Джон Бейнс науката за любовта



страница1/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
#46049
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17



Джон Бейнс
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА

СЪДЪРЖАНИЕ




Писмо до читателя

Драги читателю,

Предстои ви да започнете едно пътуване, което може да се сравни с прекосяването на огромно пространство с особено труден терен. В началото виждате или ви се струва, че виждате пред себе си оазис. За да го достигненете, ще ви се наложи сами да съставите пътните карти и да изхвърлите невидимия излишен багаж, който ще забави пътуването ви. Тежестта на емоционалния багаж и на фантазиите, които без да съзнавате носите със себе си и трудностите, които изникват сякаш отникъде, всъщност са вашите пътни знаци и ще диктуват характера на пътуването ви.

За да стигне до истинската любов, човек трябва да измине трудния път на самооткриване, също както в „Божествена комедия" Данте слиза в ада, а после преминава през чистилището, за да стигне до небето. Тази книга съдържа детайлно изследване на всичко, което е изкривено в съвременното отношение към любовта, разкриват се тъмните й елементи, с други думи, онези неща, които любовта не е. После ще преминете през подробно изложение на основните положения; които ще ви насочат към съвършенство и най-пълна реализация, с други думи, към това, което е истинска любов. В тази книга е синтезирано хилядолетното човешко поведение, затова на страниците й вие често с безпокойство ще разпознавате собствения си емоционален пейзаж, собственото си поведение.

Ако целта ви е истинската любов, достигането й ще бъде резултат от процес на дълбоко разбиране, а не механично трупане на информация и методи, нито пробождане от стрелата на Купидон. Мигновената любов, мигновеното просветление и мигновените решения не съществуват и търсенето им е самоизмама.

Ако разпознаете себе си в тази книга и пожелаете искрено и смело да погледнете дълбоко навътре, вие сте извървели половината път към целта. Всяка мисъл, придвижена напред, се превръща в пост по пътя към самопознанието и осъществяването на любовта, а за мнозина може да се окаже началото на нов живот.

Пожелаваме ви всичко хубаво през останалата част от пътуването.

УВОД КЪМ ХЕРМЕТИЗМА
В животинското царство всеки вид има „колективна душа", която действа като невидима ръководеща сила и управлява инстинктивното поведение на животните, например регулира възпроизводството, сезонната миграция, маркирането на територия и т.н. Доколкото човекът (хомо сапиенс) е животински вид, в неговата психика е заложена идеята за „колективна душа", известна още като централен компютър, който поддържа начина на съществуване на вида, ограничава и/или забранява свободната воля, индивидуалното мислене и индивидуалната еволюция. Тази „колективна душа" е описана от Юнг като „колективно подсъзнание" и чрез нея индивидът получава наследственост, която управлява поведението, външния вид, чувствата, действията и мислите му. Човек вярва, че действа по собствена воля, но всъщност се подчинява единствено на указанията на колективната душа, поради което трябва да се примири, че ще сподели съдбата на ближните си, освен ако няма щастието да се добере до херметическо училище. Чрез изучаването и прилагането на херметизма индивидът си припомня, че наследственността му съдържа и друга част - „божествена искра" или „дух", който дреме в най-дълбоките кътчета на неговото същество.

Херметическата наука е достигнала до нас чрез учението на Хермес Трисмегист, най-големия мъдрец на древния Египет и тъй като е едновременно практична и съвременна, тя е също толкова актуална днес, колкото е била при зараждането си. Краткото определение, което авторът дава на херметическото учение, е „мъдро използване на природните сили", тоест съзнателно използване на природните закони. Човекът като микрокосмос на Вселената е предмет на природните закони и не може да ги избегне. Ето защо, като се впише в контекста на законите на Природата, които досега се е опитвал да заобикаля, пренебрегва или управлява, той ще постигне познание за вътрешния си свят. Въпреки огромните постижения на науката и техниката през последните години, самият човек не се е променил значително.

Мозъкът му принципно работи по същия начин, както и преди 2000 години. Действията му продължават да се определят от същите страхове, омраза, страсти и тревоги. Макар да дава познания за материята и енергията, науката не хвърля никаква светлина върху духа и онези сили, които пораждат и поддържат живота. Овладяването на външния свят е успешно, но на вътрешния свят е нула, поради което много малко хора могат със увереност да кажат: „Познавам себе си".

Херметизмът е висшата наука за Вселената, която се гради на седем херметически принципа или закони на Природата, които са:


1. ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА

2. ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

3. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА

4. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА

5. ПРИНЦИП НА РИТЪМА

6. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

7. ПРИНЦИП НА ЗАРАЖДАНЕТО
Тези принципи са основни, тъй като ясно и просто потвърждават взаимоотношенията на човека като микрокосмос на Вселената с всичко друго. Принципът на съответствието: „Както е горе, така е и долу" сочи, че има съответствие или прилика между всички космически явления и изучаването на тази аналогия ни дава възможност да разгадаем неизвестното, като започнем от известното. Законите на Природата диктуват, че ако хвърлим камък в някое езеро, това просто действие един ден по някакъв начин ще окаже влияние върху границите на Вселената. По аналогичен начин отрицателното поведение на един индивид може да стане причина за омраза и отхвърляне, докато съзнателното позитивно поведение на друг има потенциал да промени както неговата психика, така и психиката на други хора. Принципът на полярността ни показва, че нежеланото може да се унищожи просто като променим полярността му и гласи:

„Всичко е двойствено; всичко има полюси; всичко има две противоположности; сходните и несходните неща са едно и също; противоположностите са идентични по същество, но се различават по степен; крайностите се срещат; всички истини са само полуистини; парадоксите могат да се изгладят". Например, възможно е да променим вибрацията на омразата във вибрация на любовта както в собственото си съзнание, така и в съзнанието на другите; стресът може да бъде поляризиран по пътя на съзнателното релаксиране, нетърпимостта чрез разбиране и съчувствие, инерцията чрез активност. Накратко казано, изкуството на поляризацията се превръща във фаза на менталната алхимия или трансмутация, позната на древните и съвременните херметици и използвана от тях.

Способността за преобразуване, произтичаща от дълбокото разбиране и овладяване на природните закони, е магическата сила на херметизма. Практическото му използване е осезаемо и не бива да се губи в интелектуални теории и мистицизъм. Всъщност физическата ни действителност и ежедневието са идеално поле за прилагане на тези принципи и за изпитване на резултатите. Херметизмът дава на новопосветения ключовете за постигане на трансценденталния акт, с който човек се издига над животинските си инстинкти, задейства и проявява висшата си интелигентност на истинско човешко същество.

Да надхвърлиш себе си. Това е ключът към херметизма.



ПРОЛОГ
Тази книга се занимава с окаяното състояние на любовта в наше време, с общото невежество относно смисъла й и с нещастието на онези, които се залъгват, че са способни да обичат. Неспособността да обичаш предизвиква духовен крах, изключващ удовлетворението от истинската любов.

Любовта има две страни: едната произтича от тъмнината и за целите на тази книга ще бъде наричана сатанинска, а другата, породена от светлината - божествена. Чрез постигане на истинската любов, човек може да реализира божествената страна на своята природа, а чрез упражняване на сатанинската не постига нищо друго освен празнота.

Целта на книгата е да дефинира елементите на истинската любов, да озари мрака за онези, които се лутат по пътя към нея, като възстанови опороченото в човешката природа, осветли тъмната страна на чувствата и страстите и отстрани покварената страна на любовта. Любовта трябва да си възвърне изгубената чистота и да се освободи от последствията на онова, което религията нарича първороден грях, като се изчисти от неморалността.

Тази книга се стреми да освободи хората, които копнеят за любов, но ги възпират страхът и лицемерните морални норми. Тя е предназначена да научи мъжа и жената как да станат господари на любовта, като надхвърлят границите на чисто физическата любов и постигнат ментален, емоционален и духовен съюз. Ако подходи към секса без страх и съмнения, двойката тръгва по път, който излиза от рамките на брака по сметка, парите и други установени норми на поведение.

Напредналите в еволюцията си мъже и жени са способни да отхвърлят лошите имитации на любовта и да намерят удовлетворение в духовното измерение на физическия акт. Тази книга ще ги научи как да проникнат в духовното измерение на любовта и ще им предостави модел за блестящо бъдеще. Съвършената двойка трябва да се роди в настоящето, за да противодейства на критичното положение, в което се намират съвременните хора.

Днес в криза се намира не толкова бракът, колкото самата човешка двойка. Именно тя осъществява една пародия на любовта, ограничена от традицията и навика, градяща се на пари и удобство и поддържана само от физическата връзка. Любов, която се свежда единствено до тялото, буди съжаление, защото е лишена от топлина и съдържание, ласка и нежност. Това е един мрачен, студен коитус, който смразява и потиска интелигентността и духа. Онези, които не могат да се издигнат над това състояние и не съзнават съществуването на по-висш тип съюз, имат наистина нерадостна съдба.

Противоположните понятия сатанинска и божествена любов са съвсем прости: божествената любов е естествена, а сатанинската - неестествена или естественото в нея е покварено и извратено. Естественото представлява чистата Природа, която не е подправена от човешките страсти. Повечето човешки нещастия се дължат на факта, че макар и да живее в природата, човекът не се съобразява с нейните закони. Вместо това той се опитва да управлява живота си по свои правила. Човешките и природните закони си противоречат и рано или късно Природата разрушава творенията на човека, ако той не се научи да живее в хармония с нея.

Разумният и зрял поглед разпознава две основни сили във Вселената: творяща или божествена, и убиваща душата или сатанинска. Бог и Сатана (Сатаната е просто име, символизиращо тъмните сили на смъртта, разпадането и унищожението) са в състояние на вечна война и какъв ще бъде крайният изход не ни е известно. За нещастие, светът на хомо сапиенс е твърде близо до света на Сатаната и твърде далеч от Бога. Това е съвсем очевидно, поради което много велики философи и мислители са стигнали до заключението, че този свят е ,,сътворен не от Бог, а от Сатаната". Светлината и мракът се борят за надмощие във Вселената.

Обърнете внимание колко просто е да се разруши нещо и колко невероятно трудно е да се сътвори. Хаосът и безредието присъстват в човешката действителност в много по-голяма степен, отколкото основаните на ред структури.

Човешкият род симулира любов и по тази причина за човека любовта е объркваща, чувствена, фалшива и погубваща душата. В днешния си вид любовта не задоволява древното желание за дълбок и истински съюз с любимото същество. Поотделно мъжете и жените са само половинки от едно цяло, непълно осъществяване на цялата истина. Подсъзнателно любовната двойка се стреми да постигне именно тази цялостна структура. Действителността обаче показва, че това илюзорно желание е неосъществимо. Все пак има изключения от общото правило, както има хора, които живеят 120 години, които никога през живота си не боледуват, или - колкото и да е странно - хора, които са светци, магьосници и безсмъртни същества.

Съвсем възможно е чрез обучение да се създаде двойка, чийто център е духовен, но това не трябва да се възприема повърхностно или да се разглежда като игра. Именно такова обучение е било осъществявано в древните храмове за посвещаване в Египет, Гърция и другаде.

Само онези, които правилно използват интелигентността си, имат надежда да познаят истинската любов. Хората, които се ръководят от низки, себелюбиви мотиви, не могат да си представят, че съществува висша любов. Те се задоволяват с простите инстинкти за съвкупление на животните. За постигането на висша любов е необходима непрограмирана и обективна интелигентност, произтичаща от съзнателна будност. Такава будност обаче се постига в училищата за посвещаване, а не чрез програмираната интелигентност на механичната памет.

Божествената любов не е абстрактен или неосезаем обект, основан на платонични представи. Напротив, божествената любов означава постигане на цялостност, обхващаща всички страни на любовта, които обикновено се пренебрегват. Тя се стреми към любов, която задоволява не само тялото, но и душата, ума и духа. За всички, които действат от чисто инстинктивна гледна точка, не съществува възможност за постигане на истинска любов, защото ключът към нея е в надхвърлянето на низшата страна на Природата.

Сатанинската любов неизбежно води до психологично и духовно самоунищожение. Това разпадане не е бурно и драматично, а по-скоро настъпва с течение на времето, което подлага индивида на суровите природни сили. Всъщност субектът бива постепенно погълнат от по-силните закони на Природата и бавно, почти несъзнателно, загубва висшите си способности, а животинската му страна се засилва Човек, притежавал изтънчени качества, неусетно се превръща в грубиян, в карикатура на онова, което е бил преди. Някоя прекрасна, деликатна и изискана жена става закоравяла и вулгарна. Тези промени не са непременно резултат от остаряване, а настъпват поради скъсване с природните принципи, предизвикано от загуба на вътрешната невинност". Външната привлекателност изчезва, а лицето придобива мръсен и покварен вид, сякаш е станало мълчалив свидетел на още по-големия вътрешен грях. Има хора, които достигат старини с чисто чело и очи и въпреки годините успяват да запазят някаква вътрешна чистота. Те са онези, които са се подчинявали на природните закони или поне не са ги нарушавали грубо.

За постигане на целите, които си поставя тази книга, ще използваме принципите на херметическата мъдрост, а това налага многократно повтаряне на едни и същи думи и понятия, така че читателят да придобие цялостно разбиране за Учението.

ПЪРВА ЧАСТ

ЕЛЕМЕНТИ НА САТАНИНСКАТА ЛЮБОВ
Ако преобладаващата част от човечеството упражнява сатанинска любов, то не е по избор, а е резултат от невежеството и ограничените възможности на човешко-животинското състояние. Човекът избира поквареното поради липса на будност и неспособност да обича Бога в себе си. Следователно той няма друга възможност.

По принцип биологичният и физиологичният строеж на човека го принуждава да следва пътя на най-малкото съпротивление, а резултатът от това често е посредственост и пропиляване на висшите възможности. Хората не решават съзнателно да не научат нищо за любовта, но същевременно не полагат необходимите усилия, за да схванат динамиката й. Тази склонност е особено очевидна при хората, които непрекъснато се провалят в любовта и брака Те не търсят причините за неуспеха си, а се задоволяват с обяснението, че не са попаднали на подходящ човек. Безплодното търсене на този „подходящ човек" може да продължи цял живот. Нито за миг хората не се замислят, че причините за неудачите им се крият в собствената им неспособност за любов и във факта, че не познават същността й. Ерих Фром в „Изкуството да обичаме" посочва, че любовта не е нещо. което може да се импровизира и осъществява случайно, а трябва да се изучава със същия ентусиазъм и внимание, с който се подхожда към всяко изкуство. В действителност много малко хора разбират това, поради което продължават да се отнасят към любовта като към „лесна работа".

Тази книга представя херметическите тайни на любовта - нейната дълбока, езотерична страна, която остава неизвестна - неподправената любов и начинът, по който се проявява, осъществява и различава от фалшивата. Това познание, държано в тайна от дълбока древност, все още е забулено в мистерия по причини, посочени в по-ранните книги от тази серия. Поради дълбочината на Учението, читателят не може да очаква мигновено проникновение, а трябва да се отнесе към това познание с искреност, честност, интелигентност, обективност и смирение, при което ще открие истинския път към щастието и самоосъществяването.

Човек не може да види светлината, преди да знае какво представлява мракът, затова първата част на тази книга е посветена на обяснението що е фалшива любов. Едва след изследване на поквареното поведение на човека в любовта, ще разкрием същността на истинската любов и нейните дълбоки тайни.



ЗАЩО ХОРАТА СЕ ЖЕНЯТ
Преди всичко хората търсят „съюз с другите". Според Ерих Фром този съюз е една от истинските цели на любовта При някои хора нагонът за сливане може се изроди в садистично и мазохистично поведение.

Инстинктът за възпроизвеждане също може да доведе хората до брак като приемлив начин да имат деца и да получат сексуално задоволяване. Етимологията на думата „матримония" идва от латинските думи „matег" и „munia", означаващи съответно „майка" и „задължение" и отразява отговорността за децата, които се появяват като резултат от брака. В древните правни текстове папа Григорий IX пише, че „за майката детето е тежест преди раждането, болка при раждането и бреме след раждането".

Най-общоприетата причина за брака е любовта. Обаче перспективите и очакванията на мъжа и жената са различни. Тя търси сигурността на дома и всичко, което произтича от това финансово благополучие, закрила, романтична нежност п възможност да стане майка. Мъжът от своя страна очаква сексуално задоволяване, дом, откъдето получава подкрепа и грижи и майка-гледачка на децата му. Семейството се е превърнало в основна единица на обществото, в структура, която позволява възпроизводството на човешкия род. Милиони двойки по света се съобразяват с общоприетите цели на брака - създаване на деца, взаимна обич и закрила Обаче най-важният аспект на брака - онзи, който най-често не се осъществява - е любовта

Бракът е утилитарен съюз, при който съпругата получава икономическа издръжка, а съпругът трябва да се грижи за дома и образованието на децата. Подобно е отношението и към сексуалната страна на брака - утилитарен подход или взаимна манипулация между съпрузите с цел да получат физическо удоволствие за себе си. Тази ситуация е опасна в емоционално отношение и е форма на психологическо обвързване.

При истинската любов съюзът има висша цел, която надхвърля интересите на Аза. Истинската любов, малко позната на човешкия род, е форма на божествената любов. Тази любов е противоположност на тъмната, егоистична, наричана още сатанинска любов, която се изразява в „опорочаване на нормалното" и отклонение от Природата

Печалната действителност е, че хората нямат никаква представа за същността на любовта и не знаят как да обичат нито другия пол, нито света, нито самите себе си. Тази книга разкрива истинските и дълбоки основи на любовта Тук намерението е различно от това на Ерих Фром, чийто подход в „изкуството да обичаме" е психоаналитичен и философски, но макар и блестящ, остава само частично разбран. Целта на настоящата книга е да покаже херметическия подход към любовта, дълбоките, но почти неизвестни закони, който включват механиката и физиката на Природата. Тези закони важат както за любовта така и за всички явления от живота и не се изразяват в цифри, а в истини, които са очевидни само за хората, достигнали висше ниво на съзнание. Учението е за онези, които действат от духовна позиция, а не от позицията на животинската си природа Според Хермес Трисмегист, „Учител на учителите", духовността не е религиозен фанатизъм или прост мистицизъм, а издигнато състояние на съзнанието, при което „духът се проявява чрез човешкия мозък".

Това определение на духовността изисква разяснение. Когато някой достигне висше ниво на съзнание, той придобива „цялостна интелигентност" - ценно завоевание, което от варя пътя към истинската любов. Мозъчната интелигентност е много тясна, защото ограничава човека в рамките на едно строго програмиране, което отхвърля всяко възприятие, ако то не е част от първоначалната програма. Мозъчната интелигентност, колкото и да е висока, не притежава необходимата способност за постигане на щастие в любов та, за осъществяване на личността и висше състояние на съзнанието, за цялостно общуване с другите и постигане на вътрешен мир.

Целта на тази книга е да предаде „херметическата азбука" на науката за любовта. Всеки, който разбере това изкуство и го приложи правилно, ще постигне състояние на любов и духовно щастие с неподозиран интензитет, сила и качество. Това щастие ще бъде стабилно и неунищожимо. Не трябва обаче да се очаква, че „нектарът на боговете" може да се придобие чрез бездушно изпълнение на определени действия или механично прилагане на някакви правила. Колкото и да е правилно поведението на даден индивид, то е безполезно, ако не е мотивирано от херметическите закони, на които се подчинява любовта. Любовта не може да бъде „безсъзнателна", тя трябва да е „мъдра". На много хора това твърдение сигурно ще се стори противоречиво, тъй като традиционното схващане е, че любовта е сила, изливаща се спонтанно като планински поток. Тази представа е вероятно най-голямата възможна грешка, защото любовта не съществува като талант или вродена способност, а е метод, наука, която човек трябва да усвои, ако желае да постигне успех. Без ръководство и обучение такъв опит най-вероятно би завършил с неудовлетворение и крах.

Плодотворността на любовта не се измерва с произвеждането на деца, а с нивото на общуване, нежност, приятелство и щастие на тялото и душата. Истинската и рядко постигана цел на човешките двойки е съюз на душите, който води съпрузите до осъществяване на висшите им желания. Съюз, основан само върху тялото и емоциите, не е нищо повече от сянка и пародия на истинския брак. Собственическият подход към брачния договор и произтичащите от него взаимни задължения са само изкуствен опит за свързване на двама души. Херметическият подход проповядва съюз чрез истинска любов, а не чрез социални и лични спогодби или посредством бързо отлитащия мираж на бурната страст. Когато човекът се научи да разбира и прилага съюза чрез истинска любов, човечеството ще намери верния път към самоусъвършенстване.

НЕВЕЖЕСТВО
Има много начини, по които човек се оставя да бъде ръководен от инстинктите си. Никой не го учи да се грижи за емоциите и въображението си, така както го учат на физическа хигиена, нито пък му се казва, че трябва да взима уроци по любов. Обикновено любовните чувства и страсти между мъжа и жената се оставят да потекат и да се слеят и двамата се отдават на удоволствието от усещанията си. Резултатите от тези изживявания често съвсем не са задоволителни и това се потвърждава от високия процент на разводите и разделите. Официалната статистика не включва двойките, които са нещастни, неподходящи един за друг или остават заедно по практични съображения, по силата на навика, религиозни предписания или за да спестят на децата си болката от раздялата на родителите.

Хората не познават истинската любов и по тази причина едва ли са способни да постигнат очакванията си за щастие. Любовта е една от основните потребности на човешкото същество, затова индивидът се опитва да се осъществи чрез този нагон. На практика обаче тя може да се окаже един от главните източници на мъчителни изживявания за индивида, създаващ задръжка, която поражда нещастие, агресивност и самотност. Онези, които успяват на дело да постигнат истинската любов, наистина са малцина.

Ако анализираме днешното състояние на любовта, на преден план изпъква неспособността на индивидите да обичат. Те претърпяват неуспех поради невежеството си и заедно с партньорите си внасят в съюза между двамата тежкото бреме на предразсъдъците и неверните представи. Хората не знаят какво е любовта, поради което представите им за нея са причудливи и егоцентрични. В зависимост от силата на илюзиите си, двойката в сравнително кратък срок преживява разочарование, защото любовните фантазии на двама та често са различни. Когато фантазиите съвпадат, връзка та по-трудно се разрушава. Процесът е по-бавен и по-болезненен, като в много случаи води до огромна емоционална и психологическа травма. Всички знаем различните форми, в които протича любовната драма: развод, раздяла, скандали, изоставяне, физическо малтретиране, понякога самоубийство, и много често горчивина, нещастие и отчаяние за цял живот.

Не е лесно човек да се откаже от илюзиите си за любовта и да възприеме реалистичен подход към положението, защото фантазиите за любовта са само една малка част от сънищата на всеки индивид, а те от своя страна са само част от света на фантастичните сънища на човешкия род. Да се откажем от илюзиите не означава да изоставим надеждите и желанията си, а само фантастичните сънища, които са мотивирани от общия сбор на сънищата и страховете на даден човек. Например, ако някой вземе доза халюциногенно вещество, той може да изживее еротични сънища, които се подчиняват на подсъзнателните му еротични фантазии. Такива видения са причудливи и нямат нищо общо с логиката и действителността. Интересното в този пример е, че фантазиите не произтичат от самия наркотик, а се крият в обстоятелството, че той действа като средство за освобождаване на несъзнаваното.

Съществуват много средства с подобно, макар и по-слабо въздействие, които нямат нищо общо с наркотиците и стимулантите, но поради характера си или определени психологически предпоставки притежават способността да възбуждат света на фантазиите на индивида. Според честотата на употреба и мощността на стимулиращото средство, човек става нередовен, чест или постоянен фантазьор. Такъв субект едва ли ще постигне удовлетворение в любовта, освен ако не заплати с големи морални и психологически страдания. Точно както детето страда, за да стане възрастен човек, любовникът, заболял от болестта на фантазиите, трябва да изживее един мъчителен процес, за да се излекува. При определени обстоятелства е трудно да убедите някого, че изграждането на въздушни кули води до нещастие и болка. Има хора, които биха се отказали от всичко друго, освен от тайното удоволствие постоянно да си въобразяват приятни ситуации, в които главните герои са самите те. За нещастие, тези хора водят вяло съществуване без значителни или стимулиращи събития, като изключим онези, за които бленуват. Може да се каже, че такива хора са изоставили истинското съществуване в полза на въображаемото и вместо да действат и да живеят, предпочитат да сънуват. Те страдат от един вид страхливост и безсилие, които постоянно ги карат да избягват рисковете в живота, защото в сънищата няма рискове.

Жената, която търси своя „прекрасен принц", неизбежно преживява дълбоко разочарование, защото й липсва истинска представа за любовта. Реалистичната представа за любовта е първата стъпка към избягването на капана на сатанинската любов. Хората често мислят, че да бъдат реалисти означава да правят жертви и да се откажат от мечтите си. Всъщност обикновено става тъкмо обратното: хората най-често отхвърлят реалистичните очаквания, за да задоволят вредните си романтични идеи. Подобно поведение се наблюдава във всички слоеве на обществото: например, за студента, който живее в свят на фантазии и мании за величие, ще бъде трудно да стане професионалист. Само хората с реалистични очаквания имат шанс да сполучат, но дори и това не гарантира пълен успех в любовта.

Ясното определение на любовта - какво е тя и какво не е - би могло да помогне на човек, в зависимост от мотивацията и степента на разбирането му, да превъзмогне фантазиите си и да подходи реалистично. Най-често познанията на индивида за любовта се ограничават до анатомичните различия, и той в действителност не знае каква е разликата между мъжа и жената. Това познание е безусловно необходимо за всеки, който желае да определи себе си и партньора си и да действа съзнателно. Само съзнателната любов има стойност- другият вид води до бездънния кладенец на нищото.

С думите „мъжки" и „женски" се изразява не само различен граматичен род. Те са универсални принципи. Мъжкият пол е в съотношение с универсалния мъжки принцип, а женският - с женската сила. Мъжът излъчва, активния принцип на Бог, а жената - пасивната, зачеващата сила на Природата. Никой от двамата на превъзхожда другия, те просто са различни и трябва да знаят в какво се състои разликата, за да осъществят разбиране и общуване помежду си.

Често мъжът подценява дадена жена поради привидната й физическа слабост и липсата на блестящи интелектуални способности. Отрицателната представа обаче изчезва, когато той осъзнае, че нейната интелигентност действа не по-зле от неговата, макар и да е насочена в друга посока. Тази интелигентност се отличава с повече практичност и по-малко абстрактност. В определен смисъл може да се каже, че мъжът е по-интелигентен в областта на абстрактното, докато жената е далеч по;добре подготвена да посрещне житейските ситуации. Тя рядко изобретява неща, но по-добре се справя при конкретното приложение на изобретенията. Мъжете трябва веднъж завинаги да разрушат мита за превъзходството си над жените, като на свой ред ги накарат да отхвърлят преднамерената поза на беззащитност и слабост, която използват от дълбока древност, за да получат власт над мъжете и по този начин да компенсират по-голямата физическа сила на мъжа.

Едно от първите изисквания при формирането на истинската двойка е установяването на равноправни отношения, иначе единият винаги ще експлоатира другия, тъй като слабият винаги се възползва от по-силния. В този случай равноправието се отнася главно до зрелостта на егото и до интелектуалното ниво на индивида. Трудно е да се повярва обаче, че жената истински желае да се състезава с мъжа, като имаме предвид факта, че тя е свикнала да прехвърля отговорността върху него, защото така е по-удобно. При по-задълбочен анализ бихме могли да заключим, че всяка жена има две съвсем ясно очертани възможности в живота си: да стане протеже на някой мъж, като по този начин преждевременно прекрати възможността си за еволюция, или пък да се постави на същото ниво, като приеме и сподели отговорностите. В първия случай двойката ще бъде небалансирана, защото по-голямата част от „матримониалното пространство" ще бъде заето от мъжа. Както ще видим по-късно това се случва с жени, които стигат до крайност и се оставят да бъдат издържани, приемайки, че това е в реда на нещата и трябва да действат от позицията на „нежния пол". В действителност тези жени напълно тероризират мъжете с цел да задоволят жаждата си за надмощие и власт. Подобно поведение се среща както в явна, така и в прикрита форма и за отбелязване е, че в тази област мъжът не може да се състезава с жената по проницателност.

За да проникнем по-дълбоко в херметическото учение за човешките двойки, трябва да разгледаме законите на полярността, които управляват взаимоотношенията между двата пола. Преди всичко, нито мъжете, нито жените нямат изцяло мъжка или напълно женска характеристика, защото мъжете притежават само 3/4 мъжка и 1/4 женска енергия, а жените - 3/4 женска и 1/4 мъжка енергия. Тази четвърт част от противоположния пол е причината, която предизвиква повечето конфликти между партньорите и спъва хармоничните им взаимоотношения. Посочените проценти представляват нормата, но може да са различни поради генетични проблеми или пък да се изменят в детските и юношеските години поради някои явления, които ще разгледаме по-късно. Когато доминиращият принцип при различните полове е по-нисък от нормалното, тази една четвърт от характеристиките на противоположния пол нараства и процентът става неестествено голям, като предизвиква педерастия и лезбийство. Промяната в съотношението прави мъжете срамежливи, стеснителни и женствени, а жените - властни и мъжествени. Трябва да се разбере, че мозъкът на мъжете има женска полярност, а на жените - мъжка. Значението на този факт ще стане очевидно в хода на нашия разказ. Засега поставяме фокуса само върху процента от противоположния пол, който всички ние притежаваме и който трябва постепенно да унищожим, за да може двойката да постигне хармонично съвършенство. Мъжът трябва да стане сто процента мъж, а жената - изцяло жена.

На какво се дължи тази част от другия пол, която всички ние притежаваме? Откъде произтича? Според херметическото предание, преди появата на Адам и Ева човекът е бил андрогенен, съдържал е в себе си и двата пола, мъжкият организъм на един индивид оплождал друг и обратно, така че и двамата раждали деца. Разделението на половете настъпило, когато някои по-силни от другите хора, които се страхували от болките при раждането, подчинили по-слабите, за да ги обладават и да не бъдат оплождани от тях. С това единият орган се атрофирал и възникнало разделението на половете. Енергията на атрофиралия орган обаче продължила да съществува под формата на този процент от характеристики на противоположния пол, който съществува в психиката на индивида.

За да разберем какво представлява любовта и как трябва да се държи човешката двойка, трябва да си изясним как тази част от другия пол се проявява в хората. Какви са женските характеристики в мъжа и мъжките в жената? Не трябва да ни се вижда странно, че много мъжки черти при жените се превръщат в женски при мъжете. Състоянието „пол" не се основава на самото качество, а на прилагането му.

По-долу даваме списък на характерните черти, произтичащи от белези на другия пол, които всеки човек притежава. Освен тях има много други характеристики, които трудно се определят, защото липсват подходящи думи за тях.


Мъжки черти в жените:

Агресивност

Сприхавост

Язвителност

Капризност

Груб език

Разрушителни импулси

Нелоялност

Емоционална фригидност

Завист

Омраза


Лицемерие

Жажда за власт

Матриархално поведение:

Болезненост

Нарцисизъм

Чувство за притежание

Гордост

фалшива скромност



Садизъм

Себелюбие

Самосъжаление

Сексуална фригидност

Истерия

Безотговорност



Ревност

Мързел


Грубост

Бъбривост

Суета



Женски черти в мъжа:

Алчност

Сприхавост

Самохвалство

Страхливост

Нелоялност

Мазохизъм

Емоционална и

интелектуална студенина

Ексхибиционизъм

Избухлив характер

фанатизъм

Гордост


Омраза

Себелюбие

Лицемерие

Истерия


Безотговорност

Ревнивост

Липса на самоконтрол

Липса на воля

Мързел

Любов към удобството „Свръхмъжествено" поведение



Нарцисизъм

Страстност физическа и словесна агресивност

фалшива скромност

фантазия


Сладострастие

Субективност

Бъбривост

Суета


Слаб характер


Женски черти в жените:

Балансирано либидо

Ясно, контролирано

въображение

Уравновесеност

Откровеност

Щедрост


Нежност

Приятелство

Хармония

Смиреност

Обич

Лоялност


Естественост

Разбиране

Обективност

Благоразумие

Реализъм

Отговорност

Сигурност

Самоконтрол

Нежност

Разбиране




Мъжки черти в мъжете

Активност

Способност за разбиране

Контролирана сила

Смелост


Емоционална и интелектуална гъвкавост

Уравновесеност

Откровеност

Хармония

Смиреност

Интелигентност

Липса на предразсъдъци

Логичност

Душевна и психологическа стабилност

Скромност Висока нравственост

Липса на мъжки шовинизъм

Отговорност

Сигурност

Самоконтрол

Духовност

За да изясним как характерните за другия пол черти се проявяват в мъжа и жената, ще дадем два примера. Необходимо е да знаем, че онова, което прави жената ревнива, агресивна, язвителна и истерична, е огромната несигурност, която изпитва поради неопределеността си като същество от женски пол. Чувствайки се слаба в своята женственост, тя търси преувеличени компенсации за липсата си на самоуважение, което за жалост се изразява в деспотично и властолюбиво държание, подхождащо повече на другия пол. Мъжът също чувства, че мъжествеността му е слаба и за да компенсира това, възприема поведение, характеризиращо се с ескейпизъм (липса на мъжественост), инфантилизъм (недостатъчна мъжественост), пасивност (липса на контролирана агресия) и ексхибиционизъм (хиперкомпенсация при хомосексуалния и асексуалния мъж).

Този списък на мъжки и женски качества поражда едно двойствено явление: наличие във всеки индивид на определено количество енергия от другия пол в латентно състоя ние и психологическо поведение, породено от тази енергия. В това просто явление се крие тайната на подсъзнателната проява на човешкото либидо. Ето защо често знаем само физическия пол на някого, но не сме в състояние да определим психологическия му пол. Психологически много мъже имат женски пол, а голям брой жени психологически са мъже. Когато психичната съставка на другия пол е прекалено силна индивидът лесно преминава към хомосексуализъм.

Няколко елемента допринасят за развитието на сексуалността на противоположния пол в бебето и малкото дете и я засилват. Това се случва например, когато майката отглежда момчето като момиче и го облича в момичешки дрехи, когато стимулира женственото му държание или когато полага прекомерни грижи. Така се изграждат основите за преориентация в пола чрез външно стимулиране на женската част в момчето. Същото става и при момичетата, особено когато бащата показва открито недоволство от пола на дъщеря си и я възпитава като момче.

Мъжкият и женският пол се представят винаги с два универсални символа: яйцеклетка и сперма. Тези два символа отговарят на двата основни типа човешко поведение: агресия (сперма) и бягство (яйце). Нападателят се стреми да-накара жертвата да възприеме друг начин на живот. А бягащият се мъчи да надхитри агресора, като го погълне - така постъпва яйцеклетката със сперматозоидите. Ето защо агресията и бягството са първични начини на поведение с необикновена сила, тъй като съответстват на равнозначните форми на космическа енергия.

„Мъжки" и „женски" са само термини, които посочват пола, а фактът, че мъжкият индивид е с женски психологически характеристики показва само различие в универсалния принцип за съотношението на половете и не може да се използва като критерий за това дали даден индивид е добър или лош. Чистият пол при човека не съществува като спонтанна или естествена жизнена проява, тоест индивидът не се ражда с него, а може да го постигне само със средствата на херметическата наука. С други думи, човек не се ражда сто процента мъж или изцяло жена- появяват се само същества, притежаващи под 100 процента от характеристиките на един и същ пол.

Различията в половите характеристики не изключват наличието на нормално количество в даден човек. От друга страна, това е една от основните пречки за осъществяването на любовта при човешките двойки. Пълно удовлетворение може да се постигне само при свързването на два индивида със стопроцентови характеристики. Много любовни кавги между партньорите произтичат от взаимодействието между различни видове полярност, между женската част на мъжа и женската част на жената, между мъжката част на жената и мъжката част на мъжа. Такова неподходящо общуване предизвиква истинско емоционално „късо съединение".


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница