Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

__Не дръжте детето изолирано__

Докато подменяте бебето например, дайте възможност на детето си да се изяви и да ви помогне, като донесе нова пелена, държи лосиона или просто забавлява брат си или сестра си. Ако демонстрира прояви на ревност, докато прегръщате по-малката си рожба, една по-голяма прегръдка, която да обгърне и него, няма да е излишна и със сигурност ще върне вятъра в платната на съвместната ви лодка.

__Хвалете го, когато споделя__

Когато детето възприема ситуация, в която вниманието ни е насочено в друга посока, отбележете желанието му да участва, като кажете: „Толкова е мило от твоя страна, че споделяш момента с мен и бебето. Благодаря ти, че си толкова щедър!“

__Помогнете му да се чувства специално__

За да държите „ревнивото си чудовище“ в пещерата, му позволявайте то да отваря подаръците за бебето и да му ги показва. Окуражавайте приятели и роднини да носят подаръци на всичките ви деца, защото така ще помогнете и на по-големите да се чувстват специални.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Демонстрирайте съпричастност___

В момент на пристъп на ревност от страна на детето ви му покажете, че разбирате как се чувства с думите: „Разбирам, не ти харесва, че трябва да се погрижа и за бебето, но мисля, че можеш да го преодолееш. Защо не поиграеш с конструктора си, докато го къпя? Като свърша с къпането и го приспя, ще си поиграя и с теб.“

___Предоставяйте му алтернативни занимания___

Разберете, че детето ви ревнува, защото се чувства изолирано, когато вие и партньорът ви търсите време само за себе си. Дайте му възможност да прави нещо конструктивно, докато сте готови да му предоставите нераздвоеното си внимание. Кажете му: „Татко и аз искаме да си поговорим за малко. Можеш да поиграеш с играчките си, докато иззвъни часовникът. После ще си говориш с мен колкото си поискаш.“

___Наблюдавайте времето си___

За вашето дете любовта е равносилна на В-Р-Е-М-Е. Обмислете добре колко време прекарвате с него — време, което му четете приказки, отговаряте на въпросите му, храните се заедно, играете игри и т.н. Когато то се чувства сигурно във вашата любов, барометърът на ревността му седи при най-ниските стойности, защото знае, че ви е приоритет номер едно. Казвайте му „обичам те“ колкото може повече пъти на ден. Подсилвайте връзката си с всяко от децата си, като си насрочвате време за игра с всяко от тях, така че всяко да се чувства значимо и пълноценно.

___Обърнете ревността в предимство___

Малкото дете иска светът да съществува само за него, но същевременно иска да бъде и независимо. То има нужда да научи, че независимостта си има цена, т.е. трябва да се откаже от това постоянно да търси цялостното внимание на родителите си, за да придобие чувство за контрол и самоопределеност. Като учите прохождащите и децата в предучилищна възраст да се чувстват полезни при обгрижването на братята или сестрите им, в моменти, когато проявяват ревност, им помагате да обърнат негативното си поведение в нещо позитивно и заслужаващо адмирации. Кажете: „Знам, че искаш да си играя с тебе, но първо трябва да заведа брат ти на тренировка. Ела да ми помогнеш да сложим портокалите в чантата, за да почерпим момчетата от отбора. Ето ти един портокал и на теб.“

___Не сравнявайте детето си с братята и сестрите му или с други деца___

С думите „Иска ми се да ми помагаше така, както брат ти ми помага“, или „Защо не можеш да си такъв сладур като сестра си“ казвате на детето си единствено, че не е достойно да отговори на _вашата_ представа за него. За децата подобни думи се превеждат като: „Не ме обичат толкова, колкото другите членове на семейството“, което е идеален повод да се превърнат в ревниви чудовища.

___Не наказвайте___

Когато детето ви излезе от релси, защото се стреми към вашето неангажирано внимание, да го наказвате за това, че се разстроило, само ще подсили чувството му за отчужденост. Напротив, покажете му, че може да се справи по-добре, без да заграбва вниманието, което му е нужно. Кажете: „Съжалявам, че си толкова разстроено, миличко, защото не можем да си играем точно сега. Хайде да се споразумеем — ще поиграя за малко с малката ти сестричка и когато часовникът звънне, ще ги прочета приказка. Следващия път ще се смените и първо ще си поиграя с теб.“
Ревнивата Яна

_Яна Гудман беше наистина въодушевена, когато разбра, че ще има братче или сестричка. Харесваше й идеята, че ще има другарче за игра, което в нейното въображение изглеждаше като нова играчка. Родителите й Сам и Кристин Гудман бяха убедени, че Яна няма да има никакви проблеми да приеме бебето. Но очакваше ли ги изненада?_

_Всичко мина добре първите няколко дни, след като бебето Джей се появи вкъщи. Баба беше пристигнала за щастливото събитие и Яна се радваше на голямо внимание, дори каза на мама и татко, че Джей изглежда смешен, понякога не мирише много добре и не ще да си играе с нея, както й се иска. После се опита да успокои майка си, като каза: „Предполагам, че е добре да поостане за малко.“_

_Само че когато баба се върна у дома — на хиляди мили — Яна разбра, че майка й трябва да прекарва твърде много време в грижи за малкия натрапник. Затова тя реши, че е дошло време да се наложи като „дете номер едно“ в семейството._

_Първоначално се опита да плаче, но това не трогна особено майка й и не я отдели от Джей, за да си поиграе с нея. После се опита да се чумери, но пак никой не й обърна внимание. Затова тя започна да отказва да върши каквото родителите й искаха от нея, като да си прибира играчките или да си мие зъбите. Майка й се разстрои от тази промяна в отношението й и каза: „Яна, какво става с теб? Отивай наказана в стаята си, малка госпожице!“_

_Когато същата вечер Сам се прибра от работа и чу какво беше направила Яна, първата му реакция беше: „О, да, ревнивото чудовище ни е дошло на гости. Майка ти ни предупреди, че това ще ни се случи.“_

_И така семейство Гудман съставиха план да приобщят Яна към грижите по бебето. Тя стана Малката помощница на мама и умираше от желание да асистира, когато преповиваха или хранеха Джей. Когато баба дойде на гости, донесе на Яна малък подарък, така както и на Джей. Всички дружно предложиха на Яна тя да отвори неговия подарък и да му покаже какво му е донесла баба. Освен това баба прекара много време с внучката си, за да не се чувства изолирана в моментите, когато държеше на ръце малкия си внук._

_Като по чудо ревнивата Яна се превърна в много по-приятно дете за всички наоколо. Семейство Гудман знаеха, че проявата на състрадание от тяхна страна й помогна да приеме новия член на семейството и да поеме така важната отговорност на по-голяма сестра._

Прибягването до лъжи

Лъжите подават сигнал за поредната стъпка към независимост, тъй като клинченето разтваря крилцата им и ги отдалечава от родителския контрол. И така — какво да направи родителят? Вашата задача е да разберете вкуса на лъжата и да разкриете на детето предимствата от това да се говори истината. Собствената ви идея, че истината е много важна за вас, ще ви накара да бъдете искрени с децата си.

__Настоявайте да се казва истината__

Предлагайте награди в моменти, когато знаете, че чувате истината, без значение дали е за нещо лошо, или за нещо добро. Това ще помогне на децата да разберат, че има разлика между истина и лъжа.

__Говорете истини__

Когато детето ви иска бисквитка точно преди вечеря, може да се изкушите да кажете: „Нямаме никакви бисквити“, вместо да му кажете истината, което ще рече: „Не желая да ядеш бисквита преди вечеря.“ Като го лъжете, му казвате, че е добре да се лъже, щом някой иска да излезе от неприятна ситуация. То знае къде стоят бисквитите, затова не се заблуждавайте, че няма да провери. Кажете: „Знам, че искаш бисквитка сега, но когато изядеш вечерята си, ще получиш две, а не една.“

__Научете вкусовете на лъжите__

Лъжите пристигат при нас с различни вкусове. Обикновеният ванилов вкус е този, който всички много добре познаваме — лъжата, която отървава от неприятности. „Не взех аз последното бонбонче“ е добър пример. По-пикантен вкус има лъжа, отърваваща те от вършенето на нещо, което не ти се прави. Например детето ви може да каже: „Наистина, мамо, измих си зъбите“, а да не ги е измило. А има и една много популярна лъжа, която подхранва самочувствието и чиято цел е да впечатлява. Например „Имам три коня, които ходя да яздя всеки ден!“

__Бъдете състрадателни__

Разберете точно с какъв тип лъжи си служи детето ви и реагирайте според типа. Например, когато ви казва, че не то е изрисувало тапетите с пастелите си, въпреки че сте наясно, че няма кой друг да стори това, кажете: „Разбирам, че не искаш да бъдеш наказан, но съм много по-разочарована от това, че ме лъжеш, вместо да ми кажеш истината. Винаги можеш да ми казваш истината, за да разрешаваме проблема заедно.“ Детето ви ще се почувства по-комфортно да казва истината, когато знае, че сте отзивчиви към чувствата, които го вълнуват.

__Търсете откровеността__

Търсете хора и ситуации, които демонстрират честност и откровеност. Отбелязвайте тези ситуации на детето си, за да подсилите посланието си, че да бъдеш честен, е изключително важно.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Покажете как нараняват лъжите___

Когато детето ви е хванато в лъжа, обяснете му колко го наранява това, така както и вас самите. „Съжалявам, ти избра да не казваш истината. Това ме натъжава и не мога вече да се доверявам на думите ти. Нека се опитаме да си казваме истината, за да мога пак да започна да ти вярвам.“

___Обяснете разликата между лъжене и казване на истината___

Децата в предучилищна възраст невинаги знаят, че това, което изричат, е лъжа, защото на тях може да им изглежда истина. Помогнете на рожбата си да разбере разликата между реалност и фантазия, като й кажете: „Знам, че искаш приятелчето ти да те хареса, но като му казваш, че у нас живеят сто и един далматинци, ти не му казваш истината. Истината е, че ти би искал всички тези кучета да живеят у нас, но имаш само едно куче на име Моли. Тя е страшно мило куче и ти много я обичаш.“

___Накарайте детето да поема отговорност за лъжите си___

Когато изпратите сина си да свърши нещо досадно, като да подреди играчките в стаята си, той може да се измъкне от задължението си, като излъже, че вече е свършил всичко това.

Кажете: „Толкова съм доволна, че направи каквото те помолих. Ще отида да видя каква хубава работа си свършил.“ Ако той каже: „О, мамо, не! Не още!“, трябва да бъдете почти сигурни, че е избягал от отговорност. Проверете и ако откриете, че ви лъже, кажете: „Толкова съжалявам, че избра да излъжеш и не свърши каквото те помолих. Знам, че не искаше да прибереш всички тези играчки, а не искаше и да ме разочароваш, но най-важно от всичко е да вършиш каквото ти казвам и да не ме лъжеш. Сега да отидем да свършим работа — аз ще те наблюдавам, докато ти събираш нещата си.“

___Упражнявайте казването на истината___

Когато детето ви ви лъже, то ви подсказва, че се нуждае от упражнения, за да се научи да казва истината. Кажете му: „Съжалявам, но ти не ми каза истината, когато те попитах дали си изключила телевизора. Нека да започнем да се упражняваме да казваме истината. Искам сега да ми кажеш: «Да, мамо, ще изключа телевизора, когато това шоу свърши.» Хайде да опитаме.“

___Играйте на преструвки с детето си___

За да помогнете на детето да разбере разликата между истина и измислица, си отделете време за съчиняване на истории. После съпоставете това време за преструвки с времето, отредено на истината, в което ще го накарате да каже какво точно се е случило в действителност. Когато ви каже нещо, което знаете, че не е истина, кажете: „Това, което току-що ми разказа, е интересна измислица. Сега ми разкажи истинската история — какво се случи наистина?“
__Какво не трябва да се прави__

___Не подлагайте на изпитание честността на детето си___

Ако знаете, че детето ви е направило нещо нередно и му задавате въпрос, на който предварително знаете отговора, го тласкате между дилемата „да казвам истината и да търпя наказания, или да лъжа и да се измъквам от тях“. Не го карайте да избира в подобни ситуации.

___Не наказвайте___

Когато хванете детето си да изрича лъжа, с цел да се отърве от неприятности, не го наказвайте, че е дръзнало да скрие истината. Вместо това го научете как да поема отговорността си за сторената грешка и да си понася последствията. Кажете например: „Съжалявам, но на стената стоят твоите рисунки с пастели. Сега ще учим как трябва да се грижим за стените. Нека да вземем нещата за чистене и да започнем да заличаваме следите. Аз ще взема препарата, а ти — книжните кърпи. Видя ли? Като ми казваш истината, помагаш и на двама ни да решим проблема заедно.“

___Не лъжете___

Избягвайте да преувеличавате, да украсявате или да съчинявате истории, за да впечатлявате хората.

___Не преигравайте___

Дори стотици пъти да сте казвали, че не понасяте лъжците, да побеснявате в момент, когато сте хванали детето в лъжа, означава да го принудите да започне да крие истината от вас с идеята да не ви ядосва повече.

___Не определяйте детето си като „лъжец“___

Не превръщайте лъженето в сбъднало се пророчество. Дете, което бива наричано „лъжец“, лесно ще повярва, че е това, което е. В случая вашето дете не е това, което е. Вие може да не одобрявате поведението му, но така или иначе го обичате безкрайно и безусловно.

___Не приемайте лъжата лично___

Малкият Дани не ви разказва преувеличената си история за сутринта, прекарана в детската градина, с единствената цел да ви извади от равновесие. Напълно възможно е той да вярва, че змията домашен любимец, която групата му отглежда в стаята си, е излязла от клетката си, защото в даден момент се е уплашил, че това би могло да стане. Изслушайте неговата версия и му кажете: „Това е интересна история, миличък. Сигурна съм, че змия, която свободно се движи из стаята ви, би могла да бъде доста плашеща. Искаш ли да поговоря с г-ца Лаура да започнат да държат змията здраво заключена в клетката й?“
„Не ме лъжи!“

_Въпреки че Лари Кърк тъкмо беше навършил четири години, неговите родители вече му бяха лепнали прозвището „лъжльото“. Той се прибираше от детската градина и разказваше на майка си Джули най-фантастичните истории за това как някой нахлул в градината и взел всички за заложници и как на учителката й съобщили, че повече няма да работи там, или как приятелят му Адам си довел понито в стаята. Всеки ден имаше по нещо ново и Джули постепенно започна да се страхува, че фантазиите на Лари вече излизат от контрол._

_Джули и Лорънс разбраха, че подобна реакция не би научила сина им да казва истината, защото колкото повече го наказваха, толкова повече той лъжеше. Дори веднъж се опита да излъже на път към стаята си, където трябваше да изтърпи наказанието._

_Джули и Лорънс обичаха сина си и много искаха да му помогнат да разбере, че ще го обичат без значение какъв е и какво им причинява. Освен това бяха наясно, че той не лъже, за да ги впечатли или за да избегне някакви неприятности, но, от друга страна, не бяха сигурни дали той осъзнава това. Когато се замислиха как би могъл да изглежда гневът на малките деца — объркваща смесица от фантазия и реалност, — семейство Кърк разбраха, че имат шанс да помогнат на сина си, като го научат да различава истина от измислица._

_„Разкажи ми как мина денят ти в детската градина“ — каза Джули, когато Лари се качи в колата на следващия ден._

_„О, днес беше направо страхотно, защото футболният отбор, който играе на стадиона, дойде и ни показа как се играе футбол, но Джош се контузи и трябваше да го отведат в болница с линейка…“ Лари продължи, но Джули го спря._

_„Уау! — възкликна тя. — Трябва да е било доста вълнуващо. Това ли е, което искаше да се случи днес в детската градина, или то наистина се случи?“_

_„Е… — отвърна Лари, — искаше ми се да се случи. Така градината щеше да е по-интересна.“_

_„Лари, историята ти беше много интересна, но аз наистина искам да знам истината. Не трябва да си измисляш неща за градината, за да си мисля, че си прекарваш вълнуващо. Можеш да ми разказваш за игрите, които играете, кой сяда до теб по време на закуска, на какво ви учи г-ца Шарън и за какво ли още не, което ще ми е приятно да чуя. Имам идея. Ти обичаш да съчиняваш истории, така че нека си отделим време за съчинените ти истории и време, в което да ми разказваш как действително прекарваш деня си.“_

_Лари се възторгна, като каза: „Време за истории, мамо!“ — и се впусна да разказва фантастична приказка за деня му в детската градина и двамата дълго се смяха. Джули дори се изуми колко много се радваше той на времето, отредено за истории._

_„Сега е времето за истината, Лари“ — каза майка му и той докладва за по „незначителните“ събития от деня. Джули му обясни колко обича да слуша и истинските му истории. Така Лорънс и Джули постигнаха две цели — дадоха на сина си урок по честност и го научиха колко важно е за тях да се казва истината._

Създаването на безредие и хаос
Малките хора създават голяма бъркотия и, за съжаление на обичащите реда родители, почти винаги се отнасят нехайно към създадения от тях хаос. Знаейки, че детето ви не е преднамерено разхвърляно, а просто не благоволява да разтреби и почисти след себе си, ще го научите (колкото по-отрано, толкова по-добре), че бъркотията не изчезва с магическа пръчка, а причинителят на бъркотията (сам или с помощници) оправя последствията. Споделете този житейски факт с рожбата си, но не очаквайте перфекционизъм в следването на правилото. По-скоро окуражавайте, вместо да изисквате безупречна чистота, като хвалите дори най-малкия опит на детето си да почисти след себе си.
Предпазване от проблема

__Почиствайте между другото__

Покажете на детето си как да раздига играчките си веднага, след като е свършило да играе, за да избегнете хаоса, до който неминуемо ще се стигне, ако то превключва от игра на игра. Помогнете му да превърне моменталното раздигане в навик от най-ранна детска възраст, за да го окуражите да стане по-организиран възрастен на по-късен етап.

__Показвайте му как да оправя бъркотията си__

Предоставете му подходящи кутии и кашони, в които да складира играчките си и другите материали за игра. Покажете му как да подрежда нещата вътре в кашоните и къде да ги поставя, когато са напълнени. По този начин то ще знае точно какво имате предвид, когато го карате да раздигне или почисти нещо.

__Бъдете специфични__

Вместо да карате детето да почисти стаята си, му обяснете какво точно искате да направи. Кажете например: „Нека да сложим щипките в коша и кубчетата в кутията.“ Направете процеса колкото е възможно по-прост за детето, за да следва лесно инструкциите ви.

__Предоставете му адекватни средства за почистване__

Не очаквайте от детето да знае какво да използва, за да оправи бъркотията си. Например дайте му подходящия парцал, за да почисти масата си. Не забравяйте да хвалите всички негови опити, свързани с чистенето или раздигането, след като сте му връчили „санитарните“ материали.

__Ограничете свързаните с бъркотията дейности до безопасни места__

Избягвайте потенциални катастрофи, като оставяте детето да играе с цапащи материали (боички за рисуване с пръсти, флумастери, глина, пластилин, пастели и т.н.) на подходящи за целта места. Не очаквайте от него да знае, че килимът във всекидневната не бива да се уврежда, след като сте оставили боичките за рисуване с пръсти там.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Използвайте „Правилото на баба“___

Ако детето ви откаже да почисти неразборията си, обърнете ситуацията в своя полза и го накарайте да се радва от това, че върши работата, която сте му наредили. Кажете например: „Да, знам, че не искаш да си прибираш кубчетата, но когато ги събереш, ще излезем да си поиграеш навън.“ Помнете, че дете на една година или по-голямо трудно би ви помогнало да почистите площадката му за игра, но това не е невъзможно. То има нужда да покаже най-доброто, на което е способно, и плавно да преминава към по-трудни задачи.

___Работете съвместно___

Понякога свързаната с почистването работа е твърде тежка за неукрепналите детски мускули или ръчички. Включете се в дейността, за да покажете съпричастност и сътрудничество — два урока, които давате на детето си още в най-ранната му възраст. Гледането как мама или татко чистят ще направи тази дейност много по-привлекателна.

___Играйте на „Победи часовника“___

Когато детето ви се мъчи да победи часовника, събирането на играчки се превръща от досадна задача в забавна игра. Включете се в забавлението, като кажете: „Ако си събереш играчките, преди да звънне часовникът, ще можеш да извадиш новата играчка от онази кутия — подарък за теб.“ Когато завърши мисията си с успех, оценете по достойнство старанието му и изпълнете обещанието си.

___Хвалете всички опити на детето си да почисти или раздигне___

Окуражавайте го да почиства след себе си, като използвате най-мощния мотивиращ фактор — хвалбата и комплимента. Коментирайте каква добра работа е свършило, като е раздигнало пастелите например. Кажете му: „Наистина съм доволна, че прибра този червен пастел в коша. Благодаря ти, че разтреби стаята си.“

___Не очаквайте перфекционизъм___

Детето ви не е разполагало нито с достатъчно време нито с достатъчно практика, за да се научи да почиства след себе си, така че не очаквайте и работата му да бъде перфектна. Самият факт, че се опитва да почисти, означава, че се учи как се прави това. С времето ще се усъвършенства.

___Не наказвайте заради неразборията___

Вашето дете все още не може да разбере стойността на чистота и подредеността и не притежава физическата зрялост да поддържа чисто, така че да го наказвате за това, че цапа, вместо да му покажете как да оправи последствията, означава да го лишите от елементарните умения за почистване, от които всъщност то много се нуждае.

___Не очаквайте от детето да се преоблече, преди да започне да цапа___

Детето ви няма отношение към красивите и скъпи дрешки, така че винаги, преди да започне да играе с цапащи материали, му предоставяйте стари дрешки (и ако трябва ги обръщайте наопаки, за да не останат впоследствие петна).
Безкрайни бъркотии

_Като родители Джон и Манди Уеърман бяха свикнали с всичко друго, но не и с бъркотиите, които петгодишните им близначки Леа и Хана сътворяваха почти ежедневно. „Добрите деца винаги си раздигат нещата“ — им казваше госпожа Уеърман, опитвайки се да убеди момичетата да не зарязват играчките си във всекидневната, след като са приключили с играта. Когато този метод не проработи, тя започна да ги пляска и да ги наказва по стаите им всеки път, щом те се отнесяха нехайно към проблема. Но изглежда, че по този начин наказваше единствено себе си, защото момичетата сътворяваха допълнителен хаос и в стаите си._