Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на



страница6/14
Дата25.10.2017
Размер2.08 Mb.
#33131
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

„Хипер“ активност


„Джон е толкова хипер! — възкликна баба му, след като й се наложи да се грижи два часа за малкия си внук. — Той не седна нито веднъж, дори когато трябваше да се нахрани!“ Майката на Джон беше чувала да се използва терминът хипер, преди някой да опише с него собствения й син, и дори самата тя го бе използвала веднъж-дваж. Но когато майка й започна да се оплаква от поведението на внука си, не можеше да не си зададе въпроса: „Дали Джон е нормално, живо дете, или пък е хиперактивен?“

Клинично диагностицирани като хиперактивни са деца, които непрекъснато шават, стават от местата си, тичат или се катерят прекалено, трудно им е да си играят кротко, постоянно искат да ходят, да развиват някаква дейност и мъчно си затварят устата. Те бълват отговори още преди да е завършен въпросът, който им се задава, имат проблем да изчакват реда си и прекъсват или досаждат прекалено на околните. Тъй като това поведение често обрисува средностатистическото дете в предучилищна възраст, е изключително трудно да се лепне етикет за хиперактивност на всеки малко по-активен малчуган. За да се постави такава диагноза, трябва да се направят клинични тестове, но дори те не са определящи за детското поведение. Ако наблюдавате четири от гореспоменатите симптоми да се проявяват при детето ви в продължение на поне шест месеца, бихте могли да се обърнете към специалист по хиперактивност, който ще ви помогне да разберете разликата между „хипер“ активно и хиперактивно дете и да се справите и с двата типа поведение.


__Забележка__

Хиперактивността се смята за част от по-широко смущение, отнасящо се до т.нар. Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (РДВХ), което протича в три форми: РДВХ — преобладаващо разсеян тип; РДВХ — преобладаващо хиперактивен/импулсивен тип; и РДВХ — преобладаващо смесен тип. Всички форми на РДВХ са трудни за диагностициране, преди децата да достигнат същинската предучилищна (шестгодишна) възраст, когато за първи път от тях се изисква да седят мирно или да концентрират вниманието си за по-дълги периоди, да работят, без да напускат местата си и да запаметяват определен материал, върху който ще бъдат изпитвани по-късно. (Виж Приложение II.)


Предпазване от проблема

__Предлагайте по-спокойни дейности__

Ако детето ви постоянно тича, вместо да ходи, и крещи, вместо да говори, го въвличайте в по-спокойни дейности, за да овладеете набраната от него скорост. Например играйте кротка игра, четете му книжка или си определяйте време, в което да си шепнете, за да му покажете, че спокойно прекараните периоди могат да бъдат много освежаващи.

__Изследвайте собственото си ниво на активност__

Предава ли се хиперактивността по генетичен път? Изследванията показват, че когато даден родител е диагностициран с хиперактивност, е твърде възможно и детето му да бъде хиперактивно. Вгледайте се в собствения си живот: винаги ли седите на стол, бързо ли говорите, ритъмът ви винаги ли е забързан. Ако нивото ви на енергичност е високо, ако сте от типа хора, които вечно преследват някакви цели, ако от собствената ви „хипер“ активност зависят успехът и щастието ви, тогава детето ви просто може да е наследило вашия вроден темперамент. Тъй като децата са велики имитатори, понижаването на нивото на вашата активност моментално би се отразило и на поведението на рожбата ви.

__Избягвайте „хипер“ активната телевизия__

Когато детето ви е в непрестанно движение, развлеченията му не трябва да протичат по този начин. Агресивните телевизионни програми моделират поведение, което вие със сигурност не желаете да му вменявате. Изключете телевизори, за да изключите поне един източник на шум и „хипер“ активност, който не желаете да населява къщата ви. Вместо това пуснете кротка тиха музика и съблюдавайте типа телевизия, подходящ за състоянието на детето.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Постоянно се опитвайте да забавяте темпото___

Дайте възможност на детето си да ходи, а не да бяга от точка А до точка Б. Кажете му: „Покажи ми как да ходя от кухнята до спалнята. Знам, че можеш да го направиш. Когато ходиш, вместо да бягаш, няма да се нараняваш толкова.“ Постепенно увеличавайте броя на разходките до максимум десет при всяка серия с упражнения.

___Разнообразявайте дейностите___

По-живите и енергични деца превключват като мухи без глави от една дейност на друга и не са в състояние да седят на едно място. Дайте на „хипер“ активното си дете множество възможности за тихи игри, като му кажете: „Можеш да оцветяваш на малката масичка, да поиграеш с пластилин и кухнята или пък с конструктора си в твоята стая. Ще навия часовника и, докато той звънне, ще вършиш само едно нещо. После ще избереш какво друго да правиш.“ Като му предоставяте множество опции, му позволявате да задоволи нуждата си да е заето с нещо, без да ви кара да го разсейвате.

___Упражнения___

Вашето енергично дете се нуждае от конструктивни отдушници, чрез които да удовлетворява нуждата си да се движи. Винаги щом имате възможност, го оставяйте да тича на воля в парка или в двора, или бъдете сигурни, че учителките в детската градина или детегледачките правят това. Въпреки че е възможно да се изкушавате да го запишете на някакви силови спортове, защото повечето му приятелчета от квартала ги практикуват, имайте предвид, че навлизането на детето прекалено рано в света на спорта може да нарани подрастващото му тяло или да го накара да „прегори“ прекалено бързо, още преди да е достигнало десет години. Малките деца имат нужда непрестанно да зареждат двигателите си с гориво, без да бъдат хванати в капана на организираната състезателна среда.

___Учете детето да разпуска___

Когато го научите, че е добре да отпуска тялото си, неговият мотор ще намалява оборотите си и то няма да се чувства толкова екзалтирано. Помогнете му да се откаже от постоянните си пориви да върши по-бързо повече неща, като му внушавате това с благ и нежен тон, като го търкате по гръбчето и му обяснявате колко спокойно и отпуснато се чувства тялото му.

___Търсете помощ___

Ако „хипер“ активността на детето ви застрашава здравето му, плаши околните и възпрепятства адекватното опознаване на света, се консултирайте със специалист, за да определи той причините за наднорменото ниво на активност. (Виж Приложение II.)


__Какво не трябва да се прави__

___Не прибягвайте до наказания___

Когато „хипер“ активното ви дете случайно се блъсне в безценната ви ваза, поемете дълбоко въздух и кажете: „Съжалявам, че избра да тичаш, вместо да ходиш. Сега трябва да се упражняваш да ходиш из къщата и аз знам, че можеш да го направиш. После заедно ще почистим счупеното.“ По този начин постигате крайната си цел — да научите детето да ходи, вместо да тича, да уважава имуществото ви и да носи отговорност за действията си.

___Не го затваряйте вкъщи___

Вашето живо и енергично дете се нуждае от ежедневни невъзможности да играе на открито, така че като го застопорите вкъщи или в стаята му, е възможно да се сблъскате с два проблема: 1) неговата „хипер“ активност ще се раздуе до краен предел, 2) то само ще се научи да бъде хипер вкъщи, а не навън.

___Не се осланяйте само на медицинската намеса за разрешаване на проблема___

Да разчитате на професионалното лечение, означава да не научите детето на самоконтрол. От друга страна, дайте възможност на специалист да прецени дали действително детето ни с „хипер“, преди самите вие да се заемете да решавате до какви лекарства или до какви поведенчески похвати трябва да се прибегне, за да се разреши този проблем.
Дивият Итън

_Когато Джейн и Ръсел Андерсън отидоха на родителска среща в детската градина, изобщо не останаха изненадани от коментара на г-ца Шарън, че петгодишният им син е прекалено активен. „Дори още като бях бременна с него, той ме будеше през нощта — толкова беше неспокоен и див — каза й Джейн. — Когато Ръсел е извън града, аз позволявам на Итън да спи при мен и положението е същото. Почти не мога да спя, защото той е страшно буен. Той никога не ходи, винаги тича. Същият е като баща си.“ Джейн сложи длан върху коляното на съпруга си, което беше в постоянно движение още от момента на започването на родителската среща._

_„Да, бях буйно дете — сви лицето си в гримаса Ръсел. — Мама често трябваше да идва в училище, за да ме отървава, защото вечно имах неприятности, задето не можех да стоя на едно място, говорех или вършех нещо глупаво. Наложи се да вземам лекарства, за да ме укротяват. Смятате ли, че състоянието на Итън се нуждае от медицинска намеса?“_

_„Е, не мисля, че е чак такъв проблем, че да прибягваме до лекарства, но не е зле да му се обърне внимание — каза им г-ца Шарън. — Когато догодина тръгне на училище, ще ви се наложи да работите в по-сериозно сътрудничество с преподавателката му, за да разберете дали трябва да се направи нещо повече. Междувременно ето ви списък с неща, които можете да направите, за да го укротите малко, както и най-добрите места, където можете да отидете, за да се прецени състоянието му. Ние смятаме, че децата трябва да преминат прецизни прегледи за диагностициране на състоянието им, преди да се пристъпи към медикаментозно лечение.“_

_Джейн и Ръсел отнесоха списъка вкъщи и започнаха да работят с Итън. Няколко пъти дневно те прекарваха времето кротко, като четяха приказки или слушаха тиха музика. Отначало момчето не можеше да стои на едно място за повече от 50–60 секунди, но постепенно спокойните му състояния започнаха да достигат десетина минути. Освен това, откакто учителката му препоръча да се ограничи достъпът му до телевизионното насилие, мама и татко наложиха ембарго върху голяма част от любимите програми на сина си, които той обичаше да гледа и да имитира — от класическа борба до всевъзможни бойни изкуства. Появи се и ново семейно правило: „Когато си вкъщи, трябва да ходиш. Бягането е за навън.“ Но за да научи Итън това правило, бяха нужни упражнения. Налагаха му се няколко серии от по няколко минути дневно, тъй като това беше нещо ново за него._

_„Но какво от това, че бягам? Защо да не тичам, като ми се тича?“ — противеше се той. Джейн се усмихна на въпроса на сина си. Тя си спомни как помагаше на Ръсел да забавя хода си, след като една нощ се бе препънал в лампата, опитвайки се да стигне до кухнята и да се върне преди телевизионната реклама да е свършила._

_„Защото е против правилото да не се бяга из къщата — отвърна тя. — Бягането е за навън, където имаш достатъчно пространство и няма да се блъскаш в мебелите.“_

_Джейн започна и серия от прости релаксиращи упражнения със сина си преди лягане. Тя търкаше гърба му, докато кротко му говореше: „Чувстваш се спокоен и отпочинал. Усещаш стъпалата си тежки и уморени. Краката ти, коремът, гърба ти, ръцете и дланите ти — всички се чувстват удобно и много отпуснати. Цялото ти тяло е отпочинало и топло. Съзнанието ти е спокойно и ти е комфортно и уютно. Сега, Итън, любов моя, помисли си как ще си легнеш сивеем спокоен и ще заспиш дълбоко и непробудно до сутринта.“_

_Постепенно Итън стана по-спокоен и по-тих, дори някак по-малко активен. За него невинаги беше лесно да стои мирен, но той работеше, за да преодолее тези състояния заедно с родителите си и учителката си от детската градина, което му помогна да се подготви да направи мек преход към по-слабо активния свят на „голямото училище“._

Общуването с непознати


„Не вземай бонбонки от непознати“ е наставление, което милиони родители на деца в предучилищна възраст им вменяват. Предупреждението, разбира се, е валидно. Децата трябва да се научат как да се държат с непознати, точно както трябва да се научат как да общуват в семейството, с приятелите и познатите си. Когато сте с детето си, намалете страха му от непознати, като го научите да бъде приятелски настроено към хората, които не познава. В същото време го учете какво да прави, когато го доближи непознат във ваше отсъствие. Както вие, така и детето ви ще се почувствате по-сигурни, знаейки, че то разбира какво трябва да прави, когато сте и когато не сте там.
Предпазване от проблема

__Установете правила__

Дайте възможност на детето си да знае правилата ви относно общуването му с непознати. Основно правило би могло да бъде: „Когато съм с теб, можеш да се държиш дружелюбно и да разговаряш с непознатите, но когато не съм с теб — не разговаряй с непознати. Ако някой непознат те помоли да отидеш някъде с него или се опита да ти даде нещо, кажи «не», изтичай до най-близката къща и звънни на звънеца.“

__Упражнявайте следването на това правило__

Преструвайте се, че сте непознат и накарайте детето да следва правилата за общуване с непознати. Репетирайте няколко различни сценария, за да се убедите, че то знае как точно искате да реагира.

__Не плашете детето__

Внушаването на страх от непознати само подхранва объркване и не учи детето ви как да се държи адекватно в ситуации, когато непознати нарушат неговото пространство. Страхът само би нарушил способността му да се държи адекватно.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да постъпим__

___Напомняйте на детето си правилото, като оценявате правилното поведение___

Ако детето ви казва „здравей“ на непознати във ваше присъствие, покажете одобрението си, като кажете: „Толкова се радвам, че се държиш приятелски. Сега ми кажи правилото за това пак трябва да се държиш с непознати, когато ме няма.“ После му направете комплимент за това, че е запомнило правилото.

___Окуражавайте детето да е дружелюбно___

Дружелюбните деца са склонни да бъдат по-добре приемани от околните и на по-късни етапи от живота си, така че овладяването на това качество е много важно. Също толкова важно обаче е и да се обясни и на малките, и на по-големите деца как точно да бъдеш дружелюбен и как да си в безопасност. Например като му предлагате да казва „здравей“ на непознати докато сте с него, окуражавате дружелюбността му. Не му позволявайте обаче да казва каквото и да било на непознати, когато ви няма наоколо и не сте в състояние да се грижите за безопасността му.

___Наложете граници за общуване с непознати___

За децата е невъзможно бързо да правят разграничение между потенциално опасни непознати и такива, които са безвредни. Ето защо трябва да установите правило за това как да се общува с непознати във ваше отсъствие. Обяснете на детето, че дружелюбното държание с непознати, независимо дали вие сте там, или не, никога не включва получаване на бонбонче, подарък, разходка или оказване на помощ да се намери изгубен домашен любимец.


__Какво не трябва да се прави__

___Не вменявайте страх от хората___

За да помогнете на детето си да избегне опасността от задяване или дори блудство, научете го на своите правила за справяне с непознати. Само че не го учете да се страхува от хората. Страхът само отнема възможността за вземане на правилно решение, без значение на възрастта.

___Не се притеснявайте, когато детето ви демонстрира прекалена дружелюбност с околните___

Дори когато околните не се отнесат достатъчно сърдечно към поздравите на детето ви, е добре да му предложите възможност някой да го поздрави в подходящото време и на подходящото място.
Да държим Кевин в безопасност

_„Как да научим три и половина годишния си син да се държи приятелски и същевременно да е в безопасност, когато не сме наоколо?“ Това беше предизвикателството, което си поставиха г-н и госпожа Докинг, опитвайки се да решат проблема с техния прекалено дружелюбен син. „Някой ден някой може да се възползва от твоята дружелюбност — обясняваха му те, — така че не разговаряй с непознати.“_

_Кевин последва заръките им толкова съвестно, че започна да се ужасява от непознати и да изпада в криза всеки път, когато родителите му го отвеждаха в супермаркета или плод-зеленчука. Той отказваше да се вижда с непознати и обясняваше на майка си колко те са гадни и опасни и как не може да им каже „здравей“._

_Семейство Докинг бяха разочаровани да видят как техните добронамерени инструкции рикошираха в тази изключително трудна ситуация. Те най-накрая установиха, че Кевин не разбира разликата между това да каже „здравей“, което искаха да се случва, щом бяха с него, или да казва „здравей“, да взема неща от непознати и да се разхожда с тих, което пък искаха да предотвратят, когато не са наоколо. Но Кевин не разбираше, защото мама и татко не му предоставяха шанс да разбере._

_„Непознатите могат да те наранят, ако те отведат никъде или ако вземеш някакви неща от тях — каза госпожа Докинг на сина си. — Затова новото правило, което ще спазваш е, че можеш да разговаряш с някого, когато съм с теб, но ако не съм наоколо и някой ти предложи нещо или иска да те отведе някъде, избягай от него и изтичай до най-близката къща или при някой друг възрастен в магазина.“ Те упражняваха следването на това правило, като водеха Кевин в супермаркета и репетираха неговите действия, докато майка му играеше „непознатия“._

_Госпожа Докинг ежеседмично напомняше на сина си за правилото, докато то се превърна в навик. За да подсили урока, тя също не пропускаше да казва „здравей“ на другите. Кевин забеляза това и я оцени по достойнство, точно както тя го оценяваше за това, че следва правилото._

_Загрижеността на семейство Докинг за безопасността на Кевин никога не изчезна напълно. Те продължаваха да разиграват от време на време ситуациите за неговата безопасност, за да се убедят, че той разбира и помпи това потенциално живото опазващо поведение._

Прекъсването на чужда реч


Тъй като най-голямата ценност, която детето в предучилищна възраст притежава, е вниманието на родителите му, то прави всичко възможно да си го възвърне, когато телефонът, звънецът на вратата или някой човек го отнеме за момент. Ограничете триковете, до които детето ви прибягва, за да получи вашето не раздвоено внимание, като му предоставите различни неща за игра, които да са предназначени точно за тези ситуации, когато разговаряте с друг събеседник. Това ще го държи заето във ваше отсъствие, а вие ще получите за кратко личното си пространство.
Предпазване от проблема

__Намалете продължителността на разговорите__

Детето ви има ограничена способност да забавя удовлетворението и задоволството си, така че поддържайте разговорите си кратки, когато то е наоколо, без да е потънало в дадена дейност, и чака с нетърпение вашето внимание.

__Играйте на „телефонна“ игра__

Научете детето си какво имате предвид под _не прекъсване_, като се упражнявате с две телефончета играчки — една за вас и една за него. Кажете му: „Ето как говоря аз по телефона, а ето как си играеш ти, докато аз говоря.“ После оставете, детето да се преструва, че говори по телефона, докато вие си играете с другия, без да го прекъсвате. Това му показва какво би могло да прави, без да ви прекъсва.

Съберете специални играчки и материали в някое чекмедже близо до телефона. (Ако детето ви е над две години, му дните възможност то да си подбере материалите.) Оставете го да си играе с тях, докато сте на телефона. За да сведете до минимум желанието му да ви прекъсва докато говорите, периодично му отделяйте внимание, като му се усмихвате и му казвате колко добре си играе. Някои материали изискват наблюдение от възрастен по време на игра (например боички за рисуване с пръсти, водни бои, крем за бръснене или магически флумастери), така че ги предоставяйте на палавника си, само когато имате възможност да го наблюдавате внимателно. Бъдете сигурни, че телефончетата играчки пасват на нивото на уменията му, за да не се налага да ви прекъсва, с цел да му окажете помощ.


Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Оценявайте добрата игра и ситуациите, в които детето не ви прекъсва___

Ако детето ви получава внимание (усмивки, похвали и т.н.), задето си играе и не ви прекъсва, то ще бъде по-малко склонно да се намесва в разговора ви. Ако се налага, извинявайте се за момент, че прекъсвате диалога си, и му казвайте: „Благодаря ти, че си играеш толкова хубаво с играчките си. Толкова се гордея с теб, задето се забавляваш само.“

___Когато е възможно, включвайте детето в разговора си___

Когато ви посети приятел, опитайте се да въвлечете детето в разговора ви. Това ще намали възможността да ви прекъсва, за да получи вниманието ви.

___Използвайте „Правилото на баба“___

Използвайте таймер, за да позволите на детето да знае, че скоро ще бъдете изцяло негови. В същото време то може да се забавлява и да спечели вниманието ви. Кажете му: „Когато си си поиграл с играчките си две минути и часовникът иззвъни, аз ще съм свършила да говоря по телефона и ще съм се върнала да играя с теб.“

___Прибягвайте до порицания и до метода „изнасяне“___

Използвайте порицания като „Спри да ме прекъсваш. Не мога да говоря с приятелката си, докато ме прекъсват. Вместо да ме прекъсваш, моля те поиграй с количките си.“ Ако детето продължава да ви прекъсва, прибегнете до метода „изнасяне“, за да му отнемете възможността да привлича вниманието ви с прекъсване. Кажете: „Съжалявам, че продължи да ме прекъсваш. Изнасям те.“


__Какво не трябва да се прави__

___Не се ядосвайте и не крещете на детето за прекъсванията___

Крясъците, насочени към детето за каквато и да било проява на лошо поведение, го подбуждат единствено да крещи и то.

___Не прекъсвайте хората, особено детето си___

Дори детето ви да представлява една постоянна говорилня, покажете му, че изповядвате това, което проповядвате, като никога не го прекъсвате докато то говори.
„Не сега, Лин!“

_Когато и да говореше по телефона госпожа Уилкинс, тригодишната й дъщеря Лил прекъсваше разговора й с молби за чаша вода или ябълков сок, или пък да се свалят някакви играчки от „високо място“. Освен това тя задаваше и въпроси, като: „Къде ще ходим днес?“ Въпреки че госпожа Уилкинс искаше да не прекъсва разговора си, тя се опитваше спокойно да й обясни: „Миличка, мама говори по телефона. Моля те, не ме прекъсвай.“ Но Лин продължаваше да прекъсва._

_И така един ден госпожа Уилкинс се разкрещя: „Спри най-накрая да ме прекъсваш! Лошо момиче такова!“ После плесна дъщеря си по дупето, за да я накара да млъкне. Но така не само че не я накара да млъкне, а отключи истеричния й плач, които беше толкова силен, че тя нямаше как да продължи разговора си. Колкото повече майка й крещеше, толкова повече Лин прекъсваше — причинно-следствена ситуация, която госпожа Уилкинс най-накрая проумя и реши да преодолее, обръщайки я в своя полза. Сега вече тя отдаваше внимание на детето си за това, че не я прекъсва, а не задето я прекъсва._

_На следващата сутрин Сали потърси госпожа Уилкинс за редовния си разговор в понеделник сутрин, но госпожа Уилкинс й каза, че не може да разговаря, защото си играе с децата. Но докато обясняваше всичко това на приятелката см, тя забеляза как Лин се заигра с играчките, които майка й беше насъбрала около телефона. „Благодаря ти, че не ме прекъсваш!“ — каза тя на Лин и я прегърна силно._

_Когато затвори телефона, госпожа Уилкинс отново похвали Лин: „Наистина ти благодаря, че не ме прекъсна докато говорех със Сали за вечерята ни довечера. Тя ми искаше рецептата за печеното месо. Тези флумастери са тук специално за теб — за да рисуваш с тях, ако ти се прииска, докато аз говоря по телефона.“ Играчките имаха особена стойност и Лин, тъй като бяха наречени „телефонни“ играчки — играчки, с които тя можеше да се забавлява, само когато майка й разговаряше по телефона._

_Следващия път, когато телефонът, иззвъня, Лин и майка й се усмихнаха съучастнически една на друга. „Лин, телефонът звъни. Хайде да си поиграем с телефонните играчки.“ Лин изтича да вземе флумастерите. Докато говореше по телефона, госпожа Уилкинс наблюдаваше Лин внимателно и поощри нейното изрядно поведение с обичайното: „Чудесна игра! Браво!“_

Проявите на ревност
Прохождащите деца, както и децата в предучилищна възраст са убедени, че трябва да получават безрезервно, нераздвоено внимание във всеки момент, в който си пожелаят, тъй като живеят в центъра на тяхната си вселена. Тази егоцентрична житейска гледна точка се явява неизчерпаем източник на съперничество и ревност. Когато нужното им внимание е пренасочено в друга посока, защото в дома се е появило новородено бебе например, доведено братче или сестриче, или дори нов партньор на мама или татко, децата в предучилищна възраст често се превръщат в ревниви чудовища. Обладани от ревност, те започват да се чумерят, да саботират, да крещят, да изискват максимално внимание, като удрят братята или сестрите си, чупят играчки, изпадат в нервни кризи и т.н. Оправдана или не, проявите на ревност на рожбата ви със сигурност могат да разбият сърцето ви. Интерпретирайте това й поведение като удачен момент, в който да й отдадете нужното й внимание и възможността да се чувства полезна. (За допълнителна информация по темата виж „Враждата между братя и сестри“)




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница