Дженерал Електрик е една от големите компании в Съединените американски щати. Там постъпва на работа,след завършване на образованието си, млада и енергична личност Джак Уелч

Джак Уелч е човекът, който е млад и без ограничения човек в мисленето. По време, когато фирмата – „Дженерал Електрик” е в упадък той поема нейното ръководство и прави резки промени и то в организационен план във фирмата, с които се опитва да й помогне да се издигне на „крака”. Като се има предвид обаче твърде ниската цена на акциите й, по онова време “Дженерал Електрик” е особено уязвима към операции за враждебно изкупуване чрез публична оферта за изкупуване. Джак Уелч се стреми да възпрепятства това. Той първо закрива губещите дейности:

“На времето 174 души работеха по планирането, а същевременно три дейности вече от 20 години бяха губещи – пояснява той. Занапред, пак по неговите думи, ще трябва все повече да се изстисква лимонът. Индустриалният конгломерат бележи двуцифрени увеличения на годишните си резултати и скоро се оказва защитен от заплахата на евентуални хищници. Той дори постига най-голямата борсова капитализация на света. Между 1981 и 2001 г., когато Уелч излиза в пенсия, стойността му на Уолстрийт се увеличава трийсет пъти. „Дженерал Електрик” струва колкото днешните капитализации на “Тотал”, ЕДФ, ГДФ, “Суец”, “Сен-Гобен” и “Алкател”, взети заедно”.

Но войнственият му характер и пазарно капиталистическият стил му на работа кара останалите във фирмата да се страхуват и да му се подчиняват именно заради страха. Подобна метаморфоза не минава без загуби. Хората се боят, защото вече нямат сигурност в работата си. С поведението си методите, които ползва той се опитва да промени някой от вътрешните организационни фактори. Опитва се да промени структурата целите и начина на мислене на хората, но по един много войнствен начин, който плаши хората.

В качеството си на главен изпълнителен директор на General Electric през последните двадесет години той изгражда фирма за над 450 милиарда долара и се превръща в най-уважавания бизнес ръководител на света.

Според мен той ползва теорията на очакванията по отношение на разходи на труд резултати. Това е метод при които хората могат и да не разчитат на това, че техните усилия ще доведат до желаните резултати. Но ако те чувстват, че не съществува пряка връзка между усилията, които полагат и резултатите, които очакват, то съгласно тази теория – мотивацията ще отслабне. Тук има и така нареченото вътрешно възнаграждение. Вътрешното е тогава, когато идва от самата работа – а тук в тази фирма то идва от факта, че Джак Уелч прави резките промени, за да достигне едно добро управление на фирмата. Той се опитва да направи добри условията за работа, за да може работникът да е удовлетворен. Но всъщност Уелч е пряк и дързък и така не се работи , ако желанието ти е фирмата да върви напред. Причините за конфликтите са много. Първо отношението на Уелч към самата фирма и организация – той е има войнствен характер, а оттам и поведението му спрямо фирмата е такова.

“По време на управлението на Уелч броят на работниците в групата е намален от 400 000 на 300 000 души. Ако към тези цифри се добавят и служителите на 1000 предприятия, придобити от “Дженерал Електрик” между 1981 и 2001 г., общият брой на съкратените работни места стига до 500 000. С това генералният директор си спечелва прозвището Неутронният Джак, по аналогия с ефекта от едноименната бомба: сградите са изпразнени от служители, но стените им са непокътнати. И наистина, целта е всяка година да се съкращават 10% от персонала на групата, най-слабо производителните - една политика, продължена и от неговия наследник на поста Имелт, но по не толкова стриктен начин”.

Поне според Уелч това е най-доброто лекарство срещу развиването на бюрокрацията.Затова са и конфликтите, защото някой не одобряват поведението му спрямо хората във фирмата. А хората в една организация представляват централен фактор, в който и да е модел на управление. Причините за конфликтите са, че Уелч премахва с лека ръка повечето ръководители на подразделенията във фирмата и оттам раздразнението на повечето, че всичко трябва да се докладва на него. Тоест вече във организацията му има само един ръководител – това не е полезно за самата фирма като цяло, защото ако има момент на възход скоро може да рухне. И това не се приема като цяло за една добре развиваща се компания.

“Диференциацията сред хората е процес, който изисква от мениджърите да оценят своите служители и да ги разделят в три категории по отношение на резултатите в работата: 20% топ служители, 70% по средата и 10% на дъното. След което (и това е от ключово значение) се налага мениджърите да действат на база на това разделение.

„Акцентирам на думата “действат”, защото всички мениджъри осъзнават диференциацията между служителите си - в главите си. Но много малко правят диференциацията истинска.”

Джак Уелч

Той не би трябвало да работи с толкова войнствен нрав и поведение, защото това демотивира хората и не бива да опростява някои други аспекти на формалната организация. Тази фирма е със сложна формална организация.

Лично за мен, тук се крие едно от най-големите предизвикателства пред всеки мениджър - как да направи така, че да превърне нормално (средностатистически, умерено) работещите си служители в истински “звезди”. Няма да успее с всички, но ако не опитва и не прави нищо - гарантирано няма да успее изобщо. Което е равносилно на неуспех в работата му като мениджър.

Имам усещането, че все още у нас много малко хора разбират това - че “мениджър” не е пожизнена титла или награда, а “успешен мениджър” е нещо много повече от това да ти докладват, да даваш разпореждания и да координираш работата.

Да ръководиш, мотивираш, вдъхновяваш. От теб се очаква да знаеш всички отговори. Да планираш, организираш, контролираш. Трябва да си навсякъде и всичко зависи от теб. Обикновените хора не биха смогнали, но за теб това е ежедневие, с което трябва да се справиш. Но разбрираш, че си роб на собствените си програми и задължения, че неспирният поток от работа, рано или късно, ще надмогне дори и теб.

„Легендарният шеф на "Дженерал Електрик" Джак Уелч наскоро издаде книга, в която представя дългогодишния си опит на ръководител и разкрива тайните на успешната си кариера. В продължение на 21 години той е начело на "Дженерал Електрик", като през 2001 г. се пенсионира и се отдаде на заслужена почивка. Въпреки че активно не се занимава с бизнес, Уелч продължава да консултира мениджърите на големите компании и да чете лекции. Всяка негова лекция струва 150 000 долара. Джак Уелч е много добър учител и доказателство за това е, че четирима от шефовете на компании в индекса 30 Дау Джоунс са негови ученици. Новата книга на Уелч е съвместен труд с третата му съпруга Сузи Уетлафър, бивша журналистка от "Харвард Бизнес Ривю". Томчето, наречено "Как да победиш", разкрива начините за успешно ръководене на бизнеса. Кариерата на Джак Уелч е доказателство, че той е намерил най-точната стратегия за управление. Ето и неговите осем правила за успешно управление.” В-к Стандарт

Правило № 1: Шефовете непрекъснато трябва да поощряват екипа си, като използват всяка възможност за оценяване, обучаване и изграждане на тяхната самоувереност.

Правило № 2: Шефовете трябва да са сигурни, че служителите не само разбират визията им за развитието на компанията, но живеят и дишат с нея.

Правило № 3: Шефовете трябва да влязат под кожата на всички, излъчвайки позитивна енергия и оптимизъм.

Правило № 4: Шефовете трябва да накарат служителите да им повярват, като са откровени и им имат доверие.

Правило № 5: Шефовете имат смелостта да вземат трудни решения.

Правило № 6: Шефовете сондират мнения и разпитват непрекъснато. Те не спират, докато не се уверят, че въпросите им ще доведат до конкретни действия.

Правило № 7: Шефовете вдъхновявят поемането на риск и обучават на това служителите, като дават примери.