Джойс майер започни своя нов живот сега!

Помислете си за какво си мислите

Някои хора са толкова нещастни и са се чувствали по този начин толкова дълго, че вече не осъзнават, че имат и друга опция. Спомням си много добре, че и аз бях точно такава. Обвинявах за нещастието си начина, по който се отнасяха другите с мен. Смятах, че съпругът и децата ми бяха тези, които ми причиняваха най-голямо нещастие. Само да можеха да се променят и да бъдат малко по-чувствителни към нуждите ми, щях да се почувствам по-добре. Ако ми помагаха с къщната работа малко повече, ако предлагаха да свършат някоя задача или поне ако ме питаха как се чувствам, тогава знаех, че щях да бъда доволна. Разбира се, никога и нищо не им казах. Мислите ми вървяха в тази посока: „Ако бяха по-чувствителни и загрижени, те трябва сами да осъзнаят, че могат дами помогнат и да облекчат живота ми."

Молех се за това и често обяснявах на Бога колко по-щастлива и доволна щях да съм, ако те ми съдействаха малко повече, но те не се променяха.

Един ден Бог ми откри нещо, което съвсем не беше това, което исках да зная. Каза ми: „Помисли си за какво си мислиш'."Нямах ни най-малка представа какво Бог се опитва да ми каже. Всъщност тези думи дори нямаха никакъв смисъл за мен. Как така да се замисля за това, за което си мисля?

Умът ми се впускаше от една мисъл към друга и аз осъзнах истината - мислите ми са съсредоточени върху мен и моите собствени нужди. Мислех си, че ако останалите - другите в живота ми - се променят, аз ще съм доволна и щастлива. С голяма неохота трябваше да призная, че дори и те да се променят, аз щях да намеря нещо друго, за което да недоволствам. Аз просто бях недоволна и нещастна и не ми беше необходима основателна причина, за да се чувствам така. Един път беше едно, друг път беше нещо друго.

Когато се замислих за състоянието си, се сетих за Филипяни 4:8, където Павел посочва списък от онези неща, които заслужават нашето внимание. Ако Бог не искаше от мен да мисля за нещата, за които мислих, то тогава първо трябваше да разбера за какво трябва да разсъждавам. Много скоро осъзнах, че имам да уча много неща. Въпреки че от години ходех на църква, не мога да си спомня някой да ми е казал колко важни са моите мисли за Бога и за качеството на живота, който водя.

Ако насочим вниманието към добрите неща, които Павел споменава в този стих: „Най-после, братя, всичко, което е истинно, което е почтено, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте". Само тогава ще бъдем насърчени и променени. Така ще израснем духовно и ще станем силни в Господа.

Колкото повече размишлявах върху Божието послание, толкова повече осъзнавах колко много мислите ми влияят на отношението ми към хората, а то на поведението ми. И това се отнася за всички. Бог ни казва да правим неща, които винаги са за нашето добро.Той иска да бъдем щастливи и удовлетворени. Ако искаме това щастие и наслада, трябва да ги намерим по Неговия начин.

Ако сме пълни с неправилни мисли, тогава сме много нещастни. Това не е само една теория, това е моят личен опит и се основава на Божието Слово. Научила съм и това, че когато самите ние сме недоволни и нещастни, не след дълго и тези около нас стават недоволни и нещастни.

От тогава насетне съм взела решение редовно да преглеждам мисловния си живот. Преценявам начина, по който мисля. Често си задавам въпроса:„За какво си мисля?"

Подчертавам това, защото както съм разбрала от личен опит, Сатана ни подмамва да си мислим, че причината за нашето нещастие, болка и злочестина са другите хора или обстоятелствата ни. Той се опитва да ни попречи да разпознаем, че само нашите мисли са причината за собственото ни нещастие. Смея да твърдя, че е практически невъзможно да сме щастливи, ако поддържаме негативни, критични, депресиращи мисли. Трябва да победим всеки измамен опит на Сатана в битката с нашите мисли, а Бог е готов да ни помогне, стига само да поискаме от Него.

Мир в нощта

Какво е нещото, свързано с нощта, което ни прави по-уязвими и податливи към обезсърчение, страх и негативни мисли? Дали е само заради това, че навън е тъмно? Има ли някаква връзка между злото и мрака на нощта? Може да ни е лесно да се справим с всичко през деня, но нощем ни е изключително трудно.

Моята теория е че вечер,сме уморени и изтощени и ни се иска само да си легнем, да затворим очи и да се унесем в мирен сън. Сатана знае, че не сме толкова твърди да се съпротивяваме, когато сме уморени или изтощени, и затова тогава е един от любимите му моменти, в които да ни въвлече в битката на ума. И точно преди да заспим, той атакува.

Ако разпознаваме, че сме по-уязвими на атаките му вечер, тогава трябва да направим необходимите стъпки, за да бъдем по-добре подготвени да му се противим. Някои от моите приятели споделят, че намират за много полезно да четат и размишляват върху подобни пасажи от Писанието като Филипяни 4:8, които ни насърчават да мислим за добрите неща, които са истинни, почтени, справедливи, чисти, красиви и превъзходни. Други обичат да изповядват обещания, като написаното в Исая 26:3: „Ще опазиш в съвършен (и постоянен) мир непоколебимия ум (неговите намерилия и неговия характер), защото на Тебе се уповава." Такива думи от Библията ни помагат да останем бдителни дори и в мрачните часове на нощта. Като използваме Божието Слово можем да потушим всяка яростна атака на врага, дори и тогава, когато самите ние сме слаби.

Ако не сме въоръжени със Словото и не прекарваме време в молитва, лесно можем да се поддадем на плана на Сатана, когато ни изпрати негативни или тревожни мисли за някое събитие от деня: „Защо ми трябваше да казвам такова нещо? Как можах да съм толкова нечувствителна?"

Той се възползва от нас тогава, когато знае, че сме най-слаби, уязвими и податливи на неговото влияние. Целта му е да ни обезпокои и смути мислите ни, за да лиши телата ни от тихата почивка, от която се нуждаят. Една от хитрините му е да ни кара да обръщаме прекалено голямо внимание на проблемите от деня, подлъгвайки ни, че именно в този момент, посред нощ, трябва да разрешим въпроса по възможно най-добрия начин.

Преди години съм имала много такива безсънни нощи, през които не винаги успявах да спечеля битката.Като по-опитна християнка вече знам как да воювам в доброто войнство на вярата. Ето едно от нещата, които осъзнах преди доста време, е че не е мъдро да се вземат решения посред нощ. Почти няма решение, което да не може да почака до следващия ден.

Може би сме отговорили прибързано или не сме отвърнали любезно на нуждата на някой. Може на нас да са ни говорили грубо. Проблемите много често се оказват дребни неща, с които сме можели да се справим изключително лесно. Колкото повече Сатана нашепва в мрака на нощта, толкова повече тези малки неща започват да ни изглеждат важни и неотложни. Понякога дори смятаме, че едва ли бихме могли да заспим, преди да разрешим тези проблеми.

Когато Сатана се опитва да ми играе такива нощни номера, аз съм се научила да казвам: „Ще се разправям с този въпрос на сутринта, когато слънцето изгрее. След като си почина, ще мога да се справя." Научила съм се също да се обръщам към Господа: „Господи, предавам ти този въпрос. Дай ми Твоя мир, Твоето спокойствие и ми помогни да взема правилното решение на сутринта." Това работи безотказно за мен!


ГЛАВА 27

Контролирайте блуждаещите си мисли

На времето, когато ап. Петър пише Първото си послание, глава 1:13, мъжете са носели дълги, свободни роби, които са пречели на бързото ходене и на изморителните и усилени действия. „Затова стегнете (препашете) ума си (обуздайте интимните помисли на ума си), бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус ХристосГ Мъжете са носели широки пояси, с които са препасвали кръста си, а когато са искали да правят по-свободни и енергични действия, тогава са препасвали интимните си части, което означава, че са скъсявали робите си, като са ги запрятали и натъпквали в тези колани или пояси. Тази фраза е подобна на съвременната „да запретнем ръкави". Тези думи на Петър са едно сериозно предизвикателство към упорита работа. Напомнят ни, че когато изгубим своя фокус, трябва да се замислим сериозно.

Прекалената заетост може да доведе до претоварен ум, който не е в състояние да мисли нормално. Друг начин, по който дяволът атакува нормалния човешки ум, е като прави мислите в дисциплинирате него да блуждаят. Това е умствена атака. Ако не дисциплинирате ума си да остане съсредоточен върху това, което е важно, дяволът ще успее да ви накара безцелно да блуждаете в мисли за други неща. Ако тази неспособност да се концентрирате остане по-дълго върху вас, мо-

жете дори да започнете да се чудите дали нещо не ви е наред. Което обаче може

би не разбирате, е фактът, че ако позволите на ума си да блуждае прекалено дълго време, това може да се превърне в много лоша и дълбоко вкоренена привичка. В някои ситуации има физически причини за неспособността на някой човек да се концентрира, като например анемията или липса на определени видове витамини от група Б. Може би не се храните правилно или сте крайно изтощени и уморени. Добре е да вземете предвид всички възможни причини за това състояние, когато потърсите разрешение на проблема. От опит знам, че когато съм прекалено уморена, Сатана се опитва да атакува ума ми, защото знае, че в такива моменти ми е по-трудно да му се противопоставям.

Понякога липсата на концентрация води до липса на разбиране и схващане. Може би си четете Библията, но бързате да приключите с главата, за да се захванете за нещо друго. Поради чувство за дълг сте решени да прочетете главата докрай и го изпълнявате. Но когато приключите, не можете да цитирате нищо от прочетеното, защото очите ви само са пребродили страниците, а умът ви е бил на съвсем друго място.

Може дори да сте преживявали подобна битка в ума си и на църква. Посещавате редовно службите, дяволът не е успял да ви спре, но е успял да накара ума ви да блуждае по време на проповедите. Били ли сте някога напълно потопени в слушането на проповед, но изведнъж да откриете, че умът ви е някъде на друго място и нямате ни най-малка представа за какво говори проповедникът?

Ако дяволът е успял да ви ограби от привилегията да четете и да слушате Словото на Бога, тогава той е спечелил някои основни схватки в битката за вашия ум. Затова Петър казва да „препашем интимните помисли на ума си" Трябва да предприемете действия, като започнете да конфронтирате блуждаещия си ум и да го дисциплинирате да се фокусира върху онези неща, които са от значение.

Понякога, докато разговарям с хората, умът ми започва да блуждае, и преди се преструвах, че следя разговора. Днес обаче се отнасям абсолютно откровено и признавам пред хората: „Извини ме, би ли повторил това, което ми каза. Замислих се за нещо и не успях да чуя какво каза'' Признаването на истината не само пречи на плановете на врага, но води до победа над проблема.

Не е лесно да дисциплинираме ума си, ако дълго време сме му позволявали да блуждае безцелно, но е възможно. Когато откриете, че мислите ви започват да бродят на други места, трябва да проявите дисциплина и да направите необходимите корекции. Дяволът би искал да ви убеди, че няма да можете да се промените, но ако постоянствате против неговите лъжи и заблуди в ума ви и се борите с всяка негова атака, той може да бъде разгромен, а вие да спечелите поредната битка.


ГЛАВА 28

Чуденето - прахосник на време

Когато кажете думите: „Чудя се...", те звучат много невинно и откровено. Те също така показват опитите ни да избегнем категоричните отговори и да вземем крайни решения.

Представете си, че сте главен изпълнителен директор на някаква бизнес компания. Всеки ден двадесет човека влизат в офиса ви и искат от вас да вземете решение за най-различни неща. На вас принадлежи последната дума за всичко, което се случва в тази корпорация. Но вместо да давате решителни отговори, потърквате брадичка, гледате блуждаещо през прозореца и казвате: „Чудя се...Чудя се какво да направим по въпроса..!'

Един нерешителен изпълнителен директор не може да се задържи на този пост дълго време. Позицията му е изключително важна за цялостния успех и добруване на организацията и всичко, което е свързано с нея. Не сте на този пост, за да се чудите и маете - вие сте там, за да предприемате решителни действия.

Много от нас забравят, че точно така стоят нещата и в нашия християнски живот. Често вместо да изберем това, което трябва да направим, отказваме да погледнем ситуацията в лицето, като казваме: „Чудя се..!' Знам това, защото и аз съм го правила. Понякога преди, когато ме канеха да посетя някое тържество или да говоря по време на банкет, аз си казвах: „Чудя се, какво да облека!' Много е лесно за мен да губя времето си в тършуване из гардероба, докато открия дрехата с подходящ цвят или в съответния стил, така че да съответства на дадената проява.

Това може да ви се струва нещо много незначително, но на практика изобщо не е. Проблемът се крие в това, че ако си позволим да се чудим дълго време за различни дребни неща в живота си, не само не успяваме да постигнем всичко, което си поставяме за цел, но чуденето и нерешителността стават обичаен начин на функциониране на умовете ни и губим много от своето ценно време. Нерешителността може да ни попречи да се движим напред и в крайна сметка може да доведе до нашето падение.

Божието Слово съвсем недвусмислено учи, че трябва да бъдем решителни. Веднъж попитах една приятелка къде иска да обядваме, а тя ме запита: „Какви са възможностите?" Щом й казах, тя веднага направи своя избор. Трябва да знаем какви са опциите пред нас и след това да вземем решение. Чуденето ни кара да се носим по течението между няколко неща, без да можем да спрем и да се установим на сигурно място. Това е много дразнещо и обезсърчаващо както за самите нас, така и за хората, с които общуваме. Правилно е да обмисляте решението си и да заделите разумно време за разсъждения и преценка. Тук не става въпрос за това да вземаме прибързани решения без да ги обмислим. Става въпрос за това да не губим ценното си време в нерешителност и чудене.

Научете какво иска Бог от вас и поискайте от Него да го направи в живота ви! Понякога Божиите хора са толкова неохотни и несклонни да искат смело големи неща от Бога, но Исус ни е дал позволение да пристъпваме с вяра и да искаме с дързост. И въпреки това има хора, които още си губят времето в чудене и маене. Чудят се какво би било, ако Бог им даде по-добра работа, питат се какво би станало, ако Бог им даде по-голяма къща.... Не се чудете, ПОИСКАЙТЕ!

Спрете да се чудите и да се питате, започнете да действате! Това е едно от най-важните неща, които съм научила за блуждаещия ум. Вместо да се чудя какво да облека на тържеството, просто си преглеждам дрехите и решавам. Бог ми е дал способност да взимам мъдри решения, така че аз мога да го направя, вместо да губя времето си в чудене.

Чуденето и нерешителността могат да се превърнат в крепости в ума, които ни правят объркани, несигурни и неефективни. Това не е според Божия план. Той иска да преодоляваме блуждаещите мисли, като Му се доверим и повярваме в Неговите добри намерения и така да получим отговорите на своите молитви чрез вяра.

Исус никъде не казва: „А онези неща, за които се чудите в молитва, ще ги получите!' Вместо това в Словото четем: „ И всичко, което поискате в молитва и повярвате (доверите се и сте уверени), че сте го получили, ще ви бъде (ще ви се случи)!' Марк 11:24.

ГЛАВА 29

Двоумящ се и смутен

Моя приятелка на име Ева веднъж получила призовка да се яви в съда като съдебен заседател по време на процес за грабеж. В продължение на два дни дванадесет цивилни граждани слушали прокурора, докато той представял доказателства, уличаващи обвиняемия, който нахлул в нечий дом и откраднал много ценни вещи. Ева била готова да гласува „виновен".

На третия ден защитаващият го адвокат представил другата страна на картината. Колкото повече Ева го слушала, толкова повече се обърквала. Онова, което първоначално й изглеждало повече от очевидно и напълно ясно, сега и се струвало съмнително, неопределено и противоречиво. Макар че съдебните заседатели го намерили за виновен, Ева сподели, че й било особено трудно да вземе правилното решение. Когато говорел, адвокатът, звучал много убедително.

Много християни днес живеят по подобен начин ден след ден. Превърнали са се в това, което Яков нарича двоумящ се, колеблив или раздвоен ум.

„Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички без да укорява или обвинява, и ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява (колебае, двоуми) ни най-малко, защото, който се съмнява (колебае, двоуми), прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете"Яков 1:5-6.

„ Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища"Яков 1:7-8.

Такива хора са убедени в даден факт, докато не се случи нещо, което да разклати мнението им и те веднага го променят. В своето двоумене и колебливост прескачат от едно мнение на друго. Сигурни са, че знаят точно какво да направят, но в един момент отново си променят становището. В мига, в който вземат решение и са сигурни, че то е правилното за тях, започват отново да се колебаят и да се чудят дали не са сгрешили. Постоянно се съмняват и изпитват аргументите си.

Подобно поведение не е същото като да си с отворен ум. Да си отворен означава да си готов да изслушаш всяка една страна на проблема, както би трябвало да прави всеки съдебен заседател по време на съдебен процес. Разбира се, трябва да се научим да сортираме доказателствата и обстоятелствата в живота и да решим: „Точно това ще направя!'

Звучи добре, но много хора имат проблем с това да бъдат решителни. „Ами ако направя грешка...?" „Ами ако избера неправилното нещо...?" Това са добри въпроси, но те не бива да парализират Божиите хора и да им пречат да предприемат действия. Твърде често се оказват инструменти, които дяволът използва, за да разсее и попречи на християните да действат.

Аз съм експерт в това отношение, защото дълги години самата аз бях точно като този колеблив човек, който описва Яков. Не ми харесваше да съм такава. Отнемаше ми толкова сили и енергия да премислям отново и отново един и същ проблем. Но толкова много се страхувах да не допусна грешка, че не смеех, нито знаех как да взема правилно решение. Дълго време ми отне, преди да проумея, че това е дяволът, който воюва против мен, а умът ми се беше превърнал в негово бойно поле. В този момент на осъзнаване се чувствах абсолютно объркана за всичко, без да разбирам защо е така.

Много от Божиите деца живеят точно в това състояние, в което аз се намирах тогава. Те са разумни хора, способни да разсъждават. Това ще рече, че могат да определят какви са причините и следствията от дадено нещо. Искрено се опитват да разберат всяко последствие от ситуациите и намират най-смисленото и логично разрешение, до което може да стигне техният мислещ ум. Това често се оказва възможност, предоставена на Сатана, за да се промъкне и да открадне волята и намеренията на Бога от живота им. Бог може да им говори да направят определено нещо, което изобщо да не е най-смисленото и разумно в дадената ситуация. Това предоставя възможност на дявола да ги накара да се усъмнят, да раздвоят ума си и да не могат да вземат решение. В разширения превод на Библията пише за ума, че той е „сетиво, чувство и разум, без Святия Дух" (Римляни 8:6). С това съвсем не искам да кажа, че не трябва да обръщаме внимание на здравия разум или да не правим разумни преценки, но ако спрем да слушаме гласа на Святия Дух, тогава ставаме крайни, излизаме от баланс и разсъдъкът ни става безразсъден. Аз например често усещам Святият Дух да ме води да благословя някого, като му подаря бижу или някаква дреха. Веднъж си спомням как Бог поиска от мен да дам една нова и много скъпа рокля, която изобщо не бях обличала. Това нямаше никакъв смисъл, когато с естествения си ум се опитвах да се аргументирам за действието си, но в сърцето си знаех, че точно това иска Бог. Бях уверена, че това е правилно. Бог не винаги е логичен или смислен в нещата, които иска от нас!

Божият Дух е винаги на наше разположение, за да ни освободи от естествените доводи и аргументи, които често ни оставят в объркано състояние и смут. Поискайте от Този, Който дава щедро мъдрост на всеки, и Той непременно ще ви освободи от колебливия и нерешителен ум.


ГЛАВА 30

Свят страх

По времето, когато Йосафат става цар, Юда е съвсем малък народ, който лесно е можел да бъде победен от съседните царства. От историята разбираме, че след като търси съвета на пророк, царят реформира царството си, така че всичко да бъде съобразено с Бога (вижте II Летописи 18:19). След като разбират за действията на Йосафат, „моавците и амонците, и с тях някои от маонците, дойдоха да воюват против Йосафат" (II Летописи 20:1).

Най-смисленото нещо за царя в такъв момент е да се предаде и да преговаря за сключване на някакво споразумение. По човешки няма възможен начин, по който такава малка армия да може да разгроми толкова силни и многобройни войски. Четем в историята, че царят изпитва страх, а и как да не изпитва? Но той не се отказва поради страха.

Искам съвсем ясно да посоча, че да се страхуваме не е грях, нито е провал или непокорство. Всъщност страхът е добър предупредителен знак за нас. Той е вик за предстояща опасност. И точно тук трябва да решим какво ще правим с този страх. Можем да действаме, можем да свием от страх, можем да го пренебрегнем. Цар Йосафат избира правилното нещо: „А Йосафат се уплаши и се втурна да търси Господа..." (трети стих). Той не разполага с отговори и със сигурност не се заблуждава, че с малката си армия ще успее да разгроми всички врагове. Това е много важен урок, който трябва да научим, когато воюваме против Сатана. Врагът ни е силен и ако си мислим, че сами можем да го победим, сме безумни и дълбоко се лъжем.

Царят не само търси Господа и се моли, но и обявява пост в цялата страна. Библията казва, че той застава сред хората и се моли за освобождение. „Боже наш, не ще ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; но към Тебе са обърнати очите ни" (12 стих).

Точно това е молитвата, която Бог иска да чуе. Хората признават, че не знаят какво да правят, че не могат сами да спечелят и че надеждата и упованието им е само в Бога. В този момент Божият Дух слиза върху човек на име Яазиил: "Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божий" (15 стих). После добавя: „Не ще е потребно вие да се сражавате в този бой, спрете се, застанете и гледайте избавлението, което Господ ще даде... не бойте се и не се плашете!" (17 стих). Словото разказва как народът започва да прославя Бога. След това Той поставя засада против нападателите и воини от планината Сеир се промъкват и избиват враговете на Юда, така че нито един от тях не се избавя.

Това е най-голямата тайна за печелене на битките против враговете ви. Признайте страховете си, но след това потърсете Бога. Добър страх е този, който ви възпира да се мъчите сами да разрешавате проблемите си със свои сили, но вместо това ви кара веднага да извикате към Бога.

Когато извикате към Него в свят страх, Бог ви чува и се втурва, за да ви избави. Това е Неговото обещание, а Той никога не нарушава обещанията си.


ГЛАВА 31

Не се страхувай!

Нямаше ли всичко в живота да бъде много по-добро, ако не ни се налагаше да се справяме със страха? Разбира се има здравословен страх, който ни предупреждава за опасностите и той е добър, защото ни предпазва. Има също така и страх от Господа, който означава да имаме свят, благоговеен респект към Него. Но има и изтощителен страх, който Сатана се опитва да постави върху нас, за да ни попречи да имаме силата, любовта и здравия разум, които Бог иска да имаме.

Ако някога сте имали като мен проблеми с безпокойството, тогава сте запознати с тревогите, страховете, стреса и теготата, които се стоварват заедно с него. Прекалено много са хората, които страдат от страх, за който нямат основателна или очевидна причина. Чудят се защо винаги се страхуват и не успяват да се променят, независимо колко упорито се опитват. Други прекарват всяка минута от деня си в тревоги какво би могло да им се случи. Любимата им фраза е: „Ами ако..!' „Ами ако не успея да си платя сметките?" „Ами ако детето ми пострада?" „Ами ако съпругът ми остане без работа?" Безкрайният списък от възможни трагедии пречи на тези хора и ги държи вързани и нещастни всеки миг от живота им.

Много сериозни неща се случват по света днес и трябва да сме наясно с тях и да се подготвим за тях, но трябва още да се научим как да се противим на страха, когато се надигне против нас. Словото казва, че „Бог не ни е дал дух на страх (боязън, уплаха, смразяващ страх), а ни е дал дух на сила, любов и спокоен и уравновесен ум, дисциплина и самоконтрол" (II Тимотей 1:7).

Понякога си мислим, че страхът е просто една емоция, но трябва да разберем, че той всъщност е дух. Дори вярвам, че страхът е любимият инструмент на Сатана и той много обича да тормози вярващите с него. При всяка възможност той ще се опитва да нашепва в ушите ви и да ви казва, че Бог ви е забравил и за вас няма никаква надежда. Логично е Сатана да се опитва да плаши чрез страх.

Но Исус казва: „Всичко е възможно за този, който вярва" (Марк 9:23). Трябва да повярваме, че няма нищо по-ужасяващо за нашия враг от един изпълнен с Духа, огнен, безстрашен, уверен в Библията християнин! Бог не ни е обещал животът да бъде лесен! Всички ще се сблъскваме с проблеми и предизвикателства. Крайният резултат зависи от това дали се доверяваме на Бога или се поддаваме на страха.

Псалом 23:4 казва: „Да! И в долината на мрачната (дълбока, тъмна) сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене." Давид казва, че той преминава „ходи" през долина.

Когато се уплашим, можем да бъдем сигурни, че това не е дело на Бога, а е един от лукавите и потайни трикове на нашия духовен враг. Ако успее да ни накара да мислим, че Бог няма да ни помогне, че Той не се интересува от нас, че ни е сърдит или иска да ни накаже, ако такива мисли изпълнят ума ни, вървим към сигурна загуба на битката в ума.

Бог е любов.

Никога няма да е достатъчно повтарянето на тези думи. Единственото, което можем да добавим, е че Бог е любов и Той ни обича лично! Страхът е дух, който трябва да конфронтираме и прогоним, защото той няма да си тръгне сам. Можем да предприемем позитивни действия, дори когато сме изправени пред чувство на страх. Всъщност смел човек е не този, който никога не изпитва страх, а този, който, когато се уплаши, предприема правилни действия въпреки страха. Трябва да прогласяваме Божието Слово, за да не позволяваме на страха да ни владее. Затова следващия път, когато страхът почука на вашата врата, изпратете вярата да му отвори!