Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на



страница14/14
Дата25.10.2017
Размер2.08 Mb.
#33131
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Предпазване от проблема

__Предоставяйте му различни дейности, между които детето да избира__

Карайте детето да се съобразява с различни условия, преди да постигне своето и му отправяйте предложения за различни дейности, които може да извършва, докато чака да се сбъдне желанието му. Кажете например: „Поиграй си пет минути с щипките и тогава ще тръгнем за дома на баба.“
Решаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Поощрявайте търпението на детето___

Възнаграждавайте дори най-малката проява на търпение, като му показвате колко сте доволни от това, че изчаква. Дайте му дефиниция за _търпение_, ако смятате, че тази дума не му е позната. Кажете му например: „Беше толкова търпелив, когато чакаше спокойно да ти приготвя топлото мляко. Това ми показва колко си пораснал вече.“ Подобни оценки учат детето ви, че _притежава_ нужното му качество да отлага изпълнението на желанията си, въпреки че не го осъзнава, още повече, че комплиментът ви го кара да се чувства добре, защото одобрявате поведението му.

___Запазвайте максимално спокойствие___

Ако детето ви протестира, че го карате да чака, или не постига целта си по начина, по който си е намислило, припомнете си, че сега е в период, когато усвоява изключително важен житейски урок — изкуството на търпението. Като вижда, че вие сте търпеливи, то скоро ще разбере, че настойчивостта невинаги е фактор при удовлетворяванията на желанията.

___Използвайте „Правилото на баба“___

Ако детето ви настоява: „Хайде, хайде да отидем в парка“, а вие нямате възможност да го заведете, наложете условия, които да изпълни, за да бъде удовлетворено желанието му. Подходете позитивно. Кажете му например: „Когато подредиш книжките си в библиотеката, ще отидем в парка“. Междувременно и вие ще можете да приключите с ангажиментите си.

___Избягвайте да изричате думичката „не“___

Винаги когато е възможно и безопасно, давайте шанс на детето си да постигне целите си. Не го карайте да смята, че желанията му винаги се пренебрегват. Кажете например: „Когато измиеш ръцете си, ще ти дам ябълка.“ Разбира се, понякога се налага да му кажете „не“ (когато иска да играе с косачката за трева например). В такива моменти се опитвайте да му предлагате алтернативи, за да придобие то самото чувство за компромис и да стане по-гъвкаво.


__Какво не трябва да се прави__

___Не изисквайте от детето да направи нещо „сега и веднага“___

Като го карате да свърши нещо непосредствено, си противоречите с тезата, която се опитвате да внедрите в съзнанието му. Ако не искате от него да постига моментално желанията си, не го правете и вие.

___Не възнаграждавайте нетърпението___

Не се поддавайте на желанията на детето всеки път да постига своето. Въпреки че е възможно да се изкушавате да направите това, с цел да избегнете сблъсъка или нервната му криза, постоянното ви поддаване само ще подплати припряното му поведение и няма да го научи на търпение.

___Бъдете сигурни, че детето ви знае, че не капризите му са причина да се осъществяват желанията му___

Въпреки че през времето, в което го карате да чака, детето ви може да ви умолява неистово, бъдете сигурни, че се отправя към колата, защото вие сте готови и се насочвате натам. Кажете му: „Привърших с миенето на чинии. Сега можем да тръгваме.“
„Искам го сега!“

_„Искам да пия нещо сега!“ — отсичаше всеки път две и половина годишната Емили Рандолф, щом усетеше жажда. Щом видеше, че майка й подава шишето с мляко на бебето Джъстин, тя също искаше напитка, и то веднага._

_„Не сега, заета съм. Ще почакаш малко“ — отвръщаше майка й и вече започваше да губи търпение с дъщеря си, тъй като малката не разбираше, че бебетата не знаят колко трябва да чакат за това, което искат._

_Емили предявяваше толкова много претенции за всевъзможни неща, че госпожа Рандолф започна да мрази моментите, когато момиченцето влетяваше в стаята, докато тя беше заета с нещо, особено ако се занимаваше с Джъстин. Когато Емили започна да заграбва напитките, играчките и одеялцата му, твърдейки, че са нейни, госпожа Рандолф проумя, че е време да се справи с проблема. Тя въведе ново правило, наречено „Правилото на баба“, и го обясни на Емили: „Когато правиш това, което те карам да правиш, ще можеш да правиш това, което искам да правиш. Това е новото правило.“_

_Същия следобед Емили настоя за нова напитка само десет минути след последната, която й връчиха. Госпожа Рандолф твърдо заяви: „Щом обуеш обувките си, ще ти налея ябълков сок.“ Емили беше свикнала да чува „не“ и изпадна в нервна криза с идеята да накара майка си да се поддаде, затова пренебрегна правилото и продължи да крещи: „Жадна съм! Жадна съм!“_

_Нейната криза не само че не й донесе напитка, но накара майка й да я пренебрегне напълно. В крайна сметка разочарованото момиченце хвана обувките си и ги обу, за да види дали това ще й донесе търсеното внимание (и напитката), след като плачът и крясъците не успяха. Беше изненадана и доволна, когато успя._

_Емили бързо научи, че майка й държи на думата си, защото тя никога не се отказа да прилага Правилото на баба. Когато момиченцето изпълнеше своята част от пазарлъка, госпожа Рандолф оценяваше старанието й с коментари от типа: „Толкова се радвам, че вдигна чиниите от масата. Сега можеш да излезеш и да поиграеш на двора.“_

_Похвалите на госпожа Рандолф бяха искрени. Емили оценяваше това и започна да проявява по-голяма отговорност към правилата на майка си, които от своя страна госпожа Рандолф се стараеше да свежда до минимум. Докато семейството се опитваше да работи заедно, за да удовлетвори нуждите на всички, всички започнаха да се радват на съвместното си съществуване._

Хленченето
Точно както възрастните понякога изпадат в лошо настроение без очевидна причина, децата в предучилищна възраст хленчат или проявяват раздразнителност от време на време, дори мама и татко да са посрещнали всичките им физически нужди. Това поведение обикновено е резултат от търсене на родителско внимание или начин да се постигне някаква цел. Въпреки че може да ви е много трудно, знайте, че ако се опитате да пренебрегнете хленченето, ще му помогнете да отшуми по-лесно. Така много скоро детето ви ще научи основно житейско правило — да молиш учтиво и да говориш спокойно е по-добре от това да си раздразнителен и некомуникативен.
Предпазване от проблема

__Оценявайте всяка любезна проява__

Когато детето не хленчи, не пропускайте да споменете колко ви е приятно неговото присъствие. Вашето внимание и позитивно отношение го учи, че доброто поведение винаги се възнаграждава.

__Винаги посрещайте нуждите му__

Бъдете сигурни, че детето се храни, къпе се, облечено е подходящо, спи и получава достатъчно прегръдки и целувки редовно, за да не проявява раздразнителност, понеже се е изпотило, гладно е, прекалено е уморено, или пък е твърде разстроено, за да сподели с вас чувствата си, без да хленчи.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Дефинирайте какво е хленчене___

Убедете се, че детето ви знае какво точно имате предвид под хленчене. Обяснете му по какъв начин искате да ви помоли за нещо или да ви казва какви са желанията му, без да се налага да хленчи. Кажете му например: „Когато помолиш любезно, ще ти налея ябълков сок. Ето как искам да ме помолиш: Мамо (или татко), може ли да ми сипеш малко ябълков сок, моля?“ Ако детето все още не може да говори, покажете му как да сигнализира какво иска, като използва жестове и действия. Накарайте го да упражнява любезните реплики (или жестове) поне пет пъти. Не пропускайте да изпълните желанието, за да докажете тезата си, че любезната молба дава резултати.

___Ако е необходимо, направете кът за хленчене___

Ако хленченето на детето продължава, след като сте го научили как да изразява желанията си любезно, дайте му да разбере, че има правото да отприщва чувства и разочарования, които само хленченето може да облекчи. Кажете му, че може да хленчи колкото си поиска, но трябва да прави това на „мястото за хленчене“ — зона в дома ви, специално предназначена за този ритуал. Дайте му да разбере, че няма да стоите в голяма близост до хленчещо момче или момиче, което не може да ви каже какво иска, и че когато му омръзне да хленчи, е добре дошло в помещението, където сте вие. Кажете например: „Много съжалявам, че си толкова разстроен. Можеш да отидеш до мястото за хленчене и да се върнеш, когато се почувстваш по-добре.“

___Пренебрегвайте хленченето на детето___

Тъй като детското хленчене може да е доста продължително и действително да скъса нечии нерви, вие много по-лесно бихте обърнали внимание на рожбата си в момент, когато хленчи, отколкото когато е спокойна, въпреки че в подобна ситуация вниманието не означава привързаност. След като сте го поставили на определения за хленчене стол и сте го оставили да разтоварва разочарованието си, сложете слушалките на уредбата или се захванете с нещо разсейващо, за да си помогнете да преодолеете тази изискваща голямо самообладание ситуация.

___Оценявайте моментите, в които детето не хленчи___

За да му покажете контраста между това как реагирате, когато то хленчи и когато не хленчи, моментално похвалете успокояването му с думите: „Толкова си приятен в момента. Хайде да отидем оттатък и да вземем любимата ти играчка“, или „Не съм те чувала да хленчиш отдавна. Благодаря ти, че не го правиш“.


__Какво не трябва да се прави__

___Не отстъпвайте, когато хленчи___

Ако обърнете внимание на хленчещото си дете, като се разстроите или му дадете това, за което хленчи, вие го учите, че хленченето е начин да постига това, което иска.

___Не хленчете___

За детето оплакванията на възрастните могат да звучат като хленчене. Ако правите това, то ще си помисли, че няма причина да не го прави. Ако сте в лошо настроение, не му се ядосвайте, защото светът ви е крив, а просто му кажете, че не се чувствате разположени, без да се оплаквате.

___Не си позволявайте да се ядосвате на детето___

Не се ядосвайте на детето, защото е имало „кофти“ ден. Така не само че ще сметне нервните ви пристъпи за опит да му обърнете внимание, но и ще добие чувство за надмощие, защото именно то ви кара да се ядосвате. Възможно е да продължи да хленчи, само за да ви покаже, че то командва парада.

___Не наказвайте детето, защото хленчи___

Старата приказка: „Ще ти дам да разбереш защо точно хленчиш“ само създава конфликт между вас и детето. Тя му казва, че никога не е добре да хленчи, което го кара да се чувства виновно, задето разваля нечие настроение. Допускайте хленчене с известни ограничения, защото то може да се окаже единственият начин детето ви да се разтоварва и да отхвърля разочарованието.

___Помнете, че това няма да продължава вечно___

Възможно е детето ви да е имало лош ден или да преминава през период, когато нищо не му доставя удоволствие, поради което да прекарва повече време в хленчене, докато възвърне обратно хармонията в своя си свят. Кажете си: „Всичко това ще отмине“, докато се опитвате да повдигнете духа му, като хвалите доброто му поведение.
Столът на плача

_От момента, в който тригодишната Ейша Гонсалес се събудеше сутрин, до момента, в който затваряше очи през нощта, тя беше постоянен генератор на хленч. „Мамо, искам да ям! Мамо, какво дават по телевизията? Мамо, къде ще ходим? Мамо, вземи ме!“_

_Госпожа Гонсалес се опитваше да не обръща голямо внимание на непрестанния шум, който дъщеря й създаваше, но от време на време се поддаваше на претенциите на Ейша с едничката цел да я успокои. Но хленченето и цивренето започнаха да й дотягат и един ден тя се развика: „Ейша! Спри най-после с това глупаво циврене. Звучиш ужасно!“ Повишаването на тон, отправено към Ейша, само увеличаваше нейното хленчене, поради което госпожа Гонсалес реши да използва друг подход — тя прецени, че е най-добре да опита различни варианти на метода „изнасяне“ — техника, до която прибягваше, когато дъщеря й не се държеше добре._

_„Ето го стола на плача — обяви тя на следващата сутрин, когато Ейша подкара обичайната си програма. — Съжалявам, но ти пак започваш да хленчиш, затова ще трябва да седнеш тук и да останеш на стола, докато спреш. Щом решиш, че си приключила, ще можеш да станеш и да поиграеш с куклите си.“ Тя постави дъщеря си на стола, който беше избрала за целта, а после излезе, като не й остави никаква възможност да си помисли, че някой би й обърнал внимание. Щом чу, че хленченето спря, госпожа Гонсалес се върна при дъщеря си и я похвали: „О, харесва ми, когато не хленчиш. Хайде да излезем навън да си поиграеш.“_

_Щом госпожа Гонсалес осъзна, че изпраща дъщеря си на стола на плача близо десет пъти на ден, тя реши да предприеме следваща стъпка и да научи Ейша какво да прави, за да не се стига до сядането й на въпросния стол. „Когато ме попиташ или помолиш учтиво, ще ти дам сокче. Кажи ми: Моля те, мамо, може ли да ми сипеш малко сок?“ — обясни тя._

_Дъщеря й започна да следва тези инструкции винаги когато й се искаше нещо, за което преди това беше хленчила. Въпреки че хленченето на Ейша никога не изчезна напълно (тя все още хленчеше в лошите си дни), госпожа Гонсалес се почувства много по-щастлива от отношенията си със своята дъщеря._

Приложение I

Безопасност на детето в дома и автомобила


Тревожните статистики сочат, че инцидентите са причина номер едно за високата смъртност при децата. Много от тях се случват в резултат на нормалното и здраво любопитство от страна на децата. Възможността те да се наранят се увеличава в моментите, когато пълзят, търкалят се и се катерят, с цел да изследват. Следващият списък посочва стъпките, които родителите трябва предприемат, за да предотвратят домашните инциденти.

• Винаги дръжте оръжията и ножовете безопасно заключени далеч от децата. Всяко оръжие трябва да има свой собствен ключ за пусковото устройство, а амунициите трябва да са заключени на отделно място, също далеч от евентуален детски досег с тях.

• Монтирайте резета на всички шкафчета и чекмеджета, съдържащи опасни предмети.

• Пропълзете през дома си на ръце и колене, за да забележите евентуалните съблазнителни, но опасни предмети.

• Запушете незаетите електрически контакти с пластмасови тапи, произведени специално за целта.

• Отстранете разклонителите, които не използвате.

• Сложете по-масивни мебели пред електрическите контакти, в които са включени разклонители, или монтирайте защитни покрития, които да пречат на детето да издърпа щепсела.

• Ако имате ниски масички или други ниски мебели, които не са достатъчно стабилни или имат остри ръбове и ъгли, ги отстранете от зоната на действие на прохождащото дете или монтирайте защитни покрития по ръбовете и ъглите.

• По-големите мебели, по които детето може да се катери и да падне от тях, трябва да са безопасно долепени към стените.

• Слагайте опасните домакински субстанции и материали, като почистващи и перилни препарати, запалки, кибрити, ножчета за бръснене или самобръсначки, лекарства и т.н. нависоко или в шкаф, който винаги стои заключен.

• Винаги използвайте специално монтирано към задната седалка на автомобила детско столче.

• Редовно проверявайте играчките за остри ръбчета или малки отчупени парченца.

— Оглеждайте пода за дребни предмети, които биха могли да бъдат погълнати или сдъвкани.

• Сложете преграда към стълбите, за да не падне детето по тях в момент, когато не го наблюдавате.

• Никога не оставяйте бебето си без надзор на масата за преповиване, във ваната, на кушетката, на леглото ви, на високото детско столче, на пода или в колата.

• Дръжте подръка предизвикващ повръщане сироп, който да ви послужи в случай, че детето погълне не корозивна отрова.

• Отстранете всички малки и чупливи атрибути за масата от досега на детето.

• Дръжте вратата на банята винаги затворена. В случай, че детето ви знае как да я отваря, поставете специално резе.

• Монтирайте обезопасяващо резе към капака на тоалетната чиния.

— Дръжте найлонови торбички и дребни предмети, като карфици, копчета, ядки твърди бонбони, монети и други далеч от досега на детето.

• Играчките, мебелите и стените трябва да са боядисани само с безоловни бои. Проверявайте етикетите, за да сте сигурни, че играчките не са токсични.

• Накарайте детето да научи думата „пари“ във възможно най-ранна възраст. Дръжте го винаги максимално далеч от работеща фурна, ютия, вентилатор, камина, печка на дървени въглища, барбекю, цигари, запалки и чайници или чаши, пълни с гореща течност.

• Когато готвите, винаги поставяйте тенджерите и тиганите с дръжките навътре и отстранявайте копчетата на газта в моментите, когато не ги използвате.

• Монтирайте обезопасяващи резета на вратите на хладилника, фризера и фурната, ако фабрично не са снабдени с такива.

• Винаги вдигайте стените или решетката на детското креватче, когато детето (дори да е съвсем малко бебе) е вътре.

• Не застилайте масата с покривка, когато детето ви е наблизо.

• Никога не завързвайте играчки на детското креватче или на кошарата за игра. Съществува сериозна опасност бебето ви да се удуши на връвта. Освен това никога не завързвайте биберона или залъгалката с връв, която детето би могло да омотае около врата си.

Приложение II

Хиперактивно ли е моето дете
Ако подозирате, че детето ви е хиперактивно, следващите указания ще ви помогнат да разберете какво да очаквате, ако то проявява такъв тип поведение. Само детайлна картина за това какво представлява детето ви и как то управлява собствения си свят може да ви доведе до правилно диагностициране и съответно ефективен план за лечение. Когато се консултирате за състоянието му с професионалист специалист по психическо здраве (детски психолог, социален работник, психиатър), ще трябва да съберете нужната информация по следните точки:

__А. Семейна история, включваща:__

1. Оценка за развитието на детето във/и извън училище и евентуална специализирана помощ;

2. Анализ на семейната ви ситуация;

3. Всички предишни диагностични прегледи, правени на детето;

4. Анкета за поведението, попълвана от родители, учители и др.;

5. Поведението на детето вкъщи, в квартала и в училище;

6. Как семейството ви разбира и реагира на поведението на детето;

7. Особености на съня на детето;

8. Хранителен режим и проявени алергии от страна на детето;

9. Анализ на факторите, засягащи поведението на детето, включително:

а) как общува с майка си, баща си, братята, сестрите си, връстници, учители, треньори и т.н.;

б) как реагира вкъщи, в детската градина, училище, на социални сбирки, в квартала и т.н.;

в) как реагира на четене на книжки, на писане, домашни работи, видеоигри, обличане и т.н.;

г) как се държи рано сутрин, по-късно в училището или детската градина, когато се храни, когато е отегчено, преди заспиване и т.н.

__Б. Интервю с детето ви, за да се набави следната информация:__

1. Неговите разбирания и мисли относно проблемите му;

2. Общото му емоционално състояние.

__В. Анализ на поведението на детето в детската градина/училище, включващ:__

1. Попълнен от учители въпросник;

2. Разбирането на учителите за поведението му и тяхната реакция;

3. Наблюдение на детето в клас и поставяне на определени задачи, които да изпълнява.

__Г. Формални изследвания, за да се прецени следното:__

1. Познавателни способности;

2. Умения да се постигат определени цели;

3. Концентрация върху дадена задача;

4. Способност за боравене с езика;

5. Сензорно-двигателни умения.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4816

__Издание:__

Джери Уайкоф, Барбара Юнел. Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина

ИК „Колибри“, София, 2008



Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-600-0


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница