ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
Георги Кръстев, Монтана
Много са изследователите, които са се занимавали с проблемите на българския календар. Онези, които са привърженици на слънчевия модел, могат да се обединят около следните консенсусни тези:
-
Българският календар е слънчев.
-
Българският календар е юпитеров
-
Българският календар е циклов с цикли от 4, 12 и 60 години.
-
Българската календарна гoдина започва в първия ден след деня на зимното слънцестояние.
-
Началния ден на годината е нулев. Той не се брои. Това е Коледа.
-
Останалите 364 дни на годината са разпределени точно на 52 седмици.
-
Първият ден на седмицата е неделя.
-
Годината е разпределена на 4 еднакви тримесечия. Всяко тримесечие съдържа по 91 дни, или 13 седмици, или 3 месеца.
-
Един от месеците в тримесечието съдържа 31 дни, а останалите по 30 дни.
-
Високосната корекция на календара се извършва на 4 годишни периоди.
Съществуват и проблеми, по които няма консенсус. Ще изброя само някои от тях:
-
Корекция на календара за големи времеви периоди.
-
Началото на българската година (нулевият ден) отчетено по григорианския календар.
-
Кой месец в тримесечието има 31 дни.
-
Кога, къде и как се вмъква високосния ден.
В настоящия доклад предлагам едно изследване, което хвърля светлина върху началото на българския календар, големия месец в тримесечието и високосния ден.
НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА
До момента за начало на българската година почти единодушно се приема датата 22 декември. Това решение е предложено и обосновано от уважавания Йордан Вълчев и не е подлагано на дискусия.
Считам, че има сериозни аргументи, които подлагат на съмнение предложението на Йордан Вълчев за датата 22-ри декември.
На първо място следва да се вземе предвид, че в зависимост от високосната година датата на зимното слънцестояние се мени. Според астрономическата наука тази дата е на 20-ти, 21-ви, или 22-ри декември в рамките на един високосен период от 4 години. Налице е една триада от типа на Игнажден, Коледа и Нова Година при българите. Тъй като тези три дати са равноправни, спорно е коя от тях да изберем за начало на българската календарна година.
На второ място стои отношението ни към преноса и имплантирането на българските народни празници в новия християнски календар. Йордан Вълчев твърди, че Игнажден е бил на 21-ви декември, но християнската църква нарочно го е преместила на 20-ти декември, за да разкъса триадата Игнажден, Коледа и Нова Година. Този аргумент не е достатъчно обоснован. Преноса на народните празници в новия християнски календар не може да се направи току така. Той може да бъде дело само на голям колектив от интелигентни и знаещи календаристи. Светлозар Рулински допуска, че това е дело на Климент Охридски и неговите ученици. Според него това не са ученици, а служители на българската предхристиянска религиозна система, които са били на преквалификация. Само така можем да обясним как и кой е извършил огромната дейност по време на приемането на християнството от българите. Тази дейност не е по силите само на един или двама човека. Това е по силите на огромен екип от образовани хора. От такава гледна точка на по-специалните датировки трябва да погледнем с доверие, като на репери, които са оставени от хора, добре са познаващи българския календар.
Ще посоча две много-важни дати, по които църковният календар е категоричен: Игнажден е на 20-ти декември, а Гергьовден е на 23-ти април. Ако погледнем с доверие към тази информация, следва категоричният извод, че началото на българската година е на 21-ви декември по григорианския календар. Това е нулевият ден Ени, това е Коледа. На следващия ден 22-ри декември е българската Нова Година (Сурва година). Така трите дни на зимното слънцестояние са в пълен синхрон с трите най-големи български празници Игнажден на 20 XII, Коледа на 21 XII, Сурва година на 22 XII.
КОЙ Е ГОЛЕМИЯТ МЕСЕЦ В ТРИМЕСЕЧИЕТО
Решението за началото на българската година дава възможност еднозначно да се определи кой е месецът с 31 дни. Освен това има допълнителна информация от църквата, че Гергьовден е на 23-ти април. Георги Велев доказва, че на тази дата по българския календар това е 1-ви май, винаги сряда.
Потвърждение за църковната датировки на Гергьовден намираме и при изучаването на Богово Гумно в Сърбия, намиращо се на около 50 километра западно от Чипровци. (фиг.1)
Ф ИГ. 1 – БОГОВО ГУМНО
Няма никакво съмнение, че това гумно е копие на медното гумно на българските царе. В този смисъл не се нуждае от отговор въпросът кой и с каква цел го е построил.
На Фиг. 2 датата 23-ти април е посочена като начало на периода от Гергьовден до Димитровден на 23-ти октомври. Всички данни в таблицата са зашифровани в Богово Гумно.
Фиг. 2.
Тези данни са достатъчни да се реши задачата за определяне на големия месец в тримесечието. Ако след 21. XII. разположим едно тримесечие с 91 дни, където първият месец с 31 дни и след това добавим месец април с 31 дни, попадаме на 1 май-сряда, по григорианския календар 23-ти април. (Таблица 1)
|
ЯНУАРИ
|
ФЕВРУАРИ
|
МАРТ
|
НД
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
5
|
12
|
19
|
26
|
3
|
10
|
17
|
24
|
ПН
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
6
|
13
|
20
|
27
|
4
|
11
|
18
|
25
|
ВТ
|
3
|
10
|
17
|
24
|
31
|
7
|
14
|
21
|
28
|
5
|
12
|
19
|
26
|
СР
|
4
|
11
|
18
|
25
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
6
|
13
|
20
|
27
|
ЧТ
|
5
|
12
|
19
|
26
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
7
|
14
|
21
|
28
|
ПТ
|
6
|
13
|
20
|
27
|
3
|
10
|
17
|
24
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
СБ
|
7
|
14
|
21
|
28
|
4
|
11
|
18
|
25
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
|
АПРИЛ
|
МАЙ
|
НД
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
5
|
12
|
19
|
26
|
ПН
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
6
|
13
|
20
|
27
|
ВТ
|
3
|
10
|
17
|
24
|
31
|
7
|
14
|
21
|
28
|
СР
|
4
|
11
|
18
|
25
|
1(23IV)
|
8
|
15
|
22
|
29
|
ЧТ
|
5
|
12
|
19
|
26
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
ПТ
|
6
|
13
|
20
|
27
|
3
|
10
|
17
|
24
|
|
СБ
|
7
|
14
|
21
|
28
|
4
|
11
|
18
|
25
|
|
Таблица 1
Този резултат е невъзможен, ако големият месец не е януари.
Ако приложим таблица 1 при начало на годината 22. XII., първи май ще попадне на 24 април по григорианския календар. За да попадне на 23 април, необходимо е месец март да е с 31 дни, какъвто е вариантът на нашите колеги от Стара Загора (Таблица 2). Но в този случай денят не е сряда, а вторник. Отделен е въпрос е, че 22-ри декември не може да бъде начало на годината според данните на църквата.
|
ЯНУАРИ
|
ФЕВРУАРИ
|
МАРТ
|
НД
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
6
|
13
|
20
|
27
|
4
|
11
|
18
|
25
|
ПН
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
7
|
14
|
21
|
28
|
5
|
12
|
19
|
26
|
ВТ
|
3
|
10
|
17
|
24
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
6
|
13
|
20
|
27
|
СР
|
4
|
11
|
18
|
25
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
7
|
14
|
21
|
28
|
ЧТ
|
5
|
12
|
19
|
26
|
3
|
10
|
17
|
24
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
ПТ
|
6
|
13
|
20
|
27
|
4
|
11
|
18
|
25
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
СБ
|
7
|
14
|
21
|
28
|
5
|
12
|
19
|
26
|
3
|
10
|
17
|
24
|
31
|
|
АПРИЛ
|
МАЙ
|
НД
|
1
|
8
|
15
|
22
|
29
|
6
|
13
|
20
|
27
|
ПН
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
7
|
14
|
21
|
28
|
ВТ
|
3
|
10
|
17
|
24
|
1(23IV)
|
8
|
14
|
22
|
29
|
СР
|
4
|
11
|
18
|
25
|
2
|
9
|
16
|
23
|
30
|
ЧТ
|
5
|
12
|
19
|
26
|
3
|
10
|
17
|
24
|
|
ПТ
|
6
|
13
|
20
|
27
|
4
|
11
|
18
|
25
|
|
СБ
|
7
|
14
|
21
|
28
|
5
|
12
|
19
|
26
|
|
Таблица 2
ЗА МЯСТОТО НА ВИСОКОСНИЯ ДЕН
Най-аргументираното становище за мястото на високосния ден е на Георги Велев. Той счита, че Великден е високосният ден. Основният му аргумент е, че в лятното слънцестояние не може да има високосен ден, защото има повторение на ДАО, а ДАО не може да има два пъти. То е единствено и може да бъде само едно.
Безспорно това е много силен аргумент, но наистина ли ДАО е само едно. Ако се доверим само на данните от Китай, трябва да приемем, че ДАО е едно, но от философска и космогоническа гледна точка въпросът е спорен. Един внимателен анализ води до извода, че има два вида ДАО. Това се вижда дори и от философията на Великия преход, където от особено значение е преходът на ЯН в ИН и обратно. Освен всичко друго диаметрално на новогодишния ЕНИ е разположен летният Еньовден, което едва ли е случайно.
Без да навлизам надълбоко в проблема, ще обобщя, че има два вида ДАО, подобно на положителен и отрицателен електрически заряд. Това твърдение може да се илюстрира със самия символ за Дао (Фиг. 3). Двете комбинации на ЯН и ИН са ясно видими.
ФИГ. 3
На Фиг.4 е представена единствената фигура в храма на Озирис, където в стилизиран вид са дадени положителен и отрицателен тор като изначални и всепроникващи форми на вселената.
ФИГ. 4
Косвено отношение към въпроса за високосния ден имат олимпиадите. Няма съмнение, че олимпийските игри са в чест на бога Слънце. В този смисъл те не са гръцко „изобретение”, още повече че първата олимпиада е през лятото на 776 г. пр. н. е. През осми век преди новата ера на балканите не е имало гърци. Те идват през VI век.
Вижда се, че олимпийският цикъл е високосен. Възможно е това обстоятелство да има отношение към въпроса за мястото на високосния ден в календара на българите.
ИЗВОДИ
-
Това изследване води до заключение, че началният (нулевият) ден на българската календарна година е на 21. XII. по григорианския календар, в съответствие решението на Българската Православна Църква датата на народния празник Игнажден да бъде 20-ти декември. По български 21-ви декември е Коледа. Това решение поставя в пълно съответствие тройката календарни дати, на които се случва астрономическото събитие зимно слънцестояние с трите последователни най-големи български празници Иняжден, Колада и Сурва година.
-
Първият месец на тримесечието има 31 дни, а останалите два по 30 дни. Това решение е математическо следствие от датата определена за начало на българската календарна година. Календарът на Енох е от 364 дни. Особеното при него е, че всичките 12 месеци имат по 30 дни. Пред всяко тримесечие има по един самостоятелен ден наречен командир. Ако приемем, че българският календар е наследник на календара на Енох (или Енки) следва командирът да се постави отпред и първият месец в тримесечието да има 31 дни. Така българското наименование „Голям Сечко” придобива реален смисъл за Януари като голям месец от 31 дни.
-
Мястото на високосния ден продължава да бъде спорно. Необходимо е да се търсят нови доказателства.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Сподели с приятели: |