Дипломна работа На тема: Организация на кредитната дейност на "Евробанк"ад дипломант: Научен ръководител: Спец.:"Финанси"



страница1/5
Дата21.03.2017
Размер0.74 Mb.
  1   2   3   4   5

Икономически факултет



Дипломна работа


На тема: Организация на кредитната дейност на “Евробанк”АД

Дипломант: Научен ръководител:


Спец.:”Финанси”

Фак.№
2000г.


Съдържание
Въведение
Глава първа: Теоретични основи на банковото кредитиране

1.Общи положения при кредитирането

2.Банково кредитиране

3.Организация и контрол на кредитираната дейност в “Евробанк”АД.

4.Нови моменти в работата на банката по отношение на кредитната дейност.
Глава втора: Технологична процедура по отпускане на кредит.

Іетап – Анализ на искането за кредит.

ІІетап – Разрешаване на кредита.

ІІІетап – Текущ контрол върху отпусканите кредити.

ІVетап – Договор за банков кредит.
Глава трета: Анализ на кредитоспособността на “Пътнически превози”ООД Благоевград.

1.Данни за кредитоискателя.

2.Анализ на искането за кредит.

3.Обща оценка на кредитоспособността на “Пътнически превози”ООД гр.Благоевград.

4.Договор за кредит.
Заключение
Приложения
Литература
Въведение
Банките са акционерни дружества, които извършват посреднически операции на паричния пазар като привличат свободни парични средства от икономическите агенти под формата на депозити, влогове и др. начини от една страна и ги пласират под формата на заеми, ценни книжа, съучастия, лизинг, валутни ценности и др., с цел извличане на печалба.

Кредитирането е една от най-старите, но и една от най-сложните стопански функции на търговските банки, което в голяма степен определя общественото положение на тази институция.

В последно време кредитирането се разглежда като “пакет” от банкови услуги.

В кредитните сделки се проявяват многобройни и многопластови обществени отношения. Сами по себе си те изразяват до голяма степен стопанската активност на банките и тяхната компетентност да управляват търговските връзки с различни категории клиенти.

Развитието на кредитните сделки обуславя и съответната кредитна политика на търговската банка.

В настоящата дипломна работа разглеждаме основните моменти в организацията на кредитната дейност на ТБ – теоретични основи на кредитирането, някои негови специфични особености, конкретно за “Евробанк”АД, както и пълната процедура по отпускане на кредити. Основно място сред разглежданите проблеми заема анализът на факторите за кредитоспособност. Той е неизменна част от процедурите по отпускане на кредит и е важна предпоставка за избягване и манипулиране на риска, който винаги съпътствува кредитирането.

В глава трета разкриваме и практически как се реализира кредитирането в реална ситуация. За конкретен обект сме избрали “Пътнически превози”ООД гр.Благоевград.

Глава първа: Теоретични основи на банковото кредитиране.
1.Общи положения при кредитирането.
1.1.Същност на кредита.
Кредитът е форма на придобиване на допълнителни финансови ресурси чрез временно ползване на чужди средства срещу заплащане на лихва. Думата “кредит” произлиза от латинските наименования “credere”, което означава вяра, доверие или “creditum” – заем, дълг. Очевидно възникването на кредита се основава на вярата или доверието на банката(кредитора), че кредитополучателят ще изпълни задължението си.

Същността на кредита намира обобщено проявление в изпълняваните от него основни функции във възпроизводствения процес, а именно:

-мобилизиране, разпределение и използване на временно свободни парични средства или капитали;

-капиталообразуваща функция в смисъл, че кредитът действа за увеличаване натрупването и ускорява икономическото развитие;

-опосредстване и ускоряване реализацията на стокови капитали;

-подпомага и ускорява концентрацията и реализацията на производството и капитала;

-кредиторът изпълнява емисионна функция – “създава” пари, посредством кредитния мултипликатор;

Във връзка със същността на кредита могат да се посочат и няколко основни негови роли:

-кредитът е източник на средствата за образуването на активите на фирмата;

-чрез кредита се осигурява разширяване на дейността, производството и пазарите на фирмата;

-на основата на кредита е възможно въвеждане новостите на НТП;

-от гледна точка на стопанството и обществото кредитът е основен банков инструмент за управление на икономиката;


1.2.Форми на кредита:

-Търговският кредит е прекият наследник на първичните кредитни отношения. Той е обективна основа на цялата съвременна кредитна система, като начин на движение на стойността и капитала(от производството до потреблението).

-Банковият кредит е господстваща форма на кредитните отношения днес. Неговата поява и развитието му са свързани с възникването на банките и банковото дело.

Наред с тези две основни форми на кредита, съществуват и някои второстепенни, като: държавният, потребителският и международният.


2.Банково кредитиране.
2.1.Теоретични основи на банковото кредитиране.

В исторически план банковият кредит възниква значително по-късно от търговския.

Характерно за него е, че той е в парична форма, т.е. при него движението на стойността и капитала се осъществява в парична форма. Субекти в кредитната сделка са банките и останалите физически и юридически лица.

Банковият кредит преодолява ограничеността на търговския, породена от икономическите връзки между субектите му и разширява в почти неограничени мащаби възможностите на стопанските субекти да придобиват допълнителни финансови средства под формата на банков кредит.

Той обикновено се използва за производствени нужди, т.е. за развитието, разширяването и модернизирането на производството. Именно в този смисъл кредитът и банките се превръщат в мощен лост за разширяване и ускоряване развитието на производството.

Банковото кредитиране е регламентирано от ЗБКД, ЗБНБ, наредбите на БНБ и във вътрешните правила и наредби на ТБ.


2.2.Организация на банковото кредитиране.

Организацията на кредитирането представлява съвкупност от условия, принципи, методи и начини на предоставяне, ползване и погасяване на кредити.

Кредитите се отпускат при съблюдаване на следните няколко принципа:

Целево предназначение на кредита. Кредитоискателят трябва да обоснове пред своя кредитор целта и предназначението на заема.
Срочност. Срокът, за който се отпуска кредита е предварително определен и задължителен.
Възвращаемост. В определен с договора за кредит срок, на части или изцяло, заемът подлежи на връщане в парични единици, в които е получен. Само при изпадане на предприятията в неплатежоспособност, той може да бъде възстановен във вещи или други вземания.
Обезпеченост на заема. Задължително изискване е срещу заема да бъдат предоставени на кредитора материални гаранции, които при невъзможност за връщането му кредиторът получава.
Лихвеност на заема. Лихвата е цената на заема. Тя се дължи от получателя и може да се определи в абсолютна сума или в процент от неговата величина.
Обект на кредитиране могат да бъдат всички активи на предприятието, непокрити със собствен капитал, облигационен заем и текуща задлъжнялост.
Съществуват два начина за предоставяне на кредита от банката на клиента:

-по остатък – след като е сключен договора, банката открива на фирмата заемна сметка за сумата по договорения кредит;

-по оборот – кредитът се предоставя директно по разплащателната сметка на предприятието. Това става, когато фирмата няма авоар от собствени средства по разплащателната си сметка и банката я кредитира до определен размер за погасяване текущите й плащания. Пример за такова кредитиране е контокорентният кредит, известен още като овърдрафт.
Гаранции за обезпечаване възвращаемостта на кредитите.

Гаранциите, които банките изискват от своите заематели, биват два основни вида: лични и реални.

Подсигуряването на кредитите чрез лични гаранции се извършва чрез писмена декларация за поръчителство, гаранционен запис на заповед и гаранционна менителница.

Обезпечаването на кредитите чрез реални гаранции се извършва под формата на залог, който се учредява в полза на банката – залог на стоки; залог на ценни книжа; залог на полици – главно полици от застраховка “Живот”; залог срещу вземания; залог на стокови документи; ипотека на недвижимо имущество.


Банкови гаранции.

Банковата гаранция е твърд и неотменяем ангажимент на банката да заплати определена сума на дадено лице, в случай на настъпване на някакъв риск от неизпълнение на сключен в негова полза договор. Характерно за банковата гаранция е, че банката не поема задължението да изпълни договора вместо длъжника, неин клиент, а се задължава да плати определена сума, с която се компенсират щетите на бенефициента, породени от неизпълнението на договора, за който банката гарантира.


Лимитиране на кредитите.

При банковото кредитиране се определят лимити(тавани) на кредита. Те представляват една горна граница на кредита. Биват:

-твърди – не могат да се превишават. Обикновенно при кредитиране по остатък таванът е твърд.

-еластични – банката продължава да отпуска средства на клиента си и над тавана, но с по-висока лихва.


Цена на кредита.

Цената на кредита е сумата от разходите на кредитополучателя за ползвания кредит. Постоянен елемент на цената е лихвата, останалите елементи(комисионни, наказателни лихви по просрочване и др.) се разглеждат като коректив към лихвата, зависещ от вида на кредита, сумата и срока на заема, кредитоспособността и коректността на заемателя. Лихвата е прираст на дадената в заем сума(главницата), а лихвеният процент е отношение на лихвата към главницата. Съществуват два вида лихвени проценти по кредити – фиксиран и плаващ. Плаващият може да се изменя с времето като основа му е т.нар. базов лихвен процент – основният лихвен процент определен от БНБ.


Според това в кой момент се начислява лихвата, тя бива декурзивна и антиципативна. Декурзивна лихва е тази, която се начислява в края на лихвения период. Антиципативна лихва е тази, която се начислява в началото на лихвения период, което я прави по-утежняваща кредита.

При банковото кредитиране, размера на лихвата и санкциите при забавяне на плащането й се определят предварително и се записват в договора за кредит.

Обикновен лихвеният процент е по-висок от основния, освен в случаите, когато се отпускат преференциални заеми по проекти на държавата или чужди финансови институции, като намалението на лихвения процент по кредита е за тяхна сметка, ако се работи със средства на банката.
Погасяване на банковите кредити.

Издължаването на кредита се осъществява по предварително гласуван и договорен с банката погасителен план. То може да стане при настъпване на падежа или предсрочно, по писмено искане на кредитополучателя и при издължаване на задълженията към банката, при условие, че от това не произтичат щети за банката.

При кредитиране на свои клиенти банката може да предостави привилегировани лихвени проценти, гратисен период и други кредитни улеснения.

При констатиране на отклонения от условията на договора банката предупреждава кредитополучателя да предприеме срочни мерки за отстраняване причините за това. Ако в кратки срокове не постъпят благоприятни промени, банката прекратява използването на кредита и не допуска разрешаването на други заеми.

При нарушаване сроковете за издължаване на кредита от страна на кредитополучателя, банката събира наказателна лихва над договорения лихвен процент. Ако клиентът продължи просрочията и се окаже в невъзможност да погаси задълженията си, банката пристъпва към принудително събиране на вземанията си от обезпечението, съгласно условията на сключения договор, включително и чрез претенции към клиента в съда.
Видове банкови кредити.

Банковите кредити могат да бъдат категоризирани на базата на следните няколко критерии:

-Според срока на погасяване. Различаваме краткосрочни кредити със срок до 1г., използвани предимно за оборотни средства; средносрочни кредити със срок от 1 до 4-5г., които обикновено се насочват към високотехнологични и ефективни инвестиции; дългосрочни кредити – над 5г., които са с инвестиционно предназначение.

-Според обезпечеността на кредитите. На базата на тези критерии те биват необезпечени, непокрити, наричани още бланко кредити и обезпечени или покрити, които се отпускат срещу вещни обезпечения или гаранции.

-Според предназначението им, могат да бъдат кредити с потребителски характер и кредити с производствено значение, като последните се делят на кредити за оборотни средства и капитали, и инвестиционни кредити за изграждане на ДМА и ДНМА.

-Според услугата, която оказва банката се разделят на преки(директни), където клиентът получава от банката на разположение парични средства и индиректни, при които се използва високата кредитонадеждност и платежоспособност на банката, която гарантира пред истинските кредитори, че клиентите им ще погасят дълга си.


3.Организация и контрол на кредитната дейност в “Евробанк”АД.
3.1.Правилник за кредитната политика на “Евробанк”АД – общи положения.

Посредством пасивни операции банките привличат свободни капитали, т.е. финансови средства, които те пласират чрез активните си операции, основната от които е кредитната.

За да осъществява тази своя дейност в “Евробанк”АД е създаден правилник, който урежда общите положения на кредитната политика на банката. Съставянето на тези вътрешни правила за кредитиране е съобразено с основните изисквания на Закона за банките, Наредбите на БНБ, Търговския закон, Закона за задълженията и договорите, Закона за особените залози и действащото законодателство в Република България.

Кредитната политика на “Евробанк”АД е насочена предимно към средните и дребните предприемачи и производители в България.

Чрез изградената си кореспондентска мрежа в страната и чужбина “Евробанк”АД разполага с потенциал за кредитиране на доказали ефективността си проекти както в страната, така и в чужбина.

Всеки, който иска да получи кредит от ЕВРОБАНК, е необходима да бъде запознат с изискванията на банката и в случай, че отговаря на изброените условия, може да закупи съответния пакет от документи и да разговаря с кредитния инспектор. Условия за получаване на кредит:

-ЕВРОБАНК приема за разглеждане искане за кредит само на клиенти на банката, които имат сметки най-малко 6 месеца преди постъпване на молбата им.

-Ако месечното движение по сметката е не по-малко от двойния размер на исканата сума.

-Фирмата трябва да развива дейност не по-малко от две години.
Предмета на правилника за кредитната политика на “Евробанк”АД са кредитните сделки, сключвани от банката, в т.ч.:

-характеристика на пакета от кредитни сделки предлаган от банката на нейните клиенти;

-ценообразуване на лихвените равнища. Режим на лихвите;

-рисковете, свързани с кредитната дейност на банката;

-органите и техните компетенции при взимане на решение за отпускане на кредит;

-проучването и анализа, разрешаването и управлението на кредитните експозиции, и техните обезпечения;

-кредитни ограничения;

-процент и действия по управлението на кредитни експозиции, определени от банката като проблемни;

В кредитната си дейност “Евробанк”АД се ръководи от основния принцип за поддържане и увеличаване на Собствения капитал в т.ч. реализиране на достатъчно доход, осигуряващ издръжката на банката и желаната норма на печалба.

Банката диверсифицира риска по кредитните си операции, като се стреми да поддържа размера на кредитния си портфейл в рамките на не повече от 70% от общия привлечен ресурс.

Кредити са всякакви вземания или поемане на задължения към едно лице или свързани лица, което е резултат от:

-предоставяне на паричен заем от всякакъв вид;

-предоставяне на кредитно улеснение, независимо от неговата форма(разсрочване или отсрочване, удължаване на гратисен период, предоставяне на привилегирован лихвен процент и др.);

-сконтиране на менителница, запис на заповед или чек;

-поемане на менителнично поръчителство(авал);

-даване на поръчителство, банкова гаранция или поемане на друго условно задължение;

-придобиване вземане чрез цесия;

-встъпване в дълг или поемане на дълг;

-прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро;

Пир определяне на кредитната си политика, “Евробанк”АД се ръководи от някои основни принципи:

-рентабилност, ликвидност, сигурност;

-независимост на кредитната политика от политически и религиозни фактори;

-предимство на кредитоспособността на клиента пред ликвидността на обезпечението;

-съблюдаване на нивото на концентрация на кредитни експозиции в определени отрасли, сектори, региони и пазари с цел диверсификация на риска и защита срещу евентуални загуби;

В хода на кредитния процес се осъществява предварителен и текущ контрол върху кредитните експозиции и техните обезпечения, като се класифицират в съответни рискови групи, съобразно нормативната уредба.

Отношенията при кредитните сделки между банката и нейните клиенти се уреждат на договорна основа, след подробен и внимателен анализ на кредитоспособността на кандидата за кредит.

Кредитите в “Евробанк”АД се отпускат целево, те са съответно обезпечени, срочно-възвращаеми и лихвени.

При осъществяването на кредитната си дейност банката може да привлича независими външни консултанти(експерти), както физически, така и Ю.Л.(юридически лица).

При предоставяне на кредити банката приема предвидените в Търговския закон и Закона за банките обезпечения.

Банката разрешава до 48 часа кредити, които са обезпечени със залог на вземане на парични средства(в лева или валута) в размер между 105-120% от исканата сума.

При този вид обезпечение и лихвеният процент е най-нисък.

Предпочитано от банката обезпечение е ипотека на недвижим имот.

“Евробанк”АД гарантира интересите на своите клиенти,запазвайки задължителната за тези случаи конфиденциалност на фирмената и търговската информация, която й е предоставена.

Голямо преимущество за кредитиране на всеки проект е, ако клиентът посочи свои контрагенти(партньори и клиенти), които да станат потенциални бъдещи клиенти на “Евробанк”АД.

Видове кредити, които ЕВРОБАНК предоставя.

1.В зависимост от срока на погасяване:

-Краткосрочни – със срок на погасяване до 1 година, предимно за оборотни средства;

-Средносрочни – със срок на погасяване от 1 година до 3 години;

-Дългосрочни – със срок на погасяване над 3 години(инвестиционни кредити съгласно условията и изискванията на ДФ”Земеделие”);

2.В зависимост от условията за предоставяне:

-кредит за левови(валутни) оборотни средства – отпуска се за точно определена сделка. Усвоява се еднократно или на няколко транша според условията за договора за кредит. Погасяването му става въз основа на погасителен план. Лихвите се заплащат ежемесечно. Може да бъде уговорен гратисен период за плащане на главницата.

-контокорентен кредит – клиентът може да ползва кредита, като разполага със средства до определена кредитна граница.

Клиентът в границите на договорения размер на контокорентния кредит има право:

1.Да използва кредита до цялата сума, до част от договорената сума или въобще да не използва кредита в продължителен период от време.

2.Без да е достигнал договорения размер да започне да погасява своя дълг.

За договорен контокорентен кредит кредитополучателят заплаща комисионна и лихва.

-револвиращи(възобновяеми) кредити(кредитна линия).

Банката предоставя на клиента възможност да ползва периодично(на траншове) нови кредити до определен лимит след погасяване на предходните дългови ангажименти.

Револвиращият кредит по правило е краткосрочен и се отпуска за срок не по-дълъг от една година.

-сконтови кредити – представляват покупката на търговски ефекти(менителници, записи на заповед), чиито падеж не е настъпил.

Банката изплаща търговските ефекти като от тяхната номинална стойност прави отбив(сконто), включващ комисионни разноски и лихви.

Срокът на издължаване на сконтовия кредит е до 90 дни, но не по-късно от падежа на търговския ефект.

-банкови гаранции;

ЕВРОБАНК издава банкови гаранции на свои първокласни клиенти.

Те могат да бъдат за временен внос, износ и транзитиране, които се издават пред съответното митническо управление. Необходимо е фирмата да представи митнически декларации и други документи, удостоверяващи съответния режим.

Комисионните, които банката събира, са в зависимост от срока, за който се иска гаранция.

Предпочитано от банката обезпечение е залог на вземане на парични средства – в лева и валута, или ДЦК. Средствата трябва да бъдат блокирани по сметка в банката за срока на действие на банковата гаранция.

Допуска се гарантиране от трето лице(което има сметка в ЕВРОБАНК), като титулярът на депозитната сметка учредява залог в полза на банката.


Участието на “Евробанк”АД на кредитния пазар е съпроводено с поемането и управлението на определени рискове. Всеки един риск поотделно се оценява на база потенциалните загуби от настъпване на едно или няколко събития със случаен характер.

Банката текущо оценява и управлява своите експозиции както към всеки един вид риск, така и към цялата рискова съвкупност.

Управлението на риска се изразява в:

-поддържане на адекватна и изчерпателна информация(счетоводна и извънсчетоводна) за състоянието на кредитните експозиции.

-текущ контрол върху рисковете експозиции(мониторинг).

-избор на адекватни хеджингови инструменти.

При управлението на риска, банката се ръководи от принципа за максимално приемливо съотношение между желаната доходност и поетия риск, така че да се гарантира стабилността на банката и сигурността на средствата на нейните вложители.
Ценообразуване на лихвените равнища.
“Евробанк”АД определя фиксирани или променливи лихвени проценти по своите кредитни операции.

Банката събира такси и комисионни по операции, касаещи условни ангажименти поети от нея.

Базата за определяне на лихвите по кредитите включва:

-административно-управленски разходи и разходите за лихви, като процент от сумата на пасива на баланса;

-рискове надбавка за редовни експозиции;

-допълнителна рискова надбавка свързана със специфичната дейност на кредитополучателя;

-планирана печалба;

Банката прилага наказателни лихвени надбавки при олихвяване на просрочени експозиции.


3.2.Организация и контрол на кредитната дейност в “Евробанк”АД.
Ръководни органи и структурни звена, участващи в процеса на кредитирането:

-Съвет на директорите – колективен управителен орган;

-Кредитен съвет;

-Кредитна комисия;

-Управители на клон;

Офисите на банката нямат право на кредитна дейност.

Управителят на банков клон има правото да разрешава кредити в национална и чуждестранна валута, в размер не надвишаващ правомощията му – те се определят от Съвета на директорите.

Кредитната комисия се състои от:

Председател: Директор на Дирекция “Кредитни сделки”;

Членове7


1.Експерт отдел “Кредитиране и анализ”.

2.Главен експерт “Технически оценки”.

3.Юрист от дирекция “Правна”.

4.Главен експерт “Проблемни вземания”.

Кредитната комисия разрешава кредити в национална и чуждестранна валута на едно лице или свързани лица, в размер до 50 000лв. Предлага на кредитния съвет решения за отпускане на кредити с размер над 50 000лв., с изключение на големите кредити по чл.29 от ЗБ и чл.47, ал.1.

Кредитният съвет се състои от:

Председател: Изпълнителен директор, отговарящ за кредитната дейност;

Членове:


1)Изпълнителен директор;

2)изпълнителен директор;

3)Директор на Дирекция “Кредитни сделки”;

4)Главен счетоводител;

Колективен управителен орган: взема решение за отпускане на всички големи кредити съгласно чл.29 от ЗБ и чл.47, ал.1 от ЗБ.

Кредитен комитет: състои се от Председател – Зам. главен счетоводител и членове: Директор на Дирекция “Банкова методология и анализи”, експерт “Икономическа информация” към същата дирекция и Главен юристконсулт.

Кредитният съвет извършва дейността си съгласно изискванията на Наредба №9 на БНБ.
4.Нови моменти в работата на банката по отношение на кредитната й дейност.
Новите моменти са свързани със съвместната програма на ЕВРОБАНК и германската банка за развитие KTW за кредитиране на малки и средни предприятия. Тази програма беше широко популяризирана чрез средствата за масова информация.

Възможности за предоставяне на кредити за оборотни средства до 15 000лв. и инвестиционни кредити до 50 000лв. на малки и средни предприятия вече има не само в ЕВРОБАНК – София, но и в клона на банката в Пловдив.

До момента са предоставени над 150 кредита на малки и средни предприятия от 2 500 000 германски марки.

Подходът на “Евробанк”АД при кредитиране със собствени средства е същият, както при кредитирането по други програми, а именно: кредитиране на фирми със стабилно пазарно положение, добри финансови резултати след проведен стопански финансов анализ, оценка на мениджмънта, привличане на клиентите и с предлагане на услуги, различни от кредитните сделки, целево разходване на средствата, гъвкави схеми за обезпечаване, усвояване и погасяване, поддържане на тясна връзка с клиента и провеждане на текущ мониторинг и консултации.

Главен фактор за разрешаване на кредит са реалните пазарни позиции и финансовите резултати на фирмата, а не вторичните моменти като имидж, обезпечение и обосновки.

Особено важно за банката е мястото, което заема мониторинга и основните положения при неговото осъществяване в клоновете на “Евробанк”АД.

1.От голямо значение за политиката на банката е кредитният цикъл да не приключва с датата на подписване на договора за съответната сделка, а да е част от по-широк процес, включващ:

-Подготовка и реализиране на кредитната сделка(подписване на договор и усвояване);

-Мониторинг;

-Срочно издължаване, класифициране на кредита като проблемно вземане или евентуално ново стартиране на кредитния процес;

Като един от елементите на кредитния цикъл мониторингът се диференцира като коригиращо наблюдение на клиента.

Целта на мониторинга е банката да поддържа непрекъсната връзка с клиента с цел да следи възможностите на срочно и безпроблемно връщане на кредита в съответствие с договорените условия.

Същността на мониторинга е периодично събиране на информация за фирматакредитоползвател, като се следят основните показатели:

-Стопанска и финансова дейност на клиента;

-Управлението на фирмата – промени в собствеността, представителството, счетоводния състав и политика;

-Цялостната пазарна ситуация на локално ниво – взаимоотношение с клиенти и доставчици, с кредитни институции, планове за инвестиции и др.

Това спомага за бързи и адекватни действия в подкрепа на обслужване на кредита при неблагоприятни тенденции в развитието на фирмата.

Събирането на информация се осъществява посредством – анализ на счетоводните отчети; разговори с представители на фирмата и свързани лица; иницииране или участие в инвентаризации; проверка за спазване на договорените условия, като минимални задължителни обороти и др.

Мониторингът се осъществява поне веднъж месечно с актуализиране на данните според формата за мониторинг, изпратена от ЦУ.

Задължително е свързването с клиента непосредствено преди всяка вноска, за да му бъде напомнено за предстоящото плащане.

Възможни са три резултата от мониторинга:

-Не установяване на смущаващи обстоятелства и тенденции;

-Започване на консултации и преговори по преодоляване на временни или трайни проблеми пред дейността на клиента, което може да доведе до промени в договора;

-Събиране на просрочени вземания чрез покана за доброволно изпълнение или принудително по съдебен път;

Обобщените резултати от обобщения мониторинг на даден клиент са основният източник за оценка на кредитната му история в банката при вземане на решение за отпускане или не на последващи кредити.
Глава втора: Технологична процедура по отпускане на кредит.
І етап – Анализ на искането за кредит.
Резултатите от кредитната дейност на банката, като цяло, в значителна степен зависят от извършваната на първия етап работа по предварителното проучване на проекта и формирането на реална оценка на неговата ефективност. Практиката на предварителното проучване включва срещи с кредитоискателя, като още в първия разговор се изясняват изискванията на банката и се уточняват с вносителя на проекта необходимите документи. Най-общо те включват:

1.Молба – искане за предоставяне на кредит – Приложение№

2.Декларация относно наличие на открити сметки в национална и чуждестранна валута в банки, за ползвани в момента други банкови кредити и тяхното състояние.

3.Декларация – сведение за свързаност.

4.Декларация за семейно и имуществено състояние.

Документи, свързани с правния статут на фирмата:

1.Оригинал и надлежно заверено копие от документа за съдебна регистрация(оригиналът се връща след проверка на копието) и удостоверение за актуално правно състояние;

2.Учредителен договор или Устав – за търговските дружества, Правилник за работа на УС и СД, договор за възлагане управлението на дружеството;

3.Документ за данъчна регистрация; регистрация по ЗДДС; идентификационен код по БУЛСТАТ; Документ за митническа регистрация;

4.Декларация, че срещу фирмата няма заведени съдебни дела;

Документи свързани с общото финансово състояние на фирмата:

1.Баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за паричния поток и отчети за собствения капитал към момента на искането на кредит. Годишните отчети трябва да са заверени от дипломиран експерт–счетоводител, ако това е предвидено в закона. Представените финансови отчети трябва да отразяват икономическото състояние на кредитоискателя за един по-дълъг период от време(за последните 2 или 3 години).

2.Данъчна декларация и удостоверение за платени данъци за предходния отчетен период;

Документи, свързани с обезпечението на кредитната сделка:

1.Нотариални актове или други документи, удостоверяващи правото на собственост, за ипотека на недвижимото имущество;

2.Документи, удостоверяващи собствеността – за залог между движимото имущество;

3.Гаранции и поръчителство;

4.Документи удостоверяващи застраховката на предлаганото обезпечение;

5.Документи, удостоверяващи депозити в национална и чуждестранна валута;

6.Декларация, че предлаганото обезпечение не е обременено с тежести.

Анализът на информацията се извършва от експертите по кредитиране в съответния клон на банката.

Цялата документация по оформянето на кредитното досие се събира от кредитния експерт, който завежда във входящия регистър молбата-искане и я представя за резолюция от управителя на клона или от ЦУ на Директора на Дирекция “Кредитни сделки”.

След като се даде ход на молбата-искане кредитният експерт прави проучване и събира необходимата документация.

Основен документ за проучване и анализ на конкретен проект е икономическата обосновка, като за улеснение на клиентите се предоставят типовите изисквания на банката. Същността на финансово-икономическата обосновка е кредитоискателят да покаже основанието за исканият кредит, както и да докаже неговата възвращаемост, резултат от дейността на фирмата. Независимо, че по-голяма част от частните фирми нямат необходимият опит в изготвянето на обосновките, кредитните инспектори задължително изискват от фирмите кредитоискатели изготвянето на икономическа обосновка, с цел придобиването на представа както за възможностите на ръководителя на фирмата, така и за собствената му оценка за проекта и прогнозата за реализация.

Задължителна част от икономическата обосновка е финансовият план на приходите и разходите, обхващащ най-малко периода, в който фирмата ще бъде евентуален длъжник. В зависимост от спецификата на проекта и по преценка на инспектора се извършва и оглед на място.

Финансово-икономическата обосновка трябва да съдържа:

1.Кратко описание на дейността и мениджмънта на фирмата:

-кратка история и описание на бизнеса – развитието й с течение на годините, което е особено важно ако кредитоискателят е непознат клиент на банката;

-основни цели;

-стратегия за развитие и бизнес-план;

-структура на управителното тяло;

-трудови ресурси – брой и квалификация на персонала;

2.Описание на производството:

-организация на производствения процес;

-достъпност и цени на суровините и материалите;

-производствени разходи;

-оборудване и използвани технологии;

3.Маркетинг:

-маркетингова цел и стратегия за реализацията й – търговска ориентация на фирмата, която включва описание на вътрешния и външен пазар, съществуващи нови пазари;

-продуктова база, положение спрямо конкурентите;

-сегментиране на пазара(по потребители, по региони и др.);

-анализ и прогнозиране на продажбите;

-стратегии за реклама и стимулиране на продажбите;

-ценови стратегии;

4.Описание на проекта, за който се иска кредита:

-подробно се описва за какво ще се използва кредита и начини за изразходването му, източника на средствата за издължаването му и погасителен план;

-финансов план за периода за използване на кредита;

-обща сума на инвестициите в лева и валута;

-местоположение;

-работна програма;

-договори за доставка на суровини и материали;

-договори за реализация на продукцията;

-икономически и социален ефект от мероприятието, за което се отпуска кредита;

-влияние върху околната среда;

Етапът на предварителното проучване на конкретното искане за кредит може условно да се раздели на два основни подетапа, чиито предмет е анализ и оценка на фирмата кредитоискател и оценка на конкретният проект. Оценката на фирмата кредитоискател включва:

-проверка на легитимността на фирмата-кредитоискател и на правомощията на представляващия фирмата;

-предмет на дейност и история на фирмата;

-финансово състояние и перспективи за развитие, в това число анализ на последните баланси, както и на няколко последователни отчети за приходите и разходите;

-оценка на професионалните и личностни качества на ръководния екип на фирмата;

-взаимоотношения с доставчици и клиенти;

-проучване на данъчните и други задължения на фирмата.

Оценката на конкретния обект се извършва в следната последователност:

1.Анализ на собствения капитал на фирмата.

2.анализ на еднократните и текущи разходи. Оценка на ликвидността на оборотния капитал.

3.Анализ на пазара на суровини и материали. Проверка на възможните доставчици.

4.Анализ на различните варианти за инвестиция от гл.точка на търсенето и предлагането и производствените възможности на фирмата.

5.Анализ на етапността на реализация на конкретния проект и оценка на реалните икономически възможности за реализация на всеки конкретен етап.

6.Анализ на паричните потоци – оценяват се обемите, цените и пазарите.

7.Анализ на прогнозирана печалба на фирмата.

8.Анализ на показателите за ефективност.

9.Оценка на срока за отпускане на капиталните вложения.

10.Оценка на предлаганото като обезпечение по кредита имущество на фирмата от гл.точка на ликвидност на обезпечението.

11.Анализ на проекта от юридическа гледна точка(съобразност на сделките, договорите, предлаганите обезпечения с нормативната база, действаща в страната).

При проучване на конкретния проект и фирмата кредитоискател, банката може да сключва договори с външни експерти, специалисти и фирми.

Както се вижда, от решаваща важност и за двете разглеждани до тук оценки – на фирмата кредитоискател и на проекта за кредит, е оценката и анализа на финансовите отчети на предприятието – баланс, отчет за приходите и разходите и производните от тях финансови показатели. Те не само точно и ясно характеризират финансовото състояние на предприятието, но и представляват огледало за възможността му да реализира конкретния проект и да възстанови в бъдеще предоставеният му кредитен ресурс.

В този смисъл, основното предназначение на балансите и отчетите е да подпомогнат оценката на бъдещото състояние на длъжника, но към тях трябва да се подхожда внимателно, тъй като финансовото състояние на фирмата може да е било добро и да се влоши неочаквано в резултат на форсмажорни събития или други обективни причини. Печалбата в минали периоди не означава, че ще има и такава и в бъдеще. Поради това банката трябва да изучи и прогнозите на фирмата, които са своеобразна релация на настоящето към бъдещето.

Надеждността на изводите, направени въз основа на финансовите отчети, зависи от достоверността заложената в тях информация. Поради тази причина се изисква заверка на дипломиран експерт-счетоводител, което удостоверява верността на тези документи.
Анализ и оценка на баланса.
Най-използваното и достоверно средство за анализ кредитоспособността на предприятието е баланса. Полезни изводи могат да се направят само при сравняването между два и повече баланса за различни периоди от дейността на едно предприятие или за различни предприятия от един и същ отрасъл. Един от начините за анализа се изразява в оценката на всички важни раздели и групи статии на баланса.

В актива се включват основните, оборотните средства и други активи.

В основните средства рефлектира предметността на основния капитал и неговата производствена способност, докато в оборотния капитал се отразява оборотния цикъл на производството.

Капитала на фирмата се дели на собствен и външен капитал, а предоставените външни средства на дългосрочен и краткосрочен привлечен капитал.

Основните средства могат да послужат като гарант за връщане на заемите, като тяхно обезпечение.

От значение е дали фирмата е акционер в други фирми – тогава зад притежаваните от нея акции също се крият активи.

Оборотните средства включват парични наличности, вземания и материални запаси. Те са основният източник за погасяване на краткосрочните заеми.

В пасивите се включват собствения капитал, резервите и задълженията на фирмата от дългосрочен и краткосрочен характер. При анализа на пасивите се установяват:

-размерите и сроковете на плащанията по краткосрочните задължения на кредитоискателя, както и редовното плащане по тези задължения;

-размера и вида на дългосрочните задължения на кредитоискателя и тяхното конкретно обслужване;

При анализа на пасивите се взема под внимание размера на собствения капитал.

Анализът на счетоводния баланс се извършва по два метода: сравнителен и структурен. При първия се извършва сравняване на балансовите статии за два или повече периода и се установяват тенденциите спрямо базисната година. По този начин се проучва динамиката на измененията във времето на отделните финансови параметри на фирмата.

При структурния метод се изчислява процентното съотношение на сумите на отделните балансови статии, към общата сума активи на групата икономически еднородни обекти, в повечето случаи – актива на баланса. Този начин на анализ, известен още като вертикален е статичен и е свързан с установяване на количествените пропорции между отделните елементи. Крайната цел е да се покаже какво е влиянието на установените пропорции и изменения в капитала на фирмата, промените в неговата структура и финансови показатели върху общото финансово състояние на фирмата.

Съпоставянето на годишните счетоводни баланси от по-ранни периоди със сегашния дава възможност да се проследи развитието на дейността на фирмата, изразено в пари. Важно условие за финансовата й стабилност е равновесието между нуждата от работен капитал и неговите източници.


Анализ и оценка на Отчета за приходите и разходите.
Информацията от отчетите за приходите и разходите е по-важна при средносрочни и дългосрочни кредити. От данните в отчетите проличават дълготрайните тенденции в дейността на фирмата – рентабилност, ефективност на управлението и др. Една фирма е в неблагоприятно положение, ако например относителния дял на разходите в сумата на продажбите, нараства с течение на годините. В такъв случай непременно трябва да се разкрият причините за тази тенденция, поради това, че предприятието топи печалбата си.

Анализът на ОПР се облекчава, когато всички негови елементи са изразени в проценти към сумата на продажбите, тъй като така получените относителни величини лесно се сравняват с аналогични данни за минали години и с данни на други фирми от същия отрасъл. Анализът на отчета не само помага за откриване на потенциален риск при кредитиране, но и илюстрира способностите на фирменото ръководство.

Банките често прибягват до изискването на тримесечни и шест месечни баланси, нуждаейки се от текущо наблюдение на бързо променящите се процеси във фирмите- длъжници.

В заключение може да се добави, че за банките е по-удобно да използват относителни, а не абсолютни данни, тъй като с тях имат възможност за съпоставки във времето и сравнение с фирмите с аналогично производство.


Оценка и анализ на финансовите съотношения.
Друго средство, използвано за анализ на кредитоспособността на фирмите, е изчисляването на финансовите показатели.

Източник на информация за анализ на коефициентите са баланса и отчета за приходите и разходите. Финансовите показатели са относителни величини, получени от съпоставянето между отделни стойности на балансови статии и статиите на отчета за приходите и разходите. Целта им е да се проследят тенденциите на финансовото развитие на кредитополучателя и се направят определени предвиждания за бъдещото му състояние.

При анализа на кредитоспособността се използват коефициентите от НСС 13.

Видовете показатели за финансово счетоводен анализ се разделят:

1.Според източниците за информация:

а)показатели, определени въз основа на информацията от счетоводния баланс;

б)показатели, определени въз основа на информацията от ОПР;

в)показатели, определени въз основа на информацията от приложението от годишния счетоводен отчет;

г)показатели, определяни въз основа на информация от други източници;

2.Според вида на информацията, която се сравнява и оценява при анализа:


  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница