Дизарх” еоод проект за обсъждане



страница2/12
Дата17.01.2018
Размер2.22 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

1.2.3. Демографска характеристика на община Перник
Демографският фактор има отношение към цялостното социално-иконо­мическо и инфраструктурно развитие на общината, както и към състоянието на околната среда. Населението се анализира и оценява като:

  • потребител на материални блага, социални, духовни и други услуги, благоустройствени дейности и др.

  • трудов ресурс, пряко използван за развитието на общината.

В аналитичната част на Общинския план демографското състояние на община Перник се представя в два разреза като:

  • количествена оценка – брой на населението, естествен прираст (раждаемост, смъртност) и механичен прираст (заселени, изселени);

  • качествена характеристика - анализи и оценки на различни структури на населението – полова, възрастова, образователна и др., както и етническа принадлежност




През 2003 г. на територията на община Перник живеят 101 012 д. По този демографски показател общината попада в групата на големите общини в страната. Тя е с висока гъстота на населението – 213,3 д. на км2 като се нарежда сред 10-те най-гъсто населени общини в страната (София, Пловдив, Варна, Добрич, Ямбол, Русе и др.)

Демографската криза, засегнала страната през последните 2 десетилетия, има своите проявления и върху броя на населението на община Перник. Тен­денцията на намаляване на неговия брой продължава и през последния петгодишен период – обект на аналитичната част на Общинския план. При чис­ле­ност на населението на общината 105,0 хил. д. (1999 г.), посочените данни за неговия брой през 2003 г. показват, че населението е намалило своя брой с около 4 хил. д., което формира средногодишен спад по около 800 д.



Териториалната диференциация в броя на населението по населени места в общината показва, че 82,2% от него е концентрирано в гр. Перник (84,5 хил. д.). С по-висок брой на населението са гр. Батановци (2,6 хил. д.) и селата Драгичево (2,1 хил.д.), Дивотино (2,0 хил. д,), Студена (2,0 хил. д.) Много мал­ките села (с население до 200 д.) са Планиница, Чуйпетлово, Радуй, Зидарци, Лесковец и др.

  • Естествен прираст

Броят на населението е резултат и от естествения прираст, т.е. резултативна величина от раждаемостта и смъртността.

Раждаемостта в община Перник през 2003 г. е с коефициент 6,4 ‰, кой­то е малко по-нисък от средния за страната (8,5‰) и по-висок от средния за Пернишка област (6,3 ‰). В сравнение с 1999 г. (7,6 ‰), раждаемостта в об­щината продължава да намалява. В 7 от най-малките села в общината през 2003 г. няма нито едно родено дете.

Смъртността в абсолютни измерения и като коефициент надвишава значително показателите за раждаемост на населението. Коефициентът на смъртност в община Перник през 2003 г. е 14,3 ‰ и е малко по-висок от съответния за 1999 г. -13,4 ‰. За периода 1999 - 2003 в общината се очертава слабо изразена тенденция на повишаване на смъртността. В сравнителен план, коефициентът за смъртност в 2003 г. за област Перник (22,6 ‰) като цяло е доста по-висок от тази в община Перник.

Естественият прираст в община Перник за периода 1999 – 2003 г. е с отрицателни стойности - минус 7,9 ‰ (2003 г.), при минус 5,8‰ (1999 г.). В териториален аспект естественият прираст на населението на общината 2003 г.) е относително по-благоприятен от този за Пернишка област (-10,0 ‰), но неговите отрицателни стойности не гарантират възпроизводството на населе­нието по естествен път. В повечето от населените места високите отрицателни стойности на коефициента на естествения прираст, наблюдавани през послед­ните години, са една от причините за тяхното значително обезлюдяване. Този проблем изисква и провеждане на съответна политика от страна на местната власт, която следва да бъде дефинирана в целево-програмната част на Об­щин­ския план.


  • Механичен прираст

Механичното движение на населението има специфични проявления в община Перник. То е свързано основно с развитието на общинския център като икономическо средище на основата на въгледобива, металургията и машино­строенето.

Заселванията в община Перник през последните 5 години нямат количествените параметри, характерни за периода на индустриалното развитие на гр. Перник. Като цяло броят на заселилите се в общината е по-нисък от този на изселилите се.

Изселванията от община Перник също бележат неблагоприятна тенден­ция на нарастване през последните 5 години. С малки изключения (без най-малолюдните села в общината) във всички останали селища (вкл. и общинския център) продължаващият превес в броя на изселилите се се очертава не само като демографски, а и като сериозен икономически проблем.

Абсолютните данни и коефициентите за механичния прираст показват една колеблива тенденция в проявлението на този демографски и социално-икономически процес. Така през 1999 г. в община Перник са се заселили 1 829 д., а броят на изселилите се е 2 120 д. Това формира коефициент на механи­чен прираст минус 2,8 ‰. През 2000 г. в община Перник броят на заселилите се (2 769 д.) е по-висок от този на изселилите се (2 252 д.) т. е. налице е поло­жи­телен механичен прираст от 4,9 ‰. През 2002 г. има 1 066 заселили се и 1580 изселени човека, което означава че отново се наблюдава отрицателен механичен прираст от - 5 ‰.

Териториалните измерения на данните за механичното движение на на­­селението в общината показват, че от всички села в общината с положите­лен естествен прираст е само с. Рударци. Процесът на по-голямо заселване, пре­­­вишаващо броя на изселилите се от някои села наблюдаван в периода до 1999 г., днес е силно затихнал.


  • Структурни характеристики на населението

Структурните характеристики на населението на община Перник, вклю­че­ни в Общинския план, имат за цел не само да дадат определена представа за качествения състав на населението. Другата важна задача на този вид демо­графски характеристики е да се предложат обективизирани аргументи за фор­мулиране на задачи и други мероприятия на политиката за равно­пос­та­веност на отделните слоеве от населението в жизнения цикъл, протичащ на територията на общината. Регламентите на провежданата в тази връзка поли­тика в Европейския съюз (за равнопоставеност между половете, между различ­ните възрастови групи и между етносите) при трудовата им ангажираност, в обра­­зованието, в получаването на социални услуги и др., ще бъдат обект на политика и от местните власти.



  • Полова структура.

Анализите и оценките на тази качествена характеристика на населението на община Перник показват, че тя не е много по различна от тази за страната. Отклоненията от стандартната полова структура (в полза на жените) се на­блюдават и за община Перник. Половата структура на населението през 2003 г. (мъже/жени) е 48,7:51,3. За периода 1999-2003 г. няма съществени промени в половата структура на населението. Териториалните различия в половата структура на населението в общината (по населени места) също не са силно подчертани.





Възрастовата структура на населението е важен демографски компо­нент, който има отношение както към контингента от население в трудоспо­собна възраст, от контингентите на деца, подлежащи на предучилищно възпитание и в учебна възраст, на икономическо активното население и т.н.

По отношение на възрастовата структура на населението на община Перник се анализират трите стандартно възприети възрастови структури: насе­ление в подтрудоспособна, в трудоспособна и в надтрудоспособна въз­раст.

През 1999 г. населението на община Перник в подтрудоспособна въз­раст е 16 521 д. ﴾15, 7 %﴿ от общия му брой. От тях 5 488 са деца до 6 години, 33,2 %, а между 7 и 14 години са 9 672 деца в училищна възраст. През 2003 г. населението в подтрудоспособна възраст е 13 840 д., което е вече 13,7 % от общото население на общината За област Перник през 2003 г. този дял е 13,6 % от населението, което е малко по-ниско от този за общината. Тези стойности са по-ниски и от средните за страната, където данните показват, че насе­ле­ни­ето в подтрудоспособна възраст е 15,9 % от населението на страната. Спрямо данните от 1999 г. в община Перник има намаление на броя на лицата в под­трудоспособна възраст. Тогава те са 15 953, или 15,2 % от общия брой, което е следствие от по-ниската раждаемост. Данните за 2003 г. показват намаление на броя на лицата в подтрудоспособна възраст до групата на децата до 6 години е 4 938 деца.

Един от най-важните показатели за развитието на една община е на­селението в трудоспособна възраст. Тази група е изключително важна, тъй като е основен фактор за развитието. По данни за 1999 г. в община Перник лицата в трудоспособна възраст са 62 929 д., което е 60,0 % от населението. Към 2002 г. в община Перник има 63 609 човека в трудоспособна възраст, което е 61,9 %. От тях 33 242 са мъже 52,2 %, а 30 367 или 47,8 % са жени. Тен­ден­цията е за слабо нарастване на броя на населението в тази възрастова група – през 2003 г. лицата в трудоспособна възраст са 63 235 д., а в процентно изражение нарастват до 62,6 %.



През 1999 г. населението в община Перник, което е в надтрудоспособна възраст, е 25 499 д., или 24,3 % от общия му брой.. Към 2003 г. населението в надтрудоспособна възраст в община Перник е 23 937 д., което е 23,7% от насе­ле­нието на общината.

За последните 5 години се забелязва едно леко увеличение на хората в трудоспособна възраст, като то е за сметка на това в подтрудоспособна въз­раст, което ще доведе до прехвърляне на човешки ресурси към групата на хората в надтрудоспособна възраст. Превишаването на броя на възрастното население над това в подтрудоспособна възраст е симптом за неговото застаряване. При наблюдаваната тенденция на спад на раждаемостта този неблагоприятен процес се очаква да се задълбочава през следващите години. Също така се забелязва едно естествено влошаване на възрастовата структура и намаляване на броя на населението, което означава, че е налице и третата фаза на демографския преход.





Таблица № 1

Коефициенти на възрастова зависимост към 31.12.2002 г.


Населени места



Кате­го­рия



Население

Общо



Население

до 14 год



Население

от 15 до 64 год



Население

над 64 год

Коефициент на възрастова зависимост %

1

2

3

4

5

6

7

Община

1

102 790

13 217

72 252

17 321

42

ГРАДОВЕ

87 123

11 715

62 408

13 000

40

Перник

1

84 536

11409

60656

12471

39

Батановци

4

2 587

306

1752

529

48

СЕЛА

15 667

1 502

9 844

4 321

59

Богданов дол

7

630

44

371

215

70

Боснек

7

216

7

104

105

108

Вискяр

8

141

0

67

74

110

Витановци

7

308

21

156

131

97

Големо Бучино

6

654

70

391

193

67

Дивотино

5

2 024

205

1332

487

52

Драгичево

5

2 095

247

1416

432

48

Зидарци

8

112

5

65

42

72

Кладница

5

1 272

145

847

280

50

Кралев дол

6

627

43

398

186

58

Лесковец

8

125

3

47

75

166

Люлин

6

998

93

626

279

59

Мещица

6

1 027

87

658

282

56

Планиница

8

24

0

9

15

166

Радуй

8

55

0

15

40

266

Расник

7

461

37

255

169

81

Рударци

6

1 106

119

737

250

50

Селищен дол

7

165

7

85

73

94

Студена

5

1 987

213

1278

496

55

Черна гора

6

365

31

210

124

74

Чуйпетлово

8

54

0

22

32

145

Ярджиловци

6

1 221

125

755

341

62

Коефициентите на възрастова зависимост за община Перник са изчисле­ни по международно установените възрастови граници съгласно Наредба на Министерския съвет за определяне на показателите за обособяване на ви­до­вете райони за целенасочено въздействие, § 7 на допъл­ни­телните разпоредби (ДВ, бр. 64 от 2004 г.).

Поради съществените разлики във възрастовите характеристики на сел­ското и градското на­се­­ле­ние, коефициенти на възрастова зависимост са изчи­слени поотделно и за градовете и за се­лата.

Анализът на резултатите показва, че коефициентът на възрастова зависимост на градовете общо и поотделно е по-нисък от средния за общината, докато коефициентът за селата общо и поотделно е по-висок. От гледна точка на резултатите селата могат да се разделят на три групи:



Първа група - села с коефициенти, по-ниски от или равни на средния за селата. Такива са селата Дивотино, Драгичево, Кладница, Кралев дол, Люлин, Мещица, Рударци и Студена.

Втора група - села с коефициенти, превишаващи средния коефициент за селата по-малко от един и половина пъти. Това са селата Богданов дол, Големо Бучино, Зидарци, Расник, Черна гора и Ярджиловци.

Третата група включва останалите села, чиито коефициенти превишават с пъти средния за селата.


  • Образователна структура

Образователното равнище на населението е един от основните индикатори за качествата на човешкия ресурс. То има отношение и към квалификацион­ните умения на работната сила. Данните от преброяването на населението през 2001 г. показват, че по образование населението на община Перник е с показатели, около средните за страната. Относителният дял на населението от общината с високо образователно ниво - висше и полувисше (11,3 % от цялото население) е по-висок от съответния за Пернишка област. В гр. Перник високо­образованото население е 12,5 % от общия му брой. В селата този дял е значително по-нисък – едва 4,3 %. Със средно образование (средно специално и средно общо) са 43,4 % от жителите на общината. Диференциацията на населението със средно образование в гр. Перник и останалите населени места не е така силно подчертана, както при населението с висше и полувисше образование.

По-ниско образованото население – с основно и по-ниско образование, как­то и неграмотните лица, обхваща 50,1% от неговия брой. Населението с нисък образователен статус преобладава в селата на общината, но и за общинския център неговият дял е висок – 37,1%. Неграмотните лица като абсолютен брой са 221 д., от които 189 д. в гр. Перник и 32 д. в останалите населени места. Неграмотните са под 0,5 % от населението на общината. Нискообразованото население и неграмотните са един от рисковите контингенти – в неравностойно положение и на пазара на труда.



Основните изводи от демографския анализ са свързани с продължа­ва­що­то развитие на негативните демографски процеси. За изследвания пет­годишен период в община Перник се наблюдава стагниращ тип възпроизводство на населението Положителна ситуация е, че градското население все още е със запазен възпроизводствен и трудов потенциал и сравнително високо образова­телно равнище, което контрастира с този на повечето кметства. Процесът на депопулация е с териториална диференциация – по-силно от него са засегнати периферните територии на общината (в полите на оградните планини на Пер­нишката котловина).

Запазването на ниската раждаемост и през следващите години поставя остро проблема за нормалното функциониране на образователната инфра­структура не само в селата, а и в общинския център. Застаряването на населе­нието изисква и адекватни управленски действия не само в социалната сфера, а и в производството. Рязко се нарушава нормалната диспропорция работещо (производително) и непроизводително население (деца, ученици, пенсионери и др.). На практика на 1 работещ се падат 3 непроизводителни души.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница