Дипломна работа тема форми на плащания при външнотърговски сделки



страница3/4
Дата15.09.2017
Размер0.63 Mb.
#30285
ТипДиплом
1   2   3   4

По-ефективна мярка срещу валутни рискове е приложението на специални валутни клаузи, чрез които валутата на плащането се обвързва с една или няколко считани за по-стабилни валути. Такива клаузи се налагат когато сделките са по-значителни, валутите на плащане - по-нестабилни и особено когато се касае до по-дълги периоди между договарянето и плащането, характерни за операциите на кредит. Например, ако български износител има да получава по отсрочено плащане сума 6 италиански лири от италиански купувач, а има сведения, че лирата показва тенденция към спадане, той може да предвиди в договора клауза за обвързване на лирата към швейцарския франк, който минава за стабилна валута. Такава клауза би могла да гласи следното: "Сумата на плащане е ........... италиански лири. В случай че съотношението между италианската лира и швейцарския франк, което понастоящем е 950 лири = 1 швейцарсКи франк, се промени към датата на плащането, с процента на промяната ще се преизчисли и подлежащата на плащане сума". Това означава, че ако курсът на лирата спадне, обезценката на лирата ще бъде компенсирана с получаване на по-голяма сума в лири. Такаба клауза, разбира се, би могла да бъде ефективна, ако самата валута е талон, в случая швейцарският франк, не показва колебания. Затова при някои сделки за приравняване на валутата на плащане се използват група сравнително стабилни валути (т.нар. "валутна кошница"), вътре в която екстремните отклонения на валутните курсове могат да бъдат взаимно неутрализирани. Този метод обаче е свързан с някои усложнения, които могат да станат причина за несъгласия между контрагентите по сделките.

За да не става нужда страните по външнотърговските сделки да се занимават с неприсъщи на търговците валутни проблеми, които крият редица неизвестности и рискове, много търговци предпочитат да ползват готоби кошници, основани на ежедневни данни от неутрален източник, които се публикуват и са известни на двете страни по сделката. В това отношение най-голяма популярност има кошницата на Международния валутен фонд, която той съставя за изчисляване на специалните права на тираж. Всеки работен ден Международният валутен фонд установява съотношението между по-важните валути и специалните права на тираж, което дава възможност да се изчислят съотношенията между отделните валути. Тези съотношения се ползват в практиката за покриване на валутни рискове, тъй като източникът е авторитетен и незаинтересован, а редовната публикация на съотношенията на валутите към специалните права на тираж изяснява юридически и улеснява технически приложението на валутната клауза. Текст на валутна клауза, основаваща се на съотношението СПТ - долар, би могъл да бъде например следният: “В случай, че съотношението между щатския долар и специалните права на тираж, емитирани от Международния валутен фонд, възлизащо в деня на подписването на настоящия договор на 1 СПТ = 1,15 долара, се измени в деня на плащането с повече от 3 %, пропорционално на това изменение ще се промени и цената, посочена в настоящия договор".
В повечето клаузи се предвижда преизчислението на цената да става само при по-значително отклонение на съотношението между валутата на плащането и специалните права на тираж. Поради тоба клаузата не се прилага, когато това съотношение е по-малко от 3, 4 или 5 %. В някои случаи за основа на преразчитането могат да се вземат не датите на договора и на плащането, а други взаимно съгласувани и по-точно определими дати. Това е целесъобразно осовено що се касае до датата на плащането, която в зависимост от формата на плащането може да се тълкува различно. Тази дата може да се замести с някоя друга уговорка, например с датата на определен документ, като коносамент или друг товарен документ, или с датата на вальора на операцията между банката на платеца и банката на доставчика, или с датата на дебитното авизо до купувача, или кредитното авизо до продавача и т. н.

При сделки, възлизащи на големи суми и със значителна отсрочка на плащането, е важно да се изключи не само курсовия риск, но и да се отчете обезценката на всички валути спрямо реалните ценности и преди всичко спрямо стоките на международните пазари. Може да се каже, че този факт е по-важен от колебанията на валутите, тъй като общата обезценка на валутите спрямо стоките е неизменна и еднопосочна, понеже в дългосрочна перспектива се изразява само в поскъпване на стоките, докато курсовите колебания са в много случаи временни и като се извършват в двете посоки, могат отчасти да се наутрализират и компенсират. Поради това в последните години при големи сделки на средносрочен или дългосрочен кредит става все по-належащо да се прилага не само обикновена осигуровка срещу курсов риск, но и антиинфлационна осигуровка срещу поскъпване на стоките. Даже и най-стабилните валути в дългосрочен план постоянно се обезценяват с по няколко процента. Поради това износителите понасят загуби при сделките на кредит. Част от тези загуби могат да се покрият от завишаване на лихвените проценти. Друга част обаче трябва да се покрие или от предварително завишаване на цената на стоката с определен процент, приблизително отговарящ на предполагаемото поскъпване, или да се неутрализира чрез специална антиинфлационна клауза. Тази клауза се нарича индексна, понеже договорената цена се обвързва с някакъв ценови индекс. Като база за индексна клауза би следвало да се вземе индекса на тези стоки, които са предмет на конкретните сделки. Това обаче може да се приложи само за отделни сделки, понеже индекси се изчисляват и публикуват за малък брой стоки. При това положение решение на проблема се търси или като се вземат други общи индекси, или страните се договарят сами да изчисляват такива индекси въз основа на официално публиувани данни за някои борсови стоки.

Към платежните рискове във външната търговия спадат и т. нар. рискове от невъзможност за конвертиране и трансфериране на валутата. Рискът от невъзможност за конвертиране на валутата може да произлезе от непознаване на валутните разпоредби или от изменението им през периода на осъществяване на сделката. Същото се отнася и до риска, свързан с невъзможност за трансфериране на произведението от износа. В повечето случаи тези рискове могат да се избягват - достатъчно е само да се провери валутния режим в страната на търговския партньор. Това може да стане най-лесно от сборника на валутните режими в отделните страни, публикуван от Международния валутен фонд.
ПЛАТЕЖНО И ПЛАТЕЖНО-КРЕДИТНИ ДОКОМЕНТИ ПРИ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
В условията на пазарната икономика възникват многобройни делови отношения между субектите на тази икономика: купувачи, продавачи, посредници, кредитори, длъжници, превозвачи, товародатели, спедитори, застрахователи и др. Тези взаимоотношения пораждат редица права и задължения, които трябва да бъдат регистрирани и материализирани, за да стане възможно тяхното предявяване и изпълнение. Тази роля изпълняват ценните книжа, които се делят на две големи групи: ценни книжа на приносител или борсови ценни книжа, главни представители на които са акциите и облигациите, и поименни ценни книжа, които са менителницата и тратата, записът на заповед или полицата и чекът.

Като платежни документи по-голяма роля играят ценните книжа от втората група, поради което ще се спрем накратко върху менителницата, записа на заповед и чека.

I. МЕНИТЕЛНИЦА

Менителницата или тратата (bill of exchange, draft; Wechsel, Tratte; Leatte; de change) е безусловно писмено нареждане на едно лице-издател до друго лице-платец да плати на определен поемател-бенефициент или на негова заповед фиксирана сума пари на посочен падеж. Лицата, които са обвързани с икономически и правни връзки са обикновено три: първо, издател (нарича се още трасант), който дава нареждането за плащане, като издава и подписва менителницата; второ, платец (трасат или акцептант), който поема задължение да плати и трето, бенефициент (ремитент, поемател), в чиято полза се извършва плащането. Често издателят и бенефициентът се обединяват в едно лице, като издателят нарежда платецът да плати не на трето лице, а на самия него.

Съдържанието на менителницата е предопределено от нашето и международното право (Женевската конвенция от 1930 година). И двете правни регламентации предвиждат осем неотменяеми реквизита, които трябва да съдържа една менителница, за да има правна сила. Те са: 1) място и дата на издаването; 2) наименованието "менителница" или "трата" на съответния език, на който е издадена менителницата, вписано в самия текст; 3) безусловно нареждане да се плати определена сума пари; 4) падеж или срок на плащането; 5) бенефициент; 6) платец-акцептант; 7) място на плащането и 8) подпис, име (фирма) и адрес на издателя-трасант. Липсата на някои от тези реквизити прави менителницата недействителна. Изключение може да се прави в два случая: Когато срокът на плащане не е посочен и когато не е определено местоплащането. В първия случай се прави презумпцията, че менителницата е платима веднага при предявяване, а във втория случай за местоплащане се приема местожителството на длъжника. Липсата на някои от реквизитите не може да се доказва чрез свидетели или чрез други писмени доказателства извън менителницата - валидно е само това, което пише в нея. Ако освен посочените реквизити в менителницата има други условия, указания и обяснения, това не прави менителницата недействителна, но е желателно този специфичен документ да не се претрупва с други тестове, които не се отнасят до уреждане на платежните отношения между лицата, заангажирани с менителницата. Най-често употребяваните други изрази освен законно установените са: "на предявяване", "без протест", "не на заповед", номерация на екземплярите и др. По-голяма свобода в текста на менителницата се допуска в англо-американското менителнично право.

След издаване на менителницата платецът (трасат, акцептант) се задължава със своя подпис да плати сумата на менителницата. Това е така нареченото приемане или акцептиране на менителницата, представляващо важен момент в процеса на оформяне на менителницата като документ. Оттогава нататък менителничното задължение преминава от издателя върху платеца. Акцептът може да се осъществи само с подписа на платеца, поставен пряко в лявото поле на менителницата, но обикновено се добавя фразата "приета", "приета за плащане", "акцептирана" или друг равнозначен израз, от който да се вижда, че платецът е съгласен да изпрати сумата. След акцептирането издателят се превръща от пряк длъжник в регресен длъжник. Платецът-акцептант е длъжен в определен срок (обикновено 1 или 2 дни) след предявяване на менителницата за акцепт да съобщи дали приема плащането й. След като платецът веднъж е приел менителницата, той не може да оттегли акцепта си. Менителницата е негоцируем документ - след като бъде акцептирана тя може да бъде препредавана на други собственици не само с цесия, но и по съкратена процедура, специално определена за менителницата, наречена джиро или индосамент.

Джиросването е процедура, чрез която права по менителницата се прехвърлят от един поемател-бенефициент на друг. То представлява едностранно писмено волеизявление, по силата на което носителят на правата, материализирани в менителницата прехвърля тези права върху друго лице и поема солидарна отговорност към следващите бенефициенти да изплати сумата на менителницата. Джирото, наричано още индосамент, се отбелязва на гърба на менителницата (итал. “in dosso” – гръб, оттам “индосамент”). Прехвърлящият правата дотогавашен притежател се казва джирант или индосат, а новият соб-ственик - джиратар или индосатар. След като бенефициентът по менителницата положи първото джиро, всеки следващ индосатар може от своя страна наново да джироса документа. Джирото не може да бъде ограничавано; частичното джиро се счита за нищожно. Има различни видове джира. При пълното, първо джиро се посочват дотогавашния собственик, т. е. джиранта и новия собственик - джиратара. Това джиро се изразява обикновено с фразата: "вместо на мен, на заповедта на ........................... (посочва се името на джиратара)". При бланковото джиро дотогавашният бенефициент вписва своето име и се подписва, с което се дава възможност името на новия собственик да бъде нанесено впоследствие. Това джиро придава известна гъвкавост на документа, но и крие в себе си опасността от загубване или кражба. Трети вид джиро е т. нар. "пълномощно" или "прокура-джиро", с което се нарежда на притежателя да инкасира сумата; той няма право да продължава повече веригата от по-нататъшни джира. Това джиро гласи: "вместо на мен, за инкасо на заповедта на ................... (посочва се инкасиращия институт - обикновено банка)".
Джирото придава на менителницата качества на абстрактност и формалност и осигурява лесна и безпроблемна смяна на бенефициентите. Без тази особеност менителницата би била само едно гражданско задължение и не би имала това значение за междуфирмения и международния платежен оборот в условията на пазарното стопанство. Менителницата (тратата) има широко разпространение при акредитивната и инкасовата форма на плащания, като в много случаи продавачът приема вместо плащане в брой акцепт на менителница. В този случай издателят-продавач издава трата на своя собствена заповед, така че издателят и бенефициентът се обединяват в едно и също лице.

В някои случаи като допълнителна гаранция за изплащане на сумата по менителницата се прилага т. нар. "банков авал". Това е форма на менителнично поръчителство, предоставено от банка и се отбелязва в полето от лявата страна на текста на менителницата с някои стандартизирани фрази, като: "приподписана за гаранция", "пер авал", "гарантирана за плащане", "като поръчител" и др.

На следващата страница е даден образец на акцептирана и авалирана менителница, а на по-следващата са приложени две менителници - едната като непопълнен формуляр, а другата - попълнена и изцяло оформена.

Една от особеностите на менителницата, които я правят приемлив платежен и кредитен документ, е възможността парите от нея да се получат преди падежа й чрез т. н. сконтова операция. Много често бенефициентите не могат да чакат до падежа на менителницата за да си получат парите. В повечето случаи те са продавачи на стоки и не могат да си позволят да отклоняват оборотни средства в кредити. Поради това те предоставят на своята банка (или в някои страни на специализирани сконтови къщи) менителницата за сконтиране. При това банката заверява веднага сметката на бенефициента, а тя самата чака до падежа да й бъде изплатена номиналната стойност на менителницата. Разбира се, банката като изплаща сумата в брой си спада от нея размера на лихвата до падежа и си начислява съответни комисионни, в които се включват не само разноските по операцията, но и риска от неплащане на менителницата в срока. Така например, ако за онагледяване на примера изключим комисионите, бенефициентът по менителница от 100 хиляди лева, до падежа на която остават още три месеца, би трябвало да получи при 8 % годишен сконтов процент 98 хиляди лева. По такъв начин фирменият кредит се превръща в банков. Друг начин за мобилизиране на оборотните средства на бенефициента е възможността той да получи от банка така наречения "ломбарден кредит" срещу залог на менителницата при банката. При надежден акцептант на менителницата и особено ако тя е авалирана от банка, ломбардните кредити се отпускат при изгодни за кредитополучателя лихва, защото банките в тези случаи са убедени, че не трябва да се опасяват от неплащане на менителницата.


Ако менителницата не бъде платена в срока или на падежа, започва специална процедура за събиране на сумата, наречена "протест". Протестът е акт, с който нотариусът в местожителството на платеца констатира неплащането на менителницата, въпреки че длъжникът е потърсен и е направено предявление за плащане. Актът на протеста се предава на правоимащия заедно с менителницата, на която е отбелязано, че е протестирана. Задължението по протестирана менителница се събира по съкратена процедура чрез изпълнителен орган по принудителен начин. За тази цел се издава изпълнителен лист от компетентния съд срещу оригиналната менителница и протестния акт на нотариуса. Тази процедура освобождава кредитора от търсене на вземането си по съдебен ред, свързан с редица процесуални сложности, забавяне на инкасирането и разноски, от друга страна стимулира длъжниците към доброволно изпълнение на менителничните задължения. Протестът на менителница е сравнително рядко явление в стопанския живот, защото длъжникът с протестирана менителница придобива такова реноме, че трудно може да продължава стопанската си дейност.
Менителничните процедури се подчиняват на установен ред и на стриктна регламентация. Органите на тази регламентация са преди всичко националните законодателства на съответните страни. У нас тази проблематика за сега все още се урежда със Закона за задълженията и договорите. Много възможно е тази материя да влезе в следващите допълнения на Търговския закон. Тъй като менителницата има широко приложение в международните плащания, за да се избегнат стълкновения, произлизащи от различно правно уреждане на използването й в отделните страни, са правени редица опити за унифициране на ме-нителничното право. Първи опит в това направление е правен на конференция по този въпрос в Хага през 1912 г. Първата световна война е попречила да се приложи конвенцията, която е била изработена на конференцията. По-късно, през 1930 г. по инициатива на тогавашното общество на народите е била свикана нова конференция, на която е било сключено споразумение за уеднаквяване на практиката с менителниците и записите на заповед. Това споразумение е в основата на цялостното менителнично право и досега в почти всички страни, в това число и у нас. Известни отклонения от женевската конвенция има менителничната регламентация в Англия, Съединените щати и някои бивши английски колонии. Най-същественото от тях е, че според тази регламентация реквизитите на менителницата не са 8, както е по женевската конвенция, а само 4: безусловното нареждане да се плати определена сума, име на платеца, име нз бенефициента и подпис на издателя. Освен това в Англия и Америка не познават менителничния авал. В по-ново време тълкувания по международната употреба на менителниците дава Международната търговска камара в Париж, но засега не са на лице съществени отклонения от женевската регламентация.

ЗАПИСЪТ НА ЗАПОВЕД


Записът на заповед(promissory note; Solawechsel, Eigenwechsel; billet a ordre) или полицата, кaкто този документ е познат в търговските среди, е поименна ценна книга, с която нейният издател се задължава да плати на друго лице или на негова заповед определена сума пари в определен срок.

Задължителните реквизити на записа на запобед са седем: наименованието "запис на запобед” в текста на документа; безусловно нареждане за плащане на определена сума; име на лицето или фирмата; падежът, на който трябва да се плати; местоплащане; дата и място на издаване и подпис на издателя. Вижда се, че реквизитите на записа на запобед съвпадат с реквизитите на менителницата, само че издателят и платецът, които при класическата менителница са различни лица, тук се обединяват в едно - който издава менителницата, той и плаща. При менителницата издателят нарежда да се плати, при записа на заповед издателят поема задължение да плати. Освен това за разлика от менителницата при записа на заповед не е необходим акцептът. Не се налага платецът да потвърждава още веднъж, че е съгласен да плати, след като той изрично се задължава да стори това със самия запис на заповед.

Останалите процедури по използването на записа на заповед - джиросване, плащане, обратни искове, авалиране и пр. - съвпадат с тези при менителницата, поради което не е необходимо да се излагат отново. Тази прилика между двата документа е повод да се твърди, че записът на заповед е само една разновидност на менителницата, а не отделна ценна книга. Това схващане обаче няма общо признание, още повече, че в конвенцията от 1930 г. се говори за два отделни документа.
Липсата на някои от посочените седем реквизита на записа на заповед го правят недействителен. Изключение се прави само по отношение на падежа. Ако той не е изрично посочен, се приема, се записът е платим при предявяване. Когато не е определено местоплащането, записът на заповед е платим в мястото на издаването му, а при липса на местоиздаване се приема, че е издаден в мястото, означено при името на издателя-платец. Записът на заповед е абстрактен документ, задължението по който няма връзка с основната сделка, която е послужила за издаването му. Никакви други документи не могат да обезсилят поетото и правилно оформено задължение по записа на заповед. При неплащане на сумата по записа на запобед на падежа започва процедура по протестиране на документа. Както при менителницата, приносителят на записа на запобед може да се обърне към нотариуса за съставяне на протестен акт, който съдържа препис на записа с всички джира, ако има такива, имената на платеца и бенефициента, както и бележка, че лицето, срещу което се извършва протеста, е поканено да плати. Въз основа на акта кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист за събиране на вземането си без да води дело по общия ред. Допълнителна гаранция за изплащането на записа на заповед е привличането на двама поръчители, които подписват документа. Банковият авал също се прилага.

У нас приложението на записа на заповед се стеснява от една страна от използването на чека и от друга страна от разплащанията чрез банките, но този документ е удобен за отсрочване на плащането на дребни предприятия, каквито у нас сега масово се създават особено в търговския бранш.

На следващата страница е даден образец на запис на запобед с банков авал.
ЧЕК
Чекът (check, Scheck, cheque) е документ, с който едно лице, което има пари в банка, нарежда на банката да заплати или да одобри по сметка на друго лице или на негова заповед определена сума пари. Наредителят се казва чекодател или издател на чека, банката е платец, а получателят на сумата - поемател, бенефициент или ремитент. Чекът е само платежно средство, за разлика от менителницата, която е кредитно средство. С менителницата се отлага плащане, а с чека се извършва плащане. Затова менителница или запис на заповед издава този, който се нуждае от пари, а чек издава този, който има пари. Чекът се изплаща веднага след като се предостави в банката. Той е докомент на преиевяване. Плащането на чек след определен срок би изминило неговата стопанска същност като платежно средство и ни дало бъзможност той да се използва като менителница.

Улесняваики деловите и битовите разплащания на предприятията и на гражданите, чекът има и голямостопанско значение.Той поема част функция на парично обращение, съкращава периода, в който оборотните средства се заставят в парична форма и позволява по-пълна и целесъобразна оползотворяване на парични средства. По такъв начен се облекчаватфункците на емисионите институти. Без чеково обращение те трябва да емитират и постояно да подържат в обращение банкноти втакова количество, което да задоволи платежните нужди на стопанството във върховите периоди. Така раздутото парично обращение изисква по-голямо количество стоки и е потенциялен източник на инфлация. Използването на чека спомага за концентрирането на паричните средства в банковите инсритути, които са в състояние да оползотворят тези средства по най-добрия начин. Така се стимулира деловата активност, поевтинява се кредита. Що се отнася до отделните граждани, чекът позволявада използват много по-целесъобразно средствата си, тъй като докато не използват парите си за някои свои разходи, тези пари са по сметката им и им носят лихва.

Чекът, като менителницата и запис на заповед, е докомент със строго определено съдържание. Неговите реквезити са 6 на брой и са следните: 1) в самия чек трябва да е казано, че е “чек”; 2) сумата, която трябва да се плати, посочена в цифри и думи; 3) името или фирмата на издателя на чека и неговия подпис; 4) дата на издаването на чека; 5) името и фирмата на лицето, на което трябва да се плати и 6) означение на местоплащането. Разположението на тези реквизити в чека не е унифицирано. Все пак най-често на обикновените поименни чекове горе вляво се отбелязват номера и серията на чека, а вдясно - сумата в цифри и банката-платец, до която е адресиран чекът. Самото нареждане за плащане обикновено гласи: "Моля чрез задължениена сметката ми при вас номер ..... платете срещу този чек на ............... (бенефициента) сумата ................". В долната страна на чека обикновено се посочва датата на издаването, местоплащането и подписа на издателя. На някои чекове за улеснение на електронната им обработка в долната част се повтарят числата, съдържащи се в чека: номер, сметка, сума и цифрово обозначение на банката-платец.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница