Дипломна работа, публична администрация съдържание Увод 3 Глава първа 5



страница1/4
Дата22.10.2018
Размер1.23 Mb.
#92061
ТипДиплом
  1   2   3   4
Регионални инвестиционни приоритети в развитието на Варненска област

ДИПЛОМНА РАБОТА, ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Съдържание


Увод 3

Глава първа 5

Регионалната политика в периода на преход и реформи 5

1. Същност, форми и методи за провеждане на регионалната политика 5

2. Функционална и институционална основа на регионалната политика. 15

3. Законодателна основа за провеждане на регионалната политика и регулиране развитието на районите 24



Глава втора 30

Регионалната политика във Варненска област — състояние, задачи, условия за провеждане 30

1. Географски фактори и природни ресурси, определящи регионалните особености на областта 30

2. Икономически, социални и екологични условия за развитие на Варненска област 37

2.1. Икономически потенциал 37

2.1.1. Промишленост 39

2.1.2. Селско стопанство 46

2.1.3. Туризъм 55

2.1.4. Транспорт 64

2.2. Демографски потенциал 69

2.3. Социална инфраструктура 77

2.4. Екологични фактори 85

3. Класификационна структура на областната територия, според равнището на развитие на общините 89



Глава трета 107

Инвестиционни приоритети в регионалната политика на Варненска област през 2000-2006 година 107

1. Цел, задачи, съдържание и структура на регионалния план за развитие на Варненска област 107

2. териториална характеристика на инвестиционните приоритети в регионалната политика 113

3. Органи за управление на регионалното развитие — централни и местни. Състав и функции 117



Заключение 123

Литература 125

Увод

Процесите на демократизация в нашата страна обхванаха всички области на социално-икономическия живот. Утвърждава се плурализмът на формите на собственост и приватизацията в сферата на материалното производство и онези дейности от непроизводствената сфера, които са свързани със стопанската дейност и зависимостта от развитието на социалната и техническата инфраструктура. Проблемите, свързани със състоянието и развитието на икономическата дейност за формиране на икономически потенциал и изграждане на инфраструктурата в условията на пазарна икономика на страната са сложни и многообразни.

Важно условие, наред с изграждането на икономическия потенциал на територията е и конфигурацията на демографската ситуация — качествен белег за стопанска и жизнена усвоеност на района. Регулирането и управлението на икономическите, социалните и демографските процеси в определена насока, съобразно поставените цели и задачи формира и регионалната политика, която се отнася до усвоените, икономически развити и урбанизирани територии.

Предмет на разглеждане в настоящата дипломна работа са инвестиционните приоритети в развитието на Варненска област. Oсновните въпроси, на които се обръща внимание са свързани със същността на регионалната икономическа политика и формулиране на основните цели на регионалното приоритетно развитие на областта и общините. Акцентира се на достигането на определени икономически резултати главно по отношение на икономическия растеж, заетост, преструктуриране на стопанската дейност и в по-малка степен обвързване на икономическите цели със социални, екологични и териториално-устройствени задачи.

Наред с традиционните методи и подходи, каквито са например икономическото райониране и финансовите преференции се прилагат и нови методически подходи. При тях държавното участие се съчетава с инициативите на частния капитал, като например нови технологии, свободни икономически зони и други.

Глава първа

Регионалната политика в периода на преход и реформи

1. Същност, форми и методи за провеждане на регионалната политика

Днес по-голямата част от сушата на планетата е икономически усвоена и се налага не толкова разработването на подходи, механизми и насоки за икономическото и жизнено усвояване на нови територии, колкото до провеждане на регионална политика спрямо усвоените в икономическо отношение територии. Съдържанието, обхватът, целите, механизмите и подходите за реализиране на съвремeнната регионална политика са различни и многообразни и се обуславят от целите и задачите, които си поставят от съответната държава или територия. Богати са и методическият подход и инструментариумът за реализиране на тази регионална политика, както са различни и критериите за оценка на достигнатите или очаквани резултати. Сред голямото многообразие на методическия инструментариум на икономическата политика все по-широко място заема тъй нареченото регионално програмиране, чийто краен продукт е разработването на регионални програми. Програмирането е методическият инструмент за конкретната реализиция на отделните цели в регионалната политика за съответната територия.

Интегрален елемент на социално-икономическата политика в периода на преход от централизирано управление на икономиката към децентрализация и пазарно развитие е регионалната политика на държавата. Съдържанието на тази политика като цели, действия и средства на въздействие е под влиянието на следните фактори:

• Макроикономически фактор, разглеждан само като равнище на икономика и икономически статус нa държавата, но и като приоритети на държавната политика, степен на директно и индиректно ангажиране на държавата в икономиката не само чрез отношенията на собственост, но също така и като икономическа концепция, следваната от държавните власти.

• Система на административно-териториално устройство, като изградени равнища на деконцентрация, децентрализация и самоуправление, права и задължения, кореспондираща структура на обществени финанси.

В макроикономически план проблемите на регионалната политика се пораждат от общата неизяснена концепция на прехода в страната и по-специално на следните дилеми:

Неолиберализъм или интервенционализъм

Избраната първоначална концепция на прехода, преопредели и проведената „шокова терапия“ като първа фаза на реформата. Тази концепция не предвиждаше държавна намеса или държавно финансирани програми и проекти. Пазарът сам трябваше да реши текущите проблеми на икономиката. Обявеният втори етап, наречен „структурна реформа“ също подкрепяше свободното пазарно поведение, като акцентът се поставяше върху ускоряването на процесите на приватизация. Нямаше разработена държавна програма за ключовите елементи на националната икономика. Почти всички предприятия и сектори колапсираха при пазарни условия. Преходният период от процес, водещ към положителни структурни промени, се превърна във факт на негативна адаптация към новите икономически условия.

Това доведе до известно отклоняване от чисто либералната доктрина, като държавата реши да се намеси и да предприеме стъпки в посока на държавно регулиране, в т.ч. чрез създаване на различни инвестиционни фондове, предлагащи преференции за развитие на определени дейности, програми за развитие и алтернативна заетост и т.н.

Макар и скромен в това отношение е опитът на България, където през последните години бяха създадени в рамките на програмата REDEV две агенции за регионално развитие с център Смолян и Бургас. Те са финансирани от програмата ФАР на Европейския съюз. Институционалното осигуряване на регионалната икономическа политика познава и други форми, като например бизнес-центрове, регионални инвeстиционни фондове, регионални акционерни дружества с оглед привличане на частни инвестиции и частния бизнес, регионални търговско-промишлени камари и сдружения и др. Те създават възможност за по-голяма гъвкавост, координиране и еднопосочност на действията, целите и ресурсите по реализирането на съответната регионална програма.



Популизъм или трудностите на прехода

Трудностите на икономическия преход са реални и засягат много социални и териториални групи. Реалният настоящ въпрос е: Какви социални разходи са разрешени за икономическия преход и как да бъдат разпределени?

Във всяка модерна западна страна средната класа представлява ядрото на социалната и икономическа система. На този етап тази класа сега у нас не съществува и би следвало да се създаде през прехода. Но във ситуацията на силно ограничени ресурси очертаващият се класов модел ще се базира на силно социално разделение — богати и бедни.

Сегашни потребности срещу бъдеще

Това е класическото формулиране на проблема и невинаги е така просто приложимо в реалния икономически живот. Така например, модернизирането на икономиката е свързано с развитието на нови технологии, подбряване квалификацията на работната сила и т.н., което означава да се инвестира повече в науката, образованието, технологиите, тъй като това поставя основите на нашето бъдеще. Но откъде да дойдат тези средства — от пенсионния фонд, здравеопазването, социалното осигуряване.

Според данните на Националния статистически институт се наблюдава свиване на инвестиционна активност. А с такъв дял проблемът за преодоляването на инерцията от поддържането на старите структури и адаптацията към условията на пазара става сложен.

Икономическа независимост или чужд капитал

Известно е, че страната не разполага с необходимия или достатъчен инвестиционен капитал. Към това следва да се прибавят и проблемите, свързани с уреждането на лошите кредити. От източно-европейските страни България е една от страните с най-нисък размер на чуждестранни инвестиции и оценена като държава с висок инвестиционен риск.

Особено място сред механизмите на съвременната регионална политика има активното привличане на чужд капитал, което е единственото решение на инвестиционните проблеми. То най-често се реализира в свободните икономически зони. Ето защо изграждането на тези зони и регионалните програми често трябва да се осъществява съвместно, като се използва благоприятното транс-портно-географско положение на отделни страни, на техни погранични територии или при изграждането на крупни съвременни инфраструктурни проекти. Това е особено актуално за нашата страна, която има възможност за изграждане на такива зони и тяхното съчетаване с конкретни регионални програми за активизиране на икономическото състояние на Дунавското крайбрежие, Черноморското крайбрежие, Южните и Западните погранични територии. В тази връзка за България е важно и създаването на тъй наречените неформални регионални структури, каквито могат да бъдат черноморското и дунавското крайбрежие, планинските и полупланинските райони, някои аграрни райони и др. Привличането на чуждестранни инвестиции в тях ще създаде възможности за разкриване на нови работни места, за усвояване на нови върхови технологии, кактo и за придаване динамизъм на местната регионална икономика и в крайна сметка за ускоряване на регионалния икономически растеж. Всички тези аспекти и вероятни решения оказват важно въздействие върху същността и необходимостта от съществуването на регионална политика в преход към децентрализация и пазарно развитие в икономиката.

В сегашните условия на преход и на глобални икономически реформи аргументите на регионалната политика са ограничаване в полза на:

- поставяне на акцента върху развитието на управленска политика на национално равнище, включваща ключови мерки като приватизация, подобряване условията за чужди инвестиции, социална политика и др.;

- необходимостта да се елиминират „неефективните елементи“ на икономиката;

- трудностите в идентифицирането на регионалните различия в България и наблюдаваната смяна на регионалните проявления на кризата, създаващи опасност от некоректно разработване на регионалната политика;

- липса на финансови средства за държавно въздействие в сферата на възможното регионално развитие;

- липса на опит в приложението на мерките на пазарно-ориентирана регионална политика.



В подкрепа на разширяването на регионалната политика се открояват следните доводи:

- острата териториална диференциация в хода и в резултат на процесите на преход и криза и появата на региони на ръба на оцеляване;

- изключително слабата териториална мобилност на трудовите ресурси в сравнение с други страни;

- новите предизвикателства, резултиращи от смяната на геополитическата ситуация на България, на Балканите и т.н.

В собствен план регионалната политика следва да реши следните дилеми, голяма част от които са резултиращи от приетите постановки на макроикономическата политика.

Дилемата за регионална центрацизация или децентрализация и местно самоуправление.

Централизираното управление в условията на криза и на децентрализираното управление в условията на демокрация в подготовката и приемането на много нормативни документи по определени сектори (напр. образование и др.), заложените в тях нормативни положения се конфронтират с принципите на местно самоуправление.

Към тази дилема се отнасят и въпросите, свързани със системата на административно-териториалното устройство на страната, включваща отделните равнища и критериите за тяхното формиране, като се търси необходимия баланс, както в размера и звенността на системата, така и в правата и задълженията на отделните й равнища, подкрепени с необходимите финансови източници.

Силни или слаби региони

Обект на регионалната политика е един малко традиционен по форма, но съвременен по значение подход — икономическото райониране. При новите условия този подход означава, че конкретни регионални програми могат и следва да бъдат „привързани“ към точно определени райони, актуални от гледна точка на икономическо и социално развитие. Това от своя страна налага да се извърши вертикално разчленяване на районите с цел да се разкрие степента на икономически връзки между тях, да се определят зоните на гравитация и ролята на големите селища и отделни селищни структури в тяхното функциониране, да се извърши типология в зависимост от целите на регионалната политика. От особено значение в този аспект е правилното типизиране и функциониране на районите въз основа на концепцията за полюсното развитие в съответствие с националната и регионалната специфика. За всяка страна може да се разкрият съответните типове райони: хипертрофирани, силно индустриализирани, слабо индустриализирани, високо урбанизирани, райони с доминиращи малки населени места и дисперсна локализация на населението, транспортни райони, райони с периферна икономика, специфични функционални райони (аграрни, индустриални, туристически, планински) и др. и да се провежда съответната регионална политика.

Опитът на западноевропейските страни в провеждането на регионалната политика чрез механизмите на районирането показва, че голямото типологично многообразие на районите може да бъде систематизирано в три основни типа: слабо индустриализирани райони, към които се провежда префенциална регионална политика и ускорена инвестиционна дейност; депресивни райони, които се нуждаят от преструктуриране на индустрията и отраслите въз основа на ускорена инвестиционна политика и високо-урбанизирани индустриални райони, при които следва да се провежда политика на ограничения, забрани и антиикономически стимули от гледна точка на целите за тяхното икономическо развитие.

В условията на нашата страна трудно могат да се посочат райони, притежаващи достачен потенциал за излизане от кризата. В същото време има райони в критично състояние, които следва да бъдат обект на държавно въздействие с оглед да се предотврати пълното им деструктуриране.

В условията на силно ограничените ресурси, кои райони следва да бъдат обект на държавната регионална политика: тези, които с известно подпомагане могат да се измъкнат от кризата и чрез тяхното динамично развитие да се натрупат средства за преразпределение и в слабо развитите и търпящи трудности райони; или обект на тази политика следва да бъдат тъй наречените проблемни райони.

Във връзка е интересно да се отбележат предприетите мерки за регионална политика на страна като Унгария. Унгария заложи на политика, основно насочена към критичните райони. Критериите за тяхното определяне бяха равнището на безработица и ниска степен на общо развитие. За целта бе създаден и Специален фонд за регионално развитие, финансиращ проекти при облекчени условия за развитие на тези райони. Наблюдава се тенденция не на смяна на регионалните приоритети, но на включване в тези приоритети с предимство на районите, които имат потенциал за развитие и могат да се превърнат в двигатели на това развитие.



Пряко въздействие върху икономическото развитие или въздействие по линията на създаване на общите условия на развитието като инфраструктура и др.

Прякото въздействие върху икономическото развитие, когато включва данъчни облекчения и ограничено субсидиране на изгражданите нови работни места, обикновено изисква по-малки средства, отколкото разходите, необходими за изграждането на съвременна инфраструктурна конкурентноспособност на разглежданата локализация, изглеждаща по-сигурно като краен резултат.

Инвестициите в инфраструктурата са по-капиталоемки, но по-дълговременни и ефективни в съвременните условия. Една добра инфраструктура е способна сама да привлече частния капитал в т.ч. и чуждестранен.

Сегашни разходи или бъдещи инвестиции

Икономическата ситуация на страната доведе до силно стесняване на местните бюджети. Алтернативата как да се похарчат тези бюджети — за потребности или за подобряване на локалната инфраструктура, обучение и други дълговременни мерки е символична. Натискът на потребности в силно ограничените финансови условия на страната побеждава създаването на по-добри бъдещи условия.

Има определени райони, в които икономическите процеси са изключително трудни. Какво следва да бъде направено, за да могат регионите да преодолеят икономическия упадък и социалното унищожение. Въпросите, свързани с оцеляването на определени региони са драматични — а именно поддържането на минимално равнище на базови структури като икономическа активност, заетост, здравеопазване, образование и други.



Чужд капитал

Регионалният модел на чуждите инвестиции в страната са териториално разположени в населените места по големите транспортни оси, най-много в София и Пловдив, а така също турски и гръцки капитали се концентрират в южните гранични райони.

В регионален план чуждият капитал е от голямо значение за местното развитие: създава нови работни места, увеличава местното търсене, местния доход, и т.н.

Могат да се посочат много примери на усилия, предприети от местните власти за привличане на чужди инвестиции, без значение от реализираните резултати, които са твърде ограничени в сравнение с надеждите и желанията. В тази връзка като положителен резултат на регионалната политика през последните години следва да се отбележи дадения тласък на процесите за трансгранично сътрудничество.

Въз основа на формулираните основни черти и подходи на регионалната политика за условията на нашата страна на настоящия етап и в близка перспектива такива подходи и механизми могат да бъдат:

• създаването на регионален компонент в съвременното икономическо законодателство, което реално ще съдейства за провеждане на националната регионална политика

• провеждане на перспективна регионална политика, т.е. съблюдаване на принципите на ефективността при разработването на инвестционната и икономическата компоненти на регионалната политика. Регионалните преференции в промоцирането на регионалното развитие следва да имат за фокус районите с най-висок потенциал за развитие, като успоредно с това следва да се предприемат и спешни мерки включващи регионални помощи за критичните райони. Това означава подпомагане и приоритетно развитие на райони, които могат да се превърнат в локомотиви на прогреса и развитието, а така също на жизнени проекти в районите с изключителни трудности при подходящо дозиране на инфраструктурни, икономически и социални мерки.

• провеждане на интегрирана регионална политика. Необходимостта от създаване на интегриран подход към секторните и регионалните аспекти предизвика решението на Правителството за разработване на Национална стратегия за териториално развитие Република България. Това е нов модерен документ, в който основен принцип е интеграцията и координацията на секторната и регионална политика.

• провеждане на регионална политика в национален, регионален и интернационален план, базираща се на естествените и стратегически предимства и съчeтание от локализационни фактори, на които е конкретното отчитане на транспортния фактор, свързано с географското положение на България (периферно за Европа, но на границата на два континента).

• провеждане на ориентирана към Европа и света регионална политика:

- отчитане на европейските стандарти при определянето на новите райони на страната, които следва да са достаъчно силни да провеждат собствена политика за развитие, както и да бъдат икономически конкурентноспособни, не само в национален, но и в интернационален контекст. Което означава развитие на процесите на трансгранично сътрудничество и създаване на благоприятна среда за чужди инвестиции и използването на съвременни регионални стимули при реализиране на тази политика, в която да попадат капиталови субсидии за инфраструктурни обекти.

2. Функционална и институционална основа на регионалната политика.

В областта на институционалните реформи — МТРС (сега МРРБ) осъзнава, че създаването на нова управленска инфраструктура от държавни, регионални, местни и неформални институционални структури е в основата на промяната на политиката на прехода от централизирано към децентрализирано развитие. Първостепенно значение за осигуряване постигането на целите на регионалната политика има изграждането на функционираща институционална структура, способна да осъществява интегрирана политика на регионално развитие и доразвиването на инструментариума на регионалното развитие. държавното управление на този етап страда от липсата на координация в реализация на секторната политика в областта на индустрията, транспорта, земеделието, опазването на околната среда и пр., които по същество се реализират в конкретната територия на страната. регионалната политика, която се опитва да провежда МТРС се стреми към интегриране на тези усилия.

регионалната политика до голяма степен се изразява в координирането (интегрирането) на секторните политики и действия и на политиките и действията, осъществявани на различни равнища.

основните инструменти за осъществяване на координацията на секторните пoлитики в регионален аспект са:

- Съветът за регионално развитие към Министерския съвет — който е инструмент, от една страна, за координиране на секторните политики, както и за пряка връзка между централната администрация, районите за планиране, и областите;

- централното координационнo звено по Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България — за изготвянето на Националния план за икономическо развитие и за мерките, финансирани чрез предприсъединителните фондове на Европейския съюз;

- областните съвети за развитие — като инструмент за координация и партньорство между деконцентрираните (областните структури на централните ведомства, общините и неправителствения сектор.).

Съобразно спецификата на всяка отделна държава, както и на нашата страна, съвременен подход в осъществяването на регионалната политика е създаването на национален фонд „Регионално развитие“. Той успешно може да бъде съчетан с разработването и реализирането на национална регионална стратегия, обоснована на концепциите на националната регионална политика. Един такъв фонд, както и системата от различни други специфични регионални фондове е възможно да изградят държавно-финансова база за реализация на националната регионална политика към определени територии, селища и региони в страната, които се нуждаят от стимулиране на икономическия растеж.

Създаването на национален фонд за регионално развитие е свързано и произтича от необходимостта от нова регионална политика. Нейното нормативно регламентиране се мотивира с изпълнение на конституционните изисквания, залегнали в чл. 20 на Конституцията на Република България, където се прокламира необходимостта „държавата да създава условия за балансирано развитие на отделните региони на страната и подпомагане на териториалните органи и дейности чрез свoята кредитна и инвестиционна политика“ и чл. 141 (3), който гласи че „държавата чрез средствата на бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините“.



националният фонд регионално развитие (НФРР) е замислен като един от специфичните механизми за формиране, разпределение и използване на определени финансови ресурси, със цел държавно регулиране на регионалното развитие. Зоната на действие на НФРР на сегашния етап от развитието на страната, следва да обхваща районите в критично социално-икономическо състояние.

Главните аргументи за посочения обхват на действие на НФРР са свързани със следното:

- необходимостта от намаляване миграцията на населението към икономически развитите и стабилни райони на страната, която задълбочава решаването на социално-икономическите им проблеми;

- за повторното усвояване на обезлюдените и икономически деструктурирани райони в бъдеще ще бъдат необходими значително повече средства;

- предотвратяването на емиграцията на младо и образовано население от страната;

- избягването и потушаването на конфликти на социална, трудова и етническа основа;

- търсенето на по-дългосрочни ефекти за противодействие на обективно сложилата се тенденция към изкривяване на структурата, на разходите на общините, където превес пред инвестиционните разходи имат разходите за текуща издръжка, а в тях — преобладават средствата за работна заплата. Това е структура, формирана в условията на рестриктивна бюджетна политика, която обаче почти е изчерпила своя потенциал, води до колапс в съответните сектори, особено в социалната сфера и ги заплашва с цялостно деструктуриране.

НФРР има за цел да осигури държавно регулиране чрез финансово подпомагане на инвестиционни инициативи в райони в критично социално и икономическо състояние. държавното регулиране чрез финансово-кредитни механизми е елемент на националната регионална политика и е насочено към:

- коригиране на последствията от секторната политика и отрасловите въздействия, водещи до регионални диспропорции;

- забавяне и спиране на спада в местната икономика и предотвратяване на нейното по-нататъшно деструктириране;

- стимулиране (подпомагане) развитието на преспективни производства и дейности с оглед реструктурирането и възможното диверсифициране на икономиката на районите в критично състояние;

- стимулиране разкриването на нови работни места и намаляване на безработицата;

- създаване на икономически и инфраструктурни условия за привличане на инвестиции от други райони и от чужбина;

- създаване на икономически и други условия за намаляване на бюджетния дефицит на общините;

- спиране на миграцията, депопулацията, решаване на остри социални проблеми и смекчаване на бедността.

Като институция провеждаща националната регионална политика е рационално фондът да се създаде към Министерството на териториалното развитие и строителството. С оглед опростяване процеса на вземане на решения се предлага той да има еднозвенна система на управление — Управителен съвет, който избира и назначава Изпълнителен директор.

Вариантът, при който Управителният съвет на НФРР включва страните, участващи в Междуведомствения съвет за регионално развитие и местно самоуправление, ще направи този орган реално действащ, а не само консултативен. Възприемането на този подход предполага Председателят на Управителния съвет да се назначава от Председателя на Министерския съвет.

Управителният съвет взема решения, касаещи провежданата политика от Фонда, определяне на районите за подпомагане, приоритетните сфери на финансиране, разпределението на квотите по направления и др.

Изпълнителният директор и Членовете на Изпълнителния съвет се назначават от Управителния съвет. Изпълнителният съвет осъществява оперативната дейност по функционирането нa Фонда и e отговoрен за нея. Той взема окончателно решение за финансиране на отделните проекти.

С оглед деконцентриране на функциите по управление на Фонда е рационално Областните администрации да използват предварително отсяване и оценка на представените от съответните общини проекти, както и контрола по тяхната реализация.



особено важен елемент на реформата е стимулиране създаването на Агенциите за регионално развитие. системата за централизирано управление на икономиката, беше в основата на твърде голямата концентрация на институциите, които имаха делегирани правомощия да вземат решения за развитието на териториалните общности. Със съдействието на програмата ФАР през 1993 година се реализираха два пилотни проекта — за изграждане на две агенции за регионално развитие в района на Смолян, където са включени 11 общини и в района на Бургас. Независимо, че процесите вървят трудно поради редица нерешени въпроси, включително и на държавно ниво, Министерството на териториалното развитие и строителството ще подкрепя политиката за създаване и развитие на мрежа от агенции за регионално развитие. съществуват редица нерешени проблеми свързани с учредяването, финасирането, начина на участие на общините, функциите и юридическият им статут, ролята им за развитието на региона и възможностите им за подпомагане развитието на малките и средни предприятия. Желанието за бърз ефект от тяхната дейност води до разочарование и до известна степен песимизъм, относно възможността агенциите да се превърнат в двигател на промяната в местното развитие. Идеята учредените агенции да бъдат съпътствани със създаване на регионални инвестиционни компании е добра, но съществуват и редица проблеми относно намиране на финансови ресурси в условията на общ бюджетен дефицит, отсъствие на финансова автономия на общините, усложнената система при вземане на решения от кмета на общината, неуредените въпроси, свързани с разграничаване на общинската от държавната собственост.

В програмите на Европейския съюз агенциите за регионално развитие заемат особено важно място. Съществува Западноевропейска асоциация на агенциите за регионално развитие, по чиято инициатива започна реализацията на специализиран проект, с основна цел да бъде подпомогната дейността на агенциите за регионално развитие в страните от Централна и Източна Европа, чрез създаване на така наречената мрежа РЕСО.

Програмата ФАР представлява съдействие от ЕС за българското правителство, което определя структурата на координация и управление на програмата в България. На територията на Република България към съответните ведомства функционират групи за управление на проектите. В тези групи участват както чуждестранни експерти, така и експерти от българска страна. функционално групите са на подчинение на всяко от ведомствата. От 1993 година с решение на МС е създадено звено за национална координация в рамките на Междуведомственатa комисия по въпросите на европейската интеграция.

В светлината на асоцииране на България в ЕС един от основните приоритети на нашата страна в близките 10 години, програмата ФАР се приема като един от инструментите за осъществяването на този приоритет. Това определя необходимостта от национална координация в Междуведомственната комисия по въпросите на европейската интеграция. Координацията на съдействието по Програма ФАР както и на цялостната работа по определяне на стратегията на асоциирането се извършва със застъпничеството на делегацията на ЕС. Многонационалната координация поддържа връзки с групите за управление на проектите, като им оказва съдействие за получаване на необходимата за тях информация.

Бъдещите приоритетни области на Програма ФАР в България се очертават в следната рамка: трансгранично сътрудничество, човешки ресурси, заетост и социална политика, инфраструктура, и институционална реформа. По отношение на човешките ресурси заетостта и развитието на социалната политика се предвижда подкрепа на висшето образование, по програмата TEMPUS, както и преструктуриране на българската наука и здравеопазването. Разработките в различните сектори ще представляват приоритетно насочване на различните видове дейност. инфраструктурата изисква дейности в областта на енергетиката, телекомуникациите, околната среда и транспорта. специално внимание ще се отделя на проекти, които биха привлекли инвестиции от страна на международните финансови институции като ЕБВР, ЕИБ, Световна банка и др.

необходимо е да се подчертае, че програма ФАР действа по основния принцип за оказване на съдействие на българското правителство, което решава проблеми от общонационален характер. Тепърва програмата започва да придобива регионален характер и да заделя средства за развитие на отделните райони.

интерес представлява за отделните райони програмите REDEV и новата инициатива за трансгранично сътрудничество.

По последни данни на Комисията на ЕС се разработват детайли на инициатива на ЕП и с бъдещо регламентирано действие. Тази инициатива е популярна в България като ИНТЕРРЕГ, и е програма за вътрешно регионално развитие на страните от ЕС.

През 1990 година е приета програма ИНТЕРРЕГ на ЕС за граничните райони. Целта е подпомагане на външните и вътрешни гранични райони за преодоляване на специфичните проблеми в развитието им и разликите в жизнения стандарт на местното население, които произлизат от тяхната относителна отдалеченост от националните икономически центрове и от ЕС.

Оперативните програми ИНТЕРРЕГ се финасират съвместно от Държавите-членки и структурните фондове на ЕС, като:

- Европейски фонд за регионално развитие (ERDF-FEDER), насочен към преодоляване дисбалансите в развитието на регионите от Съюза, най-общо цели засилване на икономическия потенциал, големите структурни промени и създаването на работни места;

- Европейски социален фонд (ESF), насочен към създаване на нови работни места, професионална подготовка на безработни младежи;

- Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, насочен към модернизиране на фермерски услуги и селски райони;

Трансграничното коопериране се осъществява главно чрез съвместни инициативи и програми на местни и регионални власти с активното участие на населението за разрешаване на общи социално-икономически проблеми.



международните институционални структури, които имат отношение към трансграничното сътрудничество са следните:

- Асоциация на Европейските гранични региони;

- Асамблея на районите в Европа;

- Дирекция регионална политика на Комисията на ЕС;

- Дирекция външни връзки на ЕС.

За партньорство в интеррегионалното сътрудничество се подготвя и Република България. Чрез плановите задачи на управление „Регионално развитие“ при МТРС бе инициирано комплексно изследване на състоянието, проблемите и възможностите за бъдещо развитие на нашите крайгранични региони. резултатите и предложенията с набелязване на някои приоритети и необходими програмни действия за социално-икономическо развитие от взаимен интерес със съседните ни държави бяха обобщени в националния доклад „СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО“. За целта едно от важните условия е определянето на необходимите организационни и институционални предпоставки и дадености за разгръщане на тези контакти, разработване на съвместни програми и проекти за социално-икономическо и културно развитие, създаване възможност за развитие на децентрализацията и деконцентрацията на управление в прехода от централизирано към демократично управление. В този смисъл се търси по-ефективен механизъм за трансгранично коопериране в координацията между фиксираните по програми ФАР и ИНТЕРРЕГ .

В условията на централизирано управление доброволното асоцииране на общините е основен елемент за създаване на регионални структури от типа на така наречените еврорегиони с шансове за получаване на бъдеща подкрепа от ЕС. В Република България са създадени няколко подобни асоциации — на Черноморските общини, Дунавските общини, Родопските общини, общините от поречието на река Места. Асоциациите имат преди всичко идеална цел, но и добри възможности да получат финансова подкрепа от международните фондове, които подкрепят демократичните преобразования в страните в преход към демократично управление.

Засега Република България не може да се възползва ефективно от подкрепата на международните организации в областта на местното самоуправление поради факта, че няма Национална асоциация на общините. Например, в двустранната спогодба между правителството на България и Кралство Дания бе подписан специален текст, в който бе обоснована бъдещата възможност общините в България да се възползват от финансовата подкрепа на Датския фонд „Демокрация“. Подобни възможности би следвало да намерят приоритет в практическата реализация на регионалното развитие в България.

3. Законодателна основа за провеждане на регионалната политика и регулиране развитието на районите

В последните няколко години в страната протича интензивна законотворческа дейност, свързана с разработване на редица нови и актуализация на съществуващи закони и други нормативно-правни документи. Целта е нормативно-правната система на обществото да бъде поставена в адекватно състояние на промените, които протичат в него. Извършващите се реформи в стопанската и социалната сфери изискват и съответното нормативно осигуряване. То засяга и промените в развитието и устройството на територията.

Едни от индикаторите за кризисното състояние, в което се намира регионалното развитие на страната са формиралите се критични диспропорции и дисбалансите между потенциала на територията и възможностите за неговото ефективно усвояване. Развитието на територията и устройството на жизнената среда, в която се осъществява цялата човешка дейност трудно могат да бъдат реализирани с подходите и механизмите на досега провежданата териториална политика. Новите цели, принципи и подходи, новата философия на териториалното развитие в условията на преход от централизирана, планова към пазарно-ориентирана икономика изискват и качествено нова политика. Това намерение трудно би получило практическа реализация без да бъдат извършени съответни реформи в регионалното развитие и в устройството на територията.

качествените промени в провежданата политика за регионалното развитие е свързана с реализацията на качествено нови цели и функции с използването на специфични регулатори и механизми, с появата на система от формални и неформални институционални структури, реализиращи тази политика.

В тази връзка възниква въпросът кои са основните аргументи за нормативно-правното законово осигуряване на новия тип политика за регионално развитие в условията на прехода и след това.

• Регионалното развитие се свързва с потребността от друг вид организация, както на националната територия, така и на отделните региони на основата на изявените икономически, социални, екологически и други условия и дадености. Важна предпоставка за новото по своя характер развитие и устройване на територията — обект на реформата в регионалното развитие и на политиката, с която то се реализира е нормативно-правното му осигуряване.

политиката за регионално развитие в условията на прехода предполага определена регламентация на взаимоотношенията на всички субекти, които имат отношение към териториалните процеси. Това са както органите на държавната власт, органите нa местното самоуправление, така също неформалните регионални структури и частния капитал. политиката, с която се регулира регионалното развитие трябва да борави с определена система от механизми (нормативно-правни, икономически, социални) с предназначение да дисциплинират по някакъв начин взаимовръзките и взаимоотношенията между посочените субекти.

• Наличието на определен нормативно-правен вакуум, в който се реализират опитите за провеждане на регионалната политика. Досега действащата законова и свързаната с нея подзаконова нормативно-правна уредба се оказа непригодна за нуждите на регионалното развитие в прехода към пазарно-ориентираното стопанство. Причините за това състояние се крият в :

- липсата на законодателство специализирано за нуждите на регионалното развитие. Опитите и намеренията за използване на действащия закон за териториално и селищно устройство, както и на някои от материално-правните закони (за горите, за водите, за селскостопанските земи и др.) и за целите на регионалното развитие се оказват не много удачни и целесъобразни. С тях не се удовлетворяват изцяло специфичните нужди на регионалното развитие и на политиката, с която то се регулира и управлява;

- философията на съществуващата законова уредба имаща някакво отношение към териториалните процеси е адекватна на принципите на досега реализирания модел на централизираната планова икономика. Отказът от този модел и ориентацията към един бъдещ модел на пазарно-ориентираното стопанство поставя качествено нови изисквания към нормативно-правната уредба. Тя трябва да бъде адекватна на новите обществено-икономически условия. В прехода към пазарното стопанство при наличието на неяснота или на неукрепналост на обектите и на субектите на регионалното развитие законовата му уредба, трябва да регламентира алтернативи на централизираните планови методи. Те трябва да предлагат различни възможности за осъществяване на равноправни отношения между държавния, обществения и частния сектор.

При законодателното осигуряване на политиката за регионално развитие се очертават два основни подхода:



Първият е свързан с уреждане на нормативно-правните отношения между субектите, реализиращи политиката за регионално развитие с един общ закон. Идеята в този нормативен документ да намерят място основните принципи на нормативната уредба, регламентиращи развитието на националната територия и отделните региони на страната е реализирана. С неговото приложение се преследват цели за осигуряване на общата рамкова основа на държавната политика, произтичаща от конституционната постановка за балансирано развитие на отделни райони на страната;

Вторият подход предполага разработване на система от тясно специализирани закони за развитие на отделни региони в страната. Мотивите за появата на тъй наречените „конкретни“ регионални закони се свързват с необходимостта от:

- по-голяма изчерпателност нa механизмите и регулаторите, прилагани при политиката за регионално развитие, като в крайна сметка се отчита и спецификата на проблемния регион — обект на закона;

- подробна и конкретна законова регламентация на правомощията и функциите на институционалните звена, на физическите и юридическите лица, при провеждане на политиката в регионалните единици;

- неотложни, нетърпящи отлагане във времето, действия за регулиране на териториалните процеси в регионите, обособени на проблемен принцип — Черноморското крайбрежие, планински райони, гранични райони, депресивни райони и др.

Двата принципни подхода за осъществяване на законодателното обез-печаване на политиката за регионално развитие, така както са формулирани предполагат определена зависимост между тях. Общият закон за регионално развитие очертава нормативно-правната рамка на провежданата политика. На основата на най-общите принципи на нормативната уредба в разглежданата област се очертават взаимоотношенията, правата и институциите „държавни, регионални, неформални и др.“ За идентификация на процесите, протичащи в националната територия и регионите и регулирането им, с оглед поставените цели на политиката за регионално развитие. С правните норми на общия закон за регионално развитие не се решават конкретните проблеми на регионите, формирани на проблемен принцип . Следователно специализираните закони допълват общия регионален закон.

въпрос свързан с прилагането на съответен методически подход при разработване на регионалните закони засяга ситуирането им в цялостната нормативно-правна уредба на обществото. редица правни постановки, имащи отношение към развитието на територията, се уреждат макар и частично, със съществуващото законодателство. Този момент би трябвало да се отчита при изясняване на философията на новоразработваните проекти на регионалните закони. Нормативно-правната уредба на политиката за регионално развитие трябва да бъде адекватна на основните постановки на Конституцията на Република България и на системата от действащи закони, с които се уреждат най-важните взаимоотношения в обществото.

Изхождайки от важността на проблемите за нормативно-правното осигуряване на провежданата регионална политика са направени и първите практически стъпки. Инициатор на тези действия е държавният орган, осъществяващ координацията на политиката за регионално развитие, а именно: Министерството на териториалното развитие и строителството, което има право на законодателна инициатива:

• През март 1999 година Народното събрание на Република България прие Закон за регионалното развитие (ДВ, бр.26, 1999 г.), който регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и сроковете за разработване, както и ресурсното му осигуряване. В изпълнение на закона правителството определи критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват и прие Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие.

• Разработване на проекти на два частни, специализирани закона — „Закон за планиране и устройство на Черноморското крайбрежие“ и „Закон за развитие на планинските райони“.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница