Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

Не сте сами. Милиони родители се сконфузват от подобно „замръзване“ на децата си в сходни ситуации. Докато някои малчугани опознават света със завидно любопитство, други държат здраво юздата на своята любознателност, избирайки „да се поогледат, преди да скочат“. И двете тенденции са съвършено нормални и съответно присъщи и инстинктивни реакции.

С други думи, сама по себе си срамежливостта не е проблем. Тя се превръща в проблем обаче, когато се засили до такава степен, че започне да пречи на детето да създава приятелства или да участва в социални дейности извън дома, като да откаже да отиде на нечий рожден ден например, или да потърси контакт със себеподобни на детската площадка.

Приучването към социални умения и разиграването на различни социални ситуации ще помогне на децата в предучилищна възраст да се поотърсят от срамежливостта си и ще увеличи самочувствието им.

__Развиване на реалистични очаквания и цели__

Това как очаквате да се държи детето ви с околните, може да се окаже нереалистично, като се има предвид стадият му на развитие. Например ако двегодишната ви рожба не е готова да посети нечие празненство за рожден ден, принудата или убеждаването да стори това само ще усложни нещата и ще и накара да изпитва страх и спрямо други социални събития. Децата в предучилищна възраст преодоляват срамежливостта си, като натрупват опит, общувайки с околните. Не очаквайте обаче обратът в поведението им да се случи за една нощ.

__Приемете срамежливостта на детето си__

Децата се раждат с различен темперамент: някои са дружелюбни и добронамерени, други — притеснени и срамежливи, а трети се лутат между тези полярни състояния. Вместо да изпращате на рожбата си посланието, че нещо не е наред просто защото не се държи според очакванията ви, приемете срамежливостта й като част от уникалния й темперамент.

__Правете комплименти на детето__

Когато той изрече пред вас или в разговор с други хора някаква реплика, му направете комплимент. Например кажете: „Харесва ми това, което каза за кученцето, миличък. То наистина има необичайно бели лапички.“

__Бъдете добър модел за подражание__

Предоставяйте на детето множество възможности, за да го наблюдавате как общува с хора в различни ситуации. Бихте могли и заедно да разигравате различни сценарии, за да го учите какво да казва по конкретни поводи. Например кажете: „Когато хората ме питат как се чувствам, обикновено отговарям: Благодаря, добре. А ти как си?“
Разрешаване на проблема

__Как трябва да постъпим__

___Създайте обстановка, свободна от обвинения и срам___

Когато детето ви почувства, че може да сбърка, без да бъде обвинено за това, или пък да изпита срам, то по-лесно би преодоляло стеснителността си. Ако разлее млякото си, просто кажете: „Няма страшно. Сега ще го почистим заедно“, и действително му дайте възможност да участва в процеса на почистване.

___Упражнявайте се в отговаряне на въпроси___

Ако детето ви изпадне в състояние на срам, вероятно то ви подсказва, че иска да бъде научено как да отговаря на въпроси. Прибягвайте до тази стратегия докато шофирате например, или докато се къпете във ваната. Кажете: „Когато някой те попита за името ти, отговори «Стийв». Така хората ще знаят кой си. Хайде сега да се упражним. Аз ще те попитам: «Как се казваш», а ти какво ще ми отговориш?“ Разигравайте този диалог по няколко пъти на ден, докато „Стийв“ се превърне в автоматична реакция.

___Правете упражнения със семейството и приятелите си___

Дайте на детето си възможност да участва в разговори. Например кажете: „Какво ще кажеш да хапнем пица довечера?“, или „Разкажи на Джони какво видя в зоологическата градина днес“.

___Потърсете професионална помощ при нужда___

Ако срамежливостта и стеснителността се намесват в щастието на детето ви, ако го държат настрана от определени социални дейности и ако го натъжават, задължително потърсете помощ от квалифициран специалист.

___Не го унижавайте или наказвайте___

Дори ако самите вие се чувствате объркани от срамежливостта на детето ви, опитите ви да го унижите или накажете само ще го обезкуражат да проявява някаква социална активност. Ако се опитате пък да се извинявате пред останалите с реплики от типа на „срамежливото ми детенце“ или „тя се притеснява да говори“, само ще задълбочите страха му от останалите.

___Не го молете___

Въпреки че е възможно да сте твърде изкушени да молите детето „да отвърне нещо на симпатичната леличка“, ако сторите това, само ще влеете нова сила в заинатяването му и ще поощрите отказа му да се интегрира и в бъдеще.

___Избягвайте да го квалифицирате___

Извиненията ви пред семейството и приятелите, в които фигурират думи като „срамежлив“ и „притеснителен“, ще подскажат на детето ви единствено, че е добре да поддържа този имидж и ще го обезкуражат да се опитва да се държи по-различно в бъдеще.
Опознавайки Едуардо

_Едуардо Бартън беше срамежливо малко момче, което моментално отвръщаше лице от непознати или заравяше глава в рамото на мама, щом се появеше неин познат. Баща му, Мигел, също бил срамежлив като дете. Бабата на Едуардо, Леона, разказваше как никой извън семейството не бил чувал Мигел да говори, чак докато навлязъл в пубертета._

_Майката на Едуардо, Мария, се надяваше, че синът й ще надрасне срамежливостта си, но до петгодишната си възраст той не даваше признаци, че ще започне да общува по-адекватно с хората. Мигел прекрасно разбираше сина си и болката, която изпитваше, щом му се налагаше да общува с непознати._

_И така Мигел разработи план, който да му помогне. Първо започна да го въвлича в разговори, задавайки му въпроси, които изискваха отговори извън „да“ и „не“. Питаше го: „Какво обядва днес?“, или „На какво играхте в детската градина?“ Когато Едуардо отговаряше с повече от една-две думи, Мигел казваше: „Едуардо, страхотно е, че ми разказваш за това“, или „Това е доста интересна история — играли сте на самолетче в градината!“_

_Мигел започна да кара Едуардо и да поздравява хората. Двамата се преструваха, че се срещат на улицата и момчето казваше: „Здравей. Как си?“, а Мигел отговаряше „Благодаря, добре. А ти?“ Тогава и двамата се разсмиваха от сърце. Постепенно Едуардо започна да се отпуска в присъствието на непознати хора и семейството и приятелите им започнаха открито да коментират колко любезен и учтив е станал._

_Родителите на Едуардо бяха изключително щастливи от този факт, защото бяха очаквали, че той ще следва боязливия и свенлив път на Мигел и изпадаха във възторг при всеки повод, когато синът им „излизаше от черупката си.“ Те си обещаха и че никога няма да го квалифицират и да му приписват определения._

__Изключете телевизора__

Американската педиатрична асоциация препоръчва родителите да ограничават количеството време, което децата им прекарват пред телевизионния екран или монитора, като го свеждат максимум до два часа на ден. Подобно ограничаване би повишило детската креативност и със сигурност би намалило агресивността.

__Карайте детето да се движи!__

Физическата дейност стимулира умствената и сърдечната дейност както на децата, така и на родителите им. Играта на прескочи кобила, яздене на конче и други забавни динамични дейности тонизират мускулите на детето, подобряват координацията и гарантират здрав и пълноценен сън.

__Култивирайте детската креативност__

Вместо да оставите детето си да се превърне в пасивен медиен наблюдател, насочете вниманието му към построяване на крепости, изобретяване на игри, изработване на колажи и други изискващи въображение дейности, за да държите тялото и съзнанието му будни.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Ограничете времето за достъп до електронните медии___

За да избегнете обичайното прекалено отдаване на медиите, нагласете таймер, който да отмерва времето на детето, прекарано в безцелно стоене пред телевизионния екран или монитора. Хвалете го всеки път, щом се съобрази с иззвъняването на часовника, и го мотивирайте да се отдава на изискващи физическа активност дейности. Кажете: „Радвам се, че спря телевизора и избра да играеш на училище. Какъв урок ще преподаваш тази сутрин на учениците си?“

___Покажете на децата си как да бъдат активни___

Всички малчугани са професионални имитатори, така че да им покажете как да останат активни означава да се активизирате самите вие. Ако те ви виждат да готвите, чистите, миете чинии, пишете, правите упражнения, посещавате приятели, играете с топка, плащате сметки, работите в градината и играете с тях, те сами ще поискат да прекарват времето си динамично, вместо да седят у дома и да гледат телевизия.

___Оценявайте активността им___

Когато децата ви участват в активна игра, отбелязвайте здравословната им нагласа с думите: „Да се люлееш на люлка е забавно, нали? Това ще ти помогне да пораснеш голям и силен.“

___Не прибягвайте до телевизора, за да си подарите свободно от детето си време___

Като кажете на детето: „Иди си в стаята и погледай телевизия, докато аз приготвям вечерята“, недвусмислено го превръщате в излежаващ се готованко. Вместо да го отпращате от кухнята, го въведете в света на готварството, като му дадете подходящи за възрастта му задачи, например миене на картофи или късане на маруля.

___Не го възнаграждавайте с храна___

Помогнете на детето си да проумее, че храната е препитание, а не възнаграждение за подобаващо поведение, или пък средство за успокояване на разбито сърце. Продължете да го цените, без да го възнаграждавате с лакомства, така че даването на храна от ваша страна да не се смесва с изразяването на любов или одобрение.

___Не му позволявайте да се храни пред телевизора___

Свързването на гледането на телевизия с похапването може да създаде нездравословен навик и да превърне детето ви в „пухкавелко“, още повече, ако се храни, докато стои пред екрана. В такъв случай няма да има как да се съсредоточи върху която и да било от двете дейности и съответно няма и да ги оцени.
Проблемът със затлъстяването

_Любимото занимание на Латиша Джонсън бе да гледа телевизия, но второто й любимо нещо бе да играе видеоигри на семейния компютър. Фактът, че тя бе заета с часове, беше и добре, и не дотам добре дошъл за майка й Джанел._ _Добрата новина? Джанел можеше да приготви вечеря след работа абсолютно необезпокоявана, защото Латиша се захващаше да се състезава с любимите си електронни играчки още с влизането вкъщи. Лошата новина? Заниманията на Латиша започнаха да се отразяват зле на здравето и теглото й._

_Четиригодишното момиченце не само гледаше телевизия с удоволствие, но и обичаше да похапва в това време. Тя молеше Джанел да й купува чипс или пуканки, които хрупаше пред екрана с часове, и Джанел, страхувайки се да не разстрои рожбата си, безпрекословно се подчиняваше. Само че Джанел започна да се чувства виновна, когато семейният педиатър отбеляза колко е напълняла Латиша от предишния преглед._

_За съжаление дъщеря й не беше единствената, която обичаше да стои пред телевизора и да похапва некачествена храна. Баща й Антъни също бе непоправим готованко. Той се прибираше от работа и се настаняваше на канапето, откъдето наблюдаваше мач след мач. Антъни обаче разбра проблема на дъщеря си и си даде сметка, че е по-добре тя да закопчава колана си на по-вътрешните дупки, отколкото на най-крайните._

_Една вечер по време на вечеря Джанел каза: „Латиша, миличка, с татко ти смятаме, че напоследък гледаме твърде много телевизия и затова измислихме три нови правила: първо, ще си позволяваме само по един час телевизия дневно и като семейство заедно ще решаваме какво точно да гледаме. Второ, ще използваме компютъра също един час на ден. И трето, ще се храним само в кухнята или трапезарията и вместо да пускаме телевизора, ще пуснем радиото.“_

_„Но аз обичам да гледам телевизия — проплака Латиша. Какво ще правя, щом не мога да гледам или да играя на компютъра?“_

_„Имам идея — каза Антъни. — Нека да си направим наше телевизионно шоу. Ще си измислим сценарий, ще си намерим костюми и ще се превърнем в актьори.“_

_„Супер“ — възкликна Латиша разпалено и още същата вечер разровиха тавана за стари дрехи, от които си направиха костюми и сътвориха импровизирана сцена в сутерена. Работиха толкова усилено, че тази нощ Латиша се умори и заспа дълбоко. Оттогава започна всяка седмица да кани съседски деца и приятелчета от детската градина, за да им изнася „представленията си в сутерена.“_

_Джанел не само забеляза как пълничкото й момиченце и почна да отслабва, но усети какви промени започнаха да стават, и то по много различни начини. Например започна да иска да й четат приказки за лека нощ, а семейните игри й се отразиха благоприятно и на Антъни. Откакто поставиха началото на семейните „телевизионни програми“, коремът му започна да се прибира._

_Въпреки че Джанел отделяше много повече от свободното си време на семейството, тя беше наясно, че промяната, е добре дошла за всеки — семейството й бе възнаградено с нови порции разговори, смях и обич и жертвата й действително си струваше._

Вкопчването в родителите
Представата на детето в предучилищна възраст, че е нормално да стои вкопчено в полата на майка си и да не се отделя от нея, сякаш животът му зависи от това, докато тя се опитва да готви в кухнята или да излезе за миг от стаята, се явява проблем за много родители. Въпреки че това може да се окаже много трудно, опитайте се да устоите на изкушението да не откъсвате от себе си увилата се около вас лозичка. Ако се налага (или ако имате нужда) да оставите детето на детегледач, твърдо и загрижено му обяснете, че се гордеете с него, задето остава насаме с друг човек, и че много скоро ще се върнете. Кажете му с искрен глас, че сте щастливи от факта, че то има шанс да поиграе с някой и така положителното ви отношение ще се окаже заразително (точно както и негативното). Освен това на самите вас ще се отрази много добре да се откъснете за малко от него и да прекарате добре в компанията на други хора. Обградете го с много целувки и прегръдки на раздяла, за да не го накарате да се почувства изоставено и да се опита да се вкопчи във вас, с цел да получи така нужното му внимание. За разлика от прегръдката, вкопчването представлява неистова нужда за моментално внимание.
Предпазване от проблема

__Оставяйте често детето с детегледачи__

За да свикне детето ви с идеята, че няма да прекарва цялото си време с вас, започнете периодично да го оставяте за кратки периоди от време (няколко часа) с други хора, и то още от ранната му възраст. Тези „междучасия“ са изключително здравословни както за него, така и за вас, родителите му.

__Разкажете му какво ще правите и двете/двамата, докато сте разделени__

Като кажете на детето си какво ще правите, докато не сте с него, ще му дадете добър пример за това как да разказва за своите ежедневни дейности. Опишете му предварително какво ще прави то и къде отивате в негово отсъствие, за да не остана в него никаква тревожност. Например кажете: „Лаура ще ти приготви вечеря, ще ти прочете приказка и ще те сложи да си легнеш. С татко излизаме да вечеряме навън с приятели и ще се приберем към единайсет часа.“ Или пък кажете: „Сега трябва да сготвя вечерята. Когато я приготвя и ти вече си поиграла с Барби, ще прочетем приказка заедно.“

__Игрите на криеница__

Тази простичка игра кара детето ви да свикне с идеята, че хората (и вие самите) си тръгват и, което е по-важното, се връщат. Прохождащите и децата в предучилищна възраст играят на криеница по различни начини — като крият лице зад дланите си, като се скриват целите зад определени предмети, като гледат как другите се крият зад дланите си или други предмети и (особено децата между две и пет години) на същинска игра на криеница с отброяване със затворени очи и търсене.

__Дайте на детето да разбере, че със сигурност ще се върнете__

Не забравяйте да му кажете, че ще се върнете скоро и задължително се върнете преди то да заспи, за да му покажете, че държите на думата си.

__Измислете предварително специални дейности за детегледача__

Това ще помогне на детето ви да чака с нетърпение появата на помощника ви, вместо да се разстройва от отсъствието ви. Подгответе видеоигри, боички за рисуване с пръсти, книжки с приказки и др., с които да борави единствено детегледачът.

__Подгответе детето за тази раздяла__

Обяснете му, че излизате и поставете открито въпроса за това дали би се справило без вас. Кажете например: „Предстои ти да станеш голям мъж. Знам, че ще се справиш добре в мое отсъствие.“ Ако го изненадате, като излезете, без да го предупредите, той ще започне да се чуди кога внезапно ще изчезнете отново.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Подгответе се за голяма врява, когато детето разбере, че ще го оставите само___

Помнете, че врявата е почти неизбежна, особено когато ви се налага да се отделите за първи път от него. Кажете си: „То плаче, защото ме обича, но рано или късно трябва да се научи, че въпреки че не мога да играя постоянно с него и от време на време ми се налага да изляза, аз винаги ще се връщам.“

___Оценявайте го, когато се справя добре във ваше отсъствие___

Карайте детето да се чувства гордо от способността си да играе само. Например му кажете: „Толкова се гордея с теб, задето си поигра само докато почиствах фурната.“ Това ще подсили неговото самочувствие и чувството му за независимост, от което всички ще имат полза.

___Използвайте т.нар. „стол на плача“___

Дайте възможност на детето да разбере, че е безсмислено да не одобрява вашата заетост или моментите, в които ви се налага да излезете, макар и за кратко. Нека му стане пределно ясно, че неговият вой и хленченето му разстройват околните. Кажете му например: „Съжалявам, че не ти е приятно да ме изчакаш да приготвя вечерята. Иди на стола на плача да си поплачеш, докато си в състояние да си играеш, без да хленчиш.“ Оставете виещото дете да вие далеч от вас.

___Усещайте кога детето ви се нуждае да прекара и известно време далеч от вас___

Кратките раздели при постоянните спътници са много необходими както за децата, така и за родителите. Затова се придържайте към своите дневни занимания, дори детето да протестира, че вършите нещо извън общата ви игра, или пък се тръшка, че се отделяте от него и го оставяте на детегледач.

___Започнете бавен процес на отделяне___

Ако детето ви изисква голям процент от личното ви време, поиграйте на „Победи часовника“. Дайте му пет минути от времето си с уговорката, че после ще си поиграе пет минути само. Увеличавайте периодите на неговата самостоятелна игра постепенно, докато се научи да се заиграва само в рамките на час.

___Не се разстройвайте, когато детето се впива във вас___

Кажете си, че то предпочита вашата компания пред всичко съществуващо на този свят.

___Не го наказвайте за въпросното впиване___

Вместо това следвайте посочените по-горе стъпки, за да го приучите как да бъде по-самостоятелно.

___Не му изпращайте смесени послания___

Не казвайте на детето да се махне, докато го държите в скута си или го галите. Това ще го обърка и то ще се разколебае дали да излезе, или да остане.

___Не позволявайте дадено заболяване да се превърне в удобен начин за получаване на внимание___

В никакъв случай не позволявайте на болното дете неща, които при нормални обстоятелства не бихте допуснали. Наложете си да се справите със заболяването, така че то да не се отразява пряко върху възпитанието, а да се изразява само в лека промяна на дневния режим.

_Натали и Рик Гордън толкова обичаха да излизат и да се срещат с приятели, че когато четиригодишният им син Тайлър се вкопчи с ужас в якетата им, щом детегледачката пристигна, и двамата родители пренебрегнаха чувствата си. „О, хайде Тайлър, миличък, не бъди бебе. Мама и татко те обичат. Глупаво е да се държиш толкова лошо. Знаеш, че излизаме всяка събота.“_

_Но Тайлър не се успокояваше и крещеше с пълно гърло: „Не тръгвайте! Не ме оставяйте! Вземете ме с вас!“ Той продължаваше да седи вкопчен в мама и татко, които от своя страна не разбираха къде точно бяха сбъркали, та сега синът им така да ги „наказва“ всеки път, щом се опитат да прекарат известно време сами. Питаха се: „Толкова ли ни мрази, че да ни излага така пред детегледачката и да мачка и цапа официалните ни дрехи с мръсни пръсти и сополи?“_

_В крайна сметка семейство Гордън излязоха, но без каквото и да било настроение и прехвърлиха огромното си разочарование и върху приятелите си — семейство Рейли, които пък се опитваха да ги успокоят, като им обясняваха, че Тайлър се вкопчва така в тях, защото ги обича, а не защото ги мрази. Разказваха им още как са преодолели същия проблем, когато дъщеря им е била на възрастта на Тайлър._

_Гордънови приложиха стратегията на Рейли още следващата съботна вечер._ _Преди да излязат те подготвиха Тайлър за предстоящото им напускане на дома, като му казаха: „Такова голямо момче си. Ще ти бъде много забавно да играеш с Лаура, докато ние сме на кино. Ще се върнем, когато вече си си легнал, но ще сме тук на сутринта, щом се събудиш. Лаура ще ти направи пуканки, ще ти прочете приказка и после ще те сложи да си легнеш. Забавлявай се!“ Този път тяхното излизане не беше съпроводено от сърцераздирателни прегръдки и пронизителни писъци. Напротив, Натали и Рик оставиха Тайлър, докато той леко хленчеше._

_След този очевиден успех те започнаха да го хвалят колко тих и спокоен е бил по време на разговора им, как внимателно е изслушал къде отиват, какво ще правят и колко дълго ще отсъстват. Всеки път, щом детегледачката похвалеше доброто поведение на Тайлър, те не пропускаха да споменат колко горди се чувстват: „Благодарим ти, че беше точкова кротък и че си помогнал на Лаура да приготви курабийките снощи“ — му казваха те, а после го прегръщаха._

_Търпението на семейство Гордън също не е за подценяване. Те знаеха, че трябва да изчакат няколко седмици, преди да започнат да чуват звуци от щастливи крачета, вместо тръшкане и ридаене. Но във времето на „порастването“ на Тайлър те по никакъв повод не го порицаха за „бебешкото“ му поведение и намалиха до минимум плача му като не му обръщаха внимание._

Разтакаването

__Опитайте се да бъдете точни__

Опитът ви самите вие да бъдете точни ще даде възможност на детето ви да проумее важността от това да посреща различни свързани с времето цели. Като кажете: „Трябва да побързаме, за да сме готови да отидем навреме в детската градина и да не караме учителката ти да ни чака“, ще го мотивирате да побърза и да направи връзката между това да се появи някъде навреме и това как закъснението въздейства на другите.