подходящо тяло, тогава не следва ли дискетата да е собственик на всичките му имоти, защото човекът ще е само в нея и никъде другаде...43

Ако тогава може да има личности, които да не са човешки същества, трябва да приемем и възможността да съществуват личности, които да нямат телесен орган с функция, съответна на функцията на мозъка в човешкото тяло. Към такива личности Физическият критерий би бил просто неприложим и ние би следвало да го изоставим и да се опитаме да намерим критерий, който да е приложим за личностите като такива, изобщо, каквото и да са те (човешки личности, папагали личности, дискети личности, извънземни личности и т.н.).

Досега очертах най-главните и влиятелни съображения, убедили редица съвременни философи, че личностната идентичност не може да се състои в устояването през времето на каквато и да е физическа или материална същност, цялостно обособена в тялото. Именно в този момент ще е изключително полезно да изоставим за момент интересната дискусия за критериите за личностна идентичност и да разгледаме възгледите на Лок – ще видим как те се явяват едно логическо продължение на досегашните ни занимания.


ЛОК ЗА ЛИЧНОСТНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Така, както е казано за Платон, че цялата следваща го западна философска традиция не е нищо повече от бележки под линия на неговото творчество, така и всичко изписано някога за личностната идентичност може да се вмести като бележки под линия на творчеството на Лок. Толкова задълбочена, всеобхватна и проникновена е мисълта му, що се касае до този проблем.

Една грешка, която в никакъв случай не трябва да допускаме, е да за-почнем да разглеждаме възгледите на Лок и да не си дадем сметка за истори-ческата ситуация, в която той е писал. Защото само по този начин можем да разберем някои от озадачаващите му, но централни тезиси. А именно, един от важните мотиви, които Лок е имал, е да изгради една теория за личностната идентичност, която да обслужва християнските догми за безсмъртието на душата, възкресението на мъртвите и Страшния съд. За да си дадем докрай сметка за историческия контекст, трябва да кажем, че доста автори от времето на Лок лесно са приемали безсмъртието на душата, изхождащо от платоново-картезианските доктрини за една нематериална и нетелесна душа, идентичността на която не е била проблематизирана.44 Стандартното доказателство е било: “Материята не може да мисли, следователно душата е нематериална; на разрушение и смърт подлежат само материалните (телесни) неща, следователно душата е безсмъртна.” Но Лок отхвърля това лесно решение, защото той изначално не приема Картезианското твърдение, че “това, което мисли в нас”, е нематериална субстанция. Защо да не е възможно, например, казва Лок, това, което мисли в нас да е напълно материално нещо, което Господ да е свръхнадарил със способността да мисли? Така, изразявайки своя агностицизъм по отношение на картезианството, той се опитва да изгради една междинна теория, която да не е нито от материалистичен, нито от дуалистичен (декартов) тип.

За друго едно предимство на собствената му теория за личностната идентичност Лок счита това, че тя ни дава разбиране за начина, по който ние сме загрижени за нашето собствено минало и бъдеще, и то по различен начин от начина, по който ни касае бъдещето и миналото на другите хора – с други думи, тя ни дава едно разбиране защо личностната идентичност е от значе-ние и важна за нас: към това, което сме направили или изстрадали в миналото, или ще направим или изстрадаме в бъдещето, не можем да сме безразлични така, както към действията и страданията на другите. Тук прозира идеята да се оправдае християнската идея за възкресението в деня на Страшния съд, когато всекиму ще се въздаде според делата му.

Сърцевината на възгледите на Лок е твърдението, че “съзнанието съставя тъждеството на личността”. Какво означава това в частност ще се занимаем след малко. Друг един ключ към неговото разбиране е вникването в “тринитарната” онтология, която той разгръща: от изключителна важност е да се разбере разликата между личности, мислещи субстанции (материални или нематериални) и хора/човеци. Личностите не са мислещи субстанции, въпреки че когато една личност мисли, именно мислещата субстанция е, която осъществява самото мислене в нея (в личността); хората/човеците не са личности, защото когато един човек не си спомня някакво минало действие, той вече не е същата личност, която е извършила действието, въпреки че е останал същият човек, извършил действието...

Сега, нека след тези няколко общи думи на въведение се заловим с детайлите.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница