Джон Бейнс науката за любовта



страница11/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   17

ЗАГАДКАТА НА ЖЕНСКАТА ДУША
Древният Сфинкс е символ на предпазливостта и секретността, затова при разкриването на херметическите тайни на любовта ще следваме повелите на благоразумието. Не би било правилно да разбулваме Изида пред онези, които не я ценят. Човек може да съзре само за миг нейната вечна и безсмъртна красота - цел, преследвана от търсачите на истината и философите на всички времена. Макар мантията на Изида да е тънка, тя трябва да остане забулена. Задачата на херметизма е да повдигне булото на Изида, но за да се срещне с нея лице в лице, човек трябва да е истински херметик, преминал през трудните, болезнени и продължителни изпитания, на които природата подлага търсещите голата истина.

Оттук нататък призоваваме скритите пазители на природните тайни да закрият очите на недостойните, за да не прозрат същността на познанието, предадено в тази книга. Те могат да постигнат само празно и програмирано разбиране на „думата", но не и на по-дълбокото й живо значение.

Великите символи на универсалния дуализъм са винаги свързани с човешкото същество. Херметическата традиция поддържа твърдението, че „Бог не съществува". Това загадъчно изречение не отрича Висшето същество, тъкмо обратното - то му придава по-рационално и по-конкретно съществуване, което е не по-малко мистично поради връзката му с човека. Навлизайки по-дълбоко в тази тема, трябва да отбележим, че всичко във Вселената съществува по двойки: мъжко и женско, активно и пасивно, светлина и тъмнина, живот и смърт, яйцето е символ на жената, която е пасивният зачеващ принцип в природата, а спермата - символ на мъжа, който е активният принцип. Мъжкият и женският принцип представляват двете половини на едно цяло, сходни по своята противоположност, но не равностойни. Според Библията Бог е създал Адам от пръст, но Ева била направена от реброто на Адам, докато той спял. Част от загадката на жената се крие в този прост символичен разказ -мъжът и жената са създадени различно. Ева е породена от самия Адам. В това отношение Библията, разбира се, няма предвид телесното й съществуване, а по-скоро съществуването на душата й. Често се спори дали жената има душа и великите мислители, например свети Августин, изпитват сериозни съмнения по този въпрос. Според херметическите предания, чиято мъдрост съществува още от времето на Атлантида и Лемурия, зад тази легенда се крие велика тайна и ние ще се помъчим да повдигнем малко завесата.

Важна тайна е съществуването на трансцедентална разлика между девственицата и жената, която вече е имала сексуална връзка. Тази разлика е толкова голяма, че девственицата действително няма душа, а я получава от първия мъж, който я обладае сексуално и разкъса химена. Преди това събитие, девственицата притежава единствено колективна, но не и индивидуална душа. Тя заедно с всички други девственици има обща душа, която всъщност е душата на природата, въплътена в нея. Хименът е печатът на природата. Той е защитата, поставена от природата в нейния жив храм - жената. Когато този печат бъде разчупен чрез сексуално посвещаване, в жената се заражда една сила, която остава с нея завинаги - нейната човешка душа. Дотогава тя има единствено първична душа, образувана от елементалната субстанция на природата.

Женската душа може да притежава по-нисш или по-възвишен характер, който определя щастието или мъките в живота й според качеството на първата й сексуална връзка, защото това събитие в голяма степен определя бъдещата й съдба. Това зависи главно от еволюционното ниво на посвещаващия и от състоянията на съзнателност, които той изживява по време на коитуса, както и от неговата нежност или грубост. Ако мъжът притежава долна и страстна природа и психичният център на тежестта е в стомаха и тестикулите, ако е пасивен, женствен и страда от комплекси, жената със сигурност ще приеме изключително негативна сила, която ще е причина за нещастно, злочесто съществуване. По-нататъшните й сексуални отношения с други мъже няма съществено да променят първоначалната душа, а само ще прибавят нови елементи като допълнения към основното ядро, получено по време на посвещаването. Например, ако първият мъж е груб, неморален и покварен, а вторият - истински светец, влиянието на втория няма да е достатъчно да заличи отпечатъка от първия - той ще се запази завинаги като основен елемент на душата.

Сексуалното посвещаване наистина е най-важното и решаващо преживяване за една жена, защото определя дали ще е щастлива или не, дали я очаква духовно издигане или падение. Наред с това тя остава психологически свързана с посветителя си, дори никога вече да не го срещне физически. А и как би могло да бъде другояче - тя е получила душата си от него така, както мъжът е получил своята от Бог. Девственицата, посветена от мъж с по-висока степен на развитие, който е съзнателно буден, позитивен, интелигентен ' и уравновесен, ще бъде възприемчива към всички елементи, нужни за нейното щастие, благополучие и духовно издигане.

Някои сигурно ще възразят, че това е голяма несправедливост, защото по този начин сексуалното посвещаване слага печат върху жената и ако е негативно, изключва бъдещето й щастие. Вътрешният характер на Природата е аморален, извън доброто и злото и в основата си е безразличен към моралността, защото е над тези понятия. Ницше определя собствената си философия като „аморализъм" и твърди, че „свръхчовекът" не може да спазва общоприетите морални норми. Нещо повече, човешката етика представлява само нормите на поведение, смятани за приемливи от определено общество в даден исторически момент. Природата е вечна и безкрайна, извън доброто и злото и се придържа единствено към правилата на играта, зададени от Създателя. Хората страдат, когато нарушат тези правила. Най-сериозният проблем е, че те се отклоняват от пътя на духовната еволюция и я заместват с трескаво търсене на удоволствия и чувствен комфорт, което е причина да забравят правилата на играта, дори да са ги знаели. Тези правила не са част от културната история на човечеството и могат да бъдат открити единствено чрез целенасочени усилия и лично желание.

Независимо от индивидуалното качество на жената, позитивното или негативното влияние на мъжа, който пръв я е обладал, ще си остане главното в нейното сексуално посвещаване. Валидността на това твърдение, било то справедливо или не, може да се провери чрез лични наблюдения. Първият сексуален контакт на жената е свързан с голяма опасност, защото в този момент, тя се ражда като „човешка душа" и напуска елементалната сфера. Нейната рудиментарна елементална душа, която няма индивидуалност, не загива, а се оформя и приспособява към вибрационните енергийни модели на мъжа. Ако например мъжът е песимист, това. се отпечатва върху елементалната душа на жената също като снимка от негатив.

Какво се случва с жената след първото й сексуално изживяване? Как изгражда отношенията си с мъжкия пол като цяло? С тези въпроси стигаме до други природни тайни, например символичното свързване на жената с яйцето. Също като земята, тя дава живот на всички семена, които проникнат в нея, независимо дали са добри или лоши, положителни или отрицателни. Майката Земя не прави разлика между отровни и полезни растения - в нея виреят и едните, и другите. По същия начин жената представлява истинско яйце, магнитен утерус, който зачева всички проникнали семена, получени от активното излъчване на мъжа. Това е голям проблем за „търсачката на магнетизъм", защото тя приема безразборно толкова много и различни видове вибрации, че напълно загубва психологичната си самоличност. Тези вибрации се сливат в душата й, като предизвикват различни сложни емоционални и психологични състояния. Душата на жената, загубила девствеността си, се състои от три нива:
1. Елементално или колективно ниво (първична душа на Природата)

2. Човешка душа, получена от първия мъж.

3. Психосексуални вибрационни еманации, получени от мъжкия пол като цяло.
Както е показано на фиг. 10, жената може да се изобрази като съд или чаша. Нека да си представим, че тя е чашата, а съдържанието е душата, получена от първия мъж в живота й чашата има две различни нива - първото съответства на получената душа и не позволява изтичане на съдържанието.
фигура 10


Над него обаче се намира второ ниво, което е отворено и приема нови и бъдещи сили. Това второ ниво е защитено с магнитен кръг или овоид и се състои от енергии, които макар и да оказват силно въздействие върху жената, не променят първичното съдържание, а вместо това са причина тя да стане носител на злощастни или благоприятни вибрации и събития.

Понякога жената предава тези сили на мъжете, с които има сексуална връзка, излъчвайки позитивни или негативни вибрации, получени от мъжете, с които е имала отношения в близко или далечно минало. Затова женската душа с толкова сложна и променлива, затова мъжът я разбира толкова трудно. Истината е, че тя самата изпитва внезапен подтик да върши неща, които всъщност не иска, или пък изживява негативни емоционални състояния, без да знае какво ги е причинило. Това се дължи на силите, които приема в своята „чаша", в своя магнитен утерус, а също така от мъжете, които са я погледнали с желание или възхищение.

Има жени, чието съдържание може да се замърси или опорочи от определени мъже до такава степен, че такива мъже превръщат истинската природа на жената в „кофа за смет". Има и други, които носят само положителни сили. Конкретната ситуация зависи не само от получаваното, а главно от това, което жената приема или допуска да влезе в нея. Магнитният овоид на женската душа, който предпазва чашата, се отваря само когато нещо дълбоко вътре в нея изпита привличане към силата, която се стреми да проникне. По този начин тя приема или отхвърля тази сила в зависимост от степента на вътрешна еволюция, духовно издигане и психическо равновесие. Една жена може да е чиста и на шейсетгодишна възраст, дори след като е имала много изживявания, и обратно, тя може да е замърсена и опорочена още на четиринайсет години. Тъкмо силата на нейното духовно качество, нейният вътрешен произход, може да я спаси от негативна първа сексуална връзка, дори да е млада и неопитна. Това качество представлява смес от наследствеността, образованието, личните усилия и грижи и чувството за отговорност.

Истински интелигентните хора ще разберат, че женският пол е носител на кармата на човечеството, тоест носител на причините, които по-късно, когато бъдат предадени на мъжа, ще се проявят в конкретни следствия. Жената ментализира мъжа в мозъка си и той изпълнява всичко, което тя му предава от съдържанието на своята чаша. Съдбата на света всъщност не зависи от мъжа- тя е в ръцете на жената. Съществува само един начин за подобряване на духовното и човешкото състояние на хомо сапиенс - да се признае и върне на жените мястото, което наистина им принадлежи като „майки на света". За да заслужат това обаче, жените трябва първо да се освободят от веригите на мъжката агресивност, която е само израз на неговата духовна и вирилна импотентност. Жените трябва да постигнат равенство с мъжа и да поемат своята отговорност като създатели на един по-добър свят. Това е истинското, по-висше майчинство, различно от раждането на деца от кръв и плът. Съзидателната способност на жените е кастрирана от нормите на поведение, наложени от обществото и от строгия лицемерен морал, който ги принуждава непрекъснато и невротично да потискат своето либидо, сякаш сублимирането не съществува като възможност. Моралът изисква непрекъснато преутвърждаване, но не чрез потискане, а чрез вътрешна съзнателност на индивида, премахване на всички лицемерни морални норми, които налагат лъжата и измамата и заместването им с повече честност и яснота в живота на хората.

Като че ли съществуват някакви коварни течения, които са заинтересовани да държат на всяка цена жените във второстепенно положение и да не им дават възможност да постигнат интелектуално развитие, лични свободи и отговорности наравно с мъжа. Като че ли съществува особено желание жените да остават в подчинено положение и по този начин да се попречи на всяка възможност за създаване на по-добър свят. Несъмнено има групи, които ще пострадат от свят с по-малко егоизъм, повече духовност и повече братство.

Според общоприетото схващане, мъжете управляват света. Тъкмо обратното, мъжът изпълнява менталните заповеди на жената, защото именно нейният мозък, който има мъжки характеристики, го опложда. Но жената спазва правилата на игра и допринася за поддържането на илюзията, че мъжът е този, който има власт - нещата са стигнали толкова далече, че „дясната ръка вече не знае какво прави лявата". Жената е толкова раздвоена на две ясно разграничени части, че вече не знае към коя от тях принадлежи: към онази, която се подчинява на мъжа и му се покорява, каквато е външната видимост, или към вътрешната част, която, водена от желание за неподчинение, безчувствено властва над мъжа, без той да го съзнава. Същевременно жената си дава вид, че му се покорява. Питаме се дали решенията на мъжа са наистина негови или са родени в женския мозък. В светлината на този сценарий отговорът остава открит. Много важно е да се сложи край на измислицата за мъжкото превъзходство и мъжете да се откажат от агресивното си поведение. Жените пък трябва да изоставят позата на беззащитни деца. Ако те наистина са равноправни и се научат да развиват интелигентността си и различни умения, а не само биологичната си способност да раждат деца, ще е възможно да използват правилно менталните и зачеващите си способности и да участват в създаването на по-добър свят. В противен случай, обречени да изпълняват ролята на родилки, те винаги ще остават извън висшите сфери на духа и интелекта. Разбираемо е, че ако жените са възпитани да бъдат нещо като „дойки", първата им грижа ще бъде да се омъжат, тъй като са научени, че трябва да имат деца. По същата причина, те нямат нито възможност, нито желание да се развиват в други области, което значително би разширило вътрешния им свят. Зачеващата способност на жените е принизена до продължаване на рода, за тях остава скрит фактът, че могат да се реализират чрез разнообразни възможности, които далеч надхвърлят предлаганото от някаква професия или талант.

Разбира се, има много жени, които отхвърлят ролята на майка и стават изключителни професионалисти, творци или лидери на различни каузи. Интелектуалната жена обаче е изправена пред същата опасност като жената-майка. Опасността се състои в постепенно намаляване и загуба на женствеността, тъй като такава жена е тласкана от стремеж да се състезава с мъжете на равна основа. Виждаме много жени с високо развит интелект, които са допуснали атрофия на женствеността, защото не знаят как да поддържат вътрешно равновесие. За да илюстрираме този проблем, ще разгледаме два противоположни типа жени:
1. Инстинктивна или „утробна жена".

2. Интелектуална жена.


Инстинктивната жена е тази, чийто мотивационен център не е в мозъка, а в утробата. Неспособна интелигентно да се справи с различни ситуации, тя реагира с чувствата си, като животните- тя е роб на инстинктивните си импулси. За разлика от нея, интелектуалната жена анализира всичко и оформя по съответен начин поведението си, защото мисленето й е по-силно отколкото нисшите импулси. Но тя често реагира на хора и ситуации безчувствено и неженствено.

Съществува и трети тип, който може да наречем „уравновесена жена". Тя използва съзнателно сърцето си, за да намери равновесие между инстинкта, емоциите и интелекта си. Нейният езотеричен символ е числото 8 - в него интелектуалните и инстинктивните потоци се пресичат и регулират взаимно в средата, в сърцето й. Уравновесената жена не се интересува от майчинството, защото ако желае да стане майка, свободно прави това като едно от средствата за самореализация. Ако не желае, тя насочва зачеващата си сила към света на философията, изкуството, науката, образованието или други области на изява. Правилното развитие на емоционалната чувствителност, самоконтролът и господството върху себе си, позволяват на жената да стане цялостно същество, което може да надхвърли инстинктивните сили на природата вътре в себе си.

Изключително важно е да разберем, че жената е първопричина за щастието или злощастието на семейството, на нациите, на целия свят. Тя проектира емоционалните си състояния чрез мозъка си и опложда мозъка на мъжа положително или отрицателно според състоянието на душевността и въображението си. Вече споменатият тип жена, която винаги поставя финансовите интереси пред любовта, има вътрешен живот с много ниска вибрация и се управлява изключително от животински егоизъм. Такава жена поражда у мъжа егоистични мисли, материалистично поведение, безчувственост, грубост и безчовечност, като по този начин допринася за изграждането на меркантилно, егоистично, насилническо и покварено общество.

фигура 11




МОЗЪК

СЪРЦЕ

СЕКС

УРАВНОВЕСЕНА ЖЕНА
фигура 12



МОЗЪК

СЪРЦЕ

СЕКС

ИНСТИНКТИВНА ЖЕНА
фигура 13



МОЗЪК

СЪРЦЕ

СЕКС

ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЖЕНА

Жените не разбират, че са като земята и всичко, което заченат или проектират извън себе си, се връща обратно при тях. Индивид, чийто мисли са оплодени от низките мисли на жената, неизбежно след време ще се отнася към нея със същия егоизъм и липса на любов, които е получил. Жената опложда мисълта на мъжа, но в замяна винаги получава от него нещо равностойно. Ето защо жени, които продават тялото си на един или много мъже, трябва да платят цената да бъдат считани за предмети или „вещи", които лесно могат да бъдат изоставени или подменени. Обратно - жена, която отдава любовта си на мъж, достоен за нея, винаги ще бъде обичана. Изключение от това правило е жената, отдаваща се на мъж с ниско човешко качество, който я улавя в чувствения свят на долни страсти, без да й отвръща с никаква любов.

Внимателният читател, който знае как да чете между редовете и да надхвърля буквалното тълкуване, ще открие в тези обяснения дълбоки тайни за човешкия живот. Той ще проумее тайната на щастието в любовта, стига да има възприемчив и гъвкав ум и да не е ограничен в рамките на строга религиозна или културна програма. В противен случай, той няма да разбере нищо. Онези, които сляпо отхвърлят всичко неразбираемо, няма да проумеят целта на тази книга. Тази книга, както и останалите от нашата поредица, за едни може да се окаже врата към нещо с висша ценност, а за други - праг, който не води никъде.

ТАЙНАТА НА КАРМАТА
В горната глава посочихме, че жената е носител на кармата, носител на вибрациите, заложени в нея не само от мъжете, които са я обладавали сексуално, но и от всички други, които са я погледнали със сексуално желание# В нейната чаша се съдържат не само вибрациите на чисто възхищение, което са изпитали към нея достойни мъже, но и похотливите вибрации на мъже, водени от болни или порочни подтици. Като „приемник" на мъжкия магнетизъм, тя може лесно да се замърси, ако вътрешната й моралност не е достатъчно твърда и ако не притежава сила на характера. Без значение е колко привлекателна и чиста може да изглежда външно една жена - важна е вътрешната красота и чистотата на душата й. Качествено жената е това, което излъчва от душата си. Обикновено виждаме само външната й обвивка и не знаем нищо за нейното съдържание, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Наистина, какъв вид лудост би подтикнал някого да пие от чаша, без да знае какво има в нея? Чашата, от която пием, може да е много красива, но може да съдържа и отрова. При жената, разбира се, това става несъзнателно, без злонамереност от нейна страна. Добре известно е, че има жени, които носят злощастие и други, които са причина за различни положителни, щастливи събития. Това зависи от съдържанието на чашата, с други думи, от кармата, която жената носи в себе си. Когато мъжът се обедини сексуално с жена, той никога не знае дали ще получи целувката на смъртта и провала или диханието на живота и успеха. С посредничеството на жената, мъжът приема семето, което покълва в него и по-късно дава плод под формата на действия или материални творения. Жената е пораждащият мозък, а мъжът - ръцете, осъществяващи материалното творение. Жената управлява света на разума, мъжът - света на материята.

Когато положителна жена има дълъг брак с положителен и преуспяващ мъж и той внезапно умре, тя често се омъжва повторно. В този случай новият съпруг, дори да е бил нещастен или негативен човек, претърпява учудваща промяна, като малко по малко става по-силен и по-позитивен, докато достигне положение, сходно с това на предишния съпруг. Първият съпруг е всъщност онзи, който е вложил по-висока положителна вибрация в чашата. Много често се среща и обратният случай. Някои жени действително носят „лош късмет", дори „фаталност". Например, има такива, които овдовяват четири-пет пъти и всичките им съпрузи загиват от насилствена смърт.

Негативните сили, които мъжът предава на жената не са под формата на карма, а на вибрации, които проникват в нея като спермата в яйцеклетката и резултатът може да бъде опорочаване, пречистване или просто никаква промяна. Възможната вреда, която мъжът нанася на жената, има друг характер, защото той засяга главно душата й, докато действията на жената са насочени предимно към материалната сфера. Порочният или негативен мъж принизява жената - жената с негативна нагласа унищожава мъжа материално.

Истинското значение, отдавано на девствеността преди брака, не се крие във физическия факт на непокътнатия химен, а в обстоятелството, че по този начин жената не внася отрицателна карма в съюза. За мъжа това означава сигурност - не се налага той да носи разрушителната карма на други мъже.

Интересно е да анализираме какво става при проституцията. Проститутката приема магнетизма на много различни мъже, които всъщност я използват като кошче за боклук, за да дадат воля на най-низките си, груби, нездрави подтици. Приемайки толкова много вибрации, душата й се изгражда от безброй елементи, докато се стигне до загубата на самоличност - характеристика, винаги видима за другите, колкото и добре да изглежда жената. Проститутката пада много ниско в човешката скала, но съществува надежда за спасение, ако бъде освободена от мъж, влюбен в нея. По нещо като чудо на природата, любовта я спасява до такава степен, че й дава възможност да помогне на любовника си да подобри материалното си положение. Тя слиза толкова ниско, че „достига дъното" и сега, намирайки спътник, който й дава любов, за нея няма друг път освен нагоре. Друга загадка на любовта е способността на мъжа да издигне жената духовно - жената обаче е напълно лишена от силата да спаси отклонилия се от правия път индивид, който с изключение на някои редки случаи остава непроменен. Той просто използва жената емоционално и материално, а тя прахосва целия си живот, преследвайки химерата, че може да го спаси. Жената може да повлияе само върху материалния, но не й върху инстинктивния живот на мъжа.

Има и друг тип жена, която слиза по-ниско дори от проститутката в човешката скала. Това е жената, живееща в прекомерен лукс и удобство, която опорочава сексуалността си, като трескаво търси нови усещания, защото изобилието около нея я довежда до сетивно изтощение, след като невъздържано е опитала всевъзможни удоволствия. Тя може да се опорочи дотолкова, че в стремежа си да съживи притъпената си чувственост напълно пренебрегва морала и стига до всякакви крайности .

На другия полюс на женствеността намираме благородните, патриотично настроени жени, превърнали се в легендарни фигури в историята на страната си, издигнали своето либидо върху крилете на хуманни и безкористни идеали. Такива жени заемат важно място като представителки на по-висшата женска зараждаща способност.

Съществуват примери на древни цивилизации с развито философско познание, например древните гърци, които използвали проституцията по по-издигнат начин, с единствената цел да извисят мисловното и духовното ниво на гражданите. В някои храмове имало жени, специално подготвяни да станат „върховни жрици на любовта". Те трябвало да бъдат добре образовани, изтънчени, да свирят на един или няколко музикални инструменти, да притежават познания за философията и изкуствата. Те живеели в сграда непосредствено до храма и се грижели за сексуалното задоволяване на пътниците и мъжете, които търсели компанията им. Този вид сексуален обмен бил освободен от всякакви животински, вулгарни или порнографски черти, за разлика от днешната търговия със секс. Тъкмо обратното, любовта се считала за свещен акт и възможност за сливане с божественото. Изкуството на тези жрици се криело в насочването на всички еротични и сексуални отношения към по-висши нива. Те никога не осъществявали акта без предварително да достигнат психологическа и емоционална хармония в атмосфера на висша изтънченост и елегантност. Този тип връзка не се свеждал само до еротичното, защото жрицата разпитвала временния си компаньон за обстоятелствата, задълженията и проблемите в живота му. Тя му давала съвети във всички области, в които била добре подготвена и разговаряла с него за изкуство, наука и философия. Благодарение на този обичай гръцката цивилизация достигнала върхове, които не са загубили блясъка си и до днес. Всички слънчеви цивилизации и култури познават тези тайни - оттам, например произхожда мистерията на „слънчевите девственици" - жриците, които служели не на висшата любов, а се подчинявали на природните сили. В традиционната японска култура гейшите също заемат важно място за запазване на някои духовни норми - роля, която западният мъж е неспособен да разбере. Великите цивилизации, като тези в Гърция и Египет, западнали, когато техните духовни и политически водачи загубили магическите ключове, които им били поверени от древната традиция.

Днес не се изучава и не се практикува духовна или психологическа дисциплина, чиято цел е подобряване на човешкия вид. Единствената грижа' на хората е да нахранят добре децата си и да осигурят добра емоционална среда за отглеждането и развитието им. Няма специален учебен предмет, предназначен за бременни жени, въпреки че през този период се полагат основите на детската душа. Всички жизнени и нервни състояния на майката през бременността по-късно оформят емоционалния характер на детето. Родителите безотговорно и невежо предават своята карма на децата си. Двойката почти никога не се замисля какво може да предложи на детето, освен собствената си родителска гордост, надежди и удовлетворение. Библейската максима гласи, че греховете на бащите ще бъдат поети от децата. Обяснението на това загадъчно изречение е, че при оплождането или зараждането духът на индивида, който ще се роди, прониква през главата на бащата, преминава през мозъка и гръбначния стълб и така стига в утробата на майката. В това пътуване духът поема всички интелектуални и духовни влияния от бащата, като включва в себе си екстракта на психологическата му нагласа. По:късно, през бременността, нероденото приема влияния и от майката. Поради това тя трябва да живее през тези девет месеца по-възвишено, по-чисто, в мир и спокойствие, за да може да отпечата върху детето най-висши емоционални състояния. Ако майката прекара щастлива и спокойна бременност, непрекъснато заобиколена от позитивните хармонични въздействия на хубава музика или в съзерцаване на красотата във всичките й форми, детето ще възприеме тези плодотворни влияния и ще се развие по по-висш начин.

Важно е да се разбере, че въздържането от полови връзки през бременността е абсолютно необходимо, тъй като високият потенциал на психосексуалния разряд, свързан с тях, непоправимо уврежда деликатната нервна система на зародиша и по-късно се проявява под формата на различни нервни болести и разстройства във възрастния индивид. Обикновено поради невежество и незнание на тези факти хората не вземат никакви предпазни мерки и се отнасят със забележителна безгрижност към действията и емоционалните състояния на бъдещата майка - например, половото общуване продължава чак до последните месеци на бременността. В такива случаи родителите често предават силна негативна карма на детето, която подобно на библейското проклятие ще го преследва цял живот, освен ако в някои редки случаи то не успее да придобие познанията, нужни за неутрализиране на това негативно наследство.

Първият въпрос, който двойката трябва да си зададе, е: „Какво можем да предложим на детето? Що за психическа наследственост ще му дадем? Можем ли да възпитаме детето позитивно?" Въпросът на херметическо ниво звучи така: „Какъв тип карма ще дадем на нашите деца?"

„Карма" е санскритското наименование на закона за причината и следствието - дума, която се използва често и е добре известна. Отношението между причината и следствието трябва да бъде разбрано, защото всичко се управлява от причинността. Кармата на индивида е сбор от причините, действащи по време на живота му, които неизбежно ще се проявят в щастливи или нещастни следствия в рамките на естествени периоди от време. Чрез загадката на кармата можем да разберем как индивидът задейства различни причини- как тези причини се натрупват, свързват се с причините на други членове на семейството му, а по-нататък с неговото село, град, страна и така образуват колективна карма, която може да доведе до разрушение и война или до просперитет и мир. фаталността може да се разглежда като неизбежен резултат на причина, задвижена от самия индивид, а свободната воля - като свобода за създаването на нови причини.

Тъй като споменахме децата, тук е уместно да посочим необходимостта да сложим завинаги край на мита, че децата обичат родителите си в същата степен, в каквато са обичани от тях. Истината е, че децата не се научават да обичат родителите си, докато не станат възрастни. Преди зрелостта си те просто се нуждаят от родители. Всички трогателни жестове, които родителите забелязват в децата и тълкуват като проява на любов, са само опити на детето да ги манипулира, за да получи нещата, с които е свикнало или желае. Детето се научава да се отнася с обич към майката, тъй като това е най-сигурният начин да задържи нейното внимание. То подражава на поведението на родителите си, защото разбира, че така не само запазва получения стимул, но може да постигне и допълнителна „награда". Индивидът се научава истински да обича родителите си едва когато достигне зрелост. Преди това той просто ги търпи по необходимост. Една от най-големите грешки във възпитанието на детето е, когато родителите, заслепени от самообожание в огледалото на една биологична форма, родена от собствената им плът (детето), се заблуждават, че то ги обича заради самите тях. Всъщност детето отразява тяхното поведение. Родителите понякога изживяват огромно разочароване поради това погрешно убеждение. Те не трябва да очакват много от децата си и трябва с такава нагласа да им осигурят добро възпитание, което ще допринесе те да поемат собствената си обществена отговорност.

Този възглед за децата напомня определението на Фром за разликата между истинската и фалшивата любов: „Обичам те, защото се нуждая от теб" (фалшива любов) и „Нуждая се от теб, защото те обичам" (истинска любов).

Да не забравяме, че родителската любов рядко е неегоистична. Обичта на родителите към децата, особено през първите години, обикновено е форма на себелюбие чрез децата.

Накрая трябва да споменем цикличното повтаряне на „нещастия", причинено от семейните скандали. Всеки такъв скандал, който прехвърли известни граници и се превърне в истинска емоционална, интелектуална или словесна агресия, задвижва отрицателни причини, които рано или късно със сигурност ще предизвикат злополучни събития, болести, финансови проблеми, пречки, чувство на неудовлетвореност и неуспех. Сблъсъкът на психосексуална енергия между мъжа и жената винаги поражда „енергийни деца", създадени от първичния, непречистен магнитен секс на двойката. Тези енергийни деца са силите, които вибрират около двамата с огромна дисонантна енергия и оказват негативно влияние върху съдбата им. Интелигентната двойка полага големи усилия да не изпада в разрушителни сблъсъци, пораждащи демонични създания, които по-късно ще продължат да се хранят с енергията на родителите си. При този тип раздори съдбата често се проявява в живота на някои хора под формата на истински „удари", които са следствия на негативни причини, създадени от двойката.

Друг проблем е лошият навик на някои жени да се обръщат с обидни или унизителни думи към съпрузите си - тъй като са създатели в света на ума и думите, те тровят мозъка на мъжа с негативни семена и чрез тази форма на негативно магьосничество след време действително го превръщат в плахо, затормозено, неуспяло, съсипано същество. Разбира се, реакцията на природата не закъснява и такава жена скоро изпитва същото върху себе си. Онова, което е проектирала чрез своята сила, ще й донесе болест, мъка, разочарование или фрустрация в същата мярка. Човек жъне каквото е посял. Колко пъти чуваме жена да се оплаква от съпруга си, да казва, че е неудачник, некадърник, глупак, дога-то всъщност е тласкана от ревност, накърнена гордост или заслепяваща амбиция? Такава жена не знае, че не само прави постигането на успех невъзможно за своя съпруг, но и натрупва страшно негативна карма, която рано или късно ще се стовари върху собствената й глава.

Нещо подобно наблюдаваме и при онзи тип агресивен мъж, който в пристъп на гняв срещу съпругата си, я залива с обиди. Въпреки че мъжът не твори в света на думите и разума, той действа инстинктивно и затова предава отровна енергия в енергийното поле (чашата) на жената, като по този начин замърсява и принизява нейната енергия. Такъв мъж не съзнава, че с поведението си се изправя срещу природата и животът му може да стане много неприятен. Още по-сериозно действие е физическият тормоз върху съпругата, защото единствената награда, която мъжът може да получи за това, е да се превърне в роб на природата, в играчка на теченията на живота, без никаква възможност да постигне по-висша съдба.


1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница