Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър Дипломант



страница1/6
Дата28.02.2018
Размер1.03 Mb.
ТипДиплом
  1   2   3   4   5   6


ТЕОЛОГИЧЕН КОЛЕЖ „СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ“



Историческа, доктринална и методологическа база

за изграждане на курс за изучаване

на основните библейски учения
Дипломна работа

за придобиване на образователно-квалификационна степен

„бакалавър”


Дипломант:

Научен ръководител:

Борислав Тодоров Йорданов

Специалност Теология

Фак.№ 1053


Емил Гаджалов



София, 2014
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ …………………………………………………………………………... 5
ГЛАВА ПЪРВА

Исторически обзор на формирането на основните вярвания

на адвентистите от седмия ден ………………………………………………………. 7
1.1. Историческо развитие на основните стълбове на вярата

на адвентистите от седмия ден ………………………………………………… 8

1.1.1. Движението за реставрацията – основен фактор

за формиране на доктриналните стълбове ……………………………. 8

1.1.2. Понятието „стълбове на вярата“ ………………………………………... 9

1.1.3. Библията като единствена основа ………………………………………. 10

1.1.4. Очистването на светилището …………………………………………… 11

1.1.5. Съботата ………………………………………………………………….. 12

1.1.6. Развитие на пророческата основа на адвентната теология …………… 13

1.1.7. Условното безсмъртие или състоянието след смъртта ……………….. 13

1.1.8. Дарът на пророчеството в служенето на Елън Уайт ………………….. 14
1.2. История на Изложението на 28 основни вярвания

на адвентистите от седмия ден ………………………………………………… 16

1.2.1. Исторически предшественици на 28-те основни вярвания …………... 17

1.2.1.1. Първата необходимост от изложение на вярата ………….. 17

1.2.1.2. Заглавно каре в Ривю енд Херълд ……………………………... 18

1.2.1.3. „Декларацията на Основните принципи“ …………………… 18

1.2.1.4. „Основни вярвания“ от 1931 ………………………………….. 19

1.2.2. История на Изложението на 27-те основни вярвания …………………. 20



1.2.2.1. Редакцията на „Основни вярвания“ от 1931 ………………... 21

1.2.2.2. Сесията на ГК през 1980 …………………………………….... 22

1.2.3. История на 28-то основно учение под №11

„Израстване в Христос“ ………………………………………………... 24

1.2.4. Процедура за ревизия в основните вярвания ………………………….. 25


Изводи от глава първа ………………………………………………………………….. 27
ГЛАВА ВТОРА

Преглед, оценка и анализ на модела на 28 основни вярвания

на адвентистите от седмия ден ………………………………………………………. 31
2.1. Преглед на структурата и съдържанието на 28 основни вярвания

на адвентистите от седмия ден ………………………………………………… 32

2.1.1. Основните раздели ………………………………………………………. 32

2.1.2. Подразделите …………………………………………………………….. 34


2.2. Оценка и анализ на модела на 28 основни вярвания

на адвентистите от седмия ден ………………………………………………… 38


Изводи от глава втора ………………………………………………………………….. 42

ГЛАВА ТРЕТА

Предложение за методологически подход при изграждането на курс

за изучаване на основните библейски учения …………………………………….. 44
3.1. Предпоставки и средства за разработката на курс за изучаване

на основните библейски учения ……………………………………………….. 45

3.1.1 Духовна подготовка и базови познания ………………………………… 45

3.1.1.1. Библейски познания …………………………………………….. 45

3.1.1.2. Адвентни познания …………………………………………….. 45

3.1.1.3. Способности за работа с помощни средства за изучаване .. 46

3.1.1.4. Способности за откриване и работа с информация ……….. 46

3.1.1.5. Извършване на библейски и други изследвания ……………… 48

3.1.1.6. Области на интерес на преподавателя ……………………… 48

3.1.1.7. Области на интерес на курсиста …………………………….. 49

3.1.2. Средства за разработката на съдържанието на курса …………………. 50



3.1.2.1 Библията ………………………………………………………… 50

3.1.2.2. Писанията на Елън Уайт ……………………………………... 51

3.1.2.3. Библейски курсове ……………………………………………… 52

3.1.2.4. Речници …………………………………………………………. 52

3.1.2.5. Коментари и теологични библейски разработки …………... 53

3.1.2.6. Материали с примери, илюстрации и истории ……………… 54

3.1.2.7. Резюмета, тестове и въпроси ………………………………... 54

3.1.3. Средства за представяне на курса ………………………………………. 55



3.1.3.1. Технически средства …………………………………………... 55

3.1.3.2. Визуални средства ……………………………………………... 56
3.2. Цел, форми и структура на курса за изучаване на основните

библейски учения ………………………………………………………………. 58

3.2.1. Цел на библейския курс …………………………………………………. 58

3.2.2. Избор на форми на курса ………………………………………………... 59



3.2.2.1. Лекции (проповеди) …………………………………………….. 59

3.2.2.2. Въпроси и отговори ……………………………………………. 60

3.2.3. Структура на библейския курс ………………………………………….. 61



3.2.3.1. Граници на обема ………………………………………………. 61

3.2.3.2. Предварителни въпроси за изясняване на структурата …… 61

3.2.3.3. Основни ключови структурни единици и раздели …………… 63

3.2.3.4. Формулиране на темите ………………………………………. 64
3.3. Етапи за разработка на библейски час от курса за изучаване на

основните библейски учения …………………………………………………... 67

3.3.1. Подбор на библейските текстове ……………………………………….. 67

3.3.2. Формулиране на идеята ………………………………………………….. 69

3.3.3. Ясно разбиране за целта …………………………………………………. 70

3.3.4. Изграждане на структура ………………………………………………... 70

3.3.5. Попълване на плана ……………………………………………………… 71

3.3.5.1. Повторно изказване …………………………………………… 72

3.3.5.2. Обяснение и дефиниране ………………………………………. 72

3.3.5.3. Фактологическа информация …………………………………. 72

3.3.5.4. Цитати …………………………………………………………. 73

3.3.5.5. Разказ …………………………………………………………… 73

3.3.5.6. Илюстрация …………………………………………………….. 73

3.3.6. Встъплението …………………………………………………………….. 74

3.3.7. Заключението …………………………………………………………….. 75

3.3.8. Тест (или въпроси) и резюме ……………………………………………. 75


ЗАКЛЮЧЕНИЕ ……………………………………………………………………….. 76
ПРИЛОЖЕНИЕ ……………………………………………………………………….. 78
БИБЛИОГРАФИЯ ……………………………………………………………………. 101
Въведение
Една от основните задачи на църквата в служенето ѝ в този свят се състои в преподаването на учението на Христос така, както е разкрито в Библията (Матей 28:19, 20). Необходимо е да се търсят и приложат най-добрите форми, средства и методи за изпълнението на тази задача. Традиционен и ефективен начин за изпълнението ѝ е изграждането на курс за изучаване на основните библейски учения.

Част от работата на всеки библейски работник и служител се състои точно в това. От тук би следвало да съществува натрупан богат опит в тази област на служенето на църквата и нейните служители. Въпреки това е очевиден дефицитът (особено в България) от научни изследвания в тази област, които да помогнат в по-голяма степен на църквата и служителите ѝ в по-качественото изпълнение на основната задача, възложена от Христос. Това мотивира автора на настоящата дипломна разработка да се заеме с изследването по тази тема.

Основен обект на изследването ще бъде подходът при изграждането на курс за изучаване на основните библейски учения. За формирането на правилен подход на работа в тази важна област за църквата е необходимо да бъде възприета правилна база, на която да се стъпи. Именно правилната база и нейните елементи е предметът на непосредствен изследователски интерес в дипломната работа.

Ще разгледаме въз основа на какво трябва да бъде изграждан един библейски курс, за да не бъде той просто едно хаотично или своеволно представяне на библейската истина от църквата и от нейните служители. Т.е. целта на изследването е да се установи обхвата на споменатата база. Ще го установим с помощта на исторически преглед, структурен и съдържателен анализ и методологически подход. В тази последователност е изложена и структурата на дипломната работа.

В първа глава ще бъде направен един обзор на историческите корени на библейските разбирания на адвентистите от седмия ден и процеса, който те следват, за да ги формулират. В края на главата ще бъдат направени и съответните изводи от този обзор.

Във втора глава ще разгледаме, оценим и анализираме тези формулирани разбирания от гледна точка на тяхната логическа структура на развитие и отново ще бъдат направени някои изводи.

В трета глава ще предложим един методически алгоритъм, с помощта на който да се изгражда курс за изучаване на основните библейски учения и който да отразява библейските разбирания на църквата на адвентистите от седмия ден.

Този обхват представя историческата, доктриналната и методологическата база при изграждането на библейски курс, която ще бъде полезно начало за всеки заел се с тази задача. И макар това да не е новаторска дейност в християнското служене, необходимостта от един научен подход по този въпрос е с важно практическо значение.



ГЛАВА ПЪРВА
Исторически обзор

на формирането на основните вярвания

на адвентистите от седмия ден


1.1. Историческо развитие на основните стълбове на вярата на адвентистите от седмия ден

Разбиранията на адвентистите за това, което учи Библията си имат своето историческо развитие. Това е процес, който отнема време и се е осъществява не в социална и религиозна изолация, а в среда, която допринася значително за формирането на тези разбирания. Например специфичният теологичен акцент, който поставяме като адвентисти на здравната реформа е нещо, заимствано и усъвършенствано от прогресивните здравни реформатори от онова време. По този повод Дж. Х. Уагонър пише през 1866:

„Ние не изповядваме, че сме пионери на общите принципи на здравната реформа. Принципите, върху които е основано това движение, са били създадени до голяма степен от реформатори, лекари и писатели, занимаващи се с въпросите на хигиената.“1

Едно от най-значимите влияния върху разбиранията на адвентистите изиграва така нареченото движение за реставрацията.



1.1.1. Движението за реставрацията – основен фактор за формиране на доктриналните стълбове

През 19 век в САЩ се заражда християнско движение, чиято цел е да възстанови всички християнски учения в първоначалната им чистота. Това движение приема, че реформирането на християнството и християнската църква трябва да продължи докато не бъде премахнато всяко човешко учение и традиция. Библията и принципът Sola Scriptura е средството, с което се опитват да постигат тази цел. Това движение отхвърля всяко формулирано човешко кредо и приема само Библията за такова.

Двама от тримата ключови пионери на адвентистите от седмия ден принадлежат към едно църковно сдружение от това движение, наричано „Християнска връзка“ (Christian Connexion). Това са Джеймс Уайт и Джоузеф Бейтс. В голяма степен те разпространяват сред адвентистите от седмия ден своите убеждения, възприети от движението за реставрацията. Така някои от разбиранията на това движение се оказват един значим фактор в историческото развитие на основните стълбове на вярата.

1.1.2. Понятието „стълбове на вярата“

Адвентистите от седмия ден се обединяват още от самото начало около няколко основни библейски истини. Тези истини се изследват задълбочено и са потвърдени чрез доказателства от Писанието. Наричани са „основни стълбове на нашата вяра“ или „основни стълбове на истината“. По повод тях Елън Уайт пише:

„Нека истините, които са основата на нашата вяра бъдат пазени пред народа. (...) Трябва сега да разберем какви са стълбовете на нашата вяра – истините, които ни направиха народа, който сме в момента, водейки ни стъпка по стъпка.“2

Убеждението от Бога за тези истини е толкова силно, че е отправено категорично предупреждение, „никакви предположения, противоположни на светлината, която Бог е дал не трябва да бъдат приемани.“3 Може би затова понякога се отива в другата крайност, да се отхвърлят някои новооткрити и изследвани библейски идеи и прозрения. Отхвърляйки тези страхове, Елън Уайт прави едно кратко описание на ключовите стълбове на вярата:

„Отминаването на времето през 1844 беше един период на велики събития, откриващи пред нашите удивени очи очистването на светилището, случващо се в небето и имащо явна връзка с Божия народ на земята; първата и втората ангелски вести и третата, разпъвайки знамето, на което са написани Божиите заповеди и вярата Исусова. Един от белезите в тази вест беше Божия храм, видян от Неговия обичащ истината народ в небето и ковчегът, съдържащ Божия закон. Светлината на съботата от четвъртата заповед блестеше със силните си лъчи върху пътя на нарушителите на Божия закон. Отричане на безсмъртието на грешника е един стар отличителен белег. Не мога да се извикам в ума си нищо повече, което може да бъде включено в старите отличителни белези. Всичкото това викане за промяна на старите отличителни белези е напълно въображаемо.“4

Към така описаните могат да бъдат добавени още няколко, които не се споменават, защото се подразбират от само себе си, каквото е например учението за Второто пришествие.



1.1.3. Библията като единствена основа

Подобно на движението за реставрацията, адвентистите от седмия ден приемат единствено Библията като свой източник на авторитет. През 1847 Джеймс Уайт пише, че „Библията е едно съвършено и пълно откровение. Тя е нашето единствено правило за вяра и практика“5.

Това негово изявление е направено като въведение към описанието на първото видение на Елън Уайт. За да стане пределно ясно, че виденията не изместват Библията, която е критерият дали те трябва да бъдат приети или отхвърлени, той пише още:

„Истинските видения са ни дадени, за да ни водят към Бога и Неговото писано Слово. Но онези, които са дадени за едно ново правило и практика, отделени от Библията, не могат да бъдат от Бога и трябва да бъдат отхвърлени“6

През 1851 година, Джеймс Уайт пише в статията „Дарбите на евангелската църква“ в Ривю енд Херълд:

„(…) Всеки християнин е задължен да приеме Библията като едно съвършено правило за вяра и дълг. Той би трябвало да се моли горещо да бъде подпомаган от Светия Дух в изследване на писанията за цялата истина и за цялото свое задължение. Той не е свободен да се обърне от тях и да научава своето задължение чрез която и да е от дарбите. Ние твърдим, че в същия момент, когато го направи, той поставя дарбите на погрешно място и заема изключително опасна позиция. Словото трябва да бъде отпред и погледът на църквата трябва да бъде насочен към него като правило според което да вървим и извор на мъдростта, от който да научаваме задължението си (…)“.7

Поучително е едно такова разбиране за съвременните адвентисти от седмия ден, които имат склонност да се обръщат предимно не към Библията, за да научат своите задължения, а към писанията на Елън Уайт. Последиците и влиянието, които създава тази широко разпространена практика, могат да имат опасен и деструктивен ефект не само върху живота на отделните вярващи и не само във вътрешно църковен план, но и по отношение на мисията на църквата в този свят. Затова разбирането, че Библията е абсолютният авторитет, е основен доктринален стълб за адвентистите. Този стълб не бива да бъде подменян с друго разбиране, независимо от изтъкваните основания за това.

1.1.4. Очистването на светилището

След Голямото разочарование на 22 октомври 1844, адвентистите продължават своите библейски изследвания, за да разберат грешката, която допускат. Няколко изследователи от милъристите като Джосая Лич, Джоузеф Марш, Аполос Хейл и Джоузеф Търнър правят някои добри заключения за естеството на грешката. Но в действителност най-стойностното изложение по този въпрос не е разработено от значими лидери от милъристкото движение.

Хайръм Едсън, О. Р. Л. Крозиър и д-р Ф. Б. Хан изучават Библията след разочарованието. Те откриват, че не земята и църквата са светилището, което трябва да бъде очистено според Данаил 8:14. Има светилище в небето, на което старозаветното светилище е едно умалено копие.

Изследванията им се публикуват на 7 февруари, 1846 в печатното издание „Day-Star Extra” със заглавие „Законът на Моисей.“ Това разбиране е възприето от Джоузеф Бейтс и получава своето потвърждение от Елън Уайт:

„Господ ми показа във видение, преди повече от една година, че брат Крозиър има истинската светлина за очистването на светилището и че това е било Неговата воля, брат Крозиър да напише виждането си, което ни даде в Day-Star Extra”8.

Важна част от това ранно разбиране на доктрината за светилището е текстът от Откровение 11:19: „И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на Божия завет.“ Тук се посочва както Светилището в небето, така и ковчегът и неговото съдържание с десетте заповеди. Така се осъществява връзката с още един доктринален стълб, изключително важен за ранните адвентисти.



1.1.5. Съботата

Това учение се възприема от баптистите от седмия ден. Рейчъл Оукс, баптистка от седмия ден, която приема милъристкото учение за Пришествието, повлиява на пастор Фредерик Уилър и църквата му от милъристи да започнат да пазят съботата.

Според адвентния историк Джордж Найт, напълно възможно е тези хора да повлияват на живеещия на около 55 км от там баптистки проповедник милърист, „Томас Прийбъл да приеме важността на съботата през лятото на 1844“9. На 28 февруари, 1845 година Прийбъл излага своето становище по темата в статия, която публикува в Хоуп ъв Израел (Hope of Israel). Скоро след статията той издава и брошура от 12 страници, озаглавена „Трактат, който доказва, че Божият почивен ден е седмият, а не първият – според заповедта.“

Този трактат е онова, което помага на Джоузеф Бейтс да се убеди и да се превърне в ревностен проповедник на съботата. През 1846 той публикува изследванията си по въпроса в брошурата „Седмият ден събота – един вечен знак“. Може би благодарение на нея Джеймс и Елън Уайт също приемат тази доктрина. През същата година, Бейтс се среща с Крозиър, Хан и Едсън и приема истината за светилището, а те приемат съботата от него.10



1.1.6. Развитие на пророческата основа на адвентната теология

Изследванията и публикациите на Джоузеф Бейтс, които започват с темата за съботата и продължават с проучване на Откровение, полагат пророческата основа на теологията на адвентистите от седмия ден. В нея са вградени като монолитни блокове ученията за небесното светилище, Божия закон и съботата, великата борба и Второто пришествие.

Изучавайки текстовете от Откровение 11:19 до края на 14 глава, Бейтс проследява историческите събития от времето на края, свързани с Божия народ на остатъка и вестта на трите ангела, която този народ ще прогласява. Той е дълбоко убеден, че тези текстове откриват пророчески как Бог води своя народ към кулминацията на човешката история, Второто пришествие и края на Великата борба между Христос и сатана.

Погрешно е впечатлението, което много хора имат, че темата за Великата борба произхожда от писанията на Елън Уайт. Джоузеф Бейтс полага нейната доктринална основа чрез своите изследвания преди тя да получи видения за нея и да опише това, което Бог ѝ разкрива.11



1.1.7. Условното безсмъртие или състоянието след смъртта

Учението на Библията за състоянието след смъртта се приема от пионерите адвентисти от седмия ден, благодарение на споменатите вече корени на част от тях в движението Християнска връзка. Един от водачите на това движение – Илая Смит – както и други членове и служители, вярват в кондиционализма и анихилизма. 12

Елън Уайт описва своето обръщане в разбиранията си по този въпрос в своите автобиографични бележки:

„(…) размишлявах много по въпроса. Когато чух проповед на тази тема, повярвах, че е истина. От момента, в който светлината за съня на мъртвите озари ума ми, мистерията около възкресението изчезна (…) Това ново и прекрасно учение ми показа защо боговдъхновените автори са писали толкова много за възкресението на тялото – просто защото цялостната личност спи в гроба.“13

Силно влияние по този въпрос оказват и двама водещи милъристи – Джордж Сторс и Чарлз Фич. И макар че техните разбирания не се възприемат от Уилям Милър, Джосая Лич и други водачи на милъристите, те извършват своето просветителско дело и довеждат до задълбочено изследване на тази тема в Свещеното писание.

В статията „Безсмъртие – дух чука“ в Ривю енд Херълд от 22 ноември, 1853, Р. Ф. Котрел излага библейското разбиране, че „мъртвите не знаят нищо и никога няма да знаят, докато не възкръснат от мъртвите, а това няма да се случи докато Христос не бъде видян, идващ в небесните облаци със сила и голяма слава.“14 В поредици от три статии „Унищожението на грешните“15 през 1854 и девет статии „Безсмъртна ли е душата?“16 през 1855, за адвентистите от седмия ден нещата вече имат своята здрава библейска теологична основа.



1.1.8. Дарът на пророчеството в служенето на Елън Уайт

Както е видно от изложеното до тук, адвентистите възприемат своите доктринални стълбове на вярата не чрез виденията, свидетелствата и служенето на Елън Уайт, но чрез задълбочено изследване на Библията. Потвърждение за това може да бъде открито в начина, по който авторите в Ревю енд Херълд аргументират своите позиции единствено чрез аргументи от Библията. Това е практиката до началото на 80-те години на 19 век. След това настъпва промяна и писанията на Елън Уайт започват да се използват като аргументи в защита на определени позиции.17 С течение на времето тази тенденция се засилва и промяната в практиката на пионерите по този въпрос става факт и така дори до наши дни.18

Още в самото начало служенето на Елън Уайт се затруднява от различни фактори. Млада жена на нейната възраст и то без образование е съвсем очаквано да не е възприемана сериозно в доминиращия от мъже свят. Различните форми на фанатизъм сред милъристите, а и в самото общество водят до подозрителност към всякакви пророчески прояви. Така например през 1844 в щата Илинойс е убит от разгневена тълпа Джоузеф Смит, самопровъзгласилият се за пророк на мормоните.19

Атаките и критиката, на които се подлага пророческото служене на Елън Уайт води до задълбочаване на изучаването и представяне на библейското разбиране за духовните дарби, в това число и пророческата. В своите изследвания адвентистите от седмия ден разбират пророческото служене на Елън Уайт в светлината на текстовете от Откровение, които изразяват пророческата основа на тяхното съществуване. В този смисъл тази пророческа духовна дарба е възприета и като един специален белег на Божия народ на остатъка във времето преди Пришествието.20


1.2. История на Изложението на 28 основни вярвания на адвентистите от седмия ден

Въпреки че адвентистите от седмия ден винаги считат Библията за „единствено правило за вяра и практика“21, чрез нейното изучаване те развиват последователно една ясна система от вярвания. Чрез своите печатни издания и в различни публикации излагат открито тези свои разбирания, докато накрая ги оформят в изложение на 27 (по-късно 28) основни вярвания.

Можем да определим това развитие като нужда, която назрява и към която Господ води Своята църква на земята. Появата на различни изложения на вярванията на адвентистите от седмия ден е необходимо да се разглежда неразривно свързано с историческото оформяне на църковната организация и ред. Защото с присъединяването на все повече вярващи към адвентния народ от съботопазители, различни нужди и проблеми – като прояви на фанатизъм, предпазване от фалшиви проповедници и учители, нуждата от църковна дисциплина, издръжката на служителите, прехвърляне на църковното членство, уреждане на въпросите със собствеността на църковното имущество, мисионското развитие – налагат изграждането на стабилна църковна организация. Различни статии в Ривю енд Херълд и дискусии през 50-те години на 19 век оформят позицията, която довежда до поставяне на началото на организираната църква в началото на 60-те години.

По същия начин подобни нужди и проблеми са фактори и мотиватор за разработването на изложение на основните вярвания. Накратко като такива можем да споменем нуждата от представяне пред обществото и света за това, кои са адвентистите от седмия ден, както и необходимостта от изграждане на общо разбиране сред членовете на това, каква е тяхната идентичност на вярата. Тук могат да бъдат включени и проблемите, свързани с лъжеучения и фанатизъм, който представя себе си за истински адвентизъм и се разпространява от крайни групи и личности. Едно изложение на това, в какво вярват адвентистите, дава възможност да се неутрализират подобни проблеми. Не на последно място по важност е възможността да се представя вестта, която Бог възлага на адвентистите от седмия ден по един систематичен и ясен начин. Т.е. изложението на вярата подпомага и изпълнението на мисията по евангелизирането на този свят.


1.2.1. Исторически предшественици на 28-те основни вярвания

В Енциклопедията на адвентистите от седмия ден се разглежда въпроса за историческите предшественици на Изложението на 28 основни вярвания.22 А малко по-подробна информация относно тези предшественици се представя от адвентния теолог Ronald Graybill.23 Тези два основни източника ще използваме за тази част от историческия обзор.



1.2.1.1. Първата необходимост от изложение на вярата

В отговор на запитване през 1853 от Централната асоциация на баптистите от седмия ден относно вярата на адвентистите от седмия ден, Джеймс Уайт отговаря следното:

„Като народ, ние сме събрани заедно от разделенията на Адвентното тяло [Милъристите – бел. прев.] и от различните деноминации, поддържащи различни виждания върху някои въпроси; въпреки това, благодарение на Небето, съботата е една мощна платформа, на която всички ние можем да стоим обединени. И докато стоим тук, с помощта на никакво друго кредо освен Божието Слово и обединени от връзки на любов – любов за истината, любов един към друг и любов към един погиващ свят – „която е по-силна от смъртта,“ всички партизански настроения са изоставени. Ние сме обединени от тези велики теми: Христовото най-близко, лично второ Пришествие [Адвент – бел. прев] и спазването на всичките Божии заповеди и вярата на Неговия син Исус Христос, като необходимост за готовност за Неговото Пришествие“24.

Това е най-вероятно първото, макар и неформално изложение на вярата на адвентистите съботопазители.



1.2.1.2. Заглавно каре в Ривю енд Херълд

От 15 август до 19 декември 1854 в заглавното каре на Ривю енд Херълд се появява списък с пет „водещи доктрини“, които изразяват вярата на редакторите на вестника. Тези доктрини са следните:

„Библията и само Библията, правилото на вяра и дълг.

Законът на Бог, както е преподаван в Стария и Новия завет, непроменим.

Личното пришествие на Христос и възкресението на праведните, преди Милениумът.

Земята възстановена до нейното едемско съвършенство и слава, последното ѝ заселване от светиите.

Безсмъртност само чрез Христос, ще бъде дадено на светиите при възкресението.“25

Не се посочва авторът, нито причината това заглавно каре да изчезне след този период. Вероятната причина е тенденцията да се отхвърля всяко формулирано от хора кредо.



1.2.1.3. „Декларацията на Основните принципи“

През 1872, печатницата в Батъл Крийк издава брошура без посочен автор (предполага се, че е от Юрая Смит), съдържаща 25 изложения. Те са представени по следния начин:

„В публичното представяне на това резюме на нашата вяра, ние искаме да има ясно разбиране, че нямаме точки на вяра, кредо или дисциплина [систематични инструкции за обучение], освен Библията. Ние не издаваме това като съдържащо какъвто и да е авторитет между нашия народ, нито то е предназначено да осигури еднообразие между тях като една система на вяра, но това е едно кратко изложение на какво е и какво е било поддържаното от тях с голямо единодушие.“26

Споменати са и няколко причини за това изложение, които включват:

„необходимостта да се отговори на запитвания по тази тема,“ „да се коригират фалшиви изявления, циркулиращи срещу нас и да се отстранят грешни впечатления… в онези, които не са имали възможност да се запознаят с нашата вяра и практика,“ „нашата позиция да бъде разбрана“ и заради това, че „има мнозина, които наричат себе си адвентисти,“ но „поддържат виждания, към които ние нямаме никаква симпатия.“27

Това изложение се препечатва през годините до 1914 под различни ревизирани и разширени форми и в различни църковни издания.



1.2.1.4. „Основни вярвания“ от 1931

На 29 декември, 1930, в отговор на искане от Африканската дивизия, Комитетът на ГК гласува да бъде подготвено едно изложение от комисия от четирима, включваща президента на ГК, C. H. Watson и редактора на Ривю енд Херълд, F. M. Wilcox. Вторият е автор на това изложение, вероятно в консултация с 34 годишния помощник-редактор, F. D. Nichol. То се отпечатва първо в Годишника от 1931 и следващата година в новосъздадения Църковен наръчник. За това публикуване не се иска одобрението на някаква комисия или комитет. Причината за това е традиционната анти-кредо позиция, която би възприела одобряването или гласуването на този документ за официална църковна позиция като опит да се установи и приеме църковно кредо. Така това изложение остава с един неофициален характер и би следвало да се възприема просто като обобщение на нашите основни вярвания, а не като кредо.

Според LeRoy Edwin Froom,28 двадесетина и дори десетина години по-рано такова изложение е немислимо, без срещу него да се протестира. Но 1931 анти-тринитарните убеждения и настроения в резултат на множество публикации и книги, са вече преодолени. Освен това е крайно необходимо чрез едно ясно изложение на вярата да се коригират постоянно лансираните изопачени твърдения за адвентната вяра (например чрез списанието Gathering Call на E. S. Ballenger).

През 1941, Годишният съвет на ГК приема една форма на „Кръщелно обещание“ и „Кръщелен завет,“ основани на „Основни вярвания“ от 1931.

През 1946, на Сесията на ГК е гласувано основните вярвания, както и други части на Църковния наръчник, да бъдат ревизирани само на Сесия на ГК. Така изложението, озаглавено „Основни вярвания на адвентистите от седмия ден,“ съдържащо 22 части, се публикува с незначителни ревизии в тези две църковни издания до 1980. По този начин то придобива официален статут.

Посочените предшественици на 28-те основни вярвания нямат за цел да бъдат предписания на теологично задължение, а са просто описание на един съществуващ адвентен консенсус.


1.2.2. История на Изложението на 27-те основни вярвания

Едно сравнително подробно представяне на историческите факти и подробности относно процеса на изграждане и приемане на Изложението на 27-те основни вярвания е изложението на адвентния теолог Fritz Guy.29 Ще използваме някои моменти, представени от него в настоящата част от историческия обзор.



1.2.2.1. Редакцията на „Основни вярвания“ от 1931

От своето създаване през 1932, Църковният наръчник включва основните вярвания на адвентистите от седмия ден, подготвени от четиричленната комисия през 1931. Поради постоянно включваните допълнения в наръчника, става очевидна нуждата от редакторска намеса. Тя се възлага на Комисията за Църковен наръчник.

След Сесията на ГК през 1975, тази комисия определя специална група за ревизия на основните вярвания и за подготовката на документ, който да бъде представен на Сесията на ГК през 1980. Специалната група включва изцяло служители на ГК.30

Работата по документа завършва през август, 1979. Взима се решение, преди да бъде предадено изложението с ревизията на основните вярвания на Комисията за Църковния наръчник, то да се изпрати за консултация на преподаватели от Университета „Ендрюс“. Това са девет члена от факултета на Адвентната семинария и вицепрезидентът по академичната част, към които по-късно се присъединяват още двама.31

Преподавателите от Университета решават, че изложението трябва да бъде изцяло пренаписано. Новият документ е възприет напълно като по-добър от стария, ревизиран от специалната група и чрез Комисията за Църковен наръчник е изпратен и одобрен на Годишното съвещание на ГК през октомври 1979 за предложение към бъдещата Сесия на ГК през 1980. До времето на Сесията, документът е публикуван в Адвентист Ривю и в следствие на редица предложения от Световното поле е допълнително редактиран.

1.2.2.2. Сесията на ГК през 1980

Когато предложението за Изложението на основните вярвания е представено за дискусия на 21 април, 1980, новоизбраният президент на ГК, Нийл Уилсън прави въведителен коментар, който си заслужава да се цитира подробно:

„От известно време, ние сме обсъждали едно усъвършенстване на нашето Изложение на основни вярвания (…) Чухме едно многообразие от интересни слухове. Говори се, че някои разбрали, че църковните лидери искат да унищожат напълно основните на църквата и да насочат църквата в посока, която ще бъде небиблейска, обратно на традицията на миналото и на историческия адвентизъм. Мои драги делегати, няма нищо по-далече от истината.

Ние също чухме, че винаги когато пипнем Изложението на основните вярвания, ние сме щели да въведем Омегата, последното объркване на теологичните и доктринални позиции на ЦАСД. Подсказвам ви, че това е също едно много неуместно изявление.

Мога да разбера как личности доста отдалечени от там, където някои от тези неща са били изучавани и които не са били помолени да участват в новото проучване и изясняване на формулировката, могат да почувстват, че има нещо много застрашително, мистериозно и тайно случващо се, което изведнъж ще ни конфронтира и може да допринесе крайна вреда и унищожение на ЦАСД (…) Уверявам ви, че нито един, който се е борил с някои от тези предмети, не е имал някакво такова намерение.

Има други, които си мислят, че знаят защо това се извършва. Те вярват, че то е било подготвяно като една сопа да блъска някой по главата, да се опита да доведе хората до една ограничена идея за теология, неоставяща каквато и да е възможност за индивидуално тълкуване на пророчеството или на някакви лични виждания относно теологията или определени доктринални области. Това също е неуместно, защото това никога не е било и не е намерението на което и да е изучаване, което е допринесло за Изложението на основните вярвания.

Някои учени, теолози и други изразиха страха, че това изложение е разработено, за да може църквата да се конфронтира с тях с един чеклист, който да определи дали те би трябвало да бъдат лишени от право да преподават в някоя от нашите висши институции. Много, много трагично е, когато такъв вид слухове започват да се разнасят.

Напълно разбирам и много искам да призная, че ние наистина имаме нужда да упражняваме извънредно внимание, включващо едно здравословно разнообразие от умове с подготовка и опит, за да дадат принос в този вид изложение. Обаче аз не мисля, че който и да е би трябвало да се бои, когато формулировката на такъв един документ е изучавана. Може би ще ида една стъпка по-напред и ще кажа, че ЦАСД няма кредо. Нищо бетонирано от гледна точка на човешки слова. Никога няма да дойде време, когато който и да е човешки документ няма да може да бъде подобряван. Ние чувстваме, че на всеки 20, 30 или 50 години е много добро нещо за нас да бъдем сигурни, че използваме правилната терминология и подход. (…) Определени изрази, означаващи днес нещо добро, не са имали предвид това преди 50 години. (…) Изключително важно е да можем да разбираме това, в което вярваме и да можем да го изразяваме просто, ясно и по възможно най-кратък начин.“32

Този коментар отразява двете основни опасения, свързани с вярванията на адвентистите от седмия ден. Първото е страхът от промяната на стълбовете на вярата. Второто е страхът от създаване на непроменимо човешко кредо в църквата, което ще измести Библията като „единствено правило за вяра и практика“33.

Дискусиите на Сесията върху Изложението се водят параграф по параграф под ръководството на президента. Делегатите коментират предложението, а членовете на редакторската комисия,34 определена на Сесията, вземат под внимание тези коментари в работата си по Изложението. Крайният резултат от редакторските усилия на комисията са представени пред делегатите последния ден, 25 април.


1.2.3. История на 28-то основно учение под №11 „Израстване в Христос“

Малко преди Сесията на ГК през 2005, в списание „Министри“ 35 се представят нуждата и процеса за предложение на 28-то основно вярване. Полагайки усилия за разпространение на евангелието по целия свят, през последните десетилетия на 20 век, служителите на църквата се сблъскват със сериозни проблеми в страните от така наречения прозорец 10/40. Освен различната религиозна култура на Анимизъм, Будизъм, Хиндуизъм, Мюсюлманство и Юдаизъм, две основни религиозни практики като трансцеденталната медитация и страх от властта на демоните привличат особеното внимание на църквата. Така възниква нуждата да бъде изразено в Изложението от основни вярвания, че всеки човек може свободно да дойде при Христос, за да се възползва от Неговата победа над злото.

В различните дивизии на църквата по света се чувства нуждата да се декларира ясно свободата от демоничните сили, която има един християнин, както и същността на духовния му живот на израстване в Христос. Така през юли 2003 се назначава тричленна комисия, която се заема с този въпрос. Тя се състои от Директора на Библейския изследователски институт, Анхел Мануел Родригес, Главния редактор на Адвентист Ривю, William G. Johnsson и Директора на Глобална мисия Michael Ryan. В своето проучване комисията достига до извода за нуждата от ново изявление, което да бъде включено към основните вярвания.

След като проектът за това изявление е написан, се провежда една широка дискусия между църковните лидери и теолози. Ревизираният проект се представя и обсъжда и на Пролетното съвещание през април 2004 и на съвещанието на Изпълнителния съвет на ГК на 28 юни, 2005, за последно одобрение. След това въпросът е представен на Сесията на ГК през 2005.

Целите на изявлението са да обясни християнския растеж, изключвайки небиблейските духовни практики като спиритуализма и източния мистицизъм и да отхвърли страха от демоничните сили и търсене на помощ от тях като несъвместими със свободата ни в Христос и израстването в Него.

На 4 юли, делегатите на Сесията на ГК през 2005 го гласуват като ново основно вярване, добавено към 27-те основни вярвания. Това става 25 години след тяхното официално приемане.


1.2.4. Процедура за ревизия в основните вярвания

На същата Сесия на ГК, на 3 юли, 2005 е приет протокол за всяка ревизия или добавки към основните вярвания на ЦАСД. Той представлява една процедура за извършване на промени в основните вярвания на църквата, която определя, че те трябва да бъдат основани на Библията и съгласувани с писанията на Елън Уайт. Изброяват се седем стъпки:


„1. ГК спомага за процеса на дискусия.

2. Пролетното събрание/Годишното съвещание приема един предварителен проект за дивизиите, които трябва да подсигурят, че предлаганото изложение от вярвания е дискутирано също от съюзите, конференциите/мисиите и местните църковни нива.

3. Изисква се сътрудничество от университетските теологични/религиозни отдели и семинарии.

4. Проектът на документа е дискутиран от комитета на Библейския изследователски институт

5. Проектът на документа се публикува в Адвентист Ривю, списание Министри и в интернет.

6. Специална комисия на ГК подготвя последния проект за Годишното съвещание.

7. Изложението се представя на делегатите на Сесията на ГК – единственото тяло, което може да приеме добавки или ревизии към църковните основни вярвания.

Каквито и да са промени, трябва да бъдат представени на ГК най-малко две години преди следващата Сесия, за да има време за всички нива на Световната църква да бъде включена в процеса.“ 36


Изводи от глава първа

След този исторически преглед на формирането на основните вярвания на адвентистите от седмия ден правят впечатление следните неща.

Първо, влиянието на теологичните и социални развития и достижения на времето се отразяват в значителна степен при формирането на основните вярвания. Както го формулира Джордж Найт: адвентизмът не се ражда във вакуум.37 Този извод е валиден както за пионерите адвентисти, така и през всички епохи на църковната история и в частност историята на църквата на адвентистите от седмия ден. Той има значение в три насоки.

(1) Основните вярвания на адвентистите, предават една актуална вест, съобразена с времето, в което се разпространява. Ключово важни акценти в нея са тези, свързани с истината за библейската есхатология, която Бог открива на човечеството в края на неговата история. Изследванията на милъристите (и не само техните) за Второто пришествие и „модата“ по реставрацията са част от примерите за това.

Тази насока вменява задължението на всеки адвентен автор на курс за изучаване на основните библейски учения да интегрира библейската есхатологична истина в своите разработки. Те трябва да бъдат актуални и образно казано – в крак с времето, за да могат да постигат своята цел сред обществото. Но това не бива да се възприема в някакъв абсолютен смисъл, както можем да го изразим с втората насока.

(2) Съществува опасност да бъдат пренебрегнати библейските принципи за сметка на стремеж към актуалност според времето и съвременното общество. Ранните адвентисти намират изходен път от този капан в освобождаването от модните есхатологични крайности, каквото е например определянето на дати за Пришествието. Избягване на подобни модни опасности трябва да бъде задача и при изготвянето на един съвременен библейски курс. От помощ може да бъде идеята на третата насока от нашия първи извод.

(3) Необходимост е поддържането и издигането на върховенството на Библията като абсолютна доктринална основа и авторитет. Това изиграва ролята на балансьор между влиянията на актуалните достижения по времето на пионерите и опасностите да се пренебрегнат принципите на истината. Този баланс трябва да се поддържа чрез Библията и днес, особено в изграждането на курс върху библейските учения.

Вторият извод, относно историческата база за библейски курс може да видим във взаимовръзката между четири теологични елемента, които откриваме в историята на адвентните вярвания.38 Настоящата истина като едно понятие, което изразява „настоящия дълг и правилната позиция“39 е свързано с прогресивното разбиране на истината, което означава израстване в разбиранията, възможност за изоставяне на поддържани грешки и получаване на нова светлина от Бога. Другата двойка са антикредо позицията, която отрича приемането на всяко кредо или символ на вярата като „поставяне на прегради и препречване на пътя на всяко бъдещо развитие“40 и основните стълбове на истината, които са отличителни библейски доктрини, основно изучени и не подлежащи на промяна, тъй като това би унищожило библейската основа на вярата на адвентистите.

Тези четири теологични елемента представляват едно здравословно напрежение, което поддържа баланса в библейските разбирания на църквата. Напрежението между тях се противопоставя на крайности и отклонения, които могат да изродят теологията на адвентния народ.

В замисъла и в процеса на формиране на 28-те основни учения и в тяхното съдържание намираме отражението на всеки един от посочените теологични елементи:

(1) В определен момент от историята на ЦАСД се проявява опитът в 27 основни вярвания да се систематизира настоящата истина и разбирането за нея като разбиране на едно Световно тяло Христово.

(2) Това не е пречка да се възприеме едно 28 основно вярване като резултат от нуждата от развитие на истината в световното поле.

(3) Изложението от 28 вярвания отразява концепцията за основни стълбове и библейски принципи, която попречи на размиването на ясните контури на църковната библейска позиция.

(4) И въпреки това, антикредо позицията е ясно изразена с формулирането на необходимото въведение към Изложението.

Тези елементи трябва ясно да функционират и при разработката на един курс за изучаване на основните библейски учения. Здравословното напрежение ще се усеща и ще поддържа жизнеността на оформянето и представянето на библейската истина.

Третият извод, който можем да направим по повод историческата база за изграждане на библейски курс е относно ролята на Божественото ръководство. Бог ръководи по ясен и категоричен начин (включително и чрез дарбата на пророчеството) Своя адвентен народ в изграждане на правилните разбирания и в пророческата мисия за този свят в края на времето. Този факт е основание за доверие в това ръководство и занапред.

Това означава, че при подготовката на библейски курс основен принцип, който трябва да се следва е да се търси водителството, помощта и просветлението на Светия Дух в разбирането и прилагането на Писанието и истините на Бога.






Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница