Дискусионни въпроси в българския календар георги Кръстев, Монтана



Дата28.10.2018
Размер165.22 Kb.
#103178
ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
Георги Кръстев, Монтана
Много са изследователите, които са се занимавали с проблемите на българския календар. Онези, които са привърженици на слънчевия модел, могат да се обединят около следните консенсусни тези:

  1. Българският календар е слънчев.

  2. Българският календар е юпитеров

  3. Българският календар е циклов с цикли от 4, 12 и 60 години.

  4. Българската календарна гoдина започва в първия ден след деня на зимното слънцестояние.

  5. Началния ден на годината е нулев. Той не се брои. Това е Коледа.

  6. Останалите 364 дни на годината са разпределени точно на 52 седмици.

  7. Първият ден на седмицата е неделя.

  8. Годината е разпределена на 4 еднакви тримесечия. Всяко тримесечие съдържа по 91 дни, или 13 седмици, или 3 месеца.

  9. Един от месеците в тримесечието съдържа 31 дни, а останалите по 30 дни.

  10. Високосната корекция на календара се извършва на 4 годишни периоди.

Съществуват и проблеми, по които няма консенсус. Ще изброя само някои от тях:



  1. Корекция на календара за големи времеви периоди.

  2. Началото на българската година (нулевият ден) отчетено по григорианския календар.

  3. Кой месец в тримесечието има 31 дни.

  4. Кога, къде и как се вмъква високосния ден.

В настоящия доклад предлагам едно изследване, което хвърля светлина върху началото на българския календар, големия месец в тримесечието и високосния ден.


НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

До момента за начало на българската година почти единодушно се приема датата 22 декември. Това решение е предложено и обосновано от уважавания Йордан Вълчев и не е подлагано на дискусия.

Считам, че има сериозни аргументи, които подлагат на съмнение предложението на Йордан Вълчев за датата 22-ри декември.

На първо място следва да се вземе предвид, че в зависимост от високосната година датата на зимното слънцестояние се мени. Според астрономическата наука тази дата е на 20-ти, 21-ви, или 22-ри декември в рамките на един високосен период от 4 години. Налице е една триада от типа на Игнажден, Коледа и Нова Година при българите. Тъй като тези три дати са равноправни, спорно е коя от тях да изберем за начало на българската календарна година.

На второ място стои отношението ни към преноса и имплантирането на българските народни празници в новия християнски календар. Йордан Вълчев твърди, че Игнажден е бил на 21-ви декември, но християнската църква нарочно го е преместила на 20-ти декември, за да разкъса триадата Игнажден, Коледа и Нова Година. Този аргумент не е достатъчно обоснован. Преноса на народните празници в новия християнски календар не може да се направи току така. Той може да бъде дело само на голям колектив от интелигентни и знаещи календаристи. Светлозар Рулински допуска, че това е дело на Климент Охридски и неговите ученици. Според него това не са ученици, а служители на българската предхристиянска религиозна система, които са били на преквалификация. Само така можем да обясним как и кой е извършил огромната дейност по време на приемането на християнството от българите. Тази дейност не е по силите само на един или двама човека. Това е по силите на огромен екип от образовани хора. От такава гледна точка на по-специалните датировки трябва да погледнем с доверие, като на репери, които са оставени от хора, добре са познаващи българския календар.

Ще посоча две много-важни дати, по които църковният календар е категоричен: Игнажден е на 20-ти декември, а Гергьовден е на 23-ти април. Ако погледнем с доверие към тази информация, следва категоричният извод, че началото на българската година е на 21-ви декември по григорианския календар. Това е нулевият ден Ени, това е Коледа. На следващия ден 22-ри декември е българската Нова Година (Сурва година). Така трите дни на зимното слънцестояние са в пълен синхрон с трите най-големи български празници Игнажден на 20 XII, Коледа на 21 XII, Сурва година на 22 XII.
КОЙ Е ГОЛЕМИЯТ МЕСЕЦ В ТРИМЕСЕЧИЕТО

Решението за началото на българската година дава възможност еднозначно да се определи кой е месецът с 31 дни. Освен това има допълнителна информация от църквата, че Гергьовден е на 23-ти април. Георги Велев доказва, че на тази дата по българския календар това е 1-ви май, винаги сряда.



Потвърждение за църковната датировки на Гергьовден намираме и при изучаването на Богово Гумно в Сърбия, намиращо се на около 50 километра западно от Чипровци. (фиг.1)
Ф
ИГ. 1 – БОГОВО ГУМНО

Няма никакво съмнение, че това гумно е копие на медното гумно на българските царе. В този смисъл не се нуждае от отговор въпросът кой и с каква цел го е построил.

На Фиг. 2 датата 23-ти април е посочена като начало на периода от Гергьовден до Димитровден на 23-ти октомври. Всички данни в таблицата са зашифровани в Богово Гумно.

Фиг. 2.



Тези данни са достатъчни да се реши задачата за определяне на големия месец в тримесечието. Ако след 21. XII. разположим едно тримесечие с 91 дни, където първият месец с 31 дни и след това добавим месец април с 31 дни, попадаме на 1 май-сряда, по григорианския календар 23-ти април. (Таблица 1)









ЯНУАРИ

ФЕВРУАРИ

МАРТ

НД

1

8

15

22

29

5

12

19

26

3

10

17

24

ПН

2

9

16

23

30

6

13

20

27

4

11

18

25

ВТ

3

10

17

24

31

7

14

21

28

5

12

19

26

СР

4

11

18

25

1

8

15

22

29

6

13

20

27

ЧТ

5

12

19

26

2

9

16

23

30

7

14

21

28

ПТ

6

13

20

27

3

10

17

24

1

8

15

22

29

СБ

7

14

21

28

4

11

18

25

2

9

16

23

30







АПРИЛ

МАЙ

НД

1

8

15

22

29

5

12

19

26

ПН

2

9

16

23

30

6

13

20

27

ВТ

3

10

17

24

31

7

14

21

28

СР

4

11

18

25

1(23IV)

8

15

22

29

ЧТ

5

12

19

26

2

9

16

23

30

ПТ

6

13

20

27

3

10

17

24




СБ

7

14

21

28

4

11

18

25



Таблица 1


Този резултат е невъзможен, ако големият месец не е януари.

Ако приложим таблица 1 при начало на годината 22. XII., първи май ще попадне на 24 април по григорианския календар. За да попадне на 23 април, необходимо е месец март да е с 31 дни, какъвто е вариантът на нашите колеги от Стара Загора (Таблица 2). Но в този случай денят не е сряда, а вторник. Отделен е въпрос е, че 22-ри декември не може да бъде начало на годината според данните на църквата.









ЯНУАРИ

ФЕВРУАРИ

МАРТ

НД

1

8

15

22

29

6

13

20

27

4

11

18

25

ПН

2

9

16

23

30

7

14

21

28

5

12

19

26

ВТ

3

10

17

24

1

8

15

22

29

6

13

20

27

СР

4

11

18

25

2

9

16

23

30

7

14

21

28

ЧТ

5

12

19

26

3

10

17

24

1

8

15

22

29

ПТ

6

13

20

27

4

11

18

25

2

9

16

23

30

СБ

7

14

21

28

5

12

19

26

3

10

17

24

31







АПРИЛ

МАЙ

НД

1

8

15

22

29

6

13

20

27

ПН

2

9

16

23

30

7

14

21

28

ВТ

3

10

17

24

1(23IV)

8

14

22

29

СР

4

11

18

25

2

9

16

23

30

ЧТ

5

12

19

26

3

10

17

24




ПТ

6

13

20

27

4

11

18

25




СБ

7

14

21

28

5

12

19

26



Таблица 2


ЗА МЯСТОТО НА ВИСОКОСНИЯ ДЕН
Най-аргументираното становище за мястото на високосния ден е на Георги Велев. Той счита, че Великден е високосният ден. Основният му аргумент е, че в лятното слънцестояние не може да има високосен ден, защото има повторение на ДАО, а ДАО не може да има два пъти. То е единствено и може да бъде само едно.

Безспорно това е много силен аргумент, но наистина ли ДАО е само едно. Ако се доверим само на данните от Китай, трябва да приемем, че ДАО е едно, но от философска и космогоническа гледна точка въпросът е спорен. Един внимателен анализ води до извода, че има два вида ДАО. Това се вижда дори и от философията на Великия преход, където от особено значение е преходът на ЯН в ИН и обратно. Освен всичко друго диаметрално на новогодишния ЕНИ е разположен летният Еньовден, което едва ли е случайно.

Без да навлизам надълбоко в проблема, ще обобщя, че има два вида ДАО, подобно на положителен и отрицателен електрически заряд. Това твърдение може да се илюстрира със самия символ за Дао (Фиг. 3). Двете комбинации на ЯН и ИН са ясно видими.



ФИГ. 3
На Фиг.4 е представена единствената фигура в храма на Озирис, където в стилизиран вид са дадени положителен и отрицателен тор като изначални и всепроникващи форми на вселената.


ФИГ. 4

Косвено отношение към въпроса за високосния ден имат олимпиадите. Няма съмнение, че олимпийските игри са в чест на бога Слънце. В този смисъл те не са гръцко „изобретение”, още повече че първата олимпиада е през лятото на 776 г. пр. н. е. През осми век преди новата ера на балканите не е имало гърци. Те идват през VI век.



Вижда се, че олимпийският цикъл е високосен. Възможно е това обстоятелство да има отношение към въпроса за мястото на високосния ден в календара на българите.

ИЗВОДИ

  1. Това изследване води до заключение, че началният (нулевият) ден на българската календарна година е на 21. XII. по григорианския календар, в съответствие решението на Българската Православна Църква датата на народния празник Игнажден да бъде 20-ти декември. По български 21-ви декември е Коледа. Това решение поставя в пълно съответствие тройката календарни дати, на които се случва астрономическото събитие зимно слънцестояние с трите последователни най-големи български празници Иняжден, Колада и Сурва година.

  2. Първият месец на тримесечието има 31 дни, а останалите два по 30 дни. Това решение е математическо следствие от датата определена за начало на българската календарна година. Календарът на Енох е от 364 дни. Особеното при него е, че всичките 12 месеци имат по 30 дни. Пред всяко тримесечие има по един самостоятелен ден наречен командир. Ако приемем, че българският календар е наследник на календара на Енох (или Енки) следва командирът да се постави отпред и първият месец в тримесечието да има 31 дни. Така българското наименование „Голям Сечко” придобива реален смисъл за Януари като голям месец от 31 дни.

  3. Мястото на високосния ден продължава да бъде спорно. Необходимо е да се търсят нови доказателства.

ПРИЛОЖЕНИЯ












Каталог: Dokladi -> Text -> 2012
2012 -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
2012 -> Генеалогия на асеневци
2012 -> Българската самостоятелна църква в Илирия на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г
2012 -> Варненските архитекти на фронта преди 100 години
2012 -> 60 години държавен архив варна – пазител на историческата памет владимир Владимиров, началник на „Държавен архив” Варна


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница