Джойс майер започни своя нов живот сега!

Пазете сърцата си

Притчи 4:23 четем, че Бог заръчва да пазим сърцата си - щателно да ги съблюдаваме. Но какво всъщност означава това? Означава да бъдем бдителни или да внимаваме да разпознаваме начините, по които действа врагът. Много е лесно да станем небрежни в пазенето на сърцата си и в това да не бъдем истински бдителни за подмолните тактики на Сатана, когато нещата в живота ни вървят, както на нас ни се иска, и Господ излива благословенията Си върху нас. За жалост, истината е, че когато за дълго време нещата вървят много добре за нас, често ставаме мързеливи и спираме да правим това, което трябва да правим. Длъжни сме да пазим усърдно сърцата си, а не само от време на време.

Вместо да използвам думата „пазя", ще я обясня по този начин -трябва да бдим, като поставим защита или караул около сърцата си. Помислете за това, което прави един пазач или часовой - той е на пост. Внимателно се оглежда, за да види дали предстои атака на врага. Той не само е на щрек, но зорко бди в готовност да се противопостави на всяко вражеско нашествие. Така трябва да живеем - със здрава и силна охрана. Това не означава да живеем в страх, нито постоянно да се озъртаме да не би дяволът да се промъква към нас. По-скоро мислете за това като да поставим караул на пост, който да прави това вместо нас.

Какви са часовите, от които се нуждаем? Двата най-важни, от които се нуждаем, са молитвата и Божието Слово. Ако се молим Божият Свят Дух да ни помага да пазим сърцата си, Той ще уважи това искане. Когато врагът се опита да допълзи в живота ни, Святият Дух ще ни припомни стих или Слово, върху което можем да разсъждаваме или да изповядваме на глас, така че дяволът да бяга.

Във Филипяни 4:6-7 Павел казва да не се боим, нито да се безпокоим или тревожим за каквото и да било. В известен смисъл има пред вид, че ако отхвърлим своите тревоги, което можем да постигнем чрез молитва, и изпълним сърцата си с благодарност, тогава Божият мир слиза и ни пази. Бог ни помага да се противопоставим и да устоим на атаките на врага.

Не омаловажавайте благодаренето, защото то е мощен инструмент. Колкото повече благодарим на Бога с думи, с песни, толкова по-добре пазим сърцата си. Както се пее в един стар химн, трябва да си припомним всички Негови дела, благословения и доброта, за да помним всичко, което Той е направил за нас, което заслужава много повече от изпяването на няколко куплета. Това е умишлено спиране и спомняне на всички добри дела, които Бог е направил в живота ни. Когато се възрадваме и благодарим за отминалите благословения, се отваряме за идването на още повече бъдещи блага.

Има още нещо, което понякога пренебрегваме - другите вярващи. Когато сме наясно със собствените си слабости, можем да се съгласим в молитва заедно с някой близък брат или сестра. Можем да поискаме от тях да се молят конкретно за нас да не бъдем подведени или победени от врага. Други вярващи могат да ходатайстват за нас както и ние можем да го правим за тях. Какви по-добри часовои да поставим от Тези, които викат към Бога заради нуждите на някой друг? Дяволът не обича да чува такива молитви.

Една от отговорностите ни като християни е да пазим сърцата си. Трябва да бъдем много внимателни какво допускаме да влезе в тях. Победоносният живот не е нещо, което автоматично идва върху нас. Трябва да сме усърдни и упорити във вършенето на своята си част. Не получаваме от Бога само защото сме си пожелали дадено нещо. Трябва внимателно да изпълним Неговите инструкции към нас. Врагът постоянно се навърта и търси и причаква да намери пролука в живота ни, но ако следваме водителството на Святия Дух, Сатана ще си остане вечно разочарован.


ГЛАВА 46

Преодоляване на пасивността

Например, ако се отървем от погрешна мисъл, трябва да я заменим с позитивна, иначе дяволът просто ще ни спусне още погрешни мисли в главата. Винаги помнете, че очистеното пространство трябва да бъде запълнено, защото Библията казва да не даваме място, да не предоставяме на дявола пространство, на което може да стъпи (вижте Ефесяни 4:27).

Веднъж четох една статия за диетите, в която авторът посочваше, че повечето хора, които пазят диети, наистина отслабват, но само докато пазят диетите. Когато спрат да работят по проблема, не само че спират да губят килограми, но стават много по-дебели, отколкото когато са започнали диетата. Авторът посочваше още, че единственият начин да се спечели тази битка с килограмите, е чрез постоянна промяна на начина на живот - осъзнаване на опасните зони и пазене от неправилни решения и избор.

Това работи и в духовно отношение. Един от начините, по който можем да се предпазим от погрешни мисли, е като държим ума си активен и буден, изпълнен с правилните неща. Можете да прогоните дявола, но след това трябва да останете бдителни и да се пазите от неговите номера.

Има агресивни грехове (грехове, които вършим) и пасивни грехове (грехове, поради които пропускаме да извършим нещо добро). Това означава, че някои неща, които правим, нараняват дадено взаимоотношение, като говоренето на лоши неща. Но също така разваляме взаимоотношения поради пропускането на добри думи, неизразяването на внимание и грижа, липсата на добри дела към другите.

Когато изобличаваме пасивните личности, те започват да се оправдават: „Ама аз нищо не съм направил!' И точно там е проблемът - че не правят нищо. Липсата на активност на практика кани дявола отново в живота им.

Това са много силни думи, затова ще ги обясня по друг начин. Възможно е по всяко време да спечелите, когато предприемете действия и отблъснете мислите и желанията, които не идват от Бога. Можете да го постигнете чрез молитва, четене на Библията и дори чрез противопоставяне на пасивните чувства, които може да са съвсем естествени за вас. Но след като спечелите победа и бъдете освободени, трябва да сте наясно, че това е само началото. То е една постоянна битка и трябва да сте готови, ако се наложи непрекъснато да се противопоставяте на своята пасивност. Сатана се опитва да изтощи Божиите хора; но ако сме постоянни и упорити, ще му надвием!

Най-добрият, най-лесният и най-ефективен начин да се противите на дявола е като изпълните ума и сърцето си с хвала към Бога. Когато Му се покланяте, буквално залоствате вратата под носа на врага и поставяте табела: „Не преминавай!"

Не искам да си мислите, че трябва да се борите със злото всяка секунда от живота си. Това е трик на дявола, за да ви накара да се почувствате победени още преди да сте започнали. Имаме своите трудности, но имаме и невероятни благословения. Библията обещава Бог да не позволи да ни се случи нещо, което не можем да понесем, но заедно с всяко едно изпитание, Той дава и изходен път (вижте Коринтя-ни 10:13).

ГЛАВА 47

Правилните действия следват правилното мислене

Веднъж един приятел разказа, че неговата църква закупила една сграда. „Функциите се определят от формата - каза той, описвайки формите и размерите на стаите в сградата и как те определяли начините, по които най-добре можели да я използват.

Като се замислих за това, осъзнах, че точно така става и в живота. Веднъж след като решим каква ще е формата, тя определя функцията. Казано по друг начин: след като решим в ума си - което е формата, следва и функцията - която е действието. Много хора искат да променят поведението си, но не и мислите си. Искат да се освободят от гняв, клюки, похот, нечестие или лъжа. Искат да изкоренят всяко лошо поведение, но не искат да променят лошия си начин на мислене.

Принципът от Божието Слово е съвсем прост - правилни действия следват правилното мислене. Никой от нас не може да ходи в победа, ако преди това не разбере и не приложи този принцип. Не можем да променим поведението си, ако преди това не променим мисленето си.

Много хора се мъчат и напрягат в опит да вършат правилните неща. Една жена ми разказа, че много обичала да говори. Не винаги нещо лошо, но страшно обичала да разказва за другите. Сякаш нещо я побутвало винаги да бъде първата, която да разбере и разпространи най-новото от живота на другите. Много се напрягала и борела да запази или да замълчи за нещо, което е научила, но това често създавало големи неприятности.

Съветът ми към нея беше: „Докато не промениш начина си на мислене, не можеш да бъдеш свободна!' После добавих: „Трябва да бъдеш отговорна!'

Тя ме прекъсна и набързо отсече: „Аз съм и винаги ще бъда." Беше мй ясно, че тя изобщо не чу какво й казах. „Не, ти не успя да ме чуеш. Искаш да бъдеш освободена от клюкарстване, но не искаш да направиш необходимите промени в мислите си. Няма да стане. Първо трябва да бъдеш освободена в ума си и едва тогава ще се променят думите и поведението ти!'

Тя се възпротиви на думите ми, но въпреки всичко пожела да се моля за нея. Така и направих. Когато свърших молитвата, тя започна да плаче. „Докато се молеше, изведнъж сякаш осъзнах. Бог ми показа, че коренът на моя проблем е ниското ми самочувствие, колко малка и незначителна се чувствам аз. И когато науча нещо за някой и първа го разпространя, това ме кара да се чувствам добре, поне за кратко, и да се мисля за важна."

Тя трябваше да пресее и промени напълно мислите си, както и да се научи да се приема като ценна и обичана от Бога. Когато промени мисленето си, което й отне седмици, престана да има проблеми с обуздаването на езика си.

Невъзможно е да променим неправилното поведение в правилно без да изгладим и коригираме отношението си, което означава първо да променим начина си на мислене.

Харесва ми как Павел сравнява старото естество с обновения ум. В Ефесяни 4:22-24 той увещава читателите: „Съблечете, относно по-предишното си поведение, старото си естество (откажете се, свалете старото си необновено его), което тлее в измамни страсти. И постоянно се подновявайте от обитаващия във вашия ум Дух (като имате ново отношение в ума и в духа си), и да се облечете с новия човек..." В друг един превод звучи така: „Позволете на Духа да променя начина ви на мислене и да ви превърне в нов човек..."

Толкова е ясно - позволете на Святия Дух да променя начина ви на мислене. Само така можете да постигнете трайна трансформация в живота си.

ГЛАВА 48

Бъдете благодарни - винаги!

Някой веднъж ми каза, че Библията съдържа много повече призиви за хвала към Бога, отколкото за каквото и да било друго. Не съм го проверявала, но трябва да е така. Когато сърцата и мислите ни са изпълнени с благодарност и хвала, развиваме имунитет към заразите на Сатана.

Ако само се оплакваме и мърморим, става обратното. Колкото повече недоволстваме, толкова по-труден става животът, по-настъпателен дяволът, а ние се чувстваме поразени и победени. Интересно е да отбележим, че от историята на Израил става ясно, че това негативно отношение е основният проблем, който води до тяхното дълго скитане из пустинята и цели четиридесет години те не могат да влязат в Обещаната Земя. Можем да му дадем много имена, но Бог го нарича неверие.

Ако Божиите хора наистина вярват в Него и продължават да Му се доверяват, то тогава без значение какво се случва в живота им, ще знаят, че Той е достатъчно велик и мощен да се справи с проблемите и да ги направи да работят в тяхна полза. Радостта и мирът са присъщи на вярата, а не се срещат в мърморенето, оплакването, мрънкането и намирането на недостатъци. Ако искаме да живеем в победа, хвалението трябва да бъде сред основните ни оръжия. Един мъдър пастир веднъж ми каза: „Хвалата изпълва небето и земята с Божието присъствие и прогонва всеки мрак. Ако искаш да живееш и да се наслаждаваш на светлината и топлината, хвали Господа!'

Когато се случват добри неща в живота ни, повечето от нас прославяме и благодарим на Бога. Много е лесно да издигнем ръце и гласа си към Него, когато Той отговаря на всичките ни молитви и ни освобождава от проблемите. Но не винаги е лесно, когато нещата се объркат или се налага да чакаме за отговор. Какво правим, когато сме болни, изгубим работата си или другите хора говорят против нас? Как да изпълваме ума си с радост и благодарност, когато сме в такива ситуации?

Два стиха ни дават отговор на този въпрос. I Солунци 5:18 казва: „За всичко благодарете (без значение на обстоятелствата, бъдете благодарни и изразявайте тази благодарност); защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса (разкриващият, посредникът на тази воля)." Филипяни 4:4 казва: „Радвайте се (наслаждавайте се, бъдете доволни) всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се."

Негативният избор е отношението, което показва жената на Иов, когато, потресена от загубата на децата и притежанията си, извиква: „Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри" (Йов 2:9).

Иов отговаря на тези думи с голяма мъдрост: „Говориш като безумна жена! Какво? Доброто ли (само) ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме?" Иов разбира, че праведният живот не означава, че всичко ще върви гладко и само благословения ще следват предишните благословения.

Пред нас стоят два възможни избора. Повечето се справяме добре с първия, но втория не можем да приемем. Първият е да хвалим Бог независимо от нещата, които се случват в живота ни. Казано по друг начин, когато минаваме през трудности и проблеми, можем да изберем да търсим и да гледаме онези неща, които са наред и да се радваме заради тях. Може да се наложи да положим усилия, но ако успеем да свалим погледа си от моментните проблеми, едва тогава ще видим, че не всичко в живота е толкова лошо. Можем да се радваме, защото Бог с вярност ни е помогнал да преминем през трудностите от нашето минало и със сигурност ще ни помогне да се справим и сега.

Вторият избор, когато обстоятелствата са трудни, е да попитаме Бог: „Господи, какво мога да науча от тази ситуация? Какво искаш да ме научиш чрез това, как мога да се приближавам по-близо до Тебе и да се радвам в пълнота на Твоята доброта?" Това не е лесен въпрос, а отговорите често са още по-тежки. Бог не е Създателят на неприятностите, но Той е способен добре да ги използва, за да ни помогне да станем по-добри.

Понякога учим важните уроци в живота, само след като паднем. Псалмистът казва: „Преди да бях наскърбен, аз се заблуждавах; но сега пазя (изпълнявам, внимавам на, приемам, обичам и се покорявам на) Твоето Слово" (Псалом119:67). Не че Бог има намерение да ни нарани, но Той ни обича достатъчно, че да ни спре, надявайки се да ни пробуди и да осъзнаем колко неправилно живеем. Често си мисля за младия мъж, когото наричаме блудния син. Той иска своето наследство преждевременно, но го прахосва напълно. После си намира работа, грижи се за прасета и се храни с тяхната храна. Не след дълго се осъзнава и разбира, че трябва да се върне при своя баща и да моли за прошка. Неприятностите, които преживява, най-накрая му помагат да проумее грешния си начин на живот.

През многото години на служение съм чувала истории на хора, които са имали чудесна работа, големи служения или са печелили много пари, а след това животът им се е сринал. Всички те имат притежания, но не и Бог. Един мъж, който някога е бил милионер, дойде на църква при нас, след като беше прекарал три години в затвор. Първите думи, които каза, бяха: „Радвам се, че ме осъдиха и изпратиха в затвор. Дълго време се опитвах да избягам от Бога, но накрая Той привлече вниманието ми, когато в затвора ми дадоха книгата на Джойс Майер - „Изцеление на сърцесъкрушените".

Не всеки може да се зарадва и да благодари за страданията си, но всички можем да благодарим, когато сме в трудности. Бог мисли за нашето най-добро и можем да Му се доверим, че каквото и да се случи, Той ще го обърне в наша полза, ако продължим да Го обичаме и да Му служим (вижте Римляни 8:28).

Ценни съвети как да бъдем благодарни

Всички знаем, че трябва да бъдем благодарни. Бог ни го препоръчва, а от личен опит знаем, че щом започнем да Го хвалим, товарът и тревогите, които носим на раменете си, стават много по-леки.

Това е част от силата на благодарността. Когато сме внимателни да благодарим на Бог за добрините Му в живота ни, показваме колко оценяваме това, което имаме. Вярвам, че Бог иска да сме признателни, изпълнени с благодарност не само към Него, но и към хората. Това е първият ми ценен съвет - когато някой направи нещо мило за вас, покажете му колко сте му благодарни.

Веднъж влизах в една административна сграда и мъж, който вървеше близо до мен, ми отвори вратата. Аз му благодарих и се усмихнах. Тогава той каза: „Вие сте петият човек, за когото отварям вратата, но сте първата, която се усмихна, и втората, която ми благодари." Благодарих му втори път. По-късно се замислих за това как много често приемаме другите за даденост, сякаш са ни длъжници, дори когато става въпрос за малки неща, като отварянето на вратата за някой непознат.

Вместо да приемаме нещата сякаш хората са ни длъжни, можем да развием благодарен ум. Автобусът ви пристигнали навреме днес? Ако е било така, вие благодарихте ли на шофьора? Когато хапвате в ресторант, благодарите ли на сервитьора, че отново допълва чашата ви без да го молите? Мога да продължа безконечно, но това, което искам да посоча, е че трябва да развием благодарно отношение към хората в живота ни.

Друг ценен съвет — бъдете благодарни за членовете на семейството си, особено за човека, за когото сте женени. Макар с Дейв да сме семейни от дълго време, постоянно му казвам, че много го ценя. Той е толкова търпелив и деликатен към мен. Дори само няколко думи на благодарност да кажете, това е добро начало за развитието на признателно сърце и ум. Показването на признателно и благодарно отношение е един от най-добрите начини да укрепите взаимоотношенията си с другите.

Когато изразявате своята благодарност, добре е другият човек да чуе вашите думи, но помнете, че това освобождава радост и в самите вас. Благодарното отношение обогатява както неговия, така и вашия живот, дори когато оценявате и най-незначителните неща.

Още нещо, което можете да правите, е да търсите ежедневно неща, за които да бъдете благодарни. Чух за един мъж, който сутрин не ставал от леглото си, преди да благодари на Бога поне за десет неща. Посочвал ги на пръсти и някои от тях били незначителни неща, като това, че имал здрава кола, че посещавал вълнуващо неделно събрание или че бил здрав. Аз лично, много често благодаря на Бога за топлата вода, защото много обичам да си вземам гореща вана, а осъзнавам, че безброй хора по лицето на земята дори нямат чиста питейна вода, да не говорим за това да напълнят цяла вана с топла и чиста вода, с хубава и ароматна пяна, в която да се отпуснат в края на деня.

Този мъж, за когото ви разказвах, имал навика вечер преди да си легне, да благодари поне за три неща, които са минали добре през деня. Той буквално отново преживявал всяко позитивно нещо от тези три случки. Те можели да бъдат нещо много семпло като похвала от началника или признателен имейл от приятел.

Ето и още един ценен съвет - бъдете благодарни за откровеността на другите хора. На никой не му харесва да слуша негативни неща, но понякога се налага. Те разбира се могат в момента силно да наранят чувствата ви, но със сигурност има какво да научите от тях, за да пораснете.

Имам приятел, който казва: „Само двама души са тези, които ще ви кажат истината в очите. Единият е този, който ви е много сърдит, а другият е този, който много ви обича!' Бог може да използва и едните и другите в живота ни.

И така, бъдете благодарни за хората, които ви говорят истината, макар тя да не е точно това, което искате да слушате. Когато чуете истината, особено нещо, което не сте-осъзнавали, можете да се промените. След като се промените, не е ли това поредното нещо, за което да бъдете благодарни?

Нещата, за които можем да бъдем благодарни, са толкова много, че дори не успяваме да ги изброим. За съжаление пропускаме много от тях само защото не си поставяме за цел да се оглеждаме за тях. Това е добро време, в което да вземете решение да си създадете един нов навик на благодарност и признателност и да започнете да го изразявате с думи.

Исус дойде, за да ви освободи

Библията казва, че Исус дойде, за да отключи окови, за да отвори слепи очи и да пусне на свобода пленниците (вижте Исая 61:1). Когато става въпрос за слепи очи, не означава само физически слепи. Исус изцелява онези, които са били лишени от зрение, но Той също отваря очите ни, за да видим онова, което вече е подсигурил за нас, което може би все още нямаме, поради липса на знание. Ходех редовно на църква дълги години без изобщо да чуя, че Исус иска да ме освободи от моето минало и многото други неща, които ме държаха в затвора на поражението и обезсърчението. Бях чула, че Исус е умрял за греховете ми и поради Него аз мога да получа прошка и надежда за вечен живот, но не бях чула нищо, което да ми помогне да живея своя живот в победа всеки ден.

Какви окови имате в живота си? Притеснени ли сте, смутени, объркани, нещастни или недоволни от себе си и от живота си? Борите ли се с вина, осъждение, страх, безпокойство или тревога? Ако е така, се нуждаете да чуете добрата вест, че Исус дойде, за да ви освободи и да ви помогне да осъзнаете, че всяка една затворническа врата е била отворена от Него и сега сте свободни да излезете и да заживеете нов живот с Него и за Него.

Хубаво е да имаме надежда и да очакваме небето, но какво правим точно сега? Наслаждавате ли се на земния си живот сега? Ако не можете, то трябва да знаете, че Божията воля е да се радвате на живота си всеки ден. Исус казва, че е дошъл, за да ни даде да се наслаждаваме на изобилен живот (вижте Йоан 10:10).

Искам да ви насърча да вземете решение да получите и да се наслаждавате на всяко нещо, което Исус вече е дал чрез смъртта си на кръста. Устремено и целенасочено преодолейте нещата, които ви държат в окови и ви пречат да се насладите на славния живот и свобода, които отдавна са на ваше разположение.

Въпреки че бях вярваща от години, живеех в робството на болката от моето минало. Имах огорчения и рязко и злобно отношение, както и самосъжаление, възмущение, негодувание и много други негативни емоции. Тези неща всъщност бяха моят затвор. Не е необходимо да сме в истински затвор, за да бъдем в окови. Умствените и емоционални затвори могат да се окажат по-ужасни от физическите. Хората могат да бъдат свободни да ходят, където си поискат, и да правят каквото им харесва, но въпреки това да са непрекъснато тормозени в душите си без да бъдат истински свободни.

Колкото повече изучавах Божието Слово, толкова по-ясно разбирах, че Исус е дошъл, за да ме освободи от всички неща, които ме измъчваха и терзаеха, от миналото ми, което нямаше власт над моето бъдеще. Така започнах истински да се наслаждавам на всеки ден от живота си.

Емоционалната и умствена свобода може да се окажат нещо ново за вас, върху което не сте се замисляли досега. Може би пасивно сте се примирявали с терзания в душата си, затова искам да ви заявя, че Исус е умрял, за да ви направи напълно свободни. Той е отворил всяка една врата на затвора, в който сте стояли, строшил е всяка окова и в мига, в който осъзнаете това, ще можете да Го хванете за ръка и да излезете свободно за нов и славен живот. Предлагам ви да започнете да се молите за всяко душевно терзание, емоционално притеснение или мисловен навик, с който се борите, и да намерите стихове от Словото в тази насока. Например, ако сте податливи на безпокойство и постоянно се тревожите, молете се конкретно за свобода в това отношение и потърсете всички възможни стихове за тревогите и безпокойството. Изучавайте какво говори Божието Слово за мира и не се примирявайте, докато не започнете да живеете в мир. Той ви принадлежи, купен е и заплатен вместо вас чрез кръвта на Исус, така че защо да не го получите и да започнете да живеете един нов живот днес?

Апостол Павел казва във Филипяни 3:12, че е твърдо решен да улови (или да притежава) всяко нещо, което Исус му е подсигурил чрез Своята смърт. С други думи, той е взел решение да се научи как да има и да се радва на всичко, за което Исус е умрял и му е дал. Той споменава, че гони или преследва нещата - това е което и ние трябва да направим. Не са нужни усилия, за да си седим в оковите на робството, но е необходимо да положим голямо старание, за да спечелим и запазим свободата си. За да получите това, което по право ви се полага като вярващи в Исус, трябва да положите големи усилия, усърдие, старание и решителност. Ще ви се наложи да изучавате Словото, да се молите и да не се примирявате с робството, защото за вас има живот на истинска свобода, който е много по-чудесен, отколкото можете да си го представите. Вземете решение днес да приемете свободата, заради която Исус също е умрял, и да живеете в нея!