Водоснабдяване и канализация

Водоснабдяване и канализация

• 
  Водоснабдяване.
  

Завиреният обем на яз “Студена” е 23,6х10м³, като за питейно-битово водоснабдяване на града се ползват 900 л/сек, и за промишлени нужди - 300 л/сек. Гравитачно водата се довежда до пречиствателната станция за питейни води (ПСПВ) “Перник”, с капацитет 800 л/сек, като е предвидено и разши­рение за още 680 л/сек. Пречистената вода отговаря на БДС “Вода за пиене.

Външната водопроводна мрежа свързва ПСПВ с помпените станции и водоеми, откъдето се водоснабдяват съответните села или обособени зони от града.

Водоснабдителната система включва още помпените станции (ПС) “Калкас”, “Тева”, “Д. Полянов”, ”Дивотино” и “Бучино” и редица водоеми. Дока­то за селата изградеността на водоемите е 100%, за град Перник е само 50%, което е в основата на проблемите във водоснабдяването. За нормализиране на водоснабдяването на града е необходимо доизграждане на предвидените водоеми и разширяване на ПСПВ.

На територията на общината е изградена още една ВС “Рударци –Драгичево”, за водоснабдяване на едноименните села, които са водоснабдени 100%. Тук водоизточници са - водохващане от р. Рударска и Владайския събирателен канал.

Пречиствателната станция за питейни води “Рударци – Драгичево” е с капацитет 50 л/сек., в експлоатация от 1996г. Водоем с обем 500куб м, изграден на площадката на ПСПВ, захранва високата зона на Рударци, след което по гравитачен път водата се отвежда в напорния водоем за Драгичево с обем 400куб м. От разпределителната шахта на гравитачния водопровод за Драгичево се отклоняват водните количества за захранване на ниската зона на Рударци от водоем с обем 400 куб м. Степента на застроеност на водопроводната мрежа е 70%.

Останалите населени места се водоснабдяват чрез местни водохва­щания, като селата Чуйпетльово и Радуй не са централно водоснаб­дени, а в Богданов дол мрежата се изгражда в момента.

Общата дължина на водопроводната мрежа в общината е 400км, като 45 % от нея е за град Перник, а 55 % - за селата. Уличната водопроводна мрежа е с дължина 297 км, като разпределението е подобно - градската мрежа пред­ставлява 43 % от общата улична мрежа. Дължината на външните водо­проводи е почти 103 км, като е разпределена приблизително поравно между град Перник и останалите населени места. Водопроводните отклонения са 19,7 хиляди броя, като 75 % от тях са в град Перник.

Така изградената водоснабдителна мрежа осигурява водоснабдяване за 98,7 % от населението на община Перник, което е колкото средния показател за страната. Общото състояние на мрежата, обаче /недоизградени обекти, амортизирани водопроводи с чести аварии и високи загуби/, налага режим на водоподаване. Докато средният процент за страната е 21,5 %, за ЮЗ район за планиране - 22,2%, в община Перник 92,2% от водоснабденото население е с режим на водоподаване, при това тежък.

Сериозен проблем е амортизацията на водопроводната мрежа, прео­бла­даващата част от която е с етернитови тръби. Честите аварии са причина за сериозни загуби на вода и лошо качество на услугата. Има проблеми с водо­снабдяването - изградените съоръжения са оразмерени за по-малко население и водата не достига. Необходимо е както дострояване на водопроводната мре­жа, така и увеличаване на водоемите. Капацитетът на ПСПВ също е недо­ста­тъчен.

Основните проблеми във водоснабдяването са :

• 
  ниска ефективност на водопроводните системи и големи загуби на вода в тях;
  
• 
  недостатъчна изграденост на обеми за акумулиране на водите през пълноводието и използването им през сезоните на малово­дие;
  
• 
  голям брой започнати и недовършени водоснабдителни обекти;
  

• 
  Канализация
  

В отделни села на общината /Кралев дол, Студена, Кладница, Дивотино/ има наченки на частична канализация, по-често смесена - за дъждовни и отпадни води, като обикновено се зауства директно в реки и дерета. Особено тревожно е това положение в с. Кладница, където има опасност от замърсяване на яз. Студена.

Основните проблеми в степента на канализация на населените места съ свързани с:

• 
  частично изградена и по-често липсваща канализационна мрежа в селата;
  
• 
  участъци от съществуващата канализационна мрежа са аморти­зи­рани или разрушени;
  
• 
  директно заустване на отпадни води в реки и дерета
  

2. 
   Телекомуникации
   

Освен че като цяло телефонната мрежа е недостатъчно развита, същест­вуват и големи териториални диспропорции. АТЦ функционират само в селата Драгичево, Дивотино, Мещица, Ярджиловци, Студена, Рударци и Кладница /ци­ф­рова/ и гр Батановци, а останалите села се обслужват с изнесена телефонна мрежа.

Много добре е развита селищната телефонна мрежа в селата Рударци, Зидарци, Вискяр и Селищен дол, където телефонната плътност е над 50 тел. поста /100д. В Драгичево, Мещица, Расник, Ярджиловци и Студена показа­телят се движи около средните стойности за общината; в град Перник телефонната плътност е 27,2 тел. п. / 100 д. Ниска е телефонната плътност /19,3/ в другия град на общината –Батановци, където в някои квартали изобщо не е развита селищната телефонна мрежа, в Дивотино, Кладница и Кралев дол, а в останалите села стойностите са под 10 тел.п. / 100 д. Село Боснек има само един телефонен пост в кметството, а селата Богданов дол и Г. Бучино - по 2-3 тел. поста.

Развитието на съобщителната мрежа върви главно по посока на модернизирането и /основно в град Перник/, като степента на цифровизация наближава 30 %. В града функционира цифрова автоматична телефонна централа /ЦАМТЦ/. Монтираният цифров капацитет е 17 хил тел.п. До всички крайни АТЦ в общината е осигурен цифров телефонен пренос, с което степента на цифровизация на междуселищните връзки достига 100 %, а абонатите им могат да ползват качествен комутируем достъп до Интернет.

Инсталираният цифров капацитет в цифровите централи позволява от­кри­ване на цифрови номера за бизнеса и населението от града и крайградските села с разширяване набора от услуги - цифрови наети линии, ISDN и близка перспектива за широколентов абонатен достъп.

Пълното задоволяване на чакащите молби за телефон се предвижда чрез използване на нови технологии, включително безжичен абонатен достъп. Модернизацията на мрежата чрез подмяна на аналоговите централи с цифрови и разширение и реконструкция на селищната телефонна мрежа, свързано с цифровизирането, ще даде възможност за разширяване обхвата на мрежата и улесняване достъпа за предаване на данни, високоскоростен интернет, инте­рак­тивни услуги и др.

Мрежата за достъп за бизнес услуги има обособени 2 точки за достъп в град Перник, с възможност за предоставяне на още при заявен интерес. Около 97 % от територията на общината и 99 % от населението има покритие с мобилни телефони.

Пощенските услуги се осъществяват от 23 пощенски клона, като осигу­ряват основни услуги и по възложителство, включително изплащане на пенсии, застраховки и др. 9 от тях са разположени в град Перник, а останалите са в селата от общината. Боснек, Вискяр, Зидарци, Лесковец, Планиница, Радуй, Селищен дол, Чуйпетльово и Черна гора се обслужват от съседните села.

Основните проблеми в състоянието на телекомуникациите могат да бъдат формулирани по следния начин:

• 
  Ниска степен на изграденост на съобщителната мрежа не само за общината като цяло, но дори и за град Перник;
  
• 
  Бавен темп на процеса на цифровизация;
  
• 
  Общо информационно-комуникационно изоставане
  

2. 
   Енергийна инфраструктура
   

На територията на община Перник са изградени две топлое­лектрически централи - ТЕЦ “Република” /кв Мошино/ и ТЕЦ “Перник” / кв. Твър­ди ливади/.

ТЕЦ “Република” е построена на етапи в периода 1951-1967 год, като техни­ческите и параметри са:

-инсталирана електрическа мощност - 105 MW

-топлинна мощност - 502 MW
- годишно производство на електрическа енергия - около 500 000 МWh
-годишно производство на топлоенергия - около 400 000 МWh

ТЕЦ “Перник ” има 114 MW топлинна мощност, но се използва само за резерва.

• 
  Електроснабдяване
  

Всяко от населените места получава захранване от електрораз­преде­лителната мрежа средно напрежение посредством въздушни изводи 20 кв., а в градската част- кабелна мрежа 20 кв. Всички населени места са електри­фицирани. Електроенергийната мрежа е оразмерявана за товари, по-големи от сегашните и с редки изключения, има възможност за поемане на допълнително натоварване.

Проблемите са по-скоро в състоянието и поддържането на мрежата нис­ко напрежение /НН/ в селата и кабелната мрежа в града.

• 
  Топлофикация
  

Продължителната работа на съоръженията на ТЕЦ “Република”, много­кратните им ремонти, силно изменената и влошена горивна база и не на по­следно място морално остарялото оборудване водят до производствена дейност, която в значителна степен оказва неблагоприятно регионално въздей­ствие върху компонентите на околната среда. Също така високото пепелно съдържание на горивната база води до генерирането на значителни количества промишлени отпадъци – пепел и сгурия и др., които са свързани с техноло­гич­ната дейност на ТЕЦ.

В последните години се провеждат комплекс от мерки по намаляване на отрицателното въздействие от производствените дейности. Въведени са вътрешнозаводски правила за оптимизиране на дейностите, имащи отношение към опазването на околната среда. За пълното хармонизиране на производ­ствената дейност с националното и европейско законодателство е изготвена програма за привеждане в нормите на основното и спомагателните произ­водства.

Изпълнението на тази програма би довело до продължаване и след 2007 г. дейността на централата и до значителното подобряване качествата на регионалната природна среда. Намаляването на вредните емисии и модерни­зацията на централата е едно от основните условия тя да работи до 2012г.

Главната трудност при изпълнението на тази програма е свързана с осигуряването на финансовите средства. За привличането им Дружество “Топ­лофикация Перник” предвижда кандидатстване пред държавни и европейски финансови фондове.

2. 
   Газоснабдяване
   

• 
  Състояние на околната среда
  
  • 
    Екологично състояние
    

Най-сериозен замърсител на околната реда в общината е ТЕЦ “Република”, следван от мини “Изток”, “Стомана” ЕАД, които са основни източници на прах, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден монооксид и др.

В териториален аспект, с най-силно замърсяване на въздуха се характери­зи­рат кварталите Централен, “Батановци”, ”Църква” и “Изток”. Съседството на кв. “Калкас” до шламохранилището на ТЕЦ “Република” го поставя в изключи­телно неблагоприятно положение по отношение качеството на околната среда, главно поради лошото поддържане на хранилището

Националната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух показва следните данни: за състоянието на атмосферния въздух в разглеж­да­ната територия

Посочените по-долу данни показват, че за региона на гр. Перник е харак­тер­но наличие и на серен диоксид, чиито основен източник са горивните процеси основно на ТЕЦ и в по-малка степен на битовите източници на отоп­ление.

Основните отводнителни артерии на община Перник са р. Струма и р. Конска. Река Струма е приемник на отпадните битови и промишлени води на всички населени места по поречието й, вкл. и гр.Перник.

Върху качествата на водите най-неблагоприятно влияние оказват мини “Перник”, “Стомана” АД, Месокомбинат, ТЕЦ “Република”, КАМЕТ. Отпадъчните води на посочените обекти се заустват директно в р.Струма, а “Инкомс”, “Струма”, “Заваръчни машини” заустват в градската канализация, от която без пречистване се излива в р.Струма.

Качеството на водите на р. Струма в участъците преди и след гр. Перник показват категорични разлики. При навлизане в града реката е І^а категория водоприемник, а при напускане – ІІІ^а категория, което се отразява крайно неблагоприятно на поречието след града. Нарушени са показателите електропроводимост (до 5 пъти), БПК₅ и ХПК (до 4 пъти), окисляемост (до 5 пъти), хлориди и сулфати (до 3 пъти), амониев, нитритен и нитратен азот (до 4 пъти). Присъствието на метали показва много високи стойности (до 10 пъти ПДК), което се обяснява със залпово замърсяване от различни източници.

В яз. “Студена”, който е източник на питейна вода за гр. Перник, се заустват без пречистване отпадъчните води на с.с. Боснек и Кладница.

Подземните води в по-голямата част от Пернишката котловина са предимно плитки - 1 до 5 м ниво на залягане. Те са с дъждовно–снежно подхранване, поради което режимът и качествата им са в пряка зависимост от атмосферните валежи и състоянието на течащите води.

На територията на общината има два основни източника на минерална вода – извор Бялата вода с дебит 3.3 л/сек, температура 27 С, експлоатационни запаси 104 х м3 и извор Рударци – с дебит 10.3 л. / сек., темп. 28 С и експлоатационни запаси 33 хил. куб. м .

Акустика на средата. По отношение на акустиката на средата основни източници на наднормен шум са моторните превозни средства, промишлените и комунални дейности, обществени и увеселителни заведения, технически средства и уреди. Основен носител на шум в гр. Перник е главната пътна мре­жа, чието натоварване поставя в неблагоприятни условия Обединена работ­ническа болница, района на автогарата, кв. Изток, кв. Църква и цялата цен­трална част на града.

Населените места, разположени в близост до ж.п.линиите Владая-Перник-Радомир и София-Волуяк-Перник-Радомир, както и покрай международния път София-Кулата са подложени на високо шумово натоварване. Еквивалентните нива на шум за тези населени места и квартали са в порядък 68.5 – 71.5 дБ / А при допустими за светлата част на деня 55 дБ / А.

Естествено проявяващите се свлачищни процеси, мотивирани от специ­фич­ни инженерно-геоложки условия, са с различна дълбочина,достигаща на места 20 м. Дълбоки са свлачищата, които се наблюдават в кв. Драгановец, Бай­ку­шева махала, Бяла вода, Табана. За част от свлачищата е характерно бавно приплъзване на пластовете в периоди на преовлажняване, каквито са свла­чищата при с. Сирищншк, Светля, Богданов дол, Дивотино, Витановци, Големо Бучино, Рударци.

Откритият способ за добив на въглища в някои рудници на мини Перник е причина за нарушаване на големи площи, придружени от големи по обем и площ свлачища. С производствената си дейност “Мини Перник”ЕАД е нарушило 25316 дка земи, от които 5528 дка са рекултивирани. В границите на Пернишкия каменовъглен басейн, повече от 10000 дка са заети от мергелни насипища, част от които са рекултивирани.

Замърсени с тежки метали земи има в землищата на кв. Изток, резултат от работата на Стомана-индъстри и ТЕЦ. В землището на кв.Църква замърсените с тежки метали земи са повече от 80 дка, а в Бяла вода – около 2000 дка.Край с. Дивотино около 60 дка са унищожените от добивната дейност земи. При с.Кладница изоставените промишлени терени са около 300 дка.

• 
  Защитени територии
  

В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – “Духлата”, от която са проучени 15 км.

• 
  Депа за битови отпадъци
  

• 
  100000 тона ТБО годишно, определено на база 950 кг/чов/год;
  
• 
  неизвестно количество строителни отпадъци;
  
• 
  неизвестно количество производствени и опасни отпадъци.
  

• 
  на територията на общината няма сметище, което да отговаря на изискванията за такъв род съоръжения;
  
• 
  общият брой на обявените чрез информационни карти сметища в об­щината е 21, от които отредени и контролирани са 2 сметища; оста­налите са неотредени и неконтролирани; 5 населени места са обявили че нямат сметища, а 3 не са попълнили информационни карти;
  
• 
  общата площ, заета от отпадъци на територията на общината възлиза на 1781 дка, от които 1525 дка са заети от промишлени отпадъци, а 256 дка – от битови.
  
• 
  характерно за общината е наличие на множество криминални сметища, най-често в непосредствена близост до населени места, до пътища, по поречия на реки и дерета;
  
• 
  не се извършва запръстяване на 2-те контролирани депа; утъпкване се прави, когато на сметището се докарат строителни отпадъци;
  
• 
  техниката за събиране и извозване на отпадъците е недостатъчна и в по-голямата си част амортизирана;
  
• 
  техниката за поддържане на отредените и контролирани сметища е представена от верижен трактор, булдозер и цистерна с вода за гасене на самозапалванията;
  
• 
  поради лошо поддържане, всички сметища на територията на община Перник създават потенциален здравен риск.
  

Сериозен проблем на общината е въздействието, което промишлените обек­ти и битовата дейност оказват върху качествата на водите на р.Струма, осо­бено влиянието на гр.Перник върху тях. Мащабната в миналото минно-добивна дейност, липсата на канализация в населените места и характерът на гео­лож­ката основа са мотивирали формиране на значителни по обхват и дълбочина свлачищни процеси, голяма част от които са активно действащи.

• 
  Обща характеристика на усвоеността на територията и селищната мрежа
  

Значителна част от територията с първично предназначение на зе­ме­делска земя (28 837 дка) е превър­на­та с годините в открити руднични раз­работки, кариери и депа на отпадъците от въг­ле­добива и енергетиката. Това се отнася в най-голяма степен за землищата на гр. Перник и кварталите му Бела вода и Изток и на селата Големо Бучино и Люлин.

Доминиращите форми на стопанско усвояване на територията са пре­допределили високия от­носителен дял на дисперсно разположените в меж­ду­селищните територии застроени обек­ти от всякакъв вид – 3 398 дка, в повечето случаи осигурени с основни елементи на транспор­т­на­та и техническата инфра­структура.Характер на територии с относително съхранен естест­вен ландшафт се срещат само по планинските склонове и в част от периферните райони в се­вер­ната и западната част на общинската територия.

Структура на селищната мрежа. Селищната мрежа на общината включ­ва 24 населени места – 2 града и 22 села. Средната й гъстота е 4,96 селища на 100 кв. км. и е много близка до средната гъстота за страната (4,8). Показателен за компактността на мрежата е и проксимитетът й (средното разстояние между населените мес­та), който варира от 4,7 до 8 км. Едновременно с това площта на землищата на населените места варира в значителен диапа­зон. При средна площ на едно землище от 20 175 дка, най-малкото землище е с площ от 3 804 дка (с. Плани­н­­и­ца), а най-голямото (без да се взима предвид гр.Перник) е на с. Студена и включва 31 010 дка.

В исторически план Пернишката котловина е била населена още от древността. От разполагаемите историческите сведения може да се направи изводът, че в значителната си част днешните се­ли­ща са възникнали през повече или по-малко отдалечени исторически епохи.

Днес по административен статут населените места се разпределят както следва: общинският център гр. Перник е и областен център; гр. Батановци и още 13 села са кметства; 8 села са наместничества. Като самостоятелни кмет­ства са обособени и 4 от кварталите на гр. Перник. Според категориите по За­кона за административно-териториалното устройство на страната населените места на общината се групират по следния начин: гр. Перник е от 1-а кате­гория, а гр. Батановци от 4-а. Селата Дивотино, Драгичево и Студена са от 5-а категория; селата голямо Бучино, Кралев дол, Люлин, Мещица, Рударци, Черна гора и Ярджиловци – от 6-а, селата Богданов дол, Боснек, Витановци, Расник и Селищен дол – от 7-а, селата Вискяр, Зидарци, Лесковец, Планиница, Радуй и Чуйпетлово – от 8-а категория (Вж. таблица № 10).

Таблица №10.

 Структурата на мрежата от населени места по вид и големина

• 
  Функционални характеристики на населените места и функционални връзки
  

Извън така посочените групи отделно се обособяват двата града в общината.

Освен по линията на трудовата реализация, очертана най-общо по-горе, съществени еже­днев­ни функционални връзки между селищата на общината се осъществяват още в:

• 
  В сферата на образованието, като опорни центрове (с функциониращи СОУ и основни училища с по-голям брой ученици), освен гр. Перник се очертават гр. Батановци (приемащо ученици и от селата Черна гора, Селищен дол и част от Богданов дол) и селата Ярджиловци (приемащо ученици от селата Витановци, Зидар­ци и част от Богданов дол) и Мещица (обслужващо и децата от с. Расник), с Студена (с ученици от с. Боснек);
  
• 
  В сферата на доболничната помощ - в повечето села тя се осъществява на място от индивидуални лекарски и зъболекарски практики. В повечето случаи лекарите и стоматолозите са прихо­дящи, но при­е­мат целодневно. В еди­нични случаи има местен сре­ден медицински персонал. Няколко села получават добол­нична помощ извън територията си. Такива са случаите на: Боснек и Чуй­пет­лово, които се обслужват в Студена; с. Кралев дол, което пол­зва личен лекар в кв. Църква; с. Дивотино, част от чиито жители ползват личен лекар в Перник; с. Витановци, които ползват услу­ги­те на личен лекар от Перник с приемен час;
  
• 
  В сферата на техническата инфраструктура по линия на гру­пово водоснабдяване е осигурено от язовир „Студена” и от Витош­кия водопровод. Първата група осигурява с вода, освен гр. Перник и част от кварталите му още и гр. Бата­новци и селата Черна гора, Дивотино и Люлин. Витошкият водопровод захранва селата Драги­чево, Големо Бучино, Рударци и Кладница. По линия на далеко­съоб­щенията част от селата се обслужват от телефонни цен­трали на съседни села и на градовете, които играят ролята на сре­дищни АТЦ. Такива са централите в Дивотино, която обслужва и с. Люлин; Батановци, която обслужва Богданов дол, Черна гора, Лесковец и Планиница; Студена, която обслужва и селата Боснек и Чуйпетлово; ня кв. Църква, която обслужва и с. Кралев дол и др;
  

- Липсват възможности за преки транспортни връзки между много от се­лата, т.е връзката между тях е удължена и в много от случаите налага дори пре­минаване през града.

- “Тупиковата схема” означава, че липсват достатъчно транспортни връз­ки с териториите на съседните общини, особено в северна посока (към Софий­ска област и София). Тук следва да се вземат предвид и неудовлетворителните физически характеристики на все пак съществуващите връзки, напр. пътя, свързващ Големо Бучино с Мало Бучино, който ще придобие друга функция при изграждане на магистралата. Пример за оценена необходимост от подобни връзки е изграждащият се в момента път ІІІ-802, свързващ с. Дивотино с Банкя. При бъдещото устройствено планиране на ниво ОУП на общината възможности за подобно решение могат да се търсят чрез проучване на трасе за северно продължение на пътя с. Расник - с. Радуй.

Уплътняването на мрежата от вътрешни и изходящи комуникационно-транспортни връзки, с което би се увеличила “проходимостта” на територията, представлява фактор от първостепенна важност за бъдещото й развитие.

• 
  Пространствени характеристики на селищната мрежа
  

В резултат на тези селищни формирования, както и зони на стопанска активност (рудници, про­мишлено-складови съсредоточия и зони), разположени в извън­селищните територии на зем­лищата, действителните разстояния между населените места са съществено скъсени и ед­но­временно с допълнителното уплътняване на селищната мрежа са довели на много места поч­ти до фактическо пространствено сливане на селищните структур­ни елементи. Ако към тези съображения от функционално обусловено пространствено естество се прибави и трайната функционална обвързаност (в сферата на трудовия пазар, обслужването и тех­ни­ческата инфраструктура) между градовете Перник и Батановци от една страна и близко раз­положените до тях населени места, са налице да се потвърди наличието на една градска агло­­мерация, установено и от някои предишни разработки за пернишката община. Същественото е да се отчете, че тази територия би следвало да бъде единно планирана и устройвана и да се създават условия всеки неин селищен елемент да реализира собствения си потенциал в общо взаимодействие за цялостното развитие на общността. Прилагането на такъв подход е толкова по-важно, колкото повече се проявява влиянието върху общината на близостта на Столицата, за да се използват предимствата на тази близост и да се неутрализират неблаго­при­ят­ните й послед­ст­вия.

Анализът на функционалната значимост на селските населени места, илю­стрирана на табл. приложение № 3, и географското им разположение са основание да се обособят селищни групи с общи (свър­зани) по­тен­циали за раз­витие, в рамките на които да се предприемат действия за затва­ря­не в зна­чителна степен на ежедневния жизне­дейностен цикъл.

В това отношение се обособяват следните селищни групи (с или без изявено средищно селище), подредени по азбучен ред на населените места:

• 
  Драгичево, Кладница, Рударци;
  
• 
  Боснек, Студена, Чуйпетлово;
  
• 
  Батановци, Богданов дол, Лесковец, Планиница, Черна гора;
  
• 
  Вискяр, Мещица, Радуй, Расник;
  
• 
  Витановци, Зидарци, Селищен дол, Ярджиловци.
  

• 
  Изграденост, инфраструктурна осигуреност и благоустроеност на населените места
  

• 
  Състоянието на жилищния фонд;
  
• 
  Благоустрояването на населените места
  

- жилищните сгради в преобладаващата част от селата не отговарят на съвременните жилищ­ни стандарти и само малка част от тях биха могли по пътя на реконструкцията да ги постиг­нат;

- близки или отговарящи на съвременните стандарти са жилищните сгради, строени през по­следните 20 – 30 години в го­ле­мите и средни села на общината и особено къщите, строени през последните 5 - 10 години. Тази конста­та­ция важи и за индивидуалните сгради в град­с­ки­те квартали с парцелно застрояване;

- строените преди Втората световна война ведомствени жилищни бло­кове (към мините и фаб­риките) са крайно амортизирани и едва ли биха могли да понесат обновяване.

- ведомствените жилищни блокове, строени след Втората световна война по едропанелна тех­нология или едроплощен кофраж, притежават удобни разпределения, но в повечето случаи с относително малки помещения. Основ­ният им проблем е необходимостта от саниране с оглед повишаване на енер­гийната им ефективност;

- изгражданите през последните години „кооперации” са с качества, вари­ращи в широк диа­пазон, както по отношение на плановото разпределение, така и на техническото изпълнение. Във всички случаи те са с по-добра енергийна ефективност от строените през предходния пе­риод.

• 
  Устройствени планове на териториално ниво
  

• 
  
  Каталог: docs
  docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
  docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
  docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
  docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
  docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
  docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
  docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
  
  
  
  Изтегляне 2.22 Mb.
  
  Сподели с приятели: