Джеймс Гуортни и Ричард Строуп Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета Джеймс Д. Гуортни



страница1/8
Дата23.07.2016
Размер1.31 Mb.
#2549
  1   2   3   4   5   6   7   8


Джеймс Гуортни и Ричард Строуп
Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета


Джеймс Д. Гуортни

Ричард Л. Строуп
Какво всеки трябва да знае

за икономиката и просперитета

© 1993 James D. Gwartney and Richard L. Stroup

What Everyone Should Know About Economics and Prosperity
ISBN 954-8624-01-X

© Стоян Симеонов Стоянов, преводач, 1994

© Мария Юли Цветкова, художник на корицата, 1994

© Институт за пазарна икономика, 1994


Книгата е достъпна на български на: www.easibulgaria.org

Available in English at:

http://collection.nlc-bnc.ca/100/200/300/fraser/what_everyone_should/

http://www.iedm.org/library/gwartney_en.html

http://oldfraser.lexi.net/publications/books/econ_prosp/
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 4

ЧАСТ I Десет ключови елемента на икономическата наука 6

ЧАСТ II Седем основни източника на икономически прогрес 22

ЧАСТ III Икономическият прогрес и ролята на държавата 45

Заключителни мисли 70



За авторите 72

Какво казват другите за тази книга 73

Увод
Защо трябва да прочетете тази книга?

Ние разбираме, че вашето време е ценно. Повечето от вас нямат желание да прекарат дълго време в учене на нови термини, запаметяване на формули или усвояване на подробности, които имат значение само за професионалните икономисти. Това, което желаете са онези прозрения на икономическата наука, които наистина имат значение за вас, които ще ви помогнат да правите по-добър избор и ще подобрят способността ви да разбирате нашия сложен свят. Искате също тези прозрения да бъдат представени сбито, организирано и увлекателно, с минимално използване на икономически жаргон. Тази кратка книга се опитва да постигне и двете цели.

Според нас вие може да имате полза от тази книга независимо от сегашните си знания по икономика. Ако сте начинаещ, книгата ще ви запознае с някои основни икономически принципи, които до голяма степен просто отразяват здравия разум. Тези понятия обаче са могъщи средства, когато вземате решения. Те ще ви помогнат да развиете мислите си логически и да съзрете по – ясно централните проблеми. Те също така ще подобрят способността ви да правите разлика между солидните аргументи и икономическите безсмислици

Ако сте студент по икономика или управление на предприятията, тази книга ще ви помогне да сглобите “голямата картина”. След 30 години преподаване на икономическата наука в колежите авторите до болка познават двата проблема: (1) студентите често пропускат важни въпроси, защото са заети със несъществени и ненужни графики, формули и математически подробности, и (2) не запомнят много от онова, което се преподава в икономическите курсове на колежите. Информацията, съдържаща се в тази книга, ще провокира студентите да се замислят по-сериозно за действително важните следствия от икономическата наука – знание, което ще е от значение дори когато споменът за последния изпит по икономика отдавна е избледнял.



Накрая, дори ако сте бизнесмен или политик, вярваме, че ще намерите в тази книга много полезна информация. Колкото и опитни да сте в специфичната си област, вероятно нямате пълна представа точно по какъв начин от отделните части на икономическата мозайка се образува цялостната картина. Това често се случва с хора от бизнеса и в държавното управление. Те разбират от работата си, но не са се замисляли сериозно как политическите правила и политиката влияят в по-широк аспект върху стопанското здраве на хората и народите. Изследванията показват, че ние, американците, сме нация от икономически неграмотни хора. В условията на демокрация последиците от икономическата неграмотност могат да бъдат катастрофални. Хората, които не разбират кои са източниците на икономически просперитет, са податливи на мисловни схеми, които са в противоречие с постигането на просперитет. Не е вероятно нация от икономически ограничени хора да остане много дълго просперираща. Основните принципи обяснени в тази книга, ще ви помогнат да разберете по-добре кои икономически уредби са ефикасни и защо някои нации просперират, а други стагнират или даже западат. В резултат на това ще можете да правите по-мъдър избор и да станете по-добър гражданин на своята страна.

Благодарности


Авторите биха желали да благодарят на ценните забележки върху по-ранните варианти на тази книга на: Любица Адамович, Тери Андерсън, Джон У. Купър, Джак Фей, Рендъл Холкоум, Том Палмър, Джъд У. Патън, Скот У. Расмсен, Роналд Х. Солтър, Джейн С. Шоу, Ръсел С. Собъл, Керъл Щраус Шарън Уотсън. Те също така биха желали да изразят признателността си на Фондация “Филип М. Маккена” и Фондация “Ерхард” за финансирането, което улесни проекта, и на Валери Н. Колвин за чудесната й работа по текстообработката и дизайна.

ЧАСТ I

Десет ключови елемента на икономическата наука


1. Важни са стимулите

2. Няма такова нещо като безплатен обяд

3. Доброволната размяна насърчава икономическия прогрес

4. Разходите по осъществяване на сделката са пречка за размяната; тяхното намаляване насърчава на икономическия прогрес.

5. Нарастването на реалния доход зависи от нарастването на реалния обем на производството

6. Четирите източника на нарастване на доходите са: (а) повишаване на квалификацията на работниците, (б) формирането на капитали, (в) технологичните предимства и (г) по-добрата икономическа организация.

7. Доходът е възнаграждение за предлагането на услуги. на другите. Хората печелят като помагат на другите.

8. Печалбите насочват бизнеса към дейности, които увеличават богатството

9. "Принципът на невидимата ръка" - пазарните цени установяват хармония между личния егоистичен интерес и благосъстоянието на обществото.

10. Игнорирането на страничните ефекти и дългосрочните последици е най-често срещаният източник на грешки в икономическата наука.

1. Важни са стимулите

Цялата икономическа теория се основава на постулата, че промените в стимулите влияят на върху поведението на хората по предсказуем начин. Личните ползи и разходи влияят върху нашия избор. Ако ползите извличани от дадена възможност, нараснат, хората по-сигурно ще избират именно нея. Обратно, ако се повишат личните разходи, свързани с дадена възможност, хората ще са по-малко склонни да я изберат.

Този основен постулат в икономиката е мощно средство, защото приложението му е много широко. Стимулите въздействат на поведението ни в практически всички страни на живота ни - от пазарната дейност, през домакинството, до политическите избори, които правим.

Основният постулат показва, че ако на пазара цената на дадена стока се повиши, потребителите ще я купуват по-малко; производителите, от друга страна ще предлагат повече от нея, тъй като увеличението на цената прави производството на стоката по-печелившо. И купувачи, и продавачи са подвластни на стимулите. Пазарните цени ще хармонизират действията им. Ако количеството, което купувачите желаят да закупят е по - голямо от онова, което продавачите желаят да предложат, цената ще се повиши. По-високата цена ще ограничи потреблението и ще стимулира производството на съответната стока или услуга, привеждайки в равновесие тъсенето и предлагането. Ако потребителите не желаят да закупят цялото произвеждано в даден момент количество от определена стока, ще се натрупат складови запаси и ще възникне натиск, насочен към понижаване на цената. От своя страна по-ниската цена ще стимулира потреблението и намали производството докато количеството, търсено от потребителите, отново започне да съответства на производството на стоката. Пазарите работят, защото и купувачи, и продавачи променят поведението си в отговор на промените в стимулите

Разбира се този процес не се осъществява мигновено. Минава определено време преди купувачите да реагират в пълна степен на промяната в цената. На производителите също им е нужно време, за да построят допълнителен завод в отговор на повишаване на цената или да намалят производството, ако цената спадне. Независимо от това последиците са ясни - пазарните цени ще координират действията на купувачи и продавачи и ще ги приведат в хармония.

Реакцията на купувачите и продавачите на по-високите цени на бензина през 70-те година илюстрира важността на стимулите С повишаването на цените на бензина потребителите започнаха да се отказват от по-маловажните пътувания и по-често да прибягват към съвместна употреба на автомобилите с цел оптималното натоварване при непроменени разходи. Постепенно те се ориентираха към по-малки коли с по-ефективен разход на гориво, за да намалят още повече потреблението на бензин. Същевременно производителите на петрол в САЩ започнаха да правят повече сондажи, използваха инжектирането на вода като метод за получаване на повече нефт от съществуващите кладенци и започнаха по-активно да търсят нови нефтени находища. В началото на 80-те години тази комбинация от фактори започна да оказва натиск за понижаване на цената суровия петрол.

Стимулите влияят и върху политическия избор. Човекът, който пазарува в супермаркета е същият, който избира измежду политически алтернативи. В повечето случаи избирателите са по-склонни да подкрепят политически кандидати и политика, която ще им осигури повече лични изгоди. Обратно, те по-скоро ще се противопоставят на политически алтернативи, при които личните разходи са високи в сравнение с осигуряваните изгоди.

Основният постулат на икономическата наука - че стимулите имат важно значение - е също толкова приложим при социализма, колкото и при капитализма. Например в бивши Съветски съюз директорите и работниците в стъкларските заводи известно време бяха награждавани в зависимост от тоновете произведено листово стъкло. Не е за учудване тогава, че повечето заводи произвеждаха стъкло с дебелина, през която едва можеше да се вижда. Правилата бяха променени, така че директорите бяха награждавани според количеството стъкло на листове, но измерено в квадратни метри. Резултатите бяха предсказуеми. При новите изисквания съветските предприятия произвеждаха толкова тънко стъкло, че то се чупеше твърде лесно. Промените на стимулите влияят при всички форми на икономическа организация.

Някои критици отправят обвинения, че икономическият анализ е годен само за обяснение на поведението на егоистични, алчни материалисти. Тази представа е погрешна. Хората действат по различни причини, някои от които са егоистични, а други - хуманни. Основният принцип на икономическата наука важи и за алтруиста, и за егоиста. Изборът и на двамата ще бъде повлиян от промените в личните разходи изгоди. Например и алтруистът и егоистът ще са по-склонни да се опитат да спасят малко дете от басейн с дълбочина три фута, отколкото от силното течение на реката в близост до Ниагарския водопад. Също така и двамата биха дали на някой нуждаещ се човек по-скоро овехтелите си дрехи, отколкото най-хубавите. Стимулите влияят върху избора и на двамата.
2. Няма такова нещо като безплатен обяд

Оскъдицата ни ограничава. Житейската реалност на нашата планета е, че производствените ресурси са ограничени, докато човешките желания за стоки и услуги са практически неограничени. И тъй като не можем ад имаме толкова, колкото искаме от всичко, сме принудени да избираме между алтернативи.

Когато се използват ресурси за производство на стока А, например на търговски център, това отклонява ресурси от производството на други стоки, които са също желани. Разходите за търговския център са най-високо оценяваната съвкупност от други стоки, които биха могли да бъдат произведени и потребени, но са били жертвувани, защото необходимите ресурси са били употребени за изграждането на центъра. Използването на ресурси за производството на една стока намалява наличното количество за производството на други неща. Ето защо използването на ограничените ресурси е винаги свързано с определени разходи; такова нещо като безплатен обяд няма.

Разходите мат жизнено важна функция: те ни помагат да уравновесяваме нашето желание за по-голямо количество от дадена стока с желанието за по-голямо количество от други стоки, които могат да бъдат произведени вместо първата. Ако не се съобразяваме с тези разходи, ще започнем да използваме ограничените ресурси за производството не на онова, което трябва - на стоки, които не ценим толкова, колкото други неща, които сме могли да произведем

При една пазарна икономика тази балансираща функция се изпълнява от търсенето на потребителите и разходите на производителите. По същество търсенето на даден продукт е гласът на потребителите, който инструктира фирмите да произведат определена стока. Но за да бъде произведена стоката, е необходимо да бъдат отклонени ресурси от алтернативните възможности за тяхната употреба - преди всичко от производството на други стоки. Производителите правят разходи, за да отклонят ресурсите от производството на други стоки. Тези производствени разходи са гласът на потребителите, заявяващи, че другите стоки, които биха могли да произвеждат с ресурсите, са също желани. Производителите имат силен стимул да предлагат онези стоки, които могат да бъдат продадени на цена, равна или по-голяма от производствените им разходи. Това е друг начин да се каже, че производителите ще са склонни да предлагат онези стоки, които потребителите оценяват най-високо съобразно производствените им разходи.

Разбира се, дадена стока може да бъде осигурена безплатно на определен човек или група, ако други подпрат сметката. Но това просто прехвърля разходите другиму; то не ги намалява. Политиците често говорят за "безплатно образование", "безплатно здравно осигуряване" или "безплатни жилища". Тази терминология е измамна. Нито едно от тези неща не е безплатно. За производството на всяко едно от тях са необходими части от оскъдните ресурси. Например сградите, работната сила и другите ресурси, използвани за "производството" на образование, биха могли да се използват за производството на повече храна, възможности да отдих, развлечения или за други стоки. Разходите за образование са стойността на онези стоки, от които сега трябва да се откажем, защото необходимите за производството им ресурси са били използвани за производството на образование. Правителствата може и да са в състояние да прехвърлят разходите, но не могат да ги избегнат. Твърдението, че оскъдните ресурси имат цена, се отнася за всички.

С течение на времето, разбира се, ние можем да открием по-съвършени начини за извършване на определени дейности и да усъвършенстваме умението си да превръщаме оскъдните ресурси в желани стоки и услуги. Очевидно досега е било именно така. През последните 250 години ни сме успели да разхлабим примката на дефицита и да подобрим качеството на живота си. Това ,обаче не изменя фундаменталния проблем - ние все още живеем в условията на дефицит. Използването на повече работна сила, машини и природни ресурси за производството на една стока ни принуждава да се откажем от други стоки, които бихме могли да произвеждаме вместо нея.
3. Доброволната размяна насърчава икономическия прогрес

Взаимната изгода е основата на търговията. Партньорите се съгласяват да разменят, защото предчувстват, че така ще подобрят благосъстоянието си. Мотивацията за пазарен обмен е резюмирана в изречението "Ако ти направиш нещо добро за мен, аз ще направя нещо добро за теб." Търговията е продуктивна: тя позволява на всеки от търговските партньори да получи повече от онези стоки или услуги, които желае.

Има три основни причини за продуктивността на търговията, за това, че тя повишава благосъстоянието на хората. На първо място, тя насочва стоките и услугите към онези, които ги ценят най-високо. Една стока или услуга няма стойност само защото съществува. Материалните вещи не са богатство, ако не бъдат притежавани от някой, който ги цени. Предпочитанията, знанията и целите на хората варират в много широки граници. Затова стока, която е практически без никаква стойност за един, може да бъде скъпоценен камък за някой друг. Например високоспециализирана книга по електрониката е без никаква стойност за един колекционер на произведения на изкуството, но някой инженер може да даде стотици долари за нея. По същия начин, картина, която един инженер не цени, може да има висока стойност в очите на някой колекционер. Ето защо доброволен обмен, при който инженерът получава книгата, а колекционерът - картината, ще повиши стойността и на двете стоки. Едновременно с това обменът ще повиши богатството и на двамата търговски партньори, а и на нацията, защото прехвърля стоки от хора, които ги ценят по-малко, към тези, които ги ценят повече.

На второ място, обменът позволява търгуващите партньори да печелят от специализацията в производството на онези неща, които правят най-добре. Специализацията позволява да се увеличи производството. Група индивиди, райони или нации ще са в състояние да произвеждат повече продукция, когато всеки се специализира в производството на онези стоки и услуги, които може да осигури при ниски разходи и използува постъпленията от продажбите им за закупуване на желаните стоки, които може да произведе само при високи разходи. Икономистите наричат този принцип закон за сравнителните предимства.

До голяма степен изгодите от търговията и специализацията са израз на здрав разум. Примерите са много. Търговията позволява на един квалифициран дърводелец да се специализира в производството на сглобяеми къщи, като използува печалбата от продажбата им за закупуване на храна, дрехи, автомобили и хиляди други стоки, в чието производство той не е толкова добър. Също така търговията позволява на канадските фермери да се специализират в производството на пшеница и да използуват постъпленията от продажбата й за закупуване на бразилско кафе - стока, която канадците биха могли да произвеждат само при високи разходи. В същото време, за бразилците е по-евтино да използуват ресурсите си за отглеждане на кафе и с печалбите от него да купуват канадска пшеница. Общата продукция нараства като и двамата търговски партньори печелят.

Трето, доброволният обмен ни позволява да извличаме изгоди от кооперираните усилия, от разделението на труда и от прилагането на методи за масово производство. При отсъствие на обмен производствената дейност би била ограничена в рамките на отделното домакинство. Самозадоволяването и дребното производство щяха да господстват навсякъде. Размяната позволява да имаме много по-широк пазар за нашата продукция и да разделим производствените процеси на серия от специфични операции, за да планираме производството на големи партиди стоки - действия, които често водят до неимоверно повишаване на количеството продукция, произведено от един работник.

Адам Смит, "бащата на икономическата наука", е подчертал предимствата от разделението на труда преди повече от 200 години. Наблюдавайки работата в едно предприятие за карфици, Смит забелязал, че производството на карфици било разделено на "около осемнадесет отделни операции", всяка от които била изпълнявана от съответни работници.

[текст под снимката на стр.10 Съвременното производство на дадена стока като молив или автомобил често е свързано със специализация, разделение на труда, методи за серийно производство и коопериране буквално на десетки хиляди души. Изгодите от тези източници зависят от обмена.]

Когато всеки от работниците се специализирал в една производствена функция, те били в състояние да произвеждат по 4800 карфици на работник всеки ден. Смит изразява съмнение дали без специализация и разделение на труда отделният работник би бил в състояние да произвежда и по 20 карфици на ден.

Специализацията позволява на индивидите да се възползуват от разнообразието на своите способностите и уменията. Тя също така дава възможност на работодателите да възлагат задачите на онези работници, които са по-способни да ги изпълнят. Още по-важно е, че разделението на труда ни позволява да възприемем сложни технологии за едросерийно производство, които са немислими за отделното домакинство. Без обмен обаче тези изгоди биха били пропуснати.


4. Разходите по осъществяване на сделката са пречка за размяната; тяхното намаляване насърчава на икономическия прогрес.

Доброволният обмен е продуктивен, защото насърчава сътрудничеството в обществото и ни помага да получим повече от онези стоки и услуги, които желаем. Но обменът е и свързан с разходи. Времето, усилията и другите ресурси, необходими за търсене, договаряне и осъществяване на даден акт на размяна, се наричат разходи по сделката. Високите разходи по сделката са пречка за създаването на богатство. Те ограничават както собствената ни производителност, така и реализирането на ползи от взаимно изгодни сделки.

Понякога разходите за сделката са високи поради съществуването на физически препятствия като океани, реки, блата и планини. Тогава те могат да бъдат намалени чрез инвестиране в пътища и усъвършенстване на транспорта и съобщенията. В други случаи е възможно причината за високите разходи по сделката да са пречки, създавани от хората - данъци, изисквания за притежаване на лиценз, правителствени разпоредби, контрол на цените, тарифи или квоти. Но независимо от това дали бариерите са физически или са дело на хората, високите разходи по обслужване на сделките намаляват потенциалните изгоди от търговията. Обратно, тяхното намаляване увеличава изгодите от търговията и по този начин насърчава икономическия прогрес.

Хората, които осигуряват на търговските партньори информация и услуги, помагащи им да договарят сключването на сделки и да правят по-добър избор, осигуряват нещо ценно. Такива специалисти или посредници са служителите в агенциите за недвижима собственост, брокерите, дилърите, издателите на тематично подредени реклами и широк кръг търговци.

Хората често мислят, че посредниците са ненужни, че те просто повишават цените на стоките без да осигуряват изгоди нито за купувача, нито за продавача. Но когато осъзнаем, че разходите за сделката са пречка за търговията, за нас става лесно да разберем погрешността на това схващане. Вземете за пример продавача на хранителни стоки, който всъщност осигурява посреднически услуги, облекчаващи, включително финансово, взаимоотношенията между производителите и потребителите на хранителни продукти. Помислете си за времето и усилията, които ще са нужни за приготвянето дори само на едно ястие, ако купувачите трябваше да контактуват директно с фермерите, за да се снабдят със зеленчуци, с производителите на цитрусови плодове, за да купуват плодове, с млекарите и мандраджиите, ако имат нужда от масло, мляко или сирене и със скотовъдците или рибарите, ако желаят да сервират говеждо или риба. Продавачите на хранителни стоки осъществяват всички тези контакти вместо потребителите, транспортират и продават всички стоки в удобно за пазаруване място и поддържат надеждни складови запаси. Услугите на тези продавачи и на другите посредници намаляват разходите за сделката и улесняват потенциалните купувачи и продавачи в реализирането на изгодите от размяната. Тези услуги разширяват обема на търговията и с това насърчават икономическия прогрес.
5. Нарастването на реалния доход зависи от нарастването на реалния обем на производството

Повишаването на доходите и стандарта на живот зависи от нарастването на производителността и производството. Съществува пряка зависимост между дохода и произведения продукт на човек от населението в дадена страна. Всъщност производството и доходът са двете страни на един и същ медал. Продукцията е стойността на произведените стоки и услуги, измерена с цените, заплащани от купувачите. Доходът - това са приходите, получавани от хората за предоставените от тях ресурси за производството на продукцията (включително печалбата на предприемача). Той също трябва да бъде равен на продажната цена на стоката.

Нека разгледаме следния пример: да предположим, че дадена строителна компания наема работници и закупува други ресурси като дървен материал, гвоздеи и тухли, за да произведе някакъв продукт, в този случай - къща. Когато къщата бъде продадена на някой купувач, продажната цена е мярата за произведената продукция. В същото време, сумата от заплатеното на работниците, на доставчиците на другите ресурси и остатъчния доход, получен от строителната компания (който може да е положителен или отрицателен) е мярата на дохода. И продукцията, и доходът се равняват на продажната цена на стоката, която представлява стойността на произведеното.

Щом осъзнаем връзката между производство и доход, става ясно и кой е действителният източник на икономическия прогрес. Ние повишаваме жизнения си стандарт (дохода си) като решаваме въпроса как да произвеждаме повече продукция (неща, които хората ценят). Икономическият прогрес зависи например от способността ни да построим по-хубава къща, да произведем по-добър компютър или видеокамера със същото или по-малко количество труд и други ресурси. Без нарастване на реалния обем на продукцията - т.е., на обема на продукцията, съизмерен с процента инфлация, не може да има повишаване на доходите и подобряване на стандарта ни на живот.

Историческите сравнения онагледяват това положение. Работниците в Северна Америка, Европа и Япония произвеждат средно около пет пъти повече продукция на човек от населението, отколкото предшествениците им преди 50 години. Доходът на човек от населението в тези страни, коригиран с индекса на инфлацията (реалният доход), е също така приблизително пет пъти по-висок.

Величината на средната продукция, произвеждана от един работник, обяснява и различията в средните доходи на работниците в отделните страни. Например в Съединените щати средностатистическият работник е по- образован, работи с по-високопроизводителни машини и печели от по-добрата икономическа организация в сравнение със колегата му в Китай или Индия. Поради това американският работник произвежда продукция на стойност приблизително 20 пъти повече, отколкото работникът в Индия или в Китай. Американските работници са по-добре заплатени, защото произвеждат повече. Ако не произвеждаха повече, не биха могли и да получават по-добро заплащане.

Политиците често и погрешно говорят така, сякаш създаването на работни места е източник на икономически прогрес. По време на избирателната си кампания бившият президент Буш твърдеше, че икономическата му програма се крепи на три кита - "работни места, работни места и работни места". Президентът Клинтън заяви, че работните места заемат централно място в икономическата му политика. Акцентирането върху работните места е потенциален източник на объркване. По-голямата заетост няма да съдейства за икономически прогрес, ако не доведе до нарастване на продукцията. Ние не се нуждаем просто от повече работни места. По-скоро имаме нужда от по-производителни работници, по-производителни машини и по-ефективна икономическа организация, така че да сме в състояние да произвеждаме повече продукция на човек от населението.

Твърди се, че технологията въздейства неблагоприятен върху работниците. Всъщност, вярно е тъкмо обратното. Щом веднъж осъзнаем, че нарастването на продукцията е източникът за повишаване на заплатите, позитивното въздействие на усъвършенстването на технологиите става очевидно: по-добрата технология дава възможност на работниците да произвеждат повече, а следователно и да печелят повече. Фермерите например могат да произвеждат повече, когато използуват трактори вместо коне. Счетоводителите могат да се справят с по-голям брой сметки с микрокомпютър вместо с молив и сметачна машина. Една секретарка може да подготви повече писма, ако използува текстов редактор вместо пишеща машина.

Понякога особени професии стават ненужни. Очевидно съвременната техника практически е обезсмислила професиите на операторите на асансьори, ковачите, домашните прислужници, копачите на канавки и майсторите на двуколки. Тези промени обаче просто освобождават човешки ресурси, които могат да бъдат използувани за разширяване на производството в други области. С освободените ресурси могат да се реализират други задачи, в резултат на което ние сме в състояние да постигнем по-висок жизнен стандарт, отколкото иначе би било възможно.

Осъзнаването на връзката между продукция и доход позволява по-лесно да се разбере защо законодателното регламентиране на минималната работна заплата и профсъюзите не са в състояние да повишат общото равнище на заплащане на работниците. Една по-висока минимална работна заплата означава, че някои нискоквалифицирани работници ще станат неконкурентоспособни на пазара на работна сила. Поради това заетостта сред тях ще намалее, с което ще се понижи и общото равнище на произведената продукция. Независимо, че отделни работници ще бъдат облагодетелствани, доходът на човек от населението ще намалее, защото ще се понижи произвежданата на човек от населението продукция.

По същия начин професионалните съюзи може и да са в състояние да намалят конкуренцията от страна на работниците, които не са техни членове и с това да съдействат за нарастване на заплатите на своите членове. Но без съответно нарастване на производителността, профсъюзите не могат да постигнат повишаване на заплатите на всички работници. Ако това беше възможно, средната заплата в страна с мощни и масови профсъюзи като Великобритания, би била по-висока, отколкото в Съединените щати. Но това не е така. Заплатите в Обединеното кралство са поне с 40% по-ниски, отколкото в САЩ, въпреки че почти половината от работната сила е организирана в профсъюзи в сравнение с по-малко от 20% в Съединените щати.

Без висока средна производителност, не може да има висока средна заплата. Също така не може да има нарастване на реалния доход на нацията без нарастване на производството на стоки и услуги, ценени от потребителите. Производството е източникът на доходите.

Ако хората не произвеждат повече, те не могат да печелят повече. Производството на неща, които хората ценят, е източникът на доходите. Машините и усъвършенстването на технологиите водят до нарастване и на производителността на работниците, и на техните доходи.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница