Дипломна работа тема форми на плащания при външнотърговски сделки

Различават се следните видове инкасо:

1. Предаване на документите срещу плащане ("documents against payment”-D/P). Инкасиращата банка може да предаде документите на купувача само срещу плащане в брой в предвидената валута. Ако купувачът вземе мерки за изплащане на сумата, но по независещи от него причини плащането не може да се осъществи, това не се приема за действително плащане. Документите трябва да се предадат само ако продавачът може свободно да разполага със сумата. Тъй като в повечето случаи инкасиращата банка е тази, с която купувачът работи постоянно (т.н. "домашна банка"), всъщност плащането представлява даването на писмено съгласие на купувача да бъде задължена сметката му при неговата банка. Това съгласие може да бъде давано за всеки отделен случай или купувачът да е дал за тази цел генерална оторизация на банката.

2. Предаване на документите срещу акцепт ("documents against acceptance’-D/A). При този вариант инкасиращата банка може да предаде документите на купувача само ако той акцептира менителница (трата). Продавачът трябва да е наясно, че след предаването на документите акцентираната трата е единствената негова осигуровка за изплащане на сумата. Банките в този случай не могат да му бъдат в помощ, Както е при акредитива. Само ако една от банките поеме допълнително задължение за изплащане на акцептираната трата чрез "авал", тогава продавачът може да бъде напълно сигурен за получаване на сумата.

3. Акцепт на трата и предаване на документите срещу плащане ("асceptance with documents against payment’-ADР). В този случай инкасиращата банkа представя на kупувача трата за аkцепт и задърvа аkцептираната трата заедно с документите до падежа. Купувачът може да получи документите едва след плащане на падежа на тратата. По такъв начин продавачът предоставя на купувача краткосрочен кредит, като се осигурява, че купувачът ще може да разполага с документите едва след като плати.

В някои страни е прието изпратените стоки с железопътен, автомобилен или въздушен превоз на адрес на купувача да бъдат получавани от последния преди той да е заплатил сумата по документите за инкасо. Ако продавачът иска да се осигури, че купувачът няма да получи стоката преди да плати, той (продавача) адресира стоковата пратка до инкасиращата банка. Това може да стане само при предварителното съгласие на банката. Същата процедура може да се извърши, като стоката се изпрати на спедиторска къща в местонахождението на купувача.

Ако в срок от 90 дни купувачът не е платил инкасовите документи или не е акцептирал трата и инкасиращата банка не е получила други инструкции от продавача или неговата банка, тя има право да им върне документите.

Инкасиращата банка не може без разрешение на продавача да позволява на купувача да взема мостри от стоката или да проверява нейното качество. Инкасиращата банка може да приеме частични плащания от страна на купувача само ако това изрично е упоменато в инкасовото нареждане. Купувачът има право да прегледа инкасовите документи преди да плати, но за евентуална злоупотреба с това право носи отговорност инкасиращата банка. Позволено е и е обикновено явление инкасиращата банка да уведомява купувача за пристигане на документите и същевременно продавачът да съобщава пряко на купувача за тяхното изпращане.

По начало инкасиращата банка не е задължена да проверява изправността на документите. Една такава проверка би била в полза на купубача, а банката при инкасовата операция е пълномощник на продавача. В някои случаи обаче, особено когато по една или друга причина купубачът не преглежда документите, той може да се обърне с молба към банката тя самата да прегледа документите и ако намери, че те са в ред да задължи сметката му и да преведе сумата на продавача чрез неговата банка. В този случай банката действа като пълномощник на купувача и поема спрямо него отговорност за редовността на документите. Тази отговорност, както беше посочено, е доста ограничена, но във всеки случай съществува.

При кодиране условията на плащане у нас за инкасовите операции са приети следните кодове:

Обикновено инкасо - COLLECT

Документарно инкасо:

- без указване срока на плащане - DOCOLLECT

- с указване срока на плащане – DOCOLLECT/nM

III. ПЛАЩАНЕ ПО ОТКРИТА СМЕТКА

Плащането по открита сметка (clean payment) е проста, евтина и експедитивна платежна форма. Когато тя е договорена между продавача и купувача, те си откриват взаимно сметки, Които се дебитират и кредитират според експедираните стоки и извършените плащания. При експедиция на стоки продавачът с отделна пратка изпраща на купувача фактура, която в някои случаи може да бъде придружена от дебитно авизо, показващо сумата на задължението на сметката на купувача. Кпувачът след като получи сто-ката и фактурата или плаща веднага, като нарежда на своята банка да преведе сумата на продавача чрез неговата банка, или кредитира (заверява) сметката на продавача, и след това, като се набере предварително уговорена сума или изтече съгласуван с продавача срок, превежда изведнъж сумите от няколко поредни доставки. При това са възможни много бройни варианти на плащане, които са подробно изложени в Справочника на елементите на данните в търговията, издаден от ООН, като за всеки от тях е дадена съответна кодировка. По-важните от тях са следните:
Плащане на съгласувана дата AAAA/MM/DD)

Авансово плащане ANTICIP

Плащане по време на доставката на стоките CASH

Плащане на превозвача по време на доставката на стоките COD

Плащане в края на месеца, през който е извършена

доставката ULTIMO

Плащане след изтичане на опреселен срокот края на

месеца, през който е извършена доставката ULTIMO/nM

Плащане след изтичане на определен срок от доставката DEL/nM

Плащане след получаване на фактурата CASHIV

Плащане в последния ден на месица, през който е

получена фактурата INVULTIMO

Плащане след изтичане на определен срок от последния

ден на месица, през койтое получена фактурата INVULTIMO/nM

Плащане след изтичане на определен срок след

получаване на фактурата IMV/nM

Отбиви DIS n % Nm

Ппоцент за проспочване на плащането IMT Nm %

Комписационно плащане COMPENS

Плащане при консигнация CONSIGN

Плащане по споразомение AGR Плащане при обичайни условия Havit

Плащането по открита сметка не дава никаква формална осигуровка на доставчика, че ще си получи парите, освен ако при него има предварително депозирана сума, отговаряща на една доставка, или плащането е подсигурено с банкова гаранция. Поради това тази форма се прилага в случаите, когато продавачът има доверие в платежоспособността и платежоготовността на купувача. Плащането по открита сметка намира приложение най-често при малки периодични доставки на суровини и материали на дребни производители или при периодични доставки на готови стоки от производителя на търговеца на дребно. И в двата случая купувачите предпочитат тази платежна форма, защото чрез дребните периодични по-купки те си доставят толкова материали или стоки, колкото могат да употребят или продадат за късо време и така могат да работят с малко собствени и привлечени средства. Най-често купувачите при всяка получена пратка заверяват сметката на продавача при себе си и превеждат набраните суми изведнаж, или на рабни календарни периоди, или след набиране на предварително уговорена сума на доставки. При този случай се явява известно кредитиране на купувача от доставчика, като в полза на последния могат да бъдат начислявани лихви, но в повечето случаи за опростяване на разчетите доставчикът просто завишава малко цената на продадените стоки, за да компенсира лихвата. Независимо от риска, който продавачът носи при тази платежна форма, тя намира приложение между добре познати един на друг търговски партньори с извоювано взаимно доверие от дълготрайни делови връзки. Плащането по открита сметка не е свързано с тежки банкови акредитивни или инкасови комисионни и поради това тя е най-евтината форма на плащане. При нея банките почти не вземат участие. То се ограничава само до изпълнение на нареждането за плащане, което купувача дава. Банките не знаят какво са договорили помежду си контрагентите по търговската сделка. Те не се и интересуват от това, освен ако не са задължени от валутните или външнотърговските власти в съответната страна да спазват търговския и валутен режим в страната. При тази платежна форма е налице пълно отделяне на платежната операция от външнотърговската сдела, докато при акредитива и инкасото, преминаването на стоковоразпоредителните документи през банките представлява известна връзка между двата вида операции. Банките в този случай не поемат никакви други ангажименти към страните по сделката освен тези, които са свързани с всяко обикновено платежно нареждане.

СТОКОВОРАЗПОРЕДИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

- стоката е експедирана и е на път;

- експедираната стока е тази, за която е сключил договор за доставка;

- стоката е застрахована;

- стоката по количество, качество, произход, физически и химически свойства отговаря на неговите нужди и на направената поръчка.

С оглед на това при акредитивната и инкасовата форма на плащане се изискват документи:

1) Товарни документи - коносамент, железопътна, автомобилна или въздушна товарителница, пощенски рецепис и др.

2) Търговски фактури.

3) Застрахователни документи.

4) Документи за количество, качество и произход на стоките.

Тези документи са известни във външнотърговския жаргон като "стоковоразпоредителни", макар че само част от тях дават права за действително разпореждане със стоките, предмет на международна търговия.

I. ТОВАРНИ ДОКУМЕНТИ

Коносаментът съдържа няколко основни реквизита:

- наименование и седалище на превозвача;

- фирма и адрес на изпращача;

- фирма и адрес на получателя;

- наименование на кораба;

- описание на стоката по вид и количество;

- маркировка на колетите;

- означение на товарното и разтоварното пристанище;

- определяне начина на заплащане на фрахта;

- брой на издадените екземпляри от коносамента;

- дата и място на издаването;

- подпис на превозвача или неговия агент.

Според състоянието на приетата на кораба стока за превоз коносаментите биват "чисти" ( clean bill of lading, reines Konnossement, connaissement net) и kоносаменти със забелжkа (нечисти) – (qualified bill of lading, beolingtes Konnossement, connaissement aves reserves). С чистия kоносамент се удостоверява, че превозвачът е приел стоkата в добър външен вид без видими повреди и недостатъци. Превозвачът не може да отговаря за състоянието на стоката, което не може да се установи от външния й оглед. Превозвачът или неговият агент правят забележки в коносамента, когато установят външни повреди или недостатъци на стоката - главно на амбалажа и маркировката на стоката. При много акредитивни операции по настояване на купувачите в акредитивните условия се предвижда коносаментът да бъде "чист", за да бъдат сигурни, че поне по външен вид натоварените стоки ще бъдат без недостатъци, както и да се разграничат отговорностите по евентуални повреди на стоката между продавача и превозвача.

Особен вид коносамент е т. нар. "директен (пряк) коносамент" (through bill of lading, direktes Konnossement, connaisseiment oh’rect), който се прилага при претоварване на стоката на два или повече кораба в претоварни пристанища преди да стигне до разтоварното пристанище, договорено с купувача. В този случай превозът на стоката се извършва от превозвача само частично, но той носи отговорност за целия превоз от началното до крайното пристанище. Приема се, че превозвачът по-лесно може да съгласува комбинираните превози със свои собствени кораби или с такива на други компании, отколкото глова може да прави товародателят.
Коносаментът матерелизира правото за получаване на стоката и разпореждане с нея. Той може да бъде поименен, на заповед или на приносител. Коносаментът, който е издаден "на заповед", може да се прехвърля чрез пълно поименно или бланково джиро на трето лице. Коносаментът по правило се изготвя в няколко равнозначни екземпляра. На следващата страница е даден образец от Коносамент.

2. Капитанска разписва (captains receipt, Kapitansquittung, recepisse du second). Това е документ, издаден от капитана на кораба, преди издаването на Коносамент. Издава се на този, който е направил искане за товарене на кораба. Играе ролята на разписка за получените стоки на борда на кораба без да има другите функции на коносамента - на сключен превозен договор и стоковоразпоредителен документ. Капитанската разписка не замества коносамента, а само дава право за получаването му. Съдържа описание на стоката, имена на превозвача, на товарача и на кораба, товарно и разтоварно пристанище и евентуални забележки на капитана.

Подобни реквизити съдържа и товарителницата при ускорено развиващия се напоследък международен автомобилен стоков транспорт. Тя се издава в 5 или 6 екземпляра: оригинал, дубликат, разписка за предаване на стоката, разписка за получаване и авизо за пристигане на стоката, което в някои случаи се издава в 2 екземпляра. Образец от международна автомобилна товарителница е показан на следжащата страница.

Въздушната товарителница съдържа наименованието и адресите на изпращача, превозвача и получателя на стоката, всеки от които получава по един оригинален екземпляр от нея, а също така и описание на стоката. Освен трите оригинала се издават още няколко копия, които следват движението на стоката.

При превози по реки с международно значение се издава речна товарителница (речен коносамент). Съставя се обикновено в два екземпляра - оригинал, който придружава стоката до разтоварното пристанище и дубликат, който се връща на изпращача като доказателство, че стоката е предадена на получателя.

II. ТЪРГОВСКИ ФАКТУРИ
1. Фактурата (invoice, Rechnung, facture) е документ, който задължително се издава при всяка търговса сдела. Тя трябва да съдържа пълна информация за стоката, която е предмет на сделката, както и други данни във връзка с нея. По-важните реквизити на обикновената търговска фактура са: фирми и адреси на купувача и продавача, точно наименование на стоката, данни за количеството, качеството, единичната и обща цена, валутата и др., данни за разходите по доставката - фрахт, застраховки, разни видове такси и др., франкировка на доставката (ФОБ, СИФ и пр.), обвързване с други документи по сделката - номера и дати на договора за доставка, разрешително за износ, на акредитива и др., опаковка, сигнатура, номерация, съдържание, размери и тегло на отделните опаковъчни форми, наименование на спедитора, начина на транспорт и евентуално на кораба. За разлика от коносамента търговската фактура не е негоцируем документ и не носи права върху стоките.
2. Консулска фактура (consular invoice, Konsulats rechnung, facture consulaire). Това е документ, който се попълва от продавача и се заверява от консулската служба на страната на купувача. Служи за контрол на властите на страната на купувача върху произхода, цената и другите условия на доставка. Данните от консулската фактура трябва да отговарят точно на данните по търговската фактура, коносамента, застрахователната полица и останалите стоковоразпоредителни документи.

3. Митническа фактура (customs invoice, Zollfaktura, facture de douane). Издава се от износителя и е предназначена за митническите власти в страната на вносителя, които въз основа на данните в нея определят митническите такси и налози и упражняват контрол върхо вноса.

III. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ
1. Застраховатвлна полица (insurance policy, Versicherungspolice, police d'assurance) - документ, с който се удостоверява застраховката на стоката, предмет на търговската сделка и служи като основание за предявяване на иск за обезщетение. Застрахователната полица е негоцируема ценна книга - правата и задълженията по нея могат да се прехвърлят върху трето лице. Тя може според договореността да покрива различии видове рискове: всички рискове срещу тотална или частична загуба или повреда; рисковете от частични повреди, като застрахователят плаща щетите до определен процент; рисковете без частични повреди на стоката.
2. Абонаментна застрахобателна полица (floating policy, Abonnementversicherungspolice, police d'abonnement). Bug застрахователна полица, която покрива застрахователната закрила на всички договорени стокови пратки за определен период.
3. Застрахователно свидетелство (сертификат) - (insurance certificate, Versicherungsschein, certificat d'assurance). Документ, издаван от застрахователя, удостоверяващ сключен застрахователен договор. Замества Застрахователната полица при външнотърговските сделки.
4. Застрахователна рейсова полица (voyage policy, Versicherung auf eine Reise, police an voyage). Застрахователна полица, която покрива рисковете само за един определен рейс. Практикува се при превоз на масови еднородни стоки.

IV. ДОКУМЕНТИ ЗА КОЛИЧЕСТВО, КАЧЕСТВО

И ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

1. Опаковъчен лист (packing list, Packlist, list de colisage) -документ, съдържащ описание на стоките, които се намират в една опаковъчна форма при външнотърговския стоков транспорт. Нарича се още опаковъчна бележка или балова спецификация. Един екземпляр от опаковъчния лист се поставя в съответната опаковка.

При външнотърговските сделки, които са по начало крупни операции, печалбата, изразена в процент, обикновено не е голяма. Тази неголяма печалба лесно може да бъде превърната в загуба, ако валутата на плащането измени курса си в неблагоприятна за търговеца насока. При плаващите валутни курсове, които сега се прилагат в страните с пазарна икономика, колебанията на валутите са значителни. През последно време, например, съотношението между двете най-важни за нас валути - долара и еврото се е колебаело в рамките 1,75 - 1,45 евро за долар. При такива значителни изменения на валутните курсове е възможно от една иначе от търговска гледна точка добре изработена сделка да се получи загуба вместо печалба.

Това налага при по-крупните външнотърговски сделки и особено при сделките на кредит да се вземат мерки за защита от валутен риск. Тези мерки са главно три вида. Преди всичко налага се подбор на валутата на плащането. Изборът на валутата на цената (фактурираната цена) и валутата на плащането зависи от очакванията за бъдещето развитие на валутите от датата на договора за покупко-продаба до датата на плащането. Във връзка с това възниква въпросът за прогнозиране развитието на валутните курсове. Това е проблем, при решаването на който е необходимо да се изследват редица условия и предпоставки в икономическата, финансовата, социалната, политическата, природно-климатическата и други области. При формирането на валутните курсове действат многобройни фактори, различни по интензивност и направление. По-важните от тези фактори са: инфлационните темпове, състоянието на платежните баланс и - с голямо значение за последните години - прехвърлянето на капитали от една страна в друга. За такива изследвания обикновените български предприятия не разполагат нито с необходимата информация, нито с подготвен за целта персонал и затова най-добре е, за да получат информация за тенденциите в развитието на валутните пазари, да се отнасят към компетентна българска банка. Поначало е известно, че стабилни валути са швейцарският франк, еврото, японската йена, австрийският шилинг, холандският гулден, а също и останалите валути на страните. Влизащи в Европейската валутна система, тъй като те не могат да се отклоняват в повече от 2,25 % от техен централен курс, изчислен на базата на ЕКЮ. Само за италианската лира и испанската песета е предвидено отклонение от 6 %, така че тези две валути се считат за по-непостоянни в сравнение с другите валути от Системата.