Дипломна работа тема форми на плащания при външнотърговски сделки



страница1/4
Дата15.09.2017
Размер0.63 Mb.
  1   2   3   4
ДИПЛОМНА РАБОТА


ТЕМА
ФОРМИ НА ПЛАЩАНИЯ ПРИ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ

Известно е, че външнотърговските сделки се отличават със специфични проблеми. При тях са налице различия между правните, валутните и фискал-но-митническите режими в странатана куповача и продавача; услужнени са транспортните, застрахователните и спедиторските условия, с произлизащи- те от това икономически, юредически и технически проблеми; липсват и пре- ки персунални контакти между парньорите и доверието между тях не винаги е налице.


ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ

При външнотърговските сделки продавачът-износител предава договорената стока на едно място и в един момент, а купувачът-вносител плаща на друго място и в друг момент. Това несъвпадение в действията на контрагентите по време и място, и липсата на пряк контакт между тях изисква приложението на такива механизми на международните плащания, които, от една страна, да дават сигурност на ку­пувача, че след като плаща ще си получи стоката и, от друга страна, да осигуряват продавача, че след ка­то е експедирал стоката, ще си получи парите. Взаимните интереси между партньорите по търговските сделки и развитието на деловите връзки между търговци, банки, търговски камари, спедитори, превозва­чи и застрахователи са формирали в течение на близо два века начини за уреждане на платените отно­шения, които дават тази сигурност както на купувача, така и на продавача.

Така са се получили три основни форми на плащане в международната търговия: документарен акредитив, документарно инкасо и плащане по открипта сметка (превод).

I. ДОКУМЕНТАРЕН АКРЕДИТИВ

1. Същност и механизъм на действие

Акредитивът в широк смисъл на думата представлява ангажимент на една банка, поет по нареждане на неин клиент, да постави на разположение на трето лице (бенефициент) определена сума пари и да плати сумата, ако бенефициентът изпълни определени условия.

В зависимост от условията, които бенефициентът трябва да изпълни, се различават:

- нестоков (нарича се още "свободен”, "чист", "безусловен" или "Касов”) акредитив

- документарен (стоков) акредитив

Нестоковият акредитив е ангажимент на банка да плати в определен срок наведнаж или на части на едно лице, или фирма сума до посочен разм-ер срещу разписка или друг оправдателен документ, както и срещу документ за самоличност. Нестоковият акредитив се отличава от обикновеното плат- ежно наредане само по това, че той дава възможност бенефициентът да получава акредитивната сума на части, а не наведнаж. Той има две форми: обикновен нестоков акредитив и кредитно писмо. При обикновения нестоков акредитив могат да се извършват частични плащания по време, а при креди-тното писмо - както по време, така и по място. Поради това кредитното писмо е удобна форма за плащания при туристичес­ките пътувания.

Много по-важен е документарният акредитив. Той е истински двигател, на международната търговия и без него трудно можем да си представим нормалното осъществяване на външнотърговските сделки. Документарният акредитив е ангажимент на банка по нареждане на неин клиент да изплати на продавача (обикновено чрез неговата банка), определена сума пари, ако продавачът представи документи, от които да се вижда, че той е експедирал стока на адрес на купувача и че тази стока отговаря точно на договоре­ната в предварително сключен договор за доставка. Някои от документите, които продавачът изпраща на купувача чрез банките, дават право на владеене на стоката и поради това се наричат стоковоразпоредителни документи. Това понятие ще употребяваме и ние в по-нататъшното изложение, макар че то не е съвсем точно, защото не всички акредитивни документи дават право на разпореждане със стоката.

За уеднаквяване на практиката по откриване и използване на докумен-тарните акредитиви навсякъде по света Международната търговска камара в Париж е подготвила т. нар. "Еднообразни правила и обичаи относно документарните акредитиви". Тяхното приложение опростява и уяснява отношенията между търговските контрагенти. Чрез тях се избягват редица спорове и недоразумения. Правилата са съставени още през 1926 година и оттогава до сега са претърпели неколкократни допълнения и актуализации.

Приложението на документарни акредитиви дава необходимата сигурност и удобства както за купу­вача, така и за продавача. За продавача акредитивната форма на плащане е изгодна поради възможността чрез нея да се избегне риска против отказване на стоката от купувача, а също така да се изключи за­бавянето на постъпленията от продажбата за времето на транспорта на стоката. От друга страна, до­кументарният акредитив дава сигурност на купувача, че той действително ще получи стоката. Приема се, че акредитивът като форма на плащане дава предимства повече на продавача, отколкото на купувача. Акредитивната форма на плащане се прилага или когато между купувача и продавача по различни причини (стопанска и политическа несигурност, недостатъчни сведения за бонитета и пр.) не е налице необходи­мото доверие, или когато позицията на продавача на пазара е по-силна. Общо взето акредитивът се счи­та за съвършена форма на международни плащания, но в някои случаи страните по сделките се стремят да го избягват, защото той е сравнително тромав и скъп метод на плащане.

Акредитивното плащане по своята същност се счита за абстрактна операция. Тя се разграничава от търговската сделка, по повод на която е открит акредитива и за всички участници в акредитивното пла­щане са меродавни документите, а не стоките. С оглед на това банките се ръководят единствено от ус­ловията, залегнали в акредитива и не могат да отказват плащането на суми по него, ако документите от­говарят на акредитивните условия, дори и когато им е известно, че са нарушени договорните условия по стоковата сделка. Банките не са страна в договора за търговската сделка, те са извън правната връзка между продавач и купувач, установена по силата на договора за доставка на стоки. Банките не се интересуват нито дали изпратената стока съответства на тази, посочена в акредитивните документи, нито на тази, договорена в договора за доставка. За тях е важно само представените стоковоразпределителни документи да отговарят на условията на акредитива. При спор по акредитивната операция страните не могат да се позовават на търговската сделка.

Най-често акредитивната операция се осъществява от 4 участника: купувач (вносител, платец), продавач (износител, бенефициент), банка на купувача (банка, откриваща акредитива; акцептираща банка) и банка на продавача (авизираща, евентуално потвърждаваща банка). В по-редки случаи освен тези две бан-ки в операцията могат да бъдат привлечени още две банки - една за посредничество между банките на Купувача и продавача и друга за сконтиране на трата, ако в договора е предвидено вместо плащане в брой да се акцептира трата.

Плащането чрез документарен акредитив минава през следните фази:

1. Най-напред купувачът и продавачът сключват договор за доставка на стоки, в една от клаузите на който се посочва изрично, че плащането ще се избърши чрез документарен акредитив, като се определя вида на акредитива и документите, които трябва да представи купувачът, за да получи акредитикната сума.

2. Купувачът изготвя писмо до своята банка за откриване на акредитив в полза на продавача. В това писмо-нареждане той посочва данните, които са залегнали в договора и са необходими за откриване на акредитива.

3. Въз основа на това писмо банката на купувача открива акредитив в полза на продавача и го изпраща на неговата банка. Акредитивът в общи линии приповтаря съдържанието на писмото на купувача за откриване на акредитива и включва освен това декларация, че банката, откриваща акредитива, ще плати на продавача чрез неговата банка акредитивната сума, ако той представи посочените в акредитива документи.

4. Банката на продавача уведомява (авизира, нотифицира) своя клиент, че в негова полза е открит акредитив и му изпраща едно копие от него.

5. След като по такъв начин продавачът се е осигурил, че ще си получи парите, той експедира стока-та на адрес на купувача, получава от превозвача товарен документ, изготвя фактура за продадената сто-ка, набавя останалите документи, които се изискват с акредитива и изпраща целия набор от документи на своята банка.

6. Банката на продавача проверява дали документите отговарят на акредитивните условия, изпраща ги на банката на купувача и - според случая - или заверява (кредитира) сметката на своя клиент веднага или, за да извърши тази операция, изчаква да получи сумата от банката на купувача.

7. Банката на купувача също проверява документите, които е получила от банката на продавача, заверява сметката на последната и уведомява купувача за получените документи.

8. Купувачът дава съгласие неговата сметка да бъде задължена (дебитирана) с акредитивната сума и получава от своята банка стоковоразпределителните документи, с които освобождава стоката.

Взаимоотоншенията между партньорите по сделката и техните банки са представени в следната схема:


Цифрите в схемата имат следното значение:


1 - договор за достабКа на стоКи

2 - нареЖдане за отКрибане на аКредитиб

3 - аКредитиб

4 - абизиране на продавача за отКрит б негоба полза аКредитиб

5 - еКспедиране на стоКата

6 - предаване на стоКоворазпроредителните доКументи

7 плащане на аКредитибната сума и Кредитно абизо

8 - изпращане на доКументите на банКата на Купубача

9 -- заверяване на сметКата на банКата на продавача

10 - предаване на доКументите на Купубача

11- куповача плаща сумата, като банката му задължава сметката

2. Видове документарни акредитиви


В практиката са се оформили следните видове акредитиви:

- отменяеми и неотменяеми - според правните взаимоотношения между участниците в акредитивната операция;

- потвърдени и непотвърдени - според това, дали банката на продавача поема платежни ангажименти (съм сбоя клиент;

- прехвърляеми и непрехвърляеми - според възможностите за прехвърляне на правата по акредитива

на трети лица;

- делими и неделими - според това дали се допускат частични тегления на суми от общата сума на открития акредитив.

Отменяемият документарен акредитив може да бъде отменен без да бъде взето съгласието на продавача-бенефициент. Банката не е задължена да уведоми продавача, че открития от нея акредитив е бил отменен. Отменяемият акредитив може да бъде отменен както по почин на купувача, така и по инициатива на неговата банка. В акредитивите трябва изрично да се посочва дали акредитивът е отменяем или неотменяем. Ако тазова указание липсва, приема се, че акредитивът е отменяем, дори ако е посочен срок на валидност. Отменяемият акредитив не защитава достатъчно интересите на продавачите. Поради това той има ограничено приложение в международната търговия.

Неотменяемият акредитив представлява твърдо задължение на банка, открила акредитива към продавача, че клаузите за плащане, предвидени в акредитива ще бъдат изпълнени, ако продавачът спази условията на акредитива. Това задължение не може да бъде отменено без съгласието на всички участващи страни в акредитивната операция. Това дава необходимата сигурност на продавача, че може да разчита на плащане. Поради това в почти всички търговски договори, ако предвиждат плащането да се извърши чрез акредитиви, изрично се упоменава, че акредитивът е неотменяем.

Според международната търговска практика непотвърден акредитив е този. Който е авизиран от банката на продавача на бенефициента, но тази банка не е поела ангажимент да изплати акредитивната сума. В този случай банката на продавача приема стоковоразпоредителните документи и ги препраща на банката на купувача. Независимо от това, че банката на купувача не е поела ангажимент за плащане, в някои случаи, тя получава нареждане от банката на купувача да изплати акредитивната сума при представяне на редовни документи. Тогава банката на продавача става местоплащане по акредитива без да е потвърдила този акредитив.

Потвърден акредитив е този, при който банката в страната на продавача поема самостоятелен ангажимент да му изплати акредитивната сума, ако той изпълни предвидените в акредитива условия. В повечето случаи банката, потвърждаваща акредитива, е банката, с която бенефициентът работи и в която има сметка, но може да бъде и някоя друга банка. Потвърждението на акредитива не може да бъде отменено без съгласието на всички страни, които участват в акредитивната операция.

Прехвърляем акредитив е този, при който продавачът може да прехвърли полагащите му се права по акредитива на трети лица, ако банката, открила акредитива даде изрично съгласие за това. В такъв случай бенефициентът има право да нареди на банката, натоварена да извърши плащането, акредитивът да се използва изцяло или отчасти от един или няколко бенефициенти. Прехвърлянето на правата по акредитива може да стане само ако акредитивът изрично е означен като "прехвърляем" от банката-издател. Прехвърляемият акредитив може да се прехвърля само веднъж. Срокът за прехвърляне на акредитива не може да превишава срока за валидност на първоначалния акредитив. При непрехвърляемия документарен акредитив бенефициентът няма право да прехвърля правата си по акредитива на други лица или банки. В повечето случаи прехвърлянето на права по акредитивите се извършва от продавачите на техни доставчици на материали и суровини.

При делимия акредитив акредитните условия допускат частични тегления и доставки. В този случай продавачът получава поотделно такава част от общата сума на акредитива. за каквато е представил сто-коворазпоредителни документи. Поначало всеки акредитив е делим, ако не е договорено обратното. Пратки, които са натоварени на един и същи кораб за едно пътуване, не се считат за частични, дори ако коносаментите са с различни дати. Условието за делимост на акредитива не предполага удължаване на неговия срок - всички частични пратки трябва да бъдат експедирани и документите да бъдат представени в срока на акредитива. При неделимия акредитив трябва да има изрична уговорка за еднократно цялостно експедиране на стоката и представяне в банката на пълен комплект документи, покриващи цялата достава.

При кодиране на условията на плащане у нас в съответствие с международните класификатори и пре-поръки, описани в Справочника на елементите на данните в търговията на ООН, са посочени само отменяемите и неотменяеми акредитиви, Като последните се подразделят на потвърдени е непотвърдени и освен това се дават различни кодове за срока на плащане. Цялата кодировка изглежда така:
ДОКУМЕНТАРНИ АКРЕДИТИВИ
Неотминяеми документарни акредитиви

Код


Непотварден, без указване срока на плащане CREDOC

Непотварден, с указване срока на плащане CREDOC/nM

Потварден, без указване срока на плащане CONCREDOC

Потварден, с указване срока на плащане CONCREDOC/nM


Отменяеми документарни акредитиви
Без оказване срока на плащане RECREDOC

С оказване срока на плащане RECREDOC/nM


При акредитивите с указване срока на плащане символът nМ означава "брой на месеците".
Посочените видове акредитиви представляват варианти на класическата акредитивна форма. Освен тях практиката е наловила приложението на някои "квази акредитиви", Които са подходящи за определени форми на търговски отношения. Между тях по-важни са: акредитивът със срочна трата (рамбусен акредитив), акредитивът с отложено плащане (deferred payment), акредитив "stand by", възобновяем (револвинг) акредитив, акредитиви с червена и зелена клауза, пакинг акредитив и пенален акредитив.

Акредитивът със срочна трата добива в последно време все по-широко разпространение, тъй като дава възможност на купувача да извършва търговска дейност без да разполага с налични пари. При осъществяване на тази акредитивна форма продавачът прибавя към стоковоразпоредител-ните документи и една трата, кято подлеж на плащане след няклк месеца и е теглена срещу кпувча, или неговта банк. Купувчът или банкта му, весто да изплатят вднага акедитивата сума, както е нормално, акцептират тратата и я връщат или на продавача, или на неговата банка. Докато изтече срокът на тратата, Купувачът предпродава получената от продавача стока и със събраните от продажбата пари погасява тратата на падежа. Обикновено срокът на тратата се установява с оглед купувачът да има достатъчно време да продаде стоката и да инкасира парите. Той, така да се каже, работи "без пари". Това очевидно е изгодно за него. Що се касае до продавача, той наистина не получава веднага от купувача акредитивната сума, но може да предложи тратата на своята или на някоя друга банка за сконтиране и да получи веднага заверение по сметката си. Вярно е, че банката при сконтирането намалява сумата със сконтовата лихва до падежа, но продавачът още при сключване на договора за доставка завишава малко цената, за да не се окаже ощетен при този начин на плащане.

Подобен на акредитива с акцепт на трата е акредитивът с отложено плащане. При тази акредиктивна форма продавачът като дава съгласие да получи сумата след известен срок, фактически отпуска на купувача фирмен

кредит, който може да бъде обезпечен по различен начин - най-често чрез банкова гаранция.

Акредитивът "стенд-бай" се използва за даване на гаранция в широк смисъл на думата. Използва се предимно в САЩ, тъй като според американските наредби банките в САЩ не могат да дават банкови гаранции. С този вид акредитиви се гарантира най-вече изплащане на кредити и изпълнение на договори.

Възобновяем (резолвинг) акредитив е този, който се възстановява автоматично след всяко плащане без допълнително нареждане на купувача. Броят на плащанията и срокът на действие на този акредитив се определят от акредитивните условия. Когато при неизползване на някой транш от възобновяекмия акредитив сумата може да се използва при следващия транш възобновяемият акредитив се нарича "кумулативен". Възобновяеми акредитиви се откриват, когато в продължение на дълъг период от време продавачът системно експедира определени еднакви количества стоки - обикновено суровини, материали и горива. Тази акредитивна форма е удобна за купувача, който само с едно откриване на акредитив и със сравнително малки суми може да покрие доставката на значителни количества стоки. Банките обаче в много случаи приемат тези акредитиви с неохота, поради необходимостта постоянно да следят тяхното използване.

Акредитивите с червена и зелена клауза се използват, когато купувачът нарежда на своята банка да предостави аванс на продавача преди той да е представил редовни документи по акредитива. При акредитив с червена клауза авансът се подсигурява с банкова гаранция или по друг начин, а при зелената клауза авансът се отпуска само срещу разписка или декларация, че продавачът е получил аванс.

Пакинг акредитивът прилича на акредитивите с червена и зелена клауза, доколкото и той е свързан с даване аванс на продавача. Нарича се още акредитив за неекспедирани стоки или акредитив за заготовка. Приложението му има за цел да съдейства за производството, манипулацията и опаковката на стоките, предмет на сделката. Използва се често за подпомагане на финансово слаби продавачи в развиващите се страни.

Пеналният акредитив за разлика от обикновените акредитив се открива в полза на купувача и в него се предвижда да му се изплати сума в неустойка в случай, че продавачът не изпълни своите задължения по сключен договор за търговска сделка или че изпълнението е несвоевременно или некачествено.
Насрещният (помощен, вторичен, "Ьасk tо Ьасk") акредитив се използва в практиката, когато в търговската сделка се включва посредник. Тогава за уреждане на плащането обикновено се откриват два отделни акредитива. Първият от тях се открива по нареждане на купувача в полза на посредника, а вторият се открива от посредника в полза на действителния производител на стоката. За финансово обезпечение на втория акредитив посредникът използва открия в негова полза пръв акредитив.
Акредитивите по своята външна форма имат някои различия в отделните страни (главно между Европа и Америка), но по съдържание малко се отличават. На следващите страници са дадени факсимилета съответно на нареждане за откриване на акредитив, на акредитив по континентално-европейски образец и на американски акредитив. Освен това в края на изложението като приложение се дават няколко стандартни форми на акредитиви в телеграфна и писмена форма.

2. ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО


Документарното инкасо (инкасото на документи) е форма на плащане, при която продавачът след сключен договор за доставка с купувача, експедира стоката на адрес на купувача, комплектува стоковораз-поредителните документи и ги предава на банка в своята страна с нареждане документите да бъдат изпратени на банката на купувача, Която да ги предаде на последния, ако той плати или акцептира трата за равностойността на стоката.

В инкасовата операция участвуват обикновено четири страни: наредител (продавач), който възлага инкасирането; неговата банка (банка-наредител); банка на купувача (инкасираща банка), която е натоварена от банката-наредител да изиска плащане или акцепт на трата от купувача; купувач (платец), комуто трябва да бъдат представени документите срещу плащане или акцепт. При инкасото отговорността за извършване на плащането се поема от самия купувач, а не от банката на купувача (или от банката на продавача, ако тя се ангажира с потвърждаване), както е при акредитива.

За да се постигне уеднаквяване на практиката при плащанията с документарно инкасо, Международната търговса камара в Париж е издала и системно ревизира т.нар. Еднообразни правила за инкасиране на търговски ефеКти.

По-долу са показани схематично връзките между четиримата участници в инкасовата операция. Цифрите в схемата имат следното значение:



1 -Договор за доставка

2 - Стока

3 - Нареждане за инкасо

4 - Препредаване на нареждането за инкасо

5 - Предаване на стоковоразпоредителните документи

6 - Плащане или акцептиране на трата

7 - Превод на инкасовата сума или предаване на акцептираната трата

8 - Заверяване сметката на продавача или предаване акцептираната трата

Документарното инкасо е форма на плащане, която е свързана с определени рискове за продавача. При изпращане на стоката той не е сигурен дали купувачът ще извърши плащането. Купувачът наистина не може да освоводи стоката без да плати в брой или чрез трата, но нищо не го задължава (освен договора) да приеме стоката. Ако купувачът е недобросъвестен, може да изчаква да види как ще се изменят цените на стоката и евентуално или да откаже приемането й, или да изисква от продавача някои ценови или други концесии по сделката. За продавача връщането на вече изпратената стока ще бъде свързано с разноски, загуба на време и рискове от повреждане на стоката.

Поради това документарното инкасо се прилага в следните случаи:

- когато платежоспособността и платежоготовността на купувача не подлежат на съмнение;

- когато в страната на купувача политическата, икономическата и административно-правната обстановка се оценява като достатъчно стабилна;

- когато в страната на купувача няма вносни ограничения или строг валутен контрол, освен ако всички необходими разрешения и лицензии са вече получени;

- когато доставената стока не представлява специална поръчка на купувача и би могла да бъде продадена на друг клиент;

- когато сумата на доставката е малка и не е изгодно плащането да става чрез акредитив и да се плащат значителни акредитивни комисионни, за които банките определят лимит в абсолютна сума.

Ролята на банките при документарното инкасо се ограничава само до спазване на дадените нареждания в инкасовото нареждане. Поради това продавачът-наредител трябва да дава пълни и ясни нареждания на банката. Банките проверяват дали получените стоковоразпоредителни документи отговарят на тези, които са посочени в инкасовото нареждане. Те нямат задължение да извършват по-задълбочена проверка на документите. Банките не отговарят за действията на трети страни, като спедитори, застрахователни дружества, митнически власти или други банки, които се включват в инкасовата операция. Ако се получат различия в количеството или качеството на доставяните стоки, те се уреждат пряко между наредителя и платеца. Това не засяга банките.

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница