Джойс майер започни своя нов живот сега!

Когато някой се провали

Като вярващи, едно от нещата, с което ще трябва да се научите да се справяте, са провалите или недостатъците на другите! Какво трябва да бъде вашето отношение към тях?

Павел наставлява вярващите да не учат друците да правят неща, които самите те не правят.

Объркващо и странно е за младите вярващи, когато виждат лидер да прави неща, които не би трябвало да прави, защото не са правилни. Това може или да ги доведе до обезсърчение или да ги съблазни да си мислят: "Щом той може да прави така и да си остане християнин, при това лидер, тогава явно и аз мога да правя така". Всеки един от нас трябва да помни, че Бог ни е призовал да поемаме пълна отговорност за действията си. Не използвайте лошото поведение на някой друг като оправдание за личното си странно държание. Бог прави равносметка за всяка наша дума и за всяко наше действие, но отговорността ни не свършва до там. Ние сме длъжни да помагаме и да изграждаме другите, когато падат. Много би ни харесало всички, които поучават или водят другите, да живеят съобразно с всичко онова, което говорят, но истината е, че сме хора и правим грешки.

Може би на никое друго място в Библията не е така ясно описана тази концепция, както е в Галатяни 6:1-3. Павел посочва три основни принципа, които Сатана не желае да осъзнаем. На първо място, когато видим брат или сестра да падат в някакво прегрешение, трябва да правим всичко по силите си, за да помогнем на този човек и да го привдигнем. Павел казва:

„Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение (грях или непристойно поведение), вие, духовните (отговорни пред и контролирани от Духа), поправяйте веднага и възстановявайте такъв с кротък дух, без да се смятате за по-важни, но на всеки казвам: Пази себе си (внимателно съблюдавай живота си), да не би и ти да бъдеш изкушен. Един на друг теготите и тревожните си морални провали носете и така изпълнявайте Христовия закон (съблюдавайте го по този начин съвършено, за да изпълните това, което не ви достига в покорност към него). Защото ако някой мисли себе си за нещо (за много важен, че да понесе на раменете си товара на някой друг), а не е нищо (по-важен е само според своята си преценка), той мами (заблуждава и лъже) себе си."

Дори и най-добрите от нас се провалят понякога, но е много важно да разберем, че изразът „да падне в прегрешение” показва, че човек не съгрешава умишлено. Същото е, както когато човек ходи по заледен път и изведнъж се подхлъзне и падне. Такъв е животът на вярващите - почти всеки в определен момент от живота си се подхлъзва.

Какво трябва да бъде отношението ни, когато се случи подобно нещо? Разбира се, трябва да предложим своята помощ. Ако някой се подхлъзне на лед, не е ли съвсем естествено да се втурнете веднага да му помогнете да се изправи? Не бихме пренебрегнали, нито подминали такъв човек. Така също не бива да пренебрегваме отговорността да помогнем на някой, който се е подхлъзнал духовно. Един от най-добрите начини, по които можем да помогнем, е като се молим вместо да клюкарстваме или съдим.

Гръцката дума, преведена като „поправям, възстановявам" (1 стих), някога е била медицински термин, използван от хирурзите, за да опише лекарска процедура, като отстраняването на израстък от тялото или наместване на изкълчена ръка. Целта на тази задача е не да видим човека наказан, а изцелен.

Второто нещо, което Павел посочва, е че не бива да сочим с пръст или да унижаваме човек, за когото сме разбрали, че е съгрешил, а вместо това трябва да погледнем към себе си и да проверим своя живот. Дяволът може и нас да е изкушил да направим същото нещо или друго, но точно толкова лошо, че и по-лошо. Трябва да гледаме със състрадание на тези, които падат и се провалят, като си напомняме: „Ако не е Божията благодат, и аз може да съм в същото положение!'

Третото нещо, с което трябва да се справим, е гордостта. Не бива да се възхищаваме от своите постижения. Ако си мислим, че сме по-духовни, лъжем себе си. Притчи 16:18 предупреждава: „Гордостта предшества погибелта, а високоумието върви преди падението. Много е опасно да си мислим: „Аз никога не бих направила подобно нещо, никога!' Трябва да се молим да останем силни и верни, като се пазим от самохвалството, защото то е много опасно. Когато видим някой да допуска грешка, ние трябва да се запитаме: „Какво би направил Исус в тази ситуация?" Ако стане така, че и ние изпаднем в подобно положение, тогава трябва да постъпим така, както вярваме, че би направил Той, според това, което ни показва Божието Слово.


ГЛАВА 33

Подозрителен към подозрението

Думите за любовта, които четем в I Коринтяни 13:4-8, са добре познати на повечето от нас, но открито мога да заявя, че да живея според тях не винаги е било лесно за мен. Това са характеристиките на любовта - издръжлива, търпелива, блага, не завижда, не се раздразнява, не се самоизтъква, не е суетна, нито е груба. Любовта не постъпва непристойно, нито настоява за своите си права или своите си начини, защото тя не търси лична изгода, нито се опитва да прави това, което й харесва. Тя не е докачлива, нито заядлива. Не държи сметка за зло и не се радва в неправдата. Наслаждава се в истината, понася всичко, с което се сблъсква, винаги е готова да повярва най-доброто за всеки човек, има вечна надежда и никога не отпада.

Като дете не съм знаела за такава любов, не съм виждала такава любов и бях научена да съм подозрителна към всичко. Постоянно чувах, че мотивите на другите хора са скрити и не бива да им вярваме. Колкото повече пораствах, толкова повече се сблъсквах с хора, чието поведение ми доказваше, че подозренията ми са основателни. Дори когато повярвах, аз преживявах разочарование след разочарование, поради откритите и очевидно егоистични мотиви на някои хора в църквата. Макар да трябва да сме много внимателни и съвсем наясно с мотивите на хората, не бива да позволяваме на подозрението да повлияе негативно на начина, по който възприемаме всички останали.

Прекалено подозрителното естество може да отрови ума ви и да повлияе на способността ви да обичате и приемате другите. Помислете за този пример. Представете си, че ваш приятел ви приближи след църква и ви каже: „Знаеш ли какво си мисли Дорис за теб?" После този приятел ви обяснява до най-малка подробност всичките неща, които Дорис е говорила за вас. Първият проблем е в това, че един истински приятел никога не би ви занимавал с такива неща, нито би ви споделил такава информация. Вторият проблем е, че ако вече имате подозрителен ум, ще вярвате на всяка информация, която получите от втора ръка, без изобщо да дадете шанс на „виновния" да сподели своята страна от историята.

След като умът ви е отровен против някой, подозрението във вас все повече расте. Така Сатана завзема територии в ума ви и издига крепости. Всеки път, когато Дорис ви каже нещо, автоматично започвате да я подозирате и си мислите: „Какво ли се опитва да ми каже всъщност?" К ако е мила към вас, се питате: „ Чудя се какво ли иска тя от мен?"

Така работи Сатана. Ако може да ви накара да започнете да подозирате другите, не след дълго ще спрете да се доверявате на когото и да било. А ако ви наранят по подобен начин няколко пъти, дяволът може да трови мислите ви до момент в който ще започнете да си мислите, че всички говорят зад гърба ви.

Нека продължим с примера. Представете си, че един ден на църква Дорис седи само на няколко реда пред вас, бурно ръкопляска и хвали Господа. Веднага си мислите: „ Тази е такава лицемерка." Ако не вземете решение да вярвате най-доброто за нея, дяволът ще продължава да пълни ума ви с подозрителни мисли, докато буквално не започне да ви тормози и измъчва с такова отношение не само към Дорис, а и към много други.

В служението си преди време се сблъскахме с много обидна и нараняваща ситуация. Един мъж, когото познавахме повече от двадесет и пет години и когото считахме за добър и верен приятел, беше хванат да краде от нас. Първото нещо, което си помислих, беше: „Ами явно на никого не можем да имаме доверие"Сатана използва тази рана, която имах, за да се опита да отрови моето отношение към всички останали, но, слава Богу, знаех, че не бива да позволявам на такова негативно и подозрително отношение да се загнездва в сърцето и ума ми. Всъщност още тогава спрях и започнах да се моля: „Господи, няма да позволя, нито да допусна да бъда цинична, да не вярвам в човешките добродетели, нито да бъда подозрителна към хората. Помогни ми да се справя с това положение по правилния начин, без това да влияе на бъдещето ми"

Светът около нас е пълен с недоверие и подозрителност, затова ви насърчавам никога да не допускате подобно негативно мислене. Библията казва, че любовта винаги вярва най-доброто за другите!


ГЛАВА 34

Пасивен или пламенен?

Апостол Павел казва: „...нито давайте място на дявола (не му предоставяйте никаква възможност)" (Ефесяни 4:27). Може би най-добрият начин, по който можем да обобщим тези думи, е този: „Когато дяволът почука на вратата, не му отваряйте, още по-малко го канете да влезе." Има много начини, по които предоставяме отворена врата, за да се спуска към нас и да ни напада. Един от тези начини е да бъдем пасивни.

Да сте пасивни е противоположното на това да бъдете активни. Това може да се окаже опасен проблем, защото означава, че не сте си вдигнали гарда, не сте активни в устояването си и не сте бдителни. Един от най-измамните трикове на дявола е да ви накара да стоите без да правите нищо и същевременно да се чувствате доволни.

Чела съм много и разнообразни обяснения на думата „пасивен", но аз я описвам като липса на настроение и страст, липса на желание, апатия, мързел и равнодушие. Точно това посочва Йоан, когато пише до църквата в Лаодикия: „Знам твоите дела и всичко, което правиш, че не си нито студен, нито горещ. Де да беше ти студен или горещ!" (Откровение 3:15).

Това изказване ми напомня за думи, които преди време ми каза един човек: „Днес бях добър християнин - каза той - Не съм наранил никой, нито съм навредил на някогоГ В момент на прозрение аз го попитах: „А какво добро си направил за някой?" Той се вторачи в мен за няколко секунди и промълви: „Май никога не се бях замислял за това. Толкова се притеснявах да не направя нещо лошо, че и през ум не ми минаваше да направя нещо добро."

Това е добър пример за номерата, които използва дяволът, за да ни изиграе. Всичко, което трябва да направим, е да четем Библията и да открием какво казва Бог. Павел пише на Тимотей да разпалва дарбите от Бога в себе си (Вижте II Тимотей 1:6-7). Говори на младия си последовател, че е време да се събуди, да се организира и да предприеме действия. Не е зле и ние да се замислим за това. Този пасаж насърчава да сме мотивирани и да започнем да използваме дарбите, които Бог ни е дал. Тимотей очевидно е започвал да се бои или да се притеснява, затова Павел му казва да се разпали (разтърсва, подклажда), защото страхът не е от Бога.

Дяволът знае че бездействието, мързелът и това да не насилваме волята си да прави добро, може да ни доведе до фатално поражение. Щом предприемаме действия срещу дявола, можем да спечелим битката. Когато не правим нищо, тогава стоим на опасно място и в опасна зона. Когато се разпалим и горим от ентусиазъм да действаме, когато сме страстни за вярата и ревностни да следваме Бога, тогава можем да унищожим всяко влияние на врага.

Петър пише на преследваните вярващи от неговото време да бъдат трезвени (уравновесени или добре балансирани), което означава умерени, сдържани и трезвомислещи и по всяко време бдителни, будни и внимателни. Предупреждава ги, че дяволът обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне. За да могат да му устоят, трябва да се укрепват във вярата (I Петрово 5:8-9). Наблягам на това, защото виждам много вярващи, които не изпитват желание и страст за каквото и да било, и поради тази причина не правят абсолютно нищо. Ходят на църква и се покланят на Бога, само когато на тях им се иска или чувстват, че трябва да го направят. Четат си Библията, само ако имат сили и време за това. Ако не усещат, че трябва да направят нещо, не го правят. Почти никога не довеждат докрай това, което са започнали.

Не така работи Бог. Ние трябва да се разпалваме, както Павел настойчиво увещава Тимотей за това. Ще дам себе си като пример за това, което се опитвам да кажа. Винаги силно съм се противяла на физическите натоварвания и упражнения, поради което никога не съм обичала да спортувам. Бог ме убеди, че е в моя полза да се захвана с добра програма за спортуване, ако искам да бъда силна и здрава през остатъка от моето земно пътуване. За мен беше трудно да взема такова решение, но след като започнах да спортувам, открих че все повече ми харесва да го правя. Сега очаквам с нетърпение всяка сесия и съм разочарована, ако по една или друга причина

се налага да я пропусна. В началото си спомням, че всичко по тялото ме болеше. Поради това, че дълго време бях бездейна (пасивна), физическите упражнения бяха много болезнени и трудни за мен. Ако сте свикнали да бъдете пасивни и бездействащи в своя духовен живот, може би ще ви бъде трудно да започнете, но веднъж щом започнете, все повече ще ви харесва това, което правите, и резултатите, които постигате.

Позволете ми да ви насърча да се раздвижите и да се разпалите. Бъдете активни! Не давайте право на дявола да ви владее чрез бездействие. Ако положите усилия да започнете да хвалите Бога и да четете Словото Му дисциплинирано, така ще Му дадете основание да започне да ви благославя. Ако не положите усилия, тогава предоставяте място и каните врага в живота си. Раздвижете се! Започнете днес! Имате десетки стави в тялото си и Бог ви ги е дал, защото очаква от вас да се раздвижите!

Христовият ум

Първо послание към Коринтяните 2:16 ни казва да имаме Христовия ум. Това изказване обърква и затруднява много хора. Ако това не бяха думи от Библията, едва ли щяха да повярват в тях. Мнозина просто клатят глави и се питат: „Как е възможно това?"

Павел не казва, че сме съвършени или че никога няма да се провалим. Той говори за това, че на вярващите в Исус, Божия Син, е даден Христовият ум. Това означава, че можем да мислим духовно, защото Христос живее в нас. Вече не е необходимо да мислим така, както някога сме мислили. Можем да започнем да размишляваме като Него.

Друг начин, по който можем да гледаме на тази истина, е като погледнем обещанието на Бога, което Той дава чрез пророк Езекиил: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите според постановленията Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате" (Езекиил 36:26-27).

Бог дава това обещание чрез пророка във време, когато юдеите са в плен във Вавилон. Така Той им показва, че тяхната настояща ситуация не е краят и Той има много повече. Те съгрешават и Го провалят по всякакъв възможен начин, но въпреки това Той не ги изоставя. Вместо това ги променя. Обещава им нов дух - Святия Си Дух.

Когато имаме Святия Дух и Той живее и е активен в нас, тогава имаме Христовия ум. Този ум ни е даден, за да може да ни направлява в правилния път. Ако имаме Неговия ум, тогава ще мислим позитивно. Ще мислим за това колко сме благословени и колко добър е Бог към нас. Едва ли мога да прекаля да говоря за силата на позитивното отношение и мислене и на това да гледаме на нещата както Бог гледа на тях.

Исус също е позитивен. Независимо от многото трудности и негативни преживявания, пред които се изправя - лъган, самотен, неразбран, изоставен от Своите ученици, тогава когато най-много се нуждае от тях - Той винаги предлага насърчителни думи. В Неговото присъствие се изпарява всеки страх, негативно мислене, обезсърчение и безнадеждност.

Христовият ум в нас е позитивен. Затова, когато попаднем в капана на негативните мисли, веднага трябва да разпознаем, че не сме водени от Христовия ум. Бог иска да бъдем привдигнати и насърчени. Врагът на душите ни е този, който иска да ни смаже и угнети. Ако няма медицинска причина, не е възможно човек да се депресира, ако преди това не се поддаде на негативно мислене. Имаме много възможности да позволим на негативните мисли да нахлуят в умовете ни, но това не е Христовият ум. Не е необходимо да приемаме такива мисли. Те не са от Него!

Всяка ситуация в живота ни предоставя възможност за избор. Очевидно е, че можем да изберем или доброто, или лошото! Това, което често забравяме, е че избираме лошото или погрешното несъзнателно, без дори да се замислим. Следваме стария си начин на мислене или старото естество, а не Христовия ум. Както Бог обещава на юдеите в пророчеството на Езекиил, Той е Този, Който ще ни даде ново сърце и нов дух, но ние имаме властта да избираме чий ум да последваме - този на плътта и старите навици или Христовия ум.

За тези неща мислете

Не медитирането е погрешно, а това, върху което медитираме. Размишляването (медитирането) върху Библията можем да обясним по много начини, но според мен най-добре е да гледаме на него така, както го обяснява Библията. Ако прочетем стихове като Псалом 63:5-6: „...с радостни устни ще Те славословят устата ми. Когато си спомням за Тебе на постелката си, размишлявам (медитирам) за Тебе през нощните стражи." и Псалом 119:97: „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам (размишлявам, медитирам) в него", виждаме три основни неща за размишляването (медитирането) върху Божието Слово.

На първо място, Словото говори за нещо много по-задълбочено от един бърз прочит или с кратки паузи за мимолетни разсъждения. Библията представя размишляването върху Словото като сериозно и дълбоко премисляне на истината. Когато споменава размишляването или медитирането, тя говори на сериозните и посветени последователи. Тук не става въпрос за бързо изваждане на по-насърчителните стихове, които да запишем на листи и да поставим на място, където да имаме бърз достъп до тях. Нямам нищо против това, но тук става въпрос за един призив към задълбочено и сериозно обмисляне и концентриране върху Словото.

На второ място, Библията показва медитирането върху Словото като постоянна привичка или развит навик. „Цял ден се поучавам (медитирам)!" Бог казва на Исус Навин да размишлява върху закона ден и нощ (вижте Исус Навин 1:8). Псалом 1:2 говори за това, че благочестивият човек размишлява върху Божия закон ден и нощ. Писанията оставят впечатлението, че хората, които говорят за подобно размишляване или медитиране върху закона, самите те го правят с абсолютна сериозност, отговорност и посвещение на ума.

На трето място, размишляването върху истините от Словото носи награди и благословения. Това не е просто някаква концентрация или изпълнение на религиозен ритуал. В повечето библейски пасажи, където срещаме тази дума, авторът посочва много положителни последствия. Отново в Исус Навин 1:8 четем обещанието: „Защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех (ще постъпваш мъдро и ще имаш успех)." Първият псалом описва благочестивия човек, който размишлява върху Словото ден и нощ и казва за него: „Във всичко, което върши, ще благоуспява" (3 стих).

Независимо от всичко, което посочих, в църквата много малко се поучава и говори за това днес. Медитирането върху Словото изисква упорита и всеотдайна работа. Изисква нашето време. Този процес изисква още дисциплина и целенасочено внимание.

Ако искате да спечелите битката в своя ум, размишляването върху Словото е силно оръжие, което трябва да се научите да употребявате. Трябва да фокусирате върху Божието Слово на порции. Когато прочетете една част, можете отново да я повторите, може би дори на глас, за да я запомните. Има хора, които цитират даден стих отново и отново, докато смисълът му не им стане напълно ясен, така че да са абсолютно убедени в него и той да стане част от начина им на мислене. Истината е, че няма как да приложите Божието Слово на практика, ако първо не го приложите в ума си. Размишляването е житейски принцип, който на първо място носи живот на самите вас, а след това чрез поведението ви носи същия този живот и на хората около вас.

Мога да продължа да говоря много по темата за размишляването върху Божието Слово, защото това, което Бог може да ни покаже от всеки един стих, е безкрайно. Библията е като ковчеже със съкровища, което съдържа мощни и животворящи тайни, които Бог копнее да ни разкрива. Вярвам, че тези истини могат да бъдат разкрити само на онези, които размишляват, изучават, премислят, практикуват и изповядват Божието Слово. Господ Се разкрива тогава, когато усърдно Го търсим и медитираме върху Словото Му. Всеки ден, докато си вършите ежедневните отговорности, поискайте от Святия Дух да ви напомня различни стихове, за които да размишлявате.

Ще останете приятно изненадани от силата, която ще бъде освободена в живота ви по този начин. Колкото повече размишлявате върху Божието Слово, толкова повече ще можете да черпите с лекота от неговата сила във време на трудности.

Ето как можем да останем изпълнени със Святия Дух - като стоим в Господа чрез размишление, чрез пеене на хваление и поклонение. Когато прекарваме време с Господа в присъствието Му и разсъждаваме върху Словото Му, самите ние израстваме, способни сме да насърчим другите и печелим битките срещу врага на ума ни.

Благословението на размишлението

Бог не само ни казва да размишляваме - сериозно да обмисляме истините от Божието Слово, но заедно с това обещава благословения. Това е все едно да каже: „Добре, Джойс, ако размишляваш върху Словото, ето какво ще направя Аз за теб." Авторът на Притчи 4:20-22 използва думите „внимавай в думите ми", което е друг начин, по който да ни насърчи да размишляваме. „Сине мой, внимавай в словата ми, приклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечават от очите ти, пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага."

В този пасаж обещанието е за живот и здраве. Не е ли невероятно? Обещание, според което размишляването и пребъдването в Божието Слово ще окаже влияние на физическото ни тяло.

Винаги сме знаели, че позитивните и здравословни мисли влияят на физическото ни състояние и подобряват здравето. Това е просто друг начин, по който посочваме същата истина от Словото. Можем да видим и обратното твърдение: Представете си, че изпълваме умовете си с негативни мисли и постоянно си напомняме колко сме крехки или колко сме били болни до скоро. Не след дълго започваме да изпитваме самосъжаление и отрицателни мисли и много скоро се разболяваме много повече, отколкото сме били преди това. Защо да не го приемем по този начин: „Така или иначе ще мисля за нещо, защо това да не бъде Божието Слово, защото То е пълно с живот и сила?"

Първи псалом и Исус Навий 1:8 ни казват, че процъфтяването и благоуспяването идват от размишляването върху Божието Слово. Вярвам, че благоуспяването означава да бъдем обогатени във всяко едно отношение в живота си. Това не е обещание само за някакво материално благосъстояние, но увереност, че ще можем да се наслаждаваме на всички чудесни благословения, които получаваме.

Много често забравяме, че Бог иска да общува с нас и да прекарваме качествено време с Него. Ако искаме да развием дълбоко взаимоотношение с нашия небесен Баща, тогава трябва да заделим време, което да прекарваме с Него. Всеки един от нас иска да има специално посещение от Бог, но то не може да се случи, ако преди това не заделим време за среща с Него.

Д. А. Муди казвал, че Библията ще ни предпази от грях или грехът ще ни предпази от Библията. Точно такъв е принципът тук. Колкото повече се концентрираме върху Божието Слово и му позволяваме да изпълва мислите ни, толкова по-лесно отблъскваме всяко едно посещение от Бог, желание за грях и неуважение към Бога. Чрез опознаване на Словото се приближаваме повече до Него и ставаме по-дълбоко вкоренени в Него. Пак ще кажа, представете си го в отрицателния смисъл.

Когато умовете ни останат съсредоточени върху негативните неща и проблемите, се объркваме все повече и се притесняваме. Ако допуснем да мислим какво не им е наред на другите, започваме да виждаме още повече техни недостатъци. Ако това, за което си мислим, ни се струва много голямо и неразрешимо, трябва само да си спомним колко велик е Бог и какви са Неговите обещания към нас - но това не може да се случи, ако преди това не сме размишлявали за тях. Ако го правим с постоянство и дисциплина, тези истини ще станат толкова реални за нас, че ще прогонят всяко нещо, което се опитва да ни унищожи и да ни попречи.

Няма значение кой превод или версия четете на Филипяни 4:8, там ще намерите силно изказване, което описва какво трябва да правим, за да сме в готовност за победа в ума си. Ето как звучи този стих, перифразиран от Юджийн Петерсън в превода на библията, наречен „Посланието". „Сами преценете, приятели, но аз ви препоръчвам да направите най-доброто от себе си, за да изпълните умовете си и да размишлявате върху нещата, които са верни, благородни, похвални, автентични, заслужаващи внимание, благодатни; размишлявайте върху най-доброто, а не върху най-лошото; върху красивото, а не върху грозното; върху похвалното, а не върху зло-то.