Глава пета Особености при счетоводно отчитане на разчетните отношения с бюджета, социално осигуряване и ведомствата

В своята многостранна дейност предприятието се намира в разчетни отношения с различни институции - държавен бюджет, осигурителни предприятия и структури, различни ведомства. По-голямата част от тези разчети имат характер на задължения. Възможни са, обаче, и случаи, когато тези разчети са с характер на вземания. Стопанските операции за разчетите с бюджета, социалното осигуряване и с различни ведомства се документират с различни справки, ведомост за трудово възнаграждение на персонала, платежно нареждане и други документи по банковите унифицирани стандарти.

Счетоводното отчитане на разчети с бюджета, социалното осигуряване и ведомства се извършва със синтетични сметки, включени в група 45 Разчети с бюджета и ведомства и група 46 Разчети с осигурители, предвидени в Примерния национален сметкоплан.

1. Характеристика на разчетните отношения по данък върху печалбата. Особености при формирането на облагаемия доход за данъчни цели. Организация на синтетичното и аналитичното отчитане. Документиране. Счетоводни записвания

Печалбата на предприятието се облага с данък съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане. Принципните въпроси по отчитането на данъците от печалбата се регламентират с НСС 12 Данъци от печалбата. Разчетите с бюджета във връзка с начисляването и внасянето на данъците върху печалбата се отразява чрез сметка 452 Разчети за данък върху печалбата. Сметката се кредитира при начисляване на данъци, а се дебитира при тяхното внасяне и в някои други по - особени случаи тя е пасивна сметка и може да има кредитно салдо. То изразява начислени, но невнесени данъци от печалбата в определен момент. Дължимият годишен данък върху печалбата се установява като се спазва стриктно ЗКПО и се посочва в данъчна декларация по образец.

Печалбата на предприятието се облага с корпоративен данък. "Размера на единната ставка на корпоративния данък е 15 на сто върху облагаемата печалба формирана по правилата на закона. Съгласно изискванията на ЗКПО до 15^Т0 число на текущия месец се правят месечни авансови вноски. Те се правят в размер на 1/12 част от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент на промените в икономическите условия за текущата година. За 2006 година този коефициент е определен в размер на 1.1 и ще се ползва съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗКПО." ³⁵ Корпоративния данък се начислява на основата на информацията от Отчета за приходите и разходите. Необходимо е при установяване на счетоводната печалба или загуба за дадения отчетен период да се съблюдават изискванията на НСС 1 Представяне на финансови отчети. В НСС 1 "се използват равностойно понятие -счетоводна печалба/счетоводна загуба. Или това е салдото в края на отчетната година по сметка 123 Печалби и загуби от текущата година, която може да бъде с кредитно или дебитно салдо".³⁶

Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите, преди изчисляването но данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО чрез увеличаване или намаляване. Тези увеличения и намаления са известни като постоянни и временни разлики.³⁷

Внасянето на дължимия корпоративен данък е по общия ред на закона, а именно - в годишен размер, до 31 март на следващата календарна година, след приспадане на платените авансови вноски.

В края на годината получените разлики между полагащите се данъци за сметка на печалбата и авансовите вноски се уреждат с бюджета. При дължими данъци те се превеждат, а при надвнесени данъци - те се удържат от бъдещи авансови вноски или се прихващат за сметка на други дължими данъци след съгласуване с данъчната администрация.

Технологията на счетоводното отчитане на разчетите по повод данък върху печалбата може да се представи така:

- за начисляване на корпоративния данък за сметка на печалбата:

- за връщане на надвнесен данък, ако не е прихванат за други данъчни задължения:

- за начисления корпоративен данък върху възникнали временни разлики:

- за начислен корпоративен данък по данъчен облагателен акт, или други задължения от минали отчетни периоди:

- за начислените лихви по данъчен ревизионен акт за неспазване на сроковете за внасянето на корпоративния данък се съставя статията:

Във връзка с влизането в сила на ЗКПО възниква въпросът за осчетоводяването, начисляването и внасянето на т. нар. алтернативни данъци. С еднократен (окончателен) данък се облагат: разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, разходи за подаръци, които не носят търговско наименование или търговска марка на данъчно задължено лице, социалните разходи, разходите за поддръжка, ремонти и експлоатации на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, даренията и спонсорството; отчетени като разходи. Тези разходи представляват разходи за дейността и с тях не се преобразува финансовия резултат. По последни изменения окончателния данък се определя "по диференциални данъчни ставки:

- 7 на сто - за разходите са по чл. 34 ал. 1 - дивиденти и ликвидационни дялове;

- 10 на сто на чл. 35. ал. 1 по повод разходи за тържества, представителни и развлекателни цели, подаръци, дарения и спонсорство, отчетени като разход;

- данъкът за социални разходи по чл. 36, ал. 1 е 15 на сто;

- данъка по поддръжка, ремонт, и експлоатация на леки автомобили по чл. 36., ал. 2 е 10 на сто.

- и за доброволни пенсионни и осигурителни вноски, превишаващи 40 лева месечно на осигурено лице по чл. 36., ал.4 е 12 на сто".³⁸

За отчитането им се използва сметка 459 Други разчети с бюджета и ведомства. Чрез нея предприятията отчитат взаимоотношенията си с държавни органи и ведомства по операции, които не са обхванати от другите сметки. Аналитично отчитане може да се организиране по вземания и задължения и по контрагенти.

- за начисляване на разходки за тържества, представителни цели, консумативни разходи:

Дт с/ка 606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания Кт с/ка 459 Други разчети с бюджета и ведомствата

- за начисляване на социалните разходи на персонала:

Данъкът върху дивидентите е окончателен и счетоводно се отразява така:

Плащането се извършва текущо при възникването им "Начислените главници по данъчни ревизионни актове се осчетоводяват така:

За възстановяване на главниците по надвнесени данъци:

Обратно на посочената статия се съставя за внасяне на начислените по-горе лихви, които се дължат за неудържаните или удържаните, но невнесени в срок суми, както и при неспазване срокове за издължаване на вноските по задължително застраховане на имущество.

Счетоводното отчитане на операциите по повод на възникнали разчетни взаимоотношения на предприятието с бюджета във връзка с данъка върху добавената стойност (ДДС) е регламентирано с НСС25 Отчитането на данъка върху добавената стойност. "С него се определят изискванията към първичните счетоводни документи и счетоводни регистри, служещи за документално отразяване и оформяне на облагаеми и освободени сделки, и на правилата за счетоводното отчитане на данъка върху добавената стойност".⁴⁰

НСС 25 предвижда документалното осигуряване на разчетите по повод ДДС да става със следните:

1. Първични счетоводни документи - данъчна фактура, опростена фактура, касова бележка, данъчно дебитно известие, данъчно кредитно известие, митническа декларация, протоколи;

2. Счетоводни регистри - дневник за покупките, дневник за продажбите;

3. Справка - декларация за ДДС - съставя се въз основа на данните от счетоводните регистри в края на данъчния период. С нея се определя размерът на ДДС, който предприятието следва да внесе в приход на бюджета или сумата, която следва да му бъде възстановена.

ДДС е косвен оборотен данък, с който се облагат всички сделки на стоки и услуги, освен освободените със закон. При него данъчната стойност се понася от потребителите чрез цените, в които той е включен. Начисляването и плащането на ДДС е задължение за тези, които продават стоки или извършват услуги.

Съгласно чл. 1 от ЗДДС "данъка се дължи за всяка доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго". По смисъла на закона данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Всяно лице с облагаема сделка над 50 000 лв. е длъжно в 14 - дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Това е така наречената задължителна регистрация по ЗДДС. Последният дава възможност и за регистрация по избор. Всяко регистрирано лице е длъжно да начислява данък за всяка извършена облагаема доставка. Начисляването става на датата на възникване на данъчното събитие. Данъкът става изискуем и регистрираното лице следва да издаде данъчен документ, да го отрази в дневника за продажби, в справката декларация и в счетоводството си като задължение към бюджета. ДДС, който трябва да внесе всяко регистрирано лице, е разлика между начисления за данъчния период данък и следващия се данъчен кредит. Този кредит е начисления данък върху стоките и услугите, който подлежи на приспадане от данъка за продажбите или се възстановява от бюджета. Нерегистрираните лица не начисляват и не внасят ДДС. Те се третират като крайни потребители и нямат право на данъчен кредит.При определяне сумата на дължимия данък са от значение размера на данъчната ставка и данъчната основа.

Данъчната ставка е елемент от фактическия съставна ДДС и се изразява в процент от облагаемата стойност. Тя е в размер 20 на сто, освен в случаите, когато се прилага нулева данъчна ставка.

Данъчната основа е сумата, върху която се начислява (не се начислява) ДДС. Възприето е данъка да се начислява върху цената, определя за купувача по сделката. Това е стойността, която е отразена във фактурата или друг документ, удостоверяващ извършването на доставката и нейната стойност. Ако при договарянето данъкът не е посочен изрично, той се приема за включен в договорната цена и се получава заедно с плащането по доставката. Данъчната основа се увеличава с;

1. Начисления акциз и други данъци и такси по сделката;

2. Всички получени и усвоени пряко за сделката субсидии;

3. Лихви за забава и неустойки по сделката;

4. Начислените допълнителни суми - комисионни, опаковане, транспорт и застраховка.

В данъчната основа не се включват:

• 
  стойността на обичайните опаковъчни материали;
  
• 
  търговската отстъпка или рабата, предоставени под формата на пари, стоки или услуги.
  

Точното и законосъобразното определяне и счетоводно отчитане на данъчната основа е от съществено значение за определяне размера на ДДС, засягащ директно интересите на предприятието. Размерът на данъкът за всяка доставка се определя, като данъчната основа се умножи с данъчната ставка. Изчислява се:

Д = ДО х ДС

100

Д - размера на дължимия данък;

ДО - данъчна основа;

ДС - данъчна ставка.

Всички регистрирани лица по ЗДДС са задължени да прилагат двустранно счетоводно записване и да открият ДДС - сметка в съответната банка. Съгласно ЗДДС сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. Данъчно задължените лица са задължени да платят начисления им данък по "ДДС - сметка" на доставчика по отношение на доставки, за които са изпълнени едновременно следните условия - получателят е регистриран по ЗДДС и начисления данък е над 1000 лева. ДДС -сметка е: "особена банкова сметка на лице, регистрирано по този закон, открита в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляра ДЦС. Тя не може да служи като обезпечение",^{48 41}В счетоводната литература съществуват предложения за отчитане на тъй наречената "ДДС - сметка" при използване на сметки 5032 или 509 от Примерния национален сметкоплан или аналитични сметки към 401 Доставчици и сметка 411 Клиенти. ТЕЦ „Марица изток 2” е регистрирано по ЗДДС. В счетоводството надлежно се водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Открита е и се води ДДС - сметка при ОББ, чието счетоводно отчитане става чрез сметка 503 от индивидуалния сметкоплан.

За всеки данъчен период регистрираното лице определя резултата въз основа на извършените и получените от него доставки. Когато дължимият ДДС е по-голям от данъчния кредит, резултатът е данък за внасяне. Възниква задължение за регистрираното лице да внесе дължимия данък до 14^т0 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Когато начисления от регистрираното лице ДДС е по-малък от размера на данъчния кредит, резултатът за периода е данък за възстановяване. При наличие на други установени и неизплатени данъчни задължения, данъчния орган прихваща тези задължения от декларирания данък за възстановяване. Ако няма задължения регистрираното лице няма право да приспадне данъка за възстановяване от дължимия данък в следващите три поредни данъчни периода. Последния текст е засегнат от настоящите изменения и допълнения в ЗДДС "Най-съществена промяна е създаденият удължен срок за възстановяване на ДДС по желание на регистрираното лице. С изтичане на тримесечния срок процедурата по приспадане на ДДС не приключва, а продължава, когато лицето писмено е декларирало, че желае да приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките декларации, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периоди.

Дерегистрацията по ЗДДС е задължителна, когато общият облагаем оборот за последните 18 месеца преди текущия е паднал под 50 000 лева.сьщо така, когато е открита процедура по заличаване, прекратяване, производство на несъстоятелност, Възможно е и доброволно прекратяване на регистрацията по ЗДДС.

В края на данъчния период сметки 4531 и 4532 се приключват и остават без салдо. Това става при разчитането на предприятията с бюджета, при което възниква или задължение или вземане по повод на ДДС за данъчния период. При това положение се съпоставят оборотите по сметки 4531 и 4532 със статията:

Тази статия се съставя със сумата на данъка с право на данъчен кредит. Сметка 4532 също следва да се приключи. Ако салдото на сметката е кредитно тя се приключва със сметка 4539 Данък за внасяне. За отразяване на данъка за внасяне като превишение на начисления данък за продажбите над начисления данък за покупките:

В справка - декларация за ДДС е установен резултата данък за внасяне в размер на 657 982.01 лв. /Вж. приложения № 14/

Данъкът е внесен ефективно с платежно нареждане от 11.05.2006 г.

Ако салдото на сметка 4532 е дебитно, тя ще се приключи със сметка 4538 Данък за възстановяване За отразяване на превишението на данъчния кредит за покупки над начисления данък за продажбите, което превишение се очаква да бъде възстановено от бюджета се съставя статията:

Когато данъкът за възстановяване се прихваща от данъчната администрация от други задължения на регистрираните лица към бюджета счетоводната статия е :

За възстановяване на данък в парична форма се прави следното счетоводно записване:

При прихващане на ДДС срещу признати от данъчната администрация вземания на предприятието от бюджета по различни поводи - например при авансово надвнесен корпоративен данък:

При внасяне на дължимия данък в полза на републиканския бюджет статията е:

"При ревизии по ЗДДС е възможно:

а) данъчния кредит, посочен и осчетоводен по справките декларации за минали отчетни периоди да не бъде признат в същия размер. Тогава се вземат следните статии:

- при установена по - голяма сума:

б) да се установи с данъчна ревизия разлика в сумата за внасяне по ДДС:

Посочените разлики по ДРА не се третират от гледна точка на ЗКПО"⁴²

Разгледаните четири сметки към сметка 453 се водят с чисти обороти. Данъкът по данъчното кредитно известие се записва чрез сторнировъчна операция. Сумата на отразения по сметките 4531 и 4532 данък добавена стойност трябва да бъде равна на сумата отразена съответно във водените от предприятието дневник за покупките и дневник за продажбите.

З.Характеристика на разчетните отношения по повод акцизи и разчетите с митници. Организация на синтетичното и аналитичното отчитане. Документиране. Счетоводни записвания

Нормативната регламентация на операциите по начисляването и плащането на акцизи се съдържа в Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане. В закона са упоменати всички стоки и услуги, които подлежат на акцизно облагане, като размерите на акциза за всяка стока или услуга са определени в Тарифата за акцизите, приложена в този закон. Уточнени са и положенията, при които на тези стоки и услуги не се начислява и плаща акциз. В закона се посочват и освободените от акциз стоки. Трябва да се знае, че с малки изключения акцизните стоки и услуги се облагат и с ДДС. Регламентирана е и данъчната регистрация по смисъла на Закона за акцизите. Регистрираните лица са длъжни да издават данъчни фактури, като в тях посочват размера на акциза на отделен ред.

Акцизите са косвен данък, който се начислява еднократно от производителя върху стоки и услуги. Промените в обхвата на акцизните стоки и услуги, в начина и размера на акциза са много динамични. "В Закона за акцизите промените в размерите касаят данъчно задължените лица, а се отразяват върху цените на дребно. Начисляването на акциз от производителя и търговеца се отчита като задължение към бюджета и не се включва в приходите от продажби. Счетоводното отчитане на разчетите във връзка с начисляването и плащането на акцизите се извършва със сметка 456 Разчети за акцизи. Тя е пасивна, балансова, разчетна сметка. Тя се кредитира при начисляването на акцизи, а се дебитира при изплащането им. В края на даден отчетен период тя не бива да има салдо. Аналитично отчитане към сметката може да се организира по конкретни задължения или други признаци по преценка на предприятието.

"Ако вносът на стоки е свързан с облагане с акциз е необходимо да се имат предвид следните нормативни постановки: начисления акциз се включва в цената на придобиване на стоките от внос; акцизът се начислява еднократно; начисления акциз се включва в облагаемата стойност при облагането на стоките с ДДС".⁴³

При счетоводното отчитане на акцизите по-важните счетоводни статии са:

- при придобиване на акцизни стоки;

Кредитират се и други сметки с покупната стойност и другите разходи по доставката.

- при безвъзмездно получаване на акцизни стоки:

Дт с/ка 304 Стопи (пазарна стойност + акциз)

Кт с/ка 456 Разчети за акцизи (с акциза)

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността (пазарна стойност)

- изплащането на акцизите към бюджета става в нормативно определените срокове и намира подходящ счетоводен израз със статията:

- възстановяването на акцизи се извършва при съблюдаването

- преди да бъде инкасирано възстановяването на акциза в предприятието се извършват адекватни на изискванията подготвителни работи, т. е. отразява се правото на възстановяване на акциз (при износ на закупени акцизни стоки) със следните счетоводни статии:

В случая износителят на акцизните стоки има право да получи от бюджета платения от него акциз при доставките на стоките. Това се документира пред данъчните органи чрез фактура за покупката с посочен включен акциз, фактура за експорт и митническа декларация.

Трябва да се подчертае, че в случаите на възстановяване на предварително платения от предприятието акциз ще се увеличат приходите от продажбите като се съставя статията:

Дт с/ка 456 Разчети за акцизи

Кт с/ка 702 Приходи от продажба на стоки
или Кт с/ка 709 Други приходи от дейността

Статията се записва по този начин, тъй като в балансовата стойност на продаваните акцизни стоки има включен платен акциз при тяхното придобиване.

- когато се заплати акциз при закупуване на бандероли се съставя статията:

Дт с/ка 456 Разчети за акцизи

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева

- при начисляване на акциз на продукция или услуги, които се продават:

Счетоводна статия от вида:

се съставя в следните случаи:

• 
  при начисляване на акциз на продукция или услуги, които се използват за представителни мероприятия;
  
• 
  при предаване на акцизна продукция или услуги по безвъзмезден начин.
  

- при изплащане на възнаграждения на персонала с акцизни активи, наред с намалението на задълженията към персонала се отразява счетоводно и:

Освен разчети за акцизи предприятието влиза в разчетни взаимоотношения и по повод плащане на мита.

"Мито" е парично облагане при вноса и износа на стоки по определени тарифи. Може да бъде определено като твърдо заплащане или според стойността на стоката (адвалорно мито). Чрез сметка 457 Разчети с митници предприятията отчитат сметните си взаимоотношения с митници за мита, митнически такси и други митнически сборове. Сметката е пасивна, балансова, разчетна. Аналитично отчитане към нея може да се организира по видове разчети: мита, митнически такси, временни такси по вноса и импортна такса. Сметката се кредитира при начисляването на тези разчети, а се дебитира при изплащане на задълженията към митниците.

Характерните счетоводни записвания тук са:

- с начислените митническите такси по митническата декларация счетоводната статия е:

Дт с/ка гр 20,21,27,30,31,60

Кт с/ка 457 Разчети с митници

- с начисления ДДС по митническа декларация:

Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките Кт с/ка 457 Разчети с митници

- за изплатените задължения към митническата администрация:

Дт с/ка 457 Разчети с митници

Кт с/ка гр 50 Парични средства

4. Характеристика на разчетните отношения свързани с начисляване и внасяне на данък по ЗОДФЛ, ЗМДТ и други данъци и дългове

По силата на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) предприятието изпълнява функциите на посредник между своя персонал и бюджета във връзка с начисляването и и изплащането на данък за облагане на доходите на физическите лица на базата на начисленото трудово възнаграждение за това за него възникват разчетни отношения, както с персонала, така и с бюджета по повод на този данък.

Според ЗОДФЛ доходите биват облагаеми и необлагаеми, като и двете групи са изчерпателно изброени в закона. Облагаеми, например, са доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения, от дейност като едноличен търговец, упражняване на свободна професия, дивиденти и т.н.

Субекти по ЗОДФЛ са местните и чуждестранни физически лица, както и извършващите само патентна дейност местни юридически лица с годишен оборот за предходната година до 50 хил. лв.

Данъчната основа е облагаемия доход за съответната година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения.

Документиране - за авансово удържания данък върху изплатените суми на платеца се издава: сметка за изплатени суми; служебна бележка.

Начисления данък за сметката на дохода се осчетоводява така:

При начисляване на данъци от временни разлики:

При признаване на временната разлика:

При внасяне на данъка в бюджета статията е:

- за начисляване на окончателен годишен (патентен) данък:

За изплащането на данъка по последните две статии:

За прихващане на ДДС за възстановяване с дължимия ДДФЛ;

Данъците по ЗМДТ се отчитат чрез сметката 451 Разчети с общините. Сметката може да се приеме като активно-пасивна, но в много малко случаи ще остане с дебитното салдо в края на отчетния период, показваща взаманията на предприятието от общините. Сметката се кредитра при начисляване на данъци, а се дебитира при изплащането им. Таксите се определят по тарифа за местните такси на основание ЗМДТ.

Местните данъци и такси се заплащат на общините, като част от тях се плащат и от предприятията. Техният размер се определя от общинския съвет при спазване изискванията на ЗМДТ. Задълженията по повод начислените данъци и такси се отчитат в зависимост от вида им. Съставят се различни счетоводни записвания.

За начислените данъци и такси статията е:

Дт с/ка 606 Разходи за данъци, такси и др. подобни плащания

Кт с/ка 451 Разчети с общините

За платения данък:

За начисляване и внасяне на окончателен годишен (патентен) данък от юридически лица, извършващи само патентна дейност с годишен оборот за предходната година до 50 000 хил. лв. се съставят следните статии:

При начисляване на данъци от временни разлики:

При признаване на временната разлика:

За прихващане на ДДС за възстановяване на дължими данъци по ЗМДТ:

Разчетните операции между предприятието и институциите за социално и здравно осигуряване възникват във връзка със задължението да се начисляват и внасят осигурителни вноски и правото да се получават обезщетения за сметка на осигурителите. Осигурителните отношения у нас се основават на разпоредбите на Конституцията на Република България. Съгласно чл.51 и чл.52 от нея се гарантира правото на обществено осигуряване, социално подпомагане и здравно осигуряване, като последното гарантира достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон. Правното основание за социалното осигуряване в Република България са Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. В Кодекса за социално осигуряване се регламентира уреждането на обществените отношения, свързани с:

1.Държавно обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;

2.Допълнително социално осигуряване, включващо:

а) Допълнително социално пенсионно осигуряване при старост и смърт;

б) Допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт;

в) Допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

В кодекса са посочени и лицата, които задължително се осигуряват за всички социални рискове: работници и служители, наети на работа за повече от пет работни дни, или четиридесет часа от от един календарен месец; държавни служители; съдии; прокурори; следователи; кадрови военнослужещи; членове на кооперации упражняващи или не трудова дейност; лица, работещи по втори или допълнителен трудов договор, изпълнители на договори за управление и контрол.

Социалното осигуряване се извършва от осигурители. Те по закон са длъжни да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Осигурители са всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации. Осигурителни вноски по отношение на лицата, определени в Кодекса за социално осигуряване се правят за сметка на осигурителя и за сметка на осигурения, а в някои случаи предвидени в Кодекса - само за сметка на осигурителя или на самоосигуряващото се лице. В Кодекса за социално осигуряване е регламентирано разпределението на вноските за сметка на осигурителя за съответната година. Средстава за държавно осигуряване се обособяват във:

1. 
   фонд "Пенсии";
   
2. 
   фонд "Пенсии, несвързани с трудовата дейност;
   
3. 
   фонд "Трудова злополука и професионална болест";
   
4. 
   фонд "Общо заболяване и майчинство";
   
5. 
   фонд "Безработица".
   

Размерът на осигурителните вноски за всеки от фондовете се определя с приемането за всяка календарна година на Закона за бюджета на ДОО. Базата за определяне и начисляване на вноските за социално осигуряване е дохода, включващ всички възнаграждения и други доходи от трудовата дейност. Вноските се дължат върху получените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната календарна година. Максималния и минималните размери се определят със закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година./Вж Приложение 16/

Здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване. Здравното осигуряване бива задължително и доброволно. Задължителното здравно осигуряване се осъществява от Националната здравноосигурителна каса, която е юридическо лице със седалище гр. София, НЗОК се състои от централно управление, районни здравно - осигурителни каси и техните поделения по общини. Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по ТЗ и получили лиценз съгласно Закона за здравното осигуряване.

В закона са посочени лицата, които задължително са осигурени в НЗОК.

Здравноосигурителната вноска е в размер 6 на сто и е определена от Закона за бюджета на НЗОК за 2006 година (посочена е в таблицата по - горе).

Здравноосигурителната вноска се определя върху дохода и за лица, получаващи доходи от трудови, служебни правоотношения, работещи по договори за управление и контрол и членове на кооперации и се внася от работодателя и от осигурения в определено съотношение. Самоосигуряващите се лица внасят вноската изцяло за своя сметка. Вноските се внасят до 10 - то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Документирането на осигурителните вноски за сметка на работодателя както и на личните осигурителни вноски става чрез справка. За личните осигурителни вноски и за обезщетенията може да се използва разчетна платежна ведомост.

Разчетните отношения между предприятието и институциите за социално и здравно осигуряване се отчитат със сметки от група 46 Разчети с осигурители от Примерния Национален сметкоплан. Тук се отнасят следните синтетични сметки, разширени с аналитичности по предложение на проф. д-р Иван Дущанов:

Това са основни разчетни сметки. Кредитират се при начислявате на осигурителните вноски и инкасиране на обезщетения. Дебитират се при внасяне на вноските. В края на отчетния период сметките могат да бъдат с кредитно салдо, което изразява начислени, но неизплатени осигурителни вноски.

Стопанските операции, които отразяват взаимоотношенията на предприятието със социално осигуряване са по повод на вземания и задължения.

При начисляване на осигурителните вноски в полза на осигурителните институции за сметка на предприятието се съставя следната счетоводна статия:

Начислените сходни осигуровки, но в процента им за сметка на осигурените лица се отчита чрез счетоводно записване:

За начисляване на осигуровки за сметка на осигуряващи се лица, които осъществяват дейност като ЕТ, собственици или съдружници в търговски дружества се използва сметка 429 Други разчети с персонала и съдружници или 493 Разчети със собственици в следната кореспонденция със сметките от гр. 46:

Вземанията на работниците и служителите от осигурителните институции, при уреждането на които предприятието е посредник, ако са намерили отражение в разчетно - платежната ведомост се съставя счетоводната статия във вида:

В случай, че на осигуреното лице се плащат обезщетения от работодателя и той ги отчита като разход, а не играе ролята на посредник между осигурения и осигурителната институция статията е:

- при превеждане на осигурителните вноски в полза на осигурителните институции:

Отразяването по счетоводен път на отразените суми от предприятието за сметка на социалното осигуряване, които не са включени в разчетно - платежната ведомост става по следния начин:

За получените суми за обезщетения по банков път се съставя счетоводно записване във вида:

При начисляване на глоби, лихви за забава и други сметни взаимоотношения на предприятието във връзка с възникнали осигурителни вземания и задължения, които не са намерили отражение по останалите сметки от група 46 се използва сметката 469 Други разчети с осигурители:

При изплащане на сумите:

Когато се използва сметка 469 тя може да има само кредитно салдо за начислени, но непреведени от предприятието други социални и здравни осигуровки. В края на отчетния период сметките от гр. 46 (без 464 сметка) могат да останат с кредитно салдо, показващо начислени, но неиздължени средства от предприятието към социалното и здравното осигуряване. В отделни случаи е възможно да останат и с дебитно салдо, когато през отчетния период са преведени повече средства на социалното и здравното осигуряване от дължимите. Само сметка 464 може да има дебитно салдо.

Група 47 Разчети с международни финансови институции, съдържа сметки, отчитащи взаимоотношенията с Международния валутен фонд, Световната банка и други международни финансови институции. Също така се използват и за отчитане на разчети, свързани с междуправителствени спогодби.

Предприятието не използва тази група от сметки, тъй като няма взаимоотношения от подобен характер.

В група 48 Разчети по застраховане и съзастраховане се отчитат разчетите, свързани със застраховане и съзастраховане. Те се използват в други предприятия - застрахователни и презастрахователни дружества.