Дисциплина „Бизнес етика” Курсова работа на тема: „Сравнение на бизнес етиката на сащ и Китай”

„Сравнение на бизнес етиката на САЩ и Китай”

Бизнес етиката е изградена от изпитани във времето конвенционални практики. Бизнес практиките и начинът на мислене в продължение на дълъг период от време формират бизнес културата на дадена страна. Китай и САЩ имат различни бизнес култури, отчасти, поради тяхното различие в исторически план. След политиката на икономическа либерализация в Китай, изпълнявана от Deng Xiaoping през 1978 г., мултинационални компании от САЩ увеличават значително инвестициите си в Китай чрез съвместни предприятия, създаване на дъщерни дружества и клонове. С увеличаването на бизнес партньорството,

Китай е една нация с разнообразна и сложна култура с противоречиви характеристики. Така например, китайския народ е много усърден, но все още е склонен да се задоволява с положението си. По отношение на религията, китайците не вярват в един Бог, а в множество мъдреци. Това контрастира значително на виждането на американците за вярата в един Бог и значението на организираната религия в страната.

За да бъдат илюстрирани различията в бизнес етиката на двете страни ще бъдат използвани следните критерии: понятие за хармония, значение на взаимоотношенията, стил на комуникация, преговори, табута.

• 
  Понятие за хармония
  

Американците, обаче, вярват в ефикасността и ефективността. Ето защо, конкуренцията и действията, които ще допринесат за постигането на крайния резултат, се разглеждат като критични и важни. Американците вярват в логическото мислене, което се основава на факти. Те ценят желания краен резултат, който може да бъде разрушителен за отношения и нормалните съществуващи модели.

• 
  Значение на взаимоотношенията
  

Друга причина, поради която китайците ценят човешките взаимоотношения толкова много, е тяхното убеждение, че „върховенството на човека” е по-важно от „върховенството на закона”, които могат да бъдат обект на манипулация и тълкуване.

Американците получават своята идентичност чрез индивидуалните си постижения и поведение, въпреки че връзките също играят роля. Американската мрежа от отношения съществува и е важна за бизнес сделки, но е относително по-фина. Американците обединяват най-различни хора от различни раси и култури. Поради това,

Поради това, САЩ има повишена толерантност към различието, към всички видове субкултури. Въпреки това, в същото време, английският, като основен език, представлява същността на това, което може да се нарече „англосаксонско-американска” култура, която е доминиращата култура на САЩ. За американците, бизнес отношенията могат да бъдат отделени от личните взаимоотношения, защото бизнес сделките са обезпечени с правни договори. Приятелства се формират много бързо, и също толкова бързо могат да бъдат развалени. Като цяло, американците са отворени към приятелства, но отношенията им са малко повърхностни, а доста често и краткосрочни. Повечето китайци възприемат взаимоотношенията като ангажимент за цял живот, и по този начин не стават близки приятели лесно, освен ако не е налице една трета уважавана и от двете страни личност, която свързва двете страни заедно.

• 
  Стил на комуникация
  

Фактът, че китайците предпочитат да не говорят твърде много се отразява на рекламната дейност, която става все по-важна в Китай. След като Deng Xiaoping започва да прилага икономическите реформи в Китай, американските корпорациите започват да използват много маркетингови инструменти, като например реклами, за да продават продуктите си. Разликата в културните предпочитания е източник на потенциални конфликти. Експлицитността, преувеличаването, наречени рекламна търговия, са разрешени в американските реклами. Всъщност, потребителите и регулаторните органи очакват точно това. Същността на рекламата е да рекламира продукт и се счита за полезно да се вложи фантазия при показване на нуждите, които продуктът може да задоволи. Това обаче не може да се възприеме от китайската култура. Китайците като цяло ценят вътрешната красота или качества повече от външния вид или стил. Ето защо, те се мръщят на рекламите, които съдържат екстравагантни образи на продукти и услуги. Някои все още мисля, че рекламите са начин хората да бъдат подведени или измамени. Така че е важно да се подберат подходящите думи за рекламиране на продуктите по телевизията и други медии в Китай. Това означава, че в центъра на рекламите трябва да бъдат представянето и знанието за продукта и неговите качества. В Китай сравнителните реклами могат да създадат проблеми за рекламодателя и трябва да се избягват.

Друга разлика между двете култури е начинът на мислене на двата народа. Мисленето е доста различно от говоренето. По отношение на процеса на мислене, китайския народ е прагматичен и предприема действия, които отговарят на съществуващите модели. Затова, китайците предпочитат действия, които не са твърде смущаващи. Като цяло, китайците не мислят линейно, т.е. от едната до другата точка в една
права. В много отношения, американците, подобно на китайците, са прагматични. Американците се различават, защото те мислят в линейна прогресия – от точка А до точка Б, за да направят окончателно заключение в точка В. Американците търсят решения, които могат да бъдат иновативни, разрушителни или революционни. Американците вярват,
че най-продуктивното мислене е линейното и рационалното. При решаването на проблеми, резултатите трябва да се основават на конкретни факти. За американците поведението, свързано със стимулирането на мисленето за решаване на проблеми, е различно от рекламната търговия.

Повечето култури имат вкоренено чувство за физическо пространство и възприятие как хората трябва да си взаимодействат. Западната култура е разработила няколко традиции, които имат

По отношение на физическия контакт, китайците не обичат да докосват. Това контрастира със смисъла на докосването в западната култура. Между индивиди от един и същ пол, докосване по рамото или по ръката може да бъде израз на учтива привързаност между приятели. Някои американци докосват бизнес партньорите си за да изразят учтиво: „Ние сме приятели”.

За разлика от американците, китайците не обичат да бъдат докосвани физически. В допълнение, те избягват директния контакт с очи с друг човек от уважение към неговото лично пространство. Когато двама непознати се срещат, те трябва да поддържат достатъчна физическа
дистанция, за да се избегне докосване.

Това се различава значително в САЩ. Директният контакт с очите е много важен и показва искреност в американското общество. Търсенето на директен очен контакт предполага, че отсрещната страна не

Американците обичат да стоят на около една ръка разстояние един от друг и това определя тяхната зона на комфорт. Това също внушава чувство на доверие. В някои държави, като Япония, физическото пространство е около три до четири крачки - необходимото пространство двама души да се изправят един срещу друг и да се поклонят учтиво. В Близкия изток, физическото пространство може да бъде най-малко една крачка, което предава повишено чувство на доверие. Американец, при среща с колегата си от Саудитска Арабия може да се почувства много неудобно от ограниченото пространство между тях и дори може да се отдръпне, за да го увеличи. Това е аналогично с дискомфорта, който китайски мениджър може да почувства по отношение на зоната на комфорт на американеца.

Когато китайците казват „да”, това по същество означава, че те слушат това, което говорим. Това не означава непременно, че те са съгласни с отсрещната страна. Въпреки това, американците са открити и прями. Ето защо, когато те казват „да”, това наистина означава положителен и утвърдителен отговор.

Американците обикновено поздравяват другите (роднини, приятели и непознати) като казват „Здравей”. В китайската култура, непознатите ще сметнат този поздрав за шокиращо неподходящ. В този случай, се очаква да останем безмълвни, когато срещнем непознат. Противно на това, приятели и роднини очакват да ги попитаме „Как си?”.

• 
  Преговори
  

В Китай, преговорите и договорите трябва да изразят връзката между хората чрез потвърждаване на силна човешка връзка, вместо да се прибягва до задължително правно обвързване. Традиционната китайска култура счита, че благоволението трябва да бъде водещият принцип на сдружаване между хората. Този принцип, очевидно ограничен, влияе на много китайци.

Много американци гледат на преговорите и на подписването на договор както на финал, степен на завършеност на бизнес партньорство. Въпреки това, за китайските ръководители, това е най-първата стъпка към създаването на по-дълбока връзка. Продължаването на преговорите е често явление, защото правният договор не е задължително да даде надмощие. Този начин на правене на бизнес е тясно свързан със значението на човека и на човешките връзки в китайската бизнес етика, които разгледахме по-горе.

В преговорите американците обикновено открито обсъждат предимствата, недостатъците и алтернативите. Китайците ще обсъждат и ще преговарят, но ключът в преговорния процес е създаването на общи чувства или връзки между страните. Стратегията е да се постигне взаимоизгода за двете страни. Това означава, че и двете страни могат да спечелят. Това контрастира с едностранните преговори, при които победителят взима всичко. Много китайци биха възприели стратегията победа-загуба за неморална. Въпреки това, китайците могат да използват изградените приятелски чувства в своя полза, за да получат някои отстъпки в процеса на преговаряне.

Тъй като китайският народ като цяло не обича да говори прекалено много, важно е в процеса на преговорите да се представят обективни факти без субективни чувства. В Китай е на почит следната поговорка: „Фактите говорят по-силно от красноречието”. Този принцип на представяне на неоспорими факти е важен на масата за преговори.

Китайците предпочитат договори, които не съдържат твърде много подробности и предпочитат всички въпроси да бъдат предмет на по-нататъшни преговори, дори и след подписването на договорите. Въпреки това, те са педантични по отношение на воденето на бележки и ще използват всички словесни коментари, направени по време на преговорите, които не са част от писмения договор. За разлика от тях, американците са много легалистични и обичат да посочват всички

• 
  Табута
  

Китайският народ вярва в числа, които могат да сигнализират за тяхното щастие. В резултат на това, използването на свое щастливо число, като например 1688 за бизнес телефонен номер или за домашния номер, е изключително важно за китайския народ. Причината за използване на 1688 е, защото това число означава, „всички пътища към богатствата”, когато се произнася на кантонски.

В допълнение, китайския народ е суеверен и за своя бизнес успех. Ако някой случайно каже нещо лошо за техния бизнес, тя вярват, че лошите знаци ще задействат в бъдеще лош късмет, който от своя страна може ще причини влошаването на бизнеса. Налице е добре познатата поговорка в Китай, според която успехът зависи от следните фактори по реда на важност:

1. 
   съдбата;
   
2. 
   късмета;
   
3. 
   фън шуй;
   
4. 
   натрупване на добри дела; и
   
5. 
   знание.
   

Американците, като цяло, смятат, че усилената работа ще се отплати и човек може да постигне всяко едно желание. Поради своето научно мислене, американците са сравнително по-малко суеверни, отколкото китайския народ, особено при правенето на бизнес. За да бъде успешно съвместното им партньорство, американците трябва да са осведомени

Един потенциален сблъсък между двете култури се корени в ролята на промяната в обществото. В китайската култура се ценят стабилността и запазването на статуквото. Ако е необходимо да се извършват промени, те трябва да бъде еволюционни. В бизнес сделките, промяната, особено

Други проблеми могат да се коренят в ориентацията на двете общества към понятието време. Китайците почитат миналото и се молят на старейшини и на починалите си роднини за помощ. Понятието за време е с по-голяма продължителност за повечето китайци. За разлика от тях, американците отдават малко значение на миналото, живеят в настоящето и правят планове за бъдещето. Американците имат по-краткосрочна концепция за времето. При тях нещата трябва да се случат бързо, тъй като „времето е пари”.

С една дума, познаването на различията в културата между двете общества може да помогне да се избегнат скъпо струващи проблеми и провал. Използването на експерт в културата и бизнес практиката на друга страна може да бъде най-добрата застраховка за успех.

Използвана литература:

1. 
   Armstrong, R.W. and Sweeney, J. (1994), ``Industry type, culture, mode of entry and perceptions of international marketing ethics problems: a cross-cultural comparison'', Journal of Business Ethics, Vol. 13, pp. 775-85.
   
2. 
   Honeycutt, E., Siguaw, J. and Hunt, T.(1995), ``Business ethics and job-related constructs: a cross-cultural comparison of automotive salespeople'', Journal of Business Ethics, Vol. 14, pp. 235-48.
   
3. 
   Jackson, T. and Artola, M., (1997), ``Ethical beliefs and management behaviour: a crosscultural comparison'', Journal of Business Ethics, Vol. 16, pp. 1163-73.
   
4. 
   Jeurissen, R.J.M. and van Luijk, H.J.L. (1998), ``The ethical reputations of managers in nine EU-countries: a cross-referential survey'', Journal of Business Ethics, Vol. 17, pp. 995-1005.
   
5. 
   Kohls, J. and Buller, P. (1994), ``Resolving cross-cultural ethical conflict: exploring alternative strategies'', Journal of Business Ethics, Vol. 13, pp. 31-8.
   
6. 
   Muller, J.Z. (1993), Adam Smith in His Time and Ours: Designing the Decent Society, Free Press, New York, NY.
   

Законодателството и етични задължения по отношение на неприкосновеността на личния живот не ограничават потребителите да упражняват своето демократично право на свобода на словото. Основното предизвикателство за потребителите е да се управляват присъщите трудности, когато е необходимо да се балансират концециите в двата противоположни края на неприкосновеността на личния живот и демократичните права. С използването на социалните медии, онлайн комуникации и други форми се насърчават отворени взаимодействия и незабавно споделяне на лична информация, докато регулациите относно поверителността на информация са насочени към защита на правата на потребителите чрез твърди и ясни стандарти по отношение на използването на такава информация.

Идентифицират се някои правила за етикет в интернет пространството:

• 
  Не всичко, което изглежда възможно да се направи означава, че е морално да се направи;
  
• 
  Уединението е застрашено;
  
• 
  Неосъзнаване на дествителните ресурси и потенциал на използваните компютърни устройства
  
• 
  Ниски социални бариери, поради високата степен на анонимност
  

Считам, че съгласно прочетената статия, има пет принципни опасения, от комуникациите в интернет средата: загубата в производителността на персонала, изтичане на вярна/невярна/лична/нелична информация като клюки, набеждаване в отворена среда, увреждане на репутацията на компанията, измами от кибер мошеници и други.

За бизнес, едно възможно предизвикателство, което е източник на безпокойство за мениджмънта е увреждане на репутацията на компанията, което може да възникне от онлайн публикации. Ако служител е бил засегнат или е имал лош ден, той може да е склонен да отговори на гнева си чрез действие в интернет. Това поведение може да увреди репутацията на компанията. Работодателите имат право да държат служителите си отговорни за такива постинги, ако те са атаки спрямо компанията.

Друго предизвикателство, от гледна точка на мениджмънта, е убеждението, че използването на социални мрежи е в ущърб на продуктивността на служителите, които прекарват все повече часове в интернет Служителите получават достъп до съоръженията, главно компютри и интернет, за да извършват своята работа ефективно и ефикасно. Освен, че работниците губят производводителност, то също така се увеличават рисковете за сигурността на компанията чрез споделяне данни пред трети лица.

Компютърни сървъри могат да обработват определено количество информация едновременно. Използването на социални мрежи и други интернет източници, включително електронна поща и фирмени компютърни програми, може да забави сървърите. Това означава, че служителите се „мотаят”, докато работните процеси се обработват.

Една компания може да бъде изправена пред съдебни дела, лоша реклама и намален морал на служителите, поради употреба на социалните мрежи.

Повишеният риск от отговорност може да намали производителността и компанията може да плати скъпо. И е възможно намаляване на приходите поради лоша репутацията на компанията.

За да се отговори на етичните предизвикателствата, които представя интернет, компаниите трябва да направят пълна оценка на рисковете и да са наясно с предизвикателствата, свързани със онлайн средата, преди да я използват.

Например, чрез политика за социалните медии компаниите могат да предоставят насоки на служителите за това как да се справят с етичните предизвикателства. Политиката трябва да бъде в съответствие с етичната политика на компанията и да се припокрива с други съществуващи политики свързани с фирмените комуникации. Политиката ще предоставя насоки за две основни области – използването на социални медии от служителите, както и относно използването на социалните медии от служителите за лични цели включително по въпроси като тормоз, обявяване на новини и правото на личен живот на служителите

Ръководството може също така да направи уточнение, че служителите няма да бъдат съдени за лични дейности или становища, но стига те да са в рамките на закона, а да не са обидни за другите или компанията и да не се отнасят до работния живот на компанията. Компанията може да насърчава служителите да извършват настройки за сигурност на своите интернет профили, като се приемат високи нива на поверителност.

Определят се девет компонента на цифровото гражданство, които са ядро за бизнес дейностите:

(1) достъп до цифрово съдържание и технологии, който дава възможност за пълноценно електронно участие в обществения живот;

(2) разбиране как да се купуват и продават стоки по електронен път;

(3) осъзнаване на това как да се обменя подходяща информация, включително електронна поща, мобилно използване на телефона, бързи съобщения и др .;

(4) разбиране на цифровата грамотност, която позволява да се използват технологиите по комфортен начин и да се направи подходящ избор по отношение на правилния инструмент за правилната задача / дейност;

(5) разбиране на стандартите / начините на интернет взаимодействията - интернет етикет;

(6) разбиране правните последици от електронните действия;

(7) разбирането на правата и отговорностите в интернет включително и неприкосновеността на личния живот и свободата на словото;

(8) разбиране за онлайн здравето и благосъстояние и как да бъдат защитени онлайн;

(9) разбиране за цифровата сигурност и познание за това какви предпазни мерки са подходящи в електронна среда.

• 
  зачитането на интересите и ценностите на хората, като им се предоставя възможност на активно и свободно сътрудничество;
  
• 
  изобличаванията на злоупотребите;
  
• 
  създаването на атмосфера на социалната отговорност