Дипломна работа влияние на организационната справедливост върху гражданското поведение в организацията
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 2 Възприятия за организационна справедливост по общ трудов стаж
- Стандартно отклонение Дистрибутивна справедливост
- Процедурна справедливост
- Интерактивна справедливост
- Корелационен анализ между дименсиите на организационната справедливост
- Таблица 3 Взаимозависимостти между дименсиите на организационната справедливост
- Дистрибутивна справедливост Процедурна справедливост Интерактивна справедливост
- Процедурна справедливост
- Интерактивна справедливост
- Междуличностна справедливост
- Информационна справедливост
- ** Корелацията е статистически значима при нива p
- Корелационен анализ на организационната справедливост и гражданското поведение в организацията
- Таблица 4 Взаимозависимостти между дименсиите на организационната справедливост и гражданското поведение
- Дистрибутивна справедливост
- ** Корелацията е статистически значима при нива p * Корелацията е статистически значима при нива p
По отношение на стажа, получените резултати от едномерния дисперсионен анализ (Таблица 2) за трите дименсии на организационната справедливост също не подкрепят Хипотеза 5. Малкият брой респонденти в извадката не позволява да се правят генерални изводи за връзката между перцепциите за справедливост и общия трудов стаж, но резултатите показват, че може би такава връзка няма. Обяснението за това е вероятно специфичният когнитивен модел, по който се формират перцепциите за несправедливост. Както се видя от теориите за референтните когниции и евристичната теория за справедливостта, в основата на този модел стои сравнението между „сега” и „тогава”, както и взаимозаменяемостта на перцепциите за дистрибутивна и процедурна справедливост. Сами по себе си тези когнитивни процеси нямат връзка с възрастта на възприемащите несправедливост лица. Съвсем в духа на теориите за относителното лишаване, организационната справедлиовст може би не зависи от обективните, физическите характеристики на сравняващото се лице, ами с кое друго лице се сравнява и какъв е предметът на сравнението. Например, ако бъде намалено възнаграждението на лице с 30 годишен трудов стаж, то може да не почувства дистрибутивна несправедливост, защото съзнателно се сравнява с друго лице, което е получило още по-малко възнаграждение. В този процес на сравнение трудовият стаж не играе никаква роля освен ако изборът на референтно лице не е обоснован именно от разликата или приликата с неговия трудов стаж. В Таблица 3 са изложени резултатите от проведения корелационен анализ между дименсиите на организационната справедливост. Видно е, че всички корелации между дименсиите на организационната справедливост са положителни. Значимата корелация (r = 0.595) между процедурната и дистрибутивната справедливост потвърждава Хипотеза 3. Корелацията не е твърде висока, за да се приеме, че дистрибутивната и процедурната справедливост са всъщност един и същи конструкт, но нейната големина показва колко значимо е взаимодействието между двата конструкта. Установената стойност на коефициента на корелация надвишава засвидетелстваната от Морман през 1991 година (Moorman, 1991) (r = 0.49) и една от причините за това може би е включването на двата айтъма за „глас” и „контрол” във въпросника за процедурна справедливост на настоящето изследване. Морман, от своя страна, включва във въпросника си за процедурна справедливост само айтъми следващи правилата на Левентал за справедливите процедури. В настоящето изследване за процедурната справедливост нарочно се използваха айтъми, които да отразят нейните процесни и структурни характеристики. По този начин целта беше тя да се отличи максимално от интерактивната справедливост. Корелационният анализ обаче показва, че връзката между процедурната и интерактивната справедливост е отново значително висока (r = 0.585). От друга страна връзката между процедурната и информационната справедливост (r = 0.479) е изразено по-слаба от тази на процедурната с междуличностната справедливост (r = 0.604). Това потвърждава за пореден път, че връзката между процедурната и интерактивната справедливост е сложна. По-добре е обаче те да са разделени, за да се виждат едновременно общите и различните им части, отколкото да се влеят в един неразличим конструкт както е било до края на 80те години на миналия век. Вижда се, че има силна връзка между това, как чисто формално са извършени процедурите и междуличностното отношение служител-пряк ръководител. От всичко казано дотук се установява, че смесеният момент между дистрибутивната, процедурната и интерактивната справедливост е r = 0.595. Как може да се обясни това? Първо такива високи корелации не са нещо ново за изследванията на организационната справедливост (Cohen-Charash & Spector, 2001). Метаанализът на Коен-Хараш и Спектър показва, че при изследванията на терен, смесеният момент между трите дименсии на организационната справедливост се движи в интервала r = 0.46 – 0.55, докато в лабораторните изследвания той е r = 0.45 – 0.62. Второ, високите корелации не означават, че дименсиите на организационната справедливост измерват приблизително едно и също нещо. Цялата първа глава на настоящето изследване целеше да докаже това – че трите дименсии на организационната справедливост са взаимосвързани, но измерват различните и уникални аспекти на едно и също нещо – когнициите за справедливост. В последните години се говори все повече за интегриране на трите дименсии в една – монистична перспектива за организационната справедливост (Cropanzano & Ambrose, 2001, с. 120). Авторът на настоящата работа се въздържа от подкрепа за тази перспектива и следва вече утвърденото деление на три дименсии – дистрибутивна, процедурна и интерактивна. Той обаче смята, че високите корелации между трите дименсии подсказват за нуждата от бъдещи изследвания, които да включат и трите в една обща теоретична рамка. Таблица 3 Взаимозависимостти между дименсиите на организационната справедливост
** Корелацията е статистически значима при нива p < 0.01 Пример за такава рамка могат да бъдат например евристичната теория за справедливостта на Ван ден Бос et al., както и релационния и групов модел на Линд и Тайлър. Двете теории интегрират дименсиите на организационната справедливост без същевременно да премахват различните им аспекти. Настоящето изследване не може да претендира за откриване на интегрираща теоретична рамка, най-малкото, защото липсват резултати за функционалността между трите дименсии на организационната справедливост. Нужен е регресионен анализ и стриктно контролиране на третите причини за да се измери тази функционалност. Що се отнася до четвъртата хипотеза и нейните две нива, трябва да се каже, че се откри обратният ефект – връзката между информационната и дистрибутивната справедливост е по-силна (r = 0.635) от тази между междуличностната и дистрибутивната справедливост (r = 0.565). Аналогично за процедурната справедливост – по-силна е нейната връзка с междуличностната (r = 0.604), отколкото с информационната справедливост (r = 0.479). Тъй като получените резултати са на база малка на брой извадка и коефициентите на корелация не са с разлики повече от 0.15, то не може да се каже, че има основателна причина за разминаването на предположенията при Хипотеза 4. Изводът от корелационният анализ между дименсиите на организационната справедливост е, че в българската извадка се потвърдиха приетите в практиката коефициенти на корелация. Освен това се потвърди независимостта на интерактивната справедливост. Прави впечатление обаче, че вместо да е по-силно свързана с процедурната справедливост, корелационният анализ показва, че нейната връзка с дистрибутивната справедливост е по-силна. Да се каже обаче каква е връзката в български условия между възнагражденията на служителите и отношенията им с техните преки ръководители е извън целите и възможностите на настоящата работа. Резултатите от корелационния анализ между дименсиите на организационната справедливост и факторите на гражданското поведение могат да се видят в Таблица 4: Таблица 4 Взаимозависимостти между дименсиите на организационната справедливост и гражданското поведение
** Корелацията е статистически значима при нива p < 0.01 * Корелацията е статистически значима при нива p < 0.05 Анализът може да се смята за изключително успешен, защото потвърди първата и основна хипотеза – че дистрибутивната и процедурната справедливост ще корелират значимо (r = 0.234, респективно r = 0.266) с насоченото към организацията (OCBO) гражданско поведение – в случая гражданската добродетел. Както вече се каза в началото на настоящата глава, поради дизайна на изследването спортсменството не може да бъде измерено добре. Това се потвърди и от корелационния анализ, защото липсва значима корелация между него и помагащото поведение и гражданската добродетел. Корелацията на процедурната справедливост и гражданската добродетел е много близо до засвидетелстваната от Коен-Хараш и Спектър – 0.21 (Cohen-Charash & Spector, 2001). Освен това тя противоречи на резултатите на Морман от 1991 година (Moorman, 1991), където не се установява значима корелация между гражданската добродетел и дистрибутивната/процедурната справедливост. От друга страна анализът показва, че Хипотеза 2 е напълно погрешна. Вероятно не съществува директна връзка между помагащото поведение и интерактивната справедливост, но това не може да се докаже, тъй като настоящето изследване не провери за влияние на евентуални медиатори на тази връзка. Например при проверката на директната си хипотеза Мастерсън et al. (Masterson et al., 2000) също не установяват значима корелация между помагащото поведение и интерактивната справедливост. При включването обаче на медиатора LMX вече има значима връзка макар и слабо изразена (r = 0.13). Изводът от всичко казано до тук е, че директно влияние на организационната справедливост върху гражданското поведение има само по отношение на поведението насочено към организацията. Окончателно, от получените резултати, могат да се направят няколко важни извода: Авторът на настоящата работа смята, че тя е била успешна предвид, че той не разполагаше с ресурсите и авторитета да проведе по-широкомащабно изследване. Особено важно е да се проведат в бъдеще изследвания с по-голяма и представителна извадка от настоящата. Възможно е да се проведе потвърдително изследване в голяма трудова организация с над 1000 души, за да се достигне извадка от най-малко 300 души. В изследването е нужно да се включат също преките ръководители на служителите, които да попълват отделно въпросника за гражданското поведение. Нужно е освен това да се обмисли включването на група от медиатори на връзката организационна справедливост-организационно гражданско поведение. Най-важните такива медиатори могат да бъдат: привързаността към организацията/възприятията за организационна подкрепа, удовлетворението от работата и доверието в прекия ръководител/лидера. Ръководител и нагласите. Към въпросника за гражданското поведение може да се помисли за добавяне на фактора общо подчинение, за да се оцени дали той се възприема като формално-ролеви или извънролеви от преките ръководители на служителите. Въпреки несъвършенствата на дизайна на настоящето изследване то потвърди в български условия, че тридименсионалният модел за организационната справедливост „работи”. Освен това се потвърди, че директно влияние на организационната справедливост върху гражданското поведение не може да се установи освен при гражданската добродетел. Факторът помагащо поведение има по замисъл de facto алтруистичен и социално-динамичен профил. Следователно той много повече зависи от индивидуално-личностните характеристики на служителите, както и от междуличностните взаимоотношения в трудовата група. В този тесен кръг на групова динамика по-скоро няма място за влияние на независимата променлива – организационна справедливост. Дори при: 1) непропроционални на вложенията възнаграждения, 2) несправедливи и неясни процедури как се формират тези възнаграждения, както и 3) неетично и незаинтересовано отношение на прекия ръководител към служителите му, е възможно тези служители да имат изразени нагласи за помагащо поведение. В бъдещите изследвания за влиянието на организационната справедливост върху гражданското поведение ще бъде от полза следователно да се манипулират експериментално дименсиите на справедливостта сред малки, кохезивни групи. Например само по този начин може да се установи с по-голяма сигурност, че LMX-връзката опосредства връзката интрективна справедливост – помагащо поведение. Като цяло за влиянието на организационната справедливост върху гражданското поведение може да се направи изводът, че такова има, но то „върви по оста” служители-организация. Тоест, по-справедливо заплащане и по-честни и прозрачни процедури ще повишат онова гражданско поведение, което цели да подобри организационната култура – спазването на организационните традиции като срещите на екипа, регулярната обмяна на информация между колегите, предложенията за подобряване на работата, защитата на организацията от външни врагове и т.н. Може да се каже, че връзката между справедливостта и гражданското поведение е основана на социалната размяна. При справедливи възнаграждения служителите се доверяват на организацията, че връзката на размяна е стабилна, и като резултат те се чувстват задължени да се отблагодарят на организацията като се включват в извънролево, материално-безвъзмездно поведение. По този начин ефективността и ефикасността на организацията имат реално основание да се повишат.
Гражданското поведение от своя страна беше представено в синтезирана рамка, в действителност изложената теория за организационната справедливост е три пъти повече от теорията за гражданското поведение. Не бе желано по-пространно изследване на гражданското поведение, защото целта на дипломната работа бе по-скоро да провери за наличието на връзки с организационната справедливост. Резултатите на емпиричното изследване потвърдиха, че връзка има, но тя не може да свидетелства за пряко влияние на организационната справедливост върху гражданското поведение. Следователно в бъдещите изследвания е нужно възприемането на един по-гъвкав подход, който да включи редица медиатори на гражданското поведение. Авторът на настоящата работа благодари за помоща от страна на неговия научен ръководител и преподавателите му по психология и статистика. Прочитането на материалите, нужни за съставянето за работата отне многократно повече време от самото ѝ написване. Поради тази причина авторът се извинява, ако е пропуснал някои важни изследвания за организационната справедливост, които читателите му познават. Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||