Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

Позволявайте на детето да подбира само закуските между основните хранения, разбира се, под вашия надзор. Ако то чувства, че има някакъв контрол върху това какво яде, е възможно да проявява по-голям ентусиазъм към храната. Предлагайте му само два избора едновременно, така че да не се налага да се колебае, и хвалете избора му с реплики от сорта на: „Доволна съм, че избра този портокал. Това наистина е много вкусна закуска.“

___Предоставяйте разнообразие и баланс___

Децата трябва да имат представа от добрата диета, включваща голямо разнообразие от храни. Непрестанно карайте рожбата си да опитва нови вкусове и аромати чрез питателни ястия. Помнете, че детският вкус се променя често и понякога твърде рязко, така че очаквайте тя изведнъж да откаже храна, която довчера й е била любима.

___Оставете природата да следва своя ритъм___

Нормалното здраво дете ще подбере балансирания си хранителен режим по естествен път за период от една седмици и, както казват педиатрите, чрез него то ще си набавя нужните хранителни съставки. Винаги се интересувайте какво точно яде то от понеделник до събота, а не от зори до здрач, преди да решите, че е недохранено.

___Създайте добри хранителни навици на детето си___

Окуражавайте го да се храни само и да държи правилно приборите за хранене.

Децата имат силна склонност да копират и лесно ще възприемат вашите маниери. Хвалете доброто хранене с думите: „Страхотен е начинът, по който слагаш хапката печено месце в устата си“, или „Радвам се, че днес изяде само цели две курабийки“.

___Установете определено време за хранене___

Тъй като хранителният режим на детето ви се разминава с вашия, е възможно то често да иска да играе навън или да довърши двореца, който строи с конструктора си, когато дойде време всички да седнете на масата. Възможно е да има нужда от тренировка, за да превключва към вашия график. Правете това, като не го принуждавате да яде големи количества, а като навивате часовник, който да отмерва времето му за престой на масата, без значение дали се храни, или не. Кажете: „Часовникът ще ни каже кога вечерята е свършила. Правилото е, че трябва да останеш на масата, докато той звънне. Кажи ми, когато си свършил с вечерята, и аз ще ти вдигна чинията.“ Позволявайте на децата под три години да прекарват по-малко време на масата (не повече от пет-шест минути), отколкото на четири-петгодишните (не повече от десет минути). Научете се да усещате кога е гладно едно дете и преценете дали самите вие бихте могли да се нагодите към неговия хранителен режим.
__Какво не трябва да се прави__

___Не предлагайте храна като награда за добра постъпка___

Използвайте храната по предназначение. Храната съществува, за да поддържа организма жив и да му набавя енергия, а не за да символизира награда. Вместо да предложите ни детето си сладолед, защото си е изяло зеленчуците, кажете: „Тъй като си изяде всичкия зелен боб, можеш да излезеш и да поиграеш на двора.“

___Не подкупвайте и не се пазарете___

Когато детето ви не иска да яде, не го подкупвайте и не се пазарете, за да изпразни чинията си. Това превръща неяденето в игра, целяща да спечели вниманието ви, което му дава чувство за надмощие над вас.

___Не се разстройвайте, когато детето не иска да се храни___

Като му отделяте прекалено много внимание в моменти, в които не иска да яде, превръщате неяденето в нещо много по-интересно от яденето.

___Не реагирайте прекалено остро___

Опитайте се да не отдавате голямо значение на това, че детето ви отказва да се храни от време на време, за да не превърнете кухненската маса в бойно поле, където водите битка за надмощие.
„Няма да ям!“

_Когато Джон Рауланд навърши четири години, апетитът му падна до нула. Нито родителите, нито педиатърът му, който го прегледа обстойно по настояване на загрижената му майка, не можаха да си отговорят защо. Една нощ, след като госпожа Рауланд го беше молила да хапне поне едно грахче, Джон изпадна в истерия, избута паничката си от масата и изкрещя: „Няма да ям! Не разбра ли!“_

_Г-н Рауланд реши, че е оставил съпругата си да се справя твърде дълго сама в тази ситуация. „Сега, Джони, слушай ме. Ако не хапнеш поне една лъжица макарони, ще напуснеш масата“ — заплаши го той, като твърдо даде знак на сина си, че ще изпълни заканата си. Той не предполагаше, че Джони само ще се възползва от предложението му и ще стане от стола. „Джони Рауланд, ти няма да мръднеш от масата, докато не изядеш вечерята си, ако ще да седиш тук цяла нощ“ — изкрещя г-н Рауланд, променяйки правилото и напълно обърквайки сина си._

_По-късно същата нощ, след като вече бяха прегърнали и целунали сина си, преди да заспи, семейство Рауланд решиха, че трябва да предприемат нещо различно — те не искаха да крещят на малкото си момче, още по-малко да го удрят, задето не иска да се храни. Просто искаха да върнат времената, в които Джони демонстрираше завиден апетит — времена, в които сядаха на масата и вечерите преминаваха в размяна на шеги, истории от деня и споделяне на чудесните ястия на госпожа Рауланд._

_Следващата вечер по време на вечеря те изместиха вниманието си от храната и се преструваха, че не забелязват липсата на апетит у Джон. „Разкажи ми как мина денят ти в детската градина“ — започна майката на Джони (с цялата загриженост и спокойствие, на които беше способна), докато подаваше броколите на съпруга си. Джон разказа историята как бил избран да вдигне флага в двора на градината. По средата на разпаления му разказ той едва успя да преглътне лъжичка с картофено пюре._

_„Страхотно е, че точно теб са избрали да вдигнеш флага — похвали сина си госпожа Рауланд. — Радвам се и че харесваш картофеното ми пюре“ — добави тя. И семейства Рауланд продължи вечерята си, но от време на време подканваха сина си да хапне още малко пюре._

_На следващата сутрин родителите на Джон обсъдиха снощния си успех и решиха да следват стратегията, с която се бяха захванали. Те помнеха и какво беше казал лекарят на Джон: „Може да яде само малки количества, като съдим по неговото нормално, макар и леко слабо телосложение, и може да яде тези малки порции повече от три пъти на ден, както правят много хора.“_

_За госпожа Рауланд приготвянето на вечеря отстъпи място на приготвянето на леки дневни закуски за Джон. Тя започна да сътворява лодки от морковчета и клоунски личица от сирене и стафиди, които Джон с удоволствие хапваше през деня, и то наведнъж. Така синът й разви нов жив интерес към дневното похапване, въпреки че хапваше едва няколко хапки вечер. Но семейство Рауланд оценяваше всеки един миг, когато синът им се хранеше, и го оставяше да диктува ситуациите, независимо дали е гладен, или не._

Преяждането
Апетитът на много деца в предучилищна възраст може да бъде безграничен, като този на Бисквитеното чудовище от „Улица Сезам“. Подобно на кукления герой, и вашето дете може да не е наясно защо иска повече храна, отколкото му е нужна. Но вие трябва да разберете какво го мотивира да поглъща свръхколичества храна, защото преяждането е симптом за проблем, а не проблем сам по себе си. Опитайте се да откриете причините зад привидно бездънното туловище на детето. Някои от възможните обяснения са навик, скука, подражание или желание за внимание. Помогнете му да открие начини да задоволи нуждите си, без да преяжда.
__Забележка__

Ако детето ви преяжда системно, потърсете професионална помощ. Избягвайте диети, които не са одобрени от специалист.

__Моделирайте здравословно отношение към храната__

Вашето отношение към храната е заразно. Когато се оплаквате, че трябва да се подложите на диета, или пък че сте напълнели прекалено например, вашето дете научава, че храната притежава сила отвъд това да го поддържа здраво. Тя се превръща във враг, с когото трябва да се бори, и в опита си да не загуби контрол, то е в състояние да се натъпче със забранената шоколадова торта с идеята да я победи. Тъй като умереността е ключът към здравето, отнасяйте се умерено към храната, както и към поведението си. Хранителните разстройства при децата започнаха да се проявяват все по-често благодарение и на нашата завладяна от диети култура.

__Бъдете наясно каква храна е подходяща за детето__

Ръстът на наддаване, нивото на активност и физическите данни определят от колко порции от петте хранителни групи (мляко, месо, зеленчуци, плодове и ядки/зърнени храни) се нуждае детето дневно. Консултирайте се с личния си лекар, който ще ви отговори на специфични въпроси, свързани с диетата на детето ви, и ще ви даде препоръчителните дози за съответната му възраст.

__Сервирайте здравословна храна__

Отстранете висококалоричните храни, както и храните без калории от менюто на детето, за да не се изкушава да ги консумира.

__Съблюдавайте хранителния режим на детето__

Тъй като детето в предучилищна възраст е твърде малко, за да е наясно какво трябва и какво не трябва да консумира, само от вас зависи да установите здравословни хранителни навици — колкото по-рано, толкова по-добре. Храните с високо съдържание на мазнини и захар трябва да се заменят с богати на протеини, витамини и минерали храни, за да се балансират дневните хранителни калории.

__Учете детето кога, как и къде е позволено храненето__

Ограничете яденето само до кухнята или трапезарията. Намалете темпото на хранене и настоявайте храната да е сервирана в чиния или купа, вместо в пакет, изваден директно от хладилника. По-голямата пауза между две хапки позволява на съзнанието ни да получи посланието, че сме се наситили, преди да сме изяли повече, отколкото ни е нужно. (Този процес отнема около двайсет минути.)
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Предлагайте доставящи удоволствие дейности извън храненето___

Разберете какво обича да прави детето ви извън храненето и му предлагайте тези дейности, след като е хапнало достатъчно, за да задоволи глада си. Покажете му колко сладки и приятни неща извън храната има.

___Не превръщайте храната в подарък___

Не предлагайте храната като възнаграждение, за да не учите детето, че яденето означава повече от нещо, задоволяване на глада.

___Предлагайте питателни закуски между основните хранения___

Предложената навреме закуска ще направи така, че детето ви да не огладнее прекалено и съответно да се натъпче, когато му поднесете основното ястие.

___Наблюдавайте кога преяжда детето ви___

Опитайте се да откриете защо преяжда рожбата ви, като следите дали посяга към храната, когато е отегчена, ядосана, тъжна, наблюдава, че някой друг се храни или търси вниманието ви. Помогнете й да разсее чувствата си чрез начини, които не са свързани с храненето, като разговаряне или игра. (Обсъждайте проблемните моменти в живота й — какво я тормози и разстройва, за да не се изкушава да превръща храната и спасение от проблемите.

___Контролирайте собствените си хранителни навици___

Ако родителите похапват закуски без калории през целия ден, децата им ще са склонни да правят същото.

___Оценявайте подбора на разумната храна___

Можете да моделирате предпочитанията към храната на децата си чрез поощрителни коментари и като предлагате по-често храните, които искате да харесват. Всеки път, щом детето хване портокал вместо парче шоколад, кажете: „Това е прекрасен избор за закуска. Радвам се, че се грижиш за себе си толкова добре, като хапваш такива здравословни закуски.“

___Подтиквайте детето да води активен живот___

Децата с наднормено тегло често не ядат повече от децата с нормално тегло — те просто не изразходват достатъчно калории чрез упражнения. Ако сезонът е студен, предлагайте на детето физически дейности на закрити пространства, като танци или скачане на въже. През лятото дейности като плуване, разходки, футбол или люлеене не само че са добри за физическото развитие на детето, но и намаляват напрежението, осигуряват чист въздух и изграждат силата и координацията му. Вашето участие ще направи упражнението дори още по-забавно.

___Общувайте пълноценно с детето си___

Бъдете сигурни, че поощрението, което детето ви получава от вас за това, че си е изяло и последното грахче, не единственото поощрение, отправено от вас към него. Хвалете рисунките му, дрехите, които избира, начина, по който раздига играчките си, и т.н., за да му отделяте време за неща, които не са свързани с яденето и преяждането.

___Не се поддавайте на желанието му да преяжда___

Когато детето ви иска повече храна, това не означава, че има нужда от нея, но не го карайте да се чувства виновно, за това че с поискало допълнително, като му се присмивате и го наричате „малко прасенце“ например. Обърнете се към специалист-диетолог, за да научите грамажа на здравословните порции за съответната възраст или пък за изготвяне на здравословен хранителен режим. След като сте сигурни, че детето ви е хапнало достатъчно, набързо му обяснете защо не се нуждае от повече, тъй като то е твърде малко, за да си обясни причините само.

___Не предлагайте почерпки, когато детето е разстроено___

Възможно е рожбата ви да започне да асоциира храната с емоционалното, вместо с физическото подхранване в случай, че постоянно му предлагате лакомства, за да облекчите болката му.

___Не предлагайте храна, докато детето е пред телевизионния екран___

Избягвайте да го учите да асоциира храната с телевизора. Тъй като телевизионните реклами го бомбардират непрекъснато с апетитни послания, е добра идея и да ограничите престоя му пред екрана.

___Не му давайте закуски без калории___

Това, което вие си позволявате за закуска, е същото, което очаква и детето ви. Вкусовите предпочитания се учат — те не са вродени.

___Не се присмивайте на детето, ако е с наднормено тегло___

Ако му се подигравате, само задълбочавате проблема, като прибавяте към него чувството за вина и срам.
„Край на бисквитките!“

_Две и половина годишната Роза Хенлън си извоюва репутация и вкъщи, и в детската градина на „ходеща бездънна яма“. Имаше ли подръка храна, Роза я изяждаше. Като чели никога нямаше насита._

_„Не! Няма да ядеш повече бисквити, Роза — крещеше госпожа Хенлън всеки път, щом дъщеря й посегнеше към кутията. — Изяде толкова бисквити, че спокойно могат да ти стигнат до края на живота ти!“ Но нито гневните изблици, нито заплахите, че кутията ще бъде отнесена завинаги, трогваха Роза или пък възпираха неукротимото й желание да опустошава всичко ядливо, попаднало в обсега й._

_Госпожа Хенлън реши да се консултира с педиатър, за да разбере как да промени хранителните навици на дъщеря си. Лекарят й предложи план и специални готварски рецепти, съобразени със състоянието на детето. На следващия ден, след като изяде препоръчителната доза, Роза поиска още една порция овесена каша, но госпожа Хенлън най-после имаше отговор, който не беше свързан с гняв или обида: „Радвам се, че хареса овесената каша, Роза. Ще хапнем още утре сутринта. Хайде сега да прочетем тази нова книжка.“_

_Тъй като госпожа Хенлън беше наясно, че порцията, която бе предложила на Роза, е напълно задоволителна, сега й беше по-лесно да запази твърдия си тон, докато момичето молеше за още. Вече й беше и по-лесно да планира всяко ядене, защото знаеше точните количества, достатъчни да заситят дъщеря й._

_Семейство Хенлън намали и постоянните си запаси от бисквити и сладки и Роза започна да опитва нови храни, които бяха вкусни и доста по-питателни. Майка й не пропускаше да я похвали всеки път, щом посегнеше към здравословната храна: „Страхотно е, че взе портокал, вместо сладки миличка!“_

_Роза започна да чува все по-малко коментари относно това, че е бездънна яма и получаваше все повече прегръдки и комплименти, защото яде плодове вместо нискокалорични храни. Вече не само родителите й бяха доволни да споделят упражненията й и свободното й време, но Роза сякаш се забавляваше повече и с приятелите и учителите си в детската градина._

Прекалената употреба на думата „не“

__Опознайте добре индивидуалността на детето си__

Ако сте наясно с нуждите и желанията му, ще знаете кога неговото _не_ действително означава „не“ и кога има предвид „да“ или нещо друго.

__Замисляйте се, преди да изречете думата „не“__

Избягвайте да казвате „не“ на детето си, когато не ви е грижа дали ще направи нещо, или не.

__Ограничете въпросите, изискващи „да“ или „не“ като отговор__

Избягвайте да задавате въпроси, на които детето ви трябва да отговори с „не“. Например попитайте го колко портокалов сок иска, вместо дали иска. Ако искате да се качи в колата, не казвайте: „Искаш ли да влезеш в колата?“ Кажете „Сега се качваме в колата“ и го направете.

__Намерете алтернатива за своето „не“__

Кажете например „Стоп“, вместо „Не“, когато дете ви прави нещо, с което не искате да се занимава.

__Подменете поведението на детето__

Тъй като обикновено, когато кажете „не“, очаквате детето да преустанови определен тип поведение, го научете на друго поведение, което да подмени това, което искате то да преустанови. В неутрално време хванете ръката му и кажете: „Ела тук, ако обичаш.“ Правете упражнението пет пъти дневно, като бавно увеличавате разстоянието, на което е детето от вас, когато казвате „Ела тук, ако обичаш“, докато то е в състояние да дойде до вас от другия край на стаята или на магазина.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Не обръщайте внимание, когато детето ви произнася думата „не“___

Ако не сте сигурни какво има предвид то, когато изрича „не“, приемете, че има предвид „да“. Например, ако то не иска сока, за който току-що е казало „не“, няма да го изпие, то такъв момент вие сте наясно, че то наистина има предвид не.

___Обръщайте повече внимание на „да“, отколкото на „не“___

Детето ви ще се научи как да казва „да“, ако щом кимне с глава или каже „Да“, вие се усмихвате и го възнаграждавате. Реагирайте позитивно, като казвате нещо от типа: „Колко хубаво, че казваш «да» така“, или „Наистина съм доволна, че каза «да», когато леля ти ти зададе онзи въпрос“.

___Научете детето как да казва „Да“___

Децата над тригодишна възраст казват „Да“, стига да им е показано как да го правят. Кажете на детето си, че искате от него да казва „Да“ и когато го прави, го възнаграждавайте с думи като: „Страхотно е да те чувам да казваш «да» така“, или „Наистина ми харесва начинът, по който изричаш «да»-то“. После кажете: „Ще те помоля да направиш нещо за мен и искам да ми кажеш «Да», преди да преброя до пет.“ Ако го каже, кажете му, че това е най-страхотното _да_, което сте чували. Упражнявайте този метод пет пъти пет дни поред и ще се сдобиете с едно по-позитивно звучащо дете.

___Позволявайте на детето си да казва „Не“___

Въпреки че то трябва да изпълнява каквото му е наредено от вас (или да удовлетвори вашите желания), бъдете наясно, че детето ви има правото да произнася „Не“. Когато искате от него да свърши нещо, но то ви е отвърнало с „Не“, му обяснете ситуацията. Кажете например: „Знам, че не искаш да събереш пастелите си от пода, но когато свършиш това, за което съм те помолила, ще можеш да правиш каквото си искаш.“ Така ще му дадете възможност да разбере, че сте чули какво ви е казало и че сте взели чувствата му под внимание, но все пак вие сте шефът и вие контролирате ситуацията.

___Не се смейте и не поощрявайте употребата на „не“___

Като се смеете или привличате вниманието на детето всеки път, щом употреби думичката „не“, само ще го окуражите да я използва повече, за да ви доставя удоволствие или да привлича вниманието ви.

___Не се ядосвайте___

Помнете, че _не_-фазата е съвсем нормален етап от детското развитие и скоро ще отмине. Негативната реакция от ваша страна ще се интерпретира в съзнанието на малчугани като начин да му се обърне внимание за това, че е казал „Не“, а вниманието и властта са точно нещата, от които се нуждае.
Всичко отричащият Нейтън

_Любимата дума на Нейтън Шелби, който тъкмо беше на вършил двайсет месеца, беше „не“ — думата, която родителите му най-малко биха искали да чуят. Тъй като малкият Нейт прибягваше до нея, за да отговори на всеки зададен му въпрос, родителите му поставиха под съмнение интелектуалното му развитие. „Не можеш ли да кажеш нещо, освен «не»?“ — питаха те сина си, само за да получат обичайния отговор._

_И така семейство Шелби се опитаха да броят колко пъти на ден самите те използват въпросната думичка, за да видят ще има ли това ефект върху речника на Нейтън. Вместо да му казват „Не, не сега!“, винаги когато Нейт искаше бисквита, те казваха: „Да, ще си вземеш бисквита, когато си изядеш вечерята.“ С времето Нейтън започна да не реагира толкова негативно. Напротив, очакваше родителите му да изпълнят обещанието си и грабваше бисквитата веднага, след като се бе навечерял._

_Тъй като мама и татко обърнаха не-тата си в да-та, синът им започна да употребява „да“ все по-често и всеки път бе поощряван с усмивки, прегръдки и комплименти от доволните си родители. „Благодаря ти, че казваш «да», когато те питам дали искаш да си вземеш душ“ — казваше майка му. Те бяха щастливи, че синът им бе намалил не-тата правопропорционално на похвалите, които получаваше за всяко изречено „да“. Семейство Шелби се опита да сведе до минимум и въпросите, изискващи отговори като „да“ или „не“. Вместо да го питат дали иска нещо за пиене с вечерята, те казваха: „Ябълков сок ли искаш, или мляко?“ Нейт с желание избираше между двете възможности. Техните усилия се явяваха безболезнен начин да се справят с пълното отрицание на Нейтън и скоро в семейството им се наложи градивният, позитивен тон._

Играта с храна
Хванете едно-, две- или тригодишно дете, оставете го известно време с храна, която няма намерение да консумира, и — изненадаааа! — получавате моментално изплескани ръце и вероятно под, маса и какво ли още не. Когато детето ни започне да играе с храната си вместо да я слага в устата си, това обикновено означава, че е приключило кулинарния ритуал, независимо дали го е обявило, или не. Винаги отнасяйте храната му, преди да се е превърнала в играчка или оръжие, дори да е още гладно. Това ще го научи, че храната е предназначена да се яде и не е за игра.
Предпазване от проблема

__Не играйте с храна__

Ако карате грахчетата в чинията ви да подскачат с помощта на вилицата дори несъзнателно, детето ви ще реши, че също има правото да го прави.

__Планирайте храната, която сервирате__

За да намалите възможността за неразбория, нарязвайте храната на хапки, които са лесни за вземане и дъвчене. Преценявайте добре и грамажа на порцията.

__Дръжте купите с храна извън обсега на детето__

Дръжте детето далеч от изкушението да бърка в храната и да я разпилява просто за удоволствие.

__Учете детето как трябва да се държи на масата в неутрално време__

То трябва да е наясно какво очаквате от него в заведения за обществено хранене и вкъщи, най-малкото защото не се е родило с изградени навици! Най-добре е да го учите в момент, когато не сте на масата. Например правете чести „чайни церемонии“, на които му показвайте как да държи лъжичката, да държи храната в подноса, ръцете му да са далеч от храната, освен в момент на същинско ядене, учете го да ви казва кога е свършило и т.н. На деца под двегодишна възраст кажете: „Кажи ми «приключих» — и можеш да отидеш да си играеш.“ На три-, четири- или петгодишните кажете: „Когато часовникът звънне, можеш да напуснеш масата. Кажи ми, когато приключиш — и аз ще ти изнеса чинията.“