Джойс майер започни своя нов живот сега!

Нужна ли ви е смяна на адресната регистрация?

Много ми е трудно да повярвам, че народът на Израил казва в Числа 20:2-4: „А вода нямаше за обществото, тъй че людете се събраха против Мойсей и Аарон. Те се скараха с Мойсей и казаха: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! Защо доведохте Господнето общество в тази пустиня, да измрем в нея ние и добитъкът ни?"

Как е възможно да говорят такива ужасни неща? „О, да бяхме и ние измрели, когато братята ни (по време на язвата) измряха пред Господа!" Наистина ли казват, че предпочитат да страдат, да бъдат тормозени и да умрат в робство, вместо да живеят в свободата на Бога?

Трудно е за вярване, че някой би предпочел робство вместо свобода, но хората го правят непрекъснато. Бог предлага на израиляните нов живот, но те непрекъснато се оплакват и мрънкат за всяко неудобство, с което се сблъскват. Те се държат така, както им се иска или чувстват, че трябва да се държат, но въпреки това имат очаквания това да доведе до добри резултати. Колкото по-рано разберем, че това няма как да се случи, толкова по-добре за нас. Божиите обещания са на разположение на всеки един от нас. Но те не могат да се случат, ако преди това не сме готови да правим нещата по Божия начин.

Не можем да правим лоши неща, а да очакваме добри резултати. Не можем да мрънкаме и да хленчим пред Бога и да очакваме Божиите благословения. Точно това обаче правят израиляните. Те са нетърпеливи, мърморят постоянно, самосъжаляват се, не са благодарни и винят Мойсей и дори Бог, когато нещата им не вървят добре. Те имат възможността да напредват и да влязат в Обещаната земя, но въпреки това измират в пустинята. Как е възможно това? Как е възможно да са толкова объркани и заблудени в мислите си? Само че и аз бях такава дълги години и днес познавам точно такива хора!

Джейн се омъжи за алкохолик на име Джон и когато той се напиваше, изпадаше в гняв и започваше да я бие. Тя го напусна, взе децата си и се разведоха. След две години Джейн отново се омъжи за един Джон, само че не за първия Джон. На втория името беше Ралф. И той беше алкохолик и тя отново преживя същата тъжна и оскърбителна история. Третият й Джон се казваше Кен. И макар имената им да бяха различни, тя все едно се омъжваше за същия мъж три пъти.

Когато се срещнах с Джейн, тя мрънкаше и питаше: „Имали изобщо някакви добри мъже?" Разбира се, по-късно тя призна, че е търсила мъже все на неправилните места. Обикновено ги намирала в бара или на някой купон, който изобщо не е трябвало да посещава. Не ходела на църква, нито на някакви библейски уроци. Никога не ходила на такива места, където може да се срещне почтен мъж, но въпреки това постоянно се оплаквала. Истината е, че тя вземаше грешни решения, а след това се самосъжаляваше поради последствията. Глупаво е да си мислим, че можем да видим някаква промяна, ако продължаваме да правим едно и също нещо отново и

отново.

Ако желаете да видите промяна в живота си, ще трябва да вземете различни решения от онези, които сте правили досега. Нуждаете ли се от смяна на адресната си регистрация? Уморени ли сте от живота в пустинята? Не предпочитате ли вече да заживеете в Обещаната земя, място, на което има в изобилие много добри неща? Ако наистина го искате, можете да го постигнете, но ще трябва да сте готови да промените много неща в живота си.

Когато наистина се уморите от постоянните негативни резултати, когато ви писне Сатана да ви подмята и тормози, тогава сте готови да направите промяна. Онези хора в пустинята измират без да стигнат Обещаната земя, защото не успяват да се научат да вземат правилни решения. Вие обаче имате голямо предимство - знаете тяхната исто рия и имате Святия Дух на разположение, за да ви помогне да се промените.

Вие можете да се промените. Като начало поискайте от Бога да ви помогне да мислите позитивно, защото положителните мисли водят до положително отношение. Веднъж след като е променено вашето отношение, се променя и начинът ви на живот. Нужни са големи усилия и постоянство, но си заслужава. Толкова е просто - приемете истината, че Бог е много по-умен от вас и започнете да правите нещата по Неговия начин.

ГЛАВА 52

Мигновено удовлетворение

„Мигновеното удовлетворение отнема много дълго време" - каза засмяно една моя приятелка. Тя стоеше пред микровълновата печка. Беше нагласила таймера на деветдесет секунди и чакаше кафето й да се стопли, докато нетърпеливо потропваше с крак.

Разсмях се, докато я гледах, но всъщност осъзнах, че сме много разглезени от думата мигновено" или „моментално” в живота днес. Можем да получим мигновено одобрение на кредита, който искаме, пием кафе, което мигновено се разтваря във водата, имаме зърнени закуски, които моментално се приготвят и са готови за консумиране - всичко става на момента. Много ни се иска и Бог да работи по този начин, но не става така. „Боже, дай ми това СЕГА, моля Те? Може и да не използваме тези думи, но точно това имаме предвид. Едно от нещата, които съм научила след дълбокото изучаване на Божието Слово, е че не можем да пришпорваме, нито да забързаме Бога. Той прави нещата на Неговото време. Библията говори за дългото чакане на Авраам и на Йосиф, преди да бъдат изпълнени обещанията, които Бог им е дал. Мойсей бяга в пустинята, след като убива един мъж и там чака цели четиридесет години,преди Бог да го срещне и да го потупа по рамото. Рахил се моли дълги години, преди Бог да й даде дете, а също и Анна.

От многобройните примери в Библията за хора, които е трябвало да бъдат търпеливи, можем да си извадим заключението, че не можем да препираме и забързаме Бога. Много хора постепенно губят своето търпение, а дяволът естествено използва това, за да се промъкне в живота им и да им каже: „Бог няма да направи това, което е обещал. Ако е искал да го направи, до сега щеше да го изпълни!'

Мислейки за човешкото нетърпение, съм разбрала, че нетърпението е плод на човешката гордост. Горделивият сякаш не може да чака за каквото и да било с правилно и добро отношение. Сякаш силно крещят: „Заслужавам го и го заслужавам точно сега\"

Искам да посоча нещо от думите на Яков 5:7. Бог не казва: „Бъдете търпеливи (твърди), ако чакате." Вместо това Той казва: „Останете твърди (търпеливи), докато (или когато) чакате..!' Той използва красивия пример на земеделците. Те подготвят почвата и засаждат посевите. После идва сезон на чакане. Те знаят, че в Божието време семената ще поникнат, израснат и родят плод. Знаят още, че сезонът за отглеждане на домати е различен от сезонът за житото. За да имат жътва, знаят, че трябва да чакат и вместо да са нещастни и недоволни в нетърпеливо очакване на резултатите, се наслаждават на времето между засаждането на семената и раждането на плода. И вие можете да вземете решение да сторите същото.

Трябва да се радваме на живота си сега, дори сега, когато чакаме. Много хора се оплакват, че си губят времето, с което искат да кажат, че им се налага да чакат. Вместо да ходим напред назад и да мрънкаме колко още ще се наложи да чакаме на опашката в магазина или на светофара на околовръстното, какво би станало, ако кажем: „Боже, благодаря ти. Тъкмо възможност да забавя темпото. Мога да се насладя на момента. Не всяка секунда в живота ми трябва да бъде заета, заета, заета."

Псалмопевецът казва: „В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят" (Псалом 31:15). Това е молитва на мъж, който се намира в отчайващо положение. Враговете му са скупчени около него, за да отнемат живота му. И въпреки това този мъж не се паникьосва, но казва: „В Твоите ръце са времената ми..."

Не е ли това начинът, по който Бог иска да живеем? Животът и времената ни са в Божиите ръце. Не означава ли това, че ако сме изправени пред забавяне и се налага да чакаме, Бог знае това? Той е Този, Който контролира часовника на нашия живот. „В Твоите ръце са времената ми." Точно така иска Бог да живеем и да се наслаждаваме на времето, в което сме в очакване. Недейте да насочвате цялото си внимание единствено към достигането до вашата цел. Фокусирайте се върху цялото си пътешествие и се научете как да се наслаждавате на моментите, които Бог ви дава, за да си починете и ги приемете като дар от самия Него.

Прекалено трудно?

Никога не съм чувала някой да се моли с такива думи, но съм

чувала как хората искат лесен живот в молитвите си. Прекалено много са тези, които искат победа без битка, триумф без усилия и успокоение и лекота без да се потрудят за това. Божият свят не е подреден по такъв начин. За тридесет и три години на служение аз все още не съм чула някой да дойде и да поиска да се моля за него да устоява в трудностите с добро отношение. Хората вечно искат проблемите им да изчезнат. Погледнато през естествените ни очи, това е логичното искане. И може би всички се чувстваме по този начин, докато не осъзнаем, че едни от най-големите ни благословения идват точно от предизвикателните времена в живота ни.

„Толкова е трудно!' Не мога да изброя колко пъти съм чувала хората да го казват. Чудя се и Джойс Майер колко често го е повтаряла. И съм го повтаряла... Имаше време, когато се опитвах да стоя твърдо в пътищата на Господа, но в сърцето си, а често и в устните си, носех думите: „Много е трудно!'

Бог ме изобличи за негативното мислене. Научи ме, че ако спра да гледам на трудностите и започна да Му се покорявам, Той ще ми помогне да успея. Второзаконие 30:9-11,14 казва, че Бог иска да ни благослови, за да преуспяваме във всяко дело на ръцете си, но преди това трябва да Му се покоряваме, а в единадесетия стих уверява, че можем да го постигнем: „Понеже тази заповед, която днес ти заповядвам, не е твърде мъчна за тебе, нито е далеч." Първия път, когато видях този стих в Словото, той унищожи оправданието на живота ми, че Бог иска от мен да направя нещо прекалено трудно. Всеки път, когато Бог поиска от нас да направим каквото и да било, Той дава и способността да го извършим.

Но тъй като прекарваме прекалено много време в слушане на негативни отзиви или в опити със собствения си ум да измислим какво може да се провали, често забравяме това обещание, че Неговата воля не е твърде трудна или мъчна за нас. Много полезно би било, ако се научим да очакваме всяка трудност, в която се намираме, да работи за наше добро. Можем да се насърчим от живота на Йосиф. След като прекарва дълги години в Египет и спасява живота на семейството си в Ханаан, неговите братя се страхуват от него. Преди това те го мразят, правят заговор да го убият и го продават в робство. И след смъртта на баща си очакват от него да ги накаже за стореното. Той има основание да го направи и да се оплаква за трудния си живот, който наистина не е бил лесен. Йосиф не само е продаден като роб от собствените си братя, но несправедливо е вкаран в затвор, където е можел да бъде умъртвен, ако не е бил Бог да го опази.

Вместо да каже: „Животът е толкова труден", Йосиф казва на братята си: „Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес" (Битие 50:20). Този мъж разбира как работи Бог в човешкия живот.

Йосиф не гледа само на трудностите, а и на всяка предоставена му възможност. Той не слуша нашепваното от врага, а вместо това отваря ушите си за насърчителните думи на своя Бог. Никъде в Словото не четем той да се оплаква. На всичко, което го сполетява, той гледа като на нещо, което в крайна сметка ще работи за негово добро.

Дори и в трудностите трябва да помним, че Бог ни обича и има добър план за живота ни. Дяволът обича да се прокрадва и да ни лъже: „Ако Бог те обича толкова много, защо си в тази бъркотия?"

Най-добрият отговор, който аз мога да дам, са думите на великия апостол Павел:

„И не само това, но нека се хвалим и триумфираме и в скърбите си, като знаем, че скръбта (трудността) произвежда (търпение и) твърдост, а твърдостта - изпитана правда (зрялост в характера, одобрена вяра, изпитано достойнство), а изпитаната правда - (ведра и сигурна) надежда (за вечно спасение). А надеждата не посрамя (разочарова, заблуждава); защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух" (Римляни 5:3-5).

Бог никъде не ни обещава охолен живот на розови облаци, ала ни обещава благословен живот!

Да изберем правилното отношение

Когато започнем да разчупваме модели или лоши навици в живота си, в ума ни започва да се води битка. Налага се да се борим сами със себе си, да викаме към Бога за помощ. Чудесно е да знаем, че Святият Дух е винаги с нас и ни помага по всяко време.

Ако осъзнавате, че сте се поддали на лош навик, като например емоционалното хранене, когато седнете на трапезата, трябва да се помолите: „СвятиДуше, помогни ми да не преяждам."В ресторанта, когато всички на вашата маса си поръчват десерт, а вие усетите как във вас се надига емоционално желание да хапнете десерт, можете да се обърнете към Него: „Помогни ми, Святи Душе, моля Те, помогни ми."

Установила съм, че когато разчитам на себе си, на своята воля и решителност, всеки път се провалям. Но ако съм решена да устоявам на изкушенията, призовавайки помощта на Святия Дух, тогава имам силата да успея.

Открила съм още, че Господ няма да направи всичко в живота вместо нас. Не можем просто да си намерим някой, който да се моли за нас да бъдем освободени от всяко робство в живота ни. Има част, която трябва да изпълним с ума и волята си. За това е нужна както вяра, така и действие.

Апостол Павел казва, че Божията благодат в живота му не е безцелна и случайна (вижте Галатяни 2:21). Това означава, че няма очаквания Бог да прави всичко вместо него, без той да върши своята си част. Бог ни дава способността да направим всичко, което е необходимо, но трябва сами да изберем водени от Духа, правилното действие. Трябва да държим очите си насочени към Словото на Бога и на онова, което се казва в Него, а не върху това, което врагът ни нашепва или самите ние чувстваме или харесваме да правим.

Ако искате да бъдете посветени на Божието Слово, ще трябва да се научите да бъдете водени от Духа, да се покорявате на Него, а не на емоциите си. Всеки път, когато в мен се надигне някаква емоция, аз я проверявам, за да видя дали е съобразена с Божието Слово -Святият Дух ми разкрива и ако не е според истината от Словото, аз й се противопоставям.

Така воюваме против прибързаните реакции, като използваме волята си, за да си наложим да следваме Божието Слово, а не своите чувства. Тъй като в повечето случаи в живота си реагираме според емоциите, без да се замисляме за Божието Слово, промяната ще ни отнеме време. Но не се обезсърчавайте и никога не се отказвайте!

ГЛАВА 55

Изграждане на състрадателно сърце

Често силно наранени в миналото си хора развиват студено отношение, закоравяват сърцата си и изграждат невидими защитни стени около себе си. Те могат да изпитват същите чувства, които изпитват и останалите, без да са способни да ги изразят. Понякога може да са толкова наранени и огорчени, че дори да изгубят всякаква способност да изпитват каквото и да било. И в двата случая тези хора се нуждаят от изцеление.

Господ ми обърна внимание на две неща от пасаж в Ефесяни 4 глава, които са свързани с невярващите. На първо място се казва за неспасените, че са коравосърдечни или закоравели и безчувствени. Но в същия пасаж се казва, че те живеят водени от емоциите си -чувствено и плътски. Когато се замислих за това изказване, Господ ми откри, че такива хора пропускат да направят това, което трябва да направят, поради своите чувства.

Бог ни дава чувствата със специфична цел в живота ни с Него. Невярващите са закоравели и не могат да използват чувствата си за правилните неща. Сатана ги е примамил към състояние, в което живеят непокорен живот в бунт и невъздържание, като правят всичко, което чувствата им диктуват да правят. Не бива да живеем според философията на съвременния свят: „Ако ми е приятно, ще го направя. Щом ми доставя удоволствие, ще го направя!'

Исус Христос е изпитвал всяко чувство и емоция, които аз и вие ще изпитаме, но въпреки това Той не съгрешава (вижте Евреи 4:15). Защо Той не съгрешава? Защото нито един път не се поддава на погрешните чувства. Той познава Божието слово за всеки аспект от живота, защото години преди да започне служение, Той Го изучава. Библията казва, че като дете Исус „расте в дух, крепне и се изпълва с мъдрост" (Лука 2:40). На дванадесет години Той смята, че е достатъчно голям, за да иде в храма в Йерусалим и да се заеме с работата (делата) на своя Баща (вижте Лука 2:41-52). Но до пълното влизане в служение Той прекарва още дълги години в подготовка. Ние с вас никога няма да можем да откажем на своите чувства, ако нямаме дълбоки познания върху Божието Слово. Исус е имал същите емоции като нас, но Той никога не е съгрешавал, като се е поддавал на лошите си чувства.

Когато някой ме нарани и съм ядосана или сърдита, такава утеха е за мен да мога да предам болката си на Господ и да Му кажа: „Исусе, толкова се радвам, че Ти разбираш през какво преминавам сега и не ме осъждаш, че се чувствам така. Не искам да давам воля на емоциите си. Помогни ми, Господи, да ги преодолея. Помогни ми да простя на тези, които са ми сторили зло, без да ги обиждам, да им връщам или да ги отбягвам. Помогни ми да не живея в осъдителност и да не си мисля, че не бива да чувствам това, което чувствам" Въпросът не е до това да мислим: „Не бива да се чувствам по този начин!' Нещата опират до това да извикаме към Бога и да практикуваме плода на Духа, който е вътре в нас и се нарича самоконтрол (вижте Галатяни 5:23). Не е необходимо да се осъждаме поради лошите чувства, които преживяваме. Исус ни разбира. Но Той иска да стигнем до състояние, в което да приличаме на Него - смирени, нежни, кротки и скромни. Това съвсем не означава, че се превръщаме в изтривалка пред нечия врата и позволяваме на всички да ходят по нас. Това, което Бог иска, е да развием състрадание, милост, разбиране и мекота на сърцето.

Поради това, че бях много силно наранена в своето детство, аз изградих в себе си вулгарна твърдост и издигах стени, за да се защитя. Вътрешно бях много закоравяла и упорита. Но научих и все още продължавам да уча, че можем да станем като Исус, Който е смирен, нежен, кротък, скромен, а не груб, яростен, остър и настоятелен (вижте Матей 11:29-30).

Независимо от нашите отминали преживявания или настоящи чувства, трябва да бъдем състрадателни към другите. Библията ни насърчава да се радваме с тези, които се радват, и да плачем с тези, които плачат (вижте Римляни 12:15).

Когато Бог дава възможност на Соломон да му поиска каквото и да било, Соломон моли за разумно и чуващо сърце. Без значение какво ни е сторил някой в миналото или сега, трябва да се молим за него и да се опитаме да разберем какво му се е случило преди, за да го превърне в това, което е днес. Наранените хора нараняват, но любовта може да ги изцели и да ги промени. Всеки може да бъде груб, невнимателен, суров и коравосърдечен, но тези, които търсят Бога, могат да бъдат нежни, състрадателни и отзивчиви.

Очевидно Сатана иска да насади коравосърдечие и жестокост, за да не сме способни да усещаме или да бъдем чувствителни към нуждите на другите. Бог от своя страна иска да ни направи по-чувствителни към състоянията и нуждите на другите и по-малко загрижени за собствените си чувства и нужди. Той иска от нас да се предоставим в ръцете Му и да Му позволим да се погрижи за нас, докато постоянстваме в благост, милосърдие и състрадание към другите. Като вярващи не бива да бъдем ръководени от негативните си чувства, а трябва да бъдем изпълнени със състрадание и съчувствие към тези, които са в нужда. Това е възможно само тогава, когато предадем собствената си воля на Неговата.

ГЛАВА 56

Подходящият момент

Много бих искала да ви поставя едно домашно задание. Предлагам ви да прочетете книгата Притчи и да отбележите всяко място, в което се говори за мъдростта. Никъде в Библията дори не се споменава да бъдем водени от емоции, а на много места силно сме насърчени да търсим мъдростта. Бих казала, че мъдростта ни води да направим днес това, което ще ни удовлетвори утре. Тя не прави това, което й се иска или чувства, че трябва да направи, а избира онова, което е правилно.

Всички знаем, че хората, които са водени от своите чувства, никога не искат да чакат за каквото и да било. Те искат всичко и го искат точно сега. Ако изучавате Притчи, ще видите, че мъдростта изчаква подходящия момент, за да направи конкретното нещо.

Мъдростта винаги чака за точното време, в което да действа, а личните желания ни карат да действаме незабавно. Емоционалността е прибързана. Тя не се замисля за крайния резултат от действията си. Мъдростта спокойно гледа напред, за да определи как всяко нейно решение ще повлияе на бъдещето, а чувствата са загрижени единствено за това, което се случва в настоящия момент. „Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога.." (Еклисиаст 5:2).

Колко пъти сте казвали или правили нещо, разпалени и ентусиазирани в момента, а по-късно дълбоко сте съжалявали за прибързаното си действие? „Само да си бях държала голямата уста затворена!" Изумително е каква голяма вреда можете да нанесете на едно взаимоотношение само чрез един емоционален изблик.

Веднъж, когато се опитвах да се науча да контролирам устата си и да не отвръщам на съпруга си, станах толкова разстроена, че се наложи Бог да ми говори: „Джойс, достатъчно! Нито дума повече!" Набързо излязох от стаята, втурнах се към хола и от там право в банята, където се заключих. Бях толкова ядосана, че си захлупих

лицето в една голяма хавлия и започнах да крещя. Понякога крепостите в плътта са толкова дълбоко вкоренени в нас, че се налага да предприемем доста решителни действия, за да ги съборим. Затова трябва да се научим да се борим срещу своите желания и срещу липсата ни на дисциплина и всичко да покорим на Божията воля.

Колко пъти нещата в живота ни щяха да имат различен резултат, ако само бяхме изчакали и сериозно обмислили решението, което вземаме? Със сигурност всеки един от нас може да се сети за подобни моменти, затова нека се учим от грешките си и да престанем да правим същите разрушителни неща отново и отново. Ние обаче си мислим, че е много трудно да чакаме и често го изповядваме с устата си, но истински трудното нещо е да кажем или направим нещо прибързано, а след това да прекараме дни, месеци и дори години в опит да поправим стореното в този момент на прибързана реакция.

Дори когато си купувам нещо, понякога се отдръпвам поне за пет или десет минути от това, което съм си избрала, за да дам възможност на емоциите ми да се успокоят преди да взема решение какво да правя. По-голямата част от света днес е в дълг, само защото хората правят емоционални покупки или харчат емоционално. Виждат нещо, което много им харесва, и тяхното желание буквално спъва здравия им разум и те действат, водени от чувства. Насърчавам ви да вземете решение да станете експерт в чакането на подходящия момент. Не правете неща, за които нямате мир в сърцето.

Хиляди хора се борят, за да успеят за спазят обещанията, които са дали в моменти на разгорещени емоции. Мислете преди да давате обещание и хубаво преценете дали сте готови в дългосрочен план да изпълните всичко, което това обещание ще изисква от вас.

Вашите емоции