Джоан Роулинг хари потър и огнения бокал

Хърмаяни премести един брой на «Пророчески вести» и Хари го видя. Не беше

сигурен дали всъщност иска да знае какво пише в него. Хърмаяни улови

погледа му и каза най-спокойно:

— Няма нищо. Виж сам, но нищо няма да намериш. Всеки ден проверявам.

Само едно малко съобщение в деня след третото изпитание, в което се казва,

че ти си победител в турнира. Името на Седрик дори не е споменато. Нито

дума повече. Според мен Фъдж им е наредил да си мълчат.

— Едва ли ще може да затвори устата на Рита Скийтър — каза Хари. —

Особено след такава история.

— О, Рита не е писала нищо още от третото изпитание насам — каза

Хърмаяни някак особено сдържано. — Всъщност — продължи тя и гласът й вече

леко затрепери — Рита Скийтър няма да напише нищо в близките дни. Освен ако

не я интересува, че и аз ще съобщя някои неща за нея.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рон.

— Разбрах как е подслушвала лични разговори, когато нямаше право да

стъпва в района на училището — бързо изрече Хърмаяни.

Хари разбра, че тя направо е умирала от нетърпение да им съобщи това

още преди няколко дни, но се е въздържала заради всичко, което бе станало.

— И как го е правила? — веднага попита той.

— А ти как успя да разбереш? — гледаше я Рон изумен.

— Ами всъщност ти ми даде идеята, Хари — започна тя.

— Аз ли? — недоумяваше Хари. — И как?

— С бръмбарите — сияеше Хърмаяни.

— Ама нали каза, че не действали...

— О, за електронните бръмбари ти казах — обясни Хърмаяни. — Въобще не

става дума за тях. Слушайте, Рита Скийтър... — Гласът й, макар и тих,

звучеше победоносно. — ...е нерегистриран зоомаг. Тя може да се превръща...

— и Хърмаяни измъкна от чантата си малко стъклено бурканче — ...в бръмбар.

— Шегуваш се! — не вярваше Рон. — Ти да не си... да не би тя...

— О, да, това е тя! — грейна от щастие Хърмаяни и разклати бурканчето.

Вътре имаше няколко малки клонки с листа и един едър тлъст бръмбар.

— Никога не бих... Не, ти се шегуваш! — зашепна Рон, като доближи до

очите си стъкленицата.

— Изобщо не се шегувам — наслаждаваше се Хърмаяни. — Улових я на

перваза на прозореца в болничното крило. Погледни внимателно и ще

забележиш, че шарките около антените на главата й са точно като

отвратителните й очила.

Хари се взря и установи, че е права. Дори си спомни нещо.

— Един бръмбар лазеше по статуята на елена в онази нощ, когато Хагрид

разказваше на Мадам Максим за майка си!

— Точно така! — потвърди Хърмаяни. — А Виктор видя един бръмбар в

косата ми след разговора ни край езерото. И съм сигурна, че Рита е полазила

до перваза на прозореца в часа по пророкуване, когато те заболя белегът.

Цялата година е бръмчала наоколо да събира материал за клюките си.

— Ами като видяхме Малфой под онова дърво... — припомни си Рон.

— Говорел е с нея... в ръката си — довърши Хърмаяни. — Той е знаел,

разбира се. Ето как си е правела ония малки интервюта със слидеринци.

Изобщо не ги е било грижа, че нарушава закона, щом е имало пред кого да

наговорят ужасни неща и за нас, и за Хагрид. — Хърмаяни взе бурканчето от

ръцете на Рон и се усмихна на бръмбара, който замаха сърдито срещу

стъклото. — Обещах й да я пусна, като пристигнем в Лондон. Направила съм

магия за нечупливост на буркана, та да не може да се трансфигурира по пътя.

И я предупредих да си държи перото скрито поне една година. Да видим дали

няма да се откаже да пише опашати лъжи за хората.

Усмихната победоносно, Хърмаяни прибра бурканчето в чантата си.

Вратата на купето се плъзна и се отвори.

— Много умно, Грейнджър! — прозвуча гласът на Драко Малфой.

Краб и Гойл стояха зад него. Хари не помнеше друг път да е виждал

тримата да се държат по-самодоволно, по-арогантно и по-заплашително.

— И така — бавно рече Малфой и пристъпи в купето, като оглеждаше

всички с пренебрежителна усмивка, — хващаш една ентусиазирана репортерка и

Потър пак става любимецът на Дъмбълдор. Добра работа!

И се ухили още по-зъбато, а Краб и Гойл не спираха да се подсмихват.

— Опитваме се да не мислим за събитията, а? — почти шепнешком каза

Малфой. — Правим се, че нищо не се е случило, така ли?

— Махай се! — каза Хари.

Не му беше идвало наум за Малфой откакто го видя да шушука с Краб и

Гойл по време на словото на Дъмбълдор за Седрик. Усети някакво бучене в

ушите си. Ръката му стисна пръчката под мантията.

— Ти сам си избра губещата страна, Потър! Предупредих те! Казах ти да

прецениш много внимателно с кого да се сприятеляваш, помниш ли? Като се

видяхме за пръв път във влака на път за «Хогуортс». Още тогава ти казах да

не се навърташ около паплач като тия! — И той отметна глава към Рон и

Хърмаяни. — Късно е вече, Потър! Черния лорд се върна и те първи ще идат

там, където им е мястото. Първи са мътнородите и мъгълофилите! Чакай, не...

те са втори... Дигъри беше пър...

Все едно че някой взриви кутия с фойерверки в купето. Заслепен от

искрите на магиите, които изплющяха от всички посоки, оглушал от няколко

трясъка едновременно, Хари запримигва, загледан в земята.

Малфой, Краб и Гойл лежаха в безсъзнание на пътеката пред вратата на

купето. Хари, Рон и Хърмаяни бяха скочили на крака, и тримата бяха изрекли

различни заклинания. Но не бяха единствените.

— Тръгнахме да видим какво са намислили тия приятелчета — каза Фред

съвсем делово и влезе в купето, стъпвайки върху Гойл.

Държеше пръчката си все още насочена. След него влезе и Джордж с

насочена пръчка, като не пропусна да подритне Малфой.

— Интересен ефект — отбеляза Джордж, като се взря в Краб. — Кой е

използвал магията за циреи?

— Аз — каза Хари.

— Чудно — развесели се Джордж. — Аз пък направих кракожелиращо

заклинание. Изглежда двете не бива да се смесват. Виж какви гъвкави пипалца

са избили по цялото му лице. Ама я да ги изхвърлим оттук, че ни развалят

обстановката.

Като изритаха, изтъркаляха и изблъскаха в коридора зашеметения Малфой

и дебелите му приятелчета, обезобразени от фойерверка от магийки, с които

ги бяха поразили, Рон, Хари и Джордж се прибраха в купето и затвориха

плъзгащата се врата.

— Една игра на избухващи карти, а? — предложи Фред и измъкна тестето

от джоба си.

По средата на петата игра Хари се сети да ги пита нещо.

— Ще ни кажете ли все пак — обърна се той към Джордж — кого щяхте да

изнудвате?

— О, онова ли? — смотолеви Джордж.

— Не е важно — намеси се Фред, клатейки глава нетърпеливо. — Нищо

съществено. Поне вече не е.

— Отказахме се — добави Джордж пренебрежително.

Но Хари, Рон и Хърмаяни настояваха и най-сетне Фред се съгласи.

— Добре де, добре, щом толкова искате да знаете... беше Людо Багман.

— Багман ли? — почти скочи Хари. — Да не искате да кажете, че и той

има нещо общо с...

— Не, не — все още мрачно отвърна Джордж. — Не бой се. Той е такъв

глупав измамник, че за нищо не става.

— Е, а какво тогава? — попита Рон.

Фред се поколеба, но все пак им разказа.

— Помните ли онзи облог, дето направихме с него преди финала на

Световното по куидич? Когато предвидихме, че Ирландия ще спечели по точки,

но Крум ще улови снича?

— Аха — припомниха си Хари и Рон.

— Та мошеникът да вземе да ни плати с лепреконското злато, дето събрал

от талисманите на Ирландия.

— Е, и?

— Как «е и»? — губеше търпение Фред. — То нали изчезва? На следващата

— Ама... да не е станало някакво недоразумение? — не разбираше

Хърмаяни.

Джордж се разсмя горчиво.

— Да, да, така си помислихме и ние отначало. Решихме да му пишем и да

му обясним, че е станала грешка, та дано си плати. Ама нищо не излезе.

Въобще не ни отговори. Колкото пъти се опитахме да го заговорим в

«Хогуортс», все си намираше някакви оправдания да ни се измъкне.

— Накрая взе да се държи нагло — добави Фред. — Разправяше, че сме

били още твърде млади да правим залагания, и нямало да ни даде нищо.

— Тогава поискахме да ни върне поне нашите пари — разгорещи се вече

Джордж.

— Позна! — каза Фред.

— Но това бяха всичките ви спестявания! — възмути се Рон.

— На мен ли го казваш? — гневеше се Джордж. — Най-сетне надушихме

какво става. Бащата на Лий Джордън също не могъл да си прибере някакви пари

от Багман. Оказа се, че той здравата се оплел и с таласъмите — взел от тях

доста злато назаем. Една банда от техните го причакала в гората след

Световното и му прибрала всичкото злато, дето имал у себе си, ама пак не

стигнало да покрие дълга му. Следвали го по целия път до «Хогуортс» да не

им се изплъзне. Проиграл всичко на хазарт. Нямал в джоба си и пукнат

галеон. И знаете ли как тоя идиот се опитал да плати остатъка от дълга си

към таласъмите?

— Как? — попита Хари.

— Ами заложил на теб, приятелю — отвърна Фред. — Направил голям облог,

че ти ще си победител в турнира. Хванал се на бас с таласъмите.

— Значи затова все гледаше да ми помага да спечеля! — викна Хари. — Е,

аз победих, нали? Значи ще ви върне златото!

— Нее — поклати глава Джордж. — Таласъмите му скроили не по-малко

мръсен номер. Казали му, че ти делиш победата с Дигъри, а Багман се бил

обзаложил, че ще спечелиш с убедителна преднина. Така че се наложило да си

спасява кожата. Плюл си на петите още след третото изпитание.

Джордж въздъхна тежко и започна отново да раздава картите.

Остатъкът от пътуването мина приятно. На Хари му се щеше то да

продължи цялото лято и изобщо да не пристигат на Кингс Крос... Ала бе

препатил достатъчно тази година и беше разбрал, че времето тече още по-

бързо, когато те очаква нещо неприятно. И скоро експрес «Хогуортс» намали

ход и спря на перон Девет и три четвърти. По коридора настана блъсканица,

вдигна се врява, всички бързаха да слизат. Рон и Хърмаяни с мъка пренесоха

куфарите си покрай Малфой, Краб и Гойл.

Хари се забави в купето.

— Фред... Джордж... чакайте малко!...

Близнаците се обърнаха.

Той отвори големия си куфар и измъкна оттам наградата от турнира.

— Вземете това — пъхна той кесийката в ръцете на Джордж.

— Какво? — смая се Фред.

— Взимайте ги — категорично повтори Хари. — Не ги искам.

— Ти да не си полудял! — изуми се Джордж и се опита да му върне

кесийката.

— Не съм. Вземете ги и си правете вашите изобретения. За шегобийницата

ви са.

— Слушайте — започваше вече да се ядосва Хари. — Ако не ги вземете, ще

ги хвърля в канала. Не ги искам и не ми трябват. Но много ми се ще да се

посмея на нещо. Както изглежда, скоро всички ще имаме нужда от това...

— Хари... — плахо рече Джордж, като претегли с ръка кесията, — ама тук

трябва да има хиляда галеона!

— Толкова са! — грейна Хари. — Като си помислиш колко кремчета

«Канарче» са това, а?

Фред и Джордж още го гледаха като втрещени.

— Само не казвайте на майка си откъде ги имате... макар че тя едва ли

вече много държи да работите в министерството след всичко, което...

— Хари... — започна пак Фред, но Хари извади пръчката си.

— Виж какво — каза му той заплашително, — взимай ги или ще ти направя

някоя магийка. Да знаеш само колко много съм научил! Искам само една

услуга, става ли? Купете на Рон нова официална мантия и му кажете, че е от

вас.

стъпвайки върху Малфой, Краб и Гойл, които още лежаха на пода, целите

белязани от магиите.

Вуйчо Върнън чакаше зад бариерата. Госпожа Уизли стоеше близо до него.

Тя едва не задуши Хари в прегръдките си и му пошушна на ухото:

— Мисля, че Дъмбълдор ще позволи да дойдеш при нас малко по-късно през

лятото. Пиши ни по-често, Хари.

— До скоро, Хари! — потупа го Рон по гърба на сбогуване.

— Чао, Хари! — каза Хърмаяни и направи нещо, което никога досега не се

беше случвало — целуна го по бузата.

— Хари... благодарим ти! — смънка Джордж, а до него Фред само кимна

енергично.

Хари им намигна, отправи се към вуйчо Върнън и мълчаливо го последва

към изхода на гарата. Все още няма повод за тревога, каза си той, докато се

качваше на задната седалка в колата на Дърсли.

Както беше казал Хагрид — каквото има да става, ще стане... И тогава

Хари щеше да го посрещне достойно.

Превод: Мариана Мелнишка, 2002