Джойс майер започни своя нов живот сега!

Нов начин на мислене

Когато Бог започне да се справя с определено погреишо поведение в живота ни, много лесно е да кажем: „Ами такъв съм, не мога да престана, нищо не мога да направя!' Проява на смелост и вяра е отношението: „Готов съм да поема пълната отговорност и да поправя живота си." Отбягването или отказването да се погледне истината в очите е голям проблем. Лошите неща не си тръгват, само защото отказваме да признаем, че ги има. Много често се заблуждаваме за реалността. Крием се от проблемите и докато го правим, те имат власт над нас.

Дълги години отказвах да се преборя с болката от сексуалното малтретиране, което бях преживяла като дете. Баща ми ме изнасили и аз напуснах дома ни през седмицата, в която навърших осемнадесет. Мислих си, че се измъквам от проблема, като бягам от него, но не осъзнавах, че той се бе загнездил дълбоко в сърцето ми. Беше в мислите ми, в поведението ми, в отношението ми и в думите ми. Влияеше на държанието ми и на всяко взаимоотношение, което изграждах. Бях погребала миналото си и препарирала всичките си проблеми. Не е необходимо да живеем в миналото си, а Бог дори ни насърчава да го забравим и да продължим напред. Това обаче не означава, че вече сме свободни да пренебрегнем резултатите от него и като се преструваме, че не ни боли, когато в действителност истината е, че страдаме.

Имах много лошо поведение и негативно отношение. Имах и безкрайни оправдания. Отказвах да се справя с каквото и да било от моето минало и само се съжалявах, като си повтарях: „Не мога да направя нищо по въпроса, не съм виновна аз, че ме малтретираха." Да, не бях виновна аз. Но сега вече беше моя отговорността да позволя на Бога да ми помогне да преодолея всяка окова, в която бях попаднала поради този тормоз.

Бог започна да ме освобождава, като ми помогна да се справя с всяка погрешна мисъл, която бях приела и допуснала. Преди да може да се промени животът ми, трябваше да се промени умът ми. Първоначално изобщо не исках да поема отговорност за мислите си. Мислих си, че съм безсилна и че нищо не мога да направя с мислите в главата ми, защото те сами идват и си отиват! Постепенно научих, че мога да избирам своите мисли и целенасочено мога да мисля за определени неща. Разбрах, че не е нужно да приемаме всяка мисъл, която се устреми към ума ни. Можем да събаряме погрешни помисли и да ги заменяме с правилни. Научих, че вместо да се чувствам безпомощна от мислите, които пълнят главата ми, аз мога, всъщност не само мога, а трябва да направя нещо позитивно.

Повечето от мислите ни са обичайни. Ако редовно мислим за Бога и добрите неща, които Той има за нас, благочестивите мисли стават съвсем естествени за нас. Хиляди мисли преминават през ума ни всеки ден. Може да ни се струва, че нямаме контрол над тях, но не е така. Макар да не е необходимо да полагаме усилия, за да мислим негативно, позитивните мисли изискват големи усилия от наша страна. Когато започнем този процес, трябва да сме подготвени да водим битка.

Умът е бойното поле. Основният начин, по който Сатана изпълнява злите си намерения за нас, е чрез нашите мисли. Ако се чувстваме безсилни да владеем мислите си, Сатана може да ни вкара в капан и да ни победи. Затова трябва да вземем решение да имаме благочестиви мисли. Непрекъснато сме изправени пред избор. Откъде произлиза всяко едно решение? Ражда се в мисловния ни живот. Мислите ни определят думите и действията ни.

Бог ни е дал силата да решаваме - да избираме правилното мислене вместо погрешното. Веднъж взели това решение, трябва да продължим да избираме правилния начин на мислене. Това не е еднократно решение, но с опита става все по-лесно. Колкото повече изпълваме живота си с четене на Библията, молитви, хваление и общуване с други вярващи, толкова по-лесно става да изберем правилните мисли пред погрешните.

Може би ви звучи така, сякаш да живеете християнски живот не е нищо друго освен една постоянна борба. Понякога наистина е борба, но това е само едно от парчетата в историята. Много хора искат да живеят победоносен християнски живот, но не искат да участват в битките. Победа означава да печелите и да преодолявате пречки. Трябва да знаем, че живот в бунт и непокорство към Бога е много по-труден от живот в победа. Да, има битки, но си струва да ги водим.

Правилното мислене изисква време на усилена практика. Не е лесно, нито е естествено да насочваме вниманието си само върху доброто. Но ако знаем, че това е пътят към живота - както към настоящия, така и към бъдещия, струва си да положим максимални усилия и да се стараем да мислим позитивно.

Когато сме обсебени от съмнения и страхове, точно тогава трябва да устояваме. Не бива никога повече да казваме: „Безсилна съм, нищо не мога да сторя по въпроса!' Трябва да вярваме и да изповядваме: „Бог е с мен и ме укрепява. Той ме прави способна да победя." Апостол Павел го казва по този начин: „Но да благодарим на Бога, Който ни дава победа (прави ни победители) чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, любезни мои братя, бъдете твърди (силни), непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господното дело (бъдете превъзходни,отлични, правете повече от необходимото в служене на Господ), като знаете, че в Господа трудът ви не е празен (не е напразно, не е загуба на време, не е безцелен)!' (I Коринтяни 15:57-58).

Можем да избираме. Не само можем да избираме, но трябва да избираме. Ако не отблъскваме лошите мисли от ума си, им позволяваме да нахлуят в нас и да ни поробят. Нужно е време, за да се научим да избираме доброто и да отблъскваме злото. Няма да е лесно, но всеки път, когато поемем отговорност и изберем правилните мисли, се придвижваме напред.

ГЛАВА 20

Внимавайте за какво мислите

В началото на създаването на компютрите често казваха: „Влиза боклук, излиза боклук." Това обясняваше, че компютърът работи само с данните, заложени в машината. Ако търсихме различни резултати, трябваше да поставим вътре различна информация.

За компютрите повечето хора приемат този факт, но стане ли въпрос за ума им, сякаш не успяват да схванат добре нещата. А може би не искат да ги схванат. Толкова много са нещата, които непрекъснато изискват нашето внимание и викат да обърнем погледа си към тях. Тук не говоря само за греховни неща. Апостол Павел казва, че макар всичко да е позволено, не всичко е полезно (вижте I Коринтяни 6:12).

Ако искате да спечелите битката в ума си и да разгромите враговете си, тогава изключително важно е къде насочвате вниманието си. Колкото повече размишлявате върху Божието Слово, толкова повече ще заяквате и по-лесно ще печелите победи.

Много вярващи не разбират разликата между това да четат Словото и да раз-

мишляват върху Словото. Мислят си, че щом четат Библията си, значи попиват дълбоките истини за Бога. Много често прочитат по една глава, повтарят последния стих и добиват някаква бегла представа за прочетеното. Размишляват върху Божието Слово тези, които сериозно и задълбочено обмислят това, което четат. Може и да не го кажат точно с тези думи, но те молят Бога: „Господи, говори ми. Учи ме. Докато разсъждавам върху Твоето Слово, Ти ми разкривай Неговите дълбоки истини."

Първият псалом започва с определение на благословения човек и след това посочва какви са правилните постъпки на този човек. Псалмопевецът говори, че тези, които размишляват върху закона на Господа, те ще бъдат като плодородно дърво и всичко, което вършат, ще благоуспява.

Псалмистът ясно посочва, че размишляването и разсъждаването върху Божието Слово носи успех. Когато мислите за Бога и за нещата, които Той ви говори, тогава ще израствате. Много е лесно, казано с други думи, вие се превръщате в това, върху което насочвате вниманието си. Ако четете и позволите на ума си да се съсредоточи върху любовта и силата на Бога, тогава любовта и силата Му започват да работят във вас.

Апостол Павел много красиво се изразява във Филипяни 4:8:

„Най-после, братя, всичко, което е истинно, достойно за уважение, което е почтено, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, очарователно, благо, ако има нещо добродетелно и превъзходно и ако име нещо похвално, това зачитайте (мислете за него, насочете вниманието си към него)"

За жалост, повечето християни не полагат старание в изучаването на Словото. Те може и да ходят на църква, да слушат други да проповядват и да поучават, да четат Библиите си от време на време, без да правят Божието Слово основен приоритет в своя живот.

Внимавайте за какво мислите. Колкото повече мислите за добрите неща, толкова по-добър става животът ви. Колкото повече размишлявате за Исус Христос и принципите, които Той поучава, толкова повече започвате да приличате на Него и се укрепявате във вашата вяра. Колкото по-силни ставате, толкова по-сигурно е, че ще спечелите битките в ума си.

Едно от нещата, за които аз обичам да си мисля, е какво мога да направя за другите около мен. Галатяни 6:10 казва да се стараем при всяка възможност да правим добро на другите, особено на онези, които са от семейството на вярата. За мен това означава постоянно да измислям начини, по които да благославям другите. Някога прекарвах много време в размисъл за това какво останалите са длъжни да правят за мен и това ме правеше изключително нещастна и недоволна. Сега, когато съм развила този нов навик, откривам че радостта в мен е много по-голяма.

Има много начини, по които можем да благославяме другите. Можем да ги насърчаваме, можем да ги хвалим, да им помагаме в някаква нужда, като преместване от една къща в друга, гледане на децата им, предлагайки им транспорт. Можем да им помогнем да покрият финансовите си нужди, можем да се молим за тях или просто да ги изслушаме. Всъщност, когато помогнем на някой друг правим повече за себе си, отколкото за него. Библията казва че по-блажено да даваме, отколкото да получаваме. Даването не вина ги е нещо естествено за нас. Естественото в живота ни е да бъдем егоисти, но ако се научим как да променим своето мислене тогава можем да си създадем и нови навици. Вместо да мислим: Ами аз <А за мен, трябва да сме наясно: „Всичко е за Бога и за другите.”

Размишляването ражда успех

Когато говорим за размишляване, си мислим за това да разсъждаваме върху дадено нещо и да му дадем пълното си внимание. Едно семейство от Франция преди време ми помогна да разбера, че размишляването е като яденето. Те започват да се хранят едва след като първо са се насладили на начина, по който изглежда ястието върху блюдото. Коментират приятния му аромат и често споменават някои от подправките, които са използвани, и една или две от специалните съставки в него. Когато опитат, те дъвчат бавно и внимателно, а понякога коментират дори какво изпитват или какво е усещането.

Това изглежда прекалено за повечето американци, но е добра картина за начина, по който трябва да размишляваме върху Божието Слово. Не е хубаво да се „налапваме" с няколко думи или стих, а след това да се втурваме към следващия. Добре е да спрем и да разсъждаваме върху стиха, фразата или идеята. Можем да сравняваме даден стих или пасаж с други, за които се сещаме. Не е нужно да бързаме, за да стигнем до края на една глава. Всяка дума е поставена от Бога, за да я приемем и да й се насладим изцяло. Трябва да се научим как да бъдем по-заинтересовани от качеството, а не от количеството. Много по-важно е да схванем дълбоката истина от един стих, отколкото да изчетем пет или десет глави от Библията без да разберем абсолютно нищо.

Размишляването върху Божието Слово изисква дисциплина. Живеем в толкова забързан свят, че малцина са тези, които заделят време изобщо да разсъждават за нещо. Трябва да си създадем навика да заделяме време, в което да мислим за Божието Слово и чудесните обещания, които Той е дал на онези, които вярват в Него. Блаженият човек, споменат в първи псалом, е човек, който размишлява върху закона на Господа „ден и нощ" (2 стих). Изразът „ден и нощ" означава, че това е нещо, заемало голяма част от времето му. Казано с други думи, Божието Слово трябва да заема важно място и да бъде четено редовно в нашето ежедневие. За целта ще се

наложи да съборим някои погрешни мисли, когато те се надигнат в ума ни, и да избираме да мислим за онези неща, които са полезни за нас. Трябва да успеем да запазим фокуса и постоянството си, за да имаме добър духовен успех.

Аз лично прекарвам време в изучаване на Словото и в молитва всяка сутрин, но също така прилагам Словото към ситуациите, с които трябва да се справям всеки ден от живота си. Докато работих върху тази книга, получих обаждане по телефона с лоши новини и веднага започнах да изповядвам и да мисля за обещанията, които Словото има за ситуацията. Неговото Слово е това, което ни укрепява и ни помага да запазим радостта и мира си. В продължение на години всичко, което правех, когато чуех лоши новини, беше да се разстройвам и да се гневя на проблемите, като допусках в ума си всевъзможни негативни мисли. Промяната в мен не настъпи само защото я исках - аз трябваше да реша и да избера да се променям. Същото ще ви се наложи и на вас, ако искате да бъдете различни. Не винаги ми е било лесно, но съм много радостна, че го направих. Нарекох тази глава „Размишляването ражда успех", защото е много важно за нас да разберем, че схващането на значението на Писанията не е само нещо добро, нито е само за богословите и библейските изследователи. Това е заповед от Бога към всички нас и е задъл жително, ако искаме да имаме истински успех.

Разсъждавала съм върху наставленията, дадени на Исус Навин, когато той се подготвя да въведе народа на Израил в обещаната земя. Първите няколко стиха от книгата на Исус Навин говорят за напътствията и посоката, определен от Бога. Най-малко два милиона са били хората, които е трябвало да бъдат въведени от него в обещаната земя. Това е изключително голяма отговорност.

Бог обещава да бъде с Исус така, както е бил с Мойсей, и насърчава младия водач да бъде силен и смел. А после добавя:

„Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да съблюдаваш и постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех." (Исус Навин 1:8)

Наставленията изглеждат достатъчно ясни. Исус Навин разполага със заръките на Бога и основната му отговорност е да прозре и да изпълни всички тези думи. Потопявайки се в закона на Господа, той се учи да разбира Божия ум все по-добре и все по-добре. Бог продължава, като казва на Исус, че ако държи ума и сърцето си в закона на Господа, тогава ще има добър успех и ще просперира.

Много често хората обръщат по-голямо внимание на проблемите си, вместо да се съсредоточат върху обещанията на Бога. По този начин проблемите им изглеждат все по-големи, а силата на Бога все по-малка. Имате ли проблем в живота си Днес? Ако отговорът е положителен, тогава това е невероятно време, в което да започнете да практикувате нов начин на мислене. Мислете за преодоляването му, а не за срив. Не мислете за това как изглеждат нещата сега, а за това какви могат да бъдат при положение, че Бог е на ваша страна.

Бог не иска Сатана да пълни ума ви с глупости. Той не иска да му давате възможност да инжектира погрешни или негативни мисли в главата ви. За да може дяволът да контролира живота ви, той се нуждае само от възможност да контролира мислите ви. Вземете решение още сега да не му позволявате да направи това. Не му се давайте. Притчи 4:20-22 е друг пасаж от Словото, който ни разкрива важността на размишляването върху истините и Божиите обещания. „Сине мой, внимавай в словата ми, приклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечават от очите ти, пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага."

ГЛАВА 22

„Искам промяна на ума"

Много се успокоявам от мисълта каква съм била някога и в какво съм се превърнала с Божия помощ. Това ми помага да не се обезсърчавам, когато допускам грешки или открия, че водя някаква скрита и тиха борба със стари неразрешени проблеми. Много съм насърчена, когато си спомня за своето състояние в самото начало, и сравня с това, което съм постигнала сега.

Във втората глава на посланието към Ефесяните, още в самото начало ап. Павел описва тези, които не вярват в Христос, като мъртви в своите прегрешения и грехове, в които ходят постоянно. Допълва още, че те са последвали княза на въздушното владение, който е Сатана, и следват пътя, по който ги води техният господар. Говори още за това, че всеки човек е бил мъртъв поради греха си, но онези, които вярват в Исус Христос, са съживени заедно с Него и не са управлявани или водени от плътта си - поривите на страстта и неблагочестиви желания.

Много християни имат борби в това отношение, защото все още не са се научили как да контролират своите мисли. Една жена веднъж ми каза: „Изобщо не се сетих, че аз трябва да направлявам мислите си и да пазя ума си здрав и позитивен. Ако проповедниците са поучавали или проповядвали за контрола над мислите си, то аз съвсем не съм ги чула. Един ден прочетох една статия за властта на мислите и тяхната сила и точно тогава Бог ме изобличи. Тогава разбрах, че съм длъжна да променя начина си на мислене."

После продължи да разказва как пътувала с колата си през един много шумен град и изведнъж забелязала рекламна табела, на която била нарисувана кола. Очите й (фаровете й) били пълни със сълзи и под нея пишело: „Помогнете ми! Нуждая се от смяна на маслото." Когато подминала тази реклама, жената си помислила: „И аз се нуждая от смяна на мислите си. Не искам да бъда такава, каквато съм, и да позволявам на ума ми да прави каквото си поиска. Част от отговорността ми като Божие дете е да пазя мислите си чисти и позитивни."

Искам ясно да кажа, че ходех на църква от години и винаги съм била много активна. Знаех доста стихове и дори доброволно ходех да помагам в църквата. Но не можех да контролирам мислите си. Даже когато пеех в хора, умът ми блуждаеше на друго място и подкачаше от проблем на проблем. В песента пеех за радост и благодат, а си мислих за неизмитите чинии, които ме чакат на мивката, прането в пералнята или това, което искам да ям за обяд.

Ходех на църква и бях вярна в това, но не бях вярна в изучаването на Словото. Слушах, когато проповедниците цитираха Писанията. Дори си носех Библията и следях тези пасажи, но изобщо не мислех за това, което чувам или чета с очите си. Външно правех всички правилни неща, но вътрешно не разсъждавах правилно. Умът ми беше в пълен безпорядък, но аз не знаех какво да направя по въпроса.

Когато накрая изрече на глас: „Нуждая се от промяна на ума", тя сякаш вникна в смисъла на тези думи. Беше точно като онази кола от рекламата - нуждаеше се от смяна - промяна на начина си на мислене. Тя се нуждаеше да се научи как да позволява на Святия Дух да направлява мислите й вместо дявола. Когато се помоли, тя усети увереност, че в живота й ще настъпи позитивна промяна.

Тогава си помислила: „Има ли нещо, което се очаква от мен да направя?"Явно е осъзнала, че ако не предприеме нужните промени в начина си на живот, дяволът много скоро може да направи мислите й отново объркани и смущаващи, каквито са били някога.

През следващите няколко дни тя извадила всички стихове от Словото, в които се съдържали думите „изучавам" и „размишлявам". Прегледала стиховете, които говорят за ума и за мислите на човек. Сред тях били Притчи 23:7, Ефесяни 4:23 и Псалом119:48. Тя четяла тези стихове, записала си ги на картончета и разсъждавала върху тях. Колкото повече мислила за правилните неща, толкова по-малко Сатана имал власт да контролира мислите й. Така става с всички нас. Колкото повече се фокусираме върху Бога, толкова по-рядко дяволът може да ни разгромява. Много хора биха се радвали да постигнат нейните резултати, но не им се иска да извършат необходимата работа. Готови ли сте да свършите вашата си част? Готови ли сте да поемете своята отговорност? Ако е така, уверявам ви, че Бог ще свърши Неговата.


ГЛАВА 23

Трансформация на ума и живота ви

Апостол Павел употребява две много интересни думи в посланието си към Римляните 12:2. Съобразявам („не се съобразявайте с този свят") и преобразявам („но преобразявайте се чрез обновяването на ума си"), защото резултатът е „познаването от опит на Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено."

Помолих приятел, който е преподавател по гръцки език, да ми помогне да разбера разликата между двете думи. Той ми каза, че думата, преведена „съобразявайте", се отнася за външната форма. Например, външният ми вид на двадесет години е бил много по-различен от това, което ще изглеждам, когато стана на седемдесет. Тялото се променя, но тази дума носи по-широко значение. Според думите му тя означава още „да се съобразяваш или променяш според модните тенденции" - според начините на света. Това е абсолютно вярно за нашия съвременен свят. Една година се носят поли над глезена, друга година над коляно; една година един цвят е на мода, друга година - друг. Това са неща, които непрекъснато се променят.

Думата, която Павел използва, преведена като „преобразявайте", се отнася за истинската ни същност - онази част от нас, която е вечна - нашата идентичност. С други думи, той казва, че ако искаме да служим и да се покланяме на Бога, трябва да преминем през истинска промяна, която да не е само във външната ни форма на поведение. Тази трансформация трябва да бъде на първо място вътрешна в характера, ума и същността ни. Външната форма се променя според теченията в модата, но вътрешната чистота остава винаги стилна и актуална.

Предходният стих - Римляни 12:1, увещава да представим себе си като живи жертви на Бога. Само християните са способни на такова нещо. Тук не става въпрос да се превърнем във вярващи, а да живеем като вярващи. Този стих насърчава да предоставим всяка своя част на Бога, за да бъде употребявана от Него. Това означава да Му предадем устните си, ума си, волята си, ушите си, ръцете си,краката си - всичко.

Ако искаме да видим как Божията съвършена воля се изпълнява в живота ни, трябва първо да преобразим умовете си. Трябва да започнем да мислим по различен начин и да гледаме на живота с нов поглед. Трябва да имаме дисциплиниран ум, който да мисли в съгласие с Божието Слово, а не с лъжите на дявола.

И макар Бог да има различен план за всеки от нас, едно нещо се отнася за всички нас трябва да преобразим вътрешно умовете си. Ако умовете ни са трансформирани чрез Святия Дух, тогава ще започнем да се държим подобаващо. Когато Той започна да променя ума ми, знам, че поведението ми стана много по-различно. Църквата се превърна за мен в място, на което да празнувам с моите братя и сестри и да се уча на пътищата на вярата. Започнах да разбирам поклонението и се превърнах в участник в хвалението, а не само човек, който подражава на останалите.

Нуждае ли се вашият живот от трансформация? Започнете първо да мислите с правилните мисли и сами ще забележите промяната в себе си, а после и останалите ще я видят!

Дяволът е лъжец

„Ваш баща е дяволът и желаете да вършите пехотите (и да утолявате желанията, които са характерни за) на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата (на всичко, което е фалшиво) баща. "Йоан. 8:44

Повечето християни добре знаят, че всичко, което дяволът казва, е фалшиво и не е истина. Въпреки това слушат неговите зли думи. Понякога тези лъжи просто се „пръкват" в ума ни, без никаква причина. Друг път той говори чрез различни хора. Поставя критично отношение в умовете им или огорчение против нас и те започват да го говорят в живота ни. Ако слушаме и приемаме това, което чуваме, дяволът се удоволства. А ако слушаме тези измамни лъжи достатъчно дълго, много скоро ще започнем да се сблъскваме със сериозни проблеми. Вместо да слушате всички тези изфабрикувани и неверни сатанински лъжи, можете да видите какво прави Исус и да последвате Неговия пример. След като Той е постил четиридесет дни в пустинята, Сатана го изкушава три пъти. Всеки път Той разгромява дявола, провъзгласявайки: Писано е и цитира Божието Слово. Нищо чудно, че дяволът бяга от Него (вижте Матей 4:1-11). Научете истините от Божието Слово и всеки път, когато Сатана ви лъже, цитирайте Писанията. Научете се да му отвръщате с истината от Словото.

Много са хората, които не знаят как да използват Словото, за да разгромяват лъжите на Сатана. Други, сред които и много вярващи, не осъзнават, че те могат да откажат да слушат този глас. Твърде много са хората, които изобщо не проумяват, че дяволът атакува умовете им с негативни и неправилни мисли. Естеството му е лъжовно и той се опитва да пороби всеки, когото успее.

Насърчавам хората да се замислят за това, че не са сами в тази духовна битка, нито са единствените, чиито умове са атакувани. Сатана е против всички. Неговата цел е да убие, да унищожи, погуби и да открадне, но Исус дойде, за да ни подари живот, и то изобилен живот (вижте Йоан 10:10). Разбирайки все повече за духовните оръжия, който Господ ни е предоставил, и научавайки се как да ги използваме, можем да печелим победа след победа. Можем да съборим крепостите, които дяволът е издигнал в умовете ни. Библията казва, че ако познаем истината, тя ще ни освободи от предразсъдъците и лъжовните опори, които дяволът е издигнал (вижте Йоан 8:32).

Мери е пример за жена, която с години е вярвала на лъжите на Сатана. Нейният баща се държал зле с нея, малтретирал я и още от тийнейджърска възраст тя изгубила всякакво доверие в мъжете. Не е чудно и това, че по-късно със съпруга си имала множество конфликти. Много години Сатана й прошепвал, че всички мъже са еднакви и искат само да наранят жените и да се възползват от тях.

Когато Мери започнала да си чете Библията и да се моли по-пълноценно, разбрала, че именно дяволът бил този, който я е разигравал през всички тези години. Сега вече знаела, че може да живее свободна. Колкото повече развивала взаимоотношението си с Господа, толкова повече се екипирала за победа в битките в ума си. Научавала повече за Бога и за това как да се моли по-ефективно.

„Исус стана мой приятел." - каза ми Мери. Тя го познавала като Спасител и Му се покланяла като Бог, но приятелството с Него било ново откровение за нея. Един ден прочела написаното в Евреи 2:18 по абсолютно различен начин. Там се говори за Исус. „Понеже сам Той (в своята човешка форма) пострада като изкушаван (изпитан и доказан), може (способен е) да помага (да се отзовава на вика) на изкушаваните.”

Този пасаж буквално оживял в сърцето на Мери, защото сега вече тя разпознавала Исус не само като свой Бог, но и като свой приятел - един, който знае какво е да бъде изкушен и какво означава да страда. „Знаех, че Той е умрял на кръста, но не се бях замисляла за всичката болка, която е преживял заради мен. Съвсем ново беше за мен да проумея, че Той разбира всяка моя болка и проблем."

Днес Мери разказва, че когато в ума й дойде негативна, подла или грозна мисъл, тя се учи да спира тези мисли: „Исус не би говорил по този начин. Исус не би бил критикар, нито съдник, следователно това е дяволът, който воюва, за да си върне територии в ума ми.”

Мери със сигурност не е спечелила всичките битки, но се е научила как да се бори с най-големия измамник и лъжец. Всеки път, когато спечели поредната битка, следващата става много по-лесна.