Дирекция „Надзор на заразните болести

От зародишите постепенно се развиват ехинококови кисти, които имат размери от просено зърно до човешка глава пълна с ехинококова течност. Кистата се развива в органите на овцете, едрия рогат добитък, свинете, камилите, елените, дивите преживни и човека, които представляват междинни гостоприемници на паразита.

Ехинококовите кисти имат твърде бавно нарастване - за 6-10 месеца кистата достига едва 5 мм в диаметър. Някои считат, че кистите нарастват по-бързо - за 3 месеца те могат да достигнат до 30-40 мм, но това зависи от гостоприемника и локализацията (черен дроб, бели дробове, кости, перитонеум и други). При някои кисти (в черния дроб, бъбреците и други) след 5-ия месец се образува фиброзна капсула, след което растежът на кистата става съвсем бавно, в продължение на много години.

Тежестта на заболяването у човека е в зависимост от броя, големината на ехинококовите кисти и тяхната локализация в различните органи. Заболяването наподобява симптомите на бавно развиващ се тумор. Непрекъснато растящите ехинококови кисти притискат механично органите и тъканите, като нарушават функциите им. Безсимптомният период може да продължи месеци и години, поради бавното нарастване на ехинококовите мехури. При локализацията на мехура в черния дроб се появява тежест и притискане в областта на дясното подребие, а по-късно постоянна тъпа болка на същото място. При локализация в белите дробове симптомите наподобяват бронхит или пневмония.

Особено важно е още в началото на появата на подобни симптоми да се осъществи консултация с лекар. Съществуват сигурни образни и лабораторни методи за разпознаване на болестта.

През 2013г. са диагностицирани и лекувани за ехинококоза общо 30 лица, а за 2014г. – 32 лица.

Епизоотичната верига е „куче-външна среда-селскостопански животни-куче", която се поддържа от невежеството на хората и неспазване законите на страната. Човекът е жертва (случайно звено) във веригата и той не може пряко да разпространява инвазията. Заразяването на човека става от пряк или косвен допир с кучетата, а последните се заразяват от невежите им и недисциплинирани стопани и общество.

Паразитолозите смятат, че скритата заболеваемост е доста по-висока. Лечение на ехинококозата е предимно хирургично, като рецидивите налагат извършването на нови операции. Ранното откриване на заболяването е гаранция за успешното излекуване на болния.

Личната профилактика е свързана със спазването на няколко основни изисквания:

1. 
   Избягване всякакъв допир с кучетата;
   
2. 
   Преди консумация плодовете и зеленчуците (марули, репички, магданоз, ягоди и др.) да се измиват обилно с вода;
   
3. 
   Измиването на ръцете преди ядене;
   
4. 
   Хигиена при доенето на животните и предпазване фуража от замърсяване с кучешки фекалии;
   
5. 
   Децата да не се оставят да играят на места, до които имат достъп безстопанствени кучета.
   

1. 
   Регистрация и паспортизация на кучетата, редовно ваксиниране срещу бяс и други вирусни болести,
   
2. 
   Дресиране на кучетата да не ядат сурово месо, особено вътрешности,
   
3. 
   Прибиране на безстопанствените и свободно скитащите кучета от общините,
   
4. 
   Строг ветеринарен контрол при клането в обществените и частните кланици с изваряване на шкартатите.
   

Ехинококозните органи на заразените животни се унищожават задължително.