Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446



страница8/14
Дата31.08.2016
Размер0.95 Mb.
#7948
ТипДиплом
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

“В какво се състои тъждеството?”


С това започва главата “За тъждеството и разликата”, в част ІІ на “Опит върху човешкия разум”. Лок веднага излага дефиницията си за идентичност: “...когато, като смятаме, че нещо съществува в определено време и на определено място, ние го сравняваме със самото него, когато то е съществувало през друго време, и въз основа на това си съставяме идея за тъждество и разлика.”45. След това той бързо се придвижва към доказателството, че “едно нещо не може да има две начала, нито пък две неща едно начало”. Защото:

“...всяко нещо, което съществува някъде в даден момент, изключва всяко друго нещо от същия вид и само то само се намира там...Оттук следва, че нищо не може да съществува два пъти, нито две неща да почнат да съществуват като едно нещо, понеже е невъзможно две неща от един и същ вид да се намират или съществуват едновременно на едно и също място, или едно и също нещо – на различни места...

...това, което е почнало да съществува веднъж, е едно и също нещо, а това, което е започнало да съществува през друго време и на друго място, не е същото нещо, а нещо различно.”

Опит..., ІІ, xxvii, 1

Тук Лок не само че дава дефиницията си за идентичност, но я и представя като необходимо и достатъчно условие за тъждественост: А е тъждествено на Б тогава и само тогава, когато А и Б са от един и същи вид и имат едно и също начало на съществуване. Две страници по-късно Лок дава и своя рrincipium individuationis, “принцип на индивидуализацията”, който също има отношение към идентичността на нещата. Самият принцип е “самото съществуване, което определя при всяко нещо от какъвто и да е вид неговото особено време и място, което не може да бъде общо за две неща от един и същ вид”. Или, с други думи, на нас ни се дава едно доуточнение на достатъчното условие за идентичност: Ако А и Б са от един и същи вид и по никое време не обитават различни места, а едно място, то А и Б не са две различни тела, а А е тъждествено на Б: А е Б. 46


Тъждество на субстанции


За да се стигне обаче до обсъждането на проблема за личностната идентичност, Лок има нужда да изясни и още нещо освен представите си за идентичност и тъждество. Изпреварвайки минимално нещата, можем да кажем, че едно следствие от неговата теория, че идентичността на личността се състои в идентичност на съзнанието, е, че там където идентичността на съзнанието се прекъсва, тогава една личност може да има две начала на съществуване. По-късно в главата за идентичността той се съгласява, че такъв извод може да бъде направен (напр. в §16). За да оправдае догмата за възкресяването на душите той има нужда да запази личността като една и съща – носителка на моралната отговорност от минали действия и потърпевша бъдещи наказания; и затова той има нужда от още нещо в онтологията си. Това са субстанциите. Цялата начална част на 27 глава се състои не от обсъждания за личностната идентичност, а от въвеждане на критерии за субстанциална идентичност.

Лок твърди, че ние имаме идеи само за три субстанции: (1) Бог, (2) Крайни интелигенции47 и (3) Тела (God, Finite Intelligences and Bodies). Тези три субстанции не се изключват една друга от едно и също място. Всичко останало съществуващо в света е или модуси – съществуващи на едно място субстанции, или отношения, които обхващат субстанции. Тъждеството и разликата са също отношения на субстанциите. Първо, за идентичността на Бог не може да има съмнение: “Той е без начало. Той е вечен, неизменен и е навсякъде”(§2). Второ, тъй като крайните интелигенции, “които са ограничени, са почнали да съществуват през определено време и на определено място, отношението към това време и място ще определя винаги тъждеството на всеки от тях, докато той съществува.” (пак там). И най-сетне, за тъждеството на телата важи същото, което и за крайните интелигенции.

“Да вземем напр. един атом, т.е. постоянно тяло..., което съществува в определено време и на определено място. Явно е, че в какъвто и момент от неговото съществуване да го разглеждаме,... той е тъждествен на себе си. Понеже в тоя даден момент той е това, което е, и нищо друго...

По същия начин, ако два или повече атома са съединени и образуват една маса, всеки от тия атоми ще си остава същия по силата на току-що изложе-ното правило. И докато те съществуват обединени в едно, масата, образувана от тия атоми, ще бъде една и съща маса или едно и също тяло... Но ако един от тия атоми бъде отстранен или бъде прибавен нов атом, тогава това няма да бъде вече същата маса, същото тяло. При живите организми тяхното тъждество зависи не от маса от едни и същи частици, но от нещо друго. При тях променянето на частиците материя не променя тъждеството.”



Опит..., ІІ, xxvii, 3

Виждаме, че по отношение на неживите тела, разбирани само като някаква агрегация, струпване от атоми, Лок, донякъде в унисон с Хюм, счита че те са същите, ако въобще не се променят. Не така стаят нещата обаче с живите тела.


Тъждество на растения, животни и човеци


Лок се приближава към своята теория за личностната идентичност на няколко внимателно подбрани и контролирани етапа. След обсъждането на идентичността на субстанциите, той се прехвърля към идентичността на организмите. Той дава пример с дъба, който е израснал от жълъд, и жребчето, което е пораснало и е станало кон – строго погледнато, и в единия, и в другия случай те не представляват същата маса материя, макар че дъбът си остава същият дъб и конят – същият кон. Причината за това е, казва Лок, че “в тия два случая с маса материя и живо същество тъждеството не се прилага към едно и също нещо” (§3). Но в какво именно се състои разликата?

“Масата материя представлява само сцепление от частици материя, съединени както и да е, а дъбът – частици, разпределени по такъв начин, че да образуват частите на дъба...частите са организирани по такъв начин, че образуват обединено в едно тяло със свой общ живот; растението продължава да си бъде същото докато има дял от същия живот, макар че този живот се предава на нови частици материя...”



Опит..., ІІ, xxvii, 4

По подобен начин стоят и нещата с животните, казва Лок. Те не са нищо повече от “живот на частици материя, които са в непрекъснато движение и се свързват последователно чрез жива връзка със същия организъм (§6), ...съставен от части с известна цел ... и общ живот...(§5).”

Това също показва и в какво се състои тъждеството на човека. Лок настоява, че то не е нищо различно от това на животните и трябва да се търси в “добре организираното тяло,... което продължава да съществува като единна жизнена организация...” (§6). Тази на пръв поглед стряскаща дефиниция веднага става разбираема щом си припомним, че за Лок “човек” (man) не означава “личност” (person). Той сам казва, че за него “човек” “не е нищо друго освен идея за животно с определен външен вид” (§8). Точно тук, в §8, той посочва известния си пример с разумно отговарящия папагал и твърди, че колкото и интелигентен папагал да видим, ние никога няма да си кажем “Какъв умен човек!”, а винаги ще го мислим като един схватлив, надарен с разум папагал. Обратно, ако видим едно същество със същия външен вид и телосложение като нашето, макар и през целия си живот то да не е имало повече разум от някоя котка или папагал, ние винаги ще го наречем “човек”. Лок счита, че неправилно ние употребяваме в ежедневния си живот думата “човек” като еднозначна с “личност”, защото човек се казва само във връзка с тялото и външния вид, а личност се отнася и до нещо друго. И той побързва да уточни:

“...не единството на субстанцията обхваща всички видове тъждество;...за да разберем какво значи тъждество...трябва да видим каква идея означава думата, за която тя се употребява, защото едно нещо е да бъдеш една и съща субстанция, друго – един и същ човек, и, трето – едно и също лице, ако “лице”, “човек” и “субстанция” са думи, с които се означават три различни идеи...

Ако на това се обръщаше малко повече внимание, може би щеше да се избегне...тая обърканост, която често възниква...особено във връзка с тъждеството на личността...”

Опит..., ІІ, xxvii, 7, курсивът мой

Това е ключовият момент при Лок. Неговата версия за идентичност на организмите показва как един организъм може да се състои през различни времена от множество прости субстанции, обединени в единна организация чрез идентичността на живота. Аналогично, личностната идентичност може да се запази в множество от мислещи субстанции, материални или нематериални. Но за да бъде пълна аналогията Лок трябва да ни отговори докрай: ако тъждеството на организма е идентичност на живота, тъждеството на личността е идентичност на ... – какво?





Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница