ГЛАВА ВТОРА Преглед, оценка и анализ на модела

В настоящата глава няма да разглеждаме и коментираме подробно конкретния текст на Изложението на 28 основни вярвания, но ще се ограничим единствено до неговата структура, обобщено съдържание и логиката на неговото развитие.

Документът, който е предложен преди Сесията на ГК през 1980 е с 27 параграфа, оформени в 6 или 7 основни дяла. Ето как изглеждат основните дялове според двама от теолозите от Ендрюс, участници в изготвянето на този документ:

Единият от участниците в изготвянето на Изложението на 27 основни вярвания през 1980 обяснява:

„Изложението, както бе написано накрая, имаше една обмислена структура; то не беше просто 27 мъниста на наниз. Наистина то отразяваше един много традиционен теологичен модел (…)

Структурата (…) беше в основата си изработена от теолозите от Ендрюс (…) Но това беше просто една приемлива, традиционна структура. Вижте например схемата на Карл Барт за неговата никога недовършена теологична система от пет части – Църковна догматика (Edinburgh: T. & T. Clark, 1936-58): Слово на Бог, Бог, Сътворение, Помирение, Завършек. Тази структура несъмнено не е „правилната“, „святата“ или „дадената от Бога.“ Има много различни начини, по които теологичният пай може да бъде логично разделен.“⁴¹

Една съпоставка на формулираните от адвентните теолози раздели от структурата на Изложението на 27 основни вярвания със схемата на Карл Барт би изглеждала така:

Логиката на тази подредба на Изложението на основните адвентни вярвания може да се търси в следната последователност и взаимовръзка:

1) Библията или Божието слово е начало в разбирането ни, защото то е дадената ни от Бог опорна точка за истината в този свят.

2) В това слово ни се открива Бог.

3) Той ни открива произхода на всичко и съответно на нашето съществуване в този свят.

4) Той ни открива нуждата ни от помирение или спасение и какво представлява то.

5) Това спасение се осъществява чрез доверие, вяра, което води до присъединяване към общността на вярата, която общност си има ясни измерения.

6) Спасението води до нов начин на живот със своите измерения.

7) Бог ни открива и завършека или последните неща, които ще се случат и ще станат реалност накрая.

В разширението и коментара на Изложението на основните вярвания, озаглавено „Адвентистите от седмият ден вярват…“⁴², имаме една по-различна формулировка на разделите на тази структура. Основните ѝ дялове са наречени доктрини, т.е. учения. Така в шест основни доктрини са изложени и коментирани 28 основни вярвания. Тези доктрини са доктрината за Бог, за човека, за спасението, за църквата, за християнския живот и за последните неща. Така логиката на развитието на тази подредба би могла да се разглежда по следния начин:

1) Всичко започва с Бог.

2) Той е Създателят на човека.

3) Той осигурява спасението на човека.

4) Част от плана Му за това е съществуването на църквата.

5) Резултат от спасението е живеене на Християнски живот.

6) Бог ни открива и какви неща ще се осъществят накрая.

По същество това е същата логическа структура на развитие като представената преди това. Разликата е само в някои акценти в отделните ѝ елементи.

2.1.2. Подразделите

Логиката на развитие на подразделите или самите вярвания в тези основни раздели има незначително разминаване между теолозите от Ендрюс и книгата „Адвентистите от седмият ден вярват…“ Това разминаване се състои във включване на първото основно вярване в Доктрината за Бога от споменатата книга и от друга страна в обединяване на Сътворението и Изкуплението в един общ раздел при вариантите на теолозите от Ендрюс. Ето как изглежда съпоставката на различията:

Подредбата на този раздел следва логиката: Свещените писания са, чрез които Божеството или Триединство ни се открива в три личности. Последователността на изброяването им и разглеждането им просто следва библейското изложение по този въпрос (напр. Мат.28:19).

В един от вариантите на теолозите от Ендрюс следващите два раздела са обединени. Вероятно причината за това е идеята за близостта на Сътворението с пресътворението, което Бог извършва в Изкуплението. Тъй като Великата борба започва хронологически преди Сътворението, а на Земята веднага след Сътворението, близостта на двата раздела е дала основание да бъдат обединени в един. В книгата „Адвентистите от седмия ден вярват…“ това са два отделни раздела. Наименованието на първия е Доктрината за човека. Това не бива да се разглежда в тесен смисъл, тъй като във вярването за Сътворението е включено не само сътворението на човека като същество, но и средата, в която това същество ще живее. Т.е. имаме една по-широка идея и съдържателен обхват. Логически първо разглеждаме създаването на средата, на човека и след това учението за неговото естество и защо е такова това естество.

Разделът или доктрината за спасението развива идеята за началото на проблема с греха и злото и същността на Великата борба. Божият отговор на този проблем чрез Христос е логически последван от човешкия отговор чрез преживяването на спасението и израстването в Христос.

Разделът за общността на вярата или доктрината за църквата започва с изясняване на същността на църквата. След това продължава със специфичното измерение на църквата в края на времето, наричано остатък. Разглежда се и основната жизненоважна характеристика на църквата – единството. После са представени двата ключови обреда – за присъединяване към църквата и за духовното обновление. След това се разглежда практическото действие на църквата чрез дарбите и службите, със специален акцент на пророческото ръководство – ключова дарба за църквата на остатъка.

Разделът за живота в Христос или доктрината за християнския живот естествено започва с Божественото предписание на Божиите заповеди. Специален акцент е отделен на забравената Божия заповед за Съботата. Настойничеството и християнското поведение също са Божествени изисквания и са логичните следствия в християнския начин на живот. Ключово за християнския живот е вторият Божи дар за човека, произлязъл още от Едем – бракът и семейството.

Последният раздел включва онези вярвания, които за адвентистите са особено скъпи и ключови. Те формират самото наименование адвентисти и отразяват неговата същност. Започват със службата на Христос в Небесното светилище, тъй като това е началото на адвентизма и отражението на земята на това, което се случва на небето. Краят на тази служба ще бъде Второто пришествие, което ще донесе смърт и възкресение. Това изисква разглеждане на библейското учение за тези две понятия и идеи. Логически следва това, което ще бъде след тях – хилядата години и краят им, който ще донесе новото начало на пълното пресътворяване на старата в една нова земя.

Тази структура на раздели и подраздели разкрива своята логическа красота и последователност и отразява желанието ни като народ да споделим с този свят това, в което вярваме и очакваме от Бога. .

Въпреки логиката и последователността, която описахме дотук, не липсва критика на този модел на основните вярвания на адвентистите от седмия ден. Това не е критика на съдържанието на вярванията, нито на тяхната библейска аргументация, но на тяхната логическа структура и на основния акцент на изградения модел.

Джордж Найт⁴³ счита, че се нуждаем от една по-добре построена теология. Макар че вярванията ни са добре дефинирани като индивидуални изложения, представянето им като списък от елементи с еднаква тежест не е най-добрият модел. Липсва възможността да се разбере приоритетът, който Библията придава на определени по-важни истини в сравнение с други. Според него, трябва да се намери по-добър начин да се изрази целостта на това, което вярваме, че Библията учи.

Това, което предлага Найт е изграждането на един йерархичен модел на основните вярвания. Той се състои от три основни нива, както е показан на илюстрацията. Най-важното и най-фундаменталното е свързано с личността на Христос като същност на християнството. Спасителното взаимоотношение с него, разбирането за това, което е направил на кръста за обречения поради греха човек като единственото Божествено разрешение е върха на този йерархичен теологичен модел от вярвания.

Второто ниво в този модел е доктриналното. Макар че християнството не е просто някаква доктрина и макар че доктрините в християнството не са „крайно важни“ и „не са цели сами за себе си“⁴⁴, те помагат да бъде разбрано това взаимоотношение с Христос и Неговата жертва по-добре. Всяка „истинска християнска опитност ще води до едно библейско изследване на онези разбирания, които са важни в Божието откровение“⁴⁵. Така според Джордж Найт „централната роля на доктрината е да просвети ходенето на един християнин с Бога“⁴⁶. А от друга страна, според него „едно взаимоотношение с Исус и едно разбиране за кръста на Христос и други централни елементи на плана за спасение осветляват разбирането на една личност за доктрината“.⁴⁷

Третото ниво в йерархичния теологичен модел, предлаган от Найт, е начинът на живот. От една страна „кръстът на Христос, личната връзка с Него и дарът на Светия Дух осигуряват вдъхновение и сила за живеене на един християнски начин на живот“.⁴⁸ Второто ниво, „доктриналните разбирания осветляват християнския начин на живот“⁴⁹. От друга страна начинът на живот също има своето влияние и създава условия и възможност за една по-голяма близост с Христос и едно по-ясно разбиране и практично приложение на Неговата истина.

Недостатъкът на настоящия модел от 28 основни вярвания на адвентистите от седмия ден, според Джордж Найт, е перспективата на адвентната теология. Т.е. възможността „хората да видят по-лесно какво представлява християнството и как си пасват различните страни на системата на вярата“.⁵⁰ Това е нещо, което ще им помогне „да живеят един по-пълноценен и по-съзнателно посветен християнски живот“.⁵¹

По подобен начин, професор Норман Гули⁵² анализира недостатъците на този модел. Желанието му е основните вярвания да бъдат представени в един по-христоцентричен и логичен ред. Той пише: „Ние трябва да разглеждаме нашите 27 вярвания в рамката на евангелието или те ще бъдат лишени от спасително съдържание.“⁵³

Както Джордж Найт, професор Гули счита, че систематизацията на нашите основни вярвания създават „впечатление, че всяко вярване е с еднакво значение“.⁵⁴ Освен това забелязва недостатък в нарушената хронология като например това, че учението за Сътворението предхожда това за Великата борба, вместо да бъде обратното.

Неговото предложение се основава на библейския принцип да бъде разглеждана „истината както е в Исус“ (Еф.4:21). Ясно обяснение на този принцип ни представя и чрез коментари от Елън Уайт, които насочват нашето внимание към тази фокусна точка. Например:

„Жертвата на Христос като изкупление за греха е великата истина, около която всички останали истини се групират. За да бъде правилно разбирана и оценена, всяка истина в Словото на Бога, от Битие до Откровение, трябва да бъде изучавана в светлината, която струи от кръста на Голгота.“⁵⁵

Това означава, че ако всяко от основните ни вярвания бъде изучавано в светлината на кръста, единствено тогава то може да отразява истински евангелието. Единствено тогава то може да бъде едно балансирано изследване на учението на Библията по въпросите, които се разглеждат в него.

Практичното предложение на професор Норман Гули е да бъдат преподредени нашите основни вярвания така, че да разкриват хронологично „една история от началото на великата борба до нейната кулминация в новата земя“.⁵⁶ Целта на това е да се представи разпятието като решаващо и определящо събитие, разрешение на проблема на тази история. Така нашите доктрини няма да бъдат просто безжизнени и скучни учения, но ще бъдат осветлявани от кръста истини, които променят човешки животи.

Въз основа на прегледа на структурата на 28 основни вярвания на адвентистите и въз основа на анализа и предложенията за тяхното усъвършенствано предефиниране, ще направим няколко извода.

Първо, вярванията на адвентистите от седмия ден са добре дефинирани като индивидуални изложения. Те са разработени и аргументирани библейски. Критиката към тях не се отнася до някаква липса на библейска позиция, която заема църквата, приемайки и проповядвайки тези вярвания. Това е показател, че тези вярвания се основават твърдо на библейската истина и на правилно и точно тълкуване на значението на библейския текст.

Второ, въпреки критиката отправена към структурата и модела, върху които са изградени основните вярвания, този модел си има своята вътрешна логика на развитие и аргументираност. Това беше показано и коментирано в точка 2.1. от настоящата глава. Настоящият модел си има своята красота и систематичност, която би могла да се използва в известна степен по един адаптиран начин при изграждане на курс за изучаване на Библията. В крайна сметка не това е неговата роля и Изложението на 28 основни вярвания не е модел за библейски курс, нито е бил предназначен някога да бъде форма за такъв.

Трето, въпреки своята красота и систематичност, критиката, че липсва христоцентричност на този модел е основателна и анализът и предложенията в точка 2.2. от настоящата глава го показват по един категоричен начин. Акцентът и по-голямата тежест, които може да се предадат на определени основни вярвания е нещо, което е необходимо да се използва, за да се издигне повече значението на по-фундаменталните вярвания спрямо не толкова фундаменталните.

Христоцентричността на едно изложение от вярвания и конкретно на един библейски курс, който трябва да се разработи, е от огромно значение за привличане на хората към Христос и към Неговото организирано тяло. Убеждаването на някого в логически истини, та били те дори библейски аргументирани, не е достатъчно за изпълнението на Великото поръчение на Христос, поверено на Неговия народ. Христос и взаимоотношенията ни с Него са спасителни, а не познанията на нещо, колкото и важно да е то (Яков 2:19).

Четвърто, предлаганите модели за преподреждане на структурата на вярванията, тяхната хронология и систематизация са полезни модели, особено при усилията да се изгради курс за изучаване на Библията, който да е по-ясен, достъпен и въздействаш за хората, на които се преподава. Тези модели разкриват една красота на истината и могат да бъдат по-лесни за възприемане и запаметяване на библейските учения. Те са полезни най-вече с по-ясното и категорично насочване на хората към Спасителя.

Пето, всеки модел си има свои предимства (и съответно недостатъци) и може да се адаптира за различни нужди и за различен тип хора, изучаващи Библията. Всеки модел трябва да дава основната библейска база с логиката си и съдържанието на вярванията и библейските текстове за изграждане на библейски курс. При изграждането на един библейски курс не бива да се ограничаваме в точно определен „правилен“ модел, а да разширяваме перспективата си съобразно нуждите и реалностите на хората, пред която сме изправени. Повече разяснения и предложения в тази насока ще развием в следващата глава от настоящата разработка.

Библейският курс е едно духовно средство за достигане до хората с истината за Христос. Затова преди да може някой да разработи свои вариант на курс за изучаване на Библията, трябва да извърши необходимата духовна подготовка.

Първото, от което се нуждаем е добро познаване на Библията. Това означава няколкократно препрочитане на Библията отначало до край. Нуждаем се от един цялостен общ поглед върху нея, за да можем да представим нейните учения в тази обща рамка.

Трябва да познаваме основните деления и структурата на Библията, за да се ориентираме какъв материал използваме от нея. Историята, поезията и пророческите книги на Стария завет и историята, писмата и пророческата книга на Новия завет са основни важни деления. Обзорното изучаване на библейските книги ще ни даде една още по-задълбочена представа в този необходим общ поглед върху Библията.

3.1.1.2. Адвентни познания

Без цялостното познание на основните адвентни библейски учения е невъзможно правилното изграждане на библейски курс. Ако целта е да доведем един човек по-близо до Христос, това означава да го доведем и по-близо до Христовото тяло – църквата. Естествено е да го запознаем с ученията, които църквата вярва, че Библията учи. Това не може да стане, ако не ги познаваме добре и ако не ги изучаваме в техния библейски контекст.

Изучаването на споменатата вече книга „Адвентистите от седмия ден вярват…“ дава богат материал и библейски текстове, които ще са необходими в разработката на курса. Другата основна книга за изучаване е „Наръчник на теологията на Адвентистите от седмия ден.“⁵⁷

3.1.1.3. Способности за работа с помощни средства за изучаване

Необходимо е да се развие способност за постоянна работа с две от най-полезните средства за библейско изучаване. Това са конкордансът и тематичният библейски индекс или Тематичната Библия. С тяхна помощ може да се изучава дадена тема или предмет в Библията като се откриват повечето текстове, които засягат или са свързани с тази тема или предмет.

Съвременните реалности изискват опознаване на компютърните библейски програми.⁵⁸ Това облекчава задачата на всеки изследовател. Те съдържат всички необходими помощни средства, които може да са необходими за изследване на даден библейски текст или дадена тема в цялата Библия. Това включва паралелни преводи с оригиналните езици, търсене по ключови думи и изрази, тематични библейски индекси, речници и лексикони на библейските езици, библейски карти, хронологии и други. Чрез тях може да се проучи библейското основание за всяко учение, което можем да преподаваме в един библейски курс.

3.1.1.4. Способности за откриване и работа с информация

Живеем в едно информирано общество. Информацията е най-ценният ресурс. За да бъде добре подготвен за преподаване на библейски курс, един библейски работник трябва да бъде наясно с необходимата библейска информация. Но освен нея има много историческа, теологична, психологическа и друга информация, която е свързана с интерпретацията и приложението на библейската истина. Затова е важно за подготовката на курс за изучаване на Библията да бъдем способни да откриваме адекватни източници на полезна информация.

Библиотеката с теологични трудове и библиотеката с най-разнообразен вид литература са все още незаменими източници. Но днес по-лесно се получава информация чрез интернет. Съдържа се огромен масив, който може да се използва. За целта трябва да бъде развивана и изграждана способността за търсене и откриване на необходимото. Полезно е и събирането, архивиране и систематизиране на полезни статии, книги, сайтове от най-разнообразни източници.

Този огромен обем от информация е предизвикателство. Прекалено големият обем, в който е трудно да се ориентираш, е не по-малко затруднение от липсата на информация. Затова са необходими способности за пресяване и подбиране на това, което е полезно. Задължително е да се развие способност за бързо и цялостно обхващане на основното съдържание.

Други две важни способности са анализът и синтезът. Най-обикновеното определение за анализ е:

„Анализът (от древно гр. ἀνάλυσις «разлагане, разчленяване, разделяне») е операция на мислено или реално разделяне на цялото (предмети, свойства, процеси или отношения между предмети и явления) на съставни части, в процеса на опознаване или натрупване на практически опит. Като допълнение към синтеза, методът на анализа позволява да се получи информация за структурата на предмета или обекта на изследване.“⁵⁹

Ето най-обикновеното определение за синтез:

„Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.“⁶⁰

Анализът на информацията помага да бъде оценена тя и да бъде извлечено полезното от нея. След това с помощта на синтеза се оформя като информационна структура в познанието, употребявано за изграждането на библейски курс.

3.1.1.5. Извършване на библейски и други изследвания

Преди някои да бъде годен да преподава Библията е необходимо да се научи да изследва лично Божието слово. Трябва да разучи, подбере и прилага подходящите методи. Те могат да бъдат адаптирани за неговите способности и ниво и трябва да придобият лична практическа стойност за изследователя.

Библейският работник може да се възползва от Методите за библейско изучаване, приети през 1986 в Рио де Женейро, на Годишния съвет на Комитета на Генералната конференция.⁶¹

Освен библейски изследвания или анализиране на библейския текст, необходимо е откритото да се сверява с постиженията на теологичната мисъл на други изследователи. Така личните открития ще бъдат проверявани и сравнявани. Това ще предпази библейския служител от грешки и странности в тълкуванията.

Тясно свързано с личната библейска работа е и спецификата на личните области на интерес. Библията е огромна материя. Представянето на нейната истина е свързано и с личните предпочитания на изследователя.

Например ако някои има особен интерес от пророчествата и есхатологията, този акцент и основен елемент в библейския курс ще бъде очевиден. Ако предпочитанията са към личността на Христос, тогава курсът ще придобие един христоцентричен вид. Възможно е интересът към разказите да оформи курса чрез представяне и анализ на библейски истории и събития. Интересът към доктрините ще предопределя курсът да бъде подчинен на строга систематичност и аргументирана изчерпателност.

Осъзнаването на личния теологичен интерес, ще даде възможност на автора на курса да развива своя специфичност, оригиналност и автентичност в личното представяне на библейските истини. В същото време ще му даде възможност да си дава сметка за възможните отклонения и отдалечаване от основната цел на курса. Така ще може отново да потърси баланса, за да не ощети курсистите в представяне на истината.

И тъй като говорим за баланс, необходимо е да се подчертае един троен баланс, от който всеки библейски курс се нуждае. Той е свързан с три специфични черти на човешката природа и на християнската духовност. Това са рационализъм (или теория), емоционализъм (емоционалните преживявания) и активизъм (практика).⁶² Всеки християнин има наклонност към всяка една от трите. Тази наклонност е възможно да доведе до липса на духовно равновесие в неговия живот.

При изграждането на един библейски курс една от целите пред нас трябва да бъде стремежът към това равновесие, към баланс в излагането на истините. Той трябва да води до правилно възприемане на теоретичните постановки и тяхното осмисляне. Трябва да въздейства и да докосва емоционалния свят на личността, за да дава възможност тя да се подава на влиянието на Светия Дух и на истината, която е представяна. Трябва да дава и практични насоки и приложения за ежедневния живот, така че истината да може да даде полезен практически плод. Това ще донесе радост и ще мотивира личността към духовно развитие.

Всяка личност си има свои специфични области на интерес, които е добре да знаем, за да можем да ориентираме библейския си курс. Т.е. да включим в курса неща и илюстрации, които са от тези области. Това е нещо, което трябва да проучваме и съзнателно да търсим, защото ще направи изучаваната библейска материя по-близка и достъпна за изучаващия. Областите могат да бъдат свързани с образованието, професията, работата, хобито, семейството. Това може да даде практична и емоционално обвързваща насока на библейското изучаване.