Джак канфийлд марк виктор

През очите на едно дете

Един старец всеки ден си седял на люлеещия се стол.

И както седял, дал обет да не става оттам, докато не види Бог.

Един прекрасен пролетен ден следобед старецът се люлеел на стола си, безспирно търсейки Бог в мислите си, и видял едно момиченце да си играе от другата страна на улицата. Топката на момиченцето се търколила в двора на стареца. Детето хукнало да си я вземе и когато се навело да вземе топката, то погледнало стареца и рекло:

- Господин Старец, всеки ден те гледам как се люлееш на стола и гледаш нанякъде. Какво чакаш да видиш?

- Ех, скъпо дете, ти си още много малка, за да разбереш - отвърнал старецът.

- Може би - отвърнало момиченцето, - но мама винаги казва, че ако нещо се върти в главата ми, трябва да поговоря с някого. За да го разбера по-добре, казва тя. Мама винаги казва: „Госпожице Лизи, сподели мислите си." Сподели, сподели, сподели, така повтаря мама.

- Е добре тогава, госпожице Лизи, но не вярвам, че можеш да ми помогнеш - измърморил старецът.

- Сигурно, господин Старец, но поне мога да те изслушам.

-Добре, малка госпожице Лизи, искам да видя Бог.

- Моите извинения, господин Старец, нима по цял ден се люлееш на този стол, само защото искаш да видиш Бог? - озадачено попитала госпожица Лизи.

- Да, разбира се, искам преди да умра да се уверя, че Бог съществбуба. Имам нужда от някакъв знак, а още не съм видял такъв - обяснил старецът.

- Знак ли, господин Старец? Знак? - попитала госпожица Лизи, напълно озадачена от думите на стареца. - Господин Старец, че Бог ти дава знак всеки път, когато поемеш дъх. Когато помиришеш разцъфнало цвете. Когато чуеш птичките да пеят. Когато се раждат бебетата. Господине, Бог ти дава знак, когато се смееш или плачеш, когато усещаш от очите ти да се търкулва сълза. Това е знак в сърцето ти да прегърнеш и да обичаш. Бог ти дава знак с вятъра и дъгата, със смяната на сезоните. Всички знаци са тук, но ти сигурно не вярваш в тях. Господин старец, Бог е в теб, Бог е и в мен. Няма защо да го търсиш, защото той или тя или каквото и да е, то е тук с нас през цялото време.

С една ръка на кръста, а с другата във въздуха, госпожица Лизи продължила:

- Мама казва: „Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи, защото да видиш Бог означава да видиш простите неща, да видиш Бог, означава да видиш живота във всичко." Така казва мама.

- Госпожице Лизи, дете мое, ти си много прозорлива в познанието си за Бог, но това, за което говориш, не ми е достатъчно.

Лизи се приближила до стареца, поставила малките си детски ръчички върху сърцето му и тихичко казала на ухото му:

- Господине, всичко идва оттук, отвътре, а не отвън - и посочила към небето. - Открий го в сърцето си, в собственото си огледало. Тогава, господин Старец, ще видиш знаците.

Госпожица Лизи се върнала на отсрещната страна на улицата, обърнала се към стареца и се усмихнала. После се навела да помирише цветята и се провикнала:

- Мама казва: „Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи".

ДИДИ РОБИНСЪН

Гъши разум?

Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на букба „V", цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама.

Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама - и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.

Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.

Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.

И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Знам, че отива на война

Не мога да кажа, че някога съм открил Бог

в църквата

и не помня да съм го чувствал, че е до мен,

когато съм влизал там.
Помня обаче множество усмихнати лица

и хора облечени в празнични дрехи.

Някак си все се чувствах неловко –

толкова много народ,

и така близко.
Не, не си спомням да съм виждал Бог в църквата,

но там постоянно чувам името му.

Някои питат: „Прераждал ли си се?

И ако да, кога?" А аз не разбирам.

Усещах присъствието на Бог във Виетнам –

почти всеки ден.

Усещах го, когато след сражение траяло цяла нощ,

Той пращаше слънце да прогони дъжда; а дъждът

се връщаше отново на следващия ден.
Той беше там, когато събирах тялото на сержант

Мур в найлоновия чувал.

Той беше там, когато писах писмото на неговата

вдовица, разказвайки как точно е срещнал смъртта.

Беше зад мен, когато чух последния предсмъртен

хрип на сержант Синк.

Той ми помогна да смъкна тялото на сержант

Суонсън надолу по склона в долината Ан Лоу.

Зърнах Бог, когато усетих напалмовата жега

на собствените ни позиции на 27 май, 1967.

Чувствах Го около мен, докато

свещеникът отслужваше помен за нашите мъртви.

Видях отражението Му по лицата на моите воини,

когато им казах да запазят за себе си последния

куршум,

понеже малко оставаше да ни надвият в един горещ

ден далеч в Южен Виетнам.
Той ме водеше с Божията молитва при всяка въздушна атака,

докато стояхме под бръснещите криле под дърветата.

Когато стояхме в нощна засада

и не виждах собствените си ръце в мрака,

чувствах Неговите ръце.
Той ми изпращаше самота, за да се насладя

на спомените,

които неизменно се явяват в есента на живота.
Никога няма да забравя силата, която Бог дари

на децата -

сираците от войната.

Той ги направи силни, но те не го разбраха.

Сега, 25 години по-късно, аз знам, че спим под една

и съща звезда.

Той изпрати момчетата на война. Те се върнаха

млади мъже;

Животът им завинаги се промени,

горди, че са защитили родината

на свободните.
Не знам дали Бог ходи на църква,

но знам, че ходи на война.

ДОКТОР БАРИ Л. МАКАЛПИН

Първа ескадрила

Девети кавалерийски батальон на САЩ

Като карането на велосипед

Животът е като каране на велосипед.

Докато въртиш педалите, не падаш.

КЛОД ПЕПЪР

член на Американския Конгрес
Отначало възприемах Бог като наблюдател, като съдник, който следи дали съм сгрешил. По такъв начин, когато умра, Бог щеше да знае дали съм заслужил да ида в Рая или в Ада. Той беше постоянно някъде там, нещо като Президента. Познавах Го, когато Вивдах лика му, но всъщност въобще не Го познавах.

По-късно, когато опознах по-висшите си възможности, животът ми заприлича повече на каране на велосипед, и то тандем, и забелязах, че Бог кара зад мен и ми помага да въртя педалите.

Не знам кога стана така, че той предложи да си разменим местата, но оттогава животът ми не е същият... животът с по-висшите ми способности, т.е. животът ми стана много по-интересен.

Когато аз бях на кормилото, знаех накъде отивам. Беше малко скучно, но предсказуемо. Това вВинаги беше най-късото разстояние между две точки.

Но когато Той седнеше на кормилото, ме водеше през великолепни просеки, нагоре по планините и през скалисти места с главоломна скорост; аз можех само да се държа здраво, за да не падна! И макар да ми се струваше пълна лудост, Той постоянно повтаряше: „Върти педалите, Върти!"

Требожех се и се ядосвах, питах го:

- Къде ме водиш?

Той само се смееше и не отговаряше, а аз открих, че започвам да му се доверявам. Скоро забравих скучния си живот и се включих изцяло в приключението и когато казвах: Страх ме е!", той се обръщаше назад и докосваше ръката ми.

Той ме водеше при хора, които ме даряваха с това, от което се нуждаех; дарове на изцеление, добронамереност и радост. Те ми даваха своите дарове, за да ги отнеса със себе си в моето пътешествие. Т.е. нашето пътешествие, моето и на Бог.

И потегляхме отново.

- Раздавай даровете - казваше ми Той, - те само допълнително ще ти тежат.

Така и правех, раздавах ги на хората, които срещах и открих, че в даването, самият аз получавах, а товарът ни олекваше.

Отначало не му се доверявах да контролира живота ми. Смятах, че ще се разбием. Но Той знаеше велосипедните тайни, знаеше как да се наклони на по-острите завои, да улучи точно празното място сред камъните, да мине през кратки, макар и страшни проходи.

Сега съм се научил да си затварям устата и да въртя педалите по най-необичайни места, започвам да се наслаждавам на гледката и на хладния ветрец по лицето ми с моя прекрасен постоянен спътник, моята по-висша сила.

И когато реша, че не мога повече да продължа, той само се усмихва и казва:

- Върти педалите...

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

www.elan.truden.com

Каталог: install -> Nook -> Books
install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10
install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора
install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен
install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new"

Изтегляне 2.68 Mb.

Сподели с приятели: