Джак канфийлд марк виктор



страница22/49
Дата25.10.2017
Размер2.68 Mb.
#33144
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   49

Тя си спомни

Майка ми е най-милият и най-добросърдечен човек, когото можете да срещнете. Винаги е била много умна и начетена, готова да стори всичко за всекиго. Отношенията ни с нея винаги са били близки и специални. Тя е също така една от онези, чийто мозък се разпилява и чието чувство за самоличност се руши бавно от болестта на Алцхаймер. Вече десет години откакто тя си отива от нас. За мен това е една постоянна смърт, бавно сбогуване и непрестанна мъка. Макар да е изгубила почти напълно способността да се грижи за себе си, доскоро поне познаваше най-близките си хора. Знаех, че ще настъпи ден, когато и това ще изчезне, и ето че накрая, преди около две години и половина, настъпи и този момент.

Моите родители ни посещаваха почти ежедневно и прекарвахме заедно много добре, но изведнъж нещо взе да липсва. Майка ми вече не ме разпознаваше като своя дъщеря. Често се обръщаше към баща ми с думите:

- Какви приятни хора.

Положението не се променяше, ако й кажех, че съм нейна дъщеря. Аз бях попаднала в категорията „приятни съседи".

Когато я прегръщах за довиждане, затварях очи и си представях, че това е майката, която познавах от 36 години - нейното присьствие, вдъхващо спокойствие,притискането на обятията й и неповторимото и нежно и сладко ухание.

Именно с тази част от болестта и ми беше много трудно да се примиря и да приема. Преживявах труден житейски период и имах нужда от подкрепата на майка ми. Молех се и за двете ни и си мислех колко голяма е нуждата ми от нея.

Един ден, късно следобед, докато приготвях вечерята, молитвите ми се сбъднаха и преживях много приятна изненада. Родителите и съпругът ми бяха отвън, в дворчето, когато майка ми внезапно скокна, сякаш мълния я удари. Втурна се в кухнята, прегърна ме и ме обърна към себе си. Дълбоко в очите й проблесна искрица, която сякаш преодоля всички времена и пространства, със сълзи в очите и много разчувствана, тя ме попита дали наистина аз съм чедото и? Дълбоко развълнувана, аз се разплаках - да, наистина съм аз. Прегърнахме се и поплакахме заедно, никоя от нас не желаеше да позволи на този вълшебен миг да си отиде. Знаех, че ще си отиде също така внезапно, както беше дошъл. Майка ми каза, че чувствала към мен близост и че съм била много добър човек, но че изведнъЖ я поразила мисълта, че аз съм дъщеря й. Почувствахме облекчение и голяма радост. Приех този Божествен дар и му се наслаждавах, макар че той щеше да трае само един миг, час или ден. Съдбата ни беше отредила кратък отдих от тази ужасна болест и ние отново усетихме връзката помежду си. В очите й се появи пламъчето, което не бях виждала там от дълго време.

Макар състоянието на майка ми да продължава да се влошава, тя помни коя съм, а вече мина година от този тъй прекрасен летен следобед. Тя ме поглежда с особен поглед и усмижка, която сякаш казжа:

- Ние си имаме тайна, която никой друг не знае.

Преди няколко месеца, когато мама беше у дома и имахме други гости, тя ме погали по косата и гордо рече:

- Знаете ли, това е моето момиче?

ЛИСА БОЙД

Спасение

Малко момиченце, чиито родители били загинали, живеело при баба си и спяло в стаята на горния етаж.

Една нощ къщата се подпалила и бабата загинала, докато се опитвала да спаси живота на детето. Пожарът се разпространил много бързо и скоро целият долен етаж на сградата бил в пламъци.

Съседите повикали пожарната и застанали безпомощно наоколо, защото огънят бил обхванал всички подстъпи към къщата. Момиченцето се показало на прозореца на горния етаж и завикало за помощ, точно когато сред насъбралата се тълпа се понесла мълвата, че пожарникарите ще закъснеят, защото всичките били заети с друг пожар.

Изведнъж се появил мъж със стълба, опрял я на стената на къщата и се изгубил вътре. Появил се отново с момиченцето на ръце. Оставил детето в прегръдките на очакващите го долу хора и скоро се изгубил в нощта.

При разследването на случая се установило, че детето няма нито един жив роднина и след седмица в общината било свикано събрание, за да се реши кой да прибере и отгледа детето в дома си.

Една учителка заявила, че би желала да отгледа детето, защото може да му осигури добро образование.

Един фермер предложил да я вземе във фермата си, където животът е здравословен и във всяко отношение благотворен. И други изявили желание, изтъквайки защо детето би било най-добре да живее при тях. Накрая станал най-богатият жител на града и рекъл:

- Аз мога да осигуря на детето всички предимства,които вие споменахте, плюс пари и всичко останало,което може да се купи с пари.

През цялото време детето мълчало и не откъсвало очи от пода.

- Някой друг иска ли да каже нещо? - попитал председателят на събранието.

От задната част на залата пристъпил един човек. Походката му била бавна и сякаш го измъчвала силна болка. Когато стигнал отпред, застанал пред момиченцето и протегнал ръце. Тълпата изстенала - по дланите и целите му ръце имало страшни белези.

Детето извикало:

- Това е човекът, който ме спаси!

С един скок то се метнало на шията му и го притиснало с всичка сила, точно както през онази съдбовна нощ. Заровило личице в рамото му и се разхлипало. После вдигнало глава и му се усмихнало.

- Събранието се закрива - отсякъл председателят.


НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Очички, които те гледат

Малки очички те гледат,

наблюдават те нощ и ден.

С твоите думи главно

умът му е зареден.

Малки ръчички горят от желание

да правят, каквото правиш ти;

също като теб се вижда детето

в своите най-смели мечти.
Ти си като бог за това дете,

ти си най-мъдър от всички.

Никакви съмнения не се раждат

в неговата малка главичка.

То вярва в теб безкрайно,

вярва във всички твои думи и дела;

И щом порасне, ще постъпва и говори

точно както ти постъпваш и говориш сега.


Има едно ококорено малко дете,

което вярва, че си винаги прав;

наблюдава те денонощно

и по теб оформя своя нрав.

С всичко, което вършиш,

ти си пример в неговите очи.

За това малко момченце, което чака

да стане точно какъвто си ти.


НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Предоставено от Роналд Далстън






Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница