Директива 2003/48/еио на съвета на ес и транспонирането и в националното законодателство

	ФИШ VІІ.1
	ДИРЕКТИВА 2003/48/ЕИО НА СЪВЕТА НА ес И ТРАНСПОНИРАНЕТО И В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Целта на Директивата е облагането на доходите на физическите лица от една държава-членка под формата на лихви, изплащани от лице от друга държава-членка. Според разпоредбите на Директивата този доход следва да се облага в държавата на лицето, което получава лихвения доход. Преди приемането на Директивата резиденти на някои държави-членки са имали възможност да избягват данъчно облагане в държавата, където са резиденти, за частта от лихвения си доход, получен в друга държава-членка. Крайната цел, да се постигне ефективно данъчно облагане на лихвените плащания в държавата-членка по местожителство на реалния получател (бенефициент) за данъчни цели, се постига чрез обмен на информация за лихвените плащания между държавите-членки.

Директивата не се отнася до всички видове спестявания, а само до лихвени плащания и касае само физически лица.

В директивата са определени основни понятия като „лихвени плащания”, „бенефициент”, „агент по плащанията” и др.

Принципи, съгласно които функционира Директивата:

1.1. Обмяна на информация между данъчните администрации на държавите-членки относно изплатените лихвени плащания от лицето, което изплаща лихвения доход (агента-платец) на физическото лице, което получава лихвения доход (краен получател).

1.2. Всяка държава-членка облага или не облага доходите на резидентите (физически лица с постоянен адрес) от спестявания под формата на лихвени плащания съгласно националното законодателство.

Другият режим е изключение за три държави – Австрия, Белгия и Люксембург. Съгласно този режим въпросните държави нямат задължение да предават информация за лихвения доход, а вместо това са задължени да налагат данък при източника съгласно чл. 11 от Директивата (от 15 до 35% във времето). Три четвърти от този данък се превежда на държавата, на която получателят на дохода е местно лице, а една четвърт остава в съответната държава-членка, където е удържан данъкът.

Директивата предвижда две възможности получателят на лихвения доход да избегне удържането на данъка при източника:

• 
  Получателят на дохода изрично да упълномощи платеца на лихвения доход да предаде информация;
  
• 
  Да се издаде удостоверение на получателя на дохода от държавата, където е установен.
  

ЗАСЕГНАТИ ТРЕТИ СТРАНИ: Швейцария, Лихтенщайн, Сан-Марино, Монако, Андора, 10 зависими и асоциирани територии на Великобритания и Холандия - Ангила, Търкс и Кайкос, Джърси, Гърнси, Монтсерат, Британски Вирджински острови, остров Ман, Кайманови острови, Холандски Антили и Аруба.

С разпоредбите на глава петнадесета от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се транспонират изискванията на Европейската директива 2003/48/ЕИО, а именно приспадането и възстановяването на данъка за доходи от спестявания, платен в друга държава–членка на Европейския съюз.

България е задължена да осъществява (предоставя) автоматичен обмен на информация по отношение на всички държави-членки относно доходите от спестявания, изплатени от източници в България. Информацията се предоставя на компетентния орган на държавата на местното лице, получател на дохода, на годишна база, най-късно шест месеца след края на съответната данъчна година. Предоставят се данни относно притежателя на дохода, платеца и лихвеното плащане.