Дизарх” еоод проект за обсъждане
Демографска характеристика на община Перник
Изтегляне 2.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Структурни характеристики на населението
- Таблица № 1 Коефициенти на възрастова зависимост към 31.12.2002 г.
- Населени места Категория Население Общо
- Население над 64 год Коефициент на възрастова зависимост %
1.2.3. Демографска характеристика на община Перник Демографският фактор има отношение към цялостното социално-икономическо и инфраструктурно развитие на общината, както и към състоянието на околната среда. Населението се анализира и оценява като:
В аналитичната част на Общинския план демографското състояние на община Перник се представя в два разреза като:
През 2003 г. на територията на община Перник живеят 101 012 д. По този демографски показател общината попада в групата на големите общини в страната. Тя е с висока гъстота на населението – 213,3 д. на км2 като се нарежда сред 10-те най-гъсто населени общини в страната (София, Пловдив, Варна, Добрич, Ямбол, Русе и др.) Демографската криза, засегнала страната през последните 2 десетилетия, има своите проявления и върху броя на населението на община Перник. Тенденцията на намаляване на неговия брой продължава и през последния петгодишен период – обект на аналитичната част на Общинския план. При численост на населението на общината 105,0 хил. д. (1999 г.), посочените данни за неговия брой през 2003 г. показват, че населението е намалило своя брой с около 4 хил. д., което формира средногодишен спад по около 800 д. Териториалната диференциация в броя на населението по населени места в общината показва, че 82,2% от него е концентрирано в гр. Перник (84,5 хил. д.). С по-висок брой на населението са гр. Батановци (2,6 хил. д.) и селата Драгичево (2,1 хил.д.), Дивотино (2,0 хил. д,), Студена (2,0 хил. д.) Много малките села (с население до 200 д.) са Планиница, Чуйпетлово, Радуй, Зидарци, Лесковец и др.
Броят на населението е резултат и от естествения прираст, т.е. резултативна величина от раждаемостта и смъртността. Раждаемостта в община Перник през 2003 г. е с коефициент 6,4 ‰, който е малко по-нисък от средния за страната (8,5‰) и по-висок от средния за Пернишка област (6,3 ‰). В сравнение с 1999 г. (7,6 ‰), раждаемостта в общината продължава да намалява. В 7 от най-малките села в общината през 2003 г. няма нито едно родено дете. 
Смъртността в абсолютни измерения и като коефициент надвишава значително показателите за раждаемост на населението. Коефициентът на смъртност в община Перник през 2003 г. е 14,3 ‰ и е малко по-висок от съответния за 1999 г. -13,4 ‰. За периода 1999 - 2003 в общината се очертава слабо изразена тенденция на повишаване на смъртността. В сравнителен план, коефициентът за смъртност в 2003 г. за област Перник (22,6 ‰) като цяло е доста по-висок от тази в община Перник. Естественият прираст в община Перник за периода 1999 – 2003 г. е с отрицателни стойности - минус 7,9 ‰ (2003 г.), при минус 5,8‰ (1999 г.). В териториален аспект естественият прираст на населението на общината 2003 г.) е относително по-благоприятен от този за Пернишка област (-10,0 ‰), но неговите отрицателни стойности не гарантират възпроизводството на населението по естествен път. В повечето от населените места високите отрицателни стойности на коефициента на естествения прираст, наблюдавани през последните години, са една от причините за тяхното значително обезлюдяване. Този проблем изисква и провеждане на съответна политика от страна на местната власт, която следва да бъде дефинирана в целево-програмната част на Общинския план.
Механичното движение на населението има специфични проявления в община Перник. То е свързано основно с развитието на общинския център като икономическо средище на основата на въгледобива, металургията и машиностроенето. Заселванията в община Перник през последните 5 години нямат количествените параметри, характерни за периода на индустриалното развитие на гр. Перник. Като цяло броят на заселилите се в общината е по-нисък от този на изселилите се. Изселванията от община Перник също бележат неблагоприятна тенденция на нарастване през последните 5 години. С малки изключения (без най-малолюдните села в общината) във всички останали селища (вкл. и общинския център) продължаващият превес в броя на изселилите се се очертава не само като демографски, а и като сериозен икономически проблем. 
Абсолютните данни и коефициентите за механичния прираст показват една колеблива тенденция в проявлението на този демографски и социално-икономически процес. Така през 1999 г. в община Перник са се заселили 1 829 д., а броят на изселилите се е 2 120 д. Това формира коефициент на механичен прираст минус 2,8 ‰. През 2000 г. в община Перник броят на заселилите се (2 769 д.) е по-висок от този на изселилите се (2 252 д.) т. е. налице е положителен механичен прираст от 4,9 ‰. През 2002 г. има 1 066 заселили се и 1580 изселени човека, което означава че отново се наблюдава отрицателен механичен прираст от - 5 ‰. Териториалните измерения на данните за механичното движение на населението в общината показват, че от всички села в общината с положителен естествен прираст е само с. Рударци. Процесът на по-голямо заселване, превишаващо броя на изселилите се от някои села наблюдаван в периода до 1999 г., днес е силно затихнал.
Структурните характеристики на населението на община Перник, включени в Общинския план, имат за цел не само да дадат определена представа за качествения състав на населението. Другата важна задача на този вид демографски характеристики е да се предложат обективизирани аргументи за формулиране на задачи и други мероприятия на политиката за равнопоставеност на отделните слоеве от населението в жизнения цикъл, протичащ на територията на общината. Регламентите на провежданата в тази връзка политика в Европейския съюз (за равнопоставеност между половете, между различните възрастови групи и между етносите) при трудовата им ангажираност, в образованието, в получаването на социални услуги и др., ще бъдат обект на политика и от местните власти.
Анализите и оценките на тази качествена характеристика на населението на община Перник показват, че тя не е много по различна от тази за страната. Отклоненията от стандартната полова структура (в полза на жените) се наблюдават и за община Перник. Половата структура на населението през 2003 г. (мъже/жени) е 48,7:51,3. За периода 1999-2003 г. няма съществени промени в половата структура на населението. Териториалните различия в половата структура на населението в общината (по населени места) също не са силно подчертани. 
Възрастовата структура на населението е важен демографски компонент, който има отношение както към контингента от население в трудоспособна възраст, от контингентите на деца, подлежащи на предучилищно възпитание и в учебна възраст, на икономическо активното население и т.н. По отношение на възрастовата структура на населението на община Перник се анализират трите стандартно възприети възрастови структури: население в подтрудоспособна, в трудоспособна и в надтрудоспособна възраст. През 1999 г. населението на община Перник в подтрудоспособна възраст е 16 521 д. ﴾15, 7 %﴿ от общия му брой. От тях 5 488 са деца до 6 години, 33,2 %, а между 7 и 14 години са 9 672 деца в училищна възраст. През 2003 г. населението в подтрудоспособна възраст е 13 840 д., което е вече 13,7 % от общото население на общината За област Перник през 2003 г. този дял е 13,6 % от населението, което е малко по-ниско от този за общината. Тези стойности са по-ниски и от средните за страната, където данните показват, че населението в подтрудоспособна възраст е 15,9 % от населението на страната. Спрямо данните от 1999 г. в община Перник има намаление на броя на лицата в подтрудоспособна възраст. Тогава те са 15 953, или 15,2 % от общия брой, което е следствие от по-ниската раждаемост. Данните за 2003 г. показват намаление на броя на лицата в подтрудоспособна възраст до групата на децата до 6 години е 4 938 деца. Един от най-важните показатели за развитието на една община е населението в трудоспособна възраст. Тази група е изключително важна, тъй като е основен фактор за развитието. По данни за 1999 г. в община Перник лицата в трудоспособна възраст са 62 929 д., което е 60,0 % от населението. Към 2002 г. в община Перник има 63 609 човека в трудоспособна възраст, което е 61,9 %. От тях 33 242 са мъже 52,2 %, а 30 367 или 47,8 % са жени. Тенденцията е за слабо нарастване на броя на населението в тази възрастова група – през 2003 г. лицата в трудоспособна възраст са 63 235 д., а в процентно изражение нарастват до 62,6 %. 
През 1999 г. населението в община Перник, което е в надтрудоспособна възраст, е 25 499 д., или 24,3 % от общия му брой.. Към 2003 г. населението в надтрудоспособна възраст в община Перник е 23 937 д., което е 23,7% от населението на общината. За последните 5 години се забелязва едно леко увеличение на хората в трудоспособна възраст, като то е за сметка на това в подтрудоспособна възраст, което ще доведе до прехвърляне на човешки ресурси към групата на хората в надтрудоспособна възраст. Превишаването на броя на възрастното население над това в подтрудоспособна възраст е симптом за неговото застаряване. При наблюдаваната тенденция на спад на раждаемостта този неблагоприятен процес се очаква да се задълбочава през следващите години. Също така се забелязва едно естествено влошаване на възрастовата структура и намаляване на броя на населението, което означава, че е налице и третата фаза на демографския преход. Таблица № 1 Коефициенти на възрастова зависимост към 31.12.2002 г.
Коефициентите на възрастова зависимост за община Перник са изчислени по международно установените възрастови граници съгласно Наредба на Министерския съвет за определяне на показателите за обособяване на видовете райони за целенасочено въздействие, § 7 на допълнителните разпоредби (ДВ, бр. 64 от 2004 г.). Поради съществените разлики във възрастовите характеристики на селското и градското население, коефициенти на възрастова зависимост са изчислени поотделно и за градовете и за селата. Анализът на резултатите показва, че коефициентът на възрастова зависимост на градовете общо и поотделно е по-нисък от средния за общината, докато коефициентът за селата общо и поотделно е по-висок. От гледна точка на резултатите селата могат да се разделят на три групи: Първа група - села с коефициенти, по-ниски от или равни на средния за селата. Такива са селата Дивотино, Драгичево, Кладница, Кралев дол, Люлин, Мещица, Рударци и Студена. Втора група - села с коефициенти, превишаващи средния коефициент за селата по-малко от един и половина пъти. Това са селата Богданов дол, Големо Бучино, Зидарци, Расник, Черна гора и Ярджиловци. Третата група включва останалите села, чиито коефициенти превишават с пъти средния за селата.
Образователното равнище на населението е един от основните индикатори за качествата на човешкия ресурс. То има отношение и към квалификационните умения на работната сила. Данните от преброяването на населението през 2001 г. показват, че по образование населението на община Перник е с показатели, около средните за страната. Относителният дял на населението от общината с високо образователно ниво - висше и полувисше (11,3 % от цялото население) е по-висок от съответния за Пернишка област. В гр. Перник високообразованото население е 12,5 % от общия му брой. В селата този дял е значително по-нисък – едва 4,3 %. Със средно образование (средно специално и средно общо) са 43,4 % от жителите на общината. Диференциацията на населението със средно образование в гр. Перник и останалите населени места не е така силно подчертана, както при населението с висше и полувисше образование. По-ниско образованото население – с основно и по-ниско образование, както и неграмотните лица, обхваща 50,1% от неговия брой. Населението с нисък образователен статус преобладава в селата на общината, но и за общинския център неговият дял е висок – 37,1%. Неграмотните лица като абсолютен брой са 221 д., от които 189 д. в гр. Перник и 32 д. в останалите населени места. Неграмотните са под 0,5 % от населението на общината. Нискообразованото население и неграмотните са един от рисковите контингенти – в неравностойно положение и на пазара на труда. Основните изводи от демографския анализ са свързани с продължаващото развитие на негативните демографски процеси. За изследвания петгодишен период в община Перник се наблюдава стагниращ тип възпроизводство на населението Положителна ситуация е, че градското население все още е със запазен възпроизводствен и трудов потенциал и сравнително високо образователно равнище, което контрастира с този на повечето кметства. Процесът на депопулация е с териториална диференциация – по-силно от него са засегнати периферните територии на общината (в полите на оградните планини на Пернишката котловина). Запазването на ниската раждаемост и през следващите години поставя остро проблема за нормалното функциониране на образователната инфраструктура не само в селата, а и в общинския център. Застаряването на населението изисква и адекватни управленски действия не само в социалната сфера, а и в производството. Рязко се нарушава нормалната диспропорция работещо (производително) и непроизводително население (деца, ученици, пенсионери и др.). На практика на 1 работещ се падат 3 непроизводителни души. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 2.22 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||