Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

_Най-накрая госпожа Уеърман видя начин за разрешаване на проблема, когато усети колко много Леа и Хана обичаха да играят навън и да се люлеят на новата люлка в градината. Тя реши да превърне тази дейност в привилегия, която трябва да се заслужи. Един ден децата искаха да излязат навън, вместо да съберат разпръснатите по пода щипки, с които допреди малко бяха играли. Госпожа Уеърман каза: „Ето го новото правило, момичета: знам, че искате да излезете на вън, но това ще стане само когато си раздигнете нещата от пода на кухнята. Сега се залавяйте за работа. Аз ще ви помогна.“_

_Двете момичета се спогледаха. Те нямаха никакво желание да раздигат вещите си, но, от друга страна, много искаха да се люлеят на люлката. Госпожа Уеърман започна да им помага, като слагаше шипките в буркана, за да е сигурна, че Леа разбира какво означава раздигане на щипки в буркан. Освен това тя отвори шкафа, за да е сигурна, че Хана знае къде да прибере всички извадени кухненски принадлежности, без да остави съмнение, че нещо ще остане неподредено._

_Тъй като момичетата започнаха да разтребват, госпожа Уеърман им даде да разберат колко е щастлива от техните усилия. „Благодаря ви, че чистите. Свършихте страхотна работа, като напълнихте буркана с щипки. Сигурна съм и че кухненските съдове са добре подредени в шкафа.“ Тя прегърна всяка от дъщерите си поотделно с нескрита гордост и скоро и двете деца изтичаха през вратата, оставяйки майка им да приготвя обяда в кухнята._

_Много седмици наред на момичетата трябваше да се предлагат награди, за да почистват след игрите си, но в крайна сметка те научиха, че прибирането на една играчка, преди да се извади друга, прави процеса на почистване по-бърз, да не говорим, че води след себе си комплиментите на мама._

Наричането с обидни имена
Атрактивните изяви на предучилищните лингвисти всъщност дават възможност да се разбере колко мощни могат да бъдат прякорите, мръсните думички и нецензурните имена. В тяхната представа това ги доближава до света на възрастните — свят, в който могат да се разпореждат. Като слага етикети на хората, вашето дете изпитва и силата на думите, както и реакциите, които те предизвикват. Ако реагирате спокойно в подобна ситуация, вие го учите, че нецензурните имена не предизвикват нужния ефект. Обяснете му, че и самото то трябва да реагира спокойно, когато чуе, че го наричат с име, което не му е по вкуса. Така ще разбере и че играта с нецензурните имена не е чак толкова забавна, когато се играе само от един.
Предпазване от проблема

__Внимавайте какви прозвища давате на детето си__

Избягвайте да давате на детето си прозвища, с които не искате да го нарича още някой. Има голяма разлика между „Ей, ти, малко дяволче“ и „Ей, ти, малка кукличке“.

__Научете детето да реагира спокойно на обидните имена, с които го наричат__

Предложете му подходящи начини да реагира, когато стане жертва на подобен тип обиди. Убедете го, че е глупаво да се ядосва. Кажете му: „Когато някое приятелче те нарече с обидно име, запази спокойствие и му кажи, че няма да играеш с него, докато те нарича с тези лоши думички.“

__Решете какво е обидно име и какво не е__

Трябва да сте сигурни, че сте обяснили на детето си достатъчно добре какво се разбира под „обидни“ имена, за да очаквате от него да ги разпознава.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Прибягвайте до метода „изнасяне“___

Кажете например: „Когато правиш неща, които не са приемливи, губиш шансовете си за игра. Съжалявам, но ти нарече сестра си с обидно име. Сега отиваш наказан в стаята си.“

___Обезсмисляне на обидните имена___

За някои деца в предучилищна възраст повтарянето на имената отнема тяхната сила. Сложете детето на стол и го накарайте да повтаря думата, без да спира (по една минута за всяка година от възрастта му). Ако откаже да направи това (много деца биха отказали), просто го оставете да седи там докато започне, без значение колко време ще отнеме. Когато изрече думата, се съсредоточете върху това да го научите какво е приемливо да говори.

___Винаги хвалете благоприличната реч___

Хвалете детето, когато си служи с подходящ език, вместо с нежелателни думи, за да му помогнете да започне да прави разлика между приемливо и неприемливо.

___Бъдете последователни___

Всеки път, когато детето ви си позволи да нарече някого с обидно определение, му обяснявайте, че поведението му е неприемливо. Кажете му: „Съжалявам, че нарече така приятелчето си. Сега отиваш наказан в стаята си“, или „Сега трябва да повтаряш лошата думичка три (ако е на три години) минути“.

___Въздържайте се да давате определения на детето си___

Тъй като да бъдеш наричан с обидни имена е доста неприятно преживяване, е твърде лесно да отвърнете на детето със същите раними думи, каквито то е използвало срещу вас. Ако чуе нещо от рода на: „Ей, глупчо! Спри да обиждаш хората!“, малчуганът моментално ще реши, че има правото да използва чутите от вас определения. Напротив, канализирайте гнева си, като му обясните как и защо се чувствате разстроени. Така ще научи кога думите му ви правят нещастни и как бихте искали да се държи, вместо да изпада в неловката ситуация на безпричинно обиждащ.

___Не прибягвайте до строги наказания___

Ако сурово наказвате детето си, защото си служи с обидни думи, то само ще се научи да ви заобикаля като фактор и ще практикува лошия си навик, когато не сте около него. Вместо да го учите, че да обижда е дълбоко погрешно, то ще научи, че трябва да ви заобикаля, за да не го „хванат в крачка“. Наказанието за каквото и да било лошо поведение не води доникъде — то само кара детето да прикрива дребните си провинения.
„Това не е хубаво!“

_Макс и Сузане Глас бяха шокирани, когато за пръв път чуха прекрасната си четиригодишна дъщеря Сара да нарича приятелите си с обидни имена, при положение, че никога и по никакъв повод не бяха използвали подобни думи пред нея. И двамата не можеха да разберат откъде Сара е усвоила този безобразен език и не знаеха как да постъпят._

_„Не обиждай хората, Сара! Това никак не е хубаво!“ — казваха й те всеки път, щом дъщеря им използваше поредната обидна дума, но всички забележки бяха без особен ефект. Всъщност съвсем скоро Сара прехвърли „мръсния“ си речник и върху собствените си родители, което стана причина да бъде напляскана. Но дори това не я спря да лепи нецензурни етикети на хората._

_Накрая госпожа Глас опита различна стратегия. Започна да наблюдава играта на дъщеря си по-отблизо, за да разбере кога Сара се спогажда добре с останалите деца и кога не. „Колко хубаво си играете, момичета!“ — отбеляза тя, докато Сара и братовчедка й Мария обличаха куклите си в нови тоалети. Но когато Мария се опита да вземе куклата на Сара, за да я повози на синята кола, Сара изкрещя: „Ей, глупачка такава! Знаеш, че това е моята кола!“_

_Госпожа Глас моментално раздели момичетата. „Съжалявам, но ти нарече братовчедка си глупачка — каза тя на Сара. — Отивай да си изтърпиш наказанието в стаята си.“ След като прекара четири минути сама, Сара разбра, че майка й си знае работата. Всеки път, щом си позволеше обидни определения, играта бе прекъсвана и Сара се озоваваше на стола в стаята си. Постепенно тя започна да проумява, че обидите й нараняват околните и поведението й започна да се коригира._

Неподчинението

__Разберете колко инструкции едновременно може да следва детето ви__

Детето ви е в състояние да запомни и да следва определен брой насоки в зависимост от фазата му на развитие. За да откриете къде е пределът на възможностите му, задайте му една проста задача, после две, после три. Например за три задачи кажете: „Моля те, вземи книжката, остави я на масата и седни до мен.“ Ако ги изпълни в съответния ред, ще знаете, че може да запомни три заръки. Определете точно броя им и, ако е необходимо, изчакайте, докато порасне, преди да го натоварвате с по-усложнени задачи.

__Давайте му да върши колкото може повече неща само__

Тъй като малчуганите искат да следват ритъма на собствения си барабан и да имат пълен контрол върху живота си, вашето дете ще се бори за възможността да има право на избор. Винаги когато ситуацията позволява, му давайте шанс да развива уменията си за вземане на решения и поемане на отговорност, за да поддържа и развива самочувствието си. Колкото повече усеща, че притежава контрол над нещата, толкова повече ще е склонно да поема задачи, поставени му от някой друг.

__Избягвайте излишните правила__

Анализирайте важността на правилата, преди да ги налагате. Детето ви се нуждае от огромна свобода, за да развие чувството си за независимост.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Давайте прости и ясни указания___

Бъдете колкото може по-специфични в изискванията си към детето, за да го улесните в спазването на инструкциите ви. Отправяйте му предложения, но се опитайте да не го критикувате. Кажете например: „Моля те, събери си играчките сега и после ги сложи в кутията“, вместо „Защо най-накрая не запомниш, че трябва първо да събираш играчките си и после да ги слагаш в кутията сам?“

___Оценявайте подобаващо следването на инструкции___

Възнаграждавайте детето за изпълнението на поставените от вас задачи, като хвалите свършената от него работа. Можете да му покажете как самото то да оценява положените от някой друг усилия, като кажете: „Благодаря ти, че свърши това, за което те бях помолила.“

___Бройте отзад напред___

Установете правило, според което детето да изпълни задачата си, броейки от пет до нула например, за да му дадете възможност да се забавлява, преследвайки срокове, докато изпълнява поръчката ви. Кажете му: „Моля те, събери играчките си сега. Пет-четири-три-две-едно.“ Благодарете му за това, че се е вместило в графика, ако действително е така. Ако не се е справило, опитайте пак, броейки от десет до нула.

___Оценявайте прогреса на детето___

Бъдете главен поддръжник на детето, докато прави първите си стъпки към изпълнение на поставените от вас цели. Кажете му например: „Страхотно е, че се залавяш за работата си и събираш играчките си толкова бързо.“

___Използвайте „Правилото на баба“___

Децата са по-склонни да следват инструкции, когато знаят, че са способни да свършат работата и ще последва възнаграждение. Кажете например: „Когато събереш книжките си, можеш да включиш телевизора“, или „Когато измиеш ръцете си, ще обядваш“.

___Упражнявайте следването на инструкции___

Ако детето не следва инструкциите ви, разберете дали е неспособно, или просто не е склонно да се подчини, като го последвате в задачата му. Направлявайте го, като му помагате и хвалете прогреса му в хода на процеса. Щом разберете, че е способно да изпълнява задачата си, но просто отказва да се занимава, кажете: „Съжалявам, но ти не се справяш със задачата си. Затова сега трябва да се упражняваме.“ Направете пет „тренировки“, а после му дайте възможност да опита отново само. Ако продължава да отказва и да търси съдействието ви, кажете: „Явно трябва да правим повече упражнения. Когато привършим, ще можеш отново да играеш с играчките си.“

___Не губете контрол над себе си, ако детето ви се противи___

Кажете си: „Знам, че детето ми не желае да прави това, което му нареждам, но аз имам много повече опит и зная какво е най-добро за него. Трябва да го уча, като му давам ясни инструкции, така че рано или късно да започне да прави нещата само.“

___Не наказвайте детето, защото не ви се подчинява___

Като учите рожбата си как да прави нещо, вместо да я наказвате за това, че не го върши, не наранявате нейно самочувствие и не насочвате вниманието й към факта, че е претърпяла провал.
„Прави каквото ти казвам!“

_Четири и половина годишният Ерик Джаксън знаеше някои букви и числа и дори беше започнал да прочита думички от любимите си книжки. Единственото нещо, с което не се справяше, беше това, на което майка му държеше най-много — да следва нейните инструкции._

_„Колко пъти трябва да ти казвам какво да правиш? — крещеше разочарованата му майка. — Ти никога не ме слушаш. Никога не разбираш какво ти говоря!“ — мърмореше тя и го пляскаше по дупето, задето не следва заръките й._

_Всичко продължи до деня, когато Ерик й отвърна с крясък: „Не мога да правя това, което искаш!“ Майка му изведнъж проумя какво й казва той и го взе насериозно. Тя реши да се опита да ограничи задачите си до една проста команда, за да види дали синът й ще се справи._

_„Ерик, моля те донеси ми обувките си“ — помоли го тя и го видя как марширува към синьо-белите си обувки, взема ги от пода и ги отнася директно към нея. Тя плесна с ръце от удоволствие: „Благодаря ти, че направи това, за което те помолих!“_

_Малко по-късно му нареди да си облече палтото. Когато Ерик изпълни задачата си, тя отново го възнагради с похвала и силна прегръдка за положеното усилие._

_Майката на Ерик беше доволна, че спря да крещи и да заплашва сина си. Тя разбра, че да се вслушва в неговите чувства е жизненоважно за съвместното им съжителство и бъдещите им отношения. После бавно и постепенно увеличаваше броя на задачите, които му поставяше. Ерик започна да върши първо две неща едно след друго, после три… И така нейният ясен език и прилагането на „Правилото на баба“ й помогнаха да спечели войната срещу неизпълнението на задачите._

Отказът да споделя играчки и вещи
„Мое“ е установен със закон термин в речника на всяко дете. В предучилищна възраст, използван да напомня на себе подобните (както и на възрастните) за неговите териториални права. Въпреки войните, които тази три буквена думичка подпалва в милиони домакинства с деца под петгодишна възраст всички техни възрастни членове трябва да са наясно, че за съжаление чувството за притежание не изчезва до определен етап от развитието на детето, докато то само усети готовност да го отпрати (в периода между три и четири години). Поставете основите на мирното съвместно съществуване, като непрестанно „внедрявате“ на рожбата си нормите за вземане и даване. Прилагайте тези правила за споделяне вкъщи, но бъдете търпеливи. Не очаквайте те да бъдат стриктно спазвани, докато не видите, че детето ви споделя играчки или други вещи без ваша намеса — чудесният знак, че е готово да разширява собствените си граници.
Предпазване от проблема

__Бъдете наясно, че някои играчки принадлежат изключително на вашето дете__

Преди децата да изрекат думата мое и всички нейни производни, трябва да им се даде шанс да притежават неща. Прибирайте любимите играчки или одеялца на детето си, когато очаквате гости, за да не го принуждавате да ги дели с някого.

__Посочвайте му как вие и приятелите ви споделяте__

Демонстрирайте на детето си как то не е единствено на света и че очаквате от него да споделя вещите си. Давайте му примери в неутрални ситуации за това как вие споделяте нещата си с приятелите си. Казвайте му: „Заех на Мери готварската си книга днес“, или „Взех назаем от Чарли косачката му за трева“.

__Отбелязвайте какво представлява споделянето на вещи и колко много ви радва то__

Казвайте на детето си колко хубаво споделя всеки път, когато позволи на друг човек да вземе или да си поиграе с играчките му. Кажете например: „Харесва ми, че позволяваш на твоето приятелче да си поиграе с камиона ти.“

__Поставяйте етикети на подобни играчки (за близнаци или деца, близки по възраст)__

Бъдете сигурни, че не обърквате плюшеното мече на сина си с това на сестра му или брат му, в случай че те много си приличат. Вържете им различни панделки или етикети, за да помогнете на децата си да се чувстват уверени в притежанието си.

__Наложете правила за споделяне на вещи__

Преди да ви гостуват приятели на детето ви, го накарайте да разбере какво се очаква от него, докато е в група. Кажете например: „Ако оставиш играчката си на земята, е възможно някой да я вдигне и да си поиграе с нея. Ако я държиш в ръце обаче, ще можеш да я задържиш.“

__Разберете, че детето ви ще споделя вещи по-добре, когато е на гости на приятел__

Детето ви ще проявява по-малко агресия относно „имуществото“ си, когато не е на своя територия.

__Помнете, че споделянето е задача, засягаща развитието__

Приучването към споделяне е постижение, което не бива да бъде пришпорвано. Обикновено от три до четиригодишна възраст детето ви ще започне да споделя неща, без да му се напомня.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Наблюдавайте играта на едно- и двегодишните___

Тъй като от ненавършилите три години деца не може да се очаква да споделят вещи, стойте близо до тях, когато играят, за да им помагате да разрешават конфликти, предизвикани от сдърпването за дадена играчка — те са твърде малки, за да се справят без ваша помощ.

___Навивайте часовник___

Когато две деца наричат една и съща играчка „моя“, им покажете как биха могли да я споделят, като навиете часовник и всяко от тях играе с нея определен период от време, след което я преотстъпва на партньора си в играта. Прибягвайте до този подход, докато им омръзне или се уморят.

___Наказвайте играчките___

Ако дадена играчка създава проблеми, защото детето не може да я подели с някого, накажете играчката и я отнесете в другата стая, за да я отстраните от ситуацията. Когато тя вече е извън детския обсег, не би създавала никакви проблеми. Кажете: „Това мече ни създава главоболия. Трябва да отиде наказано в другата стая!“ Ако децата продължат да се карат за играчката дори в нейно отсъствие, не им я връщайте обратно, за да им дадете урок — щом не делите играчката, никой няма да играе с нея.

___Не се разстройвайте___

Помнете, че детето ви така или иначе ще се научи да споделя вещите си, щом достигне определен етап от развитието си, а не когато вие го принудите да направи това. Когато видите да „споделя“, ще знаете, че вече е готово.

___Но го наказвайте, защото не му се е случило да „сподели“ нещо___

Ако детето ви не споделя вещите си само от време на време, по-добре отстранете играчката, вместо да го наказвате. Това прехвърля вината върху предмета, не върху детето.
Как Коди се научи да споделя вещи

_Тригодишният Коди Смит знаеше какво означава думата „споделям“ — това означаваше, че не може да седи и да държи в ръцете си колкото играчки си поиска, когато приятелят му Джим дойдеше да си играят. „Трябва да споделяш вещите!“ — казваше майката на Коди на сина си, когато той сграбчваше някоя своя играчка и започваше да крещи: „Моя е! Моя е! Никой да не ми я пипа!“_

_Един ден госпожа Смит също нададе глас: „Ще раздам всичките ти играчки на бедните деца, които ще могат да ги оценят“ — и плесна Коди по дупето, докато с ръка издърпваше от ръцете му количката, станала причина за свадата. Същата вечер, след като момчето си легна, тя сподели със съпруга си: „Коди просто не знае как да споделя.“ Това простичко изявление постави в нова светлина ситуацията. Семейство Смит разбраха, че е нужно да научат Коди какво представлява споделянето на вещи в действителност._

_Следващия път, когато братовчедите му го посетиха, г-н Смит го дръпна настрана, за да поговорят „по мъжки“. „Коди, с мама налагаме ново правило за споделяне — всеки може да играе с всичко в тази къща, стига някой друг да не го държи в момента. Ако ти, Майк или Мери държите играчка, никой няма право да я отнема. Всеки от вас може да играе само с една играчка в даден момент.“ Госпожа Смит добави, че Коди може да си скрие някъде любимата играчка, за да не попада в чужди ръце._

_Следващите няколко часа бяха напрегнати за г-н и госпожа Смит, но Коди изглежда беше доста спокоен. Той наистина държеше само по една играчка и оставяше братовчедите свободно да бъркат в коша със съкровища. „Толкова съм горда, че делиш нещата си!“ — възкликна наблюдателната му майка._

_Когато тя се отправи да сготви обяд, познатият писък „Мой е, мой е“ прониза къщата и я върна обратно на полесражението. Тя видя с очите си как един индианец оставаше постепенно без крайници и глава в ръцете на Коди и Мери. „Тази играчка предизвиква караница — каза госпожа Смит твърдо. — Затова отива наказана в другата стая.“ Децата ахнаха от недоумение, наблюдавайки как отнасят нанякъде бедния индианец. След две минути госпожа Смит върна играчката на децата, които отдавна бяха забравили за нея и се бяха заели да играят с кубчетата._

_След седмица те вече играеха, без да се налагат каквито и да било наказания за куклите, за да се възстановява мирът. Коди вече беше много по-склонен да дава „своите“ неща, за да си играят и други деца с тях._

Отказът от хранене

Децата в предучилищна възраст са пословични с честите си пристъпи да отказват храна — не бъркайте това състояние с някое заболяване. Ако чувствате обаче, че детето ви е физически слабо и не може да яде, потърсете съвет от специалист — педиатър или диетолог.

__Самите вие не пропускайте хранене__

Когато вие пропускате хранене, внушавате на детето си идеята, че да не яде е добре и за него, тъй като е добре и за вас.

__Не отбелязвайте големите коремчета и не идеализирайте кльощавата физика__

Дори тригодишното дете може подсъзнателно да се поддаде на наложената мода и естетика, идеализираща слабите фигури, ако му показвате колко сте обсебени от тях.

__Определете подходящото количество храна за възрастта и теглото на детето си__

Ръстът на наддаване, нивото на активност и физическите данни определят от колко порции от петте хранителни групи (мляко, месо, зеленчуци, плодове и ядки/зърнени храни) се нуждае детето дневно. Консултирайте се с личния лекар, който ще ви отговори на специфични въпроси, свързани с диетата на детето ви, и ще ви даде препоръчителните дози в съответната му възраст.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Предлагайте по-малко храна по-често___

Създайте система за хранене на детето си в определено време през деня. Не забравяйте обаче, че стомахът му не е голям колкото вашия, така че то не може да поема същото количество храна, както и да издържа по четири-пет часа между храненията. Давайте му възможност да яде колкото пъти на ден си поиска, но само правилната пълноценна храна. Кажете му например: „Миличко, винаги когато си гладно, ми казвай и ще ти дам бисквитка с фъстъчено масло или ябълка със сирене.“ Непрестанно му отправяйте разнообразни предложения в зависимост от това какви храни са на пазара в момента и дали не идва време за основно хранене.

___Предоставяйте му възможност да избира храната си___