Териториалноустройствен план на група селищни системи Перник

Териториалноустройствен план на група селищни системи Перник;

• 
  Териториалноустройствен план за организация на отдиха в община Перник
  

• 
  План за ландшафтно устройство на крайселищната територия “СЕВЕР-ЮГ” – гр. Перник
  

• 
  Териториално устройствен план на района на село Кладница, одобрен през 1987 год.
  

• 
  Общи устройствени планове на населени места
  

Изтеклите над 13 години от разработването на плана дават основание за оценка на достоверността на прогнозите и ефикасността на плановите предвиждания и формулиране на изводи относно действеността на ОГП като основен инструмент за управление на устройствените процеси в града. Констатира се съществено отклонение, както по отношение на прогнозите – например по отношение на демографското развитие и произтичащите от това нужди от доизграждане на отделните функционални системи, “конверсията” в промишлеността, респ. на териториите и изградените на тях фондове с про­изводствено предназначение.

От 1984 г. датира и разработката “ОГП- Темелково” – сега гр. Батанов­ци, но няма данни планът да е влязъл в сила. Това обстоятелство се изтъква не толкова за изчерпателност на проучването, а като повод да бъде поставен специфичният проблем на града по отношение плановата осигуреност респ. устройствениа статут на селищните територии.

Като обобщен извод за плановата осигуреност на Община Перник може да се изтъкне, че понастоящем общината не разполага със инструмент за формиране и провеждане на устройствена политика, адекватен на съвре­мен­ните нормативни и професионално-практически изисквания, на жизнените нуж­ди на общността и на предизвикателствата, съдържащи се в предстоящите про­мени в политическия статус на държавата.

• Кадастрални и подробни устройствени планове

При прегледа на плановата осигуреност не е установено наличието на подробни планове, устройващи производствените зони (особено онези на индустриални предприятия с вече закрити или със затихващи производства), съответстващи на новото състояние на собствеността, респ. на потребностите от ново структуриране, инфраструктурно осигуряване, екологическа защита и пр.

С оглед осигуряване на необходимата база за реализация на евентуални инвестиционни инициативи и за регулиране и на устройствените процеси в хода на конверсията на градските територии с производствено предназначение, успоредно с работата по новия ОУП е необходимо да се осъществи тяхното подробно планиране (на първо място – на тези със закрити производства).

• 
  Планова осигуреност на земите по § 4 на ЗСПЗЗ към 2004 г.
  

Само за последната, също частично, са изготвени кадастър на бившите соб­ственици и сборен кадастрален план.За същата територия през 2004 г. е одобрен подробен устройствен план. Освен нея, ПУП са о одобрени и за цити­раните м. Калачица (1997) и м. Шамак (1997). Останалите 18 местности са без планове, като за 9 от тях са определени околовръстни полигони (това са бивши махали, които са изключени от регистъра на населените места и се отчитат като дворни места в селскостопански фонд).

В хода на проучването се установи, че визираните територии се за­строяват масово с вилни сгради при висока плътност, макар че с предходни актове в преобладаващата си част са определени като земи за земеделско ползване с право за застрояване или са определени през 1991 г. за вилни зони, но не са проведени процедурите по утвърждаването им.
1.2.11.3. Културно историческо наследство
Въпросите за наличието и състоянието на културно-историческото на­с­лед­ство (КИН) и на местните традиции, обичаи и празници са разработени с акцент върху качествата им на ресурс с потенциали за развитие на турис­ти­чески дейности.

• 
  Недвижими паметници на културата
  

Най-голяма концентрация на обекти, декларирани или регистрирани като паметници на културата, се установява на територията на гр. Перник (в т.ч. и кв. Църква, който в регистрите на ПК се третира като самостоятелно населено мяс­то) и на землищата на града, респ. на кварталите му.

С по-голяма значимост сред ПК се открояват “Средновековна крепост Кракра Пернишки” – ПК от национално значение; църквата “Св. Пророк Илия” в кв. Мошино, археологическият обект “Тракийско светилище” в кв. Църква и др. Тук може да се добави и Историческият музей, не толкова заради архитектурно-строителните качества на самата сграда, колкото заради ценната сбирка от движими ПК, експонирана в нея. За изчерпателност следва да се спомене и специализираният минен музей, представящ развитието на въгледобива в Пер­ник.

По отношение на културно-историческото наследство в община Перник се очертават две основни групи недвижими паметници на културата:

• 
  Традиционни обичаи, празници
  

Като потенциална опасност за съхраняването на местните традиции, обичаи, празници следва да се посочи вероятността те да бъдат комерсиали­зирани и шаблонизирани, при което да бъдат нарушени автентичността и само­битността им.

• 
  Теренни резерви и териториално проявление на инвестиционната активност
  

Въз основа на разполагаемата информация на този етап може да се очер­тае само една съвсем обща картина на собствения поземлен ресурс, с който разполага об­­щината и да се очертаят най-общо градските територии и селищата, които се отличават в момента с най-висока инвестиционна привлекателност.

 Теренните резерви включват: общинските земеделски земи; държавният поземлен фонд; общински незастроени или слабозастроени имоти в регулация.

Общински земеделски земи. Поради пропуснатата в миналото възможност общината своевременно да предяви правото си на собстве­ност върху подлежащи на връщане земеделски земи, сега тя е принудена да изчака формирането на остатъчния фонд в отделните землища, който съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ ще ста­не общинска собственост. Според наличната информация сега се разполага само с 111 дка общин­ски земеделски земи в землището на Перник. Много малко са земли­ща­та, където тази собственост ще стане ясна през настоящата и след­ва­щите две години. Меж­ду тях са само землищата на кварталите на гр. Перник и селата Боснек, Драгичево, Планини­ца, Лю­лин и Радуй. За землищата, свързани с трасето на авто­магистрали „Люлин” и „Струма” и други атрактивни райони като Рударци, Кладница общин­ската собственост ще се изясни чак през 2009 г. и след нея.

Държавен поземлен фонд. Земите от държавния поземлен фонд – общо око­ло 7 хил. дка - са съсредоточени в землищата на кварталите на Перник, гр. Батановци и селата Богданов дол, Дивотино, Кралев дол, Лю­лин (най-много – 1330 дка), Мещица и Селищен дол. При евентуална продажба на такава зе­мя за организиране на ферми (има данни за такива намерения в Дивотино), ще възникне ус­трой­ствен проблем за разполагане на фермите.

Общински незастроени или слабозастроени имоти в регулация. В гр. Перник общината има собственост върху около 400 дка незастроени или слабозастроени имоти, формирани от имоти с единична площ 4 и повече дка. От тях 266 са с предназначение обществена зеленина и представляват условен ресурс, така че действителният ресурс възлиза на около 135 дка, разпръснати на 12 места. В отделни села, по данни от кметовете, също има известен скро­мен ресурс от по няколко де­кара – в селата Боснек, Кладница, Зидарци и Лес­ковец.

Загубен поземлен ресурс са терените на рудниците, относно чиято собственост има висящи дела.

• 
  Инвестиционна привлекателност на териториите
  

Тъй като засега в общината не се осъществява системно наблюдение върху тези процеси, оценката на инвестиционната при­влекателност на терито­рията е направена въз основа на данни за издадени строителни разре­шения по квартали и населени места, информацията за пазара на недвижими имоти по обя­вите в местните вестници, интервюта с агенции за недви­жими имоти и интервюта на кметове­те на селата и кварталите.

• 
  Територия на гр. Перник и кварталите
  

  Според броя на изградените през последните 5 години (2000 - 2004) сгради от всички видове (апартаменти, къщи, обслужващи и стопански обекти) като територия с най.висока инвестиционна активност се откроява кв. Изток. Следват го в низходящ ред „Същински” Пер­ник, Църква, Калкас и Бела вода.

• 
  За селата на територията на общината
  

Следват селата Кладница (22 обекта), Кралев дол (20 обект), Люлин (15 обекта) и Ярджилов­ци (15 обекта).

Отсъствието на мониторинг за изпълнението на Стратегията за развитие на община Перник (2000-2006 г.) не позволява извършването на прецизен анализ на изпълнението й. През изминалите няколко години са реализирани няколко програми и отделни проекти, заложени в общинската стратегия от 2000 г., а именно:

- интегрирано развитие на Пернишки регион чрез обучение и разкриване на 30 нови работни места, съпътстващи възстановяването на неизползван досега сондаж "Бела вода" с термална вода на самоизлив;

- изграждане на бизнес център в кв. Изток

- изграждане на площадка за културни прояви на открито

- изграждане на център за бизнес инициативи

- стимулиране развитието на леката промишленост чрез различни форми на предоставяне на общински имоти (чрез съдействие на общинското ръководство бе приватизирана недостроената сграда "Осми март" и създадено шивашко предприятие "Демо България"АД;

Най-общите констатации от аналитичните проучвания, извършени през 2005 г., както и целевите оценки за извършените управленски действия по реализацията на заложените в Общинската стратегия (разработена през 2000 г.) основни, стратегически цели дават представа за нерешените проблеми и недостатъци свързани с нейната реализация, а именно:

• 
  Общата формулировка на стратегическите цели (без конкретизи­ра­щото им обвързване с приоритетите, очакваните ефекти и механиз­ми­те за тяхната реализация) предопределя с голяма вероят­ност и сте­пента на изпълнението на Общинската стратегия;
  

• 
  Неосигурено институционално и информационно обезпечаване на реализацията на стратегията;
  
• 
  Насочеността на ангажиментите по изпълнението на Общинската стра­тегия само към органа на местното самоуправление (Общински съвет и общинска администрация) като се подценяват възможностите за ефективни партньорства.
  
• 
  Общината в рамките на своите правомощия не е стимулатор на инициативите с инвестиционен и друг характер, а изпълнява ролята на регистратор на същите. В управленските решения на местната власт приоритет имат инициативите и конкретните действия на пуб­лич­ния сектор пред тези на частния;
  
• 
  Мястото на общината в областната структура и съседството й със Столична община не са използвани като обективен фактор за между­общинско сътрудничество за решаване на общи проблеми с надоб­щин­ски характер, т.е. всички действия по реализацията на Стра­те­гията са затворени изключително в административните й граници;
  

- Внедряване в производство на високотехнологични заваръчни машини и апаратури (Фирмата е реализирала частично проекта си със собствени сред­ства,но не са разкрити допълнителни работни места);

- Изграждане на цех за добив и преработка на месо – проектът е реализиран през 2004 г.;

- Изграждане на крайпътен комплекс – проектът е реализиран само в неговата проектна част, тъй като трасето на автомагистрала Е 79 минава през част от парцела;

- Внедряване на пресевна инсталация на кариера “Студена” – проектът е изпълнен. Преработка на дървесни и растителни отпадъци в брикети в по-голямата си част и фирмата търси арендатор;

- Проектиране и изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци – реализацията на проекта е започнала, но в момента има спорове по собствеността на терена;

- Преработка на дървесни и растителни отпадъци в брикети - реализиран е І-ви етап на проекта, като следващите етапи са преустановени поради лип­сата на финансови средства.

S W O T анализ
S W O T анализът като аналитичен инструмент, ползван при разработ­ване на стратегическите и плановите документи, дава възможност в синтезиран вид да се очертае една комплексна картина на община Перник. В системати­зиран вид, на базата на подробните аналитични проучвания се очертават силните и слабите страни в досегашното демографско, социално-икономическо инфраструктурно развитие и екологично състояние. На основата на оценките на потенциалите и ресурсите, с които разполага общината и очакваната полити­ческа и макроикономическа среда могат да се очертаят възможностите и запла­хите в развитието.

S W O T анализът помага да се получи представа за съществуващите проблеми и на основата на тях да се очертаят целите и приоритетите в бъде­щото развитие на общината.