Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър Дипломант


Етапи за разработка на библейски час от курса за изучаване на основните библейски учения



страница4/6
Дата28.02.2018
Размер1.03 Mb.
#60413
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6

3.3. Етапи за разработка на библейски час от курса за изучаване на основните библейски учения

След като сме уточнили структурата от раздели, основни ключови структурни единици и отделните теми и заглавия и всичко това сме подредили в една логическа последователност, ще се заемем с изграждането на отделните теми от библейския курс, които наричаме още библейски часове. Ако изберем лекционната форма за библейския курс, разработката на един библейски час не се отличава съществено от подготовката на една проповед. Т.е. този процес е разгледан от омилетиката и ние ще го адаптираме към спецификата на библейския час.


3.3.1. Подбор на библейските текстове

„Истинската доктрина представлява една идея разкрита от Бог в Библията…“71 Това означава, че един библейски работник ще остави Библията да оформи съдържанието на библейския час. Този час не бива да бъде представяне на предварително оформени идеи, за които търсим библейски текстове, които да ги докажат. Процесът би следвало да е точно обратният.

Имаме определени библейски предмети или проблеми, които сме оформили в една поредица от заглавия. За да разберем какво казва Бог относно тях, следва да познаваме добре Библията си и да обърнем внимание на всички стихове, които говорят по тези предмети или проблеми. След съответното им тълкуване и подбор, ще използваме в темите за библейските часове онези стихове, които най-добре разясняват предмета и предлагат Божието решение на проблема.

Необходимо е да осъзнаваме и да се стремим да избягваме опасността да търсим подкрепа за доктрини или етични позиции в текстове, откъснати от техния контекст. Задължително е да разбираме добре замисъла на автора, когато използваме текста в подкрепа на нашата идея.

Подборът на текстовете не е труден при техническите средства, с които разполагаме. Още повече се улеснява и с теологичните разработки, които съдържат анализи и тълкуване на множество библейски текстове по даден предмет. Библейският работник просто трябва да съпостави предложенията от тези разработки със своя прочит на библейските текстове, за да прецени аргументите и за да може лично да защити разбиранията си, а не само да се предоверява на чужди интерпретации.

Тъй като по някои предмети библейските текстове са изключително многобройни, с подбора ще се ограничим само до най-важните от тях за излагане на библейското становище по даден въпрос. Нормално е един библейски час да не съдържа прекалено много текстове, тъй като ще се претовари с тяхната интерпретация и обяснение. За библейски час, който протича в рамките на 60 минути, 10-12 библейски текста е максимумът. Така са необходими средно около 5 минути от часа, за да бъде изяснено значението на всеки от тях.

Подборът на по-голям брой текстове не е излишен. Те могат да бъдат поставени като задача за допълнително изучаване. Така ще насърчаваме личното изследване на Библията от курсиста. Бихме могли при желание от негова страна да отделим допълнителен час за изясняване на тези текстове и допълнителните подробности по библейския въпрос, проблем или тема.

И така, да оставим Библията сама да говори, без да привнасяме своите собствени идеи в нея. Необходимо е да оставим Писанието да оформя библейския ни час с това което казва като се пазим от това да го насилваме да казва неща, които на нас ни се иска да каже.


3.3.2. Формулиране на идеята

Всеки библейски час би следвало да съдържа една главна идея. Тя ще обединява ясно всички други идеи, които подпомагат главната в изясняването на въпроса или предмета. Тези идеи и най-вече главната, трябва да са извлечени от библейските текстове и да бъдат обяснени, тълкувани и трябва да им се даде приложение през библейския час.

Тази главна идея трябва да бъде изразена писмено в едно напълно ясно изречение. Един библейски час не е готов за изнасяне, преди да бъде оформено това изречение, което излага главната идея. Това е значимата мисъл, която ще остане в ума на слушателите. Тя ще е основата за изграждане на библейския час.

Какво представлява идеята и как да я оформим ясно? От голяма практическа помощ ни е изложението на Хадън Робинсън по този въпрос.72 Според него „всяка идея се състои само от два основни елемента: тема и допълнение“ (с. 35).

Темата (като термин, използван от Робинсън, за да опише първият важен елемент на идеята) представлява пълният и ясен отговор на въпроса: „За какво говоря?“ Темата на един библейски час не може да се състои от една дума, защото тя не може да даде пълен отговор на въпроса и ще бъде прекалено неясна.

Темата изисква да бъде подкрепена от допълнение. То от своя страна е отговор на въпроса: „Какво казвам за това, за което говоря?“ Без него темата е недовършена фраза.

„Идеята се появява само когато допълнението е свързано с точно определена тема. (...) Усилието да се формулира идеята (...) с точни думи (…) е начинът да спестим време (...). Онези, които ви слушат, не могат да разберат това, което казвате, ако не са в състояние да си отговорят на основните въпроси: За какво говори днес проповедникът? Какво казва за това, за което говори?“ (с. 36, 39, 40)

Подходящо е идеята да е свързана не само с Библията, но и с живота на слушателите. Добре е да е формулирана по такъв начин, че да се запечати в съзнанието, да бъде привлекателна и убедителна.


3.3.3. Ясно разбиране за целта

„Едва ли има нещо по-скучно и безсмислено от преподаването на библейската доктрина заради самата нея (…). Целта на всички доктрини е да предизвикат морално действие“ (с. 103, 104)

В резултат от изнасянето на библейския час би следвало да се очаква да настъпи промяна. Идеята, която сме формулирали, извлечена от Библията, изразява истината, а целта на библейския час определя какво трябва да постигне тази истина. Ясното разбиране на целта може да бъде описано чрез едно видимо поведение, което трябва да се постигне като резултат от представянето на библейската истина.

Когато си поставяме реалистични цели, чиито резултати могат да бъдат проверени, ще бъдем много по-конкретни в търсене и представяне на приложението на истината в библейския ни час. Един от резултатните начини за вграждане на целта, е заключението да се състави от гледна точка на тази цел. Така ще концентрираме усилията си, за да я представим по най-добрия начин и това да доведе до конкретен резултат.


3.3.4. Изграждане на структура

Една ясно изградена структура придава на библейския час „усещане за ред, единство и развитие“ (с. 125). Т.е. първо, може да се обхване съдържанието на целия библейски час като цяло. Това създава усещането за единство на материала. Второ, структурата изяснява „взаимодействието между частите“ (пак там). Трето, уточнява реда на частите, за да бъдат представени в подходящата последователност. Когато съставяме структурата или плана, можем да решим да разместим реда на частите. Четвърто, виждаме „онези места в плана, които изискват допълнителен подкрепящ материал, за да се доразвият“ частите (пак там).

Обикновено една структура се състои от встъпление, изложение и заключение. Встъплението „въвежда темата, идеята или първата“ част на библейския час. „Изложението доразвива идеята.“ „Заключението фокусира идеята и завършва“ часа (с. 126).

Не всички моменти са еднакво важни. „Най-основните се превръщат в главни тези (точки) и оформят конструкцията, върху която“ се изгражда всичко (пак там). Те обаче имат нужда от разгръщане. Към тях се добавят второстепенни тези (подточки), които разработват главните и усъвършенстват плана. Така разработката му става по-ясна и конкретна. Ако е необходимо, може да се включат и още по-конкретни детайли, които ще „подкрепят второстепенните тези“ (с. 127).

Добрият план ще бъде прост и ясен и ще има относително малък брой точки и подточки. Ако те са прекалено много, това ще обърка аудиторията.

Редно е всяка теза (точка) „да бъде изразена със граматически завършено изречение“, защото тя представлява една идея (с. 128). Ако идеята е изразена само с дума или незавършена фраза, тя ще бъде неясна и непълна. Редно е също така тезите да са твърдения, а не въпроси, защото въпросите не са идеи. Тезите отговарят на въпроси. Затова въпросите могат да бъдат преход към нова теза.


3.3.5. Попълване на плана

Колкото и да е ясен един план, той прилича на скелет. Необходимо е да се облече в плът, мускули и кожа, за да изглежда добре. По същия начин идеята на библейския час, изразена в ясния му план, трябва да се изяснява, разширява, доказва и прилага, за да изглежда разбираема и привлекателна. Ще посочим няколко средства за това.



3.3.5.1. Повторно изказване

Това е изразяване „идеята с други думи“ (с. 134). „Повторното изказване се различава от повторението“, което е казване на „едно и също нещо с едни и същи думи“ (с. 135). Има основно две цели: да придаде яснота и да внуши истината на слушателите.



3.3.5.2. Обяснение и дефиниране

Това са две близки понятия, които установяват граници и представят какво се включва и изключва в определено понятие или твърдение. Това може да се извърши и чрез класификация. Т.е. използваме широк кръг от елементи, от който понятието и идеята са част и показваме как се различават от останалите, какви са приликите и разликите между тях.

Понякога обясняваме и дефинираме със синонимни изрази или синоними, за които слушателите си имат понятие. Може да използваме сравнения или противопоставяния.

3.3.5.3. Фактологическа информация

„Фактите се състоят от наблюдения, примери, статистика“ и други неща, които могат да бъдат проверени от слушателя (с.138). Например библейска история може да се прочете от самия слушател в Библията, за да се убеди сам, че е разказана там.

Статистическите данни са факти, които представят обширна област за кратко време. Те са въздействащи за хора, които обичат цифрите, но и не само за тях. Необходимо е да са потвърдени данни. Т.е. необходимо е да имаме отговори на въпросите: Кой е изчислил? „Кой е бил преброен? Кога? Къде?“ (с. 139). Важно е да съдържат по-опростена информация, която да се съпостави с представите и „жизнения опит на аудиторията“ (пак там). Възприема се добре, когато е в закръглени числа.

3.3.5.4. Цитати

С тяхна помощ внушаваме по-добре една идея. Защото друг е формулирал идеята по-добре, с по-силен език и тя се запечатва в съзнанието ни. Използваме ги също и за авторитет. Обикновено, когато човека, когато цитираме е в по-добра позиция от нас или познава и разбира по-добре нещата. Така нашите слушатели ще са по-склонни да приемат мнението му и чрез него и нашата позиция.

Важно е цитатите „да се използват с мярка“ (с. 143). Трябва да са кратки. Когато са по-дълги се губи яснотата. Ако са по-дълги, можем да перифразираме част от цитата и да цитираме само 1-2 изречения.

3.3.5.5. Разказ

Описва събития и личности, които могат да са библейски или не. Разкрива обстановка, рисува картини в съзнанието ни. Представя какво мисли и как гледа някой от героите на ситуацията. Въздействащо е когато се използва диалогът (или монологът) в разказа.



3.3.5.6. Илюстрация

Изказва повторно с подходящи нагледни словесни средства, обяснява, доказва или прилага идеите като ги свързват с реални опитности. Въздейства като аргумент по един психологически начин като прави истината правдоподобна, без да е необходимо да я доказва категорично. Илюстрацията показва истината в действие като показва идеята приложена в опита. Така може по-лесно да се запомни, да въздейства силно на чувствата и предизвика нужда, да привлече и прикове вниманието.

Важно за илюстрацията е да насочи вниманието към идеята, а не да го ограби за себе си. Не бива да бъде претоварена с излишни детайли. Трябва да изяснява нещата, а не да ги усложнява. Ако се нуждае от допълнително обяснение, явно не е необходимо да се използва. Тя трябва да обяснява, а не нея да я обясняваме.
3.3.6. Встъплението

Една от основните цели на въведението е да завладее вниманието. Още в първата минута и първите изречения то трябва да бъде привлечено и спечелено от говорителя. Друга много важна цел на въведението е да извади на повърхността нуждите на слушателите. Когато това се получи, те ще слушат не просто защото трябва, а защото го желаят, защото усещат, че това е важно за техните нужди.

Обикновено всеки слушател несъзнателно (или съзнателно) си поставя въпросите: Защо се повдига този въпрос? „Защо трябва да слушам това?“ (с. 160). Така че трябва да се предвидят, когато се подготвя въведението, тези и други въпроси, които се повдигат в ума на слушателите, да се обмисли какви проблеми, болки и желания крият те вътре в себе си.

Въведението насочва към главната част на библейския час. То представя темата. Важното в случая е да запази интригата и напрежението, защото когато те изчезнат, вниманието може да се загуби.

Затова е важно да не се обещава повече отколкото може да се даде. Едно внушително въведение, може да изглежда като лъжата на неизпълнено обещание, ако събуди нужди и въпроси, на които не успее да отговори също така внушително и адекватно.

Трябва също да се внимава с хумора. Не е необходимо да се разсейват хората и да се отклонява вниманието им от това, което ще бъде изложено след това пред тях.

Неписано правило е да не се започва с извинение. Ако има извинение за недостатъчна подготвеност, хората ще се питат защо изобщо ще се представя тази тема пред тях. В повечето случаи хората не разбират, че говорителят не е подготвен. Затова е необходимо уверено (не самоуверено) поведение, контакт с хората, а не взиране в записките.
3.3.7. Заключението

Както вече споменахме, във връзка с целта, необходима е добре обмислена подготовка за заключението. То може да се подготви дори предварително, така че библейския час да се стреми към него.

Цел е да се създаде усещане за завършеност на часа. Идеята трябва да е изяснена и завършена и слушателите да знаят какво се изисква от тях. Обикновено „отговаря на въпроса: И какво от това?“ Какво следва като научих всичко това? (с. 166). Затова не ни представя нова идея, а затвърдява насоката на разсъждение на часа. Не бива да е дълго и в никакъв случай да не отегчава. Би било чудесно да има силен ефект.
3.3.8. Тест (или въпроси) и резюме

Тъй като библейският час е част от курс на обучение, като всяко обучение е редно да има обратна връзка. Тя служи добре и на курсиста и на преподавателя. Чрез нея се усвоява и запомня по-добре материята и се изясняват важните ключови въпроси, които могат да останат неразбрани.

Целта на резюмето е да остане важната част от материала в ръцете на курсиста. То ще му помага да си напомня основните истини на курса и библейските текстове, които ще утвърждават неговите убеждения.


Заключение
В настоящата дипломна разработка беше разгледана темата за изграждане на курс за изучаване на основните библейски учения. Това е основна задача в изпълнението на мисията, която Христос е възложил на църквата и нейните служители. За постигането на тази задача, правилният подход, възприемащ правилна база или основа е ключово важен. Той беше разгледан от една историческа, доктринална и методологическа гледна точка.

Установи се, че историческото влияние на теологичните и социалните достижения и развития на времето и особено по отношение на есхатологията, са били отправна точка на библейските вярвания на адвентистите от седмия ден. Въпреки това Библията като абсолютен авторитет е средството, с помощта на което те са поддържали баланса в своите разбирания.

Съвременна актуалност и библейски баланс трябва да бъдат характеристиките и на всяко усилие в изграждането на курс за изучаване на основните библейски учения. Това е част от едно здравословно напрежение, което се противопоставя на крайностите в блокирането на развитието в разбирането на актуалната или настоящата истина и „консервиране“ на това разбиране до придържането към някакво общоприето църковно кредо. Всеки курс за изучаване на библейските учения трябва да обучава не само в основните непроменими библейски принципи, но и на разбирането, че „пътя на праведния“, който е като „виделото на разсъмване“ (Притчи 4:18). Това е част от убеждението, което трябва да се изгради, че Живият Бог води своя народ в пътя на истината и всеки, който Му се доверява.

При анализа на доктриналната база се установи, че въпреки логиката и библейската аргументираност на Изложението от 28 основни вярвания на адвентистите от седмия ден, липсата на по-значима христоцентричност е дефицит, който не бива да се отразява при изграждането на библейски курс. Изпълнението на мисията на църквата и на всяка конкретна задача, свързана с тази мисия изисква да бъде издиган Христос, а не просто някакви учения и разбирания, които са само едно средство за това. Създаването на спасителна връзка са Христос е фундамент за всяко усилие на църквата и нейните служители. Това, заедно със съобразяване с индивидуалните нужди на хората, е определящото при избора на какъвто и да е модел, който ще се следва и използва при преподаването на основните библейски учения.

Методологическото предложение на алгоритъм за изграждане на библейски курс изведе основните стъпки, които могат да бъдат следвани и основните средства, които могат да бъдат използвани. Това, разбира се, е само едно предложение, което може да бъде адаптирано, разширявано, реконструирано, за да може да отговори по-добре на нуждите на един библейски служител на църквата. Въпреки това то очертава в голяма степен процеса на работа и дава насоки, които ще са полезни при бъдещите научни изследвания и дискусии по тази тема. Подобни изследвания и дискусии са необходими конкретно в тази област, за да може църквата да успее в усилията си да изпълнява своята мисионска задача в този свят. По този начин натрупания практически опит до този момент ще бъде систематизиран и изчистен от всякакви недостатъци и ще бъде полезен като една основна теоретична постановка в работата на църковните служители.

Приложение

Следва, личен на автора на дипломната работа, буквален превод на гласуваното Изложение на 28 основни вярвания на Сесията на ГК през 1980 и 2005. След превода е оригиналният текст на английски, който позволява съпоставка с превода и възможност за изясняване на точното значение или нюансите в него, които употребените думи в оригинал предполагат. Освен това е направено разграничение и разделение на смислови единици вътре във всяко вярване, за да може по-добре да се вникне в съдържанието, структурата и значението при изучаването им.


Преамбюл*

Адвентистите от Седмия ден приемат Библията като тяхно единствено кредо

и поддържат, че определени основни вярвания са учението на Свещените писания.

Тези вярвания, както са изложени тук, представляват църковното разбиране и изразяване на учението на Писанието.

Ревизия на тези изложения може да бъде очаквана

на Сесия на Генерална конференция,

когато църквата е водена от Светия Дух

към едно по-пълно разбиране на библейска истина

или намира по-добър език, на който да изрази ученията на Божието Свято Слово.
Seventh-day Adventists accept the Bible as their only creed and hold certain fundamental beliefs to be the teaching of the Holy Scriptures. These beliefs, as set forth here, constitute the church's understanding and expression of the teaching of Scripture. Revision of these statements may be expected at a General Conference session when the church is led by the Holy Spirit to a fuller understanding of Bible truth or finds better language in which to express the teachings of God's Holy Word.
1. Свещените Писания:

Свещените Писания – Старият и Новият завет – са писаното Слово на Бога,

дадено от Божествено вдъхновение

чрез свети човеци на Бога,

които говореха и писаха както са били движени от Светия Дух.

В това Слово, Бог е поверил на човек познанието, необходимо за спасение.

Свещените писания са непогрешимото откровение на Неговата воля.

Те са стандартът за характер,

проверката за опитност,

авторитетният изявител на доктрини

и заслужаващият доверие летопис на Божиите действия в историята

(2Пет. 1:20, 21; 2Тим. 3:16, 17; Пс. 119:105; Пр. 30:5, 6; Ис. 8:20; Йоан 17:17; 1Сол. 2:13; Евр. 4:12).


1. Holy Scriptures:

The Holy Scriptures, Old and New Testaments, are the written Word of God, given by divine inspiration through holy men of God who spoke and wrote as they were moved by the Holy Spirit. In this Word, God has committed to man the knowledge necessary for salvation. The Holy Scriptures are the infallible revelation of His will. They are the standard of character, the test of experience, the authoritative revealer of doctrines, and the trustworthy record of God's acts in history. (2 Peter 1:20, 21; 2 Tim. 3:16, 17; Ps. 119:105; Prov. 30:5, 6; Isa. 8:20; John 17:17; 1 Thess. 2:13; Heb. 4:12.)


2. Триединството:

Има един Бог –

Отец, Син и Свят Дух – единство от три съвечни Личности.

Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, над всичко и всеприсъстващ.

Той е безкраен и отвъд човешкото разбиране,

но все пак познат чрез Своето себеразкриване.

Той е навеки достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение

(Вт. 6:4; Мат. 28:19; 2Кор. 13:14; Еф. 4:4-6; 1Пет. 1:2; 1Тим. 1:17; Откр. 14:7).


2. Trinity:

There is one God: Father, Son, and Holy Spirit, a unity of three co-eternal Persons. God is immortal, all-powerful, all-knowing, above all, and ever present. He is infinite and beyond human comprehension, yet known through His self-revelation. He is forever worthy of worship, adoration, and service by the whole creation. (Deut. 6:4; Matt. 28:19; 2 Cor. 13:14; Eph. 4:4-6; 1 Peter 1:2; 1 Tim. 1:17; Rev. 14:7.)



3. Отец:

Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Поддържащият и Суверенът на цялото творение.

Той е справедлив и свят,

милостив и състрадателен,

бавен да се гневи и изобилстващ с постоянна любов и вярност.

Качествата и силите, проявени в Сина и в Светия Дух са също откровения на Отец

(Бит. 1:1; Откр. 4:11; 1Кор. 15:28; Йоан 3:16; 1Йоан 4:8; 1Тим. 1:17; Изх. 34:6, 7; Йоан 14:9).
3. Father:

God the eternal Father is the Creator, Source, Sustainer, and Sovereign of all creation. He is just and holy, merciful and gracious, slow to anger, and abounding in steadfast love and faithfulness. The qualities and powers exhibited in the Son and the Holy Spirit are also revelations of the Father. (Gen. 1:1; Rev. 4:11; 1 Cor. 15:28; John 3:16; 1 John 4:8; 1 Tim. 1:17; Ex. 34:6, 7; John 14:9.)


4. Синът:

Бог, вечният Син, стана въплътен в Исус Христос.

Чрез Него всички неща бяха сътворени,

характерът на Бог е разкрит,

спасението на човечеството е осъществено

и светът е осъден.

Навеки истински Бог, Той стана също истински човек, Исус Помазаникът.

Той беше заченат от Светия Дух и роден от девицата Мария.

Живя и изпита изкушение като едно човешко същество,

но съвършено илюстрира праведността и любовта на Бог.

Чрез Своите чудеса, Той изяви Божията сила и беше засвидетелстван като Божият обещан Месия.

Той страда и умря доброволно на кръста за нашите грехове и на наше място,

беше възкресен от мъртвите

и възнесен да служи в небесното светилище в наша полза.

Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ

и възстановяването на всички неща.

(Йоан 1:1-3, 14; Кол. 1:15-19; Йоан 10:30; 14:9; Рим. 6:23; 2Кор. 5:17-19; Йоан 5:22; Лука 1:35; Фил. 2:5-11; Евр. 2:9-18; 1Кор. 15:3, 4; Евр. 8:1, 2; Йоан 14:1-3).
4. Son:

God the eternal Son became incarnate in Jesus Christ. Through Him all things were created, the character of God is revealed, the salvation of humanity is accomplished, and the world is judged. Forever truly God, He became also truly man, Jesus the Christ. He was conceived of the Holy Spirit and born of the virgin Mary. He lived and experienced temptation as a human being, but perfectly exemplified the righteousness and love of God. By His miracles He manifested God's power and was attested as God's promised Messiah. He suffered and died voluntarily on the cross for our sins and in our place, was raised from the dead, and ascended to minister in the heavenly sanctuary in our behalf. He will come again in glory for the final deliverance of His people and the restoration of all things. (John 1:1-3, 14; Col. 1:15-19; John 10:30; 14:9; Rom. 6:23; 2 Cor. 5:17-19; John 5:22; Luke 1:35; Phil. 2:5-11; Heb. 2:9-18; 1 Cor. 15:3, 4; Heb. 8:1, 2; John 14:1-3.)




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница