Дизарх” еоод проект за обсъждане



страница4/12
Дата17.01.2018
Размер2.22 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

1.2.5.3. Третичен сектор

От отраслите от третичния сектор, които освен обслужващи функции, осъществяват и стопанска дейност с по-голяма тежест са търговията и транспортът. Те са с икономически параметри, подчертаващи мястото им в социално-икономическия комплекс на община Перник.

В отрасъл Търговия и ремонтни дейности (ремонт на автомобили, битова техника и др.) през 2003 г. са регистрирани 1559 стопански субекта ( включени изключително в групата на микропредприятията – със заети до 10 д.). Числеността на заетите в този отрасъл през 2003 г. е 8679 д., а брутните приходи от продажбите са в размер на 36,9 млн. лв.

В отрасъл „Транспорт и съобщения” са регистрирани 114 стопански субекта, от които 4 са големи – с брой на заетите над 250 д. (териториалното поделение на БТК (с надобщински функции), фирми за автобусни превози и др. Приходите от продажби са в размер на 23,1 млн. лв.



        1. Структура на стопанските субекти

Важна отличителна черта на съвременния социално-икономически ком­плекс на община Перник е засилената роля, която се пада на малкия и средния бизнес. Оценките и характеристиката на общинската икономика по­каз­­ват, че наред с мястото, което имат големите търговски дружества, които определят икономическата структура и производствената специализация, не по-малка е и значимостта на малкия и среден бизнес. В таблица № 5 са вклю­чени данни за структурата на стопанските субекти по броя на заетите в тях лица и някои основни икономически параметри за дейността им.

Таблица № 5

Изменения в структура на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката на община Перник за периода 1999-2003 г.

Предприятия по брой заети

Брой

Нетни приходи от продажба (хил. лв.)

ДМА (хил. лв.)

   2000 г.

Микро (до 10 заети)

2630

132780

14606

Малки (от 11 до 50 заети)

116

72045

92522

Средни (от 51 до 100 заети)

22

14644

22469

Фирми със 101-250 заети

21

31819

12310

Големи (над 250 заети)

13

239002

171179

Общо

2802

490290

313086

    2003 г.

Микро (до 10 заети)

2863

267483

51205

Малки (от 11 до 50 заети)

195

127788

105763

Средни (от 51 до 100 заети)

26

26414

23433

Фирми със 101-250 заети

16

34729

14618

Големи (над 250 заети)

13

409253

167764

Общо

3113

865667

362783

Източник: Териториално статистическо бюро

Анализите на данните от табл. № 5 показват, че и на територията на об­щина Перник се наблюдава картината, характерна като цяло, както за страната, така и за останалите общини – висок брой на много малките предприятия. Тази особеност в създаването на малки търговски дружества (с персонал под 50 д.) в първите години на прехода и днес е отличителна черта на икономическите структури в сферата на производството и обслужващия сектор. Класифика­цията на търговските дружества, по брой на заетите лица (по действащата в България законова уредба) на „микро, малки, средни» и т.н. дава възможност да се оцени ролята на т.нар. малък и среден бизнес за икономическото развитие на отделните териториални единици.

За периода 2000-2003 малкият и среден бизнес има определена роля в икономическито развитие на общината. В това отношение могат да бъдат направени следните констатации:


  • За четиригодишния период, за който се отнасят данните от табл. №5, се наблюдава тенденция на нарастване на броя на микро и малките предприятия в общината с общо 312 търговски дру­жества;

  • Нарастването на броя на микро и малките предприятия в общи­ната е съпроводено с тенденция на нарастване на приходите от дейност. Ако през 2000 г. приходът от дейност на микропред­при­ятие средно е 50,5 хил. лв, а на малко – 621,0 хил. лв., тези показатели за 2003 г. са съответно 93,4 хил. лв. и 655,3 хил. лв. Определено влияние за по-добрите приходи от дейност (продаж­би) оказва и подобрената икономическа и данъчна среда, водеща до намаляване дела на сивата икономика;

  • Интересна тенденция се очертава и по отношение на размера на разполагаемите дълготрайни материални активи. За микропред­приятията се очертава тенденция на увеличаване на техния размер от 5,6 хил. лв. средно на микропредприятие (2000 г.) на 17,9 хил. лв. (2003 г.). При средните предприятия обаче е налице определена декапитализация, изразяваща се в намаляване на средния размер на дълготрайните активи – от 797,6 хил. лв. (2000 г.) на 542,3 хил. лв. (2003 г.);

  • Съпоставката между размера на приходите от дейност средно на едно микропредприятие и средния размер на дълготрайните материални активи показва, че през 2003 г. са реализирани повече приходи при разполагаем по-малък размер на матери­а­лните активи. Това е един индикатор за подобряване на ефек­тив­ността на производството.

Голяма е ролята в определяне на икономическия облик на община Перник на средните и големите предприятия. Действащите на територията на общината големи предприятия (с над 250 д. зает персонал) са няколко. По-голямата част от тях са наследници на големите промишлени фирми, които определяха промишления облик на гр. Перник, на община Перник и Пернишка област през 70-те и 80-те години на ХХ век. Днес това са търговски дружества с променена икономическа характеристика, със силно намален персонал, с променена продуктова специализация.

За сравнителни анализи се използва показателят „размер на приходите от продажба на 1 зает в нефинансовия сектор”. За 2003 г. по този показател община Перник (34,8 хил. лв ) е в по-добра ситуация от съответната за Пернишка област (27,9 хил. лв.), но в по-неблагоприятно положение от средните размери на приходите от продажби за Югозападния район за планиране (59,9 хил. лв.), на Столична община (72,9 хил. лв.) и др.






1.2.5.5. Териториална структура на общинската икономика

Важен компонент на икономическото развитие на община Перник е и те­риториалното разположение на наличните производствени мощности. Ос­новна­та част от материалните активи на промишлеността са разположени на тери­то­рията на общинския център. Тук са локализирани преобладаващата част от средните и големите (по броя на заетите и по размера на приходите от про­дажби) предприятия в общината. Тези и някои от нововъзникналите малки и средни предприятия се намират в няколко производствени зони в гр. Перник.

Развитието на гр. Перник като индустриален център в периода от втората половина на 20 в. е довело до усвояване на крупни територии с производствено предназначение. Настъпилите през последните 15 год. промени в политичес­ките и в социално-икономическите условия, довели до качествена промяна на статуса на развитите тук производства в контекста на националната икономика и на международния пазар, са предизвикали значително намаляване на обема на производството в редица индустриални отрасли, включително и до пълното му преустановяване в редица случаи. Като резултат големи територии в индус­триалните зони в момента не се използват и фондовете, изградени на тях, са деградирали в различна степен, включително до пълно разрушаване. Това се отнася, както за цели площадки на бивши индустриални предприятия с окон­чателно спряло производство, така и за части от площадките на други пред­приятия, които силно са ограничили производствената си дейност или са отда­ли или продали терени и/или сгради за други производства (Вж. таблица №6)

Таблица №6

Характеристика на производствените зони в гр. Перник и на основните предприятия в тях с площни параметри по ОГП 1995 г и моментно състояние

Предприятие (титуляр)

Разположение

(зона)

Терен (ха)

Актуално

състояние

на титуляра

Данни за настоящото използване

ТЕЦ “Република”

П.з. “Изток”

38,21

Работи




ТЕЦ “Перник”

П.з. “Изток”

36

Резервна мощност




З-д “Стомана”

П.з. “Изток”

426,12

Намален капацитет

+ 17 по-малки предприятия

НПП “Б. Попов” + цех “Мир”

(сега “Камет”)



П.з. “Изток”

35,04

5,62


Намален капацитет

+ 22 малки фирми – лека промишл. И услуги

Стоманолеярен завод

Кв. Твърди ливади

8,55

Намален капацитет




“ЗММ “Кракра”

(сега “Заваръчни машини” АД)



Кв. Цв. Живкова

1,33

Намален

капацитет



Част от площите – под наем

З-д за токоизправители

П.з.“Изток”,


4,55

2,4


Силно

намален капацитет



Продават се сгради;

шивашко произв. в една от тях



“Прамет”

(Феромагнити)



На края на кв. “Църква”, на пътя за Кралев дол

4,87

Намален

капацитет






ЗГММ - АД

В жил. зона

1,9

Намален

капацитет






З-д “Струма”

Кв. “Твърди ливади”

3,07

Намален

капацитет






”Минералмаш” АД

П.з. “Караманица”

3,89

Силно нам. капацитет




“Кристал-Перник” АД

Зап. част, под

хълм Кракра



7,64

Не работи




“Ел.Георгиева” АД

В жил. зона,

до ЗГММ

0,6

Работи




“Пектин” АД

Кв. “Църква”

4,72

Не работи




В икономическото развитие на общината определен дял имат и произ­вод­ствени структури, разкрити в отделните кметства. Извършените анкетни проучвания и осъществените териториални огледи дават определена предста­ва за ролята на отделните кметства в икономическото развитие на общината. В някои от тях са разположени малки промишлени производства, онаследени от близкото минало. Такъв е случаят с организирани производства в сферата на добивната промишленост (кариери за строителни материали в землището на с. Студена, въгледобив в землището на с. Люлин и др.), предприятие Феромаг­нити» (в землището на с. Кралев дол) и др.

През последните години са разкрити нови малки производствени мощ­ности в сферата на обработващата промишленост. Те са основно в отрасли Производство на облекло» (с. Студена – 3 шивашки цеха с общо 200 работни места, с Дивотино с 45 работни места, с. Люлин с 15 работни места, ) и Произ­водство на храни, напитки и тютюневи изделия” (търговско дружество Сани – М” и хлебопекарна в кв. Калкас, месопрероботвателен цех на територията на бившия циментов завод в гр. Батановци, сладкарски цех в с. Ярджиловци), цех за коркови тапи (гр. Батановци), цех за бетонови изделия (с. Студена), цех за алуминиева дограма, металообработващи цехове (с. Мещица) и др.


1.2.6. Социална инфраструктура

С оглед синхронизиране на стратегическите и планови документи, свързани с регионалното развитие през следващите години, при анализа на социално-икономическото развитие на община Перник е приложен секторно-отрасловия подход.

В отраслово-секторен аспект социалната инфраструктура се разглежда като сърцевината на третичния сектор на социално-икономическия комплекс на община Перник. В основни линии третичният сектор обхваща отраслите и дейностите с обслужващи функции (познати от миналото като „Система за ком­плексно обществено обслужване”).

В структурата от отрасли и дейности от третичния сектор участват всички функционални обслужващи подсистеми – образование, здравеопазване, култу­ра, търговия, социални дейности, управление, туризъм, битови услуги и др. В аналитичната част на Общинския план за развитие на община Перник в харак­те­ристиките и оценките на състоянието на третичния сектор е акцентирано на социалните функции на разглежданите отрасли и обслуж­ващи дейности. Същите могат да бъдат диференцирани на такива, които имат отношение към:



Интегриращи обществото обслужващи отрасли и обслужващи дей­ности ( образование, култура и религия);

Осигуряващи живота отрасли и обслужващи дейности (здравео­паз­ване, социални грижи и др.);

- Създаващи условия за сигурност на населението системи (съдебна система, вътрешен ред и др.).

Към развитието на основната част от посочените отрасли и дейности със социален характер определени ангажименти имат както държавата, така и мест­ните власти.

Важни индикатори за мястото на стопанските отрасли, изпълняващи важни социални функции са:


  • броят на заетите лица;

  • размерът на бюджетните ресурси, осигурявани за развитието и издръжката на отраслите със социални функции;

  • степента и мащабите на изградената обслужваща инфра­струк­тура (училищна мрежа, здравна мрежа, мрежите от обекти на културата и социалните дейности и др.).

Данните за броя на заетите лица в община Перник към 2003 г. сочат, че два от обслужващите отрасли в общината („Образование” и „Здравеопазване”) са с една от най-високата заетост. В системата на образованието (вкл. и преду­чи­лищ­ното възпитание) през 2003 г. са трудово ангажирани 2028 д, а в здра­ве­о­пазването - 1693 д., от които лекарите са 389 (87 семейни – общопрак­тику­ва­щи), а стоматолозите – 87 д. Фактор за високата трудова заетост в отраслите със социално предназначение са и обслужващите функции на гр. Перник. Тук са локализирани обслужващи обекти не само с общинско, а и с областно зна­чение – професионални гимназии и други профилирани средни училища (езикова и природоматематическа гимназия, спортно училище) МБАЛ и СБАЛ, Окръжен съд и Окръжна прокуратура, Регионална дирекция на вътрешните работи, държавни управленски структури с областно значение и др.

Образованието, здравеопазването, социалните дейности, съдебната сис­те­ма и вътрешният ред, културата и др. отрасли и дейности с обслужващ характер са „консуматори” на бюджетни ресурси. За издръжката и за функци­онирането им се разходват значителни средства, осигурявани както по линията на общинския, така и от бюджетите на съответните централни ведомства. За последните 3 години за финансиране на образованието в община Перник само от общинския бюджет са осигурявани между 9 и 11 млн. лв, което е около 31-32% (32,3% - за 2004 г.) от всички бюджетни разходи, а на здравеопазването – меж­ду 700 -800 хил. лв. (при 6-7 млн. лв. през 1999 -2000 г.). Тенденцията на намаляване на бюджетните средства за здравеопазването се дължи на съфинансирането на отрасъла и от страна на Националната здравно­оси­гурителна каса. Бюджетните разходи за развитието на отрасъл „Култура” през последните години е в рамките на 1 -1,2 млн. лв.

Третият индикатор за мястото на отраслите със социални обслужващи функции (мрежа от обслужващи обекти) се анализира по-подробно в следва­щите текстове на Общинския план - като съответен тип социална инфра­струк­тура.


  • Образование

Структурата на образователната система в община Перник като функционални нива включва предучилищното образование, основното и средното (общообразователно и професионално) образование.Средното общообразователно училище включва СОУ и профилирани училища (приро­до­математически гимназии, езикови, спортни и др.). Капацитетът и структурата на образователната инфраструктура до голяма степен е функция на демо­граф­ската структура на населението – от раждаемостта и възрастовата му струк­тура.  

Предучилищното образование се осъществява в различни типове дет­ски градини (целодневни, полудневни и др.). То е предназначено да обхване контингента от населението във възрастовата група от 3 до 6 годишна възраст. Към 2003 г. този контингент (изчислен на базата на раждаемостта през последните 5 години) е в рамките на 2350-2400 деца. Данните за мрежата от предучилищни заведения и броят на обхванатите в тях деца дават представа за реализацията на функцията на тази инфраструктура, което личи от данните в таблица № 7

Таблица № 7

Сравнителни данни за броя на детските градини, на обхванатите в тях деца и на детските учители в Югозападния район за планиране, в Пернишка област и община Перник – 2003 г.

Териториални единици



Детски градини

Обхванати деца

Детски учители

брой

%

брой

%

Брой

%

Югозападен район

566

100

59931

100

4428

100

Пернишка област

52

9,1

3155

5,2

251

5,7

Община Перник

38

6,7

2381

3,9

187

4,1

Източник: НСИ

Съотношението между броя на децата, подлежащи на предучилищно възпитание (контингента деца във възрастовата група от 3 до 6 години) и реално включените в детските заведения деца, дава представа за реалния обхват в заведенията за предучилищно възпитание.

Другите важни показатели, характеризиращи състоянието на предучи­лищ­ното образование, са „брой на групите”, „пълняемост на групите” (броят на децата в една група) и „брой деца на една детска учителка”. Средният брой на децата в една група в детските градини в община Перник към 2003 г. е 19,9, което е в рамките на действащите нормативи. Една детска учителка се грижи за възпитанието и обучението на 12,7 деца, което също е в рамките на дейст­ва­щите нормативи.

Териториалната локализация на детските заведения за предучилищно образование в община Перник е функция от броя на децата във възрастовата група от 3 до 6 годишна възраст в отделните населени места и от обхвата им.

От общо 38 детски градини в селата на община Перник има 10, от които само 2 са целодневни. В тях са обхванати 154 деца, разпределени в 11 групи (пълняемост на групите – средно по 14 деца).

Основните констатации за състоянието на предучилищното образование могат да бъдат формулирани по следния начин:



  • Демографската криза оказва пряко влияние за намаляване на броя на децата, обхванати в детски заведения – от 2473 (1999 г.) на 2177 (2003 г.);

  • В повечето от селата детските градини са с групи от по 12 деца, което крие риска от тяхното закриване, ако раждаемостта продължи да спада през следващите години;

  • Наличната материална база използвана за целите на предучи­лищното образование отговаря на изискванията за този тип детски заведения.



Общо образование. Това е една от присъщите образователни функции на общината, към развитието на която тя има законово регламентирани анга­жименти. По действащата нормативна уредба общото образование е диферен­цирано на две степени – основно и средно.

Инфраструктурата на основното образование в община Перник през учеб­ната 2004/2005 г. обхваща 20 основни училища, от които 11 са в гр. Перник и 9 в някои от останалите населени места. Като се отчита задължителния характер на основното образование в България, местните власти са задължени да създават условия за обхващане на всички деца, подлежащи на образование. Това, е и един от основните фактори за развитостта и териториалното разпо­ло­жение на мрежата от основни общообразователни училища на територията на общината. В общи линии тя е следствие от минимално необходимия брой деца от 7 до 14 годишна възраст в отделните населени места. Това е и причината в по-малките села да не функционират училища.



Качествените параметри на основното образование в общината се характеризират с показателите „брой паралелки” , „среден брой на учениците в една паралелка”, съотношението „брой паралелки/брой класни стаи”. Тези показатели имат отношение към броя на децата от съответната възрастова група и капацитета (брой класни стаи) в отделните училища. Данните от последната учебна година (2004/2005 ) показват, че основните училища в гр. Перник и някои от по-големите населени места в общината са с по-висока жизненост от тези в по-малките училища. Училищата в гр. Перник, гр. Батановци и селата Драгичево, Дивотино, Ярджиловци, Мещица, Кладница, Студена са с по-оптимизирани паралелки (без слети класове), което дава по-добри възможности за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес.

Средното общо образование в община Перник е представено от два типа училища – Средни общообразователни училища (СОУ) и профилирани (природоматематическа и езикова гимназия, спортно училище). СОУ са общо 6, от които 5 в гр. Перник и 1 – в гр. Батановци. Общият брой на учениците, обхванати в СОУ през 2003 г. е 8767 (при 10040 ученика през 1999 г.), броят на паралелките 437 (при 505 през 1999 г.), а пълняемостта на една паралелка – съответно – 20,1 ученика. Профилираните средни училища са само три и са в об­щинския център – природоматематическа и езикова гимназия и средно спортно училище. Този тип училища са с надобщински функции – в тях се обу­ча­ват деца от останалите общини в Пернишка област.

Изводите за състоянието на общото образование засягат:

  • В общообразователните училища в общината не стои проблем с преждевременното отпадане на ученици от училищата по време на учебната година;

  • Предприетите управленски действия за създаване на условия за функциониране на училищата при съществуващата тенденция на намаляващ брой на учениците;

  • В някои населени места съществуващата материална база се използва разточително и неефективно (15-о основно училище в кв. Бела вода с 42 ученика използва триетажна училищна сграда, основното училище в с. Големо Бучино и др.);

  • В училищата с минимален брой ученици (т.нар. „училища в криза” – с ниска пълняемост на паралелките, с паралелки от слети кла­сове), запазването им при по-нататъшен спад в броя на учениците ще бъде неадекватно на високия разход на финансови ресурси за тяхната издръжка;

  • С цел оптимизиране на издръжката на училищата постепенно се преминава към общото използване на една училищна сграда от две училища (чрез двусменен режим на обучение);

  • Налице е процес на осигуряване в училищата на компютърна техника, като във всички училища в гр. Перник има оборудвани компютърни кабинети, а в училищата с профил „Информатика” – по няколко кабинета.



Професионално образование. На територията на община Перник функ­ци­онират и средни професионални училища. Това са техникуми и СПТУ, които по новия закон за народната просвета са преобразувани в професионални гимназии (със съответен профил). Професионалните училища са разположени в гр. Перник. Те подобно на средните профилирани училища

са с надобщинско значение.

През учебната 2004/2005 година в 5 средни професионални училища са обучавани 3619 ученика, разпределени в 126 паралелки. През последните 5 години броят на учениците в професионалните училища в гр. Перник е нараснал от 3070 (1999 г.) на 3619 (2004 г.). При очертаната тенденция на намаляване на броя на децата в училищна възраст увеличаването на броя на учениците в професионалните училища е за сметка на пренасочване на ученици от средните общообразователни училища и от ученици от съседните общини.

Профилирането на професионалните училища е в областта на:техно­логиите на минното производство с профили открит и подземен добив на полезни изкопаеми; проучвателно ядково сондиране; минна механика; центра­лизирано топлоснабдяване;минно и пътно строителство; металургия на черните метали, технологии на машиностроенето; технология на облеклото; банково, застрахователно и осигурително дело; бизнес администрация; технологии в сферата на хранително-вкусовата промишленост и обслужването; технология на опазване на околната среда и редица други.



Основната констатация за профилирането на професионалните учили­ща в община Перник е, че то е съобразено с особеностите в онаследения от миналото икономическия профил на общината, с отраслите в общинския соци­ално-икономически и инфраструктурен комплекс, които и днес дават облик на общинската икономика, но са със силно свити потребности от изпълнителски кадри, подготвяни в професионалните училища. Типичен пример в това отно­шение е въгледобивната промишленост, където заетите лица са драстично намалели и потребността от квалифицирани изпълнителски кадри днес е твърде символична. Подобен е и примерът за разминаването в потребността от кадри и продължаващия прием в професионалните училища, подготвящи кадри в сферата на черната металургия. В този смисъл професионалното обра­зование в известна степен не е напълно синхронизирано със съвременната секторно-отраслова структура на общината (до голяма степен и на областната икономика) за които подготвя квалифицирани средни изпълнителски кадри.


  • Здравеопазване

Здравеопазването, като обслужваща дейност, пряко свързана с живота и здравето на населението, е обект на държавната и на общинската социална политика. Степента на развитост на обслужващите функции на гр. Перник е причина в него да функционира значителна по брой и капацитет здравна инфраструктура. Определен брой здравни обекти, използвани за извънбол­ничното обслужване (като кабинети на семейните лекари и на стоматолозите) има и в повечето населени места в общината.

Болничната мрежа обхваща следните болнични обекти: "Много­про­филна болница за активно лечение - Рахила Ангелова" АД, Перник (с областни функции), "Специализирана болница за активно лечение на белодробни бо­лести - Перник" ЕООД, и Болница за долекуване и рехабилитация (бивш Про­фи­лакториум). Болничните заведения разполагат общо със 615 болнични легла. Капацитетът на „МБАЛ Р. Ангелова” АД, както и на Специализираната болница за белодробни болести е съобразен с потребностите на населението и от останалите общини в Пернишка област. И трите болнични заведения са регистрирани като търговски дружества, като община Перник е с 49% дялово участие в МБАЛ „Р. Ангелова”АД и 100% в Болницата на долекуване и реха­билитация.

Представа за инфраструктурата на здравеопазването в община Перник дават данните от таблица № 8



Таблица №8

Инфраструктура на здравеопазването в община Перник -2003 г.


Вид заведения

Болнични заведения

Извънболн. Заведения

Брой

Болн.легла

Брой

Болн. Легла

Многопрофилни болници

2

520







Специализирани болници

1

95







Диагн. консултат. центрове







1

0

Медицински центрове







6

2

Самостоятелни медико диагн. Центрове







7

0

Стоматолог. центрове







3

0

Други







4

55

Източник: НСИ.
Извънболнична мрежа. Освен болниците на територията на общината е развита и мрежа от извънболнични заведения – Диагностично консултативен център (за специализирана амбулаторно-поликлинична помощ), медицински, стоматологични центрове и др. – общо 21 броя, разполагащи с 57 болнични легла. Част от тази инфраструктура се използва от личните (семейните) лекари.

Основната констатация за състоянието на извънболничната помощ е, че като структура, тя е така организирана, че да обхваща по най-рационалния начин населението на общината. Лекарските практики обхващат населението по местоживеене. Нерешен в това отношение проблем има в малките населени места (Чуйпетлово, Вискяр, Планиница, Радуй, Селищен дол и др.). Причината за наличието на проблема с личните лекари (практикуващи на място) в тези населени места е малкият брой на населението, който е далеч под минимал­ния норматив за функционирането на самостоятелна лекарска практика (800 пациенти). Първичната медицинска помощ на населението в тези селища се оказва от семейните лекари в съседните населени места.

Вторият важен фактор за реализацията на здравеопазването (освен от наличието на здравната инфраструктура) е осигуреността на системата със здравни кадри (лекари, стоматолози, специалисти с колежанско образование и др.). От общо заетите в отрасъл „Здравеопазване” в община Перник 1693 д. (2003 г.), броят на лекарите е 389 (от тях 72 общопрактикуващи), на стома­то­лозите – 87, а на специалистите със средно специално (колежанско) образование – 556 д. С провежданата през последните 5 години здравна ре­фор­­ма се очертава определено преструктуриране на здравните кадри. Нали­це е тенденция на намаляване на броя на лекарите в държавния сектор за сметка на увеличаване на този в частния.


  • Култура

Друга социална дейност, към развитието на която ангажименти има местната власт, е културата, разглеждана като комплекс от дейности свързани с духовните потребности на населението.

Инфраструктурата на културата е едно от важните условия различните културни институции на територията на община Перник да осъществяват нормалната си дейност. Степента на изграденост, капацитетът, териториалното й разположение са предпоставка за реализация на функциите на гр. Перник като културен център не само с общинска, а и с регионална значимост.

В общинския център – гр. Перник функционират обекти на културата, в които се осъществяват специализирани и комплексни културни дейности – театрална, музикална, библиотечна, музейна, читалищна и др. Сред обектите в сферата на културата в общинския център се откроява Общинският комплекс „Дворец на културата”. Площните параметри на същия възлизат на 4,3 хил. м2. В него се помещава Общинският драматичен театър, Универсалната научна библиотека, Камерен оркестър „Орфей”, Обединена школа по изкуствата, Клуб на интелигенцията и др.

Театралната драматична дейност в гр. Перник е с богати традиции. Издръжката на театъра се финансира от общинския бюджет. Театралните по­ста­новки са с добра посещаемост, което е добър индикатор за бъдещето на тази културна дейност.

Библиотечната и музейната дейност са свързани с функционирането на два от представителните обекти на културата не само в общината, а и в Пернишка област – Универсалната научна библиотека и Регионалния истори­чески музей.

Кинодейността в общината е в криза. В периода след 1989 г. са закрити преобладаващата част от киносалоните, като в момента има само един киносалон в гр. Перник. Тази дейност се реализира по линия на частното пред­приемачество.

Читалищата, като комплексни обекти за развитие на културни дейности, също изпитват последиците от социално-икономическата криза. Като тип културни обекти, читалищата са най-масово срещани в общината. Броят им от 30 (1997 г.) е намалял до 10. В селата, където читалищната дейност е съхранена, читалищата заедно с основните и началните училища са един­ствените културно – духовни средища. Основната дейност в тях е любител­с­кото творчество, допълвана от библиотечна дейност, от различни типове школи (езикови, музикални и др.).

Проблемите, засягащи развитието на културата са по-остри при осъще­ствяване на читалищната дейност. Същите могат да бъдат формулирани по следния начин:



  • Ограничен размер на субсидията от общинския бюджет, осигуря­ваща само фонд „Работна заплата” на читалищните секретари;

  • Липсата на средства за обновяване на библиотечния фонд, за издръжка на читалищната база и др.;

  • Нерешен законово нормативен проблем за контрол (от страна на местната власт) на читалищните настоятелства;


  • Социални дейности

Политиката на развитие на социалните дейности, провеждана от държа­вата и от местните власти (в случая от община Перник и от деконцентрираните структури на Министерство на труда и социалната политика) е насочена към подпомагане на определени категории от населението, които са в нера­вно­стойно социално положение. Такива са лицата със значими здравни про­блеми (деца с умствена изостаналост, лица със съдова и сенилна деменция, глухи деца, деца с говорни дефекти, военноинвалиди, слепи деца, изоставени от родителите деца, социално слаби възрастни хора, инвалиди и др.). На територията на община Перник живеят 4591 души самотни хора над 65-годишна възраст, които са социално подпомагани.

Като резултат от характера на трудовите дейности, развити в общината (въгледобив, металургия, машиностроене и др.) е повишена първичната инвалидност на населението на нива по-високи от средните за страната.

Инвалидите в общината очертават една немалка група от лица в неравностойно положение - 4251 д. Разпределен по степен на инвалидизация, броят на лицата с увреждания за община Перник е както следва:


  • с над 90% - 1850 лица;

  • от 71-90% - 1528 лица;

  • от 50-70% - 873 лица.

В структурата на инвалидизиращите заболявания, според тежестта на инвалидност, водещите заболявания при лица със загубена работоспособност за първата група (липса на работоспособност над 90% ) са болестите на орга­ните на кръвообращението, следвани от новообразуванията, болестите на нервната система и сетивните органи, при втората група (липса на работо­способност от 71-90%) - болестите на органите на кръвообращението, след­вани от новообразуванията и тези на костно-мускулната система, докато при третата група (липса на работоспособност 50-70%) - болестите на органите на кръвообращението, болестите на костно-мускулната система, болестите на нервна система и сетивни органи.

Към 31.12.2004 г. броят на децата, преминали през РЕЛКК, на които е определен процент намалена възможност за социална адаптация, е 526. От тях най-често срещаните заболявания са: ДЦП, епилепсия, бронхиална астма, умствена изостаналост, психични разстройства.

За посочените категории лица от населението е създадена специфична по своя характер инфраструктура с подчертани социални функции. В община Перник такива са:


  • Дневен дом за деца с умствени затруднения;

  • Дневен дом за възрастни с умствени увреждания (включващ 1 обособена група от младежи над 18 годишна възраст с ум­ст­ве­ни увреждания );

  • Домашен социален патронаж.

Двата дома за деца и обособената група от младежи над 18 години с умствени увреждания ползват една и съща база.

Паралелно с посочените социални дейности, нормативно определени ка­то общински социални функции, на територията на община Перник функ­цио­нират и деконцентрирани структури на Министерството на труда и социалната политика които също осъществяват мероприятия по социалното подпомагане на определени слоеве от населението.

Нормативно уредената възможност за участие на неправителствения сектор в предлагането на социални услуги също е получила реализация на територията на община Перник. Като лицензирани доставчици на социални ус­лу­ги определени социални дейности (социални асистенти, социална рехаби­литация и интеграция, домашен и социален патронаж и др.) извършват ня­колко фондации („Младежка инициатива”, „Позитивни умения на личността в социума”, „Св. Св. Козма и Дамиян – Нова социална България” и др.). Основно неправителствените структури предлагат социални услуги на лицата в неравностойно положение – инвалиди, самотни възрастни хора, лица с психични проблеми и др.

Функционалният обхват и мащабите на извършваните на територията на общината социални дейности от страна на неправителствения сектор показват че на този етап участието му е символично. Лицензираните доставчици на со­циални услуги се легитимират като партньори на специализираните държа­вни и общински структури, работещи в сферата на социалното подпомагане и социалните дейности.





  • Други социални дейности

Инфраструктурата на религиозните дейности обхваща т. нар. Кул­тови сгради. Обектите за религиозна дейност са с подчертани социални функции. Те са място за духовно общуване и равновесие на вярващите. Още с появата си, в продължение на векове, те са били един от притегателните цен­трове за осъществяване на социални контакти. Разглеждани като инфра­струк­тура, религиозните обекти заемат определено място, те са акцент в селищната среда. В градовете, чрез архитектурната си монументалност те се вписват в градоустройствената планировка и заемат почетно място в композицията на градския център и площад.

На територията на община Перник религиозните обекти са основно на  източноправославната християнска църква, Мрежата от религиозни храмове обхваща 16 църкви и 4 манастира. Някои от църквите са с многовековна история. От манастирите по-известен е „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” (в землището на с. Кладница). Физическото състояние на сградния фонд на манастира обаче е в много лошо състояние.




  • Сигурност и обществен ред

Обслужващите функции на общинския център и неговия администра­тивен статут (областен и общински център) са предпоставки за появата на специфичен тип институционални структури. Такива са структурите на съдеб­ната власт и на другите правоохранителни институции. Гр. Перник е седалище на Районен и Окръжен съд, на Прокуратурата и следствието.

От органите за сигурността и обществения ред, които се намират на тери­торията на общината, основно място заемат деконцентрираните структури на МВР – Регионална дирекция на вътрешните работи и 2 районни полицейски управления. В общината е създадено и звено на Общинска полиция. Местната власт осъществява функции по взаимодействието с органите по сигурността и обществения ред при закрилата на децата и гражданите на обществени места, при определяне на пропускателния режим в училищата и детските заведения и обезопасяване на училищните дворове.



Териториално-йерархичната структура на „Служба полиция” на РДВР също обуславя опре­делен тип функционални връзки. На територията на общи­ната има две Районни полицейски управления. Първо РПУ обхваща западната част на територията на град Перник, вкл. кв. Тева, както и селата Мещица, Расник, Радуй, Дивотино и Люлин. На територията на управлението има и полицейски участък в гр. Бата­новци, който обслужва и селата Селищен двор, Витанов­ци, Зидарци, Лесковец, Черна гора, Богданов дол, Ярджиловци, Плани­ница и кв. Бела вода.

Второ РПУ включва източната територия на гр. Перник и селата Големо Бучино, Студена, Бос­нек, Чуйпетлово и Кралев дол. На територията на управ­лението има и полицейски учас­тък в с. Рударци, който обслужва и селата Драгичево и Кладница. Всяко село и квартал се по­сещава по график от поли­цейски инспектор.



1. 2. 7. Инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса
На територията на община Перник е създадена и добре развита мрежа от институционални структури, неправителствени организации и др., чиято основна дейност е свързана с подкрепата на бизнеса. Такива са банковите и застрахователните структури, функциониращи на територията на общината, митни­чески обекти, браншови организации, бизнес инкубатори, агенции за недвижими имоти, тържища и др.

По-големите банки в страната имат свои клонове и представителства на територията на Пернишка област („Булбанк” АД, ТБ „Биохим”АД, ТБ „Пощенска банка”АД, ТБ „ОББ” АД и др.). Седалищата на банковите клонове и пред­ста­вителства са разположени в общинския център.

Митническата администрация е представена от Митница Перник, а да­нъчната – от няколко данъчни подразделения.

От неправителствените структури, дейността на които има отно­шение към развитието и подпомагането на бизнеса (вкл. на малкия и средния) в общината има представителства на Търговско-промишлената палата, на Съюза за стопанска инициатива. През последните години в гр. Перник е изграден и Регионален бизнес център за подпомагане на МСП с бизнес инкубатор, подпомагащи стартиращия бизнес на малки и средни фирми.

Ангажиментите на местната власт по подпомагане на бизнеса са свързани със създаване на специализирано звено към общинската админи­страция „Евроинтеграция и инвестиционна политика”. Това звено, наред с дру­ги­те си функции, ще осъществява и интеграцията с неправителствения сектор (вкл. и с браншовите организации) за провеждане на съвместни инициа­тиви, свързани с подкрепата на бизнеса на територията на общината.

1. 2.8. Общински бюджет
Решаващо значение за изпълнението на икономическите цели на общи­ната има изпълнението и преизпълнението на приходната част на бюджета. За периода 1999-2004 г. се очертава тенденция на нарастване на размера на приходите в общинския бюджет - от 23967,7 хил. лв. (1999 г.) на 30448,3 хил. лв. (2002 г.) и достигане до 36262,5 хил. лв. (2004 г.). Изключение от тази тенденция е 2003 г., когато приходите в общинския бюджет намаляват значи­телно под тези от предходната година.

Преобладаващ дял във формирането на приходната част на бюджета имат собствените приходи, които през отделните бюджетни години съставляват от 45 да 55%. За проучвания период се наблюдава тенденция на увеличение на собствените приходи в общинския бюджет както в абсолютно, така и в относително изражение.

С най-голям относителен дял в собствените приходи са данъчните постъп­ления. През последните години те варират между 34,8% (1999 г.) и 5,4% (2004 г.).

Бюджетната субсидия (трансфер от републиканския бюджет) за издръжката на делегирани дейности варира в определени граници. За 2004 г. тя е в размер на около 13,0 млн. лв. и е по-малка по размер от тази за 2002 г. – 15,7 млн. лв. Неизпълнението на предвидените собствени приходи и по-малкия размер на субсидията от Републиканския бюджет често е причина за определено бюджет­но напрежение, изразяваща се във формиране на бюджетен дефицит, нераз­пла­тени бюджетни задължения и др.

Общият извод, който може да се направи, че през последните години на­раства делът на вноските по данъка за общините, докато най-голямото перо в общинските приходи – данъкът върху доходите на физическите лица - бележи слаба тенденция на намаление.

В структурата на разходната част на общинския бюджет (структурата на разходите по функции) през 2004 г. с най-голям относителен дял са разход­ваните бюджетни средства за издръжката на:

- образованието - 32,3 % от всички бюджетни разходи;

- управлението – 28,0 %;

- жилищно строителство и БКС -17,9 % и др.

Структурата на бюджетните разходи (по характера на предназначението им) показва, че с най-голям размер са текущите разходи (заплати, осигуровки, ДОД, отопление, осветление и др.) – 81,7 %, а инвестиционните (капиталовите) разходи заемат 11,6 %. Размерът на капиталовите разходи през последните години варира от 5,1 % (1999 г.) до 15,1 % (2002 г.) и 11,6 % (2004 г.).

Едно от затрудненията, на общинския бюджет да изпълнява своето предназначение, са големите размери на неразплатените бюджетни средства към НОИ, НЕК, други доставчици на стоки и услуги, и т.н. За 2003 г. размерът на неразплатените средства от бюджета е в рамките на 11,3 млн. лв, а през 2004 г. – 7,6 млн. лв.


1.2.9. Инфраструктурни мрежи и обекти на територията /транспортни, водоснабдителни, електроснабдителни, газификация, съобщителни /
1.2.9.1.Транспортна система
Мястото на пернишкия транспортен възел в националната и европей­ската транспортна система се анализира и оценява в контекста на взаимодей­ствието на транспортните системи, представени в града и крайградската зона на най-високите си нива.

На територията на община Перник се пресичат два важни европейски тран­спортни коридора:



Транспортен коридор № VІІІ от албанските адриатически пристанища през Македония към българските черноморски пристанища и направлението на североизток е връзка на европейските транспортни системи с транспортните коридори на ТРАСЕКА към Закавказието, Каспийския регион и Централна Азия. Коридорът функционира и се утвърди като влъзка между Албания, Македония и България, но и много повече като връзка на страните с румънските, украинските и руски пазари.

Транспортен коридор № ІV от Германия – Унгария през Западна Ру­мъния и по бъдещия мост но Дунав при Видин към София – Перник – Солун е признат за една от европейските транспортни оси с най-висок континентален приоритет. В следващите години в процеса на европейската интеграция Европейският съюз ще насочва към него много ресурси за изграждане както на пътната, така и на железопътната инфраструктура.

В рамките на подобряването на националната пътна мрежа приоритетно е изграждането на автомагистрала “Люлин” и продължаването на изграж­дането на автомагистрала “Струма”. Те ще отклонят част от транзитното и тежкотоварното движение от урбанизирането зони. Следва обаче да се отбележи, че предвид свързването на магистрала “Люлин” със североза­падните райони на София, потоците по пътя І-1 към София през Драгичево, Владая и Княжево ще останат значителни.



Благоприятно обстоятелство е, че магистрала “Струма” ще създаде доб­ри условия за движение за потока към Кюстендил-Скопие през Дупница (осо­бено за тежкия товарен транспорт) и това ще облекчи пътя І-6, сегашния Транзитен булевард на Перник.

Пернишкият железопътен възел ще получи нова значимост в средно­срочна перспектива чрез интегрирането на националната железопътна инфра­структура в мрежата на европейските скоростни железници. Очаква се регионът да бъде свързан със София и с европейските транспортни коридори чрез желе­зопътна линия за 160 – 200 км в час. Проектът “Модернизация на железо­пътната линия Видин-София-Кулата” е включен в доклада на Групата на високо равнище към Европейската комисия, председателствана от г-н Ван Мирт. Проектът предвижда за железопътната връзка 2400 млн. Евро и включва частично удвояване, модернизация и изграждане за скорост 160 км/ч.

Пътната мрежа на община Перник и региона се оценява като нераз­делна част от регионалната пътна мрежа. През територията на община Перник и прилежащите зони на влияние преминават пътищата от Републиканската пътна мрежа както следва:


Номер на

Наименование на пътя

Области

пътя





1

2

3



Пътища първи клас





Монтана - Враца - Мездра - Ботевград - Горни Богров - ок.п. София - Даскалово -

СО, Сф, Пк,

Е-79

о.п. Дупница - о.п. Благоевград - о.п. Симитли - Кресна - Кулата - граница Гърция

Кн, Бл

6

Граница Македония - Гърляно - о.п. Кюстендил - Радомир - Перник - ок.п.София -

Кн, Пк, СО,



Пътища втори и трети клас



63

Перник - Мещица - Брезник - Трън – Стрезимировци

Пк

605

(Радомир - Перник) Батановци - Палилула - Ноевци - Габров дол - Мурено - Враня стена

Пк

638

(Мещица - Брезник) - Бабица - Златуша - Росоман – Пожа­ре­во - Гурмазово – Божурище

Пк, СО

802

(Калотина - ок.п. София) - Банкя - Дивотино – Перник

Сф, Пк

1003

(Даскалово - о.п. Дупница) - Рударци - Кладница – Селимица

Пк

6032

(Копаница - Косача) – Лесковец – Батановци

Пк

6041

(Бобораци - Жедна) - Косилак - Кондофрей - Чуковец - Гълъбник – гара Гълъбник - Долна Диканя (Даскалово - о.п. Дупница)

Пк

Гъстотата на пътната мрежа на областно ниво, сравнена с тази на ана­логични територии на страната, показва втора по големина стойност на на­ционално ниво, значително над средната за страната.

От друга страна обаче сравнително нисък е относителният дял на пътищата с трайна настилка.



Транспортните натоварвания на националната пътна мрежа в района на община Перник са високи, което личи от данните в таблица № 9 .

Таблица № 9

Средно-денонощна интензивност на транспортното натоварване

за 2003 г. в пернишкия участък на път І-1

Позиция

Леки

Бус

Товарни

Общо

Е-ци лек автомобил

София –област

4869

163

2467

7499

12136

Перник –област

4869

880

4940

15147

23360

Перник-общ.

5183

340

2692

8215

12594

Приведените в таблица 9 данни показват натоварвания от порядък над средните за страната. Видно е, че в района на общината е участъкът със средно­денонощно приведено натоварване от над 23 хиляди оразмерителни единици леки автомобили. Това е втората по натовареност пътна отсечка в страната. За сравнение: единствено участъкът на автомагистрала “Тракия” на изхода от София е по-натоварен.

От пътно-транспортната обстановка резултират два основни проблема:



Първо: Участъкът в района на Драгичево е изключително опасен, поради високата натовареност, недостатъчните габарити и от там високата плътност на транспортния поток. Пътят преминава през урбанизирана среда с най-разнообразни (включително и селскостопански) функции. В това отношение облекчението от изграждането на автомагистрала “Люлин” ще е недостатъчно и в най-добрия случай ще е отдалечено в средносрочна перспектива.

Второ: Преминаването на транзитния път І-6 в посока Радомир-Кюстен­дил през града също е в конфликт с градската среда. Пътят не може да бъде елиминиран. Единствено изграждане на далечен северен обход за връзка с магистрала “Люлин” би могъл теоретически да поеме само малка част от далечния транзит. Засега пътят се пресича от силен пешеходен поток, който не може да бъде отклонен по съществуващия надлез и това е недопустимо опасен конфликт. От друга страна палиативното ограничаване на скоростта също е недопустимо за един трансевропейски транспортен коридор.

Тези проблеми следва да се овладеят приоритетно с комплексни градоустройствени и транспортно-комуникационни проучвания и да бъдат предмет на възможно най-бързите инвестиционни усилия.


Транспортно планиране на град Перник. Транспортното планиране вклю­ч­ва разработките на Генералния транспортно-комуникационен план (нари­чан понастоящем План-схема на транспортно-комуникационната система), на Генералния план за организация на движението и на план за оптимизация на мрежата на масовия градски транспорт. През последните 10-15 години такива планове за Перник не са разработвани, което, впрочем, е масовият случай за цялата страна.

Последните разработки обаче, както на Генералния план за организация на движението, така и особено на Плана на транспортната комуникационна система (ПТКС) са с изключително високо качество. Техните постановки се потвърдиха във времето и продължават да са валидни.

Планът на транспортната комуникационна система е разработен през 1992 г. Разгледани са всички аспекти на формирането и привличането на движението, на междутериториалното разпределение на транспортните корес­понденции, на транзитното движение, на системата на масовия градски транспорт, на крайградското движение. Направени са изводи и препоръки, включително и с разработването на важни детайлни проблеми. Разработен е и проблемът с далечния северен транзитен обход – единствената постановка на плана, която без да е отречена по принцип, не се потвърждава като непо­средствено актуална. Планът също така не разглежда проблемите на велоси­педното движение, което все повече се очертава като перспективен елемент на градската мобилност.

Понастоящем градската транспортна обстановка създава предпоставки за актуализиране на основните постановки на Плана на транспортната комуникационна система. Структурните промени на демографските и стопан­ските потенциали и особено преструктурирането на трансконтиненталните тран­с­портни потоци по европейските транспортни коридори създават нови проблеми, които следва да се разработят с инструментариума на генералното транспортно планиране. Това обаче е и елемент на цялостен градоустройствен план.

Целесъобразно би било за установяването на актуалните потребности на градската транспортна система и за определянето на инвестиционните приоритети да се предприеме актуализация на транспортната схема. От нея би следвало да се очаква да се определят и обосноват:


  • Необходимите в средносрочна перспектива мероприятия по из­граж­дане и модернизация на транспортните инфраструктурни мре­жи и системи и на системата на масовия градски транспорт;

  • инвестиционните приоритети в зависимост от обществените по­требности на общината и от мястото й в националните транс­пор­тни системи;

  • етапността на реализация на инвестиционните проекти;

  • инвестиции и да набележи целесъобразните модели на финан­си­рането.

Проблемите на организацията на движението и на оптимизацията на мрежите на масовия градски транспорт, на велосипедното движение и на връзките им с конкретни и детайлни благоустройствени проекти, също биха мог­ли да се разработят като елементи на актуализацията на транспортно-комуникационната схема.

В рамките на разработката следва да се провери и степента на бла­гоустрояване на съставните села. Част от селата се почти напълно благо­устроени – почти всички улици са с трайна настилка, но има и села с ниска степен на благоустроеност. Необходимо е инвестиционните приоритети в това отношение да бъдат конкретизирани.



Масов градски транспорт. Масовият градски транспорт за общо пол­зване на община Перник функционира като единна система, в много голяма степен съответстващ на транспортните потребности на населението. Основа за планирането на маршрутните тролейбусни и автобусни линии са разработките на Плана на транспортната комуникационна система.

Тролейбусната система е собственост на общината. Автобусните пре­вози се извършват основно от частната фирма “Пътнически превози”, създа­дена на базата на приватизираното държавно предприятие. Оперират и частни превозвачи. Превозите до София се извършват на паритетни начала от фирмите “Пътнически превози”, “Юнион Ивкони” и “Перун автотранспорт”. Превозите до Радомир се извършват паритетно от “Пътнически превози” и “Автобусни превози” Радомир. Общината не субсидира автобусните превози с едно изключение – автобусна лииня № 16.

Функционира една специализирана автобусна линия, която превозва учениците от начална спирка “Кралевски път” (отклонението за с. Кралев дол) до училищата в централната градска част.



Главните градски линии са 6 на брой, от тях три тролейбусни, и обслуж­ват градските структури с направление към центъра. Интервалите на следване са основно на половин, или на един час в зависимост от натовареността на линията. Функционират 10 допълнителни автобусни линии, ориентирани към конкретни и специализирани пътникопотоци.

Междуселищните автобусни линии са 15 на брой и свързват селата на общината предимно във върховите часове. Маршрутите, спирките и разпи­санията са планирани по такъв начин, че по основните направления допълват градските линии и в резултат се получава една приемлива честота на след­ване.

Автобусите за София се движат на интервал 20 минути от 5,00 часа до 20,40 часа. Автобусите за Радомир се движат на половин час.

Не са правени опити за образуване на тарифни и експлоатационни сдружения между превозвачите. Предвид тяхното сътрудничество и работата им с общинските органи, съществуват благоприятни предпоставки за съгласу­ване на разписанията и тарифите в рамките на бизнес-сдружение, до единна система за комплексно транспортно обслужване на населението.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница