Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на



страница4/14
Дата25.10.2017
Размер2.08 Mb.
#33131
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

__Опитайте се да давате времеви аванс на детето__

В случай че бързате, изчакването на „костенурката“ ви може да ви накара да изгубите търпение. Направете всичко възможно да й подсигурите достатъчно време да се подготви за излизането и разберете, че туткането е типично поведение за някой, който не е наясно какво представлява времето и защо е необходимо бързането.

__Съставете и поддържайте график__

Тъй като детето се нуждае от режим и последователност в ежедневието си и, от други страна, е склонно да се размотава повече, когато въпросният режим е нарушен, наложете времеви ограничения и непоколебимо разписание за хранене, игра, къпане и заспиване, за да може то да свикне с рамката, в която искате да действа.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Улеснете детето си да се задвижи по вашия ритъм___

Задавайте му мотивиращи въпроси и разигравайте прости сценки, за да прикриете бързането. Например окуражете го да се приготви, като го мотивирате да отгатне какво го очаква и къщата на баба, или го накарайте да изтича към вас, ако иска те да се движи по-стегнато по пътя до колата.

___Играйте на „Победи часовника“___

Децата винаги се размърдват повече в моменти, когато им се налага да победят таймера (неутралния авторитет), отколкото когато трябва да направят това, което вие ги карате. Кажете: „Я да видим дали ще успееш да се облечеш, преди да е звъннал часовникът!“

___Предлагайте различни стимули за старанието___

Кажете например: „Ако победиш часовника, ще можеш да си поиграеш десет минути преди да тръгнем за детската градина.“ Това ще позволи на детето ви само да види, че добрите неща спохождат онзи, който се движи по разписание.

___Възнаграждавайте раздвижването така, както и резултатите от него___

Мотивирайте детето да изпълни дадена задача, като го поощрявате през цялото време. Кажете например: „Харесва ми, когато се обличаш толкова бързо!“, вместо да чакате то да приключи и да му кажете само: „Благодаря, че се облече бързо“.

___Направлявайте го и му помагайте___

Възможно е да се наложи чисто физически да съпровождате действията на детето си, когато се справя със задачата си (да влезе в колата, да се облече и т.н.), за да го научите, че светът се движи по свое разписание, независимо че то се разминава с детското.


___Използвайте „Правилото на баба“___

Ако детето ви се размотава, защото иска да прави нещо, докато вие искате от него нещо различно, прибегнете до „Правилото на баба“. Кажете например: „Когато свършиш с обличането, тогава ще поиграем на влакче.“


__Какво не трябва да се прави__

___Не губете контрол___

Ако бързате, а детето ви — не, не губете време в обяснения (мърморене или крещене) колко много се разтакава — това ще забави и вас. Вашето вбесяване ще доведе единствено до още губене на време.

___Не мърморете___

Като мърморите на детето да побърза, докато то се мотае, само му обръщате внимание как не се движи. Прикривайте техниките за раздвижване, като обръщате всичко на игра.

___Не се мотайте___

Като карате детето да се приготви, само за да ви чака после, му подавате посланието, че казаното от вас не е от особено значение. Например не обявявайте, че сте готови да тръгнете за къщата на баба му, преди действително да сте вече на вратата.
Алисън, която се мотаеше

_Тригодишната Алисън Смит имаше навика да гледа през прозореца или да си играе с връзките на обувките си, вместо да прави това, което е необходимо в момента. Баба Харис, която я гледаше в този период, се чувстваше зле от изхабените покрай това нерви, защото често й се налагаше да завлича внучката си до детската градина. „Бързо! Стига си бляла“ — командваше тя, но Алисън не й обръщаше никакво внимание и хич не се размърдваше._

_Чувствайки се безпомощна, вбесена и безполезна с любимата си внучка, баба Харис най-накрая й съобщи, че повече няма да се занимава с нея. Тогава госпожа Смит посъветва майка си да оценява опитите на внучката си да не се размотава и да не й обръща внимание, когато го прави. Госпожа Смит й препоръча още да предлага възнаграждения на Алисън в това, че се е постарала да побърза — нещо, което се видя съвсем естествено на баба Харис, защото тя така или иначе обсипваше внуците си с подаръци._

_„Доволна съм, че беше на врата преди мен тази сутрин“ — каза баба Харис на Алисън, докато тя крачеше към детската градина по-бързо от обикновено._ _Когато обаче Алисън намали нормалния си ход, щом наближиха, баба й реши да я окуражи, вместо да започне да се оплаква от разтакаването й. „Ако стигнем до детската градина преди да преброя до десет, ще ти дам онова гребенче, което видя в портмонето ми.“ Алисън се затърча така, сякаш никога в живота си не се бе размотавала._

_Баба Харис я последва, връчи й гребена и сама видя ефекта, който наградата предизвика в поведението на внучката й. Алисън все още трябва да бъде придумвана, за да следва разписанието на баба си, но пък баба й започна отново да изпитва радост от грижите около момиченцето и смяташе, че нещата са много повече под контрол, отколкото са били някога._

Желанието на децата за повече свобода


Гонени от постоянна нужда да опознават света, децата в предучилищна възраст трябва непрестанно да бъдат „връщани в правия път“ на безопасността, тъй като не са толкова самостоятелни и самоуверени, колкото си мислят. Докато проходилото ви дете расте, вие все повече ще трябва бъдете нащрек и да не го изпускате от поглед. Позволявайте му да експериментира обаче, само ако пространството около него е достатъчно безопасно. Помогнете му да опознае границите, като само изпитва зрелостта и отговорността си, преди да направи грешка в желанието си да му се позволи повече свобода. Позволявайте му волности, които съответстват на способностите му, и му предоставяйте чести възможности да затвърждава вашата убеденост в това, колко е зряло, за да си позволява тези волности.
Предпазване от проблема

__Установете ясни граници__

Рожбата ви има нужда да знае границите, в които може да експериментира, преди да започне да прави това, което искате от нея. Дори на едногодишно дете трябва да се каже кое е „законно“, за да се предотвратят колкото е възможно повече „нелегални“ действия за в бъдеще.

__Дайте Възможност на детето си да разбира кога прекрачва установените граници__

Вместо да повтаряте непрекъснато „не там“ или „не така“, показвайте и говорете на младия изследовател и пътешественик как и какво би могъл да направи, без да се забърка и неприятности. Кажете например: „Можеш да пресичаш улицата, но трябва да ме държиш за ръката.“

__Давайте повече свобода, отколкото детето показва, че може безопасно да понесе__

Ако то ви показва, че е способно да поема отговорност в рамките на очертаните граници, разширете ги още малко. Позволете му да знае защо се променят те, за да се почувства добре от собствената си способност да следва инструкции, и че е достатъчно отговорно, за да воюва за свободата си. Кажете му: „Тъй като винаги ми се обаждаш, когато отиваш при приятелчето си в съседния двор, вече можеш да отидеш до края на улицата. Разбира се, винаги първо ме питай.“
Разрешаване на проблема

__Предлагайте възнаграждения за това, че детето не напуска установените граници__

Окуражавайте рожбата си да стои в очертаните граници, като я възнаграждавате за това. Кажете й: „Радвам се, че не стана от люлеещия се стол и не отиде в съседния двор да играеш с приятелчето си. Сега можеш да се полюлееш още пет минути.“

__Дайте му да разбере, че всяко неспазване на уговорката води до последствия__

Научете детето, че всяко излизане от границите е за сметка на дадено забавление или удоволствие. Кажете му: „Съжалявам, но ти напусна двора. Сега ще трябва да останеш вкъщи.“ Или: „Тъй като пресече улицата, сега няма да напускаш задния двор.“

__Бъдете последователни__

Ясно дайте да се разбере, че иде има последствия при всяко нарушение на правилото. Това ще го научи, че държите на думата си, и ще му помогне да се чувства по-сигурно в действията си, когато не сте край него, защото ще е пределно наясно какво очаквате от него.

__Не си позволявайте да посягате на детето си за това, че е излязло на улицата__

Шамарите отключват детската способност да се крие от родителите нещо, което е било последвано от наказание. Действително децата, които се промъкват сами на улицата, са в голяма опасност, така че не задълбочавайте проблема, като ги карате да правят това тайно.
Ашли сама на улицата

_Всички от Дванайсета улица познаваха петгодишната Ашли Хамишън — ситуация, поради която поведението й се превръщаше в най-големия проблем за семейството й. Една сутрин на закуска Ашли каза на майка си: „Днес ще ходя на училище със Сузи, а след като се наобядвам, ще отида до къщата на Дона, после ще ида да играя на кукли с Мария.“ След като майка й й обясни, че не може да ходи никъде, когато й скимне, Ашли проплака: „Защо? Защо пък не? Така или иначе ще отида! Не можеш да ме спреш!“_

_Тези непокорни изявления предизвикаха появата на гневни епизоди между Ашли и родителите й, които не можеха да решат доколко на дъщеря им може да бъде отпуснати свобода и какви ограничения трябва да наложат, за да е безопасност тяхното „сладурче“, както и дали е достатъчно зряло то, за да ги следва. И понеже съзнанието на Ашли бликаше от инициативи, семейство Хамилтън не можеха да пренебрегнат проблема, че не са наясно къде и кога тя може да отиде сама._

_В крайна сметка те решиха да наложат правила, които щяха да се променят в зависимост от това как Ашли разполага със свободата си и каква отговорност демонстрира. Мама и татко обясниха ясно тези правила на Ашли, която беше щастлива да научи как точно ще си извоюва повече пространство._

_Едно от нещата, които тя трябваше да научи, беше как да пресича улицата. Госпожа Хамилтън я заведе до тротоара и започна да я учи как да пресича — да спира на бордюра, да се оглежда наляво, после надясно и не само да се оглежда, но и действително да вижда какво се случва. После я накара да опише какво бе видяла при огледа наляво и надясно._

_Когато госпожа Хамилтън се увери, че платното е чисто, тя инструктира дъщеря си да пресече улицата, държейки я за ръка. Пресякоха заедно, като внимателно се огледаха наляво и надясно, а после заедно описаха какво бяха видели. Мама похвали Ашли за това, че перфектно е следвала правилата и след десетина репетиции каза: „Ашли, нека видя как пресичаш улицата сама.“_

_След като Ашли показа, че може да следва заръките сами, госпожа Хамилтън наложи ново правило: „Можеш да пресечеш улицата, за да отидеш на гости на приятелчето си, но първо трябва да ме предупредиш. Аз ще дойда, за да те наблюдавам.“_

_Госпожа Хамилтън мислеше, че този компромис изисква много усилия, но знаеше и че единственият начин да разреши проблема бе да е сигурна, че дъщеря й може да поеме отговорността, която свободата изисква._ _Установяването и упражняването на условията за свобода позволиха на всички в семейството да се почувстват удовлетворени и в безопасност заради ограниченията и очакванията._

Желанието на децата да вършат нещата сами
„Аз! Аз ще го направя!“ е една от най-често изричаните фрази, които родителите трябва да очакват с навършването на втората годинка на рожбата им. Тази декларация за независимост предоставя златна възможност за мама и татко да позволят на младите си експериментатори да усъвършенстват уменията си, стига да не нарушават домашните правила. Родителите трябва непрестанно да си припомнят крайната цел на този процес — да отгледат самоуверени и самостоятелни деца. Така че се заредете с огромна доза търпение, защото то ще ви е много необходимо, за да можете да посрещате хладнокръвно детските грешки и да намерете добър баланс между това да вършите домашната работа и необходимостта да научите децата си на най-важните житейски умения.
Предпазване от проблема

__Не вменявайте на детето, че не може да прави нещо__

Уважавайте желанието на детето да се превърне в експерт във всяка една област. Бъдете сигурни, че му давате шанс да опитва да направи нещо преди самите вие да го направите за него, т.е. не подценявайте качествата, които демонстрира в момента.

__Купувайте му дрехи, които да облича само__

Купувайте например панталонки, които то лесно да сваля и да вдига, за да седне на гърнето. Добре е деколтетата на фланелките лесно да преминават през главичката, а не да запъват на раменната, докато се опитва да си ги сложи.

__Подредете дрешките на достъпни места__

Сортирайте дрешките и ги подредете в шкафчета с лесно отварящи се чекмеджета, които детето да достига с лекота. Така ще развиете координацията му.

__Не допускайте да се разочарова__

Опитайте се да му давате лесни задачи, които то да изпълнява без особени усилия. Например разкопчавайте копчетата на панталонките или започнете вие закопчаването с ципа на якето и го оставете да го довърши.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Играйте на „Победи часовника“___

Кажете на детето с колко време разполагате, за да се свърши определена работа — така то няма да си помисли, че не е способно да се справя, защото вие сте се намесили и сте завършили започнатото. Нагласете таймер за няколко минути според естеството на задачата и кажете: „Я да видим дали можем да се облечем, преди да е звъннал часовникът.“ Това ще му позволи да развие чувство за време и точност и в известна степен ще намали борбата помежду ви, защото в детското съзнание не вие поставяте задачата, а таймерът. Ако пък бързате и се налага да довършите започнатата от детето дейност, обяснете обстоятелствата, преди да се захванете, за да не си помисли то, че няма нужните способности и това е причината за нашата намеса.

___Дайте възможност на детето да сътрудничи и споделя___

Тъй като рожбата ви не е в състояние да разбере защо не може да прави нещо, и че рано или късно ще получи правото да го прави, й предложете да споделя процеса, като я оставите да я започне, а вие я довършите. Например, когато завързвате обувките на едногодишно дете, му кажете: „Защо не държиш чорапчето си, докато ти обувам обувката?“ Винаги, когато е възможно, го оставяйте да върши определена част от дейността ви, вместо просто безучастно да ви наблюдава и да се чувства неадекватно.

___Оценявайте положените усилия___

Като първи и най-важен учител на детето си го окуражавайте да върши много и разнообразни неща. Научете го на правилото „практиката усъвършенства хората“, като му кажете например: „Харесва ми как си се опитала да сплетеш косата си. Браво! Можеш да опиташ пак по-късно — ще стане по-добре.“ Или пък оценявайте усилията му да обуе само обувките си, макар да не прави това както трябва.

___Опитайте се да проявявате спокойствие и търпение___

Ако детето ви иска да прави всичко („Аз ще обуя шортите си“, „Аз ще отворя вратата“, „Аз ще затворя чекмеджето“), помнете, че в момента то отстоява независимостта си, а не ината си. Тъй като в крайна сметка вие искате то да започне да върши нещата само, го оставяйте да опитва. Избягвайте да го разочаровате, когато те не са свършени достатъчно прецизно, или пък навреме. Вместо това изразете задоволство от факта, че е направило първата крачка към своята самостоятелност и се почувствайте горди, че е взело инициативата.

___Давайте му възможност да е независимо___

Дайте възможност на детето да прави колкото може повече неща, за да не замени разочарованието вроденото му любопитство. Докато завързвате обувката му, не настоявайте то да не се опитва да обуе другата с несръчните си пръстчета — така само ще го обезсърчите. То ще ви я подаде, когато привършите с първата.

___Молете детето да върши нещата, не му заповядвайте___

За да накарате рожбата си да е по-склонна да моли за нещата учтиво, й покажете какво представлява любезната молба. Кажете й: „Стига да ме помолиш учтиво, аз ще ти позволя ни направиш това.“ После обяснете какво имате предвид под учтиво. Например накарайте я да каже „Извинявай, мамо, би ли ми подала виличката?“, когато се нуждае от вилица.


__Какво не трябва да правите__

___Не наказвайте грешките на детето___

Не е възможно детето да не прави гафове, така че бъдете търпеливи и толерантни. Ако се опитва да си налее млякото само и го разлее, вместо да му забраните да прави това повече, следващия път му помогнете да го направи както трябва. Не очаквайте моментален успех.

___Никога не критикувайте полаганите усилия___

Избягвайте да натяквате за грешките. Ако детето е сложило чорапа си наопаки, просто кажете: „Хайде да сложим гладката страна на чорапа отвътре, за да ти е удобно на крачето, нали?“

___Не се чувствайте отхвърлени___

Не се чувствайте засегнати, защото детето ви не оценява вашата помощ. То се опитва да прави нещата само и помощта ви може да бъде възприета като пречка. Ако ви каже: „Остави ме да отворя вратата“, оставете го. То знае, че можете да направите нещата по-бързо и с по-малко усилия, но иска и се нуждае от варианти, чрез които да развива уменията си. Оценявайте опитите му да върши нещата само.
Независимата Жасмин

_През първите три години от живота на Жасмин Манинг майка й беше всичко за нея, но дойде момент, в който „г-ца Независимост“ не желаеше майка й да прави нищо за нея и тази личностна промяна се оказа изключително разочароваща и объркваща за госпожа Манинг. „Не мога да понасям да те чакам непрекъснато, Жасмин“ — казваше й госпожа Манинг, когато закъсняваха за детската градина, но Жасмин настояваше да облече палтото си без каквато и да било чужда намеса. „Не си достатъчно голяма, за да се опитваш да правиш това сама.“_

_Поривите за самостоятелност и отказът да се направи компромис започнаха да намаляват, когато госпожа Манинг осъзна, че този проблем я кара да не харесва достатъчно дъщеря си и натрапчивото й желание да върши всичко сама. Една сутрин, докато Жасмин се обличаше, за да излезе навън, госпожа Манинг забеляза, че тя облече безпогрешно палтото си за първи път. „Облече си палтото страхотно — каза тя. — Ти наистина бързаш да се приготвиш за детската градина. Толкова се гордея с теб.“ Жасмин позволи на майка си да й закопчее ципа без никакво противопоставяне — нещо, което не се бе случвало от седмици._

_Докато пътуваха към детската градина, госпожа Манинг осъзна колко независима е станала дъщеря й. Учителката в градината също забеляза как искаше да отговаря на всички въпроси и беше „помощник“, без някой да изисква това от нея. Госпожа Манинг реши, че е време да се примири с непреодолимото желание за самостоятелност на Жасмин._

_На следващия ден момиченцето, както обикновено, поиска само да сложи масата за вечеря. Вместо да му изпрати послание, че не може да свърши тази работа, госпожа Манинг се опита да го окуражи, като му наложи определени срокове за изпълнението на задачата. Тя каза: „Можеш да слагаш масата, Жасмин, но само докато звънне часовникът, след това и аз ще се включа.“_

_Жасмин не беше въодушевена от помощта на майка си, но й хареса идеята да „Победи часовника“ Освен това се почувства горда от факта, че изпълни задачата си, преди да чуе часовника. Майка й също беше горда с нея. „Страхотно е, че сложи масата сама“ — отбеляза тя, докато подреждаше лъжиците, които бяха поставени в купичките, а не отстрани._

_Госпожа Манинг продължи да оценява на глас усилията на дъщеря си и порива й за независимост. Освен това направи така, че на Жасмин да й е максимално лесно да изпълнява задачите си, а когато се налагаше, се включваше и й помагаше._

Рушенето на имущество


Децата в предучилищна възраст трудно правят разлика между деструктивна и креативна игра, докато родителите им не я поставят. Така че още преди рожбата ви да е навършила годинка, теглете чертата, като й кажете (и покажете) какво може да рисува или къса. Така ще предпазите палавия си домашен творец да не вреди несъзнателно нито на своето, нито на чуждото имущество. Непрестанно учете детето да се гордее със своите неща и да се грижи за тях, насочвайте съзидателната му енергия в подходяща посока, като например да рисува по листове, а не по тапетите, или да разглобява и изследва телефона играчка, а не истинския ви телефон.
Предпазване от проблема

__Предоставяйте на детето играчки, които са достатъчно здрави, за да бъдат изследвани, но не и чупени__

За децата в предучилищна възраст е напълно естествено да разглобяват и монтират играчките си, а покрай тях и много други предмети от домакинството, защото за тях всичко е играчка. За да стимулирате креативната им игра, ги обградете с играчки, с които може да се прави нещо (например да натискат бутони или да въртят копчета), вместо да ги обсипвате с плюшени животни.

__Предоставяйте интересни възможности за развиване на въображението__

Намерете стари дрехи и аксесоари или материали, например за папиемаше, детски гримове и др., за да стимулирате дейности, които развиват въображението. Така детето няма да насочва вниманието си към нови или ценни предмети, с които да експериментира.

__Установете определени правила за грижа към играчките и предметите__

Малките деца не разпознават стойността на вещите, нито пък имат представа как точно да си служат и да играят с тях, така че ги научете например как да използват пастелите върху книжки за оцветяване, вместо върху списания и вестници. Кажете: „Книжката ти за оцветяване е единственото нещо, върху което можеш да рисуваш с пастелите си. Никъде другаде.“ Обяснете още: „Книгите не са за късане. Ако искаш да късаш нещо, ми кажи и аз ще ти дам.“ Или „Тази восъчна ябълка не може да се яде като истинските. Ако искаш да ядеш ябълка, кажи ми и аз ще ти дам една.“

__Наблюдавайте играта на детето си и бъдете последователни__

Не обърквайте детето си, като го оставяте да унищожава нещо, което не трябва. Така няма да знае какво да очаква и няма да разбере защо му се карате, когато съсипе нещо.

__Непрестанно му напомняйте, че трябва да пази нещата си__

Сведете склонността му към разрушение до минимум, като коментирате колко добре се грижи за всичко около себе си. Това ще му напомня за правилата, ще го кара да се чувства доволно от себе си и да се гордее с нещата си.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Заедно оправяйте бъркотията и пораженията___

Ако детето ви вече е навършило две години, научете го да се грижи за нещата си, като го карате да оправя последствията. Например, ако е писало по стените, го накарайте да почисти не само написаното, а всички стени в стаята. Тези ваши прекалени изисквания ще му внушат чувство за притежание и загриженост, а да не говорим, че ще го научат как се чистят нарисувани стени.

___Порицавайте___

Ако детето е под две годинки, го порицавайте за кратко — кажете му къде е сбъркало, защо е сбъркало и какво е трябвало да направи вместо това, за да му помогнете да разбере защо никога повече не трябва да се забавлява по този начин.

___Прибягвайте до метода „изнасяне“___

Ако вече сте порицали детето, но то продължава да уврежда имуществото ви, повторете порицанието и пристъпете към т.нар. изнасяне.


__Какво не трябва да се прави__

___Не реагирайте прекалено остро___

Ако детето счупи нещо, не изпадайте в пристъп на ярост. Гневът ви ще изпрати послание към детското съзнание за това как държите повече на вещите си, отколкото на рожбата си. Бъдете сигурни, че степента ви на разочарование от нещо е адекватна на сторената пакост.

___Не прекалявайте с наказанията___

Нямате право да вредите на детето си, само защото е повредило нещо ценно. Вместо да го „тикнете в затвора“, разчистете пътя му от ценни предмети, докато порасне достатъчно, че да разбира от стойности и ценности.
Ужасният Тим

_Уолт и Беки Брейди знаеха, че тригодишният им син има склонност към рушене още преди учителката му от детската градина да ги извика и да им го съобщи. Те трябваше да изслушат историите за това как Тим е изрисувал жълтите тапети в столовата с лилав флумастер и си е направил мозайка от твърдите корици на една детска книжка._

_Когато се върнаха вкъщи от въпросната среща, научиха от детегледачката, че Тим е изрисувал и керамичния им под с пастелите си. „Кога ще спреш с всички тези бели, Тим?“ — разкрещя се г-н Брейди, зашлеви сина си и го изпрати наказан в стаята му. Малко по-късно разбра, че докато е траело наказанието, Тим е разкъсал три свои книжки с картинки._




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница